7.1. - ИНСТИТУТ ПО АСТРОНОМИЯ С НАЦИОНАЛНА АСТРОНОМИЧЕСКА ОБСЕРВАТОРИЯ

Бул. Цариград.шосе 72, BG-1784 София


Тема 7.1.1. ФОТОМЕТРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ НА ГАЛАКТИКИ

Лектор:

Проф. д. физ. н. Цветан Борисов Георгиев

Тел. 979 59 33, 974 19 10

E-mail: tsgeorg@astro.bas.bg

Хорариум:

30 учебни часа

Учебна програма на курсa

 


7.2. - ИНСТИТУТ ЗА КОСМИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ И ТЕХНОЛОГИИ


Тема 7.2.1. СЛЪНЧЕВО-ПЛАНЕТНА ФИЗИКА

SOLAR-PLANETARY PHYSICS

Лектор:

Член кор. Петър Велинов

Тел. 979 3434

E-mail: pvelinov@bas.bg

Хорариум:

30 учебни часа

Програма:

  1. Условия за съществуване на планетните атмосфери. Теория на Джинс и приложението й за планетите от Слънчевата система. Дисипация и акреция.
  2. Строеж, състав, термична структура, динамика и особености на атмосферите на планетите от Земната и Юпитеровата групи. Сатурновият спътник Титан с атмосфера най-близка до земната.
  3. Взаимодействие на слънчевата ултравиолетова и рентгенова радиации с атмосферите на планетите. Образуване на планетните йоносфери.
  4. Четири основни типа взаимодействия на слънчевия вятър с магнитните полета на планетите:
    1. планета с плътна атмосфера и силно магнитно поле (Земя, Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун);
    2. планета с плътна атмосфера и слабо магнитно поле (Венера и спътника Титан);
    3. планета с разредена атмосфера и слабо магнитно поле (Марс);
    4. планета с псевдо-атмосфера (Меркурий, спътника Луна).
  5. Хелиосферна физика. Формиране на планетните магнитосфери. Модели на Данжи и Чепмен-Фераро за отворени и затворени магнитосфери. Хелиосфера и хелиопауза.
  6. Планети от земната група: система Земя-Луна, Меркурий, Венера и Марс.
  7. Планетите гиганти: Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун и данните от автоматичните междупланетни станции. Особености на техните пръстени и спътници.
  8. Астеориди, метеори, метеорити и комети в Слънчевата система.
  9. Планети-джужета: Ерида, системата Плутон-Харон и 1 Церера.
  10. Под-Нептунови обекти. Планетоиди кентаври - Хирон, Харикло и др. Троянски астероиди на Нептун.
  11. Транснептунови обекти: Плутон, Седна, Кваоар и др.; обекти от Пояса на Куипер (Плутон, Оркус, Харон, Кваоар, Варуна, Иксион и др.); обекти от Облака на Оорт (Седна и др.).
  12. Космогония. Основни хипотези за образуването на Слънчевата система - хипотези на Кант-Лаплас, Джинс и др. Откриване на планети извън Слънчевата система (извънслънчеви планети).

Тема 7.2.2. КОСМИЧЕСКА ГЕОФИЗИКА

COSMICAL GEOPHYSICS

Лектор:

Член кор. Петър Велинов

Тел. 979 3434

E-mail: pvelinov@bas.bg

Хорариум:

30 учебни часа

Програма:

  1. Космическият характер на природните процеси - геофизични, геологични и др.; предмет, цел и задачи на космическата геофизика.
  2. Пет класа космично-телурични хипотези и модели: А. - Металактични, B. - Галактични, C. - Планетни, D. - Лунни, и E. - Геомагнитни.
  3. Пет вида слънчево-телурични хипотези, схеми и модели: F. - нестационарни, G. - квази-стационарни, H. - стационарни, I. - вариабилни, и K. - краткосрочни.
  4. Галактически космически лъчи - химически състав, енергетичен спектър и анизотропия.
  5. Класификация вариациите на космическите лъчи на три класа: метеорологични (атмосферни), геомагнитни и първични (извънземни).
  6. Модулация на космическите лъчи от слънчевия вятър - Форбуш ефекти от геомагнитната активност и 11- годишни вариации от слънчевата активност.
  7. Слънчеви космически лъчи и аномална компонента на космическите лъчи, образувана в междупланетното пространство.
  8. Три основни типа теории за произхода на космическите лъчи - галактична теория, разширена галактична и мета-галактична теории.
  9. Основни процеси и уравнения за ускорението и преноса на галактическите космически лъчи в междузвездната среда.
  10. Астрофизиката на галактическите космически лъчи и тяхната роля като динамичен фактор в еволюцията на Земята и Вселената.
  11. Геофизичен аспект на резултатите от астрофизиката на космическите лъчи, ултра-виолетовата, рентгенова и гама - астрономия. Въздействие на космическите радиации върху различните сфери на Земята и планетите.
  12. Космогенни радионуклиди в атмосферата и приложенията им в метеорологията, хидрологията, биологията, астрофизиката и геологичната хронология. “Атомният часовник” на природата.

Тема 7.2.3. СЛЪНЧЕВО-ЗЕМНА ФИЗИКА

SOLAR-TERRESTRIAL PHYSICS

Лектор:

Член кор. Петър Велинов

Тел. 979 3434

E-mail: pvelinov@bas.bg

Хорариум:

30 учебни часа

Програма:

  1. Хелиофизика - Слънце, слънчеви петна, радиоизлъчване на 10.7 см, слънчеви избухвания, коронални изхвърляния на материя, коронални дупки.
  2. Слънчевият спектър, интегрален поток на слънчевата енергия и неговите времеви вариации.
  3. Слънчев вятър - състав и параметри: скорост, концентрация, температура. Зависимости от фазата на слънчевата активност.
  4. Слънчевият вятър като динамическо разширение на Слънчевата корона. Статичен модел на Чепмен и динамичен модел на Паркър.
  5. Спирална и секторна структура на междупланетното магнитно поле и взаимодействието му с околоземното космическо пространство.
  6. Основни области на магнитосферата: магнитопауза и гранични слоеве, дневни и нощни каспове, област на кръговия ток, неутрален слой и геомагнитен шлейф, плазмен слой и плазмасфера.
  7. Движение на частиците в магнитосферата. Радиационни пояси на Земята. Дрейфове и инварианти. Основни токови системи в околоземното космическо пространство.
  8. Основни области на йоносферата: D, E и F; динамо-област и главен йоносферен максимум; регулярни и спорадични слоеве; магнито-йоносферни бури и смущения.
  9. Физика на йоносферата. Теория на образуването и строежа на йоносферните области D, E и F; космически слой С. Динамика и основни типове вариации.
  10. Корпускуларна йонизация на йоносферата от: галактически, слънчеви и аномални космически лъчи, слънчеви високо-енергетични частици и слънчев вятър.
  11. Експериментални методи в слънчево-земната физика. Наземни и директни измервания с ракети, изкуствени спътници, космически кораби и автоматични междупланетни станции.
  12. Въздействие на слънчевата активност върху природните процеси. Слънчево-атмосферни и климатични ефекти. Слънчево-земни биовръзки. Въведение в хелиомедицината и хелиобиологията.

Тема 7.2.4. ОСНОВИ НА ДИСТАНЦИОННИТЕ АЕРОКОСМИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Лектори:

Проф. дтн инж. Гаро Мардиросян

GSM: 0988988378

E-mail: mardirossian@space.bas.bg

Доц. д-р Евгения Руменина

GSM 0878705421

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Целта на курса е да запознае докторантите в различни области на науките за Земята, както и в някои технически науки, с основните аерокосмически методи, техника и технологии за дистанционно изследване на обектите, процесите и явленията в земната литосфера, хидросфера и атмосфера. Разглеждат се възможностите на различните видове аерокосмически летателни апарати, тяхната апаратурна окомплектовка, оптимални орбити, различни видове аерокосмически снимки, визуални наблюдения, предаването и обработката на данните и т.н. за различни видове изследвания, и на първо място за екологични изследвания.

Програма:

  1. Основни насоки на аерокосмическите изследвания. Контактни (наземни) изследвания и дистанционни (аерокосмически) изследвания.
  2. Дистанционни аерокосмически изследвания. Физични основи.
  3. Методи и средства на дистанционните изследвания на Земята.
  4. Аерокосмически летателни апарати за дистанционни изследвания.
  5. Експлоатационни характеристики на сателити, използвани за непрекъснат екологичен мониторинг
  6. Безпилотни летателни апарати. Основни експлоатационни характеристики.
  7. Методи на дистанционните изследвания. Общи сведения и класификации.
  8. Основни видове дистанционни снимки - фотографски, телевизионни, инфрачервени, микровълнови, радиолокационни и др.
  9. Апаратни системи за реализиране на различните видове дистанционни снимки
  10. Сравнителен анализ на приложимостта и ефективността на различните апаратни средства при изучаване на различни обекти и явления.
  11. Околоземна орбита. Оптимални орбитални характеристики на космически летателни апарати за дистанционни изследвания.
  12. Геостанционарни орбити.
  13. Аерокосмически комплекси за непрекъснат мониторинг.
  14. Характерни изисквания и особености на аерокосмическите наблюдения на бедствени и аварийни процеси.
  15. Визуални наблюдения от борда на аерокосмически летателни апарати.
  16. Комплексен синхронен аерокосмически експеримент.
  17. Наземни центрове за приемане на информация от дистанционно изследване на Земята
  18. Конкретни примери за приложение на аерокосмически методи в геонауките, екологията и изучаването и опазването на околната среда.
  19. Предаване, сбор и обработка на дистанционни данни и информаци.
  20. Тенденции и перспективи в приложението на аерокосмическите методи в екологията и изучаването на околната среда.

Тема 7.2.5. ПРИРОДНИ БЕДСТВИЯ И ЕКОЛОГИЧНИ КАТАСТРОФИ

NATURAL DISASTERS AND ECOLOGICAL CATASTROPHES

Лектори:

Проф. дтн инж. Гаро Мардиросян

GSM: 0988 988 378

E-mail: garo.mardirossian@gmail.com

Проф. д-р инж. Бойко Рангелов

GSM: 0889 137 873

E-mail: branguelov@gmail.com

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Целта на курса е да запознае докторантите в различни области на науките за Земята, както и в някои технически науки, със същността, причините, възникването, развитието, разпространението, отрицателните последствия и т.н. на бедствията и катастрофите от природен произход. Разглеждат се основните физични характеристики на природните бедствия – земетресения, наводнения, лавини, тропични циклони, свлачища, мълнии, изригвания на вулкани и други. Добиват се знания за основните инженерно-технически мерки за предотвратяване на отрицателните въздействия и поведението и действията на човек, попаднал в ситуация на природно бедствие или катастрофа.

Програма и литература