5.1. - ИНСТИТУТ ПО БИОРАЗНООБРАЗИЕ И ЕКОСИСТЕМНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ
Тема 5.1.2. ЕВОЛЮЦИЯ И ФИЛОГЕНИЯ НА РАСТЕНИЯТА
EVOLUTION AND PHYLOGENY OF PLANTS
Лектор:
Чл.-кор. дбн Димитър Иванов
Prof. Dimiter Ivanov, DSc
Тел. (02) 9793773
E-mail: dimiter@bio.bas.bg, dimiter@gbg.bg
Хорариум / Horarium:
30 учебни часа / 30 classes
Анотация:
Курсът има за цел да даде на докторантите една по-цялостна и обобщена представа за еволюцията на растенията от появата на първите сухоземни растения до формирането на съвременната растителност. Най-важните характеристики на еволюцията са изведени на основата на висшите растения, които са най-важния компонент на сухоземните екосистеми. Промените в основните морфологични и анатомични структури и усъвършенстването на размножителните структури на големите систематични единици са разгледани на фона на глобалните промени на земния климат, екологичните условия и тектонската еволюция през геоложката история.
В курса са разгледани основните еволюционни теории и модели, представени са геоложки свидетелства за еволюцията на растителния свят, проследени са възможните родствени връзки между отделните систематични единици, в светлината на кладистичните проучвания, изследванията на съвременни и фосилни биополимери. На тази основа са разгледани взаимовръзките между отделните групи на равнището на отдели, класове, разреди, тяхното историческо развитие и съдбата им в съвременния свят, т. е. еволюцията на растенията на макроеволюционно равнище.
Аnnotation:
The course aims to give Ph.D. students a more comprehensive and generalized view of the evolution of plants from the appearance of the first land plants to the formation of modern vegetation. The most important features of evolution are derived based on higher plants, which are the most important components of terrestrial ecosystems. Changes in basic morphological and anatomical structures and the refinement of reproductive structures of large systematic units are examined against the background of global changes in Earth's climate, environmental conditions, and tectonic evolution throughout geologic history.
The course examines the main evolutionary theories and models presented with geological evidence for the evolution of the plant world, followed by the possible affinities between individual systematic units, in the light of cladistic studies, perspective studies, and fossil biopolymers. On this basis, the interrelationships between the plant groups at different taxonomic levels, e.g. classes, orders, and families, their historical development, and their fate in the whole world, i.e. the evolution of plants from the macroevolutionary point of view is presented.
Тема 5.1.4. МОРФОЛОГИЯ И СИСТЕМАТИКА НА ГЪБИТЕ
MORPHOLOGY AND SYSTEMATICS OF FUNGI
Лектор:
проф. д-р Цветомир М. Денчев
Prof. Cvetomir M. Denchev, PhD
Тел. (02) 979 3775
E-mail: cmdenchev@yahoo.co.uk
Хорариум / Horarium:
30 учебни часа / 30 classes
Анотация:
Курсът обхваща два основни раздела на микологията: (1) морфология на гъбоподобните организми и гъбите и (2) систематика на гъбоподобните организми и гъбите. В морфологичния раздел се разглеждат въпросите, свързани със строежа на гъбната клетка, хифите, мицела и псевдотъканите, диференцирането на талуса, видоизмененията на талуса през вегетативната фаза, строежа и разпространението на спорите, типовете хранене и размножаване, строежа на конидиомите, аскомите и базидиомите. Включени са лекции за хранене и размножаване, поради необходимостта от познаване на разглежданите в тях основни понятия и процеси. В систематичния раздел се обсъждат въпроси, свързани с класификацията, таксономичната практика, номенклатурата и филогенията на гъбоподобните организми и гъбите.
Препоръчително е слушателите да са завършили основни университетски курсове и интегрирани практикуми по микология и ботаника. Курсът е насочен главно към докторантите по микология, но представлява интерес и за докторантите по ботаника, както и тези от различни области на селскостопанските и горскостопанските науки (напр. фитопатология), микробиологията, микробиологичната промишленост и медицинската микология.
Аnnotation:
The course covers morphology of fungi and fungus-like organisms, and systematics of fungi and fungus-like organisms. The main topics are structure of the fungal cell, hyphae, mycelium, and pseudotissues; thallus organization of fungi; modifications of hyphae and vegetative thalli; spore morphology and dispersal; role of fungi in ecosystems, life strategies, saprotrophic, parasitic, mycorrhizal, and lichen-forming fungi; reproduction and life cycles of fungi and fungus-like organisms; systematics and phylogeny of fungi and fungus-like organisms; nomenclature of fungi. The course is for students who have completed introductory courses in Mycology and/or Botany. The course is aimed at PhD students in Mycology, but is also of interest to PhD students in Phytopathology, Microbiology, etc.
Тема 5.1.13. РАСТИТЕЛНИ БИОТЕХНОЛОГИИ ЗА
ОПАЗВАНЕ НА РЕДКИ И ЛЕЧЕБНИ РАСТЕНИЯ
PLANT BIOTECHNOLOGIES FOR PRESERVATION OF RARE AND MEDICINAL PLANTS
This course may also be held in English, upon request.
Лектор:
проф. д-р Марина Станилова
Lecturer: Prof. Marina Stanilova, PhD
Тел. (02) 979 21 98
E-mail: marina.stanilova@gmail.com
Хорариум:
30 часа
Horarium:
30 classes
Анотация:
Курсът е предназначен предимно за биотехнолози и биолози-ботаници, но може да е от полза и за специалисти, работещи в граничните области на фитохимията и медикобиологичните науки.
Загубата на биоразнообразие е проблем в планетарен мащаб. Особено уязвими са лечебните растения, събирани от природата, поради непрестанно увеличаващото се търсене на фитопрепарати. Растителните биотехнологии са разгледани като алтернативно и допълващо средство за опазване на редки, защитени и лечебни растителни видове, наред с приложението на in situ мерките. В курса са обхванати различни in vitro техники: клонално микроразмножаване, ex vitro адаптация и аклиматизация, соматична ембриогенеза, култивиране в системи за временно потапяне в течни среди, хидропонни технологии и др. Разгледано е влиянието на различни фактори върху растежа и развитието на културите и успеха на in vitro биосинтеза на биологичноактивни вещества: биологични особености на вида, генотип, тип in vitro култура, състав на хранителната среда, елиситиране, условия на култивиране. Посочени са преимуществата и предизвикателствата при in vitro биосинтез на вторични метаболити, както и примери за успешно индустриално производство.
Наред с теоретичния курс, докторантите ще имат възможност да придобият и практически опит в Биотехнологичната лаборатория за лечебни растения. Курсът ще помогне на докторантите да планират научните си експерименти правилно, с оглед на статистическата обработка на получените данни и тяхната интерпретация.
Annotation:
The course is primarily intended for biotechnologists and botanists, but may also be of use to specialists working in the frontier areas of phytochemistry and biomedical sciences.
Biodiversity loss is a problem on a planetary scale. Medicinal plants are particularly vulnerable because of their gathering from nature due to the increasing market demand for phytopreparations. Plant biotechnologies are considered as alternative and complementary means of preservation of rare, endangered and medicinal plant species alongside the application of in situ measures. The course includes different in vitro techniques: rapid clonal micropropagation, ex vitro adaptation and acclimatization, somatic embryogenesis, cultivation in temporary immersion systems, hydroponic technologies, etc. The influence of various factors on the cultures growth and development and in vitro biosynthesis of bioactive substances is considered: biological characteristics of the species, genotype, type of the in vitro culture, composition of the nutrient medium, elicitation, and cultivation conditions. The advantages and challenges of in vitro biosynthesis of secondary metabolites are outlined, and examples of successful industrial production are given.
Beside the theoretical course, PhD students will benefit from the opportunity to gain hands-on experience in the Biotechnology Laboratory for Medicinal Plants. The course will help PhD students to plan their own experiments correctly, with a view to the statistical processing of the obtained data and their interpretation.
Тема 5.1.14.ВЪВЕДЕНИЕ В ОПАЗВАНЕТО НА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ
INTRODUCTION IN CONSERVATION OF BIOLOGICAL DIVERSITY
Лектор:
проф. дбн Бойко Б. Георгиев
Prof. Boyko B. Georgiev, DSc
Тел. (+359) 2 870512, Моб. (+359) 899 285317
E-mail: boyko_georgiev@yahoo.com
Хорариум / Horarium:
24 часа лекции и 6 часа семинари / 24 hours of lectures and 6 hours of seminars
Анотация:
Лекционният курс има за цел да даде на докторантите знания за същността на концепцията за биологичното разнообразие и основите на консервационната биология. Първата част на курса проследява възникването на концепцията за биоразнообразието и научните приоритети, свързани с нея, причините и механизмите на загуба на биоразнообразие в глобален мащаб и основните международни споразумения, засягащи биоразнообразието. Втората част представя основите на консервационната биология – нива на организация на биоразнообразието; индикаторни и ключови видове и екосистемни "инженери"; инвазивни видове; основи на метапопулационната теория; опазване на местообитанията и принципи на изграждане на защитените зони и територии. Курсът е подходящ за докторанти от специалностите „Екология и опазване на екосистемите“, „Зоология“, „Ботаника“, „Хидробиология“, „Ентомология“, „Паразитология и хелминтология“ и „Микология“. Той може да представлява интерес и за докторанти, които работят по проблемите на биоразнообразието и опазването на природата в рамките на други научни специалности (микробиология, молекулярна биология, генетика, лесовъдство и др.).
Annotation:
The course aims to provide doctoral students with knowledge of the concept of biological diversity and the fundamental principles of conservation biology. The first part of the course traces the emergence of the concept of biodiversity and the research priorities associated with it, the causes and mechanisms of biodiversity loss on a global scale and the main international agreements in the field of the biodiversity conservation. The second part presents the basics of conservation biology – levels of biodiversity organization; indicator species, key species and ecosystem engineers; invasive species; foundations of metapopulation theory; protection of habitats and principles of establishment of protected areas and territories. The course is suitable for doctoral students from the programs „Ecology and ecosystem conservation”, “Zoology”, “Botany”, “Hydrobiology”, “Entomology”, “Parasitology and helminthology” and “Mycology”. It may also be of interest to doctoral students working on biodiversity and nature conservation issues within other scientific disciplines (microbiology, molecular biology, genetics, forestry, etc.).
Тема 5.1.15. ВЪВЕДЕНИЕ В ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКАТА РАБОТА
(БИОЛОГИЧНИ НАУКИ)
INTRODUCTION IN SCIENTIFIC RESEARCH (BIOLOGY)
Лектор (Ръководител на курса):
проф. дбн Бойко Б. Георгиев
Prof. Boyko B. Georgiev, DSc
Тел. (+359) 2 870512, Моб. (+359) 899 285317
E-mail: boyko_georgiev@yahoo.com
Хорариум / Horarium:
24 часа лекции и 6 часа семинари / 24 hours of lectures and 6 hours of seminars
Анотация:
Лекционният курс има за цел да даде на докторантите необходимите основни знания и умения за дейности, които са неразделна част от изследователската работа в областта на биологичните науки. Основните теми са насочени към: (1) Изграждане на умения за подготовка на литературна справка, използването на електронни бази-данни и традиционни методи (реферативни издания, библиотечни каталози и др.) за набавяне на научна информация в областта на биологията. (2) Успешна подготовка на научни трудове (дисертационен труд, научни статии и научни съобщения). (3) Ефективно публично представяне на научните изследвания (устни доклади, постери). (4) Грамотно ползване на научните имена на организмите. Чрез предоставянето на систематизирана информация по посочените въпроси и чрез провеждането на практически занятия за изграждане на конкретни умения ще бъде подпомогната изследователската работа на докторантите и тяхната индивидуална подготовка в хода на докторантурата. Курсът е подходящ за докторанти от специалностите в областта на биологичните науки и екологията: „Антропология“, „Зоология“, „Ботаника“, „Молекулярна биология“, „Ембриология“, „Генетика“, „Молекулярна генетика“, „Биофизика“, „Радиобиология“, „Биохимия“, „Хидробиология“, „Микробиология“, „Вирусология“, „Ентомология“, „Физиология на растенията“, „Физиология на животните и човека“, „Клетъчна биология“, „Паразитология и хелминтология“, „Имунология“, „Микология“, „Невробиология“, „Морфология“ и „Екология и опазване на екосистемите“.
Аnnotation:
The course aims to give PhD students the necessary basic knowledge and skills for activities that are an integral part of research work in the biological sciences. The main topics are aimed at: (1) Building skills for the preparation of a literature reference, the use of electronic databases and traditional methods (reference editions, library catalogues, etc.) for obtaining scientific information in the field of biology. (2) Successful preparation of scientific works (dissertation work, scientific articles and scientific communications). (3) Effective public presentation of scientific research (oral presentations, posters). (4) Competent use of the scientific names of organisms. By providing systematised information on the mentioned issues and by conducting practical classes for building specific skills, the research work of the doctoral students and their qualification during the course of the doctoral studies will be significantly supported. The course is suitable for PhD students in the fields of biological sciences and ecology: "Anthropology", "Zoology", "Botany", "Molecular Biology", "Embryology", "Genetics", "Molecular Genetics", "Biophysics", "Radiobiology”, “Biochemistry”, “Hydrobiology”, “Microbiology”, “Virology”, “Entomology”, “Plant Physiology”, “Animal and Human Physiology”, “Cell Biology”, “Parasitology and Helminthology”, “Immunology”, “Mycology”, “Neurobiology”, “Morphology” and “Ecology and Ecosystem Conservation”.
Тема 5.1.16. ПРИНЦИПИ НА ТАКСОНОМИЧНИТЕ И ФИЛОГЕНЕТИЧНИТЕ
ИЗСЛЕДВАНИЯ
PRINCIPLES OF TAXONOMIC AND PHYLOGENETIC STUDIES
Лектор (Ръководител на курса):
проф. дбн Бойко Б. Георгиев
Prof. Boyko B. Georgiev, DSc
Тел. (+359) 2 870512, Моб. (+359) 899 285317
E-mail: boyko_georgiev@yahoo.com
Лектори:
Гл. ас. д-р Павел Н. Николов
Assist. Prof. Pavel N. Nikolov, PhD
гл. ас. д-р Анелия Бобева
Assist. Prof. Anelia Bobeva, PhD
Хорариум / Horarium:
16 часа лекции и 14 часа практически занятия / 16 hours of lectures and 14 hours of practical classes
Анотация:
Лекционният курс има за цел да даде на докторантите съвременни знания в областта на таксономията. Ще бъдат разгледани основните съвременни концепции за вида и видообразуването, както и основните подходи при разработката на надвидовата класификация на организмите. Специално внимание ще бъде обърнато на принципите на зоологическата и ботаническата номенклатура като основна съставна част на професионалната грамотност на работещите в областта. Значителна част от курса ще бъде насочена към усвояването на принципите и методите на най-широко прилагания в момента метод за изучаване на филогенията на организмите – кладистиката. По прилагането на този метод се предвижда и кратък практически курс, който да позволи на обучаващите се да придобият необходимите първоначални умения за по-нататъшното му успешно усвояване. Курсът включва също теоретично и практическо въведение в използването на молекулярни методи в таксономията. Курсът е подходящ за докторанти от специалностите „Зоология“, „Ботаника“, „Хидробиология“, „Ентомология“, „Паразитология и хелминтология“, „Микология“ и „Екология и опазване на екосистемите“. Той може да представлява интерес и за докторанти, които работят по проблемите на видовото идентифициране и характеризиране и (или) еволюционната биология в рамките на други научни специалности (микробиология, молекулярна биология, генетика и др.).
Аnnotation:
The lecture course aims to provide PhD students with up-to-date knowledge in the field of taxonomy. The main modern concepts of the species and speciation will be considered as well as the main approaches in the development of the supraspecific classification of organisms. Special attention will be paid to the principles of zoological and botanical nomenclature as a major component of the professional literacy of those working in the field. A significant part of the course will be aimed at mastering the principles and methods of the currently most widely applied method for studying the phylogeny of organisms – cladistics. A short practical course is planned for the application of this method, which will allow the trainees to acquire the necessary initial skills for its further successful implementation. The course also includes a theoretical and practical introduction to the use of molecular methods in taxonomy. The course is suitable for PhD students from the specialties “Zoology”, “Botany”, “Hydrobiology”, “Entomology”, “Parasitology and Helminthology”, “Mycology” and “Ecology and Ecosystem Conservation”. It may also be of interest to doctoral students who work on the problems of species identification and characterization and (or) evolutionary biology within other scientific specialties (microbiology, molecular biology, genetics, etc.).
Тема 5.1.17. ВЪВЕДЕНИЕ В СИСТЕМНАТА ЕКОЛОГИЯ И ОПАЗВАНЕТО НА ЕКОСИСТЕМИТЕ
INTRODUCTION TO SYSTEMS ECOLOGY AND ECOSYSTEM CONSERVATION
This course may also be held in English, upon request.
Лектор:
проф. д-р Нешо Х. Чипев
Professor Nesho H. Chipev
Тел. (+2) 871 71 95, +359 888 31 68 71
E-mail: nchipev@abv.bg
Хорариум / Horarium:
30 часа / 30 classes
Анотация:
Лекционният курс има за цел да даде на докторантите знания за същността на сложните еколого-социални системи и тяхното управление. В екологията, а и не само там, прогресивно нараства разбирането, че наличието на една единствена траектория на развитие на екологичните системи (към стабилен и оптимален климакс) е статично и нереалистично. Развитието на природните системи (от които човека е неделима част) не е линеен и гладък процес. Осъзнаването на това води до оформяне на разбирането, че в развитието на екосистемите се редуват стадии на нарастване, стабилност, хаос и реорганизация, които се контролират от малък набор променливи, всяка една от които оперира в рамките на различен времеви и пространствен мащаб. Курсът представя разширено разбиране за екосистема и пространствените и времеви мащаби на екосистемното функциониране, интегритет и екосистемни услуги. Въвеждат се съвременните екологични концепции за организация на природата и сложните самоорганизиращи се еколого-социалните системи. Втората част представя принципи на управлението на сложни системи и логически аналитични рамки, като инструмент за анализ и вземане на решения. Представят се екосистемните концепции, които дават основата за формулирането на екологични принципи, които от своя страна са основа на концепциите за управление на екосистемите. Разглежда се концепцията за устойчиво развитие в аспекта на съхраняване на екосистемния интегритет и функции.
Курсът е подходящ за докторанти от специалностите 02.22.01 Екология и опазване на екосистемите, 01.06.02 Зоология, 01.06.03 Ботаника, 01.06.11 Хидробиология, 01.06.14 Ентомология, 01.06.19 Паразитология и хелминтология и 01.06.24 Микология. Той може да представлява интерес и за докторанти, които работят по проблемите на опазването на природата и биоразнообразието в рамките на други научни специалности (микробиология, молекулярна биология, генетика, лесовъдство, география и др.).
Annotation:
The course aims to give doctoral students knowledge of the nature of complex ecological and social systems and their management. In ecology, and not only there, the understanding is progressively growing, that the presence of a single trajectory of development of ecological systems (to some stable and optimal climax) is static and unrealistic. The development of natural ecosystems (of which man is an integral part) is not a linear and smooth process. This realization of this leads to the formation of the understanding that the development of ecosystems stages of growth, stability, chaos and reorganization alternate, which are controlled by a small set of variables, each of which operates within different temporal and spatial scale. The course presents advanced understanding of the ecosystem and the spatial and temporal scales of ecosystem functioning, integrity and ecosystem services. Modern environmental concepts for the organization of nature and the complex self-organizing ecological and social systems are introduced. The second part presents principles of management of complex systems and logical analytical framework as a tool for analysis and decision making. Ecosystem concepts are introduced, that provide the foundation for the formulation of environmental principles, which in turn are based on the concepts of ecosystem management. The concept of sustainable development is introduced from the viewpoint of the preservation of ecosystem integrity and functions.
The course is suitable for graduate students of the specialties 2:22:01 Ecology and conservation of ecosystems, 01:06:02 Zoology, Botany 1:06:03, 1:06:11 Hydrobiology, 01:06:14 Entomology, Parasitology and Helminthology 1:06:19 and 1:06:24 Mycology. It may also be of interest to graduate students who are working on the problems of nature conservation and biodiversity within other scientific disciplines (microbiology, molecular biology, genetics, forestry, geography, etc.).
Тема 5.1.18. ЕКОЛОГИЧНИ ОСНОВИ ПРИ УПРАВЛЕНИЕТО НА ГОРСКИТЕ ЕКОСИСТЕМИ
ECOLOGICAL FOUNDATIONS FOR FOREST ECOSYSTEMS MANAGEMENT
This course may also be held in English, upon request.
Лектор:
проф. д-р Цветан Златанов
Prof. Tzvetan Zlatanov, PhD
Тел. (+359) 886 334954
E-mail: tmzlatanov@gmail.com
Web page: http://www.iber.bas.bg/?q=en/user/201
Хорариум / Horarium:
30 часа / 30 classes
Анотация:
Курсът е предназначен за докторанти, които се интересуват от изучаване на горските екосистеми, включително от тяхното опазване и ползване. Основната му цел е да изгради в обучаващите се балансирано разбиране по отношение на управлението на горските екосистеми. Програмата включва разнообразна комбинация от лекции, теренна работа и семинари за дискусия на реални проблеми. Теоретичната част (лекциите) се състои от два раздела: (1) Екологични проблеми при управлението на горските екосистеми; и (2) Лесовъдството като наука, изкуство и практика при променящи се екологични и социално-икономически условия. По време на теренната работа студентите ще получат практически знания по отношение на оценката на най-важните структурни и функционални параметри на гората. Семинарите, провеждани в края на курса ще позволят на докторантите да дискутират реални екологични проблеми свързани с управлението на горите.
Курсът е подходящ за докторанти от специалностите 02.22.01 Екология и опазване на екосистемните и 04.04.03 Лесовъдство (вкл. Дендрология). Той може да представлява интерес и за докторанти, които работят по проблемите на опазването на природата и биоразнообразието в рамките на други научни специалности.
Annotation:
The course is designated for PHD students interested in studying forest ecosystems, including their conservation and use. Its main objective is to help students develop a balanced understanding of forest ecosystem management. The course comprises a varied mixture of lectures, fieldwork, and group workshops for real problem solving. The theoretical part of the program (the lectures) is made up of two parts: (i) Environmental issues in forestry; and (ii) Silviculture as science, art and practice in changing environmental and socio-economic conditions. During the field work students will get insights of how to measure/evaluate the main spatial and functional characteristics of forest stands. The real problem solving workshops will let the students discus varies environmental issues in forestry.
The course is particularly suitable for PhD students from specialties 02.22.01 "Ecology and ecosystem protection" and 04.04.03 "Forestry (including Dendrology)". It may also be of interest to PhD students working on the issues of nature protection and biodiversity within other fields of study.
Тема 5.1.19. БИОЛОГИЧЕН МОНИТОРИНГ И/ИЛИ МОНИТОРИНГ НА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНОOБРАЗИЕ
BIOLOGICAL MONITORING AND/OR MONITORING OF BIOLOGICAL DIVERSITY
This course may also be held in English, upon request.
Лектор:
проф. д-р Йордан УЗУНОВ
Prof. Yordan UZUNOV, PhD
Тел. (+359 2) 871 71 95 или/or +359 882 263 218 (mobile)
E-mail: yordanuzunov1110@gmail.com, uzunesku@abv.bg
Хорариум / Horarium:
30 часа / classes
Анотация:
Обсъждат се ролята и мястото на мониторинга като същностен елемент на управленския процес, вкл. на околната среда. Основните дейности включват прогнозиране и планиране, осигуряване (финансово, материално-техническо, кадрово), контролиране, мониторинг и докладване. Дефинира се мониторингът като независима и обективна дейност, осигуряваща обратната връзка в процеса на управление. Обсъждат се различията между контрола и мониторинга, сравнени с други оценъчни дейности като изследване, проучване, обследване, обслужване и друго специфично измерване или регистрация на компонентите и факторите на околната среда, в частност на биологичното разнообразие, разработвани за оперативни цели. Дефинира се биологичният мониторинг като системна регистрация на биотичните отговори на живите системи спрямо външни въздействия (импакти) с цел осигуряване на регулярни данни за контрола и оценяването на качествата на околната среда, сравнявани с референтни и/или стандартни данни, представени на всички равнища на организация на живото – от молекулярното до екосистемното. Както всяка мониторингова система, и тази за биомониторинга на околната среда се изгражда върху няколко общи фундаментални принципа.
Обсъждат се трите основни групи методи, които се прилагат, свързани с видовото, ценотичното и екосистемното (хабитатното) равнища на организация на живото. Освен двете основни групи оценки, представяни чрез интеграл (резултат) или диференциал (скорост) на процесите (биологичните, екологичните), има и трета група методи/оценки, които не боравят с числени стойности, но имат важно значение за регистрация и докладване на процеси и явления в живата природа, като фенологични фази, миграции и др. От гледище на мониторинга на биоразнообразието, отношенията са като тези между обекта и субекта и зависят от целите на мониторинга: оценяване на състоянието на средата чрез биотичните отговори или на състоянието на самите видове/популации и съответно – на местообитанията и екосистемите. За тази цел се обсъжда се и приложението на различни типове биотични отговори (биоиндикатори, биомонитори, биосензори, биоакумулатори).
Курсът е подходящ за докторанти от специалностите 02.22.01 Екология и опазване на екосистемите, 01.06.02 Зоология, 01.06.03 Ботаника, 01.06.11 Хидробиология, 01.06.14 Ентомология, 01.06.19 Паразитология и хелминтология и 01.06.24 Микология. Той може да представлява интерес и за докторанти, които работят по проблемите на биоразнообразието и опазването на природата в рамките на други научни специалности (микробиология, молекулярна биология, генетика, лесовъдство и др.).
Annotation:
The position and role of the monitoring as a substantial element within the management process, including of the environment, is discussed in this lecture course. The basic steps/activities include: forecasting and planning; regulating; provisioning (financial, material, technical, staffing); controlling, monitoring and reporting. The importance of the monitoring as an independent and objective activity which provides feedback in managerial process is defined. Differences between "control" and "monitoring" are under discussion in comparison with other assessment activities such as study, investigation, survey, surveillance, observation and other specific measurements (evaluations, assessments) designed for operational purposes. Biological monitoring represents the systematic registration of the biotic responses of living systems to external impacts. The purpose of the biomonitoring is to provide regular data with the intent to use this information in quality control programs when comparing the results obtained with reference and/or standard values, for instance, biological assessment, of the state of the environment and its components as represented at all levels of organization of the life. As each monitoring system, this one of the bio-monitoring is built up also on several common fundaments.
Three main groups of methods are commonly used for biomonitoring and bio-assessments; these are species-related methods; community-related methods; and habitat-related methods. Besides two main groups of evaluations represented as an integral (result) of differential (rate) of bio-/ecological processes, there is a third group of methods/evaluations which don’t deal with numerical values but have importance for registration and reporting for processes and phenomena in the living nature. In terms of monitoring the biodiversity, the relation is likely between an object and a subject: it depends on the aims of monitoring - assessing the state of the environment by means of biological responses or the state/health of the species/populations and/or habitats. For this purpose, application of several types of biotic responses (bio-indicators, bio-monitors, biosensors, bioaccumulators) is also under discussion.
The lecture course could be suitable for upgrading knowledge of PhD students of the specialties such as 2:22:01 Ecology and conservation of ecosystems, 01:06:02 Zoology, 1:06:03 Botany, 1:06:11 Hydrobiology, 01:06:14 Entomology, 1:06:19 Parasitology & Helminthology. It may also be of interest to graduate students who are working on the problems of nature conservation and biodiversity within other scientific disciplines (mycology, microbiology, molecular biology, genetics, forestry, geography, agronomy, etc.).
Тема 5.1.21. СВЕТЛИННА МИКРОСКОПИЯ И ФОТОМИКРОГРАФИЯ
LIGHT MICROSCOPY AND PHOTOMICROGRAPHY
This course may also be held in English, upon request.
Лектор:
доц. д-р Боян Златков
Assoc. Prof. Boyan Zlatkov, PhD
Тел. (+359) 899 284596
E-mail: bzlatkov@gmail.com
Хорариум / Horarium:
15 часа лекции, 15 часа упражнения / 15 classes, 15 training
Анотация:
Курсът има за цел да запознае докторантите в детайли с основните принципи на работа на светлинния микроскоп и практически умения при ползването му. Разглежда се устройството на различните оптични и механични модули в стандартен светлинен микроскоп: обективи, окуляри, кондензори, осветители. Докторантите се запознават и с някои специални микроскопски техники: фазов и диференциално-интерферентен контраст, поляризирана светлина, флуоресцентна и конфокална микроскопия. Разглежда се устройството на различни видове стереомикроскопи. Отделя се специално внимание на ползването на основните типове дигитални камери и на някои специфики на дигиталните снимки, включително обработката им с цел подготовка на научна илюстрация, както и на рисуване на обекти чрез камера луцида.
Annotation:
Main objective of the lecture course are the basic principles of operation of the optical microscope and practical skills in its use. Various optical and mechanical components in a standard optical microscope are considered: objectives, eyepieces, condensers, illuminators. The students are introduced to some special microscopic techniques: phase contrast, differential interference contrast, polarized light, fluorescence and confocal microscopy. Different designs of stereomicroscopes are presented. Particular attention is paid to the use of main types of digital cameras and to some of the specifics of digital photographs, including their processing for production of scientific illustration, as well as drawing of objects through camera lucida.
Съдържание
5.2. - ИНСТИТУТ ЗА ГОРАТА
София 1756, Бул. "Кл. Охридски" 132
Тема 5.2.1. УСТОЙЧИВО УПРАВЛЕНИЕ НА ГОРИТЕ В БЪЛГАРИЯ
Лектор:
Доц. д-р Груд Диков Попов
Assoc. Prof. Grud Popov, Ph.D.
Тел. 962 0442 (служебен); GSM 0887 311 507
E-mail: gr_popov@abv.bg
Хорариум:
20 часа лекции, 10 часа практика
Анотация:
Горите на България са една трета от нейната територия. Те формират най-сложните екосистеми на природата и са жизнено важни за нейното съществуване. Затова световната общественост е сериозно обезпокоена от нивото на деградация на горите и влошаване на техните екологични функции, както и от пренебрегването на правата на населението, чийто живот пряко зависи от гората. Курсът по "Устойчиво управление на горите в България" разглежда съвременните концепции за използване на лесовъдски системи, които целят при относително устойчиво състояние на обществото постигане на баланс с ресурсите и околната среда. Лекционният материал дава познания за съвременните лесовъдски виждания за устойчиво поддържане и управление на горските екосистеми в условията на променяща се среда в сфератата на лесовъдство, екология, горска политика, икономика, фитопатология и ентомология. Курсът е предназначен за специалисти в областта на горското стопанство, екологията и опазването на околната среда.
Програма
Тема 5.2.2. БИОМЕТРИЧНИ МОДЕЛИ ЗА ГОРСКО-ДЪРВЕСНИТЕ ВИДОВЕ И СЪОБЩЕСТВА
BIOMETRIC MODELS OF FOREST TREE SPECIES AND COMMUNITIES
Лектор:
Доц. д-р Татяна Василева Станкова
Assoc. Prof. Dr. Tatiana Vassileva Stankova
Тел. +359-2-962 0447 (служебен); GSM +359 896 080 140
E-mail: tatianastankova@yahoo.com, tatianastankova@gmail.com
Хорариум:
30 учебни часа
Анотация:
Курсът запознава с теоретичните основи на математическите модели за горско-дървесните видове и съобщества и проследява процеса на разработване на биометричния модел. Дава се информация за основни групи математически функции и подхода за аналитично изследване на свойствата им, правещи ги пригодни за моделиране на природни обекти и процеси. Представят се фундаментални зависимости, свързани с дървесната алометрия и растежа на дърветата и насажденията. Разглеждат се основните етапи в разработването на биометричния модел, включващи неговото извеждане, верифициране и валидиране. Курсът завършва с упражнение за прилагане на наученото чрез разработване на конкретен биометричен модел.
Курсът "Биометрични модели за горско-дървесните видове и съобщества" е предназначен за докторанти в областта на горско-стопанската наука и биологията, за които темата представлява интерес и които желаят да придобият основни умения в областта на моделирането на природни обекти и процеси. За улеснение на обучаваните е приложен речник на някои основни понятия, използвани по време на курса и нужни за разбирането му.
Аnnotation:
The course introduces the theoretical foundations of the mathematical models for forest tree species and communities and traces the process of biometric model development. Information is provided on principal groups of mathematical functions and the approach to analyze their properties, making them suitable for modeling of natural entities and processes. Fundamental relationships associated with tree and stand allometry and growth are presented. The main stages of development of a biometric model, including its derivation, verification and validation, are scrutinized. The course ends with an exercise to apply the lessons learned by developing a specific biometric model.
The course "Biometric models of forest tree species and communities" is intended for PhD students in the field of forest science and biology, for which the topic is of interest and who wish to acquire basic skills in the field of modeling of natural entities and processes. A glossary of some basic terms used during the course and needed to understand it is offered to facilitate learners.
Информация за курса
Тема 5.2.3. ЗАЩИТА НА ГОРИТЕ ОТ НАСЕКОМНИ ВРЕДИТЕЛИ И ПАТОГЕНИ
FORESTS PROTECTION AGAINST INSECT PESTS AND PATHOGENS
Лектори:
чл.-кор. дн Пламен Борисов Мирчев
Prof. Plamen Borisov Mirchev, DSc
Тел. 02 962 0447 (служебен); Мобилен: 0889 166 722
E-mail: plmirchev@hotmail.com
проф. дн Георги Цветков Георгиев
Prof. Georgi Tsvetkov Georgiev, DSc
Тел. 02 962 0447 (служебен); Мобилен: 0888 062 364
E-mail: ggeorgiev.fri@gmail.com
доц. д-р Маргарита Илиева Георгиева
Assoc. Prof. Margarita Ilieva Georgieva, PhD
Тел. 962 0447 (служебен); Мобилен: 0878 230 174
E-mail: margaritageorgiev@gmail.com
Хорариум:
30 учебни часа
Анотация:
Курсът "Защита на горите от насекомни вредители и патогени" включва обучение по горска ентомология, фитопатология и борба срещу насекомни вредители и патогени. Подготвени са лекции за икономически значими местни фитофаги и болести в иглолистните и широколистни горски екосистеми, наскоро проникнали инвазивни видове и биологична борба срещу най-деструктивните вредители и патогени. Предвидени са и теренни упражнения за идентификация на яйца, ларви, какавиди и имаго на насекомни вредители, типове на повреди и симптоми на заболявания по растенията гостоприемници. Курсът е предназначен за докторанти в областта на горскостопанската наука, биологията, биологичното разнообразие и защитата на горите.
Аnnotation:
The course ‘Forests protection against insect pests and pathogens’ includes training in forest entomology, phytopathology and control of insect pests and pathogens. The lectures are focused on economically important native insect pests and diseases in coniferous and deciduous forest ecosystems, recently penetrated invasive species and biological control of the most destructive pests and pathogens. Field studies are provided to identify eggs, larvae, pupae and imago of insect pests, types of damages and symptoms of diseases on the host plants. The course is designed for PhD students in the field of forest science, biology, biodiversity and forest protection.
Програма/Curriculum
Тема 5.2.4. УСТРОЙСТВО НА ГОРСКИ ТЕРИТОРИИ
INVENTORY AND PLANNING OF FOREST LAND
Лектор:
проф. дсн Христо Цаков
Prof. Hristo Tsakov, DSc
Тел. 02 962 0447 (служебен); GSM 0888 649481
E-mail: hristotsakovbg@abv.bg
Хорариум:
30 учебни часа
Анотация:
Дългият производствен период е наложил определен ред и организация в устройството на горите. Необходимите познания в тази област се отнасят до целите на горското стопанство и средствата за тяхното осъществяване (нормативно-справочна база), за многофункционалност, устойчивост на териториите (ГФ) и основите за бъдеща организация за работа (областни и горскостопански планове) и добри европейски практики. Програмният материал по лекционния курс "Устройство на горски територии" дава на докторантите необходимите знания и законови положения за горските територии, за особеностите на горско-растителните области, свързани с вертикалната зоналност и видово разнообразие на растителността. Изучават се принципите за екологично управление на горските комплекси за повишаване на биопродуктивността и стабилизиращите параметри на дендроценозите. Методите за определяне на обема, прираста и сортиментите на отделните дървета и дървостои подпомагат практическите умения на обучаваните. Разглеждат се разликите на ползване при извеждане на сечите и способите за кубиране на отсечени и растящи дървета.
Аnnotation:
The long production period associated with forests growing, has implied a certain order and organization in their structure. The necessary knowledge in this area relates to the goals of forest sector and the means of their implementation (regulatory and reference base), multifunctionality, sustainability of the territories and foundations for a future work organization (regional and forest state plans) as well as good European practices.
The program of course ’Inventory and planning of forest land’ will give to PhD students the necessary knowledge and the legal positions of forest lands, the specifics of the forest-vegetation areas related to the altitude distribution and plant species diversity. The principles for ecological management of forest complexes to increasing the bio-productivity and stabilizing the parameters of dendrocenoses will be studied. Methods of volume prediction, growth and variety between individual trees and forests will support the practical skills of the trainees. Differences in felling, methods of calipering the laying stems and forest stand are examined.
Програма/Curriculum
Тема 5.2.6. ПАРИЧНИ ОЦЕНКИ НА ЗЕМИ И ГОРИ
MONETARY VALUATION IN LANDS AND FORESTRY
Лектор:
доц. д-р Ивайло Иванов Марков
Assoc. Prof. Ivailo Ivanov Markoff, PhD
Тел./Phone 02 962 0447 (служебен/office); GSM 08887 74 27 64
E-mail: imarkoff@abv.bg
Хорариум/Duration:
30 учебни часа/30 hours
Анотация:
Всички дейности и процеси в горите имат финансови последици. Широк кръг специалисти от практиката и изследователи се нуждаят да имат разбиране за финансовата страна на горите и горското стопанство, понеже финансово необоснованите решения не се изпълняват. Курсът запознава с теоретичните основи и практичните методи за оценяване на имущества и дейности в горите. Въвеждат се основните понятия и зависимости и се разглежда реализацията им в конкретната предметна област, която се характеризира с неравномерно разпределение на приходите и разходите във времето и извънредно дълги производствени периоди. Курсът завършва с упражнение за разработване на оценъчна задача.
Курсът е предназначен за докторанти и изследователи, основно в областта на горско-стопанската наука и биологията. За улеснение на обучаваните е препоръчана литература и е приложен речник на термините.
Аnnotation:
All activities and processes in the forests have a financial aspect. Many decision makers and scientists need to understand the financial aspect of forests and forestry or at least to have an idea of it. The impact of finance on biological and technical decisions is given by the principle that decisions without funding are not implemented.
The course presents the basic financial theory as well as the practical methods of appraisal of assets and activities. The fundamental definitions and relationships are introduced together with their realization in the special field of forestry which is marked with an uneven distribution of cash flows in time and enormously long production periods. As an exercise an appraisal is made.
The course should be useful for PhD-students and researchers in forestry and biology. Literature is recommended and a glossary of necessary English and German terms of forestry and economy is given.
Програма/Curriculum
Тема 5.2.7. ЕКОЛОГИЯ НА УРБАНИЗИРАНИТЕ ЕКОСИСТЕМИ
ECOLOGY OF URBAN ECOSYSTEMS
Лектори:
Проф. д-р Миглена Кирчева Жиянски
Prof. Dr Miglena Kircheva Zhiyanski
Тел./Phone: 962 0447 (служебен/office); Мобилен: 0887 629 8118
E-mail: miglena.zhiyanski@bas.bg
Проф. дн Сотир Глушков
Prof. DSc Sotir Glushkov
Тел./Phone: 962 0447 (служебен/office); Мобилен: 0896 60 41 45
E-mail: sotirgluschkov@abv.bg
Хорариум/Duration:
30 учебни часа/30 hours
Анотация:
Курсът е насочен към докторанти в областта на екологията, горскостопанската наука, географията и ландшафтната архитектура, които се обучават в институти на БАН и ВУЗ. Подготвените лекции включват специализирана информация за социално-икономическите и екологични проблеми на урбанизираните райони, съвременните методи и подходи за решаване на научно-изследователски задачи, свързани със селищната екология, състоянието и поддържането на зелената инфраструктура и оценка на екосистемните услуги, които те предоставят. Предвидено е провеждане на практикум на терен за оценка на индикаторите за състоянието на зелените зони и за технологични подходи при поддържането на дървесната и храстова растителност. Ще бъдат формирани нови знания за структурата и функционирането на зелената инфраструктура в урбанизираните екосистеми, в контекста на предоставяне на екосистемни услуги. Придобити знания за подходите и методите при оценка на състоянието и възможностите за поддържане на зелените зони.
Аnnotation:
The course is oriented to PhD students with interests in ecology, forestry, geography and landscape architecture, from the institutes of Bulgarian Academy of Sciences and Institutions of Higher Education. The lectures prepared include specialized information about socio-economic and ecological problems of urban regions, modern methods and approaches in solving scientific and research tasks dealing with urban ecology, urban green spaces condition and assessment of ecosystem services supply. The practical exercises are directed to gaining knew skills in assessing the indicators for state of urban green spaces and technological aspects in maintaining tree and shrub vegetation.
New knowledge for structure and functioning of urban ecosystems in the context of ecosystem services concept will be formed. Improved knowledge and skills for approaches and methods for assessment of condition and opportunities for maintenance of green zones will be generated.
Програма/Curriculum
5.3. - ИНСТИТУТ ПО ФИЗИОЛОГИЯ НА РАСТЕНИЯТА
И ГЕНЕТИКА
Тема 5.3.3. БИОТЕХНОЛОГИЯ НА РАСТЕНИЯТА
PLANT BIOTECHNOLOGY
Лектори:
Доц. д-р Георгина Костуркова
Assoc. Prof. Georgina Kosturkova, PhD
E-mail: gkosturkova@yahoo.com
и
Гл. ас. д-р Красимира Ташева
Assist. Prof. Krasimira Tasheva, PhD
Tел.: 979 2624; 979 3675
E-mail: krasitasheva@abv.bg
Хорариум:
30 учебни часа
Анотация:
Курсът е предназначен за широк кръг специалисти (студенти, дипломанти, докторанти), работещи в областта на растителните науки. Курсът дава основни познания за култивирането in vitro и биотехнологията при растенията. Способността на изолираните растителни клетки да се диференцират до образуване на цели растения лежи в основата на биотехнологията. In vitro техниките и манипулациите са вече широко използвани. Микроразмножаването е доходоносна индустрия. Реконструкцията на растителния геном чрез сомаклонално вариране, мутагенезис, соматична хибридизация (сливане на протопласти) и/или генетична трансформация води до получаване нови форми с ценни стопански качества (напр. устойчивост на болести, засушаване и др.) което обогатява генфонда. Чрез биотрансформация и моделирането на експресията на гените се постига по-добра продукция на ценни метаболити и синтез на специфични вещества важни за индустрията (фармацевтична, хранително-вкусова, химична и др.) и за опазване на природата.
Аnnotation:
The course is intended towards a wide range of specialists (students, graduates, PhD students) working in the field of plant sciences. The course provides basic knowledge on in vitro cultivation and plant biotechnology. The ability of isolated plant cells to differentiate and form whole plants is the basis of plant biotechnology. In vitro techniques and manipulations are already widely used in contemporary practice. Micropropagation is a profitable industry. Reconstruction of the plant genome by somaclonal variation, mutagenesis, somatic hybridization (fusion of protoplasts) and/or genetic transformation provides new forms with valuable economical qualities (e.g. disease resistance, drought, etc.) which enrich the gene pool. The biotransformation reaction and modeling of gene expression are used for higher production of valuable metabolites, synthesis of specific substances important for the industries (pharmaceutical, food, chemical, etc.), as well as for environmental protection.
Тема 5.3.6. ПРИРОДНИ И СИНТЕТИЧНИ РАСТЕЖНИ РЕГУЛАТОРИ
NATURAL AND SYNTHETIC PLANT GROWTH REGULATORS
Лектори:
Доц. д-р Искрен Сергиев
Assoc. Prof. Iskren Sergiev, PhD
Тел. 979 26 98
E-mail:iskren@bio21.bas.bg
и
Доц. д-р Десислава Тодорова
Assoc. Prof. Dessislava Todorova, PhD
E-mail:dessita@bio21.bas.bg
Хорариум:
20 часа лекции и 10 практически занятия
Анотация:
Лекция 1. Природни растежни регулатори – фитохормони и полиамини.
Лектори: доц. д-р Искрен Сергиев; доц. д-р Десислава Тодорова
Целта на лекцията е да представи актуални знания за ролята, разпространението и метаболизма на основните класове растителни хормони - цитокинини, ауксини, гиберелини, абсцисиева киселина, етилен и растежните регулатори полиамини.
Лекция 2. Синтетични растежни регулатори. Възможности за приложение.
Лектори: доц. д-р Искрен Сергиев; доц. д-р Десислава Тодорова
Целта на лекцията е да запознае докторантите с разнообразието от синтетични аналози на фитохормоните, както и да представи някои възможности за тяхното приложение в практиката.
Практически курс. Oпределяне на съдържанието на полиамини в растителни проби.
Annotation:
Lecture 1. Natural plant growth regulators – phytohormones and polyamines.
Lecture 2. Synthetic plant growth regulators. Possibilities for practical application.
The aim of the lectures is to provide information about the role, distribution and metabolism of the major classes plant hormones - cytokinins, auxins, gibberellins, abscisic acid, ethylene, and the plant growth regulators polyamines. The students will be acquainted also with the variety of synthetic plant growth regulators and some of the possibilities for their practical application. Practical procedure for determination of polyamine content in plant samples will be demonstrated.
Practicum course. Determination of polyamine content in plant samples.
Тема 5.3.8. МИКРОВОДОРАСЛИТЕ В НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ И БИОТЕХНОЛОГИЯТА
МICROALGAE IN RESEARCH AND BIOTECHNOLOGY
Лектор:
Доц. д-р Юлиана Иванова
Assoc. Prof. Juliana Ivanova, PhD
Тел. 02-979-2118
E-mail: juivanova@yahoo.com
Хорариум:
30 учебни часа
Анотация:
Микроводораслите са отговорни за фиксирането на половината от въглерода на Земята (чрез процеса на фотосинтеза) и превръщането му в органична материя. Те също имат потенциала да бъдат устойчив източник на биоенергия.
Курсът е насочен към студенти, докторанти и учени с изследователски интереси към изучаването на микроводораслите и тяхното биотехнологично приложение.
Подготвените лекции включват специализирана информация за култивиране на микроводорасли - подбор на подходящи щамове за култивиране, изолиране и въвеждане в лабораторни култури, както и влияние на физиологичните фактори върху натрупването на биомаса. Изучават се техники за оптимизиране на растежа и биосинтеза на ценни метаболити. Разглеждат се основните методи за анализ на биохимичните компоненти на водорасловата клетка. Обръща се сериозно внимание на различните приложения на микроводораслите и извлечените от тях биологично-активни вещества, както и на възможностите за включването им в кръгова икономика.
Annotation:
Microalgae are responsible for fixing half of the carbon on Earth through the process of photosynthesis and turning it into organic matter. They also have the potential to be a sustainable source of bioenergy.
The aim of the course is to introduce students, PhD students and scientists with research interests in the study of microalgae and their biotechnological application. The lectures include specialized information on the cultivation of microalgae - selection of suitable strains for cultivation, isolation and introduction into laboratory cultures, as well as the influence of physiological factors on biomass accumulation. Techniques to optimize growth and biosynthesis of valuable metabolites are being studied. The main methods for analyzing the biochemical components of the algal cell are considered. Special attention is paid to the various applications of microalgae and the extracted biologically active substances, as well as the possibilities of their inclusion in a circular economy.
Тема 5.3.9. ФОТОСИНТЕЗА В УСЛОВИЯТА НА ПРОМЕНЯЩАТА СЕ ОКОЛНА СРЕДА – ФИЗИОЛОГИЧНИ И ЕКОЛОГИЧНИ ПОДХОДИ
PHOTOSYNTHESIS IN A CHANGING ENVIRONMENT – A PHYSIOLOGICAL AND ECOLOGICAL APPROACHES
Лектор:
Проф. д-р Виолета Великова
Prof. Violeta Velikova, PhD
Тел. 02-979-2683
E-mail:violeta.velikova@gmail.com
Хорариум:
30 учебни часа
Анотация:
Фотосинтезата е един от най-важните процеси на планетата, който основно осигурява първичното производство на храни на Земята. Като силно динамичен процес, точното разбиране как фотосинтезата реагира на промените в околната среда е от решаващо значение за прогнозиране на реакциите, както на отделното растение, така и на цялата екосистема в условията на нарастваща концентрация на СО2 във въздуха, повишаване на температурата и все по-честите екстремни ситуации на влага (засушаване или преовлажняване) и хранителни елементи в почвата. Освен това фотосинтетичните изследвания са изключително важни при създаването на нови сортове, подходящи за отглеждане в условията на динамично променящата се околна среда, растения с висока продуктивност и качество.
Курсът дава основа за съвременното разбиране за регулацията на фотосинтезата под влияние на промените в околната среда. Разглеждат се структурните и функционални аспекти на фотосинтетичния апарат в рамките на отговора на растенията към различни климатични фактори; особено внимание се отделя на светлинните реакции на фотосинтезата, метаболитната регулация, и фотосинтетичния газообмен. За изясняване на взаимодействията фотосинтеза х околна среда е развит подходът за фенотипиране на динамично променящите се характеристики на растенията.
Курсът е предназначен за напреднали специализанти, докторанти и широк кръг от изследователи с интереси в областта на екологията на фотосинтезата, продуктивността и биоразнообразието на растенията.
Annotation:
Photosynthesis is one of the most important processes that overwhelmingly supports the Earth’s primary production. Being a highly dynamic process, the precise understanding of how photosynthesis responds to environmental changes is crucial to predict how single plants and entire agro- or ecosystems will be affected in a scenario of rising CO2, rising temperature, and large disturbances in water and nutrient cycles. Finally, photosynthesis studies are the cornerstone for the development of new crops better suited for novel purposes, primarily high yield for biomass.
The course provides a base on how photosynthesis may be influenced by environmental changes. Structural and functional aspects of the photosynthetic apparatus are examined in the context of responses to environmental stimuli; particular attention is given to the processing of light energy by thylakoids, metabolic regulation, gas exchange. To better understand photosynthesis x environment interactions a concepts for phenotyping of dynamic plant traits is developed.
The aim of the course is to introduce to advanced graduate students, PhD students and wide range of scientists with research interests in environmental effects on photosynthesis, plant productivity and biodiversity.
Тема 5.3.10. МЕТОДИ ЗА АНАЛИЗ НА РАСТИТЕЛНИ БЕЛТЪЦИ. ПРОТЕОМЕН АНАЛИЗ
Лектор:
доц. д-р Л. Симова
Тел. 02 9799 2677
E-mail:lsimova@mail.bg
Хорариум:
30 учебни часа
Анотация:
Курсът е предназначен за широк кръг слушатели - студенти, дипломанти, докторанти и специалисти, работещи в областта на растителните науки (биолози, биохимици, биотехнолози, агрономи), и дава добра методическа основа за практическата им работа с растителни белтъци. Представят се както класически биохимични методи за анализ на отделни белтъци, така и съвременни системни подходи като протеомен анализ.
Курсът се състои от две части. В първата критически са разгледани основни методи за извличане, фракциониране, количествено определяне, белязване, електрофоретично разделяне на белтъци, имунохимични техники за идентифициране и количествен анализ на белтъци, като се акцентира върху особеностите при работа с растителен материал. Във втората част се дават основни познания за протеомиката, като се проследява целия ход на анализа от подготовката на растителните проби, техниките на разделяне (двумерна електрофореза/течна хроматография), анализ и обработка на данните, мас-спектрометрична идентификация на белтъци (PMF, MS/MS, de novo секвениране), анализ на пост-транслационни модификации (фосфорилиране, гликозилиране), количествен анализ, стандартите, приети в протеомиката, приложения на протеомния анализ в растителните науки.
Независимо от своята насоченост към растенията (основно към докторанти от специалности Биохимия и Физиология на растенията), курсът разглежда принципни положения в анализите на белтъци и би бил от полза и за други специалисти, проявяващи интерес към протеомиката.
Курс, програма, литература
Annotation:
5.4. - НАЦИОНАЛЕН ПРИРОДОНАУЧЕН МУЗЕЙ (АСЗ)
Тема 5.4.1. НАСЕКОМИ – ТАКСОНИ, ЕВОЛЮЦИЯ И СТРУКТУРИ
INSECTA – TAXA, EVOLUTION AND STRUCTURES
Лектор:
проф. д-р Здравко Хубенов
Zdravko Hubenov, prof. PhD.
Тел. 988 51 15/ 616
E-mail:
Хорариум:
20 учебни часа
Анотация:
Курсът е предназначен за докторанти по специалностите ентомология, зоология, екология и опазване на околната среда. Той ще може да се посещава от докторанти в областта на горското и селското стопанство, животновъдството, ветеринарната и хуманната медицина, а също и от студенти биолози с бакалавърска степен, подготвящи магистратура по специалности, свързани с ентомологията.
Целта на курса е надграждане на придобитите по време на следването теоретични знания. Той запознава слушателите с общите закономерности на произхода, ранната еволюция, филогенията, обема на хексаподите и ролята им в палеоекосистемите, както и с историческото развитие, темповете на еволюция, коеволюция и произход на основните групи на-секоми и някои уникални структури. Разглеждат се редица въпроси, на които в учебните заведения не се отделя достатъчно внимание.
Необходимо е слушателите да са преминали университетски курсове по зоология на безгръбначните животни и етомология или поне общ курс по ентомология във висше учебно заведение.
Тема 5.4.2. БЕЗГРЪБНАЧНИ ЖИВОТНИ – СТРУКТУРИ И ФУНКЦИИ
INVERTEBRATES – STRUCTURES AND FUNCTIONS
Лектор:
проф. д-р Здравко Хубенов
Zdravko Hubenov, prof. PhD.
Тел. 988 51 15/616
E-mail:
Хорариум:
20 учебни часа
Анотация:
Курсът е предназначен за докторанти по специалностите зоология, паразитология, ентомология, хидробиология, екология и опазване на околната среда. Той ще може да се посещава от докторанти в областта на горското и ловното стопанство, ветеринарната медицина и от студенти биолози с бакалавърска степен, подготвящи магистратура по специалности, свързани със зоологията.
Целта на курса е надграждане на придобитите по време на следването теоретични знания по сравнителна анатомия, еволюционна история, филогения и проблеми на съвременната естествена класификация на животните. Акцентира се върху историческото развитие, темповете на еволюция, коеволюция и произход на животинските групи, които имат основно значение в екосистемите на умерените ширини или са важни в теоретичноеволюционен план. Разглеждат се и редица малко познати, новоустановени или спорни във филогенетично отношение групи безгръбначни животни, на които в учебните заведения не се отделя достатъчно внимание.
Необходимо е слушателите да са преминали университетски курсове по цитология, хистология, ембриология и зоология на безгръбначните животни или поне общ курс по зоология във висше учебно заведение.