6.1. - ГЕОЛОГИЧЕСКИ ИНСТИТУТ

София, 1113, ул. "Академик Георги Бончев", бл.24

Тема 6.1.1. ГЕОЛОГИЯТА НА БЪЛГАРИЯ В СВЕТЛИНАТА НА

СЪВРЕМЕННИТЕ ТЕКТОНСКИ ХИПОТЕЗИ

GEOLOGY OF BULGARIA IN THE LIGHT OF THE MODERN TECTONIC HYPOTHESES

This course may also be held in English, upon request.

Лектори:

Проф. дгн Иван Загорчев, Академик

Ivan Zagorchev, Ph.D., D.Sc., Professor, Academician

Тел. 9792205; GSM 0899590869

E-mail: iszagorchev@yahoo.com

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Курсът е предназначен за геолози (стратиграфи, седиментолози, петролози, тектоници), геоморфолози, географи и геофизици.
Съвременните геотектонски и геодинамични хипотези (тектоника на плочите; тектонометаморфни терени; екстензионна тектоника с ексхумация на ядрени комплекси; ротационни деформации и турбулентна тектоника; мантийна конвекция и канализирано течение) често се прилагат механично към геологията на България и Балканския полуостров. Целта на курса е да представи геоложкия строеж и еволюция на нашия регион по един систематичен начин, като се покажат както особеностите на протичащите многообразни геоложки процеси, така и нерешените проблеми и слабостите в прилагането на модерните хипотези.

Annotation:

This course is aimed at a vast audience of geologists (stratigraphers, sedimentologists, petrologists, tectonists), geomorphologists, geographers and geophysicists. The modern geotectonic and geodynamic hypotheses (plate tectonics, tectonometamorphic terranes, extensional tectonics with exhumation of core complexes; rotational deformations and turbulent tectonics; mantle convection and channel flow) are often applied to the geology of Bulgaria and the Balkan Peninsula in a mechanical way. The aim of the course is to present the geologic structure and evolution of our region in a systematic way, and to demonstrate both the principal features of the multi-faceted geologic processes, and the unresolved problems and the flaws and controversies in the application of the modern hypotheses.

Тема 6.1.3. ПАЛЕОЕКОЛОГИЯ. ОСНОВНИ МЕТОДИ, ИЗПОЛЗВАНИ ПРИ ПАЛЕОЕКОЛОГИЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

PALAEOECOLOGY. MAIN METHODS USED IN PALAEOECOLOGICAL STUDIES

This course may also be held in English, upon request.

Лектор:

Проф. д-р Надя Г. Огнянова-Руменова

Prof. Nadja Ognjanova-Rumenova, PhD

Тел. 9792228 (служебен); GSM 0888 938716

E-mail: nognjan@geology.bas.bg

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Курсът е предназначен главно за геолози, геоморфолози, биолози и други специалисти, занимаващи се и интересуващи се от екология.
Курсът дава познания за взаимоотношенията организъм/среда в геологическото минало: условията и начинът на живот на различни организми в минали геоложки периоди; взаимоотношения между организмите и тяхната среда на съществуване (биотична и абиотична); изменение на организмите в процеса на развитие на живота на Земята. Специално внимание се обръща на методите на изследване в палеоекологията: морфофункционален, актуалистичен, тафономен, количествен, експериментален и биогеохимичен (палеотермометрия, палеохалометрия). Разглеждат се и други аспекти на приложната палеоекология: тенденциите в промените на климата; използването на разнообразни индикаторни организми за реконструкция на палеоекологичните условия в древните басейни; установяването на процесите на ацидификация, еутрофикация и др. на съвременни водни басейни.

Annotation:

This course is addressed to geologists, geomorphologists, biologists and other specialists who are interested in ecology. The course emphasizes understanding the interrelation organism/environment in the geologic past: living conditions in past geological periods; interrelations between organisms and their environment (biotic and abiotic factors); variation in the organisms during the processes of life evolution on the Earth. Particular interest is the methods applied in paleoecological studies: morphofunctional, actualistic, taphonomic, quantitative, experimental and biogeochemical (paleotemperature, paleohalometry). Other aspects in the applying palaeoecology are also discussed: the trends in the climatic changes; the using of different index organisms for the palaeoecological reconstructions in paleobasins; determinations the trends of acidification, eutrophication, etc. in modern basins.

Тема 6.1.4. МЕТОДИ ЗА ИДЕНТИФИКАЦИЯ НА МИНЕРАЛИ

METHODS OF MINERAL IDENTIFICATION

This course may also be held in English, upon request.

Лектор:

Проф. д-р Томас Керестеджиян

Prof. Dr. Thomas Kerestedjian

Тел. 9792244 (служебен); GSM 0888673312

E-mail: thomas@geology.bas.bg

Хорариум:

20 учебни часа

Анотация:

Курсът е предназначен за дисертанти в областта на минералогията, но може да бъде полезен за всички, работещи във веществения клон на геоложките науки: петрология, геохимия, гео-екология, литология, въглищна геология, както и за някои технически специалности, занимаващи се с природни или синтетични материали с макромолекулярна структура.
Идентификацията на минерални фази се базира на комбинации от методи за изследване, фокусирани върху определяне както на химичния състав, така и на кристалната структура. Доколкото понятието минерална фаза се отнася до твърдо химично съединение с точно определен състав и кристална структура, специално внимание ще бъде обърнато на присъщите явления на нехомогенност, които трябва да се отчитат при идентификацията. Номенклатурните усложнения произтичащи от явления като зоналност, секториалност, изоморфизъм и политипия ще бъдат разгледани от гледна точка на подходите за идентификация в тези случаи. Курсът ще влючва кратък критичен преглед на класическите подходи при идентификацията на минерали и ще наблегне върху съвременните апаратурни методи, сред които електронно зондов микроанализ (EPMA), рентгеноструктурен анализ, софтуер за обработка на първичните апаратни данни и бази данни за идентификация по получените резултати. Ще бъдат очертани границите на възможностите на всеки от компонентните методи с конкретни примери.

Annotation:

The course is targeted on PhD students in Mineralogy, but can also be useful for all kinds of researchers from the solid state branch of the geological sciences: petrology, geochemistry, geo-ecology, lithology, coal geology, as well as for some engineering branches, dealing with natural or synthetic materials with macromolecular structure.
Mineral identification is based on a complementary set of methods for determination of both chemical composition and crystal structure. Since the term Mineral refers to solid state compounds with specific chemical composition and crystal structure, special attention will be paid to inherent inhomogeneity phenomena which need to be respected during identification. Taxonomic difficulties related to sector zoning, isomorphism, polytypism will be considered in respect to mineral identification methodology.
The course will include a critical review of the classical mineral identification methods and will focus on modern analytical tools like EPMA, XRD, software for processing of row analytical data and databases for mineral identification. The applicability field of each component method will be outlined, using proper examples.

Тема 6.1.6. ГЕОЛОЖКИ ОПАСНОСТИ И РИСКОВЕ

GEOLOGICAL HAZARDS

Лектор:

Проф. д-р Николай Добрев

Prof. Nikolai Dobrev, PhD

Тел. 9792292 (служебен); GSM 0889917014

E-mail: ndd@geology.bas.bg

Хорариум:

20 учебни часа

Анотация:

Настоящият курс е предназначен основно към инженер-геолози и строителни инженери, но би могъл да бъде полезен за геолози, геоморфолози, хидрогеолози, минни и инженери, геофизици, сеизмолози и всички други специалисти, чиято професионална дейност е пряко свързана с геоложката среда като основа за строителство.
Процесите, протичащи в литосферата, с чието действие пряко се застрашава животът на хората и изградените от тях материални ценности съставляват геоложката опасност. Изучаването им заема важно място в инженерната геология. Геоложките опасности се поделят нас ендо- и екзогенни. В България са описани близо 100 вида геоложки опасности, които са неравномерно разпределени и с различна степен на въздействие. Предвижда се преглед на разпространението на опасните геоложки процеси в България, включващ описанието им, условията и факторите за тяхното развитие.
В настоящия курс ще бъдат разгледани също понятията опасност, уязвимост и риск. Ще се се обърне внимание на световните практики при оценката на опасността и риска.
Предвижда се запознаване с методиките на съставяне на карти на геоложката опасност. Ще бъдат разгледани и новите методи и възможности да изучаване на геоложките опасности с използвене на дистанционни методи и прилагането им в практиката.
Ще бъдат разгледани различни методи за мониторинг на процесите на геоложката опасност. Специално внимание ще се отдели на in-situ методите, интерпретацията на данните и прогнозните оценки.

Тема 6.1.7. МЕТОДИ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА КАРСТОВИТЕ ВОДИ

METHODS FOR INVESTIGATION OF KARST WATER

Лектор:

Проф. д-р Алексей Д. Бендерев

Res. Prof. Aleksey Benderev , PhD

Тел. 9792204; GSM 0889398464

E-mail: aleksey@geology.bas.bg

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Курсът е предназначен основно за хидрогеолози, но би могъл да бъде полезен за геоморфолози, географи, хидролози, геолози, биолози и всички други специалисти работещи в карстови терени.
Карстовите води са твърде сложни за изучаване. При тях не винаги е възможно да се прилагат методите използвани при класическата хидрогеология. За изясняване особеностите на формиране, движение, дрениране, режим и качествени характеристики на карстовите води е необходимо прилагане на широк спектър от методики, които са обект на настоящия курс. Ще бъдат разгледани различни геоложки, геоморфоложки, геофизични и дистанционни изследвания, спомагащи за изясняване формирането на карстовата среда. Обект на курса са и начините за определяне посоката и скоростта на движение на подземните води и обработка на получените данни. Внимание ще се обърне на интерпретацията на режимните наблюдения на количествата и качествата на подземните води, както и на хидрохимични данни с цел определяне активността на карстовите процеси. В курса ще бъдат разгледани и проблемите свързани със замърсяването на карстовите подземни води и тяхната уязвимост.

Annotation:

Тема 6.1.8.ТРИАКСИАЛНО ИЗПИТВАНЕ НА ЗАЗДРАВЕНИ СТРОИТЕЛНИ ПОЧВИ

TRIAXIAL TEST OF IMPROVED SOILS

Лектор:

Проф. д-р Дончо Карастанев

Prof. Doncho Karastanev, PhD

Тел. 9792263; GSM 0898515157

E-mail: doncho@geology.bas.bg

Хорариум:

30 учебни часа и 10 часа лабораторни практически занятия

Анотация:

Настоящият курс е предназначен основно за докторанти в областта на инженерната геология и геотехниката на околната среда. Би могъл да е полезен и за специалисти, чиято професионална дейност е пряко свързана с геоложката среда като основа за строителство на сгради и съоръжения.
Целта на курса е да запознае докторантите с теоретичните основи и практическото изпълнение на едно от най-важното изпитване на строителните почви, а именно изпитване при триаксиални условия на натоварване. Курсът включва изучаване на основните видове триаксиални изпитвания: консолидирано-дренирано (CD), консолидирано-недренирано (CU) и неконсолидирано-недренирано (UU).

Annotation:

Thе present educational course is envisaged primarily PhD students in the field of engineering geology and environmental geotechnics, but could be useful for professionals as well whose professional activity is directly related to the geological environment as ground base for construction of buildings and facilities.
The course aims to introduce PhD students in the theoretical basis and implementation of one of the most versatile and widely applied geotechnical laboratory tests – the triaxial test. The course includes a study of the main types of the triaxial test: Consolidated Drained (CD), Consolidated Undrained (CU) and Unconsolidated Undrained (UU).

Тема 6.1.9.ОПРЕДЕЛЯНЕ НА КОЕФИЦИЕНТА НА ФИЛТРАЦИЯ НА ЗАЗДРАВЕНИ СТРОИТЕЛНИ ПОЧВИ ЧРЕЗ ПЕРМЕАМЕТЪР С ГЪВКАВИ СТЕНИ

MEASUREMENT OF HYDRAULIC CONDUCTIVITY OF IMPROVED SOILS USING A FLEXIBLE WALL PERMEAMETER

Лектор:

Проф. д-р Дончо Карастанев

Prof. Doncho Karastanev, PhD

Тел. 9792263; GSM 0898515157

E-mail: doncho@geology.bas.bg

Хорариум:

30 учебни часа и 10 часа лабораторни практически занятия

Анотация:

Настоящият курс е предназначен основно за докторанти в областта на геотехниката на околната среда. Би могъл да е полезен и за специалисти, чиято професионална дейност е пряко свързана с проектиране и изграждане на съоръжения за безопасно съхраняване и депониране на отпадъци.
Целта на курса е да запознае докторантите с провеждането на изпитвания за определяне на филтрационните характеристики на инженерни бариери от заздравени строителни почви. Курсът e със специална практическа насоченост към изпитването за определяне на хидравличната проводимост на строителни и заздравени почви посредством пермеаметър с гъвкави стени при стабилизиран режим на филтрация. Този начин на изпитване позволява максимално достоверно определяне на коефициента на филтрация на слабопропускливи материала (в диапазона 10-6 ? 10-11 m/s), каквито са прилагат за изграждане на инженерни бариери.

Annotation:

The present educational course is envisaged primarily PhD students in the field of engineering geology and environmental geotechnics, but could be useful for professionals as well whose professional activity is directly related to design and construction of facilities for long-tem waste disposal.
The course aims to introduce PhD students in the measurements of hydraulic parameters of engineering barriers constructed by stabilized soils. The course focuses especially on the test for measurement of hydraulic conductivity of natural and improved soils using a flexible wall permeameter under steady state regime of filtration. This measurement technique allows most correct determination of the coefficient of filtration of low permeable materials (in the range of 10-6 ? 10-11 m/s) what are used in the construction of engineering barriers in disposal facilities.

Тема 6.1.10. ИЗОТОПНА ГЕОЛОГИЯ

ISOTOPE GEOLOGY

Лектор:

Проф. д-р Ирена Пейчева

Prof. Irena Peytcheva, PhD

Тел. 9792280; GSM 088331633

E-mail: ipeytcheva@geology.bas.ch

Хорариум:

30 учебни часа (лекционен курс)

20 учебни часа (консултации)

Анотация:

Целта на курса по ИЗОТОПНА ГЕОЛОГИЯ е да даде на докторантите от специалност Науки за Земята основни знания за изотопните методи и тяхното приложения в геологията. Разпадът на естествените радиоактивни изотопи е в основата на точните методи (U-Pb, K-Ar, Rb-Sr, Sm-Nd и др.) за измерване на геоложкото време от създаването на Земята преди 4,5 милиарда години до днес. Те съществено промениха представите за нейната история, за еволюцията на кората и мантията и за основните процеси, протекли в земните недра: магматизъм, вулканизъм, рудообразуване и др. Освен за датиране, радиогенните изотопи се използват за опледеляне на източника на веществото (коров, мантиен или смесен), проследяване на еволюцията на магми, рудоносни флиуди, на седименти и метаморфити.

За елементи с малка атомна маса (H, C, N, O, S) е характерно фракциониране (разделяне) на изотопите в зависимост от условията на средата при тяхното образуване: температура, киселинност, окислително-редукционни процеси, биогенни процеси и др. Това дава възможност за изследване на физико-химичните параметри на геоложки процеси протекли преди милиони години, като температура на древни морета и нейните сезонни колебания, биогенни процеси и възникване на живи организми, енергийни ресурси, произход и еволюция на хидротермални разтвори и рудни находища и др.

Annotation:

The aim of the ISOTOPE GEOLOGY course is to give PhD students in Earth Sciences basic knowledge of isotope methods and their applications in geology. The decay of natural radioactive isotopes makes the basis of the absolute methods (U-Pb, K-Ar, Rb-Sr, Sm-Nd, etc.) for measuring the geologic time since the Earth planet was created 4.5 billion years ago. They significantly changed the knowledge about its history, evolution of the crust and mantle and the main processes that took place in the earth's interior: magmatism, volcanism, ore formation, etc. The radiogenic isotopes give information about the origin of rocks from different reservoirs (crustal, mantle or mixed) and about the origin and evolution of magmatic-hydrothermal systems, sediment and metamorphic rocks.

The elements with a small atomic mass (H, C, N, O, S) are characterized by fractionation (separation) of the isotopes. It depends on the environmental conditions at their formation: temperature, acidity, redox processes, biogenic processes, etc. They help the study of physicochemical parameters of geological processes that took place millions of years ago, such as the temperature of ancient seas and its seasonal fluctuations, biogenic processes and the occurrence of living organisms, energy resources, the origin and evolution of hydrothermal fluids and ore deposits, etc.

 

6.2. - НАЦИОНАЛЕН ИНСТИТУТ ПО

ГЕОФИЗИКА, ГЕОДЕЗИЯ И ГЕОГРАФИЯ


ДЕПАРТАМЕНТ "ГЕОГРАФИЯ"

Тема 6.2.2. ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ НА АНАЛИЗА НА РИСКА В ОКОЛНАТА СРЕДА

ENVIRONMENTAL RISK ANALYSIS

This course may also be held in English, upon request.

Лектор:

Проф. д-р Марияна Николова

Prof. Mariyana Nikolova, PhD

Тел. 02 870 02 53

E-mail: mn@bas.bg

Хорариум:

15 учебни часа и 5 допълнителни часове за индивидуална работа със студентите.

Анотация:

Предлаганият курс запознава докторантите с основната теоретична база за изследвание на опасните природни явления и на риска от тях. Разглеждат се съществуващите парадигми, основните понятия, класификации и методическия подход за анализ на риска от различни опасни явления и процеси, които се проявяват на територията на Р България. Акцентира се върху ролята на географската среда и приложението на геоинформационните технологии в анализа на риска.

Анотация:

The course provides a theoretical base for environmental risk assessment and analysis. The first part of the course relates to the existing paradigms, concepts and classifications, and the second part stress on the methodological approach for risk analysis of different hazards observed on the territory of Bulgaria. A special attention is paid on the implementation of the geo-information technologies for environmental risk analysis.

Тема 6.2.3. ВЪВЕДЕНИЕ В ГИС И РАБОТА С ArcGIS

INTRODUCTION TO GIS AND WORK WITH ArcGIS

This course may also be held in English, upon request.

Лектор:

Проф. д-р Стоян Недков

Prof. Stoyan Nedkov, PhD

Тел. (02) 979 33 60

E-mail: snedkov@abv.bg

Хорариум:

18 учебни часа: лекции – 6 часа; практически упражнения - 12 часа

Анотация:

Основната цел на курса е запознаване с основните елементи на Географските информационни системи и придобиване на първоначални практически умения за работа със софтуерния пакет ArcGIS. По време на курса участниците ще придобият знания за основите на географските информационни системи, моделите и структурата на данните в ГИС, използваните координатни системи, както и умения за създаване и редактиране на данни в ГИС, създаване на карти, пространствени анализи и моделиране чрез ArcGIS.

Annotation:

The main objective of the course is to give the basics of the Geographic Information Systems (GIS) and skills for working with ArcGIS software. The course participants will gain knowledge on the main features and principles of Geographic Information Systems, data models and structures in GIS, coordinate systems and different tools in ArcGIS. They will also develop skills in data editing in GIS, mapping, use of spatial analysis and modeling within ArcGIS.

Тема 6.2.4. ВЪВЕДЕНИЕ В БЕЗПЛАТНИТЕ И СВОБОДНИ ГЕОГРАФСКИ ИНФОРМАЦИОННИ СИСТЕМИ (ГИС). ВЪВЕДЕНИЕ В QGIS

INTRODUCTION TO FREE AND OPEN SOURCE GIS. INTRODUCTION TO QGIS

This course may also be held in English, upon request.

Лектор:

Доц. д-р Емилия Черкезова

Assoc. Prof. Emilia Tcherkezova, PhD

Тел. +359 (0)2 979 3355

E-mail: eti2015@abv.bg

Хорариум:

30 учебни часа: лекции - 10 часа; упражнения - 20 часа

Анотация:

В последните години безплатните и свободни географски информационни системи и инструменти се превърнаха в реална алтернатива на комерсиалните софтуерни продукти. Безплатният и свободен софтуер позволява на потребителите достъп до софтуерния код, както и неговото модифициране, редактиране, подобрение и адаптирането му към техните собствени нужди и разпространение (Open Source Initiative: http://www.opensource.org/osd.html). Програмисти от цял свят разработват различни безплатни и свободни ГИС и инструменти, които намират употреба в различни приложения. Ефективното им използване изисква задълбочени знания за тяхната функционалност и възможности за съчетаване.
Целта на този курс е въведение в концепцията на безплатния и свободен софтуер и специално въведение в QGIS. Тридесетчасовият учебен курс ще се проведе в смесена форма: лекции, в комбинация с практически занятия. Съдържанието, методите и техниките, представени в теоретичните сесии ще бъдат приложени по време на практическите занятия, обработка, управление, анализ и визуализиране на пространствени данни чрез използване на QGIS.
Изиквания към участниците: Основни компютърни умения и основни знания по географски информационни системи (ГИС).

Annotation:

In recent years, free and open source GIS software and tools are gaining as a real alternative to commercial software product. Programmer all around the world are developing different free and open source GIS software and tools which find use related in different applications. Тheir effective use requires profound knowledge on their functionality and integration.
The aim of this course is to provide a basic introduction to the free and open source software concept as well as to basic GIS and spatial analysis using QGIS.
The 30 hours course will take place in a mixed form: theoretical sessions - lectures, in combination with practical sessions. The contents, methods and techniques presented on the theoretical sessions will be applied in the practical sessions.
Hands-on training sessions will be conducted to process, manage, analysis, and visualization geospatial data using QGIS.
Prerequisites: Basic understanding of computer operations and basic GIS-knowledge.

Тема 6.2.5. EURASIAN GEOPOLITICS IN THE 21 CENTURY: RUSSIA AND ITS NEIGHBORS

This course may also be held in English, upon request.

Professor Boian Koulov

Phone: 3592-979-3367

E-mail: bkoulov@yahoo.com

Annotation:

The 30-hour course will consist of lectures, discussions, and preparation of a research paper.
The course analyzes the geographic context of the foreign policies of the 15 states that belonged to the Soviet Union. In addition to the contemporary Russian geopolitical perspectives, particular attention will be extended to the Black Sea region, where many states are currently in search of "adequate" geo-strategy and foreign policy.
The course will synthesize the ongoing dramatic geopolitical realignments and relate them to the past political and economic realities, religious, nationalist, and ethnic issues along the periphery of the largest state in the world. Students will be encouraged to conduct their own "hands-on" research and work extensively with maps to develop deeper specialization in a particular state from this area. The main goal of the course is to generate informed discussions of current issues and developments and enable students to better understand and appreciate the distinctive relationship between politics and its geographic context in this vast and extremely dynamic region.

Тема 6.2.6. ENVIRONMENTAL POLICY INTEGRATION FOR SUSTAINABLE REGIONAL DEVELOPMENT

This course may also be held in English, upon request.

Professor Boian Koulov

Phone: 3592-979-3367

E-mail: bkoulov@yahoo.com

Annotation:

The 30-hour course will consist of lectures, discussions, and preparation of a research paper.
The substantial deepening of European Union (EU) integration and its continuing spatial expansion have forced policy-makers to look for new approaches to manage conflicts that span different policy sectors and incorporate environmental and territorial/regional policies across sectors and regions. The attempts at integration of territorial/regional and environmental policy objectives in sectoral policy-making have produced newly emerging policy fields, like environmental policy integration (EPI). This course reviews selected literature and analyzes the innovative approaches and instruments used within the fields. It also presents preliminary conclusions on their applicability in the recent EU Member State of Bulgaria.

Тема 6.2.9. ПРИЛОЖЕНИЕ НА СТАТИСТИЧЕСКИ МЕТОДИ В ГЕОГРАФСКИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

APPLICATION OF STATISTICAL METHODS IN GEOGRAPHICAL RESEARCHES

Лектор:

доц. д-р Мариан Върбанов, Център по хидрология и водно стопанство в НИГГГ-БАН

Assoc. Prof. Marian Varbanov, PhD, Hydrology and Water Management Research Center in NIGGG-BAS

Тел. 02/979-39-43

E-mail: marian.varbanov@gmail.com

Хорариум:

30 часа лекции и упражнения (25+5)

Анотация:

Основната цел курса е да повиши знанията и уменията на докторантите относно възможностите за приложение на статистически методи при провеждането на научноизследователската работа в географските изследвания. Модулът е съобразен с необходимостта от повишаване на методологичната подготовка на младите учени, която има важна роля за осъществяването на съвременна изследователска дейност във връзка с разработването на дисертационен труд. Насочеността на курса е преобладаващо приложен, като се предоставят знания само за основните елементи от теоретичния фундамент на обхванатите статистически методи. Той предоставя основни теоретични знания относно познавателните възможности на най-често използваните в изследователската работа статистически методи за анализ на данни. Разглежда се същността на обхванатите методи и решаваните чрез тях типове изследователски задачи.
Целта на обучението е да бъдат придобити практически умения за:
  • подготовка на статистически данни, тяхната организация и първична проверка;
  • обосновка и избор на статистически методи, които са най-подходящи за решаване на дадена изследователска задача;
  • провеждане на съдържателен анализ и коректна интерпретация на получените емпирични резултати;
  • работа с различни достъпни софтуерни пакети.
    След успешното завършване на модула докторантите се очаква да притежават знания за познавателните възможности на статистически методи, чрез които ще могат да анализират състоянието и развитието на различни географски процеси и явления при осъществяването на своята изследователска дейност. Заедно с това, обучаваните придобиват практически умения за използване на специализиран статистически софтуер.
    Курсът е подходящ за докторанти от област "Науки за Земята".

    • Тема 6.2.10. Моделиране на химичния състав на атмосферата и породените рискове за околната среда и човешкото здраве

    Environmental hazard assessment and human heathcaused by chemical composition atmospheric modelling

    This course may also be held in English, upon request.

    Лектор:

    Проф. д.ф.н. Костадин Ганев

    Prof. KostadinGanev, PhD

    Тел. 9793307; GSM 0887594305

    E-mail: kganev@geophys.bas.bg

    Хорариум:

    30 учебни часа лекции

    Анотация:

    Основната цел на курса е придобиване на специфични знания за моделиране на химичния състав на атмосферата в контекста на риска за околната среда и човешкото здраве. Участниците в курса ще се запознаят с различните подходи, използващи се за моделиране химичния състав на атмосферата и основните процеси които обуславят замърсяването на въздуха.Запознаването с базовите уравнения и параметризации, използвани при решаването на тази специфична задача, е основата от необходимия минимум знания за провеждане на изследвания на замърсяването и породените от това рискове за околната среда и човешкото здраве.

    Annotation:

    The main course objective is to give specific knowledge of chemical composition modelling in the atmosphere in the context of environmental hazard assessment and human health. The participants in this course will be able to get familiar with different methods use in chemical composition atmospheric modelling and basic processes responsible for air quality. Introduction with the basic equations and parameterizations use in this specific task is the minimum of knowledge that needed for air quality research, environmental hazard assessment and human health.

    Начин за оценяване:

    изпит

    Тема 6.2.11. Въведение в най-популярната мезо-мащабна система за моделиране на атмосферна динамика (WRF),

    качество на въздуха(CMAQ) и емисиите (SMOKE) в контекста на риска за околната среда и човешкото здраве

    Introduction to the most popular meso-scale system of the atmospheric dynamic (WRF), the air quality (CMAQ) and emission modelling in the context of environmental hazard assessment and human heath

    This course may also be held in English, upon request.

    Лектор:

    Доц. д-р Георги Гаджев

    Assoc. Prof. Georgi Gadzhev, PhD

    Тел. (+3592) 9793708, 0898466610

    E-mail: ggadjev@geophys.bas.bg

    Хорариум:

    30 учебни часа: лекции 15, практически упражнения15

    Анотация:

    Основната цел на курса е запознаване с най-популярнатасистема от мезомащабни модели за моделиране на атмосферната динамика (Weather Research and Forecasting - WRF), качеството на въздуха (CMAQ) и емисиите (SMOKE), както и за придобиване на практически умения за работа с тези модели. По време на курса участниците ще придобият знания за структурата, необходимите входни условия и наличните бази с данни, основните физически параметри за конфигурация и поредицата от стъпки за пускане на различните модели. Практическите упражнения ще помогнат за придобиване на умения за работа в Linuxсреда и паралелно изчисление, за по-добро усвояване на отделните етапи при разработването на примерна задача с използването на трите модела (WRF, CMAQ, SMOKE) и умения за използване на различни продукти за визуализация (IDV, PAVE).

    Annotation:

    The main course objective is to give the bases of the most popular system consists of three meso-scale models: of the atmospheric dynamics (Weather Research and Forecasting - WRF modelling system), of the air quality(Community Multiscale Air Quality Model - CMAQ) and emission modelling (Sparse Matrix Operator Kernel Emissions – SMOKE) and training to work with these models. The participants in this course will be able to gather knowledge of model’s structure, the necessary input conditions and available data bases, model’s configuration based on general physical parameters for model set up and different steps for model’s run during the exercise. The practice will help learning basic commands working under Linux system and running in parallel environment for better adoption of the models (WRF, CMAQ, SMOKE) and gain skills working with different visualization tools (IDV, PAVE).

    Начин за оценяване:

    презентация на курсова задача

    Тема 6.2.12. МАГНЕТИЗЪМ НА ОКОЛНАТА СРЕДА

    ENVIRONMENTAL MAGNETISM

    Лектор:

    Проф. д-р Даниела Йорданова

    Prof. Dr. Daniela Jordanova

    Тел. (02) 979 39 58

    E-mail: neli_jordanova@hotmail.com

    Хорариум:

    30 часа

    Анотация:

    Курсът е предназначен за докторанти в областта на изменението на климата в геоложкото минало, опазване на околната среда и приложение на съвременни геофизични методи в екологията.
    В курса се засягат две основни направления – използването на магнитния сигнал на седименти и скали за реконструкция на палеоклиматичните условия в геоложкото минало, и използване на магнетизма на почви, седименти, градска прах и растителност за оценка на степента на антропогенно замърсяване на околната среда. И двете методики се базират на връзката между количеството, размера на зърната и други магнитни параметри на силномагнитните минерали в различните материали, и климатичните фактори и/или степента на замърсяване от човешка дейност на околната среда. Основните теми в курса са: основи на магнетизма на твърдото тяло; изучаване на зависимостта между магнитния сигнал и факторите на околната среда, довели до конкретните магнитни характеристики на изследваните материали; характеристика на магнитната фракция в отпадните продукти от различни човешки дейности; теории за връзката между палеоклимата и магнитния сигнал на палеопочвите. Всяка от темите в лекционния курс ще включва както изложение на теоретичните основи и закономерности, така и примери за приложение в практиката за решаването на конкретни проблеми и задачи.

    Annotation:

    This course is intended for PhD students interested in past climate change, environmental protection and application of up-to-date geophysical methods in ecology.
    The course consists in two major parts – 1) utilization of magnetic signal in sediments and rocks for palaeoclimate reconstructions in geological past, and 2) application of magnetic properties of soils, sediments, urban dust and vegetation for evaluation of the degree of anthropogenic pollution of our environment. Both parts are based on the well established link between concentration, grain size and other magnetic parameters of strongly magnetic minerals in different materials on one hand, and climatic factors and/or anthropogenic environmental pollution degree, on the other. The main themes of the course are: foundations of magnetism of solids; study of relations between magnetic signal and the environmental factors, determining the observed magnetic characteristics of the studied materials; characterization of the magnetic fraction in waste products of various anthropogenic products; theories about the link between palaeoclimate and the magnetism of palaeosols. Each of these themes will include both theoretical considerations and presentation of practical examples of the application of environmental magnetic methods for solving specific problems.

    Учебна програма/Lectures, Библиография/Literature

     

    Начин за оценяване:

    писмен изпит и събеседване

    Evaluation:

    written exam and discussion

    Тема 6.2.13. ПАЛЕО- И АРХЕОМАГНЕТИЗЪМ

    PALAEO- AND ARCHAEOMAGNETISM

    Лектор:

    Проф. д-р Даниела Йорданова

    Prof. Dr. Daniela Jordanova

    Тел. (02) 979 39 58

    E-mail: neli_jordanova@hotmail.com

    Хорариум:

    30 часа

    Анотация:

    Курсът е предназначен за докторанти от областта на Науките за Земята, които се занимават с проблеми на геоложката и тектонска еволюция на регионално ниво, палеогеографски реконструкции и методи за датиране в геологията и археологията.
    Палео- и археомагнетизмът са методи, резултатите от които намират широко приложение в геологията, геофизиката и археологията. Основната цел на палеомагнетизма е възстановяването на елементите на геомагнитното поле в далечното историческо и геологическо минало. Единствено чрез данните, получени от палеомагнитните изследвания могат да се проверяват, прецизират и изграждат теориите на магнитното хидродинамо (периоди на вариации, честота на инверсиите на геомагнитното поле); да се решават глобални геоложки проблеми (дрейф на континентите); да се изследва развитието и последователността на тектонските процеси и движения в регионален мащаб. Археомагнитните изследвания се провеждат върху материали от горяла глина от археологически обекти и предоставят информация за елементите на древното магнитно поле в историческото минало. Наличната археомагнитна база данни за България позволява извършването на археомагнитно датиране на изследваните останки. В курса се засягат както основите на магнетизма на скалите, методиката на провеждане на палеомагнитните изследвания, така и многобройни примери за решаването на конкретни проблеми в различни области на науката (геофизика, геология, география, археология), свързани с използването на данните от палео- и археомагнетизма.

    Annotation:

    The course will be of interest for PhD students in Earth Sciences, studying different aspects of geological and tectonic evolution at regional level, palaeogeographical reconstructions and application of interdisciplinary methods in geology and archaeology.
    Palaeo- and archaeomagnetism are methods widely applied in geology, geophysics and archaeology. The main aim of palaeomagnetism is the reconstruction of geomagnetic field during historical and geological past. Only the data, provided by palaeomagnetic investigations serve as a basis for establishment of the theories for generation of the geomagnetic field (e.g. periods of variation, frequency of geomagnetic field inversions, etc.); resolving global geological problems like continental drift; investigation of the evolution and consecutive phases in different tectonic processes and movements at regional scale. Archaeomagnetic investigations use different materials of burnt clay from archaeological sites (pottery, ovens, kilns, etc.) and give information about the Declination, Inclination and Intensity of the ancient geomagnetic field during historical past. The available extensive archaeomagnetic data base for Bulgaria allows archaeomagnetic dating of different remains of burnt clay to be successfully done. The main subjects in the proposed course concern: basic rock magnetism; methods applied in palaeomagnetism; examples on the application of palaeo- and archaeomagnetis for solving different problems in geophysics, geology, geography, archaeology.

    Учебна програма/Lectures, Библиография/Literature

     

    Начин за оценяване:

    писмен изпит и събеседване

    Evaluation:

    written exam and discussion

    Тема 6.2.14. СЕИЗМОЛОГИЯ – ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА

    Лектор:


    Проф. дфн Димчо Солаков, чл.-кор. на БАН

    Prof. Dimcho Solakov, PhD, D. Sc., Corr. Member of BAS


    Тел. (+3592) 979 3320

    E-mail: Dimos@geophys.bas.bg

    Хорариум:

    Направление I - 20 учебни часа лекции

    Направление II - 20 учебни часа лекции и 10 учебни часа семинари

    Анотация:

    Курсът е предназначен за студенти и докторанти в областта на науките за земята, сеизмично инженерство и опазване на околната среда.
    Земетресението е уникално природно явление, което е "безценно" от научна гледна точка и катастрофално в социално-икономически и психологичен аспект. Този дуализъм, присъщ на земетресението, обуславя взаимна връзка между основните направления в сеизмологията - теоретично и приложно. Сеизмичните вълни, породени от земетресенията са основният източник на информация за изучаването на вътрешния строеж на Земята. Коректна интерпретация на тази информация и създаването на адекватни модели, обясняващи наблюдаваната картина са основните задачи на теоретичната и съвременна приложна сеизмология. Основна задача на приложната сеизмология е на базата на теоретичните резултати да се оценят сеизмичните въздействия върху дадена територия и очакваните последствия.
    В лекционния курс са представени както теоретични основни концепции и закономерности, така и примери за приложението им в практиката при решаване на конкретни задачи. Курсът обхваща две основни направления: I. Теоретични основи на сеизмологията и II. Приложна сеизмология.

    Програма

     

    Тема 6.2.16. ПРОСТРАНСТВЕН АНАЛИЗ И ОЦЕНКА НА ЕКОСИСТЕМНИ УСЛУГИ ЧРЕЗ ИЗПОЛЗВАНЕ НА ГИС БАЗИРАНИ ПРИЛОЖЕНИЯ

    SPATIAL ANALYSIS AND ASSESSMENT OF ECOSYSTEM SERVICES USING GIS BASED TOOLS

    This course may also be held in English, upon request.

    Лектор:

    Проф. д-р Стоян Недков

    Prof. Stoyan Nedkov, PhD

    Тел. (02) 979 33 60

    E-mail: snedkov@abv.bg

    Хорариум:

    30 учебни часа: лекции – 15 часа; практически упражнения - 15 часа

    Анотация:

    Основната цел на курса е да запознае докторантите с основите на концепцията за екосистемните услуги, методите за оценка и възможностите за използване на ГИС базирани приложения при картирането и картографирането им. Курсът е структуриран в три основни модула: 1) Въведение в концепцията за екосистемните услуги; 2) Картиране и оценка на екосистемни услуги; 3) ГИС базирани приложения и подходи за картиране и оценка на екосистемни услуги. Участниците в курса ще придобият знания за основните подходи при дефинирането на екосистемните услуги, тяхната класификация, осигуряване и нужда, методите за биофизична, социална и икономическа оценка, подходите и средствата за картиране и картографиране в ГИС среда. Те ще придобият умения за работа с пространствени данни с цел оценка и създаване на карти на екосистемни услуги в ГИС среда, както и умения за работа със специализирани приложения.

    Annotation:

    The main objective of the course is to present the basis of the ecoystem services concept, the methods for their assessment and the GIS based application for mapping and assessment of ecosystem services. The course is organized into 3 modules: 1) Introduction to ecosystem services; 2) Mapping and assessment of ecosystem services; 3) GIS based tools for mapping and assessment of ecosystem services. The participant will learn about the main approaches for identification of ecosystem services, their classification, supply and demand, methods for biophysical, social and economical assessment, approaches and tools for mapping and assessment. They will acquire practical skills to work with spatial data for mapping and assessment of ecosystem services in GIS environment as well as skills to work with special GIS tools.

    Тема 6.2.17. ПРАКТИЧЕСКИ УМЕНИЯ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА НАУЧНА СТАТИЯ

    Лектор:

    Проф. д-р Стоян Недков

    Prof. Stoyan Nedkov, PhD

    Тел. (02) 979 33 60

    E-mail: snedkov@abv.bg

    Хорариум:

    30 учебни часа: лекции – 15 часа; практически упражнения - 15 часа

    Анотация:

    Основната цел на курса е да запознае докторантите с основните принципи и практически похвати при разработването на научни статии. В първият модул на курса са разгледани основните положения в процеса на научната публикационна дейност: необходимостта от публикуване, видовете научни статии, особеностите на всяка от тях, принципът на работа на научните списания, процесът на рецензиране. Във вторият модул са разгледани структурата и елементите на научната статия. В третият модул са представени етапите, през които преминава разработката на една научна статия с практически насоки при работата по всеки един от тях. По време на курса участниците ще придобият практически умения за писане на научна статия като разработят своя собствена публикация.

    Annotation:

    The main objective of the course is to give the basics of the Geographic Information Systems (GIS) and skills for working with ArcGIS software. The course participants will gain knowledge on the main features and principles of Geographic Information Systems, data models and structures in GIS, coordinate systems and different tools in ArcGIS. They will also develop skills in data editing in GIS, mapping, use of spatial analysis and modeling within ArcGIS.

    Тема 6.2.18. ТЕОРИЯ И МЕТОДОЛОГИЯ НА ГЕОГРАФИЯТА И ГЕОИНФОРМАЦИОННАТА НАУКА

    THEORY AND METHODOLOGY OF GEOGRAPHY AND GISCIENSE

    Лектор:

    Проф. д-р Стоян Недков

    Prof. Stoyan Nedkov, PhD

    Тел. (02) 979 33 60

    E-mail: snedkov@abv.bg

    Хорариум:

    30 учебни часа: лекции – 15 часа; практически упражнения и семинарни занятия - 15 часа

    Анотация:

    Основните цел на курса е докторантите получат солидна основа за развитие като учени в областта на географията и геоинформационната наука. Специфичните цели са:
    • Да се изясни какво е наука и по какво тя се различава от другите подходи за обяснение на света;
    • Да се изяснят основните елементи на науката и тяхното значение за развитието на научния процес;
    • Да се разгледат основните елементи от философията на науката, които имат отношение към географията и геоинформационната наука;
    • Всеки докторант да получи солидна основа за развитие като учен;
    • Да спомогне за ясна формулировка и работа по фундаментални научни изследвания;
    • Да спомогне за по-ясно формулиране на научните проблеми и приносите в публикациите.
    Лекционния материал е структуриран в три основни модула: 1) Развитие на науката и научното мислене; 2) Научни основи на географията; 3) Научни основи на геоинформационната наука. В първия модул се разглеждат основите на науката и научното мислене, проследяват се аналитично основните периоди в развитието на науката и се представят базисните концепции на философията на науката, които имат отношения към разглежданите научни направления. Във втория модул се разглеждат основните постулати в теорията и методологията на географската наука. Проследяват се етапите в нейното развитие от описателна към точна наука и се разглеждат парадигмите, които обуславят това развитие. В третия модул се разглежда зараждането и развитието на геоинформационната наука като интердисциплинарно направление между географията и информатиката.

    Annotation:

    The main goal of the course is give the PhD students a solid foundation for development as scientists in the field of geography and GIScience. The specific objectives are:
    • To clarify what science is and how it differs from other approaches to explaining the world;
    • To clarify the main elements of science and their importance for the development of the scientific process;
    • To examine the main elements of the philosophy of science those are related to geography and GIScience science;
    • Each PhD student should receive a solid foundation for development as a scientist;
    • To help for better formulation and work on fundamental scientific research;
    • To help better formulate scientific problems and contributions in publications.
    The lecture are organized in three main modules: 1) Development of science and scientific thinking; 2) Scientific foundations of geography; 3) Scientific foundations of GIScience. In the first module, the foundations of science and scientific thinking are examined, the main periods in the development of science are analytically traced, and the basic concepts of the philosophy of science, which are related to the scientific fields under consideration, are presented. In the second module, the main postulates in the theory and methodology of geographical science are examined. The stages in its development from a descriptive to a quantitave science are traced and the paradigms that determine this development are examined. The third module examines the origin and development of GIScience as an interdisciplinary field between geography and informatics.

    Тема 6.2.19. ОПАЗВАНЕ KAЧЕСТВОТО НА ПОВЪРХНОСТНИТЕ ВОДИ

    Лектор:

    доц. д-р Кристина Гърциянова, Център по хидрология и водно стопанство, НИГГГ - БАН

    Assoc. Prof. Kristina Gartsiyanova, PhD, Hydrology and Water Management Research Center, NIGGG-BAS

    Тел. (02) 979 20 12

    E-mail: krisimar1979@gmail.com

    Хорариум:

    30 учебни часа: лекции – 25 часа; практически упражнения и семинарни занятия - 5 часа

    Анотация:

    Целта на курса е да запознае участниците с теоретичните основи и някои ключови концепции за опазването и контрола на качеството на повърхностните води. В наши дни определянето на качествените характеристики на водите е „горещ“ въпрос, тъй като източниците на прясна вода се замърсяват и изчерпват с тревожна скорост. Контролът на качеството на водата е нов и необходим подход към устойчивостта. Специалистите в държавния и частния сектор както и заинтересованите лица е необходимо да познават отправните точки при формирането и изменението на химичния състав на повърхностните води, произхода и формите на замърсяващите вещества, въздействието на точковите и дифузните източници на замърсяване върху водната екосистема. След придобиване на нови знания и умения относно анализа и оценката на качественото състояние на водните ресурси и определяне на антропогенния натиск върху тях, участниците в курса имат възможност да насочат своето внимание към подпомагане процесите на пречистване и възстановяване на замърсените водоизточници, да се фокусират върху биотехнологиите, инженерството, екологията, статистическата обработка на данни и т.н. Курсът предвижда запознаване с: европейското и националното законодателство в областта на водите, видовете мониторинг, програмите и мерките за подобряване качеството на водните ресурси, прилагането на различни индекси за определяне на качествения статус на водните тела и т.н. Насочен е към всички заинтересовани лица, докторанти и студенти.

    Annotation:

    The aim of the course is to familiarize the participants with the theoretical foundations and some key concepts for the protection and control of surface water quality. Determining water quality is a hot issue these days, as fresh water sources are being polluted and depleted at an alarming rate. Water quality control is a new approach to sustainability. Specialists in the public and private sectors, as well as interested parties, need to know the starting points in the formation and change of the chemical composition of surface waters, the origin and forms of polluting substances, the impact of point and diffuse sources of pollution on the water ecosystem. After acquiring new knowledge and skills regarding the analysis and assessment of the quality state of water resources and determining the anthropogenic pressure on them, the course participants have the opportunity to direct their attention to supporting the processes of purification and restoration of polluted water sources, to focus on biotechnology, engineering, ecology, statistical data processing, etc. The course provides an introduction to: European and national legislation in the field of water, types of monitoring, programs and measures to improve the quality of water resources, application of various indices to determine the complex and more component quality status of water bodies, etc. It is aimed at all interested persons, PhDs and students.

     

    6.3. - ИНСТИТУТ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА КЛИМАТА, АТМОСФЕРАТА И ВОДИТЕ

    бул. "Цариградско шосе" 66, 1784 София

    Тема 6.3.1. МЕТОДИ ЗА ОБРАБОТКА И АНАЛИЗ НА ВРЕМЕВИ РЕДОВЕ

    TIME SERIES PROCESSING METHODS

    Лектор:

    Проф. дтн Явор Чапанов

    Prof. Yavor Chapanov, DSc

    Моб.:+359 (0) 885 896891

    E-mail: yavor.chapanov@gmail.com

    Хорариум:

    30 учебни часа

    Анотация:

    Разгледани са доказани в практиката съвременни високоточни методи за анализ на времеви редове. Тези методи дават възможност за цялостна обработка, анализ и интерпретация на наблюдателната информация в различни области на науката. Към всеки метод са представени алгоритми, които са готови за практическо използване и конкретни примери за анализ на данни в областта на геодезията, геофизиката, слънчевата активност, измененията на климата и др. Избраните методи са:
    1. Предварителна подготовка на времевите редове:
       - Линейна интерполация
       - Сплайн интерполация
       - Апроксимация на Чебишов
       - Апроксимация на Фурие
       - Филтрация на високочестотния шум, филтър на Вондрак-Уитакер
    2. Методи за оценяване на неизвестни параметри:
       - Метод на най-малките квадрати
       - Датски метод
       - Метод на Хампел в модификацията на Шомоги
       - Метод ARIST за откриване на неизвестни честоти
    3. Определяне на колебанията във времевите редове:
       - Спектрални методи (FFT, MESA и др.)
       - Определяне на сезонни компоненти в пълзящ прозорец
       - Частична апроксимация на Фурие
       - Уейвлет анализ
       - Метод на гъсеницата
    4. Взаимни връзки в наблюдаваните процеси:
       - Корелационен анализ
       - Регресионен анализ
       - Определяне на времевия лаг и закъснението на сигнала във времевите редове
    5. Високочувствителен метод за откриване на слаби скокове в данните.

    Начин за оценяване:

    решаване на практическа задача с помощта на преподаваните методи

    Annotation:

    Modern, high-precision methods, proven in practice, for time series analysis are presented. These methods allow complete processing, analysis and interpretation of observational information in various fields of science. Ready to use Algorithms and specific examples of data analysis in the fields of Geodesy, Geophysics, solar activity, and climate change are presented. The chosen methods are:
    1. Time series preprocessing:
       - Linear interpolation
       - Spline interpolation
       - Chebishev Approximation
       - Fourier Approximation
       - High-frequency filtration, Vondrak-Whittaker data smoothing
    2. Estimation Methods:
       - Method of Least Squares
       - Danish Method
       - Hampel’s Method in Shomogy modification
       - Method ARIST
    3. Time series oscillation determination:
       - Spectral Methods (FFT, MESA)
       - Seasonal components in sliding window
       - Partial Fourier Approximation
       - Wavelets
       - Caterpillar Method
    4. Interconnection determination:
       - Correlation analysis
       - Regression
       - Time lag determination
    5. High-sensitive method of jump detection.

    Тема 6.3.2. ОСОБЕНОСТИ НА АТМОСФЕРНИЯ ГРАНИЧЕН СЛОЙ – ПРИЛОЖЕНИЯ В ЕЖЕДНЕВНАТА ПРАКТИКА

    CHARACTERISTICS OF THE ATMOSPHERIC BOUNDARY LAYER – APPLICATIONS IN EVERYDAY LIFE

    Лектор:

    Проф. дн Екатерина Бъчварова, чл.-кор. на БАН

    Prof. DSc Ekaterina Batchvarova, Corr.-member of BAS

    Тел. +359 (0)887507283

    E-mail: ekbatch@cawri.bas.bg

    Хорариум:

    30 учебни часа

    Анотация:

    Основната цел на курса е запознаване с някои физични процеси в атмосферния граничен слой (АГС) и значението им за живота на човека. Дейността на обществото е концентрирана именно в АГС като прилежаща до постилащата повърхност част от атмосферата. Затова характеристиките или особеностите на АГС са сред определящите фактори за времето и климата, за атмосферното замърсяване, за микроклимата на градовете, за разпространението на електромагнитните вълни, за добива на енергия от възобновяеми източници, за условията за развитие на флората и фауната. От физическа гледна точка да се изучава АГС е важно, за да се моделират процесите на обмен на енергия, импулс и вещества между постилащата повърхност и по-високите слоеве на атмосферата. Именно параметризациите на процесите в АГС и на обмена между постилащата повърхност и атмосферата определят точността на климатичните модели и на прогнозите за времето, на оценките и прогнозите за добив на електроенергия от слънцето и вятъра, а също и прогнозите за замърсяването на въздуха. Обществото изисква от експертите, респективно от моделите, все повече детайли за състоянието на атмосферата по място и време. За удовлетворяване на тези потребности е необходим напредък в областта на изследванията на АГС.

    Annotation:

    The main course objective is to give knowledge about some of the physical processes within the Atmospheric Boundary Layer (ABL) and their importance for human life. The activities of society are concentrated mainly within the ABL as the adjacent to surface part of the atmosphere. Therefore, the characteristics or the peculiarity of the ABL are among the drivers of weather and climate, atmospheric pollution, urban microclimate, propagation of electromagnetic waves, renewable energy assessments, conditions for the development of flora and fauna. From physical point of view, it is important to study the characteristics of the ABL in order to model the exchange processes of energy, momentum and substances between the surface and the upper layers of the atmosphere. It is the ABL and surface parameterizations that define the accuracy of climate models and weather predictions, assessments and forecasts of solar and wind energy production, as well as air quality models. The society asks experts to giver finer and finer detail of atmospheric conditions in space and time. To meet these requirements further development of ABL research is needed.

    Начин за оценяване:

    презентация на курсова задача

    Oсновни литературни източници по съответните теми (References)

       Андреев, В., Александров, В., Бъчварова, Е., 2010, Актуални рискови явления в атмосферата, 278 стр., „Деметра“ ЕООД, София, ISBN 978-954-9526-76-9.

       Сираков, Е., 2011, Атмосферен граничен слой – структура, параметризации, взаимодействия, 394 стр, Херон Прес, София, ISBN 978-954-580-293-5.

       Emeis, S., 2010. Surface-based remote sensing of the atmospheric boundary layer. Atmospheric and oceanographic sciences library. Springer Berlin Heidelberg, New York.

       Stull, R.B., 1988. An introduction to boundary layer meteorology, 10.1007/978-94-009-3027-8. Atmospheric Sciences Library, Dordrecht: Kluwer, 1988.

    Тема 6.3.3. РЕГИОНАЛНИ ОСОБЕНОСТИ НА КЛИМАТА И ВЪТРЕШНО-АТМОСФЕРНИ МОДИ

    REGIONALITY OF EARTH’S CLIMATE AND INTERNAL ATMOSPHERIC MODES

    Лектор:

    проф., дфзн Наталия Андреева Килифарска

    professor, DSc. Natalya Andreeva Kilifarska

    E-mail: natalya_kilifarska@yahoo.co.uk

    Хорариум:

    30 часа

    Анотация:

    Настоящият курс е предназначен за докторанти с интереси в областта на регионалните особенности на съвременния климат и някои от по-важните вътрешно-климатични моди.
    Целта на курса е да запознае докторантите с различията в регионални прояви на съвременните климатични промени, както и с трудностите за тяхното обяснение в контекста на увеличеното съдържание на парникови газове в атмосферата – пространственото разпределение на които е достатъчно хомогенно. Предлаганото към момента обяснение в докладите на IPCC (свързано с регионалния характер на вътрешно-атмосферните моди) е твърде неубедително, защото причините за възникването на тези моди са също така неизвестни.
    Курсистите ще бъдат запознати с механизма на влияние на ниско-стратосферния озон върху водната пара и респективно върху климата. Ще се акцентира върху нехомогенния форсинг от страна на озона като фактор, обясняващ както възникването на вътрешно-атмосферните моди, така и регионалния характер на климата.
    Ще бъдат проведени практически упражнения за усвояване особеностите на работата с климатични данни, за избора на статистически инструменти за анализ, както и за интерпретацията на получените статистически резултати.

    Annotation:

    This course is targeted to the PhD students with interest of factors determining the regional specificity of climate variations and internal atmospheric modes.
    The course is aimed to build up knowledge about the differences in regional changes of the contemporary climate. The regionality of climate changes is among the most challenging problems of the recent climatology. The attempt to explain it with the internal climatic modes is mined by the fact that we do understand neither the factors, nor the mechanisms controlling the variations of internal atmospheric modes.
    The students will learn about the heterogeneous distribution of the lower stratospheric ozone and the mechanism for its influence on climate. The stress will be put on the fact that unevenly distributed ozone forcing could explain not only the regional specificity of climate variations, but also the appearance of internal climatic modes.
    Practical lessons will be carried out to build up skills for working with climatic data, for the correct choice of statistical tools and interpretation of the statistical results.

    6.4. - ИНСТИТУТ ПО ОКЕАНОЛОГИЯ – ВАРНА

    Варна 9003, ул. "1 Май" 40, кв. Аспарухово

    Тема 6.4.1. ТЕХНИКА И ТЕХНОЛОГИЯ НА ОКЕАНОГРАФСКИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

    TECHNICS AND TECHNOLOGY OF OCEANOGRAPHIC RESEARCHES

    Лектор:

    Проф. д-р инж. Атанас Василев Палазов

    Проф. д-р инж. Атанас Василев Палазов, Prof. Atanas Vasilev Palazov, PhD

    Тел. 052 370486; 0897868538

    E-mail: palazov@io-bas.bg

    Хорариум:

    30 часа.: лекции - 20 часа; семинари – 10 часа

    Анотация:

    Целта на курса е да запознае докторантите по научната специалност "Океанология" със съвременните и перспективни техники и технологии за изследване на световния океан. Да запознае докторантите с техниката и технолагията на океанографските изследвания, извършвани на брегови станции, научно-изследователски кораби и други технически средства а така също и с методите за първична обработка и представяне на океанографска информация. Да запознае докторантите с историята и основните етапи в развитието на океанографията и океанологията, съвременното състояние на океанографската наука и образование. Да ги запознае с главните океанографски характеристики на световния океан. Да даде основните теоретични познания, необходими за практическата работа по време на екпедиции.

    Annotation:

    The aim of the course is to teach the PhD students in the scientific specialty "Oceanology" with the modern and perspective techniques and technologies for exploring the world ocean. To teach PhD students with the techniques and technology of oceanographic surveys carried out on coastal stations, research vessels and other research platforms as well as methods of primary processing and presentation of oceanographic information. To teach PhD students with the history and milestones in the development of oceanography and oceanology, the contemporary state of oceanographic science and education. To introduce them to the main oceanographic features of the world ocean. To give the basic theoretical knowledge necessary for practical work during the scientific cruises and fild work.

    Тема 6.4.3. БИОЛОГИЧЕСКА ОКЕАНОГРАФИЯ

    BIOLOGICAL OCEANOGRAPHY

    Лектор:

    Доц. д-р Кремена Благовестова Стефанова

    Lecturer:

    Assoc. Prof. Kremena Blagovestova Stefanova,

    Тел. 052 / 370 486; Моб.: 0897 / 868 561

    E-mail: stefanova@io-bas.bg

    Хорариум:

    30 учебни часа (20 часа лекции, 10 часа семинари)

    Course hours:

    30 academic hours (20 h lectures, 10 h seminars)

    Анотация:

    Курсът е предназначен за докторанти с интереси в областта на морската хидробиология, екология и опазване на морските екосистеми. Курсът дава интердисциплинарни общотеоретични познания по основните направления на биологическата океанография: условия на околната среда (абиотични фактори), биологически съобщества, биогеохимични взаимодействия, енергетика, продукция и метаболизъм на морските екосистеми, теоретични и практически познания по съвременната методология на биологическите океанографски изследвания, с акцент върху процесите на взаимодействие на биотата с морската среда като местообитание.

    Annotation:

    This course is targeted to PhD students interested in marine biology, ecology and Black Sea ecosystem protection. The aim of the course is building interdisciplinary knowledge about the basics of biological oceanography: marine environment (abiotic conditions), biological communities, biogeochemical interactions, ecosystem energy transfer, production and metabolism, theoretical and practical knowledge of advanced methodology of biological oceanography with focus on the processes of interaction between marine biota and the marine environment.

    Начин за оценяване:

    презентация на курсова задача и семинар

    Evaluation:

    Presentation on a specific topic (seminar discussion)

    Тема 6.4.4. УПРАВЛЕНИЕ НА ОКЕАНОГРАФСКИ ДАННИ И ИНФОРМАЦИЯ

    OCANOGRAPHIC DATA AND INFORMATION MANAGEMENT

    Лектор:

    Проф. д-р инж. Атанас Василев Палазов

    Проф. д-р инж. Атанас Василев Палазов, Prof. Atanas Vasilev Palazov, PhD

    Тел. 052 370486; 0897868538

    E-mail: palazov@io-bas.bg

    Хорариум:

    30 часа.: лекции - 20 часа; семинари – 10 часа.

    Horarium:

    30 hours.: lectures - 20 hours; seminars – 10 hours

    Анотация:

    Целта на курса е да запознае докторантите по научната специалност "Океанология" със съвременното състояние и основните принципи на управление на океанографските данни и информация. Да запознае докторантите с видовете океанографски данни, физическата и логическа организация на данните и начините на тяхното складиране и съхранение. Да запознае докторантите с типовете метаданни, форматите и стандартите за метаданни, документирането и каталогирането на океанографските данни. Да ги запознае с технологията и техниката за събиране, първична обработка и качествен контрол на океанографски данни. Да даде основните теоретични познания за океанографските бази данни, тяхната структура и приложение, както и за използването на ГИС в океанографията. Да ги запознае с международния обмен на океанографски данни, организацията на националните и международните центрове за данни, политиките за достъп до данните, обмена и споделяне на данни и международни споразумения за океанографските данни.

    Annotation:

    The aim of the course is to teach PhD students in the scientific specialty "Oceanology" with the state of the art and the basic principles of oceanographic data and information management. To teach PhD students with the types of oceanographic data, the physical and logical organization of the data and the ways of their storage and safe-keeping. To teach students with metadata types, metadata formats and standards, documentation and cataloging of oceanographic data. To teach them with the technology and technique of collecting, processing and quality control of oceanographic data. To provide basic theoretical knowledge of oceanographic databases, their structure and application, and the use of GIS in oceanography. To teach them with the international exchange of oceanographic data, the organization of national and international data centers, data access policies, data exchange and sharing and international oceanographic data agreements.

    Тема 6.4.5. СТАТИСТИЧЕСКА ОБРАБОТКА НА ОКЕАНОГРАФСКИ ДАННИ

    STATISTICAL PROCESSING OF OCEANOGRAPH DATA

    Лектори:

    Проф. д-р инж. Атанас Василев Палазов

    Проф. д-р инж. Атанас Василев Палазов, Prof. Atanas Vasilev Palazov, PhD

    Тел. 052 370486; 0897868538

    E-mail: palazov@io-bas.bg

    Доцент д-р Екатерина Трифонова

    Associate Professor Еkaterina Trifonova, PhD

    Тел. +359 52 642 283

    Хорариум:

    30 часа лекции

    Анотация:

    Целта на курса е да запознае докторантите по научната специалност "Океанология" със статистическите методи за обработка на океанографскит данни. Излагат се основните понятия и теореми от теорията на вероятностите и математическата статистика. Докторантите се запознават с видовете океанографски данни, физическата и логическа организация на данните и форматите за тяхното представяне. Разглеждат се статистическите методи за обработка на експелиментални данни и тяхното приложение в океанологията. Особено внимание се обръща на прилагането на статистическите методи при решаването на конкретни и традиционни за океанологията задачи.

    Annotation:

    The aim of the course is to teach PhD students in the scientific specialty "Oceanology" with the statistical methods for processing of oceanographic data. It presents the basic terminology and theorems from the theory of probability and mathematical statistics. PhD students will learn about the types of oceanographic data, the physical and logical organization of the data and the formats for their presentation. The statistical methods for processing experimental data and their application in oceanology are studied. Particular attention is paid to the application of statistical methods in solving specific and traditional tasks for oceanology.

    Тема 6.4.6. СТРУКТУРА, ФУНКЦИНАЛНИ ОСОБЕНОСТИ И ДИФЕРЕНЦИАЦИЯ НА ЛАНДШАФТИТЕ

    STRUCTURE, FUNCTIONAL PECULIARITIES AND DIFFERENTIATION OF LANDSCAPE COMPLEXES

    Лектори:

    професор д-р инж. Любомир Иванов Димитров

    Professor Lyubomir Ivanov Dimitrov, PhD

    Тел. 052/370 483; 0897 868 543

    E-mail: geos@io-bas.bg

    и

    проф. д-р Ангел Велчев

    Софийски Университет, катедра Ландшафтознание и опазване на природната среда при "Св. Климент Охридски"

    Professor Angel Velchev, PhD,

    Department of Landscape ecology and Environmental protection, Sofia University "St. Kliment Ohridski"

    Тел. 02 928 16 75; 0888 924 899

    E-mail: aveltchev@abv.bg

    Хорариум:

    40 часа; лекции - 30 часа, семинари - 10 часа.

    Credit hours:

    40 academic hours: lectures – 30 hours; seminars – 10 hours.

    Анотация:

    Целта на курса е да запознае докторантите по научна специалност "Океанология" с основните положения при изучаване на структурата, функционалните особености, диференциациятa и районирането на брегови ландшафти. Да ги въведе в основните закономерности при развитието и функционалните особености на бреговите природно-териториални и акваториални (физико-географски) комплекси (ПТК и ПАК). Да запознае участниците в курса с основните етапи при развитието на ландшафтознанието и физикогеографското райониране като комплексни науки. Да даде основните теоретични познания и практически насоки, необходими по време на експедиционни изследвания, камерална и аналитична обработка на получените данни.

    Course description:

    Main objective of the course is to make the PhD students acquainted with basics of coastal landscape structure, functional peculiarities, landscape-based differentiation and regionalization; to familiarize them with general principles and peculiarities of coastal landscape development and evolution; to envisage the main stages in development of landscape ecology and physiographical regionalization as complex-based sciences; to train basic theoretical and practical knowledge required during field and desk-based studies as well as in subsequent data processing.

    Тема 6.4.7. ОБЩА МОРСКА ГЕОМОРФОЛОГИЯ

    (С АКЦЕНТ ГЕОМОРФОДИНАМИKА НА БРЕГОВАТА ЗОНА)

    GENERAL COASTAL GEOMORPHOLOGY (COASTAL GEOMORPHODYNAMICS)

    Лектори:

    д-р Стоян Керемедчиев - старши научен сътрудник, втора степен по отменения ЗНСНЗ , ИО-БАН

    Senior scientist Stoyan Keremedchiev, PhD, IO-BAS

    Тел. 052 370 483; 052 377 410; 0885 403 179

    E-mail: s.keremedchiev@io-bas.bg

    и

    професор д-р инж. Любомир Иванов Димитров

    Professor Lyubomir Ivanov Dimitrov, PhD

    Тел. 052/370 483; 0897 868 543

    E-mail: geos@io-bas.bg

    Хорариум:

    40 часа; лекции - 30 часа, семинари - 10 часа.

    Credit hours:

    40 academic hours: lectures – 30 hours; seminars – 10 hours.

    Анотация:

    Целта на курса е да запознае докторантите от научна специалност "Океанология" с основните положения в общата морска геоморфология и бреговата геоморфодинамика. Да ги въведе в основните закономерности при развитието на морските брегове, както и в най-често срещаните методи и проблеми при изследване на динамиката на бреговата зона. Да запознае участниците в курса с основните етапи в развитието на морската геоморфология и бреговата геоморфодинамика, както и със съвременното състояние на океанографската наука и образувание. Да даде основните теоретични познания и практически насоки, необходими по време на експедиционни изследвания, камерална и аналитична обработка на получените данни.

    Annotation:

    Main objective of the course is to make the PhD students acquainted with basics of coastal geomorphology and geomorphodynamics; to familiarize them with general principles of coastal development and evolution, as well as with the contemporary methods and problems in coastal zone dynamics research; to envisage the main stages in development of coastal geomorphology and geomorphodynamics as sciences and to bring them into the current state of the oceanographic studies and education; to train basic theoretical and practical knowledge required during field and desk-based studies as well as in subsequent data processing.

    Тема 6.4.8. ОКЕАНОЛОГИЯ

    OCEANOLOGY

    Лектор:

    Доцент д-р Димитър Петков Димитров

    Associate Professor Dimitar Petkov Dimitrov, PhD

    Тел. 0887 283 306

    E-mail: dimpetdim@io-bas.bg

    Хорариум:

    20 часа лекции; 10 часа семинари

    Анотация:

    Курсът "Океанология" е посветен на физичните, химичните, геологичните и биологични процеси и явления в Световния океан, като особено внимание е отделено на Черно море и Изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Република България в него.

    Annotation:

    The course "Oceanography" is the first ever edition of the Bulgarian language, which is devoted to the physical, chemical, geological and biological processes in the World Ocean, with particular emphasis on the Black Sea Economic Zone of the Republic of Bulgaria therein.

    Тема 6.4.9. МОРСКА ГЕОЛОГИЯ

    MARINE GEOLOGY

    Лектор:

    Доцент д-р Райна Иванова Христова

    Associate Professor Raina Ivanova Hristova, PhD

    E-mail: r.hristova@io-bas.bg

    Хорариум:

    20 часа лекции; 10 часа семинари

    Анотация:

    Морската геология е една от фундаменталните геоложки науки, която е в изключителен възход през последните десетилетия.Наричана още геоложка океанография, тя се дефинира като наука за строежа и геоложката история на тази част от Земята, която е скрита под Oкеана.Бурното развитие на морската геология се предопределя от революционните открития при изучаване геологията на Световния океан- теорията за движението на литосферните плочи.Възходът на морските геонауки е свързан и с необходимостта от разкриване на нови суровинни, енергийни ресурси от Световния океан.В бъдеще разработването на дадена научно- изследователска тематика или решаването на проблеми на практическото усвояване на акваторията на Черно море или на Световния океан като цяло, непременно ще изисква специалисти , които ще имат съвременни знания именно по морска геология.

    Annotation:

    Marine geology is a fundamental geological science that is experiencing a significant advance in the recent decades. The advance relates to the need of revealing new raw energy resources in the World ocean. In the future, practical utilization of the Black Sea or Ocean auqatory will definitely require specialists with up-to-date knowledge in marine geology.

    Програма

    Тема 6.4.10. МОРСКА ГЕОФИЗИКА

    MARINE GEOPHYSICS

    Лектор:

    Доц. д-р Орлин В. Димитров

    Assoc. Prof. Orlin V. Dimitrov, PhD

    Тел. 052/370 486 (служебен)

    E-mail: ovdimitrov@io-bas.bg

    Хорариум:

    30 учебни часа

    Анотация:

    Морската геофизика е сред основните науки за земята. Морските геофизични изследвания са придобили актуалност преди 50-60 години и продължават да са актуални и в днешно време. Главните цели при този тип изследвания са изучаване на протичащите в Световния океан геофизични процеси, като се прави обвръзка и с произтичащите геофизични процеси на сушата. Появата на нови научни направления и използването на съвременни технически средства при изследванията позволи да се даде отговор на редица въпроси, свързани със строежа на Земята като планета. Черноморският регион попада в обсега на Алпо-Хималайския сеизмичен пояс, който е известен с голямата си сеизмична активност, причиняваща опасни природни бедствия. Активизацията на процесите, водещи до природни бедствия през последните 15-20 години, както и необходимостта от намиране на нови суровини изискват извършване на задълбочени геофизични изследвания в Световния океан, включително и в акваторията на Черно море. За такъв тип изследвания са необходими специалисти, имащи знания по морска геофизика.

    Annotation:

    Marine geophysics is one of the basic sciences of the Earth. General aim of its researches is the investigation of the geophysical processes taking place in the World Ocean in relation to the ones on the land. Geophysical investigations have given answers to a series of questions about the structure of planet Earth. The necessity of finding new row materials, as well as the activation of the processes resulting in natural disasters require the implementation of geophysical investigations, for which specialists having specific knowledge in Marine Geophysics are needed.

    Тема 6.4.11. КВАТЕРНЕРНА СТРАТИГРАФИЯ И ПАЛЕОГЕОГРАФИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ СЕКТОР НА ЧЕРНО МОРЕ

    QUATERNARY STRATIGRAPHY AND PALAEOGEOGRAPHY IN THE BULGARIAN SECTOR OF THE BLACK SEA

    Лектор:

    Доцент д-р Райна Иванова Христова

    Associate Professor Raina Ivanova Hristova, PhD

    E-mail: r.hristova@io-bas.bg

    Хорариум:

    20 часа лекции, 10 часа семинари

    Horarium:

    30 school hours

    Анотация:

    Конспектът отразява съвременните представи на геоложката наука относно кватернерната стратиграфия на Черноморския басейн. Изследването на най-младите морски седименти в Българската акватория е пряко свързано със стопанското усвояване на крайбрежната зона и шелфовите пространства.В друг аспект, научната информация относно геоложката еволюция и палеогеография на черноморския шелф и крайбрежие през кватернера, е сериозен критерий за прогнозиране на съвременните промени на климата и морското ниво.

    Annotation:

    The synopsis presents the contemporary geological (scientific) views on the Quaternary stratigraphy of Black Sea. The study on the latest sediments in the Bulgarian aquatory is directly related to the economical utilization of the coastal and shelf zones. On the other side, the scientific data on the geological evolution and palaeogeography of the Black Sea shelf and coast during the Quaternary is a considerable criterion by which current climate and sea level changes are forecasted.

    Програма/Program

    Тема 6.4.12. ГЕНЕТИЧНИ МЕТОДИ ЗА ОЦЕНКА И ОПАЗВАНЕ НА БИОРАЗНООБРАЗИЕТО НА МОРСКИ ОРГАНИЗМИ

    GENETIC METHODS FOR ASSESSMENTG AND CONSERVATION OF MARINE ORGANISMS BIODIVERSITY

    Лектор/Lecturer:

    Доцент д-р Петя Павлова Иванова

    Associate Professor Petya Pavlova Ivanova, PhD

    E-mail: pavl_petya@yahoo.com

    Хорариум:

    30 учебни часа лекции и семинари

    Number of course hours:

    30 lectures and seminars

    Анотация:

    В курса по "Генетични методи за оценка и опазване на биоразнообразието на морски организми" докторантите ще получат познания, свързани с прилагане на генетичните методи за прецизиране на видовото разнообразие, определяне на популационно-генетичната структура и рационална експлоатация на морските биологични ресурси, както и за сравняване на диви и аквакултурни популации, използвани при разработването на програми за рестокинг.
    Прилагането на генетичните методи дава възможност за получаване на цялостна картина по отношение на биоразнообразието на риби и други хидробионти по българското черноморско крайбрежие. Установяването на актуалното видово разнообразие и съвременното състояние на морските организми, особено такива с трудна морфологична идентификация, е предпоставка за определяне на адекватни природозащитни мерки. Откритите генетични маркери могат да служат за бъдещ мониторинг на генетичната структура на популациите на изследваните видове. Измененията на генетичната структура биха могли да се използват като индикатор, показващ промяната на екологичната обстановка в Черно море. Данните за генетичното разнообразие имат приложимост в областта на биоразнообразието, таксономията, еволюцията, опазването на околната среда, мениджмънта на биологичните ресурси и аквакултурите. Курсът е подходящ за докторанти от специалностите 01.06.11 Хидробиология; 01.06.02 Зоология, 02.22.01 Екология и опазване на екосистемите. Курсът може да представлява интерес и за докторанти от следните научни специалности (молекулярна биология, генетика и др.).

    Annotation:

    During the course "Genetic methods for assessment and conservation of marine organisms biodiversity", PhD students will obtain knowledge about the application of genetic methods in order to precise the species diversity, to determine the population-genetic structure and for sustainable exploitation of marine biological resources, as well as to compare the wild and aquaculture populations used in the restocking programs.
    The application of genetic methods makes it possible to create a comprehensive picture of the biodiversity of fish and other hydrobionts along the Bulgarian Black Sea coast. The identification of the current species diversity and state of marine organisms, especially those with difficult morphological identification, is a prerequisite for determining adequate conservation measures. The genetic markers found can be used for future monitoring of population-genetical structure. Changes in the genetic structure could be used as an indicator showing the ecological changes in the Black Sea. Genetic diversity data could be applied in the fields of biodiversity, taxonomy, evolution, environmental protection, management of biological resources and aquaculture. The course is targeting for Ph.D students in hydrobiology, zoology, ecology and ecosystems conservation. The course may also be of interest to PhD students of other branches of science (molecular biology, genetics, etc.).

    Програма/Program