6.1. - ГЕОЛОГИЧЕСКИ ИНСТИТУТ

София, 1113, ул. „Академик Георги Бончев", бл.24


Тема 6.1.1. ГЕОЛОГИЯТА НА БЪЛГАРИЯ В СВЕТЛИНАТА НА

СЪВРЕМЕННИТЕ ТЕКТОНСКИ ХИПОТЕЗИ

GEOLOGY OF BULGARIA IN THE LIGHT OF THE MODERN TECTONIC HYPOTHESES

This course may also be held in English, upon request.

Лектори:

Проф. дгн Иван Загорчев, Академик

Ivan Zagorchev, Ph.D., D.Sc., Professor, Academician

Тел. 9792205; GSM 0899590869

E-mail: iszagorchev@yahoo.com

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Курсът е предназначен за геолози (стратиграфи, седиментолози, петролози, тектоници), геоморфолози, географи и геофизици.
Съвременните геотектонски и геодинамични хипотези (тектоника на плочите; тектонометаморфни терени; екстензионна тектоника с ексхумация на ядрени комплекси; ротационни деформации и турбулентна тектоника; мантийна конвекция и канализирано течение) често се прилагат механично към геологията на България и Балканския полуостров. Целта на курса е да представи геоложкия строеж и еволюция на нашия регион по един систематичен начин, като се покажат както особеностите на протичащите многообразни геоложки процеси, така и нерешените проблеми и слабостите в прилагането на модерните хипотези.

Annotation:

This course is aimed at a vast audience of geologists (stratigraphers, sedimentologists, petrologists, tectonists), geomorphologists, geographers and geophysicists. The modern geotectonic and geodynamic hypotheses (plate tectonics, tectonometamorphic terranes, extensional tectonics with exhumation of core complexes; rotational deformations and turbulent tectonics; mantle convection and channel flow) are often applied to the geology of Bulgaria and the Balkan Peninsula in a mechanical way. The aim of the course is to present the geologic structure and evolution of our region in a systematic way, and to demonstrate both the principal features of the multi-faceted geologic processes, and the unresolved problems and the flaws and controversies in the application of the modern hypotheses.

Тема 6.1.2. ОСНОВИ НА ЛИНЕЙНАТА ГЕОСТАТИСТИКА И НЕЙНОТО

ПРИЛОЖЕНИЕ В ПРИРОДНИТЕ НАУКИ

BASIC OF THE LINEAR GEOSTATISTICS AND ITS APPLICATION FOR THE NATURE SCIENCES

This course may also be held in English, upon request.

Лектор:

Проф. дгн Стефан Боянов Шанов

Prof. Stefan Boyanov Shanov, Ph.D, D.Sc.

Тел. 979 22 47 (служебен); 0888 443 706 (мобилен)

E-mail: s_shanov@geology.bas.bg, s_shanov@abv.bg

Общ хорариум на лекции и практически упражнения:

30 учебни часа

Анотация:

Конвенционалната статистика се основава на случайни, независими променливи, което предполага липса на непрекъснатост и невъзможност за разширяване на влиянието на променливата. Геостатистиката също използва статистическия апарат, но в същото време интегрира пространственото разпределение на данните и математически теории като корелационни функции, случайни полета и фрактали. Използва се за анализ на данни, зависещи от пространственото си положение и за изграждане в последствие на двумерни, тримерни и четиримерни модели, основаващи се на интерпретацията на данните.
Проф. Ж.Матерон от Висшето Национално Минно Училище на Париж (Франция) към края на 70-те години създаде стройна теория на регионализираните променливи и случайните функции, насочена към решаване на конкретни проблеми за максимално точно прогнозиране на извлекаемите запаси от полезни изкопаеми. Като методика за практическо приложение под името Геостатистика тя се развива в няколко центъра в света, по-известните от които са: Център по Геостатистика на Висшето Национално Минно Училище на Париж в гр.Фонтенбло (Франция), Департамента по Приложни Науки за Земята в Станфорд (Калифорния, САЩ), Изследователски център "Брайан" в Австралия и др. В процеса на усъвършенствуване на методиката са създадени мощни геостатистически софтуерни пакети за компютърна обработка на огромни масиви от данни. Приложението на метода далече надхвърля границите на геоложките и минни изследвания. В момента това е най-широко прилагания метод за обработка и интерпретация на данни от селското стопанство (реколта, вредители, съдържание на полезни елементи в почвата), океанския риболов (оценка на обема на рибните пасажи), екологията (замърсяване на почвите и въздуха), инженерната геология (оценка на xарактеристиките на строителни терени и площадки за особено отговорни съоръжения), нефтени проучвания (оценка на колекторските характеристики на пластовете), зоология (различни видове анализи върху животинските популации), картография (оптимизиране на интерполацията между точките на измерване) и др.
Курсът е насочен към широк кръг от докторанти и специалисти в различни области от природните науки. Участниците в него трябва да имат основни познания от класическата математическа статистика и да умеят да работят с персонален компютър. Целта на курса е да се въведат докторантите в Линейната геостатистика и да покаже чрез примери от различни изследвания (от геологията, геофизиката, зоологията, екологията, селското стопанство и др.) възможностите за коректно анализиране на информацията и разкриване на вътрешните, не винаги очевидни, характеристики на изследвания феномен. На практика слушателите ще се научат да работят с един интелигентен инструмент за анализ на дискретни данни във времето и пространството.

Annotation:

The conventional statistics are based on random and independent variables, and the presumption of no existence of data continuity. Thus, it is impossible to enlarge the impact of the variable in the space. The Geostatistics are also using the statistical approaches, but at the same time the method integrates the space distribution of the data, as well the mathematical theories of correlation functions, random fields and fractals. The method is used for analyses of data depending of their space position, and for consecutive creation of 2-D, 3-D, even 4-D models, grounded on the data interpretation.
Prof. G. Matheron from the High National School of Mines of Paris (France) created at the end of the 70-teen years of the past century the elegant Theory of the Regionalized Variables and the Random Functions, aimed to resolve some specific problems of the more precise evaluation of the reserves of natural mineral deposits. The Geostatistics, as a method for practical purposes, has been developed from a number of centres worldwide, the most known from them are the the Centre of geostatistics of the High National School of Mines of Paris (Fontainebleau, France), the Department for Applied Earth Sciences, Stanford, CA (USA), Bryan Mining and Geology Research Centre in Australia, and others. During the process of perfection of the methodology powerful software packages have been created for computer processing of enormous volumes of data. The application of the method now is far surpassing the borders of the geological and mining investigations. At the moment the method is used widely for processing and interpretation of data from the agriculture (crop, vermin, content of useful elements in the soil), fishing in the ocean (assessment of the quantitative volume of fishes), ecology (pollution of the air and the soil), engineering geology (assessment and characteristics of the ground and sites of particularly important facilities), oil and gas explorations (evaluation of the collectors capability of the layers), zoology (different types of analyses on animal populations), mapping (optimisation of the interpolation between the points of measurements), etc.
The course is oriented for a wide circle of Ph.D. students and specialists from different branches of the Natural sciences. The participants in the course need to have basic knowledge on the classic mathematical statistics and to be familiar with the personal computers. The aim of the course is to introduce the Ph.D. students in the Linear Geostatistics and to show through examples from different type of studies (geology, geophysics, zoology, ecology, agriculture and others) the possibility for more correct analyses of the information and discovering of intrinsic, often hidden characteristics of the studied phenomena. Practically, the participants will acquire a knowledge to work with one intelligent tool for analysis of discrete data in the time and the space.

Тема 6.1.3. ПАЛЕОЕКОЛОГИЯ. ОСНОВНИ МЕТОДИ, ИЗПОЛЗВАНИ ПРИ ПАЛЕОЕКОЛОГИЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

PALAEOECOLOGY. MAIN METHODS USED IN PALAEOECOLOGICAL STUDIES

This course may also be held in English, upon request.

Лектор:

Проф. д-р Надя Г. Огнянова-Руменова

Prof. Nadja Ognjanova-Rumenova, PhD

Тел. 9792228 (служебен); GSM 0888 938716

E-mail: nognjan@geology.bas.bg

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Курсът е предназначен главно за геолози, геоморфолози, биолози и други специалисти, занимаващи се и интересуващи се от екология.
Курсът дава познания за взаимоотношенията организъм/среда в геологическото минало: условията и начинът на живот на различни организми в минали геоложки периоди; взаимоотношения между организмите и тяхната среда на съществуване (биотична и абиотична); изменение на организмите в процеса на развитие на живота на Земята. Специално внимание се обръща на методите на изследване в палеоекологията: морфофункционален, актуалистичен, тафономен, количествен, експериментален и биогеохимичен (палеотермометрия, палеохалометрия). Разглеждат се и други аспекти на приложната палеоекология: тенденциите в промените на климата; използването на разнообразни индикаторни организми за реконструкция на палеоекологичните условия в древните басейни; установяването на процесите на ацидификация, еутрофикация и др. на съвременни водни басейни.

Annotation:

This course is addressed to geologists, geomorphologists, biologists and other specialists who are interested in ecology. The course emphasizes understanding the interrelation organism/environment in the geologic past: living conditions in past geological periods; interrelations between organisms and their environment (biotic and abiotic factors); variation in the organisms during the processes of life evolution on the Earth. Particular interest is the methods applied in paleoecological studies: morphofunctional, actualistic, taphonomic, quantitative, experimental and biogeochemical (paleotemperature, paleohalometry). Other aspects in the applying palaeoecology are also discussed: the trends in the climatic changes; the using of different index organisms for the palaeoecological reconstructions in paleobasins; determinations the trends of acidification, eutrophication, etc. in modern basins.

Тема 6.1.4. МЕТОДИ ЗА ИДЕНТИФИКАЦИЯ НА МИНЕРАЛИ

METHODS OF MINERAL IDENTIFICATION

This course may also be held in English, upon request.

Лектор:

Проф. д-р Томас Керестеджиян

Prof. Dr. Thomas Kerestedjian

Тел. 9792244 (служебен); GSM 0888673312

E-mail: thomas@geology.bas.bg

Хорариум:

20 учебни часа

Анотация:

Курсът е предназначен за дисертанти в областта на минералогията, но може да бъде полезен за всички, работещи във веществения клон на геоложките науки: петрология, геохимия, гео-екология, литология, въглищна геология, както и за някои технически специалности, занимаващи се с природни или синтетични материали с макромолекулярна структура.
Идентификацията на минерални фази се базира на комбинации от методи за изследване, фокусирани върху определяне както на химичния състав, така и на кристалната структура. Доколкото понятието минерална фаза се отнася до твърдо химично съединение с точно определен състав и кристална структура, специално внимание ще бъде обърнато на присъщите явления на нехомогенност, които трябва да се отчитат при идентификацията. Номенклатурните усложнения произтичащи от явления като зоналност, секториалност, изоморфизъм и политипия ще бъдат разгледани от гледна точка на подходите за идентификация в тези случаи. Курсът ще влючва кратък критичен преглед на класическите подходи при идентификацията на минерали и ще наблегне върху съвременните апаратурни методи, сред които електронно зондов микроанализ (EPMA), рентгеноструктурен анализ, софтуер за обработка на първичните апаратни данни и бази данни за идентификация по получените резултати. Ще бъдат очертани границите на възможностите на всеки от компонентните методи с конкретни примери.

Annotation:

The course is targeted on PhD students in Mineralogy, but can also be useful for all kinds of researchers from the solid state branch of the geological sciences: petrology, geochemistry, geo-ecology, lithology, coal geology, as well as for some engineering branches, dealing with natural or synthetic materials with macromolecular structure.
Mineral identification is based on a complementary set of methods for determination of both chemical composition and crystal structure. Since the term Mineral refers to solid state compounds with specific chemical composition and crystal structure, special attention will be paid to inherent inhomogeneity phenomena which need to be respected during identification. Taxonomic difficulties related to sector zoning, isomorphism, polytypism will be considered in respect to mineral identification methodology.
The course will include a critical review of the classical mineral identification methods and will focus on modern analytical tools like EPMA, XRD, software for processing of row analytical data and databases for mineral identification. The applicability field of each component method will be outlined, using proper examples.

Тема 6.1.5. ИЗОТОПНА ХИДРОГЕОЛОГИЯ

ISOTOPE HYDROGEOLOGY

This course may also be held in English, upon request.

Лектор:

Проф. д-р Владимир Христов

Prof. Vladimir Hristov, PhD

Тел. 9793473 (служебен); GSM 0884788726

E-mail: vhh@geology.bas.bg

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Курсът е предназначен основно за хидрогеолози, но би могъл да бъде полезен за хидролози и геолози.
Хидрохимичните (в това число и изотопните) методи са широко прилагани в хидрогеологията през последните десетилетия в много страни. Тези изследвания представляват сравнително ново научно направление, което по-често се използва при предварителните хидрогеоложки проучвания преди прокарването на скъпоструващите проучвателни и експлоатационни сондажи. Най-важните предимства на изотопните методи са бързото им провеждане и сравнително ниската стойност на полевите и лабораторни работи.
Курсът "Изотопна хидрогеология" включва обща информация за някои хидрохимични методи, както и данни за стабилните и радиоактивните изотопи; за прилаганите различни изотопни методи в хидрогеологията, които позволяват проследяване на генезиса и динамиката на подземните води, определяне на скоростта на движението им, възрастта на водите (средното време на престояването им във водоносния пласт) и пр.

Annotation:

The course is intended for hydrogeologists but could be also useful for hydrologists and geologists.
Recently, hydro-chemical and isotope methods in a large scale are applied in hydrogeology at many countries. This investigation is relatively a new scientific tendency in hydrogeology and usually it is preliminarily applied - before expensive research and exploitation drilling. The main advantage of isotope methods is their relatively prompt implementation and low price for field and laboratory works.
The course "Isotope Hydrogeology" include general information about some hydro-chemical methods as well important data about stabile and radioactive isotopes; application of different isotope methods in hydrogeology for tracing ground waters genesis and dynamic; ground water velocity of movement and age (residence time) etc.

Тема 6.1.6. ГЕОЛОЖКИ ОПАСНОСТИ И РИСКОВЕ

GEOLOGICAL HAZARDS

Лектор:

Проф. д-р Николай Добрев

Prof. Nikolai Dobrev, PhD

Тел. 9792292 (служебен); GSM 0889917014

E-mail: ndd@geology.bas.bg

Хорариум:

20 учебни часа

Анотация:

Настоящият курс е предназначен основно към инженер-геолози и строителни инженери, но би могъл да бъде полезен за геолози, геоморфолози, хидрогеолози, минни и инженери, геофизици, сеизмолози и всички други специалисти, чиято професионална дейност е пряко свързана с геоложката среда като основа за строителство.
Процесите, протичащи в литосферата, с чието действие пряко се застрашава животът на хората и изградените от тях материални ценности съставляват геоложката опасност. Изучаването им заема важно място в инженерната геология. Геоложките опасности се поделят нас ендо- и екзогенни. В България са описани близо 100 вида геоложки опасности, които са неравномерно разпределени и с различна степен на въздействие. Предвижда се преглед на разпространението на опасните геоложки процеси в България, включващ описанието им, условията и факторите за тяхното развитие.
В настоящия курс ще бъдат разгледани също понятията опасност, уязвимост и риск. Ще се се обърне внимание на световните практики при оценката на опасността и риска.
Предвижда се запознаване с методиките на съставяне на карти на геоложката опасност. Ще бъдат разгледани и новите методи и възможности да изучаване на геоложките опасности с използвене на дистанционни методи и прилагането им в практиката.
Ще бъдат разгледани различни методи за мониторинг на процесите на геоложката опасност. Специално внимание ще се отдели на in-situ методите, интерпретацията на данните и прогнозните оценки.

Тема 6.1.7. МЕТОДИ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА КАРСТОВИТЕ ВОДИ

METHODS FOR INVESTIGATION OF KARST WATER

Лектор:

Проф. д-р Алексей Д. Бендерев

Res. Prof. Aleksey Benderev , PhD

Тел. 9792204; GSM 0889398464

E-mail: aleksey@geology.bas.bg

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Курсът е предназначен основно за хидрогеолози, но би могъл да бъде полезен за геоморфолози, географи, хидролози, геолози, биолози и всички други специалисти работещи в карстови терени.
Карстовите води са твърде сложни за изучаване. При тях не винаги е възможно да се прилагат методите използвани при класическата хидрогеология. За изясняване особеностите на формиране, движение, дрениране, режим и качествени характеристики на карстовите води е необходимо прилагане на широк спектър от методики, които са обект на настоящия курс. Ще бъдат разгледани различни геоложки, геоморфоложки, геофизични и дистанционни изследвания, спомагащи за изясняване формирането на карстовата среда. Обект на курса са и начините за определяне посоката и скоростта на движение на подземните води и обработка на получените данни. Внимание ще се обърне на интерпретацията на режимните наблюдения на количествата и качествата на подземните води, както и на хидрохимични данни с цел определяне активността на карстовите процеси. В курса ще бъдат разгледани и проблемите свързани със замърсяването на карстовите подземни води и тяхната уязвимост.

Annotation:


Тема 6.1.8.ТРИАКСИАЛНО ИЗПИТВАНЕ НА ЗАЗДРАВЕНИ СТРОИТЕЛНИ ПОЧВИ

TRIAXIAL TEST OF IMPROVED SOILS

Лектор:

Проф. д-р Дончо Карастанев

Prof. Doncho Karastanev, PhD

Тел. 9792263; GSM 0898515157

E-mail: doncho@geology.bas.bg

Хорариум:

30 учебни часа и 10 часа лабораторни практически занятия

Анотация:

Настоящият курс е предназначен основно за докторанти в областта на инженерната геология и геотехниката на околната среда. Би могъл да е полезен и за специалисти, чиято професионална дейност е пряко свързана с геоложката среда като основа за строителство на сгради и съоръжения.
Целта на курса е да запознае докторантите с теоретичните основи и практическото изпълнение на едно от най-важното изпитване на строителните почви, а именно изпитване при триаксиални условия на натоварване. Курсът включва изучаване на основните видове триаксиални изпитвания: консолидирано-дренирано (CD), консолидирано-недренирано (CU) и неконсолидирано-недренирано (UU).

Annotation:

Thе present educational course is envisaged primarily PhD students in the field of engineering geology and environmental geotechnics, but could be useful for professionals as well whose professional activity is directly related to the geological environment as ground base for construction of buildings and facilities.
The course aims to introduce PhD students in the theoretical basis and implementation of one of the most versatile and widely applied geotechnical laboratory tests – the triaxial test. The course includes a study of the main types of the triaxial test: Consolidated Drained (CD), Consolidated Undrained (CU) and Unconsolidated Undrained (UU).

Тема 6.1.9.ОПРЕДЕЛЯНЕ НА КОЕФИЦИЕНТА НА ФИЛТРАЦИЯ НА ЗАЗДРАВЕНИ СТРОИТЕЛНИ ПОЧВИ ЧРЕЗ ПЕРМЕАМЕТЪР С ГЪВКАВИ СТЕНИ

MEASUREMENT OF HYDRAULIC CONDUCTIVITY OF IMPROVED SOILS USING A FLEXIBLE WALL PERMEAMETER

Лектор:

Проф. д-р Дончо Карастанев

Prof. Doncho Karastanev, PhD

Тел. 9792263; GSM 0898515157

E-mail: doncho@geology.bas.bg

Хорариум:

30 учебни часа и 10 часа лабораторни практически занятия

Анотация:

Настоящият курс е предназначен основно за докторанти в областта на геотехниката на околната среда. Би могъл да е полезен и за специалисти, чиято професионална дейност е пряко свързана с проектиране и изграждане на съоръжения за безопасно съхраняване и депониране на отпадъци.
Целта на курса е да запознае докторантите с провеждането на изпитвания за определяне на филтрационните характеристики на инженерни бариери от заздравени строителни почви. Курсът e със специална практическа насоченост към изпитването за определяне на хидравличната проводимост на строителни и заздравени почви посредством пермеаметър с гъвкави стени при стабилизиран режим на филтрация. Този начин на изпитване позволява максимално достоверно определяне на коефициента на филтрация на слабопропускливи материала (в диапазона 10-6 ? 10-11 m/s), каквито са прилагат за изграждане на инженерни бариери.

Annotation:

The present educational course is envisaged primarily PhD students in the field of engineering geology and environmental geotechnics, but could be useful for professionals as well whose professional activity is directly related to design and construction of facilities for long-tem waste disposal.
The course aims to introduce PhD students in the measurements of hydraulic parameters of engineering barriers constructed by stabilized soils. The course focuses especially on the test for measurement of hydraulic conductivity of natural and improved soils using a flexible wall permeameter under steady state regime of filtration. This measurement technique allows most correct determination of the coefficient of filtration of low permeable materials (in the range of 10-6 ? 10-11 m/s) what are used in the construction of engineering barriers in disposal facilities.

 


6.2. - НАЦИОНАЛЕН ИНСТИТУТ ПО

ГЕОФИЗИКА, ГЕОДЕЗИЯ И ГЕОГРАФИЯ


ДЕПАРТАМЕНТ „ГЕОГРАФИЯ"


Тема 6.2.1. АНАЛИЗ НА ПРОМЕНИТЕ В ЛАНШАФТИТЕ С ИЗПОЛЗВАНЕ НА

ДАННИ ОТ ДИСТАНЦИОННИ ИЗСЛЕДВАНИЯ И ГИС

LANDSCAPE CHANGE ANALYSIS USING REMOTE SENSING AND GIS

This course may also be held in English, upon request.

Лектор:

Проф. дгн Румяна Вацева

Prof. Rumiana Vatseva, DSc

Тел. 870 02 04; 979 33 70

E-mail: rvatseva@gmail.com

Хорариум:

30 учебни часа: лекции – 10 часа; упражнения - 16 часа; семинари - 4 часа

Анотация:

Предложеният курс е фокусиран върху използването на дистанционни методи и ГИС при картографиране, оценка и анализ на промените в ландшафта. Представят се теоретико-методологическите аспекти на дистанционнните методи и тяхното приложение за изследвания на земното покритие /земеползването и динамиката на ландшафтите/. Специално внимание се отделя на метода на компютърно подпомогната визуална интерпретация на сателитни изображения за откриване на промени в земното покритие и земеползването. Разработват се приложения на различни нива за изменения на урбанизирани, селскостопански и горски ландшафти.

Annotation:

The proposed course is focused on the using of Remote Sensing and GIS in the mapping, assessment and analysis of landscape changes for different applications, such as landscape management, natural resources assessment, and, more generally to support economic, social, and environmental policies. The theoretical-methodological aspects of the application of remote sensing and land cover/land use data to landscape change identification will be presented and discussed.
The course introduces satellite image interpretation for land cover/land use mapping and change detection based on a computer aided visual interpretation (CAVI) of images. The basic concepts of land cover classification and mapping will be presented. The landscape change identification and analysis based on land cover/land use changes and various indicators characterizing the state of the landscape will be introduced. Some applications at national, regional and local level, for instance, in case of changes concerning urbanized, agricultural or forest landscape will be given and discussed.
Prerequisites: Basic understanding of computer operations and basic Remote Sensing and GIS-knowledge.

Тема 6.2.2. ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ НА АНАЛИЗА НА РИСКА В ОКОЛНАТА СРЕДА

ENVIRONMENTAL RISK ANALYSIS

This course may also be held in English, upon request.

Лектор:

Проф. д-р Марияна Николова

Prof. Mariyana Nikolova, PhD

Тел. 02 870 02 53

E-mail: mn@bas.bg

Хорариум:

15 учебни часа и 5 допълнителни часове за индивидуална работа със студентите.

Анотация:

Предлаганият курс запознава докторантите с основната теоретична база за изследвание на опасните природни явления и на риска от тях. Разглеждат се съществуващите парадигми, основните понятия, класификации и методическия подход за анализ на риска от различни опасни явления и процеси, които се проявяват на територията на Р България. Акцентира се върху ролята на географската среда и приложението на геоинформационните технологии в анализа на риска.

Анотация:

The course provides a theoretical base for environmental risk assessment and analysis. The first part of the course relates to the existing paradigms, concepts and classifications, and the second part stress on the methodological approach for risk analysis of different hazards observed on the territory of Bulgaria. A special attention is paid on the implementation of the geo-information technologies for environmental risk analysis.

Тема 6.2.3. ВЪВЕДЕНИЕ В ГИС И РАБОТА С ArcGIS

INTRODUCTION TO GIS AND WORK WITH ArcGIS

This course may also be held in English, upon request.

Лектор:

Проф. д-р Стоян Недков

Prof. Stoyan Nedkov, PhD

Тел. (02) 979 33 60

E-mail: snedkov@abv.bg

Хорариум:

18 учебни часа: лекции – 6 часа; практически упражнения - 12 часа

Анотация:

Основната цел на курса е запознаване с основните елементи на Географските информационни системи и придобиване на първоначални практически умения за работа със софтуерния пакет ArcGIS. По време на курса участниците ще придобият знания за основите на географските информационни системи, моделите и структурата на данните в ГИС, използваните координатни системи, както и умения за създаване и редактиране на данни в ГИС, създаване на карти, пространствени анализи и моделиране чрез ArcGIS.

Annotation:

The main objective of the course is to give the basics of the Geographic Information Systems (GIS) and skills for working with ArcGIS software. The course participants will gain knowledge on the main features and principles of Geographic Information Systems, data models and structures in GIS, coordinate systems and different tools in ArcGIS. They will also develop skills in data editing in GIS, mapping, use of spatial analysis and modeling within ArcGIS.

Тема 6.2.4. ВЪВЕДЕНИЕ В БЕЗПЛАТНИТЕ И СВОБОДНИ ГЕОГРАФСКИ ИНФОРМАЦИОННИ СИСТЕМИ. ВЪВЕДЕНИЕ В QGIS

ВЪВЕДЕНИЕ В QUANTUM GIS

INTRODUCTION TO FREE AND OPEN SOURCE GIS. INTRODUCTION TO QUANTUM GIS

This course may also be held in English, upon request.

Лектор:

Доц. д-р Емилия Черкезова

Assoc. Prof. Emilia Tcherkezova, PhD

Тел. 02 / 979 6309

E-mail: eti01@web.de

Хорариум:

30 учебни часа: лекции - 10 часа; упражнения - 20 часа

Анотация:

В последните години безплатните и свободни географски информационни системи и инструменти се превърнаха в реална алтернатива на търговските софтуерни продукти. Безплатният и свободен софтуер позволява на потребителите достъп до софтуерния код, както и неговото модифициране, редактиране, подобрение и адаптирането му към техните собствени нужди и разпространение (Open Source Initiative: http://www.opensource.org/osd.html). Програмисти от цял свят разработват различни безплатни и свободни ГИС и инструменти, които намират употреба в различни приложения. Но тяхното ефективно използване изисква задълбочени знания за тяхната функционалност и възможности за съчетаване.
Целта на този курс е въведение в концепцията на безплатния и свободен софтуер, както и в някои безплатни и свободни ГИС софтуерни продукти, придружено с осигуряване на лесно за използване ръководство. Ще се проведат практически занятия, включващи обработка, управление, анализ и визуализиране на пространствени данни чрез използване на Quantum GIS.
Тридесетчасовият учебен курс ще се проведе в смесена форма: лекции, в комбинация с практически занятия. Съдържанието, методите и техниките, представени в теоретичните сесии ще бъдат приложени по време на практическите занятия. Изиквания към участниците: Основни компютърни умения и основни знания по географски информационни системи (ГИС).

Annotation:

In recent years, free and open source GIS software and tools are gaining as a real alternative to commercial software product. Free and Open Source Software allow users access to the source code and modify it, edit it, improve it and adapt it to their own needs, and redistribute it (Open Source Initiative: http://www.opensource.org/osd.html). Programmer all around the world are developing different free and open source GIS software and tools which find use related in different applications. But their effective use requires profound knowledge on their functionality and integration.
The aim of this course is to provide a basic introduction of the open source software concept as well as of some available free and open source software for GIS with easy-to-follow guidance. Hands-on training sessions will be conducted to process, manage, analyse, and display geospatial data using Quantum GIS.
The 30 hours course will take place in a mixed form: theoretical sessions - lectures, in combination with practical sessions. The contents, methods and techniques presented on the theoretical sessions will be applied in the practical sessions. Prerequisites: Basic understanding of computer operations and basic GIS-knowledge.

Тема 6.2.5. EURASIAN GEOPOLITICS IN THE 21 CENTURY: RUSSIA AND ITS NEIGHBORS

This course may also be held in English, upon request.

Associate Professor Boian Koulov

Phone: 3592-979-3367

E-mail: bkoulov@yahoo.com

Annotation:

The 30-hour course will consist of lectures, discussions, and preparation of a research paper.
The course analyzes the geographic context of the foreign policies of the 15 states that belonged to the Soviet Union. In addition to the contemporary Russian geopolitical perspectives, particular attention will be extended to the Black Sea region, where many states are currently in search of "adequate" geo-strategy and foreign policy.
The course will synthesize the ongoing dramatic geopolitical realignments and relate them to the past political and economic realities, religious, nationalist, and ethnic issues along the periphery of the largest state in the world. Students will be encouraged to conduct their own "hands-on" research and work extensively with maps to develop deeper specialization in a particular state from this area. The main goal of the course is to generate informed discussions of current issues and developments and enable students to better understand and appreciate the distinctive relationship between politics and its geographic context in this vast and extremely dynamic region.

Тема 6.2.6. ENVIRONMENTAL POLICY INTEGRATION FOR SUSTAINABLE REGIONAL DEVELOPMENT

This course may also be held in English, upon request.

Associate Professor Boian Koulov

Phone: 3592-979-3367

E-mail: bkoulov@yahoo.com

Annotation:

The 30-hour course will consist of lectures, discussions, and preparation of a research paper.
The substantial deepening of European Union (EU) integration and its continuing spatial expansion have forced policy-makers to look for new approaches to manage conflicts that span different policy sectors and incorporate environmental and territorial/regional policies across sectors and regions. The attempts at integration of territorial/regional and environmental policy objectives in sectoral policy-making have produced newly emerging policy fields, like environmental policy integration (EPI). This course reviews selected literature and analyzes the innovative approaches and instruments used within the fields. It also presents preliminary conclusions on their applicability in the recent EU Member State of Bulgaria.

Тема 6.2.8. ХИДРОХИМИЯ И ОПАЗВАНЕ НА ВОДНИТЕ РЕСУРСИ

HYDROCHEMISTRY AND WATER RESOURCES PROTECTION

Лектор:

доц. д-р Мариан Върбанов, деп. „География" в НИГГГ-БАН

Assoc. Prof. Marian Varbanov, PhD, Department "Geography" in NIGGG-BAS

Тел. 02/979-39-43

E-mail: marian.varbanov@gmail.com

Хорариум:

30 часа лекции и упражнения (25+5)

Анотация:

Целта на курса е да запознае докторантите и студентите с теоретичните основи на хидрохимията, изследването на химическия състав на природните води, факторите за формирането на химичния им състав, да разгледа характеристиките и особеностите на регионалната хидрохимия. Основното внимание е насочено към изучаване на формирането и изменението на химичния състав и качеството на повърхностните и подпочвените води под влияние на природни и антропогенно обусловени причини. Курсистите ще се запознаят с основните методи за хидрохимичен анализ и хидрохимични изследвания, както и с мониторинга на качеството на повърхностните води. Ще бъдат разгледани и основните методи, форми и политики за опазване на водните ресурси от замърсяване.
Курсът е подходящ за докторанти и студенти от област „Науки за Земята".

Annotation:

The course aims to introduce graduate students and students in the theoretical foundations of hydrochemistry, study the chemical composition of natural waters, the factors for the formation of their chemical composition, to examine the characteristics and peculiarities of regional hydrochemistry. The main focus is to study the formation and modification of chemical composition and quality of surface and groundwater under the influence of natural and anthropogenic reasons. Students will learn about basic methods of hydrochemical analysis and hydrochemical research and monitoring of surface water quality. Will be discussed and the basic techniques, forms and policies to protect water resources from contamination.
The course is suitable for graduate students and students from area " Earth Sciences ".

Тема 6.2.9. ПРИЛОЖЕНИЕ НА СТАТИСТИЧЕСКИ МЕТОДИ В ГЕОГРАФСКИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

APPLICATION OF STATISTICAL METHODS IN GEOGRAPHICAL RESEARCHES

Лектор:

доц. д-р Мариан Върбанов, деп. „География" в НИГГГ-БАН

Assoc. Prof. Marian Varbanov, PhD, Department "Geography" in NIGGG-BAS

Тел. 02/979-39-43

E-mail: marian.varbanov@gmail.com

Хорариум:

30 часа лекции и упражнения (20+10)

Анотация:

Основната цел курса е да повиши знанията и уменията на докторантите относно възможностите за приложение на статистически методи при провеждането на научноизследователската работа в географските изследвания. Модулът е съобразен с необходимостта от повишаване на методологичната подготовка на младите учени, която има важна роля за осъществяването на съвременна изследователска дейност във връзка с разработването на дисертационен труд. Насочеността на курса е преобладаващо приложен, като се предоставят знания само за основните елементи от теоретичния фундамент на обхванатите статистически методи. Той предоставя основни теоретични знания относно познавателните възможности на най-често използваните в изследователската работа статистически методи за анализ на данни. Разглежда се същността на обхванатите методи и решаваните чрез тях типове изследователски задачи.
Целта на обучението е да бъдат придобити практически умения за:
  • подготовка на статистически данни, тяхната организация и първична проверка;
  • обосновка и избор на статистически методи, които са най-подходящи за решаване на дадена изследователска задача;
  • провеждане на съдържателен анализ и коректна интерпретация на получените емпирични резултати;
  • работа с различни достъпни софтуерни пакети.
    След успешното завършване на модула докторантите се очаква да притежават знания за познавателните възможности на статистически методи, чрез които ще могат да анализират състоянието и развитието на различни географски процеси и явления при осъществяването на своята изследователска дейност. Заедно с това, обучаваните придобиват практически умения за използване на специализиран статистически софтуер.
    Курсът е подходящ за докторанти от област „Науки за Земята".

  • Тема 6.2.10. Моделиране на химичния състав на атмосферата и породените рискове за околната среда и човешкото здраве

    Environmental hazard assessment and human heathcaused by chemical composition atmospheric modelling

    This course may also be held in English, upon request.

    Лектор:

    Проф. д.ф.н. Костадин Ганев

    Prof. KostadinGanev, PhD

    Тел. 9793307; GSM 0887594305

    E-mail: kganev@geophys.bas.bg

    Хорариум:

    30 учебни часа лекции

    Анотация:

    Основната цел на курса е придобиване на специфични знания за моделиране на химичния състав на атмосферата в контекста на риска за околната среда и човешкото здраве. Участниците в курса ще се запознаят с различните подходи, използващи се за моделиране химичния състав на атмосферата и основните процеси които обуславят замърсяването на въздуха.Запознаването с базовите уравнения и параметризации, използвани при решаването на тази специфична задача, е основата от необходимия минимум знания за провеждане на изследвания на замърсяването и породените от това рискове за околната среда и човешкото здраве.

    Annotation:

    The main course objective is to give specific knowledge of chemical composition modelling in the atmosphere in the context of environmental hazard assessment and human health. The participants in this course will be able to get familiar with different methods use in chemical composition atmospheric modelling and basic processes responsible for air quality. Introduction with the basic equations and parameterizations use in this specific task is the minimum of knowledge that needed for air quality research, environmental hazard assessment and human health.

    Начин за оценяване:

    изпит


    Тема 6.2.11. Въведение в най-популярната мезо-мащабна система за моделиране на атмосферна динамика (WRF),

    качество на въздуха(CMAQ) и емисиите (SMOKE) в контекста на риска за околната среда и човешкото здраве

    Introduction to the most popular meso-scale system of the atmospheric dynamic (WRF), the air quality (CMAQ) and emission modelling in the context of environmental hazard assessment and human heath

    This course may also be held in English, upon request.

    Лектор:

    Доц. д-р Георги Гаджев

    Assoc. Prof. Georgi Gadzhev, PhD

    Тел. (+3592) 9793708, 0898466610

    E-mail: ggadjev@geophys.bas.bg

    Хорариум:

    30 учебни часа: лекции 15, практически упражнения15

    Анотация:

    Основната цел на курса е запознаване с най-популярнатасистема от мезомащабни модели за моделиране на атмосферната динамика (Weather Research and Forecasting - WRF), качеството на въздуха (CMAQ) и емисиите (SMOKE), както и за придобиване на практически умения за работа с тези модели. По време на курса участниците ще придобият знания за структурата, необходимите входни условия и наличните бази с данни, основните физически параметри за конфигурация и поредицата от стъпки за пускане на различните модели. Практическите упражнения ще помогнат за придобиване на умения за работа в Linuxсреда и паралелно изчисление, за по-добро усвояване на отделните етапи при разработването на примерна задача с използването на трите модела (WRF, CMAQ, SMOKE) и умения за използване на различни продукти за визуализация (IDV, PAVE).

    Annotation:

    The main course objective is to give the bases of the most popular system consists of three meso-scale models: of the atmospheric dynamics (Weather Research and Forecasting - WRF modelling system), of the air quality(Community Multiscale Air Quality Model - CMAQ) and emission modelling (Sparse Matrix Operator Kernel Emissions – SMOKE) and training to work with these models. The participants in this course will be able to gather knowledge of model’s structure, the necessary input conditions and available data bases, model’s configuration based on general physical parameters for model set up and different steps for model’s run during the exercise. The practice will help learning basic commands working under Linux system and running in parallel environment for better adoption of the models (WRF, CMAQ, SMOKE) and gain skills working with different visualization tools (IDV, PAVE).

    Начин за оценяване:

    презентация на курсова задача


    Тема 6.2.12. МАГНЕТИЗЪМ НА ОКОЛНАТА СРЕДА

    ENVIRONMENTAL MAGNETISM

    Лектор:

    Проф. д-р Даниела Йорданова

    Prof. Dr. Daniela Jordanova

    Тел. (02) 979 39 58

    E-mail: neli_jordanova@hotmail.com

    Хорариум:

    30 часа

    Анотация:

    Курсът е предназначен за докторанти в областта на изменението на климата в геоложкото минало, опазване на околната среда и приложение на съвременни геофизични методи в екологията.
    В курса се засягат две основни направления – използването на магнитния сигнал на седименти и скали за реконструкция на палеоклиматичните условия в геоложкото минало, и използване на магнетизма на почви, седименти, градска прах и растителност за оценка на степента на антропогенно замърсяване на околната среда. И двете методики се базират на връзката между количеството, размера на зърната и други магнитни параметри на силномагнитните минерали в различните материали, и климатичните фактори и/или степента на замърсяване от човешка дейност на околната среда. Основните теми в курса са: основи на магнетизма на твърдото тяло; изучаване на зависимостта между магнитния сигнал и факторите на околната среда, довели до конкретните магнитни характеристики на изследваните материали; характеристика на магнитната фракция в отпадните продукти от различни човешки дейности; теории за връзката между палеоклимата и магнитния сигнал на палеопочвите. Всяка от темите в лекционния курс ще включва както изложение на теоретичните основи и закономерности, така и примери за приложение в практиката за решаването на конкретни проблеми и задачи.

    Annotation:

    This course is intended for PhD students interested in past climate change, environmental protection and application of up-to-date geophysical methods in ecology.
    The course consists in two major parts – 1) utilization of magnetic signal in sediments and rocks for palaeoclimate reconstructions in geological past, and 2) application of magnetic properties of soils, sediments, urban dust and vegetation for evaluation of the degree of anthropogenic pollution of our environment. Both parts are based on the well established link between concentration, grain size and other magnetic parameters of strongly magnetic minerals in different materials on one hand, and climatic factors and/or anthropogenic environmental pollution degree, on the other. The main themes of the course are: foundations of magnetism of solids; study of relations between magnetic signal and the environmental factors, determining the observed magnetic characteristics of the studied materials; characterization of the magnetic fraction in waste products of various anthropogenic products; theories about the link between palaeoclimate and the magnetism of palaeosols. Each of these themes will include both theoretical considerations and presentation of practical examples of the application of environmental magnetic methods for solving specific problems.

    Учебна програма/Lectures, Библиография/Literature

     

    Начин за оценяване:

    писмен изпит и събеседване

    Evaluation:

    written exam and discussion


    Тема 6.2.13. ПАЛЕО- И АРХЕОМАГНЕТИЗЪМ

    PALAEO- AND ARCHAEOMAGNETISM

    Лектор:

    Проф. д-р Даниела Йорданова

    Prof. Dr. Daniela Jordanova

    Тел. (02) 979 39 58

    E-mail: neli_jordanova@hotmail.com

    Хорариум:

    30 часа

    Анотация:

    Курсът е предназначен за докторанти от областта на Науките за Земята, които се занимават с проблеми на геоложката и тектонска еволюция на регионално ниво, палеогеографски реконструкции и методи за датиране в геологията и археологията.
    Палео- и археомагнетизмът са методи, резултатите от които намират широко приложение в геологията, геофизиката и археологията. Основната цел на палеомагнетизма е възстановяването на елементите на геомагнитното поле в далечното историческо и геологическо минало. Единствено чрез данните, получени от палеомагнитните изследвания могат да се проверяват, прецизират и изграждат теориите на магнитното хидродинамо (периоди на вариации, честота на инверсиите на геомагнитното поле); да се решават глобални геоложки проблеми (дрейф на континентите); да се изследва развитието и последователността на тектонските процеси и движения в регионален мащаб. Археомагнитните изследвания се провеждат върху материали от горяла глина от археологически обекти и предоставят информация за елементите на древното магнитно поле в историческото минало. Наличната археомагнитна база данни за България позволява извършването на археомагнитно датиране на изследваните останки. В курса се засягат както основите на магнетизма на скалите, методиката на провеждане на палеомагнитните изследвания, така и многобройни примери за решаването на конкретни проблеми в различни области на науката (геофизика, геология, география, археология), свързани с използването на данните от палео- и археомагнетизма.

    Annotation:

    The course will be of interest for PhD students in Earth Sciences, studying different aspects of geological and tectonic evolution at regional level, palaeogeographical reconstructions and application of interdisciplinary methods in geology and archaeology.
    Palaeo- and archaeomagnetism are methods widely applied in geology, geophysics and archaeology. The main aim of palaeomagnetism is the reconstruction of geomagnetic field during historical and geological past. Only the data, provided by palaeomagnetic investigations serve as a basis for establishment of the theories for generation of the geomagnetic field (e.g. periods of variation, frequency of geomagnetic field inversions, etc.); resolving global geological problems like continental drift; investigation of the evolution and consecutive phases in different tectonic processes and movements at regional scale. Archaeomagnetic investigations use different materials of burnt clay from archaeological sites (pottery, ovens, kilns, etc.) and give information about the Declination, Inclination and Intensity of the ancient geomagnetic field during historical past. The available extensive archaeomagnetic data base for Bulgaria allows archaeomagnetic dating of different remains of burnt clay to be successfully done. The main subjects in the proposed course concern: basic rock magnetism; methods applied in palaeomagnetism; examples on the application of palaeo- and archaeomagnetis for solving different problems in geophysics, geology, geography, archaeology.

    Учебна програма/Lectures, Библиография/Literature

     

    Начин за оценяване:

    писмен изпит и събеседване

    Evaluation:

    written exam and discussion


    Тема 6.2.14. СЕИЗМОЛОГИЯ – ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА

    Лектор:


    Проф. дфн Димчо Солаков, чл.-кор. на БАН

    Prof. Dimcho Solakov, PhD, D. Sc., Corr. Member of BAS


    Тел. (+3592) 979 3320

    E-mail: Dimos@geophys.bas.bg

    Хорариум:

    Направление I - 20 учебни часа лекции

    Направление II - 20 учебни часа лекции и 10 учебни часа семинари

    Анотация:

    Курсът е предназначен за студенти и докторанти в областта на науките за земята, сеизмично инженерство и опазване на околната среда.
    Земетресението е уникално природно явление, което е "безценно" от научна гледна точка и катастрофално в социално-икономически и психологичен аспект. Този дуализъм, присъщ на земетресението, обуславя взаимна връзка между основните направления в сеизмологията - теоретично и приложно. Сеизмичните вълни, породени от земетресенията са основният източник на информация за изучаването на вътрешния строеж на Земята. Коректна интерпретация на тази информация и създаването на адекватни модели, обясняващи наблюдаваната картина са основните задачи на теоретичната и съвременна приложна сеизмология. Основна задача на приложната сеизмология е на базата на теоретичните резултати да се оценят сеизмичните въздействия върху дадена територия и очакваните последствия.
    В лекционния курс са представени както теоретични основни концепции и закономерности, така и примери за приложението им в практиката при решаване на конкретни задачи. Курсът обхваща две основни направления: I. Теоретични основи на сеизмологията и II. Приложна сеизмология.

    Програма

     


    Тема 6.2.15. ВЛИЯНИЕ НА ЕНЕРГЕТИЧНИТЕ ЧАСТИЦИ ОТ СЛЪНЧЕВ И ГАЛАКТИЧЕН ПРОИЗХОД

    ВЪРХУ БАЛАНСА НА ОЗОНА В АТМОСФЕРАТА

    SOLAR AND GALACTIC COSMIC RAYS INFLUENCE BALANCE OF ATMOSPHERIC OZONE

    Лектор:

    проф., д-р Наталия Андреева Килифарска

    professor, Dr. Natalya Andreeva Kilifarska

    Тел. (02) 979 33-29

    E-mail: nkilifarska@geophys.bas.bg

    Хорариум:

    30 часа

    Анотация:

    Настоящия курс е предназначен за докторанти с интереси в областта на пространствено-временните вариации на атмосферния озон.
    Целта на курс е да запознае докторантите с основни понятия свързани с произхода и факторите определящи траекторията на заредените частици при движението им в земната атмосфера. Акцентира се въру ролята на градиентното, нехомогенно геомагнитно поле за фокусирането на енергетичните частици в определени райони както и за модулиране на дълбочината на проникването им в атмосферата. На вниманието на учасниците в курса ще бъде поставен въпроса за асиметрията в разпределението на озона в земната атмосфера. Ще бъдат дискутирани причините за тази асиметрия в светлината на най-новите концепции за влияние на енергетичните частици върху баланса на озона.

    Annotation:

    This course is targeted to the PhD students with interest of factors influencing spatial-temporal variability of the atmospheric ozone. The course is aimed to build up knowledge about the source and factors determining trajectories of energetic particle in their movement through the Earth’s atmosphere. The accent is put on the gradient, heterogeneous geomagnetic filed as a factor creating zones of convergence and divergence of the charged particles; modulating at the same time the depth of particles’ penetration in the atmosphere. The participants will be introduced to the problem of asymmetrical distribution of atmospheric O3 over the globe. The reasons for this asymmetry will be discussed in the light of the recent concepts for energetic particles’ impact in the ozone balance.

    Информация за курса


    Тема 6.2.16. ПРОСТРАНСТВЕН АНАЛИЗ И ОЦЕНКА НА ЕКОСИСТЕМНИ УСЛУГИ ЧРЕЗ ИЗПОЛЗВАНЕ НА ГИС БАЗИРАНИ ПРИЛОЖЕНИЯ

    SPATIAL ANALYSIS AND ASSESSMENT OF ECOSYSTEM SERVICES USING GIS BASED TOOLS

    This course may also be held in English, upon request.

    Лектор:

    Проф. д-р Стоян Недков

    Prof. Stoyan Nedkov, PhD

    Тел. (02) 979 33 60

    E-mail: snedkov@abv.bg

    Хорариум:

    30 учебни часа: лекции – 15 часа; практически упражнения - 15 часа

    Анотация:

    Основната цел на курса е да запознае докторантите с основите на концепцията за екосистемните услуги, методите за оценка и възможностите за използване на ГИС базирани приложения при картирането и картографирането им. Курсът е структуриран в три основни модула: 1) Въведение в концепцията за екосистемните услуги; 2) Картиране и оценка на екосистемни услуги; 3) ГИС базирани приложения и подходи за картиране и оценка на екосистемни услуги. Участниците в курса ще придобият знания за основните подходи при дефинирането на екосистемните услуги, тяхната класификация, осигуряване и нужда, методите за биофизична, социална и икономическа оценка, подходите и средствата за картиране и картографиране в ГИС среда. Те ще придобият умения за работа с пространствени данни с цел оценка и създаване на карти на екосистемни услуги в ГИС среда, както и умения за работа със специализирани приложения.

    Annotation:

    The main objective of the course is to present the basis of the ecoystem services concept, the methods for their assessment and the GIS based application for mapping and assessment of ecosystem services. The course is organized into 3 modules: 1) Introduction to ecosystem services; 2) Mapping and assessment of ecosystem services; 3) GIS based tools for mapping and assessment of ecosystem services. The participant will learn about the main approaches for identification of ecosystem services, their classification, supply and demand, methods for biophysical, social and economical assessment, approaches and tools for mapping and assessment. They will acquire practical skills to work with spatial data for mapping and assessment of ecosystem services in GIS environment as well as skills to work with special GIS tools.

    Тема 6.2.17. ПРАКТИЧЕСКИ УМЕНИЯ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА НАУЧНА СТАТИЯ

    Лектор:

    Проф. д-р Стоян Недков

    Prof. Stoyan Nedkov, PhD

    Тел. (02) 979 33 60

    E-mail: snedkov@abv.bg

    Хорариум:

    30 учебни часа: лекции – 15 часа; практически упражнения - 15 часа

    Анотация:

    Основната цел на курса е да запознае докторантите с основните принципи и практически похвати при разработването на научни статии. В първият модул на курса са разгледани основните положения в процеса на научната публикационна дейност: необходимостта от публикуване, видовете научни статии, особеностите на всяка от тях, принципът на работа на научните списания, процесът на рецензиране. Във вторият модул са разгледани структурата и елементите на научната статия. В третият модул са представени етапите, през които преминава разработката на една научна статия с практически насоки при работата по всеки един от тях. По време на курса участниците ще придобият практически умения за писане на научна статия като разработят своя собствена публикация.

    Annotation:

    The main objective of the course is to give the basics of the Geographic Information Systems (GIS) and skills for working with ArcGIS software. The course participants will gain knowledge on the main features and principles of Geographic Information Systems, data models and structures in GIS, coordinate systems and different tools in ArcGIS. They will also develop skills in data editing in GIS, mapping, use of spatial analysis and modeling within ArcGIS.

    Тема 6.2.18. РЕГИОНАЛНИ ОСОБЕНОСТИ НА КЛИМАТА И ВЪТРЕШНО-АТМОСФЕРНИ МОДИ

    REGIONALITY OF EARTH’S CLIMATE AND INTERNAL ATMOSPHERIC MODES

    Лектор:

    проф., д-р Наталия Андреева Килифарска

    professor, Dr. Natalya Andreeva Kilifarska

    Тел. (02) 979 33-29

    E-mail: nkilifarska@geophys.bas.bg

    Хорариум:

    30 учебни часа

    Анотация:

    Настоящия курс е предназначен за докторанти с интереси в областта на регионалните особенности на съвременния климат и някои от по-важните вътрешно-климатични моди.
    Целта на курса е да запознае докторантите с различията в регионални прояви на съвременните климатични промени, както и с трудностите за тяхното обяснение в контекста на увеличеното съдържание на парникови газове в атмосферата – пространственото разпределение на които е достатъчно хомогенно. Предлаганото към момента обяснение в докладите на IPCC (свързано с регионалния характер на вътрешно-атмосферните моди) е твърде неубедително, защото причините за възникването на тези моди са също така неизвестни.
    Курсистите ще бъдат запознати с механизма на влияние на ниско-стратосферния озон върху водната пара и респективно върху климата. Ще се акцентира върху нехомотенния форсинг от страна на озона като фактор обясняващ както възникнването на вътрешно-атмосферните моди, така и за обяснението на регионалния характер на климата.
    Ще бъдат проведени практически упражнения за усвояване особеностите на работата с климатични данни, за избора на статистически инструменти за анализ, както и за интерпретацията на получените статистически резултати.

    Annotation:

    This course is targeted to the PhD students with interest of factors determining the regional specificity of climate variations and internal atmospheric modes.
    The course is aimed to build up knowledge about the differences in regional changes of the contemporary climate. The regionality of climate changes is among the most challenging problems of the recent climatology. The attempt to explain it with the internal climatic modes is mined by the fact that we do understand neither the factors, nor the mechanisms controlling the variations of internal atmospheric modes.
    The students will learn about the heterogeneous distribution of the lower stratospheric ozone and the mechanism for its influence on climate. The stress will be put on the fact that unevenly distributed ozone forcing could explain not only the regional specificity of climate variations, but also the appearance of internal climatic modes.
    Practical lessons will be carried out to build up skills for working with climatic data, for the correct choice of statistical tools and interpretation of the statistical results.

    Програма и литература

     


    6.3. - НАЦИОНАЛЕН ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ


    Тема 6.3.1. ХИДРОЛОЖКО МОДЕЛИРАНЕ, ПРОГНОЗИРАНЕ И ГИС

    HYDROLOGICAL MODELING, FORECASTING AND GIS

    Лектор:

    Доц. д-р Снежанка Балабанова

    Assoc. Prof. Snezhanka Balabanova, PhD

    Департамент "Прогнози и информационно обслужване"

    Department "Forecast and information services"

    Тел. 02 462 4510; Моб.:+359 887 507 406

    E-mail: snezana.balabanova@meteo.bg, sn_balabanova@abv.bg

    Хорариум:

    30 часа лекции и упражнения

    Анотация:

    Предложеният курс е предназначен главно за докторанти в областта на хидрологията. Целта е докторантите да се запознаят с факторите, които влияят на формиране на оттока и моделирането му с хидроложки модели. Ще бъдат представени примери за използване на хидроложки модели със съсредоточени параметри, полуразпределени и разпределени хидроложки модели и невронни мрежи за прогнозиране на речния отток. Специално внимание ще бъде отделено на използването на ГИС технологията в хидроложкото моделиране при подготовката на данните за модела, конструирането на хидроложкия модел, обработването, визуализирането и анализирането на резултатите от модела.

    Annotation:

    The proposed course is intended primarily for PhD students in the field of hydrology. The aim is the PhD students to get knowledge about the factors influencing the formation of runoff and its modeling with hydrological models. Examples of using conceptual NAM model, semi distributed and fully distributed hydrological models and neural networks in forecasting of the river flow modeling will be presented. Special attention will be paid to the use of GIS technology in hydrological modeling in the preparation of the data for the model, construction of the hydrological model, processing, visualization and analysis of the model results.

    Програма


    Тема 6.3.2. СТАТИСТИЧЕСКИ АНАЛИЗ НА ДАННИ И СТАТИСТИЧЕСКО МОДЕЛИРАНЕ

    STATISTICAL MODELING AND DATA ANALYSIS

    Лектор:

    доц. дн Нейко М. Нейков, НИМХ-БАН

    Assoc. Prof. Neyko M. Neykov, Dr.Sc.

    Тел. 02 462 45 97; 0884038744

    E-mail: Neyko.Neykov@meteo.bg

    Хорариум:

    45 учебни часа

    Анотация:

    Основната цел на курса е да запознае слушателите с някои често използвани методи за статистическо моделиране и анализ на данни като: линеен (множествен) и нелинеен регресионен анализ; регресионен анализ на бинарни, категорийни (номинални, ординални), бройни и асиметрично разпределени данни чрез Поасонова, гамма и Вайбул регресии, моделиране със смеси от вероятностни разпределения. Ще бъдат разгледани някои многомерни статистически методи като метода на главните компоненти, каноничната корелация, факторен анализ, дискриминантен анализ, клъстер анализ. По време на лекциите ще бъде изяснена връзката на различните типове данни с основните вероятностни (дискретни и непрекъснати) разпределения. На упражненията ще бъдат анализирани данни от метеорология, хидрология и околна среда със статистическите програмни пакетите STATISTIKA и R.

    Annotation:

    This cource will introduce important general aspects of statistical modelling and some practical aspects of data analysis. Different statistical regression models such as simple and multiple linear regression, non-linear regression, generalized linear models, generalized additive models will be covered. The emphasis will be on modeling: a) binary, nominal and ordinal data using logistic regression models; count and asymetric data using Poisson, gamma and Weibull regression models. Fitting data to mixture of regression models will be considered as well. The fundamental multivariate statistical techniques - principal component, canonical correlations, factor analysis, linear discriminant and cluser analyses and will be covered from consumer point of view. Students will gain experience in fitting statistical models to data in order to extract information, determine significant factors, and make predictions. Real data sets from meteorology and hydrology will be analysed using the statistical software R and Staticica.

    Литература (References)

    1. Afifi, A., May, S. and Clark, V. A. (2011). Practical Multivariate Analysis, Fifth Edition,CRC Press.
    2. Dobson. A. (2002). An introduction to Generalized Linear Models. 2nd edition, Chapman and Hall.
    3. Helsel, D. R. and Hirsch, R. M. (2002). Statistical Methods in Water Resources. Publication available at: http://water.usgs.gov/pubs/twri/twri4a3/
    4. McCullagh, P. and Nelder, J.A. (1992). Generalized Linear Models. 2nd edition, Chapman and Hall.
    5. Wilks, D. S. (2011). Statistical Methods in the Atmospheric Sciences. Academic Press. 3rd ed.

    Тема 6.3.3. ХИДРОЛОЖКИ НАБЛЮДЕНИЯ - КОЛИЧЕСТВЕН АСПЕКТ, ОБРАБОТКА НА ИНФОРМАЦИЯТА. РАЗВИТИЕ НА ХИДРОЛОЖКИТЕ ПРЕДУПРЕДИТЕЛНИ СИСТЕМИ.

    HYDROLOGICAL MONITORING – QUANTITATIVE ASPECT DATA PROCESSING. HYDROLOGICAL WARNING SYSTEMS DEVELOPMENT

    Лектори:

    Инж. Камелия Крумова, доц. д-р Ерам Артинян

    Eng. Kamelia Kroumova, Assoc. Prof. Eram Artinyan, PhD

    Департамент "Хидрология"

    Department "Hydrology"

    Тел. 02 462 4556, 0888 941191, 032631260, 0886355299

    E-mail: Kamelia.Kroumova@meteo.bg; Eram.artinian@meteo.bg

    Хорариум:

    30 учебни часа

    Анотация:

    В първи раздел: Разгледани са целите на хидроложкия мониторинг включващи количествените измервания на речните нива, скорости, площи, изчисляване и измерване на водни количества, измерване на температурата на водата. Обхванати са контакти и безконтактни начини на измерване, коментирана е гъстотата и честотата на извършваните измервания. Дадени са някои основни понятия за разработката на ключовите криви, като начин за изчисляване на водните количества, разгледани са двата вида разработки – временни и годишни криви, своевременност и точност съобразно целите – оперативна и режимна информация. Дадена е информация за използваната технология за контрол и обработка на информацията, нейното движение, сроковете и отговорностите, съгласно утвърденият „Правилник за движение на материалите“. Във втори раздел: Дефинирани са целите на предупредителните системи, включващи екстремните стойности на основните оттоко-образуващи фактори като валежи, дефицити и свръх-овлажнения на почви, интензивно снеготопене, екстремни речни нива и водни количества. Дадена е класификация на предупредителните системи на базата на различни критерии като: обект на предупреждението, предварителност на предупреждението, пространствен обхват на системата и връзка с административната структура. Разгледани са примери на различни типове системи като: екстремни валежи,наводнения и суши, предупреждения с дневна и месечна предварителност, общински,басейнови и национални предупредителни системи.Специално внимание е обърнато на елементите и работата на вече действащи предупредителни системи за предупреждение при наводнения за реките Тунджа, Марица и Арда. Разгледани са такива важни елементи от системите като:- изграждане и експлоатация на информационната база, системи за наблюдение на речните нива и речния отток, валежите и други метеорологични елементи свързани с факторите за формиране на наводненията, информационни продукти, представяне в Интернет;- модели за прогнозиране на речните нива и речния отток, цели на прогнозата, приток в язовирите – високи води и екстремни речни нива;- елементи на предупредителните системи, аварийни прагове, формиране на предупрежденията, разпространение

    Annotation:

    In the first part: The targets of the hydrological monitoring are considered including quantitative measurements of river levels and velocities, cross-section areas, calculated and measured discharges, water temperature observations. The contact and remote sensing means of in-situ measurements are discussed, as well as their spatial density and time frequency. Some general information on the development of the rating curves as river discharge calculation instrument, the two type of rating curves: provisional and annual curves requirements to the accuracy and timeliness of the data – real time and operational usage. Information on the applied technology for data control and processing is also given, as well its terms of transfer and responsibilities, according to the adopted “Regulations for the transfer of information”. In the second part: The hydrological warning systems targets are defined, including the general hydrological formation factors extremes like precipitation, soil moisture deficit and over humidity, intensive snowmelt, extreme river levels and discharges. Classification of the warning systems is given, according to different criteria like: subject of warning, lead time of the warning, spatial coverage of the system and its relation to the administrative infrastructure. Examples for the above cases are discussed like: warning systems for extreme rainfall, floods and droughts; warnings with daily or monthly time scale; municipality, river basin or national scale warningsystems.Special attention is given to the elements of already working flood warning systems, namely those for Tundzha, Maritsa and Arda rivers. Some important elements of those systems are considered like:- building and operating of the information basis, river levels and river flow observations, precipitation and other meteorological variables monitoring, related to the flood formation factors, production of information products and their presentation in Internet;- river levels and river flow forecasting models, prediction targets like river flow and reservoir inflow, high waters and extreme river levels;- elements of the warning procedures, warning levels and dissemination of warnings.

    Тема 6.3.4. ВОДНОСТОПАНСКИ БАЛАНСИ И УПРАВЛЕНИЕ НА РЕЧНИ БАСЕЙНИ

    WATER RESOURCE BALANCES AND RIVER BASIN MANAGEMENT

    Лектор:

    Доц. д-р Ирена Илчева

    Assoc. Prof. Irena Ilcheva, PhD

    Департамент "Хидрология"

    Department "Hydrology"

    Тел. 02642/4728; GSM 0888260088

    E-mail: Irena.Ilcheva@meteo.bg, ireniwp@yahoo.com

    Хорариум:

    30 учебни часа

    Анотация:

    Курсът е предназначен основно за докторанти в направление “Инженерна хидрология, хидравлика и водно стопанство“, инженери, еколози и други специалисти, които се интересуват от управление на водностопански системи, язовири и речни басейни.
    Плановете за управление на речни басйни (ПУРБ), в контекста на изменението на климата, трябва да са най-мощния механизъм за постигане на баланс между наличните водни ресурси и нуждата от вода, и за управлението на риска от наводнения и засушаване. Според Европейската Рамкова директива за водите (РДВ) и Плановете за управление при засушаване, екологичният отток (e-flow) е концепция за управление. Екологичният отток (добър екологичен статус) може да се повлияе от водовземането, регулирането на отток и др., и неговото обезпечаване изисква мерки за управление. Стратегията за устойчиво водовземане осигурява информация, колко е наличният воден ресурс за издаване на разрешителни и за околната среда. Курсът ще запознае докторантите с методичната рамка, основните методи, средства, софтуер и добри практики за приложението на водните баланс и разпределението на водните ресурси на ниво речен басейн при реализиране на ПУРБ и РДВ. Методиката се базира на подходът DPSIR (Drivers-Pressure-State-Impact-Response), идентифициране на районите с воден стрес; оценка на риска от недостиг на вода и обезпечаване на екологичния отток. Основните етапи са: 1. Моделиране и оценка на климатичните фактори, сценарии и индикатори; 2. Моделиране на водните баланси или Monte-Carlo моделиране. Оценка на тенденциите на водните ресурси при различни сценарии (климатични или засушаване); 3. Разработване на изчислителна водностопанска схема на ниво речен басейн; 4. Оценка на настоящето и бъдещо потребление (вкл.по разрешителни), прехвърляне на води, екологичен отток; 5. Имитационно моделиране.Оценка и картиране на разполагаемите ресурси, уязвимостта (надеждността) при различни сценарии, водопотребление и схеми; 6. Мерки за адаптация и Планове за управление при засушаване. Ще се изучат основните индикатори (Water Exploitation Index, Индекси за оценка на надеждността); Управление на язовирите при екстремни условия (наводнения и засушаване) и Системи за подпомагане вземането на решения. Акцент са силно модифицираните водни тела, зарегулираните речни участъци и концепцията „компенсиране“ за гарантиране на екологичния отток. Приоритет са критичните речни участъци и защитените зони (Натура 2000 и др.).

    Annotation:

    This course is addressed to the PhD students in the scientific specialty “Engineering hydrology, hydraulics and water management”, engineers, ecologists and other specialists who are interested in management of water systems, reservoirs and River basins.
    River Basin Management plans, in the context of climate change, must be the most powerful mechanism for achieving a balance between available water resources and demand, and flood and drought risk management. According to the latest guidelines to the Water Framework Directive (WFD) and Drought Management Plans (DMP), e-flow (ecological flow) are management concept. Environmental flow (good ecological status) can be impacted by abstractions, flow regulation, morphological alterations, etc., and its provision is a necessary measure to mitigate impact. The Catchment Abstraction Management Strategies (CAMS) provides information on how much water is available for future licensing and for the environment. The course will introduce PhD students with methodological framework, the basic methods, tools, software and best practices for water balance and water resources allocation for implementation of WFD and RBMP. The methodology is based on DPSIR framework (Drivers-Pressure-State-Impact-Response), joint assessment of drought-risk of water supply, water stress areas identification and ecological flow provision. The main stages are: 1. Modelling and estimation of climate factors, scenarios and indicators; 2. Water balance or Monte-Carlo modelling. Estimation of water resources trends at different climate or drought scenarios; 3. Development of the calculation scheme of the water resource management system of the river basin; 4. Estimation of present and future water consumption, water transfers (incl. water permits) and ecological flow; 5. Simulation modeling. Estimation and mapping of water resources availability, vulnerability (reliability) at different scenarios, water demand and use schemes; 6. Mitigation measures and DMP. The main indicators will be studied (Water exploitation index; index of reliability); Operational rules and Reservoir Management under extreme conditions (floods and droughts) and Decision Support Systems. Accent are Heavily Modified Water Bodies, regulated rivers and the concept of compensation for environmental flow provision. The priority is given to the so-called critical river stretches and protected areas (Nature 2000, etc.).

    Тема 6.3.5. ИЗПОЛЗВАНЕ НА МОДЕЛИРАЩАТА ПЛАТФОРМА SURFEX ЗА АНАЛИЗИРАНЕ И ПРОГНОЗИРАНЕ НА ПОВЪРХНОСТНИТЕ ПРОЦЕСИ, ОБМЕНА НА ВЛАГА И ТОПЛИНА МЕЖДУ АТМОСФЕРА И ЗЕМНА ПОВЪРХНОСТ. ПРИЛОЖЕНИЯ В ХИДРОЛОГИЯТА. ДАТЧИЦИ И ИЗМЕРВАНИЯ

    ON THE USE OF SURFEX MODELING PLATFORM FOR THE SIMULATION OF ENERGY AND WATER FLUXES BETWEEN THE SCREEN LEVEL AND THE ATMOSPHERE. APPLICATIONS IN HYDROLOGY. SENSORS AND MEASURES

    This course may also be held in English, upon request.

    Лектор:

    Доц. д-р Ерам К. Артинян

    Assoc. Prof. Eram Artinyan, PhD

    НИМХ-БАН Филиал Пловдив

    NIMH-BAS Branch Plovdiv

    Тел. 032631260; GSM 0886 355299

    E-mail: Eram.Artinian@meteo.bg

    Хорариум:

    30 учебни часа: лекции ? 15 часа; упражнения ? 15 часа

    Анотация:

    Курсът е предназначен основно за хидролози и метеоролози, но и за други специалисти интересуващи се от оттокообразуващите фактори и в частност физиката на процесите протичащи между атмосферата и земната повърхност и в почвата. Курсът дава познания за практическото приложение на методите за числено симулиране на влиянието на атмосферни параметри като валежите, температурата на въздуха и др. върху евапотранспирацията, изменението на почвената влажност и снежната покривка, повърхностния и под-повърхностния отток при различни условия на земната повърхност (и при алтернативно използване на модули на платформата). Курсистите ще се запознаят с практическото използване на софтуера със свободен достъп SURFEX http://www.umr-cnrm.fr/surfex/, приложенията му в хидрологията, както и с методи и сензори за директно измерване на потока влага и енергия между атмосфера и земя, на влажността в почвата и водното съдържание в снега.

    Annotation:

    This course is addressed to hydrologists and meteorologists but also to other specialists who are interested in the processes occurring between the atmosphere and soil, the computation of evapotranspiration and runoff. The course is based on the use of free access modelling platform SURFEX http://www.umr-cnrm.fr/surfex/ specifically for hydrological applications. The course emphasizes on practical use of numerical simulation to evaluate energy and water budget elements: infiltration, evaporation, runoff; to compute soil moisture and snow pack parameters on 1D and gridded domains. Initial knowledge is given on sensors for direct measurement of energy and water fluxes at the screen level, soil moisture and snow pack parameters.

     


    6.4. - ИНСТИТУТ ПО ОКЕАНОЛОГИЯ – ВАРНА

    Варна 9003, ул. "1 Май" 40, кв. Аспарухово


    Тема 6.4.1. ТЕХНИКА И ТЕХНОЛОГИЯ НА ОКЕАНОГРАФСКИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

    Лектор:

    Проф. д-р инж. Атанас Палазов

    P-л секция "Океански технологии" ИО-БАН

    Р-л на Националния център за океанографски данни

    Тел. 052 370486; GSM:0897868538

    E-mail: palazov@io-bas.bg

    Хорариум:

    30 учебни часа

    Анотация:

    Целта на курса е да запознае докторантите по научната специалност "Океанология" със съвременните и перспективни техники и технологии за изследване на световния океан.
    Да запознае докторантите с техниката и технологията на океанографските изследвания, извършвани на брегови станции, научно-изследователски кораби и други технически средства а така също и с методите за първична обработка и представяне на океанографска информация.
    Да запознае докторантите с историята и основните етапи в развитието на океанографията и океанологията, съвременното състояние на океанографската наука и образование.
    Да ги запознае с главните океанографски характеристики на световния океан.
    Да даде основните теоретични познания, необходими за практическата работа по време на екпедиции.

    Тема 6.4.2. ЕКОЛОГИЯ И ОПАЗВАНЕ НА ЧЕРНОМОРСКИТЕ СЪОБЩЕСТВА

    Лектор:

    Проф. д-р Снежана Мончева

    Lecturer:

    Prof. Dr. Snejana Moncheva

    Тел. (052) 37 04 84; GSM: 0897868533

    E-mail: smoncheva@io-bas.bg; snejanam@abv.bgsnejanam@abv.bg

    Хорариум:

    30 учебни часа (20 часа лекции, 10 часа семинари)

    Course hours:

    30 academic hours (20 h lectures, 10 h seminars)

    Анотация:

    Курсът е предназначен за докторанти с интереси в областта на морската хидробиология, екология и опазване на екосистемата на Черно море. Целта на курса е да запознае докторантите с основните понятия свързани с морските биологични съобщества: таксономия, биологично разнообразие, структурни и функционални характеристики. Специално внимание е отделено на спецификата на Черно море, съвременните методологични подходи на изследване и концепции за опазване на екосистемите, принципите за оценка на състоянието и устойчивото управление на морската околна среда и приложението на Европейското законодателство.

    Annotation:

    This course is targeted to PhD students interested in marine biology, ecology and Black Sea ecosystem conservation. The aim of the course is building basic knowledge about marine biological communities: taxonomy, biodiversity, structural and functional characteristics. Special focus is given to the Black Sea specific features, the advanced research methodology and concepts of ecosystem protection, principles of ecological status assessment and sustainable management of marine environment within the context of European environmental legislation.

    Начин за оценяване:

    презентация на курсова задача и семинар

    Evaluation:

    Presentation on a specific topic (seminar discussion)


    Тема 6.4.3. БИОЛОГИЧЕСКА ОКЕАНОГРАФИЯ

    Лектор:

    Проф. д-р Снежана Мончева

    Lecturer:

    Prof. Dr. Snejana Moncheva

    Тел. (052) 37 04 84; GSM: 0897868533

    E-mail: smoncheva@io-bas.bg; snejanam@abv.bgsnejanam@abv.bg

    Хорариум:

    30 учебни часа (20 часа лекции, 10 часа семинари)

    Course hours:

    30 academic hours (20 h lectures, 10 h seminars)

    Анотация:

    Курсът е предназначен за докторанти с интереси в областта на морската хидробиология, екология и опазване на морските екосистеми. Курсът дава интердисциплинарни общотеоретични познания по основните направления на биологическата океанография: условия на околната среда (абиотични фактори), биологически съобщества, биогеохимични взаимодействия, енергетика, продукция и метаболизъм на морските екосистеми, теоретични и практически познания по съвременната методология на биологическите океанографски изследвания, с акцент върху процесите на взаимодействие на биотата с морската среда като местообитание.

    Annotation:

    This course is targeted to PhD students interested in marine biology, ecology and Black Sea ecosystem protection. The aim of the course is building interdisciplinary knowledge about the basics of biological oceanography: marine environment (abiotic conditions), biological communities, biogeochemical interactions, ecosystem energy transfer, production and metabolism, theoretical and practical knowledge of advanced methodology of biological oceanography with focus on the processes of interaction between marine biota and the marine environment.

    Начин за оценяване:

    презентация на курсова задача и семинар

    Evaluation:

    Presentation on a specific topic (seminar discussion)


    Тема 6.4.4. УПРАВЛЕНИЕ НА ОКЕАНОГРАФСКИ ДАННИ И ИНФОРМАЦИЯ

    Лектор:

    Проф. д-р инж. Атанас Палазов

    P-л секция "Океански технологии" ИО-БАН

    Р-л на Националния център за океанографски данни

    Тел. 052 370486; 0897 868 538

    E-mail: palazov@io-bas.bg

    Хорариум:

    30 часа.: лекции - 20 часа; семинари – 10 часа.

    Анотация:

    Целта на курса е да запознае докторантите по научната специалност "Океанология" със съвременното състояние и основните принципи на управление на океанографските данни и информация.
    Да запознае докторантите с видовете океанографски данни, физическата и логическа организация на данните и начините на тяхното складиране и съхранение.
    Да запознае докторантите с типовете метаданни, форматите и стандартите за метаданни, документирането и каталогирането на океанографските данни.
    Да ги запознае с технологията и техниката за събиране, първична обработка и качествен контрол на океанографски данни.
    Да даде основните теоретични познания за океанографските бази данни, тяхната структура и приложение, както и за използването на ГИС в океанографията. Да ги запознае с международния обмен на океанографски данни, организацията на националните и международните центрове за данни, политиките за достъп до данните, обмена и споделяне на данни и международни споразумения за океанографските данни.

    Тема 6.4.5. СТАТИСТИЧЕСКА ОБРАБОТКА НА ОКЕАНОГРАФСКИ ДАННИ

    Лектори:

    Проф. д-р инж. Атанас Палазов

    Prof. Atanas Palazov, PhD

    Тел. 052 370486; 0897868538

    E-mail: palazov@io-bas.bg

    Доцент д-р Екатерина Трифонова

    Associate Professor Еkaterina Trifonova, PhD

    Тел. +359 52 642 283

    Хорариум:

    30 часа лекции

    Анотация:

    Целта на курса е да запознае докторантите по научната специалност "Океанология" със статистическите методи за обработка на океанографските данни. Излагат се основните понятия и теореми от теорията на вероятностите и математическата статистика. Докторантите се запознават с видовете океанографски данни, физическата и логическа организация на данните и форматите за тяхното представяне. Разглеждат се статистическите методи за обработка на експериментални данни и тяхното приложение в океанологията. Особено внимание се обръща на прилагането на статистическите методи при решаването на конкретни и традиционни за океанологията задачи.

    Тема 6.4.6. СТРУКТУРА, ФУНКЦИНАЛНИ ОСОБЕНОСТИ И ДИФЕРЕНЦИАЦИЯ НА ЛАНДШАФТИТЕ

    STRUCTURE, FUNCTIONAL PECULIARITIES AND DIFFERENTIATION OF LANDSCAPE COMPLEXES

    Лектори:

    д-р Стоян Керемедчиев - старши научен сътрудник, втора степен по отменения ЗНСНЗ , ИО-БАН

    Senior scientist Stoyan Keremedchiev, PhD, IO-BAS

    Тел. 052 370 483; 052 377 410; 0885 403 179

    E-mail: s.keremedchiev@io-bas.bg

    и

    проф. д-р Ангел Велчев

    Софийски Университет, катедра Ландшафтознание и опазване на природната среда при „Св. Климент Охридски"

    Professor Angel Velchev, PhD,

    Department of Landscape ecology and Environmental protection, Sofia University "St. Kliment Ohridski"

    Тел. 02 928 16 75; 0888 924 899

    E-mail: aveltchev@abv.bg

    Хорариум:

    40 часа; лекции - 30 часа, семинари - 10 часа.

    Credit hours:

    40 academic hours: lectures – 30 hours; seminars – 10 hours.

    Анотация:

    Целта на курса е да запознае докторантите по научна специалност "Океанология" с основните положения при изучаване на структурата, функционалните особености, диференциациятa и районирането на брегови ландшафти. Да ги въведе в основните закономерности при развитието и функционалните особености на бреговите природно-териториални и акваториални (физико-географски) комплекси (ПТК и ПАК). Да запознае участниците в курса с основните етапи при развитието на ландшафтознанието и физикогеографското райониране като комплексни науки. Да даде основните теоретични познания и практически насоки, необходими по време на експедиционни изследвания, камерална и аналитична обработка на получените данни.

    Course description:

    Main objective of the course is to make the PhD students acquainted with basics of coastal landscape structure, functional peculiarities, landscape-based differentiation and regionalization; to familiarize them with general principles and peculiarities of coastal landscape development and evolution; to envisage the main stages in development of landscape ecology and physiographical regionalization as complex-based sciences; to train basic theoretical and practical knowledge required during field and desk-based studies as well as in subsequent data processing.

    Лектори:

    Тема 6.4.7. ОБЩА МОРСКА ГЕОМОРФОЛОГИЯ

    (С АКЦЕНТ ГЕОМОРФОДИНАМИKА НА БРЕГОВАТА ЗОНА)

    GENERAL COASTAL GEOMORPHOLOGY (COASTAL GEOMORPHODYNAMICS)

    д-р Стоян Керемедчиев - старши научен сътрудник, втора степен по отменения ЗНСНЗ , ИО-БАН

    Senior scientist Stoyan Keremedchiev, PhD, IO-BAS

    Тел. 052 370 483; 052 377 410; 0885 403 179

    E-mail: s.keremedchiev@io-bas.bg

    Хорариум:

    40 часа; лекции - 30 часа, семинари - 10 часа.

    Credit hours:

    40 academic hours: lectures – 30 hours; seminars – 10 hours.

    Анотация:

    Целта на курса е да запознае докторантите от научна специалност „Океанология" с основните положения в общата морска геоморфология и бреговата геоморфодинамика. Да ги въведе в основните закономерности при развитието на морските брегове, както и в най-често срещаните методи и проблеми при изследване на динамиката на бреговата зона. Да запознае участниците в курса с основните етапи в развитието на морската геоморфология и бреговата геоморфодинамика, както и със съвременното състояние на океанографската наука и образувание. Да даде основните теоретични познания и практически насоки, необходими по време на експедиционни изследвания, камерална и аналитична обработка на получените данни.

    Annotation:

    Main objective of the course is to make the PhD students acquainted with basics of coastal geomorphology and geomorphodynamics; to familiarize them with general principles of coastal development and evolution, as well as with the contemporary methods and problems in coastal zone dynamics research; to envisage the main stages in development of coastal geomorphology and geomorphodynamics as sciences and to bring them into the current state of the oceanographic studies and education; to train basic theoretical and practical knowledge required during field and desk-based studies as well as in subsequent data processing.

    Тема 6.4.8. ОКЕАНОЛОГИЯ

    OCEANOLOGY

    Лектор:

    Доц. д-р Димитър Димитров

    Dimitar Dimitrov, Ph.D.,Assoc. Professor

    Тел. 0887 283 306

    E-mail: dimpetdim@io-bas.bg

    Хорариум:

    20 часа лекции; 10 часа семинари

    Анотация:

    Курсът „Океанология" е посветен на физичните, химичните, геологичните и биологични процеси и явления в Световния океан, като особено внимание е отделено на Черно море и Изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Република България в него.

    Annotation:

    The course "Oceanography" is the first ever edition of the Bulgarian language, which is devoted to the physical, chemical, geological and biological processes in the World Ocean, with particular emphasis on the Black Sea Economic Zone of the Republic of Bulgaria therein.

    Тема 6.4.9. МОРСКА ГЕОЛОГИЯ

    MARINE GEOLOGY

    Лектор:

    доц.д-р Райна Христова

    Assoc.Prof.Dr. Raina Hristova

    E-mail: r.hristova@io-bas.bg

    Хорариум:

    20 часа лекции; 10 часа семинари

    Анотация:

    Морската геология е една от фундаменталните геоложки науки, която е в изключителен възход през последните десетилетия.Наричана още геоложка океанография, тя се дефинира като наука за строежа и геоложката история на тази част от Земята, която е скрита под Oкеана.Бурното развитие на морската геология се предопределя от революционните открития при изучаване геологията на Световния океан- теорията за движението на литосферните плочи.Възходът на морските геонауки е свързан и с необходимостта от разкриване на нови суровинни, енергийни ресурси от Световния океан.В бъдеще разработването на дадена научно- изследователска тематика или решаването на проблеми на практическото усвояване на акваторията на Черно море или на Световния океан като цяло, непременно ще изисква специалисти , които ще имат съвременни знания именно по морска геология.

    Annotation:

    Marine geology is a fundamental geological science that is experiencing a significant advance in the recent decades. The advance relates to the need of revealing new raw energy resources in the World ocean. In the future, practical utilization of the Black Sea or Ocean auqatory will definitely require specialists with up-to-date knowledge in marine geology.

    Програма


    Тема 6.4.10. МОРСКА ГЕОФИЗИКА

    MARINE GEOPHYSICS

    Лектор:

    Доц. д-р Орлин В. Димитров

    Assoc. Prof. Orlin V. Dimitrov, PhD

    Тел. 052/370 486 (служебен)

    E-mail: ovdimitrov@io-bas.bg

    Хорариум:

    30 учебни часа

    Анотация:

    Морската геофизика е сред основните науки за земята. Морските геофизични изследвания са придобили актуалност преди 50-60 години и продължават да са актуални и в днешно време. Главните цели при този тип изследвания са изучаване на протичащите в Световния океан геофизични процеси, като се прави обвръзка и с произтичащите геофизични процеси на сушата. Появата на нови научни направления и използването на съвременни технически средства при изследванията позволи да се даде отговор на редица въпроси, свързани със строежа на Земята като планета. Черноморският регион попада в обсега на Алпо-Хималайския сеизмичен пояс, който е известен с голямата си сеизмична активност, причиняваща опасни природни бедствия. Активизацията на процесите, водещи до природни бедствия през последните 15-20 години, както и необходимостта от намиране на нови суровини изискват извършване на задълбочени геофизични изследвания в Световния океан, включително и в акваторията на Черно море. За такъв тип изследвания са необходими специалисти, имащи знания по морска геофизика.

    Annotation:

    Marine geophysics is one of the basic sciences of the Earth. General aim of its researches is the investigation of the geophysical processes taking place in the World Ocean in relation to the ones on the land. Geophysical investigations have given answers to a series of questions about the structure of planet Earth. The necessity of finding new row materials, as well as the activation of the processes resulting in natural disasters require the implementation of geophysical investigations, for which specialists having specific knowledge in Marine Geophysics are needed.

    Тема 6.4.11. КВАТЕРНЕРНА СТРАТИГРАФИЯ И ПАЛЕОГЕОГРАФИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ СЕКТОР НА ЧЕРНО МОРЕ

    QUATERNARY STRATIGRAPHY AND PALAEOGEOGRAPHY IN THE BULGARIAN SECTOR OF THE BLACK SEA

    Лектор:

    Доц.д-р Райна Христова

    Assoc.Prof.Dr. Raina Hristova

    E-mail: r.hristova@io-bas.bg

    Хорариум:

    20 часа лекции, 10 часа семинари

    Horarium:

    30 school hours

    Анотация:

    Конспектът отразява съвременните представи на геоложката наука относно кватернерната стратиграфия на Черноморския басейн. Изследването на най-младите морски седименти в Българската акватория е пряко свързано със стопанското усвояване на крайбрежната зона и шелфовите пространства.В друг аспект, научната информация относно геоложката еволюция и палеогеография на черноморския шелф и крайбрежие през кватернера, е сериозен критерий за прогнозиране на съвременните промени на климата и морското ниво.

    Annotation:

    The synopsis presents the contemporary geological (scientific) views on the Quaternary stratigraphy of Black Sea. The study on the latest sediments in the Bulgarian aquatory is directly related to the economical utilization of the coastal and shelf zones. On the other side, the scientific data on the geological evolution and palaeogeography of the Black Sea shelf and coast during the Quaternary is a considerable criterion by which current climate and sea level changes are forecasted.

    Програма/Program


    Тема 6.4.12. ГЕНЕТИЧНИ МЕТОДИ ЗА ОЦЕНКА И ОПАЗВАНЕ НА БИОРАЗНООБРАЗИЕТО НА МОРСКИ ОРГАНИЗМИ

    GENETIC METHODS FOR ASSESSMENTG AND CONSERVATION OF MARINE ORGANISMS BIODIVERSITY

    Лектор/Lecturer:

    Доц. д-р Петя Иванова

    Assoc. prof. Dr. Petya Ivanova

    Хорариум:

    30 учебни часа лекции и семинари

    Number of course hours:

    30 lectures and seminars

    Анотация:

    В курса по "Генетични методи за оценка и опазване на биоразнообразието на морски организми" докторантите ще получат познания, свързани с прилагане на генетичните методи за прецизиране на видовото разнообразие, определяне на популационно-генетичната структура и рационална експлоатация на морските биологични ресурси, както и за сравняване на диви и аквакултурни популации, използвани при разработването на програми за рестокинг.
    Прилагането на генетичните методи дава възможност за получаване на цялостна картина по отношение на биоразнообразието на риби и други хидробионти по българското черноморско крайбрежие. Установяването на актуалното видово разнообразие и съвременното състояние на морските организми, особено такива с трудна морфологична идентификация, е предпоставка за определяне на адекватни природозащитни мерки. Откритите генетични маркери могат да служат за бъдещ мониторинг на генетичната структура на популациите на изследваните видове. Измененията на генетичната структура биха могли да се използват като индикатор, показващ промяната на екологичната обстановка в Черно море. Данните за генетичното разнообразие имат приложимост в областта на биоразнообразието, таксономията, еволюцията, опазването на околната среда, мениджмънта на биологичните ресурси и аквакултурите. Курсът е подходящ за докторанти от специалностите 01.06.11 Хидробиология; 01.06.02 Зоология, 02.22.01 Екология и опазване на екосистемите. Курсът може да представлява интерес и за докторанти от следните научни специалности (молекулярна биология, генетика и др.).

    Annotation:

    During the course "Genetic methods for assessment and conservation of marine organisms biodiversity", PhD students will obtain knowledge about the application of genetic methods in order to precise the species diversity, to determine the population-genetic structure and for sustainable exploitation of marine biological resources, as well as to compare the wild and aquaculture populations used in the restocking programs.
    The application of genetic methods makes it possible to create a comprehensive picture of the biodiversity of fish and other hydrobionts along the Bulgarian Black Sea coast. The identification of the current species diversity and state of marine organisms, especially those with difficult morphological identification, is a prerequisite for determining adequate conservation measures. The genetic markers found can be used for future monitoring of population-genetical structure. Changes in the genetic structure could be used as an indicator showing the ecological changes in the Black Sea. Genetic diversity data could be applied in the fields of biodiversity, taxonomy, evolution, environmental protection, management of biological resources and aquaculture. The course is targeting for Ph.D students in hydrobiology, zoology, ecology and ecosystems conservation. The course may also be of interest to PhD students of other branches of science (molecular biology, genetics, etc.).

    Програма/Program