9.1. - ИНСТИТУТ ЗА ИКОНОМИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

София 1040, ул. “Аксаков" 3


Тема 9.1.1. МЕТОДОЛОГИЯ НА НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

METHODOLOGY OF SCIENTIFIC RESEARCH

Лектор:

Проф. д-р Росица Чобанова

Rossitsa Chobanova, Ph.D., Prof.

Тел. 02/810 40 30 - проф.д.ик.н. Р. Чобанова, или 02/8104012 - Г.Серафимова

E-mail: R_Chobanova@iki.bas.bg

Хорариум:

30 учебни часа

Attendance:

30 hours

Анотация:

Цел на специализирания докторантски курс е да помогне при подготовката и защитата на дисертационния труд като систематизира основните елементи на технологията на научното теоретично и практико-прложно изследване и представянето на научните резултати на професионално равнище.
Основни специалности, към които е насочен лекционния курс: за всички специалности от обществените науки.
За отделни лекции се канят и други лектори, включително от чужбина, изявени в отделните области.

Abstract:

Purpose of the specialized doctoral course is to help in the preparation and defense of the thesis by classifying the basic elements of the technology of scientific theoretical and applyed research and presentation of research results at the professional level.
Key specialties targeted by lectures: for all majors in the social sciences.
Individual lectures invite other speakers, including from abroad, excelling in various fields.

Тема 9.1.2. ИКОНОМЕТРИЯ

ECONOMETRICS

Лектор:

Проф. д-р Васил Цанов

Vasil Tsanov, Ph.D. Prof.

Тел. 810 4044

E-mail: v.tzanov@iki.bas.bg

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Курсът има за цел да запознае докторантите с използването на иконометричните методи за изследване и прогнозиране на икономическите явления и процеси. Той дава фундаментални знания по основните практически въпроси на съставянето и оценяването на иконометрични модели. В лекционния материал се третират предимно практически въпроси, свързани с класическите и съвременни подходи на иконометричното моделиране. В курса основно място заемат теми, свързани с: а) изграждането на иконометрични модели; б) методите за оценка на параметрите на моделите; в) тестови процедури за оценка на адекватността на моделите; г) динамичните модели; д) интеграционен и ко-интеграционен анализ.
Основни специалности, към които е насочен лекционния курс: за всички специалности от обществените науки.

Annotation:

The purpose of the course is to introduce the doctor’s degree fellows with econometric methods for analysis and prognosis of the economic processes. The course gives a fundamental knowledge about basic practical issues of building and estimation of the econometric models. The lectures treated mainly the practical issues connected with classical and present approaches of econometric modeling. From thematic point of view, the course includes: a) building the econometric models; b) estimation methods; c) test procedures for model’s adequacy; d) dynamic models; e) integration and co-integration analysis.
Basic specialities to whom it is orientated: all specialities from economic sciences.

 


9.3. - ИНСТИТУТ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО И ЧОВЕКА

Курсовете ще се провеждат в началото на академичната година (октомври-ноември) при достатъчен брой записани докторанти.



ДЕПАРТАМЕНТ ПО ПСИХОЛОГИЯ

София 1113, ул. “Акад. Г. Бончев" бл. 6


Тема 9.3.3. ПСИХОЛОГИЯ В ПОЛИТИКАТА ИЛИ ПОЛИТИКАТА КАТО ФУНКЦИЯ ОТ ПСИХОЛОГИЧНОТО

PSYCHOLOGY IN THE POLITICS OR THE POLITICS AS A FUNCTION OF THE PSYCHOLOGICAL

This course may also be held in English, upon request.

Лектор:

Проф. д-р Антоанета Христова

Prof. Antoinetta Hristova, PhD

Моб. 0888209766

E-mail: a.hristova@iphs.eu

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Курсът предлага теми, които са подбрани с две основни цели: 1. да представи основната рамка на “политическата психология" като сфера на интердисциплинарно знание; и 2. да задълбочи познанията за някои основни психологични механизми, чрез които може да се интерпретира случващото се в политиката. Политическата психология е ново специализирано знание в системата на обучение на обществените специалности не само у нас, но и в страните, където това знание е било създадено и систематизирано най-рано. То съдържа много специфични теории и закономерности, които не се изучават в останалите дисциплини, включващи политиката като обект на изучаване или фактор на влияние. Познанието за възможните посоки на интерпретиране на наблюдаваните обществени явления, би направило бъдещите специалисти в сферата на обществените науки по-внимателни и прецизни в разбирането и търсенето на обяснителни механизми в собствената им практика. Темите включват проблеми от формиране и управление на нагласи до изучаване личността на лидера в политиката.
Докторантският курс е насочен към психолози, социолози, политолози, философи и други специалисти от сферата на обществените науки.

Annotation:

The selected topics in the course “Psychology in the politics or the politics as a function of the psychological" have two basic aims: 1. to present the general theoretical frame of political psychology as interdisciplinary field of knowledge; and 2. to extend learning about some psychological mechanisms related to the interpretations on political events. Political psychology is a new, more specified knowledge in the educational system for social sciences not only in our country, but and in the countries where this knowledge is created and systematized earlier. It involves a lot of specific theories and relations not presented in the disciplines studying politics. The knowledge of psychological points of interpretation helps to be more precise in understanding of explanation mechanisms in own practice for PhD students. The topics are ranged over a large number of problems starting from political leadership, across – attitude management, to psychology of terrorism.
The course is referring to PhD students in psychology, political science, philosophy, sociology and other social sciences.


ДЕПАРТАМЕНТ "ДЕМОГРАФИЯ"

Курсовете ще се провеждат в началото на академичната година (октомври-ноември) при достатъчен брой записани докторанти.


Тема 9.3.5. КОЛИЧЕСТВЕНИ МЕТОДИ В СОЦИАЛНО-ДЕМОГРАФСКИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

QUANTITATIVE METHODS IN SOCIAL SCIENCES

Лектор:

Доц. д-р Елица Димитрова

assoc. prof. Dr. Elitsa Dimitrova

Тел. 0886 314 581

E-mail: elitsa_kdimitrova@yahoo.com

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Целта на курса е да запознае докторантите с основните стъпки при провеждането на емпирично социологическо изследване (ЕСИ). Основен акцент ще бъде поставен върху разработването на проект за количествено ЕСИ; въпросници за количествени ЕСИ; избор на методика на регистрация; конструиране на извадки при количествените ЕСИ.

Resume:

The aim of the course is to introduce the main principles of quantitative research methods in social sciences. The focus is put on the development of a research project for a quantitative study; preparation of structured questionnaire; sample design and methods for data collection in the field of quantitative methodology of social sciences.

Тема 9.3.6. КАЧЕСТВЕНИ МЕТОДИ В СОЦИАЛНО-ДЕМОГРАФСКИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

QUALITATIVE METHODS IN SOCIAL SCIENCES

Лектор:

Доц. д-р Елица Димитрова

assoc. prof. Dr. Elitsa Dimitrova

Тел. 0886 314 581

E-mail: elitsa_kdimitrova@yahoo.com

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Целта на курса е да запознае докторантите с основните стъпки при провеждането на емпирично социологическо изследване (ЕСИ). Основен акцент ще бъде поставен върху разработването на проект за ЕСИ, в който се прилагат качествени методи; инструментариум за качествени ЕСИ; избор на методика на събиране на данни; конструиране на извадки при качествени ЕСИ.

Resume:

The aim of the course is to introduce the main principles of qualitative research methods in social sciences with an emphasis on in-depth interviews, focus groups, participant observation and content analysis. The focus is put on the development of a research project for a qualitative study; preparation of guideline/ protocol for observation; sample design and methods of data collection in the field of qualitative methodology of social sciences.

Тема 9.3.7. ТЕОРИИ ЗА РАСИТЕ, ЕТНИЧНОСТТА И НАЦИОНАЛИЗМА

THEORIES ON RACE, ETHNICITY AND NATIONALISM

Лектор:

Лектор: Проф. д-р Илона Томова

Prof. Ilona Tomova, PhD

Тел. 0876-52-66-96; 02-979-30-30

E-mail: ilonai2000@yahoo.com

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Курсът е насочен към запознаване с основните теории, научни парадигми, изследователска методология и полета на изследване на расите, етничността и национализма като основни компоненти на индивидуалната и груповата идентичност на населението в епохата на модерността и пост-модерността, които притежават мощен потенциал за мобилизиране на огромни маси за политическо действие като политическа идеология, изградена около културна доктрина; като политическо движение за конструиране, укрепване и съхранение на териториални политически цялости (национална държава или културна автономия) и за извоюване на по-добри перспективи за социално-икономическо развитие на отделните расови или етнически общности.
Основни специалности, към които е насочен лекционния курс: за всички специалности от обществените науки.

Annotation:

The course is aimed at getting acquainted with basic theories and scientific paradigms, research methodology and research fields of race, ethnicity and nationalism as essential components of individual and group identity of the population in the age of modernity and post- modernity. Main focus is on the contemporary basic theories and paradigms in conceptualization of race, ethnicity and nationalism today as a significant part of group and personal identity and social stratification, but also on their potential to mobilize huge masses for political action as a political ideology built around cultural doctrine; as a political movement for the construction, strengthening and preservation of territorial political entities (state or national cultural autonomy) and to win better prospects for socio-economic development of different racial or ethnic groups.
Key specialties targeted by lectures: for all disciplines of social sciences.

Тема 9.3.8. РАСА, ЕТНИЧНОСТ И СОЦИАЛНИ НЕРАВЕНСТВА. РОЛЯТА НА ЕТНИЧНОСТТА И РЕЛИГИЯТА ЗА

СОЦИАЛНОТО ИЗКЛЮЧВАНЕ В "НАЦИОНАЛИЗИРАЩИТЕ НАЦИОНАЛНИ ДЪРЖАВИ"

RACE, ETHNICITY AND SOCIAL INEQUALITIES. ROLE OF ETHNICITY AND RELIGION FOR SOCIAL EXCLUSION IN THE ‘NATIONALISING NATIONAL STATES’

Лектор:

Лектор: Проф. д-р Илона Томова

Prof. Ilona Tomova, PhD

Тел. 0884 23 70 85; 02-979-30-30

E-mail: ilonai2000@yahoo.com

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Курсът стартира с концептуализация на етничността, нацията, расата, "национализиращата национална държава". Разглежда се ролята на расата, етничността и религията за социалното изключване. Анализира се влиянието на социалните политики върху социалното неравенство и социалното изключване на големите малцинствени общности и имигрантите в редица европейски държави и конкретно – в България. Специално внимание се отделя на ролята на образователната система, достъпа до пазара на труда, разликата във възнагражденията, достъпа до здравни и други социални услуги, както и на пространствената сегрегация на малцинствата за социалното им изключване.
Основни специалности, към които е насочен лекционния курс: за всички специалности от обществените науки.

Annotation:

The course is aimed at getting acquainted with basic theories and scientific paradigms, research methodology and research fields of race, ethnicity and nationalism as essential components of individual and group identity of the population in the age of modernity and post- modernity. Main focus is on the contemporary basic theories and paradigms in conceptualization of race, ethnicity and nationalism today as a significant part of group and personal identity and social stratification, but also on their potential to mobilize huge masses for political action as a political ideology built around cultural doctrine; as a political movement for the construction, strengthening and preservation of territorial political entities (state or national cultural autonomy) and to win better prospects for socio-economic development of different racial or ethnic groups.
Key specialties targeted by lectures: for all disciplines of social sciences.

Тема 9.3.9. ЕТНИЧЕСКО И КУЛТУРНО МНОГООБРАЗИЕ НА БАЛКАНИТЕ И В БЪЛГАРИЯ

ETHNIC AND CULTURAL VARIETY IN THE BALKANS AND IN BULGARIA

Лектор:

Лектор: Проф. д-р Илона Томова

Prof. Ilona Tomova, PhD

Тел. 0884 23 70 85; 02-979-30-30

E-mail: ilonai2000@yahoo.com

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Целта на курса е запознаването на студентите с етническото, религиозното и езиковото мнгообразие на Балканите и конкретно в България като едно от богатствата на региона. Изследват се моделите за съвместно съжителство и търпимост, които са характерни за населението на този регион, както и ролята на културните различия за социалната стратификация, социалните неравенства, социалното изключване и конфликтите на Балканите и в България.

Annotation:

This course’ objective is to present the ethnic, religious and linguistic variety in the Balkans (and Bulgaria) as a special region’s wealth. The region’s specific models of ethnic and religious co-existence and tolerance are studied, but also the role of the cultural differences for the social stratification and inequalities, conflicts and social exclusion. The course includes 10 themes to be presented in 30 teaching hours.

Тема 9.3.10. ТЕОРЕТИКО-МЕТОДОЛОГИЧНИ ОСНОВИ НА ИСТОРИЧЕСКАТА ДЕМОГРАФИЯ

THEORETICAL AND METHODOLOGICAL FOUNDATIONS OF HISTORICAL DEMOGRAPHY

Лектори:

Проф. дин Щ. Д. Щерионов, доц. д-р В. Мучинов

Prof. Shtelian Shterionov, assoc. assoc. prof. V. Muchinov, PhD

Тел. 0886 61 98 71; 0885 39 14 03; 02-979-30-30

E-mail: shterionov@yahoo.com

E-mail: vencim_80@abv.bg

Хорариум:

60 часа (30 часа лекции и 30 часа упражнения)

Анотация:

Целта на курса е да се запознае аудиторията с общотеоретичните проблеми, свързани с развитието на историческата демография като научно-учебна дисциплина, с нейната изворова база, с методологията ? и пр. В курса са представени най-значимите съвременни концепции и школи в областта на историко-демографското познание и е разкрито нивото на неговото развитие в рамките на българската историческа наука.

Annotation:

This course’ objective is to present the main theoretical problems in the development of historical demography, its source base and methodology. The course presents the most important modern concepts and trends in the historical and demographic knowledge. The level of its development in the Bulgarian historical science is revealed.

Тема 9.3.11. ДЕМОГРАФСКО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО

DEMOGRAPHIC DEVELOPMENT OF THE BULGARIAN LANDS DURING THE REVIVAL

Лектори:

Проф. дин Щ. Д. Щерионов, доц. д-р В. Мучинов

Prof. Shtelian Shterionov, assoc. prof. V. Muchinov, PhD

Тел. 0886 61 98 71; 0885 39 14 03; 02-979-30-30

E-mail: shterionov@yahoo.com

E-mail: vencim_80@abv.bg

Хорариум:

60 часа (30 часа лекции и 30 часа упражнения)

Анотация:

Целта на курса е да се направи детайлен анализ на демографското състояние на българските земи през Възраждането. Всяка отделна тема в курса се изгражда около ядрото на базисен за демографското развитие на изследваното население проблем, като представя най-общо и различните, асоциирани с него явления. В общата рамка подбраните теми дават възможност да се откроят специфичните за населението, обитаващо българските земи през Възраждането, посоки на демографско, а същевременно и на социално-политическо и културно-историческо развитие.

Annotation:

This course’ objective is to analyze in details the demographic situation of the Bulgarian lands during the National Revival. Each topic discusses basic problems of the demographic development in the Bulgarian lands. The specific trends in the demographic, socio-political and cultural development of the population are revealed.

Тема 9.3.12. МИГРАЦИИТЕ В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО

MIGRATIONS IN THE BULGARIAN LANDS DURING THE REVIVAL

Лектори:

Проф. дин Щ. Д. Щерионов, доц. д-р В. Мучинов

Prof. Shtelian Shterionov, assoc. prof. V. Muchinov, PhD

Тел. 0886 61 98 71; 0885 39 14 03; 02-979-30-30

E-mail: shterionov@yahoo.com

E-mail: vencim_80@abv.bg

Анотация:

В курса ще се проследят същността и основните тенденции на миграционните движения, осъществявани от населението, обитаващо българските земи през XVIII–XIX в.; факторите, които обуславят развитието на миграциите; тяхната пространствена насоченост; влиянието на миграционните политики, осъществявани в посоченото географско пространство и спрямо изследваното население и пр.

Annotation:

This course’ objective is to explore the main trends of migration movements of the population in the Bulgarian lands in the 18th – 19th centuries; the main factors in the development of the migrations; their directions; the impact of migration policies, etc.

Тема 9.3.13. АКАДЕМИЧНО ПИСАНЕ

ACADEMIC WRITING

Лектор:

проф. д-р Катя Стойчева

Professor Katya Stoycheva, PhD

Тел. 02 979 30 02

E-mail: katya.g.stoycheva@gmail.com

Анотация:

Курсът си поставя за цел развитие на уменията за писане и представяне на резултатите от теоретични анализи и емпирични изследвания у докторантите, които да ги подпомогнат в създаването на различни научни продукти (дисертационен труд, статии). Курсът в обем 30 академични часа включва лекции, дискусии, работа в група и практически занимания.
Темите включват:
Организация на научния материал, обобщаване на предишни изследвания, представяне на емпирични изследвания, коментар и интерпретация на емпирични данни, анализ на теории и данни в поведенческите и социални науки; Език и стил в научния текст; принципи на доброто писане; качества на текста (изречение, абзац, глава).
Упражненията на студентите включват:
Формулиране на темата на тяхната работа в два реда (заглавие)
Изготвяне на резюме на научна статия (в обем до половин страница) и на схема на теоретичен модел на изследване
Правене на съдържание на разработката им (теоретичен обзор и постановка на изследването или цялостната дисертация, в зависимост от етапа на обучението на докторанта)
Написване на обобщение на разработката (до 2 страници)
В провеждането на курса ще участва и Мая Конова, редактор на списание "Психологични изследвания" и списание "Население".

Допълнителна информация

Annotation:

This course aims at developing the writing skills of doctoral students in their preparation for a successful completion of their studies. The focus is on offering understanding (writing as an important part of science; what makes the scientific writing more effective) and learning (strategies of effective scientific communication). Students will be able to practice various techniques and skills in writing about their own work. The topics will discuss the organization of the material in review and research papers, the structure of a dissertation, presentation and interpretation of empirical results, style and format in reporting research, the qualities of good academic writing.

 


9.4. - ИНСТИТУТ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ ОБЩЕСТВАТА И ЗНАНИЕТО


Тема 9.4.1. ФИЛОСОФИЯ НА ТЕХНИКАТА

PHILOSOPHY OF TECHNOLOGY

Лектор:

доц. д-р Ивелина Иванова

assoc. prof. Ivelina Ivanova, PhD

Тел. 089 615 8898

E-mail: i.ivanova@gbg.bg

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

При днешното свръхнарастване на предметното около нас, което на практика има технически генезис, нормално е хората да виждат в техниката материален конструкт, изграден в перспективата на полезното и рационалното. Основният патос за изготвянето и предлагането на този курс е продиктуван от желанието да се “избяга" именно от инструменталисткото виждане за техниката като материален конструкт на рационално целеполагане за постигането на полезен резултат. Самата етимология на древногръцката techne показва как заедно с централния смисъл на "изработване" и "материално произвеждане" тя постепенно придобива смислите на "изграждане", "ефикасно правене", "начин да се прави", "продуктивно умение", "метод", "способ", които не се отнасят само до материалната практика. В крайна сметка Аристотел приравнява techne до значението на "създаване" (poiesis): тя е ориентирана към "онова, което може да бъде и по друг начин". Techne или “склонността да се създава" има грижа за случването на това, което в себе си би могло, както да бъде, така и да не бъде, т.е. тя е онова "чието начало е в твореца, а не в това, което се твори".
Тази археология на смисъла намира естественото си продължение в анализа на връзката между техника (techne) и изкуство (ars), два термина, които Античността е удържала в единство. Като израз на стремежа не само по-пълно да се очертае етимологическата сфера на techne, но и по-стриктно да се обозначат демаркационните линии между различните модалности на техническото, трябва да се разгледат анализите на технологията и на “културната технология" (онзи дял от науката за техниката, който изследва връзката между техниките и социо-културните феномени, най-общо казано).
Накрая, след като са въведени основните смисли и понятия, след като са конфигурирани основните полета на анализ на техническото, се предлага една примерна тематизация на философския дискурс за техниката, съчетана с изложение на част от възможните гледни точки, които рамкират семантичните граници на този дискурс. Ще бъдат изведени основните тези и изводи, характеризиращи всяка една гледна точка, те ще се обсъждат и съпоставят и от тази компаративистка платформа ще се направи опит да се отдели най-значимото от философска гледна точка, и като постановка на проблемите, и като аргументация, и най-вече като дискурс, прилежащ към някакви вече установени територии на философстване.

Тема 9.4.2. ЧОВЕШКОТО ТЯЛО КАТО ПРОБЛЕМ В ХУМАНИТАРИСТИКАТА

THE HUMAN BODY IN HUMANITIES

Лектор:

доц. д-р Валери Личев

assoc. prof., Valeri Lichev, PhD

Тел. 088 291 3972

E-mail: vlichev_61@yahoo.com

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

В контекста на западната култура знанията и практиките, които имат за обект тялото (антропология, медицина, изкуство, психоанализа, семиотика) са се развивали и обсъждали в рамките на две философски традиции - картезианската и аристотелианската. Това рамкиране е особено експлицитно за хуманитарните и медицинските дисциплини. Техният понятиен апарат (понятията “сома", “психе", “телесна схема", “образ на тялото", “психомоторика", “психосоматика" и т.н..), както и техните теоретични конструкти са в зависимост от две перспективи: едната е дуалистична (картезианската) и предопределя отношенията на причинност между психе и сома, а другата - по-единна (аристотеловата) и разглежда душата като форма на организираното тяло. Всеки теоретичен дискурс отчита този двойнствен статут на тялото, който е резултат от философския дебат около понятията “психе" и “сома".
Някои дисциплини ситуират човешкото тяло сред феномените на символното. Антропологията, например, изважда тялото извън скобите на обективистките апории като го денатурализира: тя говори за социални употреби на тялото, което означава то да бъде наблюдавано и изследвано от гледна точка на мястото и ролята на индивида в социалната група. Докъде може да се стигне, ако на тялото се придава социална или някаква друга символика? Отговорът се търси в семиотичния и в психоаналитичния анализ на тялото. За семиотика тялото може да бъде описано като знак, което го доближава и същевременно разграничава от езика като система от знаци. За психоаналитика има разлика между анализ на означаващите на желанието (този анализ възпрепятства реализацията на желанието) и актуализация (симптоматическа, еротическа или естетическа) на влечението (нагона).
В общи линии курсът има за цел да даде една пространна картина на теоретичния дебат за тялото, така както той е отразен в отделните дисциплини (интерпретиращи телесността), в съвременното изкуство и в културологичните анализи на някои тенденции и феномени на съвременното ни развитие.

Тема 9.4.4. АЛГОРИТМИЧНА И НЕАЛГОРИТМИЧНА СЛОЖНОСТ

Лектор:

доц. д-р Асен Димитров

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Понятието сложност се превърна във водораздел между класическата и некласическата рационалност. Принципно новото ниво на сложност, присъщо на съвременното общество, култура и мислене се дължи на несравнимо усложняване на тяхната: Още по-ярка е демаркацията по линия на сложността в съвременната, некласическата рационалност. Тук сложността се подразделя на два основни масива: алгоритмична и неалгоритмична комплексност.

Първите сигнали за появата на нов подход към алгоритмичната комплексност са от края на ХІХ в., но теория на сложните системи бе създадена през втората половина на ХХ в. Днес изследванията на алгоритмичната комплексност са фокусирани в едно множество от научни дисциплини, обединяващо: нелинейната динамика и теорията на хаоса, неравновесната термодинамика, синергетиката и теорията на самоорганизацията.

В онтологичното ядро на това интердисциплинарно изследване бяха разработени нови идеи за: равновесието, симетрията, детерминизма, нелинейността, реда и хаоса, стабилността и сложността. – Слезе се на едно ниво по-надълбоко при изследването на реалността – от света на вещите, техните свойства и отношения се премина към изследването на атракторите на комплексните динамики и на тяхната фрактална геометрия.

Същевременно, обаче, възникна мощна тематизация на неалгоритмичната сложност, която е обект на постмодерната философска традиция, на конкретните хуманитарни и социални науки, а напоследък – на амбициозен и продуктивен семиотичен анализ. При всички тях пораждащ принцип на неалгоритмичната комплексност е интелигентността, смисълът.

Приоритет на курса е неалгоритмичната комплексност. Главната задача е да се деалгоритмизира комплексността. Това ще се постигне по различен начин: Курсът не предполага предварителни технически познания и умения. Изложението е на естествен език, което ще е от особена полза за докторантите по философия, културология, психология, социология и др. хуманитарни и социални науки. Акцентът върху подхода и резултатите от биосемиотиката го правят актуален за биологическите дисциплини, а онтологическото ядро на алгоритмичната и неалгоритмичната сложност – и за добре запознатите с нелинeйната динамика докторанти по природонаучни и математически специалности.

Курсът ще се проведе под формата на лекции и семинарни занятия. Предвиждат се ежеседмични лекции и упражнения – през две седмици.

Тема 9.4.5. УРБАНОСОЦИОЛОГИЯ

Лектор:

доц., арх. Искра Дандолова, доктор на социалните науки

Тел. 843 87 55; GSM 0898 81 57 38

E-mail: idandolo@hotmail.com

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Целта на курса по урбаносоциология е да предложи на докторантите основни познания за жизнено важнитe за всеки индивид и общност форми на социално битие в урбанизираното пространство.
Разглеждат се процесите урбанизация и дезурбанизация, градска морфология на пространството и на социалните групи и общности, политика за града на централната и местната власт, урбанология и съвременно гражданско общество, основи на градската и жилищна политика в сравнителен контекст между българския и европейския град. Предлагат се основни познания за спецификата на емпиричното социологическо изследване на урбанизираното пространство. Темите се разглеждат в исторически и в актуален план, като в повечето случаи се диференцират на три равнища: национално, регионално и европейско.
Курсът по урбаносоциология предлага следната тематика, разделена в пет дяла :
В рамките на курса докторантите могат да обсъдят и предвидят разработка на емпирично изследване по темата на дисертационната си разработка заедно с преподавателя, а при желание и с останалите участници в курса.

След успешна завършване на курса от докторантите се очаква:
- Да разкриват структурата на градското общество и градската мрежа
- Да познават организацията на социалното пространство в града
- Да правят връзка между територия и социално пространство
- Да разкриват социалната политика на града
- Да умеят да подготвят поръчка за социологическо изследване по специфични проблеми на градската политика.

Тема 9.4.6. ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА РАБОТА С УЧРЕЖДЕНСКИ И

ЛИЧНИ АРХИВНИ ФОНДОВЕ И ДОКУМЕНТИ

INVESTIGATION IN PRIVATE AND PUBLIC ARCHIVES

Лектор:

доц. д.и.н. Николай Савов, секция “История на науката и техниката"

Nicolay Savov – doctor in historical sciences, senior researcher at the Centre for Science Studies and History of Science – BAS

Тел. 981-79-46, дом. тел. 852-49-86

E-mail: sts@unitednetworx.com

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

В курса ще бъдат разгледани проблеми, свързани с българското архивознание и архивно дело. С оглед да получат информация, знания и умения за резултатно осъществяване на изследователската си работа по съхраняваните в държавните архиви учрежденски и лични архивни фондове, доктораните ще бъдат запознати с терминологията и справочния апарат на държавните архиви, с начина на ползуването им, с националната архивна мрежа и съответната нормативна база.

Annotation:

This course’ objective is to provide doctoral students of various specialties with information, knowledge and abilities to make investigation in the collections of our State Archives (both public and private). The students will be acquainted with the specific terminology, the reference devices, how one makes use of the latter; the structure of the national archives’ network. The course includes 8 themes to be presented in 30 teaching hours.

Тема 9.4.8. НАУКАТА И ТЕХНИКАТА В СЪВРЕМЕННОТО ОБЩЕСТВО

Лектор:

Доц. ІІ ст. д-р Георги Ангелов

Тел. 929 40 28, GSM: 0889 947 883

E-mail: dangelov@bgnet.bg

Хорариум:

Два семестъра по 30 учебни часа

Анотация:

Предлаганият курс запознава студентите с основните социологически аспекти на научната и технологическата дейности и знания, със историческото развитие и съвременните характеристика на социалните функции на науката и техниката, със съвременните проблеми на отношенията “наука-техника-общество", с основните институции в тези сфери на дейност в тяхното историческо развитие и съвременно състояние, с основните актьори на научните и технологическите процеси, със съвременните процеси на интернационализация и глобализация на тези области на дейност. На студентите ще бъде представено и многообразието от социлогически подходи и понятия, с които може да бъдат формулирани проблемни полета в посочените тематични линии.

Тема 9.4.9. Антропологията: поява, развитие и съвременни направления

Anthropology: nascence, development and contemporary trends

Лектор:

доц. д-р Валери Личев

assoc. prof., Valeri Lichev, PhD

Тел. 088 291 3972

E-mail: vlichev_61@yahoo.com

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Курсът е ориентиран към възможността да се даде една пределно широка рамка на антропологическия проект.
Известно е, че съществуват различия в разбирането на предмета на антропологията не само между англо-саксонския свят и Европа, но и между американската и британската антропологии, така че патосът на предлаганата тематика има амбицията да представи теоретичните полета, както и различията между тях, на всички известни антропологически школи, за да се даде една изчерпателна картина на антропологическата наука в нейната цялост.
Отделно се търсят пресечните точки, общото и различното, между антропологията, която е в процес на отвоюване на своя собствена територия, от една страна, и етнологията, и социологията, които вече имат статуса на установени научни дисциплини, от друга страна.
Естествено, неизменно се проследява връзката между отделните антропологически школи и техният невинаги ясно заявен интерес, а именно изследване на културата посредством изучаването на човека в различните негови модалности: физическа, социална, икономическа, историческа, политическа, религиозна.

Тема 9.4.10. Култура и цивилизация

Culture and civilisation

Лектор:

доц. д-р Валери Личев

assoc. prof., Valeri Lichev, PhD

Тел. 088 291 3972

E-mail: vlichev_61@yahoo.com

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Предложеният курс има не просто за цел да изследва двата феномена “култура" и “цивилизация", а да потърси корените както на тяхната противопоставеност, така и на тяхната тафтологичност, и в двата случая в контекста на тяхната европейска идентичност.
През септември 1914 г., изкушен от военната пропаганда, Томас Ман припомня анатемата, отправена от Лутер към католическия универсализъм и възобновена по-късно от Хердер по отношение на философията на Просвещението (на Енциклопедистите), и поставя във в-к Neue Rundschau въпроса за принципния антагонизъм между немската “култура" и френската “цивилизация". Той пише: “Цивилизацията и културата са противоположности и са една от многото прояви на вечната космическа противопоставеност и на конфликтната игра между Духа и природата ... Културата е затвореност, стил, форма, поведение, вкус, свят, независимо че всичко това би могло да бъде авантюристично, гротескно, диво, кърваво и ужасяващо ... Цивилизацията, от своя страна, е разум, просветеност, доброта, благоприличие, скептицизъм, развлечение, Дух (Geist). Да Духът е възпитан, буржоазен: той е заклет враг на нагона на страстите, той е антидемоничен, антигероичен – и едва ли е парадоксално да се каже, че той е и антиизключителен." Дали тази антиномия не илюстрира само покорството на “интелектуалеца" пред изискванията на националната пропаганда? Едва ли, тъй като думите на Т. Ман почти преповтарят заключенията на не един и двама френски мислители, които съвсем откровено споделят, че зачитайки Гьоте и Хердер, човек остава с усещането, че встъпва в храм.
Разбира се, курсът има за цел по-скоро, вземайки мотив от тази аксиологична опозиция, да бъде едно ефективно изследване на двата феномена “култура" и “цивилизация", както може да се види от предложената примерна тематизация на курса.

Тема 9.4.11. Играта като феномен на културата

The game as a cultural phenomenon

Лектор:

доц. д-р Валери Личев

assoc. prof., Valeri Lichev, PhD

Тел. 088 291 3972

E-mail: vlichev_61@yahoo.com

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Индивидуална или колективна, почти по дефиниция играта остава встрани от нормите на социалния живот, какъвто той по принцип се разбира, защото да се играе това означава да се поставиш извън принудите, които управляват обикновеното съществуване. Същевременно очевидно играта има отношение към социалния живот, понеже, от една страна, тя често го пародира, а от друга - дори в най-рационалните форми на всяка култура лесно могат да бъдат открити елементи на фантазия, които задоволяват нашия апетит за игра. Може да се запитаме дали игровото съзнание не присъства в някои интересуващи социолога процеси, дали то не му дава обяснение за тях, дали играта не поражда някои форми на културата или, напротив, дали тя не е един вид деформация на културното производство. Може да се каже, че всичко произлиза от играта, както и че всичко може да се превърне в игра. Единствено строгият анализ на дефинициите и съответните класификации може да определи коя страна от интегрирането на индивида в обществото, в институциите, в културното производство и в самия принцип на социално ангажиране може да се приеме за игра.

Тема 9.4.12. ТЕОРИЯ НА НАУЧНОТО ПОЗНАНИЕ

Лектор:

Проф. д.ф.н. Ангел Стефанов

УЧЕБНА ПРОГРАМА


Тема 9.4.13. ИЗСЛЕДВАНИЯ НА МИГРАЦИЯТА

MIGRATION STUDIES

Лектор:

проф. дсн Ана Мантарова

Prof. DSc Anna Mantarova

Тел: 0893570672

E-mail: mantarova.a.i@abv.bg

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Интердисциплинарният курс по изследвания на миграцията представя ключови концепции и анализи в икономиката, политиката, социологията и антропологията на миграцията. Дава възможност за разбиране природата на вътрешната и международната миграция и ролята й като съществена част от процесите на развитие, социална промяна и глобализация за по-добро и комплексно разбиране на съвременната мобилност. Миграционните изследвания подготвят за работа във все по-разширяващата се област на международната и вътрешната политика. Предлага също на докторантите в социалните науки обучение, което ще стимулира техните собствени изследвания с отчитане на миграцията.

Структура на курса

Annotation:

This interdisciplinary course introduces key concepts, research and analysis in the economics, politics, sociology and anthropology of migration. It enables students to understand the nature of both internal and international migration and its role as an intrinsic part of broader processes of development, social change and globalisation, in order to gain a more theoretical and comprehensive understanding of human mobility.Migration Studies prepares students to work in an expanding area of international and policy concern. It also offers students social science training that will facilitate progression to doctoral studies.

Structure of the course


Тема 9.4.14. РЕЛИГИОЗНАТА КАРТА НА СЕКУЛАРНА ЕВРОПА ДНЕС: СОЦИАЛНО-АНТРОПОЛОГИЧЕН ПРОФИЛ

RELIGIOUS MAP OF THE SECULAR EUROPE TODAY: SOCIAL-ANTHROPOLOGICAL PROFILE TODAY

Лектор:

Проф. дфн Нонка Богомилова

Prof. DSc Nonka Bogomilova

GSM: 0888 709 156

E-mail: nonka_bogomilova@mail.bg

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Лекционният курс има за цел да даде богата информация и да формира у докторантите методологическа култура за разбиране и изследване на религиите, опериращи в секуларния контекст на съвременна Европа. И двете равнища на анализа ще бъдат профилирани към следните тематични контексти: религиозен профил на отделните европейски държави; типове отношения между държавата и църквата, правни аспекти (има ли европейска корпоративна идентичност?); религиите и груповите идентичности в съвременна Европа – етнически, национални, политически; обучението по религия в гражданските училища: еднакви предизвикателства, различни подходи; секуларизация, десекуларизация, "радикализация"…?; прогнозни сценарии.

Annotation:

The course aims at informing and elaborating among the doctor’s degree fellows methodological culture of understanding and study of religions, operating in the contemporary European secular context. Both levels of the analysis will be situated within the relevant thematic context: a religious profile of the separate European states; types of relationships between State and Church, legal aspects ( are there a European corporate identity?); religions and group identities in contemporary Europe – ethnic, national, political; teaching of religion in the public school: same challenges, different approaches; secularization de- secularization, “radicalization"…? Prognostic scenario.
Targeted doctoral students in: philosophy and anthropology of religion, European studies, cultural anthropology, Balkan studies, sociology, demography, ethnology, political science, pedagogy and other social and humanitarian fields.

Тема 9.4.15. СОЦИАЛНАТА МАКРОТРАНСФОРМАЦИЯ В БЪЛГАРИЯ – ПРОБЛЕМИ И РИСКОВЕ

SOCIAL MACROTRANSFORMATION IN BULGARIA - PROBLEMS AND RISKS

Лектор:

Проф. дсн Анна Мантарова

Prof. DSc Anna Mantarova

GSM: 0893 570 672

E-mail: mantarova.a.i@abv.bg

Анотация:

Цел на специализирания лекционен курс е да предложи разгърнат социологически анализ на социалните явления и процеси, последвали политическите промени в страната в края на 80-те години. Акцентирано е на остри социални проблеми като резкия ръст на безработицата и бедността, сривът на ценностните системи, аномията, престъпността и др. под.
Доколкото периодът, в който протича макротрансформацията у нас е продължителен и нехомогенен, рефлектиращ различни външни процеси и събития, в известна степен обособено, на анализ се подлагат: 1. ситуацията в страната в началното десетилетие на промени, когато те са най-интензивни и дълбоки и задават насоките и рамките на бъдещото развитие; 2. отражението на присъединяването към ЕС; 3. проявлението и ефектите на глобалната икономическа криза от края на първото десетилетие на този век.
Основни специалности, към които е насочен лекционният курс: специалности от обществените науки.

Annotation:

The purpose of this specialized course is to offer a comprehensive sociological analysis of social phenomena and processes, occurring since political changes in the country in the late 80s. Burning problems as sharp increase of unemployment and poverty, collapse of value systems, anomy and crime, etc. are pointed out.
Insofar as the period is prolonged and inhomogeneous, reflecting various external processes and events, several periods are distinguished and analyzed separately: 1. situation in the country in the opening decade of changes when reforms in Bulgarian society are most intense and deep and set the guidelines and framework for future development; 2. the impact of EU accession; 3. manifestation and effects of the global economic crisis by the end of the first decade of this century.
Specialties targeted by lecture course: PhD students from social sciences

Тема 9.4.16. ОБЩЕСТВО И ОКОЛНА СРЕДА

SOCIETY AND ENVIRONMENT

Лектор:

Проф. дсн Анна Мантарова

Prof. DSc Anna Mantarova

GSM: 0893 570 672

E-mail: mantarova.a.i@abv.bg

Анотация:

Цел на специализирания лекционен курс е да открои значимостта на връзките и зависимостите между социалните дейности и отношения, от една страна, и състоянието на околната среда, от друга.
Курсът включва три тематични кръга. Първият разглежда в теоретичен план въпроса за взаимодействието между обществото като системна цялост и околната среда, като се разглеждат основните изследователски подходи, акцентите и перспективните ориентации в изследванията. Специално внимание се отделя на дълбоката екология и на концепцията за устойчиво развитие.
Вторият тематичен кръг е фокусиран върху генерирането и възпроизводството на екологичните проблеми в България от 80-те години на ХХ век до сега като състоянието и динамиката им се анализират в конкретния икономически, социален и културен контекст. Анализират се технологични, икономически, политически, институционално-нормативни, културни фактори, които оказват влияние на социетално, мезо и микро равнище. Проследява се динамиката на детерминационните зависимости.
Третият тематичен кръг насочва вниманието към действията по отношение на екологичните проблеми в наднационален план, особено към политиките на ЕС. Разглеждат се възможностите и бариерите при приложение на различни общностни политики и програми.
Основни специалности, към които е насочен лекционният курс: специалности от обществените и природни науки, които се занимават с проблеми на опазване на околната среда.

Annotation:

The purpose of this specialized course is to focus on relationships and dependencies between social activities and relationships, on the one hand, and the environmental situation on the other.
The course includes three thematic fields. The first one discusses in theoretical terms the issue of interaction between society as a system and environment, examines basic research approaches, key ideas and promising research orientations. Special attention is paid to the Deep ecology and to the concept of sustainable development.
The second one is focused on the generation and reproduction of environmetal problems in Bulgaria from 80-s to now. They are analyzed on the background of economic, social and cultural situation. Technological, economic, political, legal, institutional and cultural determinants and their dynamics and influence are outlined.
The last thematic field draws attention to actions concerning environmental problems in supranational terms, especially to EU policies. The opportunities and barriers in the implementation of various Community policies and programs are discussed. Specialties targeted by lecture course: PhD students from social and natural sciences, which deal with problems of environmental protection

Тема 9.4.17. ФИЛОСОФИЯ НА ИЗКУСТВЕНИЯ ИНТЕЛЕКТ

PHILOSOPHY OF ARTIFICIAL INTELLINGENCE

Лектор:

Проф. дфн Веселин Петров

Prof. DSc. Vesselin Petrov

GSM: 0888881496

E-mail: petrov.vesselin@gmail.com

Анотация:

Целта на лекционния курс е да даде основни познания на докторантите от философските специалности за това какво собствено е изкуствен интелект, какви са неговата силна и слаба теза, както и за палитрата от философски проблеми, свързани с него: като се започне от това дали е възможен изкуствен интелект и се стигне до евентуалните опасности за човечеството ако той бъде реализиран в пълния си обем. Тук се включват и проблеми за взаимовръзката между изкуствен интелект и извънземен разум, за ползите и вредите от създаването на изкуствен интелект и разбира се за възможните взаимоотношения между човек и изкуствен интелект, пораждащи в частност и редица етически проблеми.
Курсът ще е от полза и за докторанти от нефилософски специалности (математици, компютърни специалисти, инженери, биолози, психолози, неврофизиолози и др.), интересуващи се от темата за изкуствения интелект и нейните философски аспекти.

Annotation:

The aim of the lecture course is to give some basic knowledge to the PhD students in philosophical disciplines about the problems what is artificial intelligence, what are its strong and weak theses, as well as about a number of philosophical problems connected with that problem: beginning from the question if artificial intelligence is possible and ending with the eventual dangers for the humankind if it would be realized in its complete version. Problems are included here about the interrelation between artificial intelligence and extraterrestrial intelligence, about the usefulness and harms of creating of artificial intelligence, and of course, about the possible relationships between humans and artificial intelligence that cause also a number of ethical problems.
The lecture course will be useful also for PhD students in non-philosophical disciplines (mathematicians, computer scientists, engineers, biologists, psychologists, neurophysiologists, etc.) that are interested in the theme of artificial intelligence and its philosophical aspects.

Тема 9.4.18. ПРИЛОЖНА ПРОЦЕСУАЛНА ОНТОЛОГИЯ

APPLIED PROCESS ONTOLOGY

Лектор:

Проф. дфн Веселин Петров

Prof. DSc. Vesselin Petrov

GSM: 0888881496

E-mail: petrov.vesselin@gmail.com

Анотация:

Лекционният курс има за цел да даде богата и точна информация и да формира у докторантите методологическа култура за разбиране и изследване на приложната онтология въз основа на методологическия апарат на процесуалната онтология. Това е първият лекционен курс у нас изобщо, посветен на приложната процесуална онтология. Самата тема за приложната онтология е интердисциплинарна; тя има както своите чисто научни, така и своите философски измерения, защото от онтология днес се интересуват не само философи, но и инженери, компютърни специалисти, логици и представители на редица други науки. Курсът обхваща широк спектър въпроси: за корените на приложната философия изобщо, за теоретичния характер на приложната философия, за произхода и съвременните перспективи на приложната онтология, за философските аспекти на приложната онтология, за процесуалната онтология в контекста на приложната онтология, за процесуалната онтология като израз на идеята за динамизъм в онтологията, както и ще съдържа редица конкретни примери на приложение на процесуално онтологична методологическа рамка.
Курсът е предназначен преди всичко за докторантите по философските специалности, но той ще е полезен и за докторанти от нефилософски специалности, като ги запознае с философските аспекти на темата и със съответните взаимовръзки между философията и гореспоменатите научни дисциплини.

Annotation:

The lecture course has as its aim to give a reach and proper information and to form a good methodological culture of the PhD students for understanding and investigation of applied ontology on the basis of the methodological apparatus of process ontology. It is the first lecture course in Bulgaria devoted to applied process ontology. The theme of applied ontology is interdisciplinary one; it has both its purely scientific and philosophical dimensions, because today not only philosophers, but also engineers, computer scientists, logicians and many other scientists are interested in ontology. The course comprises a wide spectrum of problems: about the roots of applied philosophy at all, about the theoretical character of applied philosophy, about the origin and contemporary perspectives of applied ontology, about the philosophical aspects of applied ontology, about process ontology in the context of applied ontology, about process ontology as an expression of the idea of dynamism in ontology, as well as it contains a number of concrete examples of the application of process ontological methodological framework.
The course is directed first of all to PhD students in philosophical disciplines, but it will be useful also for PhD students in non-philosophical disciplines, because they will obtain basic knowledge about the philosophical aspects of the theme and about the interrelations between philosophy and the above mentioned scientific disciplines.

Тема 9.4.19. СОЦИАЛНИ ПРОБЛЕМИ НА ДЕВИАНТНОТО ПОВЕДЕНИЕ

SOCIAL PROBLEMS OF DEVIANT BEHAVIOR

Лектор:

Проф.дсн Валентина Златанова

Prof.D.Sc. Valentina Zlatanova

GSM: 0898 326 350

E-mail: valentina.zlatanova@gmail.com

Анотация:

В предлагания курс от лекции и упражнения по социология на девиантното поведение се разглеждат няколко основни групи изследователски области, които имат базисно значение за развитието на тази проблематика, както и за социалната политика в тази сфера.
Първата е свързана с дефинирането на целите и изследователските задачи, формулирането на основни методологически въпроси; изграждането на концептуален и категориен апарат за отклонението и девиантите като такива. В тази изследователска област предмет на интерес са също така основните концепции и представи за отклоняващото се поведение, основните подходи за изследването му, в т.ч. в светлината на ключовите теории.
Втората група въпроси е свързана с основните категории на отклоняващото се поведение: Защо девиантното поведение изглежда по-привлекателно и/или по-оправдано в сравнение с конформното поведение? Как се формира девиантната идентичност, каква е ролята на социализацията в този процес, кои са рисковите етапи и фактори за отклонения, как се изгражда кариерата на социалния девиант, кои са основните модели и характеристики на девиантното поведение. Каква е ролята на семейството, училището, приятелския кръг, работната среда, социалния контрол.
Третият кръг от проблеми има пряко отношение към социалната политика и управление, доколкото е свързана с анализа на конкретни форми на девиантно поведение, както и начините, по които девиантните категории, актьори , структури и субкултури могат да бъдат изменени и трансформирани. Кои са рисковите групи, застрашени в най-голяма степен да се превърнат както в обект, така и в субект на девиантно поведение, спецификата на процеса на виктимизация, факторите, повишаващи риска от девиантно поведение, ролята на масмедиите. Какъв е контрола, превенцията и формите на социална защита на тези групи и т.н.
Четвъртата група проблеми засяга методите на изследване на девиантното поведение, както и избора на подходящия метод за дефинирания проблем и цели. Прави се критичен преглед на съществуващите методи от гледна точка на възможностите им за проучвания на конкретни девиации и се разработват изследователски проекти с практическа цел за нуждите на социалната политика.

Annotation:

In the proposed course of lectures on deviant behavior we can identify several main groups of questions. As topics of study these problems are very important for the social policy in this sphere.
The first section of this course provides one overview of the main problems and theories of deviance, connected with defining the object of study, goals and tasks; formulation of basic methodological questions; construction of concept and divisions of deviance and deviants. In this field of research object of interest are basic concepts and ideas about deviance, main research approaches in the context of the theory.
The second field of knowledge of deviance examines the central questions about underlying categories of deviant behavior: Why the deviant behavior seem more desirable or justified than alternative conforming behavior? How is constructed the deviant identity, what is the role of socialization in this process, what are the main models and characteristics of deviant behavior? What is the role of family, school, friends, working environment and social surroundings?
The third set of problems is closely tied with social policy, management and control. It is based on the analysis of different deviant activities and the best ways of prevention and change for the better for join actors and subcultures.
Who are the most vulnerable groups in danger to become object and subject of deviant behavior? What are the reasons for one to become a victim? What are the factors increasing the risk of victimization and deviant behavior? What is the importance of mass-media in this process? What kind of control, prevention and social defence against dangerous and criminal deviations we need etc.
The fourth section of the course provides information about empirical methods of research which are most adequate to different forms of social deviance and train students for working out practical research projects for examination, prevention and protection against deviant behavior.

Тема 9.4.20. СОЦИАЛНИТЕ ЕМПИРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

SOCIAL SURVEY RESEARCH

Лектори:

Проф. д.с.н. Светлана Съйкова

Prof. DSc. Svetlana Saykova

GSM: 0885 65 34 50

E-mail: sseykova@gmail.com

Проф. д.с.н. Емилия Ченгелова

Prof. DSc. Emilia Chengelova

GSM: 0888 547207

E-mail: chengelova@gmail.com

Анотация:

Целта на предлагания курс по дисциплината "Социалните емпирични изследвания“ (СЕИ) е докторантите да получат базисните знания и умения за подготовката и провеждането на СЕИ. При избора на темите за предлагания курс са отчетени както методологическите, така и практическите трудности, с които се срещат изследователите от социалните науки. В рамките на курса се отделя специално внимание на появилите се важни новости в областта на методологията и практиката на СЕИ, като се предлага критична оценка на техните плюсове и минуси от гледна точка на провеждането на научно обосновани и качествени СЕИ. Представят се и се дискутират редица нови методологически подходи, теми и проблеми, в това число случаите на неадекватен избор на методи, прилагани в практиката и пренебрегването на важни условия и задължителни предпоставки при тяхната приложимост. Курсът лекции е структуриран в три основни предметни области. Първата предметна област е посветена на цялостния процес на познанието, осъществяван при СЕИ. Последователно се разглеждат същността, познавателните цели и задачи, изследователските постановки, подходи и методи, функциите и задачите на анализа при СЕИ. Втората предметна област се формира от избрани теми от технологията на СЕИ, имащи ключово важно значение за подготовката и провеждането на научно обосновани СЕИ с високо качество на получаваната емпирична информация.
Третата предметна област е посветена на различни проблеми и подходи, засягащи анализа на информацията от СЕИ.
В рамките на курса докторантите ще имат възможност да коментират казуси от своята научно изследователска практика и да формират научно обосновани методологически решения за подготовката и провеждането на реални СЕИ.

Annotation:

The aim of the proposed course on the subject " Social survey research " (SSR) is doctoral students to receive basic knowledge and skills for the preparation and implementation of SSR. In choosing the topics for the proposed course, all the methodological and practical difficulties faced by social sciences researchers have been taken into consideration.
The course pays special attention to important developments appeared in the methodology and practice of the SSR by offering a critical assessment of pros and cons in terms of the conduct of scientifically sound and quality SSR. A number of new methodological approaches, topics and issues are presented and discussed, including cases of inadequate choice of methods for research practice and negligence of important conditions and prerequisites, concerning their applicability.
The course of lectures is structured in three main subject areas. The first subject area is dedicated to the overall process of knowledge undertaken through SSR. Consistently considered are the nature, objectives and cognitive tasks, research presumptions, approaches and methods, functions and tasks of analysis at SSR. The second subject area is formed by selected topics of SSR technology which are considered to have a key importance for the preparation and implementation of science-based SSR producing high quality empirical information. The third subject area is devoted to various problems and approaches concerning the analysis of information from the SSR.
Within the course doctoral students will have the opportunity to comment on case studies from their scientific research practice and design a scientifically sound methodological solutions for the preparation and conduction of actual SSR.

Тема 9.4.21. ТРАНСФЕРЪТ НА ЗНАНИЕ ЗА РАЗВИТИЕ НА НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СЪВРЕМЕННОТО ОБЩЕСТВО

THE TRANSFER OF KNOWLEDGE AND THE DEVELOPMENT OF THE RESEARCH IN THE NOWADAYS SOCIETY

Лектор:

доц. д-р Рая Стайкова

Assoc. professor Raya Staykova, PhD

GSM: 0887-921095

E-mail: rayastaykova@bas.bg

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Цел на специализирания курс е да запознае докторантите с основните методологически аспекти на научната дейност в условията на междудисциплинност, да запознае докторантите с основни принципи на организация на междудисциплинни и комплексни изследвания, със ролята на циркулацията на научното знание в системата наука - технологии – общество. Акцентът е върху развитието на формите и механизмите за трансфер на знание през призмата за стимулиране на иновациионните процеси. Иновациите могат да бъдат инициирани както от потребности на обществото така и от вътрешно научното еволюционно развитие на знанието. Курсът дава знание за природата на междудисциплинния подход при идентифициране и формулиране на научни проблеми – свързани с създаването на наукоемки услуги и продукти.
Курсът се състои от два тематични кръга: първият разглежда в теоретичен план организацията на научната дейност през призмата на динамика на формите и механизмите за трансфер на знание; ще се разгледат ключовите концепции за създаване на научно знание- модус 1, модус 2 и модус 3. Вторият тематичен кръг е фокусиран върху междудисциплинния подход при научните изследвания, необходими умения за комуникация между учени в академичната общност и комуникация с високо квалифицирани специалисти от бизнеса; мобилност на учените и работа в между-секторeн изследователски екип.
Курсът е насочен към докторанти от всички научни специалности.

Annotation:

The aim of the specialized course is to give knowledge to the PhD students about the basic methodological aspects of the interdisciplinary scientific activity; to introduce the main principals of the scientific interdisciplinary and complex organization of the studies, to present the role of the circulation of the scientific knowledge in the system: science- technology- society. The focus is on the development of the mechanisms and forms of knowledge transfer for energizing innovations. Innovations could be initiated by the needs of the society as well as by the fundamental evolution of the scientific knowledge. The course enables understanding the interdisciplinary approach for identification and formulation the new research issues regarding the creating of knowledge-based products and services.
The course includes two thematic areas. The first one discusses in theoretical terms the issue of R&D organization and its relations with the dynamics of the forms and mechanisms of knowledge transfer; it discusses the key concepts for scientific knowledge creation: Mode 1, Mode 2 and Mode 3. The second thematic area is focused: on interdisciplinary approach for R&D, on transferable skills that researchers has to have for communication between scientists from different disciplines in the academic community as well as with high qualified professionals from the business, on mobility and work in an interdisciplinary and multi-sectoral research team.
The course is directed to PhD students from all scientific disciplines.

Тема 9.4.22. ДИАЛЕКТИЧЕСКИ ИДЕИ ВЪВ ФИЛОСОФИЯТА И РЕЛИГИЯТА: От Платон и Филон до Хегел и Уайтхед

DIALECTICAL IDEAS IN PHILOSOPHY AND RELIGION: From Plato and Phylon to Hegel and Whitehead

Лектор:

Професор дфн Стефан Пенов

Professor DSc Stefan Penov

Mob.: 0899-789-745

E-mail: dr.st.penov5776@gmail.com; stefan_sal@mail.bg/abv.bg

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Основна цел на курса е запознаване на докторантите с диалектическата логика като методология и акумулиране на идеи в историята и в съвременната философия. Тя не е чужда и на някои религиозни мислители. Диалектическото мислене има огромна евристична сила. Диалектиката се заражда във философията на Платон и след него се развива в еврейската кабалистична философия,начиная с Филон. Преминавайки през Европейската философска традиция – Кузански и Лайбниц, тя намери своя систематичен израз в грандиозната философска система на Хегел. Диалектическата логика е не само метод, но е и съдържателно и истинно диалектическо акумулиране и саморазвиващо се знание като единство на онтология, епистемолрогия и логика. През XX в. диалектическата методология се интерпретира и използва от крупни мислители като Илин, Уайтхед, Мак-Таггарт, Бредли, Кроче и др.Тя не е чужда и на български автори като С.Петров и Ив.Пунчев. Разбирането на световните религии, както на тяхната външна противоположност – естествените науки, е невъзможно без диалектиката, а също хуманитарните и социалните науки не могат да правят цялостен и систематичен изказ и разбиране на действителността, субекта на познание и самото знание без съдържателното диалектическо мислене и идеи.

Annotation:

The main aim of the course is to acquaint PhD students with dialectical logic as a methodology of accumulation of ideas in history and in contemporary philosophy. It is not alien to some religious thinkers. Dialectical thinking has great heuristic power. The dialectics originated in Plato's philosophy, and then evolved into the Jewish Kabbalistic Philosophy, but the Process begins with Phylon. Going through the European philosophical tradition- Kuzanski and Leibniz, she found her systematic expression in Hegel's grandiose philosophical system. The dialectical logic is not only a method, but also a solid and true dialectical accumulation and self-developing knowledge as unity of ontology, epistemology, and logic. In the twentieth century the dialectical methodology was interpreted and used by great thinkers such as Illin, Whitehead, Mac-Taggart, Bradley, Croce, etc. It is not alien to Bulgarian authors such as S. Petrov and Iv. Punchev. It is impossible to understand world religions, as in their external proliferation, the natural sciences, without the dialectics, and also the humanities and the social sciences can’t make comprehensive and systematic expression and understanding of reality, the subject of knowledge and the knowledge itself without the content dialectical thinking and ideas.

Тема 9.4.23. РЕЛИГИОЗНАТА ФИЛОСОФИЯ КАТО ЛОГИКА И МЕТАФИЗИКА: Човек,Бог и свят в юдейската и неотомистката доктрини

RELIGIOUS PHILOSOPHY AS LOGIC AND METAPHYSIC: Man, God and world in Judaic and Neo-Thomist doctrines

Лектор:

Професор дфн Стефан Пенов

Professor DSc Stefan Penov

Mob.: 0899-789-745

E-mail: dr.st.penov5776@gmail.com; stefan_sal@mail.bg/abv.bg

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Водеща цел е да се покаже систематично и цялостно,че религиозната философия като всяка философска система е единство от логика и метафизика. Основното съдържание на курса касае едновременно идеите и принципите на академичната философия и теологията на две основни абрахамични/моноте-истични религии: От една страна това е водещата религиозно-философска доктрина на Католическата църква – философията на св.Тома Аквински и съвремен-ния неотомизъм с всички логически, метафизични принципи и светогледни изводи като цялостна система.Основно значение придаваме на Лувенската школа на кардинал Мерсие,на Маритен, Жилсон, Лагранж, Ветер,Райнщадтлер. Паралелно се разгрежда и академичната еврейска религиозна философия – от Филон Александрийски, през Соломон Габирол и Моисей Маймонид до съвременни ре-лигиозни философи като М.Лайтмън, Дж. Добин, Л.Леви и Ш.Барух. Сериозните теми, системи и принципи в значителната степен съвпадат,вкл.има и взаимно акумулиране на идеи между платоници, томисти и юдеи.

Annotation:

The main aim is to show systematically and completely that religious philosophy like any philosophical system is a unity of logic and metaphysics. The main content of the course deals with the ideas and principles of the academic philosophy and theology of two basic abrahamic / monotheistic religions: On the one hand, this is the leading religious and philosophical doctrine of the Catholic Church - the philosophy of St. Thomas Aquinas and contemporary neo-tomism with all logical, metaphysical principles and worldviews as a complete system.We give a major sign to the Leuven School of Cardinal Mercier, Maritain, Gillson, Lagrange, Vetter, Reinstadltler. In parallel, the academic Jewish religious philosophy - from Phylon of Alexandria, through Solomon Gibirole and Moses Maymonid to contemporary religious philosophers such as M. Ligthman, Dobbin, L.Levy and Sh. Baruch. Serious themes, systems and principles coincide to a great extent, including the mutual accumulation and filliation of ideas between Platonists, Tomists and Jews.

Тема 9.4.24. РАЗВИТИЕ НА ИДЕИТЕ В ЛОГИКАТА

THE DEVELOPMENT OF IDEAS IN LOGIC

Лектор:

проф.дфн М. Табаков

Martin Tabakov,Ph.D.,Prof.

Тел.: 0890233398

E-mail: marmarab@gmail.com

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Целта на лекционния курс е да даде основни познания на докторантите от философските специалности за развитието на идеите в логиката. Той ще е полезен и за докторанти от нефилософски специалности, особено за специалности от обществените науки.
Курсът обхваща широк спектър въпроси: за корените на логиката, античната логика - Аристотел, Мегаро-стоическата логика; логиката през средните векове; Логиката в епохата на новото време; формирането и развитието на съвременната логика. Революциите в съвременната логика.
Разглежда се развитие на логическа проблематика в Индия и Китай, късно-римската и средновековната логика и трансформирането на римско-елинската култура в типична средновековна култура , модалната логика на средновековната схоластика.
Излагат се основните понятия на традиционната и съвременната логика, възникването на първите логически изчисления - oт Лайбниц до Бул. Обсъждат се Предмета на логиката, законите на логиката, Формирането на системата на "класическата логика" (Фреге, Уайтхед и Ръсел )Логическите и семантични парадокси. Кризата в основите математиката. Направленията във философията на математиката: логицизъм, интуиционизъм и формализъм; Програмата на Хилберт.
Показва се как аксиоматично се изграждат логическите системи и техните свойства; Обсъждат се теоремите на Гьодел и Тарски и значението им; прехода от класическа към некласическа логика– интуиционистка, многозначна, модална; въпросите за монизъм и плурализъм на логиката, връзката „некласическа логика - некласическа наука“. Дава се и историята на българската логика.
За отделни лекции ще се канят и други лектори.

Annotation:

The purpose of this specialized course is to provide basic knowledge about the development of ideas in logic to PhD students from the philosophical disciplines.
It will also be useful for PhD students in non-philosophical disciplines, especially in social sciences.
The course covers a wide range of topics: the roots of logic, the ancient logic (Aristotle, the Mega-ro-Stoic school; Logic in the Middle Ages; Logic in the Modern Times; the formation and develop-ment of Contemporary Logic; Revolutions in Contemporary Logic.) The development of logical problems in India and China, Late Roman and Medieval logic and the transformation of Roman-Hellenic culture into a typical medieval culture, the modal logic of medieval scholastics are reconsidered.
It presents the basic concepts of traditional and modern logic, the emergence of the first logical calculations - from Leibniz to Boole.
The course also covers the subject of logic, the laws of logic, the formation of the system of "clas-sical logic" (Frege, Whitehead and Russell), the logical and semantic paradoxes; the crisis in the fundamentals of mathematics; the main movements in the philosophy of mathe-matics: logicism, intuitionism and formalism; Hilbert's program.
The course will demonstrate how axiomatic logical systems are constructed and what are their properties; The theorems of Goedel and Tarsky and their significance will be discussed; the transition from classical to non-classical logic - intuitionist, multivalued, modal; the question of monism and pluralism of logic, the relation between non-classical logic and non-classical science. Also the history of Bulgarian logic is covered.
Additional individual speakers will be invited for some of the lectures.

Тема 9.4.25. Фундаментализъм. Ислямски фундаментализъм

Fundamentalism. Islamic fundamentalism

Лектор:

доц.д.ф.н Богдана Тодорова

Assoc. Prof Bogdana Todorova, D.Sc.

E-mail: bonytodorova@gmail.com

Хорариум:

30 учебни часа

Attendance:

30 hours

Анотация:

Целта на курса е докторантите да придобият достатъчно теоритични знания в областта на религиозния фундаментализъм, по-специално в исляма, различните научни подходи при изследване на този феномен и неговите възможни интерпретации в постмодерната епоха. Фундаментализмът ще бъде разгледан като елемент от държавната политика, което предполага базисни знания относно онтология на политическата власт. Религиозният тероризъм – роля на медресетата, мрежови структури, източници на финансиране, социални мрежи и джихад, ще бъде разгледан в контекста на съвременността. Курсът е нов и подготвя за взимане на ефективни решения по превенция на риска от религиозни и етнически конфликти.
Основни специалности, към които е насочен лекционния курс: за всички докторанти от обществени науки. Курсът ще се проведе под формата на лекции и семинарни занятия.

Abstract:

The aim of the course is for PhD students to acquire enough theoretical knowledge in the field of religious fundamentalism, especially in Islam. the different scientific approaches in exploring this phenomenon and its possible interpretations in the post-modern age. Fundamentalism as an element of government policy - an ontology of political power. Religious terrorism - the role of madrass, networking structures, sources of funding, social networks and jihad-in the context of the modernity. The course is fairly new and prepares for undertaking effective solutions that prevention from the risk of religious and ethnic conflicts. Key specialties targeted by lectures: for all majors in the social sciences.

Тема 9.4.26. Ислям и съвременност

Islam and modernity

Лектор:

доц.д.ф.н Богдана Тодорова

Assoc. Prof Bogdana Todorova, D.Sc.

E-mail: bonytodorova@gmail.com

Хорариум:

30 учебни часа

Attendance:

30 hours

Анотация:

Целта на курса е да запознае докторантите с научното осмисляне на политическите, социални, културно-цивилизационни и икономически процеси и явления, протичащи в ислямския свят в началото на 21 век. Курсът разглежда ролята на исляма в отделните региони, ислямските политически движения и партии, шиитско-сунитските противоречия, ислямският радикализъм и проблемът за тероризма в съвременния свят, ролята на исляма при протестните движения, ролята на традиционализма и особености на модернизма, както и причините за политизирането на исляма и ролята на политическия ислям в немюсюлманските страни.
Основни специалности, към които е насочен лекционния курс: за всички докторанти от обществени науки. Курсът ще се проведе под формата на лекции и семинарни занятия.

Abstract:

The purpose of the course is to familiarize PhD students with the scientific understanding of the political, social, cultural, civilizational and economic processes and phenomena taking place in the Islamic world at the beginning of the 21st century. The course examines the role of Islam in separate regions, Islamic political movements and parties, Shiite-Sunni contradictions, Islamic radicalism and the problem of terrorism in the modern world, the role of Islam in protest movements, the role of traditionalism and peculiarities of modernism, and the causes of politicization of Islam and the role of political Islam for non-Muslim countries.

Тема 9.4.27. Общност и общество

Community and society

Лектор:

доц. д-р Ивелина Иванова

Ivelina Ivanova, Assoc. Prof., PhD

Анотация:

Модерната политическа теория е била фокусирана върху индивидуалните права. Тъкмо те е трябвало да очертаят границата, отвъд която властта преминава в тирания. Но днес индивидуалните права не изглеждат достатъчни, за да гарантират легитимността на една публична власт. Защото от една страна те стават формални, ако бъдат откъснати от корените си в жизнения свят. Но от друга страна в късномодерните общества са събрани жизнени светове, между които се разгръщат напрежения, заплашващи да прераснат в конфликти. При това изглежда понятието за индивидуална автономност, издигнато до норма от модерната политическа теория, е вкоренено само в някои от тези жизнени светове и изисква изкореняването на собствените понятия на други, за да може да бъде пренесено там. Нещо повече, ограниченията на индивидуалните права вече не могат да бъде компенсирани от политическите права, произтичащи от принципа на народния суверенитет. Защото днес тези политически права не съвпадат с границите на националните държави, както изглежда са се надявали много политически мислители от първата половина на 20 в. Напротив, днес границите на народния суверенитет са вътрешни на късномодерните държави, те не делят своето население от чуждото, а разделят собственото им население.
Курсът ще представи генеалогията и съвременното състояние на този проблем в съвременната политическа теория. Ще бъдат проследени формирането на съвременните понятия за общност и общество и напреженията между тях от гледна точка на класическите социални науки, дебатите около обосноваността, политическите и социалните ефекти на едно право на общност, несводимо до гражданските и политическите права, както и преплитането на този дебат с критиката на изключването и маргинализирането в съвременната критическа и постколониална теория.

Synopsis:

Modern political theory was focused on individual rights. It was the individual rights that were supposed to set the boundaries beyond which power turned into tyranny. But in the present day, individual rights are not enough to justify the legitimacy of authority. On one hand, individual rights can become merely formal, manifesto rights if they are uprooted from the life-world. On the other hand, late modern societies bring together life-worlds that produce tensions, which constantly threaten to evolve into conflicts. Furthermore, the concept of individual autonomy, to which modern political theory granted a normative status, has taken root only in some life-worlds, and transplanting it in others involves the uprooting of other local, or perhaps alternative concepts. The situation is even more complicated because the limitations of individual rights can no longer be compensated by the enjoyment of seemingly unlimited popular sovereignty, because political rights are no longer coextensive with the principle of popular sovereignty or the boundaries of nation states as many political thinkers of the 20th century assumed. On the contrary, the fragmentations and fissures of the principle of popular sovereignty are internal to late modern states, they divide not the body politic from its others, but rather heterogeneous populations, which flows traverse the boundaries of the state.
The course is intended to represent the genealogy and the present state of this problem in contemporary political theory. The curriculum delineates the formation of the current concepts of community and society, the tension between the concepts from the perspective of conventional political science, the debates on the justification, the political and social effects of a potential right to community, which is irreducible to individual political or civil rights. The subjects are chosen so as to bring into focus the points of contact of the debates on communitarian rights with more general critiques of social exclusion and marginalization in contemporary critical and postcolonial theory.

Тема 9.4.28. ТЕОРИЯ НА ИСТОРИЯТА

THEORY OF HISTORY

Лектор:

доц. д-р Ивелина Иванова

Ivelina Ivanova, Assoc. Prof., PhD

Анотация:

Курсът има за цел да запознае обучаващите се с теорията на историята от втората половина на 20-ти век. Той представя основните проблеми на съвременната теория на историята. Курсът изяснява генеалогията на тези проблеми в контекста на просвещенската и спекулативната философия на историята, историзма, аналитичната философия на историята. В рамките на курса ще бъдат разгледани ключови фигури на теорията на историята като Мишел дьо Серто, Франк Анкерсмит, Куентин Скинър, Хейдън Уайт и др. Ще бъдат очертани някои от най-влиятелните съвременни подходи в мисленето за историята като риторическия и дискурсивния анализ. Ще бъдат описани промените в институционализацията на историческото знание и философията на историята.
Изучаването на това теоретично поле ще позволи на обучаваните да овладеят съвременни понятия, теоретични рамки, езици и техники на анализ, необходими за по-нататъшното им обучение и израстване като изследователи. Курсът ще стимулира развитието на критическо мислене, както и прилагането от наученото по специалността си към по-широки дисциплинарни контексти, както и саморефлексивно отношение към писането за история, историческите разкази и знания.

Synopsis:

The goal of the course is to introduce students to the theory of history of the second half of the 20th century. The course will outline the basic problems of the contemporary theory of history, and their genealogy in the context of Enlightenment, speculative and analytical philosophy of history. The curriculum includes key thinkers of history like Michel de Certeau, Frank Ankersmit, Quentin Skinner, Hayden White and others. The subjects are intended to present some of the most influential contemporary approaches to historiography as discourse analysis and rhetorical analysis. A special attention is given to the institutional transformations of historical knowledge and to the professionalization of philosophy of history as an academic discipline.
Studying theory of history will give to students the opportunity to acquire working knowledge of contemporary concepts, theoretical frameworks, analytical languages and techniques necessary for their education and development as researchers. The course will stimulate their critical thinking, their self-reflexive attitude to history writing, historical narratives and knowledges, and it will encourage them to use the concepts and research techniques invented in the field of theory of history to wider and heterogeneous contexts.