Social Sciences

Тема 9.1.1. МЕТОДОЛОГИЯ НА НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

METHODOLOGY OF SCIENTIFIC RESEARCH

Лектор:

Проф. Д.ик.н. Росица Чобанова

Rossitsa Chobanova, Ph.D.,D.Sc. Prof.

Тел. 02/810 40 30 - проф.д.ик.н. Р. Чобанова

E-mail: R_Chobanova@iki.bas.bg

Хорариум:

30 учебни часа, 20 кредита

Attendance:

30 hours, 20 credits

Анотация:

Цел на специализирания докторантски курс с над 15 годишна история е да помогне за подготовката и защитата на дисертационния труд. Изучава се технологията на научното теоретично и практико-прложно изследване с акцент върху формулирането на изследователския въпрос; процеса на научното търсене и представянето на научните резултати на професионално равнище – написването на дисертационен труд, автореферат, научна статия, рецензия, цитиране и др.; защита на дисертационен труд, представяне на научен доклад и друга научна комуникация, научната кариера. Докторантите прилагат усвоените знания към учебни задачи, чието решение след обсъждане се публикува на страниците на Дискусионните материали на института.В началото на курса докторантите получават учебните разработки на колегите им от предишните години (налични на хартиен носител в библиотеката на института и на ЦУ). Успешно завършилите курса получават поименен сертификат от ЦО на БАН.
Основни специалности, към които е насочен лекционния курс: за всички специалности от обществените науки. 15 годишният опит показва, че докторанти и от други науки намират курса за полезен.

Abstract:

Purpose of the specialized doctoral course is to help in the preparation and defense of the thesis by classifying the basic elements of the technology of scientific theoretical and applyed research and presentation of research results at the professional level.
Key specialties targeted by lectures: for all majors in the social sciences.
Individual lectures invite other speakers, including from abroad, excelling in various fields.

П О К А Н А

Институтът за икономически изследвания при БАН организира специализиран курс за докторанти по
"Методология на научните изследвания"
с лектор
проф. д.ик.н. Росица Чобанова
e-mail – r_chobanova@iki.bas.bg

Лекционния курс е в рамките на 30 часа и дава 20 кредита за докторантите на БАН, съгласно кредитната система на обучение в БАН
Курсът ще стартира на 04.04.2023 г. - вторник от 17.00 часа.
Занятията ще се провеждат в работни дни от 17.00 до 18.45 часа, като на 04.04.2023 г. ще се уточни план-график на занятията.

Покана (.pdf)

Тема 9.1.2. ПРИЛОЖНА СТАТИСТИКА

APPLIED STATISTICS

Лектор:

Доц. д-р Недялко Несторов

Asoc. Prof. Nedyalko Nestorov, Ph. D.

Тел. 02/810 40 30

E-mail: N_Nestorov(a)abv.bg

Хорариум:

30 учебни часа, 20 кредита

Attendance:

30 hours, 20 credits

Анотация:

Специализираният докторантски курс има за цел да запознае докторантите с практиките в различните етапи на статистическото изследване. От планиране, събиране и обработка на научни данни, до формулирането на научни заключения от тях. При избора на темите за предлагания курс са отчетени и се дискутират обичайните трудности, които се срещат при провеждане на емпирични изследвания. Демонстрират се и възможности на различни специализирани софтуерни продукти за обработка на данни.
В рамките на курса, докторантите имат възможност да коментират конкретни казуси от своята научно-изследователска работа и да получат насоки за използване на конкретни инструменти от статистическия подход.
Курсът е насочен към всички докторанти от обществените и хуманитарните науки.

Abstract:

The specialised PhD course aims to familiarize PhD students with the practices in the different stages of statistical research. From planning, collecting and processing scientific data, to formulating scientific conclusions from them. In selecting the topics for the proposed course, common difficulties encountered in conducting empirical research are considered and discussed. The capabilities of various specialized data processing software products are also demonstrated.
Within the course, PhD students have the opportunity to comment on specific case studies from their research work and receive guidance on the use of specific tools from the statistical approach.
The course is aimed at all PhD students in the social sciences.

Тема 9.1.3. ЗЕЛЕНА И КРЪГОВА ИКОНОМИКА

GREEN AND CIRCULAR ECONOMY

Титуляр:

проф. д. ик. н. Виржиния Желязкова

Prof. Virginia Zhelyazkova, DSc, Ph. D.

Тел. +359 888 789 234

E-mail: v.zhelyazkova@iki.bas.bg

Хорариум:

30 учебни часа, 20 кредита

Attendance:

30 hours, 20 credits

Анотация:

Целта на обучението в рамките на специализирания курс е докторантите да получат знания за същността на зелената и на кръговата икономика, за теориите и основната терминология, свързани с тях, за политиките на водещите страни в света и за перспективите пред развитието на този тип икономика в България.
По време на курса ще се анализират ползите от прехода към зелена и кръгова икономика, ще се обсъжда ефективността на различни политики и практики в тази посока, като целта е да се постави началото на дискусия и научна работа за идентифициране на работещи зелени и кръгови решения за икономическите субекти в България. Предвижда се да се привлекат гост-лектори от страната и от чужбина за споделяне на опит и добри практики.
Курсът е насочен както към докторантите от професионално направление 3.8 „Икономика“, така и от други направления предвид изявената интердисциплинарност на материята в областта на зелената и кръговата икономика.

Abstract:

The aim of the specialized course is for doctoral students to gain knowledge about the essence of the green and circular economy, the theories and basic terminology related to them, the policies of the leading countries in the world and the prospects for the development of this type of economy in Bulgaria.
During the course, the benefits of the transition to a green and circular economy will be analyzed, the effectiveness of various policies and practices in this direction will be discussed, with the aim of initiation a debate and scientific work to identify green and circular solutions for economic entities in Bulgaria.
Participation of guest lecturers from the country and abroad is envisaged for the purpose of sharing knowledge and good practices. Given the pronounced interdisciplinary nature of the subject of green and circular economy, the course is targeted at both doctoral students from professional area 3.8 "Economics" as well as such from other fields.

Тема 9.2.1. ПРАВО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

EUROPEAN UNION LAW

Лектор:

Проф. д-р Ирена Илиева

Prof. Irena Ilieva, PhD

Моб. 0878 211 135

E-mail: irena_ilieva@lawyer.bg

Хорариум:

30 лекционни часа

Кредити:

Анотация:

Учебният специализиран курс по “Право на ЕС” има за цел да задълбочи знанията на докторантите за създаването и развитието на ЕС, неговата институционална структура и основни принципи на функциониране, главните институции, достиженията на правото на ЕС, източниците, съдебната системи и главните политики.
Той е предназначен главно за докторантите в докторска програма „Международно право и международни отношения“, защото голяма част от темите на дисертационните трудове са в материята на Правото на ЕС или са интердисциплинарни и изискват задълбочени знания в тази област. Курсът може да е полезен за всички докторанти в други акредитирани докторски програми в ИДП, както и в други научни специалности доколкото темите на дисертационните трудове засягат аспекти от правото на ЕС, институционалната система и политиките на Съюза.

Annotation:

The specialised course in EU Law aims to deepen the PhD students' knowledge of the creation and development of the EU, its institutional structure and basic functioning principles, the main institutions, the acquis communautaire, the sources, the judiciary and the main policies.
It is mainly intended for PhD students in the International Law and International Relations PhD programme, because many of the thesis topics are in the field of EU law or are interdisciplinary and require in-depth knowledge in this area. The course may be useful for all PhD students in other accredited PhD programmes at the Institute for the State and the Law, as well as in other research fields insofar as the thesis topics concern aspects of EU law, the institutional system and Union policies.

Допълнителна информация

Тема 9.2.2. МЕЖДУНАРОДНО ПУБЛИЧНО ПРАВО

INTERNATIONAL PUBLIC LAW

Лектор:

Проф. д-р Ирена Илиева

Prof. Irena Ilieva, PhD

Моб. 0878 211 135

E-mail: irena_ilieva@lawyer.bg

Хорариум:

30 лекционни часа

Кредити:

Анотация:

Учебният специализиран курс по “Международно публично право” цели да задълбочи знанията на докторантите в тази материя, да им осигури солидна основа за написване на дисертационен труд по Международно публично право и международни отношения и да ги подготви за методология на писане на голям по обем научен труд.
Учебният материал е структуриран класически на обща и особена част. В общата част са включени понятието за Международното публично право, разграничаването му от други отрасли на правото, характерните му особености и функции, историческото развитие на отрасъла и доктрината за МПП, източниците и субектите, проблемите на международната отговорност на държавите, международните организации и международно наказателна отговорност на индивида. Разглеждат се класическите институти на отрасъла като мирните средства за разрешаване на международните спорове, международния арбитраж и международното правосъдие.
На преден план в курса са изведени също такива важни отрасли и институти на МПП като правоприемството, международноправната защита на правата на човека и международното хуманитарно право, правното положение на населението.
Специалната част се акцентира върху изучаване на отраслите: международното договорно право, дипломатическото и консулско право, право на международните организации, сред които подробно се преподава ООН.

Annotation:

The specialized course in International Public Law aims to deepen the knowledge of PhD students in this subject, to provide them with a solid foundation for writing a dissertation on International Public Law and International Relations and to prepare them for the methodology of writing a large volume of scientific work.
The course material is classically structured into general and special sections. The general part includes the concept of International Public Law, its distinction from other branches of law, its characteristics and functions, the historical development of the branch and the doctrine of IPL, the sources and subjects, the problems of international responsibility of states, international organizations and international criminal responsibility of the individual. Classical institutions of the branch such as peaceful means of international dispute settlement, international arbitration and international justice are examined.
The course also foregrounds such important branches and institutes of IPL as succession, international human rights law and international humanitarian law, and the legal status of populations.
The special part focuses on the study of the branches: international treaty law, diplomatic and consular law, and the law of international organizations, among which the United Nations is taught in detail.

Допълнителна информация

9.3. - ИНСТИТУТ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО И ЧОВЕКА

Курсовете ще се провеждат в началото на академичната година (октомври-ноември) при достатъчен брой записани докторанти.

Тема 9.3.3. ПСИХОЛОГИЯ В ПОЛИТИКАТА ИЛИ ПОЛИТИКАТА КАТО ФУНКЦИЯ ОТ ПСИХОЛОГИЧНОТО

PSYCHOLOGY IN THE POLITICS OR THE POLITICS AS A FUNCTION OF THE PSYCHOLOGICAL

This course may also be held in English, upon request.

Лектор:

Проф. д.н. Антоанета Христова

Prof. Antoinetta Hristova, DSc

Моб. 0888209766

E-mail: a.hristova@iphs.eu

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Курсът предлага теми, които са подбрани с две основни цели: 1. да представи основната рамка на "политическата психология" като сфера на интердисциплинарно знание; и 2. да задълбочи познанията за някои основни психологични механизми, чрез които може да се интерпретира случващото се в политиката. Политическата психология е ново специализирано знание в системата на обучение на обществените специалности не само у нас, но и в страните, където това знание е било създадено и систематизирано най-рано. То съдържа много специфични теории и закономерности, които не се изучават в останалите дисциплини, включващи политиката като обект на изучаване или фактор на влияние. Познанието за възможните посоки на интерпретиране на наблюдаваните обществени явления, би направило бъдещите специалисти в сферата на обществените науки по-внимателни и прецизни в разбирането и търсенето на обяснителни механизми в собствената им практика. Темите включват проблеми от формиране и управление на нагласи до изучаване личността на лидера в политиката.
Докторантският курс е насочен към психолози, социолози, политолози, философи и други специалисти от сферата на обществените науки.

Annotation:

The selected topics in the course "Psychology in the politics or the politics as a function of the psychological" have two basic aims: 1. to present the general theoretical frame of political psychology as interdisciplinary field of knowledge; and 2. to extend learning about some psychological mechanisms related to the interpretations on political events. Political psychology is a new, more specified knowledge in the educational system for social sciences not only in our country, but and in the countries where this knowledge is created and systematized earlier. It involves a lot of specific theories and relations not presented in the disciplines studying politics. The knowledge of psychological points of interpretation helps to be more precise in understanding of explanation mechanisms in own practice for PhD students. The topics are ranged over a large number of problems starting from political leadership, across – attitude management, to psychology of terrorism.
The course is referring to PhD students in psychology, political science, philosophy, sociology and other social sciences.

Тема 9.3.4. АКАДЕМИЧНО ПИСАНЕ

ACADEMIC WRITING

Курсът на сайта на ИИНЧ

Лектор:

проф. д-р Катя Стойчева

Professor Katya Stoycheva, PhD

Тел. 02 - 979 30 02

E-mail: kstoycheva@iphs.eu

Анотация:

Курсът си поставя за цел развитие на уменията за писане и представяне на резултатите от теоретични анализи и емпирични изследвания у докторантите, които да ги подпомогнат в създаването на различни научни продукти (дисертационен труд, статии). Курсът в обем 30 академични часа включва лекции, дискусии, работа в група и практически занимания.
Темите включват:
Организация на научния материал, обобщаване на предишни изследвания, представяне на емпирични изследвания, коментар и интерпретация на емпирични данни, анализ на теории и данни в поведенческите и социални науки; Език и стил в научния текст; принципи на доброто писане; качества на текста (изречение, абзац, глава).
Упражненията на студентите включват:
Формулиране на темата на тяхната работа в два реда (заглавие)
Изготвяне на резюме на научна статия (в обем до половин страница) и на схема на теоретичен модел на изследване
Правене на съдържание на разработката им (теоретичен обзор и постановка на изследването или цялостната дисертация, в зависимост от етапа на обучението на докторанта)
Написване на обобщение на разработката (до 2 страници)
В провеждането на курса ще участва и Мая Конова, редактор на списание "Психологични изследвания" и списание "Население".

Допълнителна информация

Annotation:

This course aims at developing the writing skills of doctoral students in their preparation for a successful completion of their studies. The focus is on offering understanding (writing as an important part of science; what makes the scientific writing more effective) and learning (strategies of effective scientific communication). Students will be able to practice various techniques and skills in writing about their own work. The topics will discuss the organization of the material in review and research papers, the structure of a dissertation, presentation and interpretation of empirical results, style and format in reporting research, the qualities of good academic writing.

Тема 9.3.13. ЛОГИКА НА ОСНОВНИТЕ СТАТИСТИЧЕСКИ МЕТОДИ, ИЗПОЛЗВАНИ В ПОВЕДЕНЧЕСКИТЕ И СОЦИАЛНИТЕ НАУКИ

LOGIC OF THE BASIC STATISTICAL METHODS USED IN THE BEHAVIORAL AND SOCIAL SCIENCES

Лектор:

доц. Георги Илиев Петков

секция "Психология на развитието и здравето"

Анотация:

Целта на курса е да запознае студентите с базовите логически конструкции, използвани от статистиката в поведенческите и социалните науки. Темите, разглеждани в него са на границата между статистиката и философията, като основните въпроси, с които се занимава, са статистически, но не са как и какво, а са защо.
Първата част е посветена на четири основни понятия, съответно средно, дисперсия, корелация и взаимодействие. Втората част покрива базовия материал по статистика, базиран на логиката за проверка на хипотези, преподаван в университетските програми от поведенческите и социалните науки, съответно t-тест, дисперсионен анализ, регресионен анализ и непараметрични тестове. Третата част се доближава до хоризонта на възможностите на статистиката и в нея се разискват ограниченията (както теоретични, така и чисто практически) пред нея, някои критики и съвременни дискусионни и разделителни дилеми. Разглеждат се съответно грешки при практическата статистическа проверка на хипотези, бейсианските възгледи, тежките изчислителни модели за машинно обучение и свръх-сложността.

Информация за курса

Annotation:

The aim of the course is to introduce students with the basic logical constructions used by statistics in the behavioral and social sciences. The topics covered are on the border between statistics and philosophy. The main issues are statistical, but the main questions are not how and what, but why.
The first part is devoted to four main concepts, respectively mean, variance, correlation and interaction. The second part presents the logic for testing hypotheses, covering the basic material taught in university programs in behavioral and social sciences. The lectures are about t-test, analysis of variance, linear regression and χ2 based tests, respectively. The third part approaches the horizon of the possibilities of statistics and discusses the limitations (both theoretical and practical) in front of it, some criticisms and contemporary discussion and dilemmas. Mistakes in the practical statistical testing of hypotheses, Bayesian view, heavy computational models for machine learning, and over-complexity are considered, respectively.

Тема 9.3.14. ИНДИВИДУАЛНИ РАЗЛИЧИЯ НА РАБОТНОТО МЯСТО

INDIVIDUAL DIFFERENCES AT WORKPLACE

Лектор:

проф. д.н. Ергюл Таир

Департамент "Психология", ИИНЧ

Prof. Ergyul Tair, DSc

Тел. +359 896 646 257

E-mail: ergyul_tair@yahoo.com

Хорариум:

30 учебни часа, 20 кредита

Attendance:

30 hours, 20 credits

Анотация:

Целта на курса е да представи в теоретичен и приложен план ролята на индивидуалните различия в трудовото поведение. Курсът е систематизиран в няколко основни области. В първата част се проследява същността, основните изследователски насоки и методите за изследване на индивидуалните различия. Втората част акцентира върху различни теоретични направления, които очертават оригинални разбирания за структурата на личността. Проследяват се класически и съвременни теории, включващи биологична, социална, когнитивна и диспозиционна перспектива към личността. Специално внимание се отделя на съвременните изследвания, които предоставят доказателства за ролята на личностните черти, познавателните и емоционалните способности в изпълнението и цялостното поведение на работното място. В последната част се представят резултати от български изследвания, разкриващи ролята на личностните и организационните фактори за контрапродуктивното поведение, професионалното изтощение, ангажираността и афективното професионално благополучие.
Докторантският курс е насочен към психолози, социолози, икономисти и други специалисти от сферата на обществените науки.

Annotation:

The course is aimed at getting acquainted with theoretical approaches and implications of individual differences at workplace. Main topics in the course: 1) Basic theoretical and metodolocical isues in studying individual differences; 2) Classical and modern theories, including biological, social, cognitive and dispositional perspective on the personality, as special attention is paid to results from contemporary research providing evidence for the role of personality traits, cognitive abilities, and emotional intelligence in job performance and overall behavior in the workplace. The last part presents and analyze the results of Bulgarian research, revealing effects of personality traits, individual and organizational factors on counterproductive work behavior, burnout, work engagement and affective job well-being.
The course is referring to PhD students in psychology, sociology, economics and other social sciences.

Информация за курса

Тема 9.3.15. ЛИЧНОСТ, БЛАГОПОЛУЧИЕ И ПСИХИЧНО ЗДРАВЕ

PERSONALITY, WELL-BEING AND MENTAL HEALTH

Лектор:

проф. д.н. Ергюл Таир

Департамент "Психология", ИИНЧ

Prof. Ergyul Tair, DSc

Тел. +359 896 646 257

E-mail: ergyul_tair@yahoo.com

Хорариум:

30 учебни часа, 20 кредита

Attendance:

30 hours, 20 credits

Анотация:

Съдържанието на курса е систематизирано върху основните направления в психология на личността, като акцент е поставен върху съвременните биологични, когнитивни и диспозиционни модели. Основната част на курса акцентира върху различни модели, които очертават оригинални разбирания за структурата на личността, наред с методите за тяхното измерване. Специално внимание се отделя на съвременните изследвания, които предоставят доказателства за ролята на личностните характеристики в обучението и работата, по отношение на субективното благополучие и психичното здраве.
Докторантският курс е насочен към психолози, социолози и други специалисти от сферата на обществените науки.

Annotation:

The content of the course is systematized on the main directions in personality psychology, with an emphasis on modern biological, cognitive and dispositional models. The main part of the course focuses on different models that outline original understandings of personality structure, along with methods for measuring them. Special attention is paid to contemporary research, which provides evidence of the role of personal characteristics in education and work, on subjective well-being and mental health.
The course is referring to PhD students in psychology, sociology, economics and other social sciences.

Информация за курса

Тема 9.3.7. ТЕОРИИ ЗА РАСИТЕ, ЕТНИЧНОСТТА И НАЦИОНАЛИЗМА

THEORIES ON RACE, ETHNICITY AND NATIONALISM

Лектор:

Лектор: Проф. д-р Илона Томова

Prof. Ilona Tomova, PhD

Тел. 0876-52-66-96; 02-979-30-30

E-mail: ilonai2000@yahoo.com

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Курсът е насочен към запознаване с основните теории, научни парадигми, изследователска методология и полета на изследване на расите, етничността и национализма като основни компоненти на индивидуалната и груповата идентичност на населението в епохата на модерността и пост-модерността, които притежават мощен потенциал за мобилизиране на огромни маси за политическо действие като политическа идеология, изградена около културна доктрина; като политическо движение за конструиране, укрепване и съхранение на териториални политически цялости (национална държава или културна автономия) и за извоюване на по-добри перспективи за социално-икономическо развитие на отделните расови или етнически общности.
Основни специалности, към които е насочен лекционния курс: за всички специалности от обществените науки.

Annotation:

The course is aimed at getting acquainted with basic theories and scientific paradigms, research methodology and research fields of race, ethnicity and nationalism as essential components of individual and group identity of the population in the age of modernity and post- modernity. Main focus is on the contemporary basic theories and paradigms in conceptualization of race, ethnicity and nationalism today as a significant part of group and personal identity and social stratification, but also on their potential to mobilize huge masses for political action as a political ideology built around cultural doctrine; as a political movement for the construction, strengthening and preservation of territorial political entities (state or national cultural autonomy) and to win better prospects for socio-economic development of different racial or ethnic groups.
Key specialties targeted by lectures: for all disciplines of social sciences.

Тема 9.3.8. РАСА, ЕТНИЧНОСТ И СОЦИАЛНИ НЕРАВЕНСТВА. РОЛЯТА НА ЕТНИЧНОСТТА И РЕЛИГИЯТА ЗА

СОЦИАЛНОТО ИЗКЛЮЧВАНЕ В "НАЦИОНАЛИЗИРАЩИТЕ НАЦИОНАЛНИ ДЪРЖАВИ"

RACE, ETHNICITY AND SOCIAL INEQUALITIES. ROLE OF ETHNICITY AND RELIGION FOR SOCIAL EXCLUSION IN THE ‘NATIONALISING NATIONAL STATES’

Лектор:

Лектор: Проф. д-р Илона Томова

Prof. Ilona Tomova, PhD

Тел. 0884 23 70 85; 02-979-30-30

E-mail: ilonai2000@yahoo.com

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Курсът стартира с концептуализация на етничността, нацията, расата, "национализиращата национална държава". Разглежда се ролята на расата, етничността и религията за социалното изключване. Анализира се влиянието на социалните политики върху социалното неравенство и социалното изключване на големите малцинствени общности и имигрантите в редица европейски държави и конкретно – в България. Специално внимание се отделя на ролята на образователната система, достъпа до пазара на труда, разликата във възнагражденията, достъпа до здравни и други социални услуги, както и на пространствената сегрегация на малцинствата за социалното им изключване.
Основни специалности, към които е насочен лекционния курс: за всички специалности от обществените науки.

Annotation:

Тема 9.3.9. ЕТНИЧЕСКО И КУЛТУРНО МНОГООБРАЗИЕ НА БАЛКАНИТЕ И В БЪЛГАРИЯ

ETHNIC AND CULTURAL VARIETY IN THE BALKANS AND IN BULGARIA

Лектор:

Лектор: Проф. д-р Илона Томова

Prof. Ilona Tomova, PhD

Тел. 0884 23 70 85; 02-979-30-30

E-mail: ilonai2000@yahoo.com

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Целта на курса е запознаването на студентите с етническото, религиозното и езиковото мнгообразие на Балканите и конкретно в България като едно от богатствата на региона. Изследват се моделите за съвместно съжителство и търпимост, които са характерни за населението на този регион, както и ролята на културните различия за социалната стратификация, социалните неравенства, социалното изключване и конфликтите на Балканите и в България.

Annotation:

This course’ objective is to present the ethnic, religious and linguistic variety in the Balkans (and Bulgaria) as a special region’s wealth. The region’s specific models of ethnic and religious co-existence and tolerance are studied, but also the role of the cultural differences for the social stratification and inequalities, conflicts and social exclusion. The course includes 10 themes to be presented in 30 teaching hours.

Тема 9.3.10. ТЕОРЕТИКО-МЕТОДОЛОГИЧНИ ОСНОВИ НА ИСТОРИЧЕСКАТА ДЕМОГРАФИЯ

THEORETICAL AND METHODOLOGICAL FOUNDATIONS OF HISTORICAL DEMOGRAPHY

Лектори:

Проф. дин Щ. Д. Щерионов, доц. д-р В. Мучинов

Prof. Shtelian Shterionov, assoc. assoc. prof. V. Muchinov, PhD

Тел. 0886 61 98 71; 0885 39 14 03; 02-979-30-30

E-mail: shterionov@yahoo.com

E-mail: vencim_80@abv.bg

Хорариум:

60 часа (30 часа лекции и 30 часа упражнения)

Анотация:

Целта на курса е да се запознае аудиторията с общотеоретичните проблеми, свързани с развитието на историческата демография като научно-учебна дисциплина, с нейната изворова база, с методологията ? и пр. В курса са представени най-значимите съвременни концепции и школи в областта на историко-демографското познание и е разкрито нивото на неговото развитие в рамките на българската историческа наука.

Annotation:

This course’ objective is to present the main theoretical problems in the development of historical demography, its source base and methodology. The course presents the most important modern concepts and trends in the historical and demographic knowledge. The level of its development in the Bulgarian historical science is revealed.

Тема 9.3.11. ДЕМОГРАФСКО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО

DEMOGRAPHIC DEVELOPMENT OF THE BULGARIAN LANDS DURING THE REVIVAL

Лектори:

Проф. дин Щ. Д. Щерионов, доц. д-р В. Мучинов

Prof. Shtelian Shterionov, assoc. prof. V. Muchinov, PhD

Тел. 0886 61 98 71; 0885 39 14 03; 02-979-30-30

E-mail: shterionov@yahoo.com

E-mail: vencim_80@abv.bg

Хорариум:

60 часа (30 часа лекции и 30 часа упражнения)

Анотация:

Целта на курса е да се направи детайлен анализ на демографското състояние на българските земи през Възраждането. Всяка отделна тема в курса се изгражда около ядрото на базисен за демографското развитие на изследваното население проблем, като представя най-общо и различните, асоциирани с него явления. В общата рамка подбраните теми дават възможност да се откроят специфичните за населението, обитаващо българските земи през Възраждането, посоки на демографско, а същевременно и на социално-политическо и културно-историческо развитие.

Annotation:

This course’ objective is to analyze in details the demographic situation of the Bulgarian lands during the National Revival. Each topic discusses basic problems of the demographic development in the Bulgarian lands. The specific trends in the demographic, socio-political and cultural development of the population are revealed.

Тема 9.4.1. ФИЛОСОФИЯ НА ТЕХНИКАТА

PHILOSOPHY OF TECHNOLOGY

Лектор:

доц. д-р Ивелина Иванова

assoc. prof. Ivelina Ivanova, PhD

Тел. 089 615 8898

E-mail: i.ivanova@gbg.bg

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

При днешното свръхнарастване на предметното около нас, което на практика има технически генезис, нормално е хората да виждат в техниката материален конструкт, изграден в перспективата на полезното и рационалното. Основният патос за изготвянето и предлагането на този курс е продиктуван от желанието да се "избяга" именно от инструменталисткото виждане за техниката като материален конструкт на рационално целеполагане за постигането на полезен резултат. Самата етимология на древногръцката techne показва как заедно с централния смисъл на "изработване" и "материално произвеждане" тя постепенно придобива смислите на "изграждане", "ефикасно правене", "начин да се прави", "продуктивно умение", "метод", "способ", които не се отнасят само до материалната практика. В крайна сметка Аристотел приравнява techne до значението на "създаване" (poiesis): тя е ориентирана към "онова, което може да бъде и по друг начин". Techne или "склонността да се създава" има грижа за случването на това, което в себе си би могло, както да бъде, така и да не бъде, т.е. тя е онова "чието начало е в твореца, а не в това, което се твори".
Тази археология на смисъла намира естественото си продължение в анализа на връзката между техника (techne) и изкуство (ars), два термина, които Античността е удържала в единство. Като израз на стремежа не само по-пълно да се очертае етимологическата сфера на techne, но и по-стриктно да се обозначат демаркационните линии между различните модалности на техническото, трябва да се разгледат анализите на технологията и на "културната технология" (онзи дял от науката за техниката, който изследва връзката между техниките и социо-културните феномени, най-общо казано).
Накрая, след като са въведени основните смисли и понятия, след като са конфигурирани основните полета на анализ на техническото, се предлага една примерна тематизация на философския дискурс за техниката, съчетана с изложение на част от възможните гледни точки, които рамкират семантичните граници на този дискурс. Ще бъдат изведени основните тези и изводи, характеризиращи всяка една гледна точка, те ще се обсъждат и съпоставят и от тази компаративистка платформа ще се направи опит да се отдели най-значимото от философска гледна точка, и като постановка на проблемите, и като аргументация, и най-вече като дискурс, прилежащ към някакви вече установени територии на философстване.

Тема 9.4.2. ЧОВЕШКОТО ТЯЛО КАТО ПРОБЛЕМ В ХУМАНИТАРИСТИКАТА

THE HUMAN BODY IN HUMANITIES

Лектор:

доц. д-р Валери Личев

assoc. prof., Valeri Lichev, PhD

Тел. 088 291 3972

E-mail: vlichev_61@yahoo.com

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

В контекста на западната култура знанията и практиките, които имат за обект тялото (антропология, медицина, изкуство, психоанализа, семиотика) са се развивали и обсъждали в рамките на две философски традиции - картезианската и аристотелианската. Това рамкиране е особено експлицитно за хуманитарните и медицинските дисциплини. Техният понятиен апарат (понятията "сома", "психе", "телесна схема", "образ на тялото", "психомоторика", "психосоматика" и т.н..), както и техните теоретични конструкти са в зависимост от две перспективи: едната е дуалистична (картезианската) и предопределя отношенията на причинност между психе и сома, а другата - по-единна (аристотеловата) и разглежда душата като форма на организираното тяло. Всеки теоретичен дискурс отчита този двойнствен статут на тялото, който е резултат от философския дебат около понятията "психе" и "сома".
Някои дисциплини ситуират човешкото тяло сред феномените на символното. Антропологията, например, изважда тялото извън скобите на обективистките апории като го денатурализира: тя говори за социални употреби на тялото, което означава то да бъде наблюдавано и изследвано от гледна точка на мястото и ролята на индивида в социалната група. Докъде може да се стигне, ако на тялото се придава социална или някаква друга символика? Отговорът се търси в семиотичния и в психоаналитичния анализ на тялото. За семиотика тялото може да бъде описано като знак, което го доближава и същевременно разграничава от езика като система от знаци. За психоаналитика има разлика между анализ на означаващите на желанието (този анализ възпрепятства реализацията на желанието) и актуализация (симптоматическа, еротическа или естетическа) на влечението (нагона).
В общи линии курсът има за цел да даде една пространна картина на теоретичния дебат за тялото, така както той е отразен в отделните дисциплини (интерпретиращи телесността), в съвременното изкуство и в културологичните анализи на някои тенденции и феномени на съвременното ни развитие.

Тема 9.4.4. АЛГОРИТМИЧНА И НЕАЛГОРИТМИЧНА СЛОЖНОСТ

Лектор:

доц. д-р Асен Димитров

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Понятието сложност се превърна във водораздел между класическата и некласическата рационалност. Принципно новото ниво на сложност, присъщо на съвременното общество, култура и мислене се дължи на несравнимо усложняване на тяхната:

структура
динамика
на появата на остри кризи, поставящи под въпрос възможноста за устойчиво развитие и контрол.

Още по-ярка е демаркацията по линия на сложността в съвременната, некласическата рационалност. Тук сложността се подразделя на два основни масива: алгоритмична и неалгоритмична комплексност.

Първите сигнали за появата на нов подход към алгоритмичната комплексност са от края на ХІХ в., но теория на сложните системи бе създадена през втората половина на ХХ в. Днес изследванията на алгоритмичната комплексност са фокусирани в едно множество от научни дисциплини, обединяващо: нелинейната динамика и теорията на хаоса, неравновесната термодинамика, синергетиката и теорията на самоорганизацията.

В онтологичното ядро на това интердисциплинарно изследване бяха разработени нови идеи за: равновесието, симетрията, детерминизма, нелинейността, реда и хаоса, стабилността и сложността. – Слезе се на едно ниво по-надълбоко при изследването на реалността – от света на вещите, техните свойства и отношения се премина към изследването на атракторите на комплексните динамики и на тяхната фрактална геометрия.

Същевременно, обаче, възникна мощна тематизация на неалгоритмичната сложност, която е обект на постмодерната философска традиция, на конкретните хуманитарни и социални науки, а напоследък – на амбициозен и продуктивен семиотичен анализ. При всички тях пораждащ принцип на неалгоритмичната комплексност е интелигентността, смисълът.

Приоритет на курса е неалгоритмичната комплексност. Главната задача е да се деалгоритмизира комплексността. Това ще се постигне по различен начин:

чрез изложението на теорията на алгоритмичната комплексност на естествен език, чрез визуализация и онтологически превод на основните u принципи, категории, аналитични инструменти и когнитивни продукти;
чрез тематизация на сложността в термините на всекидневната, художествената и хуманитарната рационалност;
като се експлицира отчетливо ролята на интелигентността, на смисъла, като пораждащ принцип на неалгоритмичната комплексност; като се очертаят продуктивните възможности на семиотичния анализ на комплексността.

Курсът не предполага предварителни технически познания и умения. Изложението е на естествен език, което ще е от особена полза за докторантите по философия, културология, психология, социология и др. хуманитарни и социални науки. Акцентът върху подхода и резултатите от биосемиотиката го правят актуален за биологическите дисциплини, а онтологическото ядро на алгоритмичната и неалгоритмичната сложност – и за добре запознатите с нелинeйната динамика докторанти по природонаучни и математически специалности.

Курсът ще се проведе под формата на лекции и семинарни занятия. Предвиждат се ежеседмични лекции и упражнения – през две седмици.

Тема 9.4.9. Антропологията: поява, развитие и съвременни направления

Anthropology: nascence, development and contemporary trends

Лектор:

доц. д-р Валери Личев

assoc. prof., Valeri Lichev, PhD

Тел. 088 291 3972

E-mail: vlichev_61@yahoo.com

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Курсът е ориентиран към възможността да се даде една пределно широка рамка на антропологическия проект.
Известно е, че съществуват различия в разбирането на предмета на антропологията не само между англо-саксонския свят и Европа, но и между американската и британската антропологии, така че патосът на предлаганата тематика има амбицията да представи теоретичните полета, както и различията между тях, на всички известни антропологически школи, за да се даде една изчерпателна картина на антропологическата наука в нейната цялост.
Отделно се търсят пресечните точки, общото и различното, между антропологията, която е в процес на отвоюване на своя собствена територия, от една страна, и етнологията, и социологията, които вече имат статуса на установени научни дисциплини, от друга страна.
Естествено, неизменно се проследява връзката между отделните антропологически школи и техният невинаги ясно заявен интерес, а именно изследване на културата посредством изучаването на човека в различните негови модалности: физическа, социална, икономическа, историческа, политическа, религиозна.

Тема 9.4.10. Култура и цивилизация

Culture and civilisation

Лектор:

доц. д-р Валери Личев

assoc. prof., Valeri Lichev, PhD

Тел. 088 291 3972

E-mail: vlichev_61@yahoo.com

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Предложеният курс има не просто за цел да изследва двата феномена "култура" и "цивилизация", а да потърси корените както на тяхната противопоставеност, така и на тяхната тафтологичност, и в двата случая в контекста на тяхната европейска идентичност.
През септември 1914 г., изкушен от военната пропаганда, Томас Ман припомня анатемата, отправена от Лутер към католическия универсализъм и възобновена по-късно от Хердер по отношение на философията на Просвещението (на Енциклопедистите), и поставя във в-к Neue Rundschau въпроса за принципния антагонизъм между немската "култура" и френската "цивилизация". Той пише: "Цивилизацията и културата са противоположности и са една от многото прояви на вечната космическа противопоставеност и на конфликтната игра между Духа и природата ... Културата е затвореност, стил, форма, поведение, вкус, свят, независимо че всичко това би могло да бъде авантюристично, гротескно, диво, кърваво и ужасяващо ... Цивилизацията, от своя страна, е разум, просветеност, доброта, благоприличие, скептицизъм, развлечение, Дух (Geist). Да Духът е възпитан, буржоазен: той е заклет враг на нагона на страстите, той е антидемоничен, антигероичен – и едва ли е парадоксално да се каже, че той е и антиизключителен." Дали тази антиномия не илюстрира само покорството на "интелектуалеца" пред изискванията на националната пропаганда? Едва ли, тъй като думите на Т. Ман почти преповтарят заключенията на не един и двама френски мислители, които съвсем откровено споделят, че зачитайки Гьоте и Хердер, човек остава с усещането, че встъпва в храм.
Разбира се, курсът има за цел по-скоро, вземайки мотив от тази аксиологична опозиция, да бъде едно ефективно изследване на двата феномена "култура" и "цивилизация", както може да се види от предложената примерна тематизация на курса.

Тема 9.4.11. Играта като феномен на културата

The game as a cultural phenomenon

Лектор:

доц. д-р Валери Личев

assoc. prof., Valeri Lichev, PhD

Тел. 088 291 3972

E-mail: vlichev_61@yahoo.com

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Индивидуална или колективна, почти по дефиниция играта остава встрани от нормите на социалния живот, какъвто той по принцип се разбира, защото да се играе това означава да се поставиш извън принудите, които управляват обикновеното съществуване. Същевременно очевидно играта има отношение към социалния живот, понеже, от една страна, тя често го пародира, а от друга - дори в най-рационалните форми на всяка култура лесно могат да бъдат открити елементи на фантазия, които задоволяват нашия апетит за игра. Може да се запитаме дали игровото съзнание не присъства в някои интересуващи социолога процеси, дали то не му дава обяснение за тях, дали играта не поражда някои форми на културата или, напротив, дали тя не е един вид деформация на културното производство. Може да се каже, че всичко произлиза от играта, както и че всичко може да се превърне в игра. Единствено строгият анализ на дефинициите и съответните класификации може да определи коя страна от интегрирането на индивида в обществото, в институциите, в културното производство и в самия принцип на социално ангажиране може да се приеме за игра.

Тема 9.4.13. ИЗСЛЕДВАНИЯ НА МИГРАЦИЯТА

MIGRATION STUDIES

Лектор:

проф. дсн Ана Мантарова

Prof. DSc Anna Mantarova

Тел: 0893570672

E-mail: mantarova.a.i@abv.bg

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Интердисциплинарният курс по изследвания на миграцията представя ключови концепции и анализи в икономиката, политиката, социологията и антропологията на миграцията. Дава възможност за разбиране природата на вътрешната и международната миграция и ролята й като съществена част от процесите на развитие, социална промяна и глобализация за по-добро и комплексно разбиране на съвременната мобилност. Миграционните изследвания подготвят за работа във все по-разширяващата се област на международната и вътрешната политика. Предлага също на докторантите в социалните науки обучение, което ще стимулира техните собствени изследвания с отчитане на миграцията.

Структура на курса

Annotation:

This interdisciplinary course introduces key concepts, research and analysis in the economics, politics, sociology and anthropology of migration. It enables students to understand the nature of both internal and international migration and its role as an intrinsic part of broader processes of development, social change and globalisation, in order to gain a more theoretical and comprehensive understanding of human mobility.Migration Studies prepares students to work in an expanding area of international and policy concern. It also offers students social science training that will facilitate progression to doctoral studies.

Structure of the course

Тема 9.4.14. РЕЛИГИОЗНАТА КАРТА НА СЕКУЛАРНА ЕВРОПА ДНЕС: СОЦИАЛНО-АНТРОПОЛОГИЧЕН ПРОФИЛ

RELIGIOUS MAP OF THE SECULAR EUROPE TODAY: SOCIAL-ANTHROPOLOGICAL PROFILE TODAY

Лектор:

Проф. дфн Нонка Богомилова

Prof. DSc Nonka Bogomilova

GSM: 0888 709 156

E-mail: nonka_bogomilova@mail.bg

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Лекционният курс има за цел да даде богата информация и да формира у докторантите методологическа култура за разбиране и изследване на религиите, опериращи в секуларния контекст на съвременна Европа. И двете равнища на анализа ще бъдат профилирани към следните тематични контексти: религиозен профил на отделните европейски държави; типове отношения между държавата и църквата, правни аспекти (има ли европейска корпоративна идентичност?); религиите и груповите идентичности в съвременна Европа – етнически, национални, политически; обучението по религия в гражданските училища: еднакви предизвикателства, различни подходи; секуларизация, десекуларизация, "радикализация"…?; прогнозни сценарии.

Annotation:

The course aims at informing and elaborating among the doctor’s degree fellows methodological culture of understanding and study of religions, operating in the contemporary European secular context. Both levels of the analysis will be situated within the relevant thematic context: a religious profile of the separate European states; types of relationships between State and Church, legal aspects ( are there a European corporate identity?); religions and group identities in contemporary Europe – ethnic, national, political; teaching of religion in the public school: same challenges, different approaches; secularization de- secularization, "radicalization"…? Prognostic scenario.
Targeted doctoral students in: philosophy and anthropology of religion, European studies, cultural anthropology, Balkan studies, sociology, demography, ethnology, political science, pedagogy and other social and humanitarian fields.

Тема 9.4.15. СОЦИАЛНАТА МАКРОТРАНСФОРМАЦИЯ В БЪЛГАРИЯ – ПРОБЛЕМИ И РИСКОВЕ

SOCIAL MACROTRANSFORMATION IN BULGARIA - PROBLEMS AND RISKS

Лектор:

Проф. дсн Анна Мантарова

Prof. DSc Anna Mantarova

GSM: 0893 570 672

E-mail: mantarova.a.i@abv.bg

Анотация:

Цел на специализирания лекционен курс е да предложи разгърнат социологически анализ на социалните явления и процеси, последвали политическите промени в страната в края на 80-те години. Акцентирано е на остри социални проблеми като резкия ръст на безработицата и бедността, сривът на ценностните системи, аномията, престъпността и др. под.
Доколкото периодът, в който протича макротрансформацията у нас е продължителен и нехомогенен, рефлектиращ различни външни процеси и събития, в известна степен обособено, на анализ се подлагат: 1. ситуацията в страната в началното десетилетие на промени, когато те са най-интензивни и дълбоки и задават насоките и рамките на бъдещото развитие; 2. отражението на присъединяването към ЕС; 3. проявлението и ефектите на глобалната икономическа криза от края на първото десетилетие на този век.
Основни специалности, към които е насочен лекционният курс: специалности от обществените науки.

Annotation:

The purpose of this specialized course is to offer a comprehensive sociological analysis of social phenomena and processes, occurring since political changes in the country in the late 80s. Burning problems as sharp increase of unemployment and poverty, collapse of value systems, anomy and crime, etc. are pointed out.
Insofar as the period is prolonged and inhomogeneous, reflecting various external processes and events, several periods are distinguished and analyzed separately: 1. situation in the country in the opening decade of changes when reforms in Bulgarian society are most intense and deep and set the guidelines and framework for future development; 2. the impact of EU accession; 3. manifestation and effects of the global economic crisis by the end of the first decade of this century.
Specialties targeted by lecture course: PhD students from social sciences

Тема 9.4.16. ОБЩЕСТВО И ОКОЛНА СРЕДА

SOCIETY AND ENVIRONMENT

Лектор:

Проф. дсн Анна Мантарова

Prof. DSc Anna Mantarova

GSM: 0893 570 672

E-mail: mantarova.a.i@abv.bg

Анотация:

Цел на специализирания лекционен курс е да открои значимостта на връзките и зависимостите между социалните дейности и отношения, от една страна, и състоянието на околната среда, от друга.
Курсът включва три тематични кръга. Първият разглежда в теоретичен план въпроса за взаимодействието между обществото като системна цялост и околната среда, като се разглеждат основните изследователски подходи, акцентите и перспективните ориентации в изследванията. Специално внимание се отделя на дълбоката екология и на концепцията за устойчиво развитие.
Вторият тематичен кръг е фокусиран върху генерирането и възпроизводството на екологичните проблеми в България от 80-те години на ХХ век до сега като състоянието и динамиката им се анализират в конкретния икономически, социален и културен контекст. Анализират се технологични, икономически, политически, институционално-нормативни, културни фактори, които оказват влияние на социетално, мезо и микро равнище. Проследява се динамиката на детерминационните зависимости.
Третият тематичен кръг насочва вниманието към действията по отношение на екологичните проблеми в наднационален план, особено към политиките на ЕС. Разглеждат се възможностите и бариерите при приложение на различни общностни политики и програми.
Основни специалности, към които е насочен лекционният курс: специалности от обществените и природни науки, които се занимават с проблеми на опазване на околната среда.

Annotation:

The purpose of this specialized course is to focus on relationships and dependencies between social activities and relationships, on the one hand, and the environmental situation on the other.
The course includes three thematic fields. The first one discusses in theoretical terms the issue of interaction between society as a system and environment, examines basic research approaches, key ideas and promising research orientations. Special attention is paid to the Deep ecology and to the concept of sustainable development.
The second one is focused on the generation and reproduction of environmetal problems in Bulgaria from 80-s to now. They are analyzed on the background of economic, social and cultural situation. Technological, economic, political, legal, institutional and cultural determinants and their dynamics and influence are outlined.
The last thematic field draws attention to actions concerning environmental problems in supranational terms, especially to EU policies. The opportunities and barriers in the implementation of various Community policies and programs are discussed. Specialties targeted by lecture course: PhD students from social and natural sciences, which deal with problems of environmental protection

Тема 9.4.17. ФИЛОСОФИЯ НА ИЗКУСТВЕНИЯ ИНТЕЛЕКТ

PHILOSOPHY OF ARTIFICIAL INTELLINGENCE

Лектор:

Проф. дфн Веселин Петров

Prof. DSc. Vesselin Petrov

GSM: 0888881496

E-mail: petrov.vesselin@gmail.com

Анотация:

Целта на лекционния курс е да даде основни познания на докторантите от философските специалности за това какво собствено е изкуствен интелект, какви са неговата силна и слаба теза, както и за палитрата от философски проблеми, свързани с него: като се започне от това дали е възможен изкуствен интелект и се стигне до евентуалните опасности за човечеството ако той бъде реализиран в пълния си обем. Тук се включват и проблеми за взаимовръзката между изкуствен интелект и извънземен разум, за ползите и вредите от създаването на изкуствен интелект и разбира се за възможните взаимоотношения между човек и изкуствен интелект, пораждащи в частност и редица етически проблеми.
Курсът ще е от полза и за докторанти от нефилософски специалности (математици, компютърни специалисти, инженери, биолози, психолози, неврофизиолози и др.), интересуващи се от темата за изкуствения интелект и нейните философски аспекти.

Annotation:

The aim of the lecture course is to give some basic knowledge to the PhD students in philosophical disciplines about the problems what is artificial intelligence, what are its strong and weak theses, as well as about a number of philosophical problems connected with that problem: beginning from the question if artificial intelligence is possible and ending with the eventual dangers for the humankind if it would be realized in its complete version. Problems are included here about the interrelation between artificial intelligence and extraterrestrial intelligence, about the usefulness and harms of creating of artificial intelligence, and of course, about the possible relationships between humans and artificial intelligence that cause also a number of ethical problems.
The lecture course will be useful also for PhD students in non-philosophical disciplines (mathematicians, computer scientists, engineers, biologists, psychologists, neurophysiologists, etc.) that are interested in the theme of artificial intelligence and its philosophical aspects.

Тема 9.4.18. ПРИЛОЖНА ПРОЦЕСУАЛНА ОНТОЛОГИЯ

APPLIED PROCESS ONTOLOGY

Лектор:

Проф. дфн Веселин Петров

Prof. DSc. Vesselin Petrov

GSM: 0888881496

E-mail: petrov.vesselin@gmail.com

Анотация:

Лекционният курс има за цел да даде богата и точна информация и да формира у докторантите методологическа култура за разбиране и изследване на приложната онтология въз основа на методологическия апарат на процесуалната онтология. Това е първият лекционен курс у нас изобщо, посветен на приложната процесуална онтология. Самата тема за приложната онтология е интердисциплинарна; тя има както своите чисто научни, така и своите философски измерения, защото от онтология днес се интересуват не само философи, но и инженери, компютърни специалисти, логици и представители на редица други науки. Курсът обхваща широк спектър въпроси: за корените на приложната философия изобщо, за теоретичния характер на приложната философия, за произхода и съвременните перспективи на приложната онтология, за философските аспекти на приложната онтология, за процесуалната онтология в контекста на приложната онтология, за процесуалната онтология като израз на идеята за динамизъм в онтологията, както и ще съдържа редица конкретни примери на приложение на процесуално онтологична методологическа рамка.
Курсът е предназначен преди всичко за докторантите по философските специалности, но той ще е полезен и за докторанти от нефилософски специалности, като ги запознае с философските аспекти на темата и със съответните взаимовръзки между философията и гореспоменатите научни дисциплини.

Annotation:

The lecture course has as its aim to give a reach and proper information and to form a good methodological culture of the PhD students for understanding and investigation of applied ontology on the basis of the methodological apparatus of process ontology. It is the first lecture course in Bulgaria devoted to applied process ontology. The theme of applied ontology is interdisciplinary one; it has both its purely scientific and philosophical dimensions, because today not only philosophers, but also engineers, computer scientists, logicians and many other scientists are interested in ontology. The course comprises a wide spectrum of problems: about the roots of applied philosophy at all, about the theoretical character of applied philosophy, about the origin and contemporary perspectives of applied ontology, about the philosophical aspects of applied ontology, about process ontology in the context of applied ontology, about process ontology as an expression of the idea of dynamism in ontology, as well as it contains a number of concrete examples of the application of process ontological methodological framework.
The course is directed first of all to PhD students in philosophical disciplines, but it will be useful also for PhD students in non-philosophical disciplines, because they will obtain basic knowledge about the philosophical aspects of the theme and about the interrelations between philosophy and the above mentioned scientific disciplines.

Тема 9.4.19. СОЦИАЛНИ ПРОБЛЕМИ НА ДЕВИАНТНОТО ПОВЕДЕНИЕ

SOCIAL PROBLEMS OF DEVIANT BEHAVIOR

Лектор:

Проф.дсн Валентина Златанова

Prof.D.Sc. Valentina Zlatanova

GSM: 0898 326 350

E-mail: valentina.zlatanova@gmail.com

Анотация:

В предлагания курс от лекции и упражнения по социология на девиантното поведение се разглеждат няколко основни групи изследователски области, които имат базисно значение за развитието на тази проблематика, както и за социалната политика в тази сфера.
Първата е свързана с дефинирането на целите и изследователските задачи, формулирането на основни методологически въпроси; изграждането на концептуален и категориен апарат за отклонението и девиантите като такива. В тази изследователска област предмет на интерес са също така основните концепции и представи за отклоняващото се поведение, основните подходи за изследването му, в т.ч. в светлината на ключовите теории.
Втората група въпроси е свързана с основните категории на отклоняващото се поведение: Защо девиантното поведение изглежда по-привлекателно и/или по-оправдано в сравнение с конформното поведение? Как се формира девиантната идентичност, каква е ролята на социализацията в този процес, кои са рисковите етапи и фактори за отклонения, как се изгражда кариерата на социалния девиант, кои са основните модели и характеристики на девиантното поведение. Каква е ролята на семейството, училището, приятелския кръг, работната среда, социалния контрол.
Третият кръг от проблеми има пряко отношение към социалната политика и управление, доколкото е свързана с анализа на конкретни форми на девиантно поведение, както и начините, по които девиантните категории, актьори , структури и субкултури могат да бъдат изменени и трансформирани. Кои са рисковите групи, застрашени в най-голяма степен да се превърнат както в обект, така и в субект на девиантно поведение, спецификата на процеса на виктимизация, факторите, повишаващи риска от девиантно поведение, ролята на масмедиите. Какъв е контрола, превенцията и формите на социална защита на тези групи и т.н.
Четвъртата група проблеми засяга методите на изследване на девиантното поведение, както и избора на подходящия метод за дефинирания проблем и цели. Прави се критичен преглед на съществуващите методи от гледна точка на възможностите им за проучвания на конкретни девиации и се разработват изследователски проекти с практическа цел за нуждите на социалната политика.

Annotation:

In the proposed course of lectures on deviant behavior we can identify several main groups of questions. As topics of study these problems are very important for the social policy in this sphere.
The first section of this course provides one overview of the main problems and theories of deviance, connected with defining the object of study, goals and tasks; formulation of basic methodological questions; construction of concept and divisions of deviance and deviants. In this field of research object of interest are basic concepts and ideas about deviance, main research approaches in the context of the theory.
The second field of knowledge of deviance examines the central questions about underlying categories of deviant behavior: Why the deviant behavior seem more desirable or justified than alternative conforming behavior? How is constructed the deviant identity, what is the role of socialization in this process, what are the main models and characteristics of deviant behavior? What is the role of family, school, friends, working environment and social surroundings?
The third set of problems is closely tied with social policy, management and control. It is based on the analysis of different deviant activities and the best ways of prevention and change for the better for join actors and subcultures.
Who are the most vulnerable groups in danger to become object and subject of deviant behavior? What are the reasons for one to become a victim? What are the factors increasing the risk of victimization and deviant behavior? What is the importance of mass-media in this process? What kind of control, prevention and social defence against dangerous and criminal deviations we need etc.
The fourth section of the course provides information about empirical methods of research which are most adequate to different forms of social deviance and train students for working out practical research projects for examination, prevention and protection against deviant behavior.

Тема 9.4.20. СОЦИАЛНИТЕ ЕМПИРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

SOCIAL SURVEY RESEARCH

Лектори:

Проф. д.с.н. Светлана Съйкова

Prof. DSc. Svetlana Saykova

GSM: 0885 65 34 50

E-mail: sseykova@gmail.com

Проф. д.с.н. Емилия Ченгелова

Prof. DSc. Emilia Chengelova

GSM: 0888 547207

E-mail: chengelova@gmail.com

Анотация:

Целта на предлагания курс по дисциплината "Социалните емпирични изследвания" (СЕИ) е докторантите да получат базисните знания и умения за подготовката и провеждането на СЕИ. При избора на темите за предлагания курс са отчетени както методологическите, така и практическите трудности, с които се срещат изследователите от социалните науки. В рамките на курса се отделя специално внимание на появилите се важни новости в областта на методологията и практиката на СЕИ, като се предлага критична оценка на техните плюсове и минуси от гледна точка на провеждането на научно обосновани и качествени СЕИ. Представят се и се дискутират редица нови методологически подходи, теми и проблеми, в това число случаите на неадекватен избор на методи, прилагани в практиката и пренебрегването на важни условия и задължителни предпоставки при тяхната приложимост. Курсът лекции е структуриран в три основни предметни области. Първата предметна област е посветена на цялостния процес на познанието, осъществяван при СЕИ. Последователно се разглеждат същността, познавателните цели и задачи, изследователските постановки, подходи и методи, функциите и задачите на анализа при СЕИ. Втората предметна област се формира от избрани теми от технологията на СЕИ, имащи ключово важно значение за подготовката и провеждането на научно обосновани СЕИ с високо качество на получаваната емпирична информация.
Третата предметна област е посветена на различни проблеми и подходи, засягащи анализа на информацията от СЕИ.
В рамките на курса докторантите ще имат възможност да коментират казуси от своята научно изследователска практика и да формират научно обосновани методологически решения за подготовката и провеждането на реални СЕИ.

Annotation:

The aim of the proposed course on the subject " Social survey research " (SSR) is doctoral students to receive basic knowledge and skills for the preparation and implementation of SSR. In choosing the topics for the proposed course, all the methodological and practical difficulties faced by social sciences researchers have been taken into consideration.
The course pays special attention to important developments appeared in the methodology and practice of the SSR by offering a critical assessment of pros and cons in terms of the conduct of scientifically sound and quality SSR. A number of new methodological approaches, topics and issues are presented and discussed, including cases of inadequate choice of methods for research practice and negligence of important conditions and prerequisites, concerning their applicability.
The course of lectures is structured in three main subject areas. The first subject area is dedicated to the overall process of knowledge undertaken through SSR. Consistently considered are the nature, objectives and cognitive tasks, research presumptions, approaches and methods, functions and tasks of analysis at SSR. The second subject area is formed by selected topics of SSR technology which are considered to have a key importance for the preparation and implementation of science-based SSR producing high quality empirical information. The third subject area is devoted to various problems and approaches concerning the analysis of information from the SSR.
Within the course doctoral students will have the opportunity to comment on case studies from their scientific research practice and design a scientifically sound methodological solutions for the preparation and conduction of actual SSR.

Тема 9.4.21. ТРАНСФЕРЪТ НА ЗНАНИЕ ЗА РАЗВИТИЕ НА НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СЪВРЕМЕННОТО ОБЩЕСТВО

THE TRANSFER OF KNOWLEDGE AND THE DEVELOPMENT OF THE RESEARCH IN THE NOWADAYS SOCIETY

Лектор:

доц. д-р Рая Стайкова

Assoc. professor Raya Staykova, PhD

GSM: 0887-921095

E-mail: rayastaykova@bas.bg

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Цел на специализирания курс е да запознае докторантите с основните методологически аспекти на научната дейност в условията на междудисциплинност, да запознае докторантите с основни принципи на организация на междудисциплинни и комплексни изследвания, със ролята на циркулацията на научното знание в системата наука - технологии – общество. Акцентът е върху развитието на формите и механизмите за трансфер на знание през призмата за стимулиране на иновациионните процеси. Иновациите могат да бъдат инициирани както от потребности на обществото така и от вътрешно научното еволюционно развитие на знанието. Курсът дава знание за природата на междудисциплинния подход при идентифициране и формулиране на научни проблеми – свързани с създаването на наукоемки услуги и продукти.
Курсът се състои от два тематични кръга: първият разглежда в теоретичен план организацията на научната дейност през призмата на динамика на формите и механизмите за трансфер на знание; ще се разгледат ключовите концепции за създаване на научно знание- модус 1, модус 2 и модус 3. Вторият тематичен кръг е фокусиран върху междудисциплинния подход при научните изследвания, необходими умения за комуникация между учени в академичната общност и комуникация с високо квалифицирани специалисти от бизнеса; мобилност на учените и работа в между-секторeн изследователски екип.
Курсът е насочен към докторанти от всички научни специалности.

Annotation:

The aim of the specialized course is to give knowledge to the PhD students about the basic methodological aspects of the interdisciplinary scientific activity; to introduce the main principals of the scientific interdisciplinary and complex organization of the studies, to present the role of the circulation of the scientific knowledge in the system: science- technology- society. The focus is on the development of the mechanisms and forms of knowledge transfer for energizing innovations. Innovations could be initiated by the needs of the society as well as by the fundamental evolution of the scientific knowledge. The course enables understanding the interdisciplinary approach for identification and formulation the new research issues regarding the creating of knowledge-based products and services.
The course includes two thematic areas. The first one discusses in theoretical terms the issue of R&D organization and its relations with the dynamics of the forms and mechanisms of knowledge transfer; it discusses the key concepts for scientific knowledge creation: Mode 1, Mode 2 and Mode 3. The second thematic area is focused: on interdisciplinary approach for R&D, on transferable skills that researchers has to have for communication between scientists from different disciplines in the academic community as well as with high qualified professionals from the business, on mobility and work in an interdisciplinary and multi-sectoral research team.
The course is directed to PhD students from all scientific disciplines.

Тема 9.4.22. ДИАЛЕКТИЧЕСКИ ИДЕИ ВЪВ ФИЛОСОФИЯТА И РЕЛИГИЯТА: От Платон и Филон до Хегел и Уайтхед

DIALECTICAL IDEAS IN PHILOSOPHY AND RELIGION: From Plato and Phylon to Hegel and Whitehead

Лектор:

Професор дфн Стефан Пенов

Professor DSc Stefan Penov

Mob.: 0899-789-745

E-mail: dr.st.penov5776@gmail.com; stefan_sal@mail.bg/abv.bg

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Основна цел на курса е запознаване на докторантите с диалектическата логика като методология и акумулиране на идеи в историята и в съвременната философия. Тя не е чужда и на някои религиозни мислители. Диалектическото мислене има огромна евристична сила. Диалектиката се заражда във философията на Платон и след него се развива в еврейската кабалистична философия,начиная с Филон. Преминавайки през Европейската философска традиция – Кузански и Лайбниц, тя намери своя систематичен израз в грандиозната философска система на Хегел. Диалектическата логика е не само метод, но е и съдържателно и истинно диалектическо акумулиране и саморазвиващо се знание като единство на онтология, епистемолрогия и логика. През XX в. диалектическата методология се интерпретира и използва от крупни мислители като Илин, Уайтхед, Мак-Таггарт, Бредли, Кроче и др.Тя не е чужда и на български автори като С.Петров и Ив.Пунчев. Разбирането на световните религии, както на тяхната външна противоположност – естествените науки, е невъзможно без диалектиката, а също хуманитарните и социалните науки не могат да правят цялостен и систематичен изказ и разбиране на действителността, субекта на познание и самото знание без съдържателното диалектическо мислене и идеи.

Annotation:

The main aim of the course is to acquaint PhD students with dialectical logic as a methodology of accumulation of ideas in history and in contemporary philosophy. It is not alien to some religious thinkers. Dialectical thinking has great heuristic power. The dialectics originated in Plato's philosophy, and then evolved into the Jewish Kabbalistic Philosophy, but the Process begins with Phylon. Going through the European philosophical tradition- Kuzanski and Leibniz, she found her systematic expression in Hegel's grandiose philosophical system. The dialectical logic is not only a method, but also a solid and true dialectical accumulation and self-developing knowledge as unity of ontology, epistemology, and logic. In the twentieth century the dialectical methodology was interpreted and used by great thinkers such as Illin, Whitehead, Mac-Taggart, Bradley, Croce, etc. It is not alien to Bulgarian authors such as S. Petrov and Iv. Punchev. It is impossible to understand world religions, as in their external proliferation, the natural sciences, without the dialectics, and also the humanities and the social sciences can’t make comprehensive and systematic expression and understanding of reality, the subject of knowledge and the knowledge itself without the content dialectical thinking and ideas.

Тема 9.4.23. РЕЛИГИОЗНАТА ФИЛОСОФИЯ КАТО ЛОГИКА И МЕТАФИЗИКА: Човек,Бог и свят в юдейската и неотомистката доктрини

RELIGIOUS PHILOSOPHY AS LOGIC AND METAPHYSIC: Man, God and world in Judaic and Neo-Thomist doctrines

Лектор:

Професор дфн Стефан Пенов

Professor DSc Stefan Penov

Mob.: 0899-789-745

E-mail: dr.st.penov5776@gmail.com; stefan_sal@mail.bg/abv.bg

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Водеща цел е да се покаже систематично и цялостно,че религиозната философия като всяка философска система е единство от логика и метафизика. Основното съдържание на курса касае едновременно идеите и принципите на академичната философия и теологията на две основни абрахамични/моноте-истични религии: От една страна това е водещата религиозно-философска доктрина на Католическата църква – философията на св.Тома Аквински и съвремен-ния неотомизъм с всички логически, метафизични принципи и светогледни изводи като цялостна система.Основно значение придаваме на Лувенската школа на кардинал Мерсие,на Маритен, Жилсон, Лагранж, Ветер,Райнщадтлер. Паралелно се разгрежда и академичната еврейска религиозна философия – от Филон Александрийски, през Соломон Габирол и Моисей Маймонид до съвременни ре-лигиозни философи като М.Лайтмън, Дж. Добин, Л.Леви и Ш.Барух. Сериозните теми, системи и принципи в значителната степен съвпадат,вкл.има и взаимно акумулиране на идеи между платоници, томисти и юдеи.

Annotation:

The main aim is to show systematically and completely that religious philosophy like any philosophical system is a unity of logic and metaphysics. The main content of the course deals with the ideas and principles of the academic philosophy and theology of two basic abrahamic / monotheistic religions: On the one hand, this is the leading religious and philosophical doctrine of the Catholic Church - the philosophy of St. Thomas Aquinas and contemporary neo-tomism with all logical, metaphysical principles and worldviews as a complete system.We give a major sign to the Leuven School of Cardinal Mercier, Maritain, Gillson, Lagrange, Vetter, Reinstadltler. In parallel, the academic Jewish religious philosophy - from Phylon of Alexandria, through Solomon Gibirole and Moses Maymonid to contemporary religious philosophers such as M. Ligthman, Dobbin, L.Levy and Sh. Baruch. Serious themes, systems and principles coincide to a great extent, including the mutual accumulation and filliation of ideas between Platonists, Tomists and Jews.

Тема 9.4.24. РАЗВИТИЕ НА ИДЕИТЕ В ЛОГИКАТА

THE DEVELOPMENT OF IDEAS IN LOGIC

Лектор:

проф.дфн М. Табаков

Martin Tabakov,Ph.D.,Prof.

Тел.: 0890233398

E-mail: marmarab@gmail.com

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Целта на лекционния курс е да даде основни познания на докторантите от философските специалности за развитието на идеите в логиката. Той ще е полезен и за докторанти от нефилософски специалности, особено за специалности от обществените науки.
Курсът обхваща широк спектър въпроси: за корените на логиката, античната логика - Аристотел, Мегаро-стоическата логика; логиката през средните векове; Логиката в епохата на новото време; формирането и развитието на съвременната логика. Революциите в съвременната логика.
Разглежда се развитие на логическа проблематика в Индия и Китай, късно-римската и средновековната логика и трансформирането на римско-елинската култура в типична средновековна култура , модалната логика на средновековната схоластика.
Излагат се основните понятия на традиционната и съвременната логика, възникването на първите логически изчисления - oт Лайбниц до Бул. Обсъждат се Предмета на логиката, законите на логиката, Формирането на системата на "класическата логика" (Фреге, Уайтхед и Ръсел )Логическите и семантични парадокси. Кризата в основите математиката. Направленията във философията на математиката: логицизъм, интуиционизъм и формализъм; Програмата на Хилберт.
Показва се как аксиоматично се изграждат логическите системи и техните свойства; Обсъждат се теоремите на Гьодел и Тарски и значението им; прехода от класическа към некласическа логика– интуиционистка, многозначна, модална; въпросите за монизъм и плурализъм на логиката, връзката "некласическа логика - некласическа наука". Дава се и историята на българската логика.
За отделни лекции ще се канят и други лектори.

Annotation:

The purpose of this specialized course is to provide basic knowledge about the development of ideas in logic to PhD students from the philosophical disciplines.
It will also be useful for PhD students in non-philosophical disciplines, especially in social sciences.
The course covers a wide range of topics: the roots of logic, the ancient logic (Aristotle, the Mega-ro-Stoic school; Logic in the Middle Ages; Logic in the Modern Times; the formation and develop-ment of Contemporary Logic; Revolutions in Contemporary Logic.) The development of logical problems in India and China, Late Roman and Medieval logic and the transformation of Roman-Hellenic culture into a typical medieval culture, the modal logic of medieval scholastics are reconsidered.
It presents the basic concepts of traditional and modern logic, the emergence of the first logical calculations - from Leibniz to Boole.
The course also covers the subject of logic, the laws of logic, the formation of the system of "clas-sical logic" (Frege, Whitehead and Russell), the logical and semantic paradoxes; the crisis in the fundamentals of mathematics; the main movements in the philosophy of mathe-matics: logicism, intuitionism and formalism; Hilbert's program.
The course will demonstrate how axiomatic logical systems are constructed and what are their properties; The theorems of Goedel and Tarsky and their significance will be discussed; the transition from classical to non-classical logic - intuitionist, multivalued, modal; the question of monism and pluralism of logic, the relation between non-classical logic and non-classical science. Also the history of Bulgarian logic is covered.
Additional individual speakers will be invited for some of the lectures.

Тема 9.4.25. Фундаментализъм. Ислямски фундаментализъм

Fundamentalism. Islamic fundamentalism

Лектор:

проф.д.ф.н Богдана Тодорова

Prof Bogdana Todorova, D.Sc.

E-mail: bonytodorova@gmail.com

Хорариум:

30 учебни часа

Attendance:

30 hours

Анотация:

Целта на курса е докторантите да придобият достатъчно теоритични знания в областта на религиозния фундаментализъм, по-специално в исляма, различните научни подходи при изследване на този феномен и неговите възможни интерпретации в постмодерната епоха. Фундаментализмът ще бъде разгледан като елемент от държавната политика, което предполага базисни знания относно онтология на политическата власт. Религиозният тероризъм – роля на медресетата, мрежови структури, източници на финансиране, социални мрежи и джихад, ще бъде разгледан в контекста на съвременността. Курсът е нов и подготвя за взимане на ефективни решения по превенция на риска от религиозни и етнически конфликти.
Основни специалности, към които е насочен лекционния курс: за всички докторанти от обществени науки. Курсът ще се проведе под формата на лекции и семинарни занятия.

Abstract:

The aim of the course is for PhD students to acquire enough theoretical knowledge in the field of religious fundamentalism, especially in Islam. the different scientific approaches in exploring this phenomenon and its possible interpretations in the post-modern age. Fundamentalism as an element of government policy - an ontology of political power. Religious terrorism - the role of madrass, networking structures, sources of funding, social networks and jihad-in the context of the modernity. The course is fairly new and prepares for undertaking effective solutions that prevention from the risk of religious and ethnic conflicts. Key specialties targeted by lectures: for all majors in the social sciences.

Тема 9.4.26. Ислям и съвременност

Islam and modernity

Лектор:

проф.д.ф.н Богдана Тодорова

Prof Bogdana Todorova, D.Sc.

E-mail: bonytodorova@gmail.com

Хорариум:

30 учебни часа

Attendance:

30 hours

Анотация:

Целта на курса е да запознае докторантите с научното осмисляне на политическите, социални, културно-цивилизационни и икономически процеси и явления, протичащи в ислямския свят в началото на 21 век. Курсът разглежда ролята на исляма в отделните региони, ислямските политически движения и партии, шиитско-сунитските противоречия, ислямският радикализъм и проблемът за тероризма в съвременния свят, ролята на исляма при протестните движения, ролята на традиционализма и особености на модернизма, както и причините за политизирането на исляма и ролята на политическия ислям в немюсюлманските страни.
Основни специалности, към които е насочен лекционния курс: за всички докторанти от обществени науки. Курсът ще се проведе под формата на лекции и семинарни занятия.

Abstract:

The purpose of the course is to familiarize PhD students with the scientific understanding of the political, social, cultural, civilizational and economic processes and phenomena taking place in the Islamic world at the beginning of the 21st century. The course examines the role of Islam in separate regions, Islamic political movements and parties, Shiite-Sunni contradictions, Islamic radicalism and the problem of terrorism in the modern world, the role of Islam in protest movements, the role of traditionalism and peculiarities of modernism, and the causes of politicization of Islam and the role of political Islam for non-Muslim countries.

Тема 9.4.27. Общност и общество

Community and society

Лектор:

доц. д-р Ивелина Иванова

Ivelina Ivanova, Assoc. Prof., PhD

Анотация:

Модерната политическа теория е била фокусирана върху индивидуалните права. Тъкмо те е трябвало да очертаят границата, отвъд която властта преминава в тирания. Но днес индивидуалните права не изглеждат достатъчни, за да гарантират легитимността на една публична власт. Защото от една страна те стават формални, ако бъдат откъснати от корените си в жизнения свят. Но от друга страна в късномодерните общества са събрани жизнени светове, между които се разгръщат напрежения, заплашващи да прераснат в конфликти. При това изглежда понятието за индивидуална автономност, издигнато до норма от модерната политическа теория, е вкоренено само в някои от тези жизнени светове и изисква изкореняването на собствените понятия на други, за да може да бъде пренесено там. Нещо повече, ограниченията на индивидуалните права вече не могат да бъде компенсирани от политическите права, произтичащи от принципа на народния суверенитет. Защото днес тези политически права не съвпадат с границите на националните държави, както изглежда са се надявали много политически мислители от първата половина на 20 в. Напротив, днес границите на народния суверенитет са вътрешни на късномодерните държави, те не делят своето население от чуждото, а разделят собственото им население.
Курсът ще представи генеалогията и съвременното състояние на този проблем в съвременната политическа теория. Ще бъдат проследени формирането на съвременните понятия за общност и общество и напреженията между тях от гледна точка на класическите социални науки, дебатите около обосноваността, политическите и социалните ефекти на едно право на общност, несводимо до гражданските и политическите права, както и преплитането на този дебат с критиката на изключването и маргинализирането в съвременната критическа и постколониална теория.

Synopsis:

Modern political theory was focused on individual rights. It was the individual rights that were supposed to set the boundaries beyond which power turned into tyranny. But in the present day, individual rights are not enough to justify the legitimacy of authority. On one hand, individual rights can become merely formal, manifesto rights if they are uprooted from the life-world. On the other hand, late modern societies bring together life-worlds that produce tensions, which constantly threaten to evolve into conflicts. Furthermore, the concept of individual autonomy, to which modern political theory granted a normative status, has taken root only in some life-worlds, and transplanting it in others involves the uprooting of other local, or perhaps alternative concepts. The situation is even more complicated because the limitations of individual rights can no longer be compensated by the enjoyment of seemingly unlimited popular sovereignty, because political rights are no longer coextensive with the principle of popular sovereignty or the boundaries of nation states as many political thinkers of the 20th century assumed. On the contrary, the fragmentations and fissures of the principle of popular sovereignty are internal to late modern states, they divide not the body politic from its others, but rather heterogeneous populations, which flows traverse the boundaries of the state.
The course is intended to represent the genealogy and the present state of this problem in contemporary political theory. The curriculum delineates the formation of the current concepts of community and society, the tension between the concepts from the perspective of conventional political science, the debates on the justification, the political and social effects of a potential right to community, which is irreducible to individual political or civil rights. The subjects are chosen so as to bring into focus the points of contact of the debates on communitarian rights with more general critiques of social exclusion and marginalization in contemporary critical and postcolonial theory.

Тема 9.4.28. ТЕОРИЯ НА ИСТОРИЯТА

THEORY OF HISTORY

Лектор:

доц. д-р Ивелина Иванова

Ivelina Ivanova, Assoc. Prof., PhD

Анотация:

Курсът има за цел да запознае обучаващите се с теорията на историята от втората половина на 20-ти век. Той представя основните проблеми на съвременната теория на историята. Курсът изяснява генеалогията на тези проблеми в контекста на просвещенската и спекулативната философия на историята, историзма, аналитичната философия на историята. В рамките на курса ще бъдат разгледани ключови фигури на теорията на историята като Мишел дьо Серто, Франк Анкерсмит, Куентин Скинър, Хейдън Уайт и др. Ще бъдат очертани някои от най-влиятелните съвременни подходи в мисленето за историята като риторическия и дискурсивния анализ. Ще бъдат описани промените в институционализацията на историческото знание и философията на историята.
Изучаването на това теоретично поле ще позволи на обучаваните да овладеят съвременни понятия, теоретични рамки, езици и техники на анализ, необходими за по-нататъшното им обучение и израстване като изследователи. Курсът ще стимулира развитието на критическо мислене, както и прилагането от наученото по специалността си към по-широки дисциплинарни контексти, както и саморефлексивно отношение към писането за история, историческите разкази и знания.

Synopsis:

The goal of the course is to introduce students to the theory of history of the second half of the 20th century. The course will outline the basic problems of the contemporary theory of history, and their genealogy in the context of Enlightenment, speculative and analytical philosophy of history. The curriculum includes key thinkers of history like Michel de Certeau, Frank Ankersmit, Quentin Skinner, Hayden White and others. The subjects are intended to present some of the most influential contemporary approaches to historiography as discourse analysis and rhetorical analysis. A special attention is given to the institutional transformations of historical knowledge and to the professionalization of philosophy of history as an academic discipline.
Studying theory of history will give to students the opportunity to acquire working knowledge of contemporary concepts, theoretical frameworks, analytical languages and techniques necessary for their education and development as researchers. The course will stimulate their critical thinking, their self-reflexive attitude to history writing, historical narratives and knowledges, and it will encourage them to use the concepts and research techniques invented in the field of theory of history to wider and heterogeneous contexts.

Тема 9.4.29. КРИТИЧЕСКО МИСЛЕНЕ

CRITICAL THINKING

Лектор:

проф.дфн М. Табаков

Martin Tabakov, Ph.D., Prof.

Тел.: 0890233398

E-mail: marmarab@gmail.com

Хорариум:

30 учебни часа

Attendance:

30 hours

Анотация:

Целта на лекционния курс е да даде основни познания на докторантите от философските специалности по проблемите на критическото мислене. Той ще е полезен и за докторанти от нефилософски специалности, особено за специалности от обществените науки.
Като основополагащи за Критическото мислене се приемат трудовете на американския философ Джон Дюи (1859-1952), но в САЩ то започва да навлиза реално в учебните програми едва в края на 1970-те години, а у нас и досега не е широко застъпено. През 2014 г. президентът Обама в свое обръщение към нацията посочи критическото мислене като една от 6-тте "основни" цели на образованието. Според краткото определение на един от основните пропагандатори на тази дисциплина - Робърт Енис - критическо мислене е "разумното рефлективно мислене фокусирано върху вземането на решение на какво да вярваме или какво да правим", а според по-разгърнатото определение на Скривън и Пол от 1987 г. това е "Интелектуално-дисциплинираният процес на активно и умело концепту-ализиране, прилагане, анализиране, синтезиране, и оценяване на информация, събрана от, или създадена чрез, наблюдение, опит, размисъл, разсъждение или комуникиране, като ръководство в какво да вярваме или как да действаме."Джон Чафи, автор на съвременен учебник, претърпял вече 10 издания, твърди, че "да мислиш критически означава да мислиш за собственото си мислене така, че да го проясниш и подобриш."
Курсът обхваща широк кръг от проблеми:
Що е критическо мислене. Основни понятия: проблем, твърдение, аргумент.
Аргумент и обяснение. Аргумент и убеждаване. Два вида добри аргументи: дедуктивни и индуктивни. Разпознаване на аргументи. Други понятия: истина, знание, оценъчни съждения.
Разграничаване между "аргумент" и "привидност". Оценяване на аргументи. Неяснота и двусмислие. Семантично и синтактично двусмислие. Дефиниране на термини. Цели на дефинирането и видове дефиниране.
Достоверност и надеждност на твърдения и на източници на твърдения. Достоверност и надеждност на новинарски медии - проблеми с правителствената намеса и с пристрастност вътре в самата медия. Достоверност и надеждност при някои видове съвременни медии. Реторическо убеждаване. Евфемизми и дисфемизми. Стереотипи, инсинуации, "увъртащи" думи, "натоварени" въпроси, омаловажаващи думи, сарказъм, хиперболизация. Псевдо-доказателства. Подвеждащи сравнения.
Реторически похвати, психологически и други заблуди: "аргумент" от възмущението, тактиката на сплашване, други заблуди на основата на емоции, рационализиране, аргументът "всеки знае, че", субективистката заблуда, релативистката заблуда, "две злини се равняват на едно добро", отвличане на вниманието. Други заблуди: аргументът "Ad Hominem" (в трите му подвида: личностен, обстоятелствен и "ти също"), генетическата заблуда, положителен "Ad Hominem", "подмяна на тезата", фалшива дилема, перфекционистката заблуда, "къде да теглим чертата", "хлъзгав склон", изместване на тежестта на доказването, кръгов аргумент. Заблуди при индуктивни разсъждения: неоснователни индуктивни обръщания, проблеми и клопки при проучвания на общественото мнение (самоселектиращи се извадки, изкривени въпроси).
Причинно-следствени обяснения: физическа и поведенческа каузалност. Обяснителната адекватност като относително понятие. Непроверими обяснения. Кръгови обяснения. Ненужно сложни обяснения. Формиране на хипотези: метод на разликите и метод на съвпадението. Грешки в причинно-следствените разсъждения. Объркване на ефект и причина в медицинските изследвания. Недооценяване на статистическата регресия. "Доказателство" чрез липса на опровержение. Позоваване на единичен случай. Объркване на обяснения с извинения.

Annotation:

The purpose of this specialized course is to provide basic knowledge about the field of "critical thinking" to PhD students from the philosophical disciplines. It will also be useful for PhD students in non-philosophical disciplines, especially in social sciences.
The shortest definition of "critical thinking" is the one offered by Robert Ennis:‘‘reasonable reflective thinking focused on deciding what to believe or do’’ . A longer definition is provided by Scriven and Paul, ‘‘Critical thinking is the intellectually disciplined process of actively and skillfully conceptualizing, applying, analyzing, synthesizing, and/or evaluating information gathered from, or generated by, observation, experience, reflection, reasoning, or commu nication, as a guide to belief and action’’ (Scriven and Paul 1987).
The course covers a wide range of topics:
What Is Critical Thinking? The Basics: Issues, Claims, and Arguments. Arguments and Explanations; Arguments and Persuasion.
Two Kinds of Good Arguments: Deductive and Inductive.
Recognizing Arguments. Other Terms and Concepts: Truth, Knowledge, Value Judgments.
Unstated Premises and Conclusions; Deduction, Induction, and Unstated Premises.
Vagueness and Ambiguity: Semantic Ambiguity, Grouping Ambiguity, Syntactic Ambiguity.
Definitions: Purposes and Kinds.
Credibility and Bias in the News Media (Print media, Talk Radio, The Internet, Generally; Wikipedia; Blogs; Advertising).
Common Rhetorical Devices and Techniques: Euphemisms and Dysphemisms; Rhetorical Definitions and Rhetorical Explanations; Stereotypes; Innuendo; Loaded Questions; Weaselers; Downplayers; Sarcasm; Hyperbole; Proof Surrogates; Rhetorical Analogies and Misleading Comparisons. Psychological and Related Fallacies: The "Argument” from Outrage; Scare Tactics; Other Fallacies Based on Emotions; rationalizing; Everyone Knows...; The Subjectivist Fallacy; The Relativist Fallacy; Two Wrongs Make a Right; Red Herring.
The Ad Hominem Fallacy (subtypes: The Personal Attack Ad Hominem, The Inconsistency Ad Hominem , The Circumstantial Ad Hominem).
False Dilemma; The Perfectionist Fallacy; The Line-Drawing Fallacy; Slippery Slope; Misplacing the Burden of Proof; Begging the Question.
Fallacies in Inductive Reasoning: Illicit Inductive Conversions; Polls: Problems and Pitfalls; Self-Selected Samples, Slanted Questions, Playing by the Numbers.
Two Kinds of Explanations: Physical Causal Explanations, Behavioral Causal Explanations. Forming Hypotheses: The Method of Difference, The Method of Agreement.
Mistakes in Causal Reasoning: Confusing Effect with Cause in Medical Tests; Overlooking Statistical Regression; Proof by Absence of Disproof; Appeal to Anecdote;
Confusing Explanations with Excuses.

Тема 9.4.30. НОРМАТИВНА ЕТИКА

NORMATIVE ETHICS

Лектори:

Гл. ас. д-р Иван Миков, доц. дфн Емилия Маринова

Assist. Prof. Dr Ivan Mikov, Assoc. Prof. DSc Emilia Marinova

Моб.: 0897 437 651

E-mail: i.mikov@web.de

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Лекционният курс цели запознаване на докторантите с основните понятия на нормативната етика, както и по-общо с основните нормативно-етически теории в исторически аспект, и в съвременен контекст. Това е необходимо за разбирането и схващането на същността на нормативността в морала, за овладяването на логиката и взаимовръзките на развитие на анализираните етически теории и за развитието на умения за анализ на специфични етически проблеми и понятия. Курсът може да се подраздели условно на три основни части. Въвеждаща част, в която се представят основните понятия на нормативната етика. Втора част, показваща спецификата на нормативната проблематика в контекста на връзката й с други морални елементи (кодекси, принципи, правила, ценности, съждения), както и интердисциплинарните й корелации (право, психология и др.). Заключителен раздел, представящ централните нормативно-етически теории от Античността до днес (деонтология, утилитаризъм, прагматизъм, етика на добродетелта, дискурсна етика).
Курсът е насочен към докторанти по етика, философия, право, социология, психология, политология, педагогика и други области в социалните и хуманитарни науки.

Annotation:

The aim of the course is to provide doctoral students with a general overview of the basic concepts and themes of normative ethics, as well as more generally with the basic normative ethical theories in historical and in contemporary context. This is necessary for understanding and comprehension of the nature of normativity in morality, for mastering the logic of interrelations in the development of the analyzed ethical theories and for the development of skills for analysis of specific ethical problems and concepts. The course can be divided into three main parts. The introductory part presents the basic concepts of normative ethics. The second part shows the specifics of the normative problems in the context of their relation to other moral elements (codes, principles, rules, values, judgements), as well as their interdisciplinary correlations (law, psychology, etc.). The concluding section presents the central normative ethical theories from antiquity to the present (deontology, utilitarianism, pragmatism, virtue ethics, discourse ethics). The course is targeted towards doctoral students in ethics, philosophy, law, sociology, psychology, political science, pedagogy and other fileds in social sciences and humanities.

Тема 9.4.31. СЪСТРАДАНИЕ И ЕМПАТИЯ. АСПЕКТИ НА МОРАЛНАТА МЕТАФОРИКА

SYMPATHY AND EMPATHY. SOME APSECTS OF MORAL METAPHORICS

Лектор:

Доц. д-р Силвия Серафимова

Assoc. Prof. PhD Silviya Serafimova

Моб.: 0889 98 38 38

E-mail: silvija_serafimova@yahoo.com

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Целта на настоящия курс е не само да запознае докторантите с някои от най-съвременните теории в сферата на нормативната етика за състраданието и емпатията, но и да се проблематизират различните възможности за насърчаване на моралната сензитивност към ценностите на "Другия" на принципа на морална метафоризация. Чрез сравнителен анализ на методологическите предимства и недостатъци при култивирането на емпатията и състраданието ще бъдат очертани перспективите за "разбирането" на другостта в нейните многообразни проявления в моралните практики. В този контекст ще бъде аргументирано как при формирането на емпатичното разбиране, което не съвпада с процеса на непосредствено съпреживяване така, както това става при състраданието, би могла да бъде разширена целевата група на адресатите на емпатическо отношение. Също така ще бъде анализирано как култивирането на морална чувствителност в рамките на конкретни морални практики не се ограничава до съчувствието към близките (както в социокултурен, така и в морален аспект), а предполага адекватното разбиране и оценностяване на "друг" морален опит, който не може да бъде оценен чрез акта на непосредственото съпреживяване.

Annotation:

The main objective of this course is not only to introduce the PhD students to some leading theories of empathy and sympathy in the field of normative ethics, but also to outline the alternatives in encouraging the cultivation of moral sensitivity towards the values of others by adopting the principle of moral metaphorization. By conducting a comparative analysis for the purposes of outlining both the methodological advantages and disadvantages of developing empathy and sympathy, the perspectives of understanding otherness in its varieties, as being embodied within moral practice, will be explored. In this context, it will be demonstrated how by developing empathic understanding which does not coincide with the process of co-feeling, as is recognized in the process of feeling sympathy, the group of potential empathic addressees can be expanded. Consequently, the possibility for the cultivation of moral sensitivity within particular moral practices will be explored as irreducible to the feeling of sympathy for the others who are close to the selves (in both socio-cultural and moral terms). In this context it will be clarified how the relevant understanding and evaluation of moral experience of others can be reconsidered as being irreducible to the evaluation of the process of co-feeling.

Тема 9.4.32. БИОЕТИКА И БИОПРАВО – ВЪВЕДЕНИЕ

BIOETHICS AND BIOLAW – INTRODUCTION

Лектор:

Доц. д-р Стоян Ставру

Assoc. Prof. PhD Stoyan Stavru

Моб.: 0888 280 888

E-mail: stoyan.stavru@gmail.com

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Главната задача на курса е да запознае докторантите с основната проблематика, теоретична рамка и системата от терминологични понятия в биоетиката и биоправото. Разгледани са етическата интерпретация и юридическите регулации както на "класически" въпроси, свързани с биологичната природа на човека като морален и правен субект (зачеване, бременност, раждане, болест, остаряване, смърт и др), така и на новите въпроси, възникващи в резултат от бурното развитие на съвременните биотехнологии и свързаните с тях опити да се ревизират традиционни постулати относно правния статус на човека и човешките отношения.

Annotation:

The main objective of the course is to acquaint the PhD students with the basic problems, theoretical framework and the system of terminological concepts in bioethics and biolaw. The ethical interpretations and legal regulations are examined concerning the "classical" issues related to the biological nature of human as a moral and legal subject (conception, pregnancy, birth, illness, aging, death, etc.) and the new issues arising as a result from the rapid development of modern biotechnology and related attempts to revise traditional tenets about the legal status of man and human relationships.

Тема 9.4.33. ПРАВО И ЕТИКА В ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ

LAW AND ETHICS IN INFORMATION TECHNOLOGIES

Лектор:

Доц. д-р Стоян Ставру

Assoc. Prof. PhD Stoyan Stavru

Моб.: 0888 280 888

E-mail: stoyan.stavru@gmail.com

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Курсът представя правните и етичните измерения на въпросите, поставяни от развитието на информационните технологии, включително дигиталните медии и игри, виртуализацията, биотехнологиите и управлението на информацията, авторството, "нормативните" технологии, киберпрестъпността и изкуствения интелект. Използваният метод е интердисциплинарен, като съчетава догматичния подход на правото със стремежа към проблематизация, характерен за философията. Предпочитат се интерактивните подходи при поставянето и обсъждането на проблематиката на курса.

Annotation:

The course is focused on the legal and ethical dimensions of issues raised by the development of information technologies, including digital media and games, virtualization, biotechnology and information management, authorship, "regulatory" technology, cybercrime and artificial intelligence. The method used is interdisciplinary, combining the dogmatic approach of law with the pursuit of problematization characteristic of philosophy. Interactive approaches is preferred.

Тема 9.4.34. НАУЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ, НАУЧНИ КОМУНИКАЦИИ И ОСНОВИ НА НАУКОМЕТРИЯТА

SCIENTIFIC RESEARCH, SCHOLARLY COMMUNICATIONS AND BASES OF SCIENTOMETRICS

Лектор:

Проф. дсн Людмила Иванчева

Prof. DSc Ludmila Ivancheva

Моб.: 0895 917 809

E-mail: ludmila.ivancheva@gmail.com

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Основна цел на курса е да запознае докторантите с основите на едно научно изследване, както и с някои важни базови постановки от теорията на научните комуникации и съвременната наукометрия. Курсът ще бъде структуриран в три модула. Първият от тях ще разглежда науката като система с нейните основни компоненти – когнитевен (корпусът от развиващо се научно знание), социален (научна общност) и изследователска инфраструктура – както и взаимовръзките им с обществото, научната политика и икономическата среда. Ще бъдат представени целите и подходите при решаване на даден изследователски проблем съобразно вида на конкретното изследване (дали в него преобладава теоретичният елемент или е с подчертано емпиричен характер), основните параметри на научното изследване (чието правилно и точно експлициране е от особено значение за всеки дисертационен труд), както и извеждането и формулиране на приносните моменти, съставляващи научната новост. Ще бъдат обяснени базови категории като научен етос, научна школа, интер- и трансдисциплинарност, изследователска мобилност и пр.
Вторият модул ще бъде посветен на научните комуникации – роля на общуването в науката, формални и неформални научни комуникации, основи на процеса на публикуване – видове научни публикации и научни издания, първични и вторични информационни източници, оформяне на научна публикация за депозиране, библиографско описание на източниците, селекция чрез рецензиране, препоръки за подходи при преработка и редактиране на статиите, подготовка на съавторски публикации и пр.
Третият модул ще запознае докторантите с основни постановки в съвременната наукометрия като метод за количествено изследване на науката: понятие за научно цитиране и цитат-анализ, бази данни и информационни системи (библиографски, фактографски, такива с цитат индекси и пр.), методи за картографиране на науката и за моделиране на научните процеси, основни наукометрични индикатори и принципите на тяхното правилно използване при оценка на учени, списания, институции и национални изследователски системи.
Със своя широк образователен профил, даващ базови познания в областта на научните изследвания, докторантският курс е подходящ за всички специалности, по които се обучават докторанти в БАН.

Summary:

The main objective of the course is to acquaint doctoral students with the basics of a scientific study, as well as with some important concepts of the theory of scholarly communications and of modern scientometrics. The course will be structured in three modules. The first will consider science as a system with its main components – cognitive (the body of evolving scientific knowledge), social (scientific community) and research infrastructure – as well as their interrelations with society, science policy and the economic environment. The goals and approaches in solving a research problem according to the type of specific research (whether it is dominated by the theoretical element or has a strong empirical nature), the main parameters of research (whose correct and accurate explication is of particular importance for each dissertation) will be presented, as well as the derivation and formulation of the research contributions that make up the scientific novelty. Basic categories such as scientific ethos, scientific school, inter- and transdisciplinarity, research mobility, etc. will be also explained.
The second module will be dedicated to scholarly communications – the role of communication in science, formal and informal scholarly communications, basics of the publishing process – types of scientific publications and scientific editions, primary and secondary information sources, preparation of scientific publication for submission, bibliographic description of sources, selection through peer review, recommendations for doing revisions, preparation of co-authored publications, etc.
The third module will acquaint doctoral students with basic concepts in modern scientometrics as a method for quantitative study of science: scientific citation and citation analysis, databases and information systems (bibliographic, factual, those with citation indexes, etc.), methods for mapping science and for modelling scientific processes, basic scientometric indicators and the principles of their proper use in the evaluation of scientists, journals, institutions and national research systems.
With its broad educational profile, providing basic knowledge in the field of scientific research, the doctoral course is suitable for all specialties in which doctoral students are trained at the Bulgarian Academy of Sciences.

Тема 9.4.35. АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА НОРДСКА ЕТИКА

SOME APSECTS OF CONTEMPORARY NORDIC ETHICS

Лектор:

Доц. д-р Силвия Серафимова

Assoc. Prof. PhD Silviya Serafimova

Моб.: 0889 98 38 38

E-mail: silvija_serafimova@yahoo.com

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Целта на настоящия курс е да запознае докторантите със съвременните тенденции в развитието на нордската етика. Акцентира се върху специфичната проблематика, позволяваща да се открои уникалният профил на нордската философия отвъд асоциирането й с добре познатите имена -"емблеми” (Сьорен Киркегор и Георг Хенрик фон Рихт). Същевременно се разглеждат предпоставките, обуславящи нейното ситуиране в рамките на европейските и американските философски традиции. В този контекст се обръща специално внимание на ролята на пантеизма, на фундаменталното влияние на нордската митология и нейната рецепция във философските съчинения на редица нордски мислители, както и на развитието на интелектуалните елити в скандинавския Север след Втората световна война.

Summary:

The primary objective of the course is to introduce the PhD students to some contemporary tendencies in the development of Nordic ethics. Some particular issues, which give grounds for the possibility of outlining the unique profile of Nordic philosophy by going beyond its association with the names of some illuminative philosophers such as Soren Kierkegaard and Georg Henrik von Wright will be analyzed. Consequently, the premises which determine the contextualization of Nordic ethics within the European and American philosophical traditions are examined. In this context, special attention will be paid to the following topics: the role of pantheism in the Nordic countries, the fundamental influence of Nordic mythology and its reception, as displayed in the philosophical works of some prominent Nordic intellectuals, as well as the development of intellectual elites in Norden in the post-war period.

Тема 9.4.36. ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ ЗА БЕЖАНЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ: ФОРМИРАНЕ, СПЕЦИФИКА, СОЦИАЛНИ АКТЬОРИ, ФАКТИ И ИНТЕРПРЕТАЦИИ

PUBLIC OPINION ABOUT REFUGEES IN BULGARIA: FORMATION, SPECIFICS, SOCIAL ACTORS, FACTS AND INTERPRETATIONS

Лектор:

доц. д-р Албена Накова

Assoc. Prof. Albena Nakova, PhD

Моб.: 0889 991 332

E-mail: albena_nakova.manolova@abv.bg

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Лекционният курс цели запознаване на докторантите с основните специфики на формиране на общественото мнение за бежанците в България. Курсът извежда ролята на наличието или липсата на непосредствен контакт с бежанците като водеща за характера на формираните репрезентации и предлага цялостна концепция и виждане за съвременния споделен образ на бежанеца в българско общество с обособени съответните характеристики в образа, които изразяват страх, разбиране или съпричастност. Друга важна цел на лекционния курс е идентифициране на начините, по които в публичното пространство се конструират, налагат и мобилизират различни образи на бежанците от страна на различни социални актьори – медии, НПО-та, централна и местна власт, религиозни институции, експерти и др., като особен акцент се поставя върху ролята на медиите в конструирането на публично споделени образи за бежанците. Лекционният курс предлага и типология на поведенските стратегии на социалните субекти в зависимост от актуалния образ на бежанеца, който споделят и ценностните към които се придържат, идентифицират се основните социални субекти, продуциращи негативно, както и такива продуциращи позитивно отношение към бежанците с очертаване на техния социално-групов статус. Успоредно с това една от целите на курса е да покаже начина, по който съответните репрезентации за бежанците резонират на "чувствителните места” в културната идентичност на българите. Изведени са и социалните, културни и институционални дистанции, разделящи българските граждани и бежанците. Като заключителна част курсът предлага идентифициране на трудностите и пречките пред интеграцията на бежанците в българското общество в различни сфери, а именно трудова, културна, образователна, жилищна интеграция, политически права, интеграция в системата на здравеопазването, интеграция на уязвими групи бежанци и др. Формулирани са и препоръки към държавни органи и други заинтересовани страни, които да послужат при разработване на адекватни политики по отношение на интеграцията на бежанците.
Курсът е насочен към докторанти по социология, психология, политология, етнология, право, педагогика и други области на социалните и хуманитарни науки.

Summary:

The aim of the course is to acquaint PhD students with the main specifics of forming public opinion about refugees in Bulgaria. The course highlights the role of the presence or absence of direct contact with refugees as key to the nature of the formed representations and offers a comprehensive concept and vision for the modern shared image of the refugee in Bulgarian society with relevant characteristics in the image that express fear, understanding or empathy. Another important goal of the lecture course is to identify the ways in which different images of refugees are constructed, imposed and mobilized in the public space by various social actors - media, NGOs, central and local government, religious institutions, experts, etc., with special emphasis on the role of the media in constructing publicly shared images of refugees. The lecture course also offers a typology of behavioral strategies of social actors depending on the current image of the refugee, which they share and the values they adhere to; the main social subjects, producing negative, as well as those producing positive attitude towards refugees are identified, outlining their social-group status. At the same time, one of the aims of the course is to show the way in which the respective representations of refugees resonate in the "sensitive places” in the cultural identity of Bulgarians. The social, cultural and institutional distances separating Bulgarian citizens and refugees are also derived. As a final part, the course offers identification of difficulties and obstacles to the integration of refugees in Bulgarian society in various fields, namely labor, cultural, educational, housing integration, political rights, integration into the health care system, integration of vulnerable groups of refugees, etc. Recommendations have also been formulated to state authorities and other stakeholders to help develop adequate policies regarding the integration of refugees.
The course is aimed at doctoral students in sociology, psychology, political science, ethnology, law, pedagogy and other fields of social sciences and humanities.

Тема 9.4.37. ЛЕКЦИИ ПО РЕЛИГИОЗНАНИЕ И СРАВНИТЕЛНА РЕЛИГИЯ

LECTURES ON RELIGIOUS STUDIES AND COMPARATIVE RELIGION

Лектор:

проф. дфн Стефан Пенов (зав. Секция "Религия, вярвания и светоглед", ИФС – БАН)

Prof. Stefan Penov, DSc (Head of the Department of Religion& Worldview, IPhS – BAS)

Моб.: 0887 146 254

E-mail: dr.st.penov5776@gmail.com; stefan_sal@mail.bg

Хорариум:

30 часа лекции

Анотация:

В част I разглеждаме: Същност и функции на религията – Понятието и религията като предмет и интердисциплинарен изследователски проблем. Социаленн, психо-логически, антропологичен и теологичен аспект на изследването. Духовна същност на ре-лигията като светоглед и ценности. Генезис и детерминация на религията. Развитие на религиите от анимизма и политеизма до монотеизма. Съдържание на религията като концепция за Бога, света и човека. Функции на религията: психоинтегративни, персонално-екзистенциални, гносеологични; социални, държавни, национално-консолидирщии. Изследванията по религия до XXI век. Основни световни религиозни движения, направления, центрове, издания, автори и школи. Философия на религията, религиозна философия и теология на световните религии.
В Част II. Разглеждаме сравнително: Исторически и сравнителен анализ по деноминации, секти, нови движения. Това са: Религиите в античността; Юдаизмът – първата последователна, абрахамична религия и парадигма за монотеизма. Християнството като световна религия: ранното юдео-християнство; държавна религия, апостолски църкви, ереси и секти. Католицизъм (томизъм, неотомизъм; Втори Ватикански събор). Православие (7-те Вселенски събора; Византийска философия, исихазъм); Протестантизъм и англиканство – направления: либерален протестантизъм, неоортодоксален, екзистенциално направление. Ислямът като световна религия. Съвременният ислямски фундаментализъм. Шиити и сунити, религиозно-юридически школи. Източните форми на духовност: хиндуизъм и будизъм. Световните религии като нови религиозни движения, църкви и деноминации по света и у нас.

Summary:

In Part I we consider: The essence and functions of Religion – The concept and religion as a subject and interdisciplinary research problem. Social, psychological, anthro¬pological and theological aspects of the study. Spiritual essence of religion as a worldview and values. Genesis and determination of religion. Development of religions from animism and polytheism to monotheism. Content of religion as a concept of God, the world and man. Functions of religion: psychointegrative, personal-existential, epistemological; social, state, national-consolidating. Research on religion until the 21st century. Major world religious movements, directions, centers, publications, authors and schools. Phi¬losophy of religion, religious philosophy and theology of world religions.
In Part II we consider comparatively: Historical and comparative analysis by denominations, sects, new movements. These are: Religions in Antiquity; Judaism - the first consistent, Abrahamic religion and paradigm of monotheism. Christianity as a world religion: early Judeo-Christianity; state religion, apostolic churches, heresies and sects. Catholicism (Thomism, Neo-Ottomanism; Second Vatican Council). Orthodoxy (7 Ecumenical Councils; Byzantine philosophy, Hesychasm); Protestantism and Anglicanism – directions: liberal Protestantism, neo-Orthodox, existential orientation. Islam as a world religion. Contemporary Islamic Fundamentalism. Shiites and Sunnis, religious and legal schools. Eastern forms of spirituality: Hinduism and Buddhism. World religions as new religious movements; churches and denominations around the world and in our country.

Тема 9.4.38. РАЦИОНАЛНОСТ И ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ

Курсът ще се проведе на английски език

RATIONALITY AND ARTIFICIAL INTELLIGENCE

The course is led in English

Prerequisites: Good command of academic English

Начин на провеждане: чрез плаформата Zoom

The course is to be held virtually via Zoom. A link will be sent after a starting day has been set

Лектор:

Доц. д-р Борис Грозданов

Assoc. Prof. Dr. Boris Grozdanoff

Моб.: 0887 701 443

E-mail: grozdanoff@gmail.com

Хорариум:

30 часа лекции

Анотация:

The aim of the course is to introduce the PhD students to the contemporary interdisciplinary debate around artificial intelligence (AI), which includes the modern computational approaches, symbolic approaches and newest hybrid approaches. The course will trace the history of AI and will critically analyze the leading views on nature of rationality and intelligence. It will present in a self-contained and accessible form the modern leading approaches towards Ml (machine learning), DL (deep learning) and the practical development of AI solutions, including the main instrument of artificial neural networks (ANNs) and topologies based on variations of ANNs (like RNNs, GANs, etc.). The course will discuss the challenges before their successful implementation and will present the hybrid approaches to AI, including a number of hardware aspects for AI development and training.

Course annotation:

Тема 9.4.39. ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННО И МЕДИЙНО ПРАВО

TELECOMMUNICATION AND MEDIA LAW

Лектор:

проф. д. н. Борислав Градинаров

Prof. Borislav Gradinarov, DSc

E-mail: bonigrad@gmail.com; bograd@abv.bg

Хорариум:

30 лекционни часа

Анотация:

Целта на курса е да запознае докторантите със съвременните дефиниции и интерпретации на човешкото право на комуникация, както и на механизмите за неговото прилагане не само от публичната власт, но и на всеки отделен гражданин. Анализира се възникването на това право, eволюцията да момента, законовата база, на основата на която то може да бъде упражнявано и защитавано, както и рисковете, свързани с неговото осъществяване.
Специално внимание в лекционния курс e отделено на регулирането на дейността на доставчиците на телекомуникационни и медийни услуги, на процедурите за получаване на лицензия за телекомуникационна и/или медийна дейност, на начините на финансирането (реклама, спонсорство, частни фондове и др.). В курса също така се анализират злоупотребите с комуникационните права на гражданите, както и на начините за защита (извънсъдебни и съдебни\) на опазването на личните данни при използване на електронните средства за комуникация. Разглеждат се и основните начини за използване на телекомуникационните средства и медиите (традиционни и нови) за извършване на престъпления и за предпазването на потребителите от неблагоприятните последици, ако бъдат засегнати от тях.

Summary:

The aim of the course is to acquaint doctoral students with modern definitions and interpretations of the human right to communication, as well as the mechanisms for its implementation not only by the public authority, but also by each individual citizen. The emergence of this right, its evolution to the present, the legal basis on which it can be exercised and protected, as well as the risks associated with its realization are analyzed.
Special attention in the lecture course is devoted to the regulation of the activity of telecommunication and media service providers, the procedures for obtaining a license for telecommunication and/or media activity, the methods of financing (advertising, sponsorship, private funds, etc.). The course also analyzes abuses of citizens' communication rights, as well as ways of protection (out-of-court and judicial), and the protection of personal data when using electronic means of communication. It also examines the main ways in which telecommunications and media (traditional and new) are used to commit crimes and to protect users from the adverse consequences if they are affected by them.

Тема 9.4.40. ТЕОРИЯ НА СИСТЕМИТЕ И УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА

SYSTEMS THEORY AND RISK MANAGEMENT

Лектор:

проф. д. н. Борислав Градинаров

Prof. Borislav Gradinarov, DSc

E-mail: bonigrad@gmail.com; bograd@abv.bg

Хорариум:

30 лекционни часа

Анотация:

Курсът си поставя за цел да запознае докторантите със същността и генезиса на теорията на системите, както и основните характеристики на системната парадигма при изучаването на природата и обществото. В него се разглежда както историята на системния подход, така и принципите, върху които учените изграждат своите теории и експерименти днес. Специално внимание е отделено на дефинирането на отворените и сложни системи, на холизма и партикулизма, на "системните" закони, на синергетиката и нелинейната динамика, на фракталния метод при изучаването на природата и обществото, както и при изграждането на научни теории. Специално място в курса е отделено на понятието за неопределеност и случайност – не само в природните, но и в социалните науки. Дефинират се и понятията системоформиращ и системен фактор.
Във втората част на курса се разглежда историята и формирането на теориите за риска, неговата дефиниция, опозицията риск-шанс, както и възможните стратегии за контрол на риска. Анализират се силните и слабите страни на различните класификации и се извежда базовата дефиниция на риска като социално-детерминирано отношение на субекта (индивидуален, групов или корпоративен) към определен клас бъдещи, несигурни, но вероятни събития или обстоятелства, които могат да окажат неблагоприятно въздействие и да застрашат неговото съществуване, удовлетворяването на важни за него потребности или съхраняването на ключови негови ценности. В курса се разглеждат и най-често използваните днес антирискови стратегии – застраховането, поделянето на риска, както и използването на системните връзки за намаляване на вредните последици от неблагоприятните бъдещи събития.

Summary:

The course aims to acquaint doctoral students with the essence and genesis of systems theory, as well as the main characteristics of the systems paradigm in the study of nature and society. It examines both the history of the systems approach and the principles on which scientists build their theories and experiments today. Special attention is paid to the definition of open and complex systems, holism and particularism, "systemic" laws, synergy and nonlinear dynamics, the fractal method in the study of nature and society, as well as in the construction of scientific theories. A special place in the course is devoted to the concept of uncertainty and randomness - not only in the natural sciences, but also in the social sciences. The concepts of system-forming and system factor are also defined.
In the second part of the course, the history and formation of theories about risk, is definition, the risk-chance opposition, as well as possible risk control strategies are considered. The strengths and weaknesses of the different classifications are analyzed and the basic definition of risk is derived as a socially determined attitude of the subject (individual, group or corporate) to a certain class of future, uncertain but probable events or circumstances that may adversely affect and threaten its existence, the satisfaction of its important needs or the preservation of its key values. The course also examines today's most commonly used anti-risk strategies – insurance, risk sharing, as well as the use of systemic linkages to reduce the harmful consequences of adverse future events.

Тема 9.4.41. ИСТОРИЯ НА ЕСТЕТИЧЕСКИТЕ КАТЕГОРИИ

HISTORY OF AESTHETIC CATEGORIES

Лектор:

доц. д-р Силвия Борисова, Секция "Култура, естетика, ценности"

Assoc. Prof. Sylvia Borissova, Culture, Aesthetics, Values Department

Моб.: 0883 560 601

E-mail: sylvia.borissova@gmail.com

Хорариум:

30 лекционни часа

Анотация:

Курсът представлява систематично въведение в естетиката като "наука за сетивното възприятие" (А. Баумгартен), наука за красивото, аксиология и философия на изкуството. Учебното съдържание се съсредоточава върху проблеми, понятия и категории, отразяващи философско-естетическата мисъл върху:
• сетивното възприятие, тялото и телесността, движението – в контекста на естетиката на всекидневния опит;
• фигурите и процесите в творчеството, изпълнението и възприятието на изкуството; художествената творба; класификацията на изкуствата;
художествените видове, жанрове и направления през времето и културните, историческите, политическите и философско-естетическите мотиви за възникването и залеза им в различните културно-исторически епохи и типове световъзприятие от VI в. пр. н. е. до днес – в контекста на философия на изкуството;
• естетиката като аксиология.
Съответно в хода на навлизане в естетическото световъзприятие ще добият по-конкретен облик и обяснение такива основни естетически категории, или "чисти афективни категории" (М. Дюфрен) като: красиво, грация, прекрасно, изящно, идилично, възвишено, иронично, комично, трагично, ужасно, безобразно, героично, поетично, патетично, фантастично, чудесно, екстравагантно, ексцентрично и др.; както и основни категории на естетическия и художествения опит като: мяра, хармония, калокагатия, мимезис, катарзис, съвършенство, алегория, вкус, въображение, израз, форма, идеал, интенционалност, художествена мисъл, естетическо съзерцание, естетическо съждение, естетическо чувство, естетическа ценност и др. Ще бъде отделено внимание и на "детронирането" на красивото като централен код на класическата западна естетика и актуализацията на естетическото (А. Лосев) в некласическата естетика като такъв централен код и метакатегория, всеобемаща разновидното човешко световъзприятие, култура и опит в своята тавтологичност.

Summary:

The course is a systematic introduction to aesthetics as the science of ‘sense perception’ (A. Baumgarten), science of the beautiful, axiology and philosophy of art. The educational content focuses on problems, concepts and categories reflecting philosophical-aesthetic thought on:
• sensory perception, body and corporeality, movement—in the context of the aesthetics of everyday experience;
• figures and processes in the creation, performance and perception of art; the work of art; the classification of the arts; the artistic types, genres and trends over time and the cultural, historical, political and philosophical-aesthetic motives for their emergence and decline in the various cultural-historical eras and types of worldviews from the 6th century BC to today—in the context of philosophy of art;
• aesthetics as axiology.
Accordingly, in the course of entering the aesthetic worldview, such basic aesthetic categories, or ‘pure affective categories’ (M. Dufresne) will acquire a more concrete form and explanation as: beautiful, grace, wonderful, exquisite, idyllic, sublime, ironic, comic, tragic, terrible, disgraceful, heroic, poetic, pathetic, fantastic, wonderful, extravagant, eccentric, etc.; as well as basic categories of aesthetic and artistic experience such as: measure, harmony, kalokagathia, mimesis, catharsis, perfection, allegory, taste, imagination, expression, form, ideal, intentionality, artistic thought, aesthetic contemplation, aesthetic judgment, aesthetic feeling, aesthetic value, etc. Attention will also be paid to the ‘dethronement’ of the beautiful as the central code of classical Western aesthetics and the actualization of the aesthetic (A. Losev) in non-classical aesthetics as such a central code and meta-category, encompassing the diverse human worldview, culture and experience in its tautology.

Тема 9.4.42. ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА НА ЕС ПРЕД НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

EU FOREIGN POLICY FACING NEW CHALLENGES

Лектор:

доц. д-р Румяна Желева (ИФС)

Assoc. Prof. Dr. Rumiana Jeleva (IPhS)

Моб.: 0898 750 686

E-mail: rumiana.jeleva@yahoo.com

Хорариум:

30 лекционни часа

Анотация:

Курсът е предназначен за докторантите от социалните науки, които желаят да изследват въпроси, свързани с политиката на ЕС в областта на външните отношения и европейската интеграция.
Чрез съдържанието на курса и работа по темите, включени в него, се уплътнява разбирането за същината на външната политика на ЕС през призмата на полидисциплинарни научни анализи и изследвания от научни области като социология, политология, философия, икономика, право. Аргументира се тезата, че външнополитическите решения и действия се нуждаят от задълбочена и достатъчно широка преценка на контекстите и надеждни в методологическо отношение емпирични данни. В този смисъл социологическите изследвания и методи (количествени, качествени техники, анализ на документи и др.), както и тяхното практическо използване за анализ и интерпретация на външнополитическите реалности и процеса на европейска интеграция са от централно значение за курса. Целта на курса е да представи съвременните предизвикателства пред ЕС и процеса на европейска интеграция през призмата на разбирането за полидисциплинарния характер на външната политика, т.е. процесите и явленията не се представят хронологично, а се тематизират и изследват в зависимост от конкретните контексти. На анализ се подлага, доколко съвременните кризи, пред които е изправен и Европейският съюз, допринасят за еволюцията му като геополитическа сила в допълнение към наличната му икономическа мощ и добавят съществена стойност към процеса на вътрешнополитическа интеграция. Разглежда се ключовата роля на ЕС в глобалния свят като флагман на устойчивото развитие с баланс във всички аспекти (икономика, екология, социално развитие и добро управление).
Курсът предоставя надежден изследователски инструментариум и солиден теоретичен фундамент относно функционирането на ЕС, европейската интеграция и осъществяването на европейската външна политика.

Summary:

The course is designed for PhD students in the social sciences who wish to explore issues related to EU foreign policy and European integration.
Through the content of the course and work on the topics included in it, an understanding of the nature of EU foreign policy through the prism of polydisciplinary scientific analysis and research from scientific fields such as sociology, political science, philosophy, economics, law is solidified. It argues that foreign policy decisions and actions need a thorough and sufficiently broad assessment of contexts and methodologically reliable empirical data. In this sense, sociological research and methods (quantitative and qualitative techniques, desk research, etc.) as well as their practical use for the analysis and interpretation of foreign policy realities and the process of European integration are central to the course. The aim of the course is to present the contemporary challenges facing the EU and the process of European integration through the prism of the understanding of the polydisciplinary nature of foreign policy, i.e. processes and phenomena are not presented chronologically, but are thematized and studied depending on the specific contexts. It is analysed to what extent the contemporary crises that the European Union is also facing contribute to its evolution as a geopolitical power in addition to its existing economic power and add significant value to the process of internal political integration. The key role of the EU in the global world as a flagship of sustainable development with a balance in all aspects (economy, ecology, social development and good governance) is discussed.
The course provides a reliable research toolkit and a solid theoretical foundation on the functioning of the EU, European integration and the implementation of European foreign policy.

Анотация / Annotation , Съдържание / Content , Задължителна литература / Required readings

Тема 9.4.43. МЕСТНИТЕ ПРАЗНИЦИ В СТИЛОВЕТЕ НА ЖИВОТ НА СЪВРЕМЕННИТЕ ОБЩЕСТВА

LOCAL FESTIVALS IN THE LIFESTYLES OF CONTEMPORARY SOCIETIES

Лектор:

проф. дсн Мая Келиян, ИФС – БАН

Prof. Maya Keliyan, DSc, IPhS – BAS

E-mail: mayakeliyan@gmail.com

Хорариум:

30 лекционни часа

Анотация:

Целта на курса е да запознае докторантите със съвременните концепции за местните празници, с техните социални функции, символен смисъл, както и с ролята им на съществен елемент на моделите на потребление, на свободно време и стиловете на живот на различни социални групи в днешните общества. Анализира се ролята им като ресурс на локалните общности за справяне с кризи с различен характер и произход. Изучават се институциите и социо-професионалните групи, които са инициативни социални субекти като техни организатори и основни участници в дейностите им. Посочват се начините и средствата, чрез които тези предприемчиви социални актьори въздействат върху стиловете на живот, моделите на потребление и моделите на свободно време на различни социални групи, как ги формират и насочват. Специално внимание в лекционния курс e отделено на фестивализацията на стиловете на живот в съвременните общества, на различните й проявления в урбанистична и в градска среда, сред различни социални категории, слоеве, типове общности и социо-професионални групи. Представят се не само фестивали на локални общности у нас, но в съпоставителен план се изучават и местни празници в Япония и Китай с цел да се открои специфичната роля на местните хора, на техните инициативи и включеност в организацията и провеждането им, както и на начините, посредством които те съхраняват, трансформират, създават и преоткриват общностите традиции, ценности, солидарност и идентичност. По време на лекционния курс докторантите се запознават с резултати от качествено и количествено емпирично социологическо изследване, проведени в рамките на проекта „Местните празници: ресурс на локалните общности за справяне с кризи“, финансиран от ФНИ на МОН (KП-06-H45/5 от 30.11.2020).

Summary:

The aim of the course is to acquaint doctoral students with the modern concepts of local festivals, with their social functions, symbolic meaning, as well as with their role as an essential element of consumption patterns, leisure patterns and lifestyles of different social groups in our-day societies. Their role as a resource of local communities to deal with crises of different nature and origin is analyzed. Social institutions and socio-professional groups are studied, which are proactive social subjects as their organizers and main participants in festival activities. The ways and means by which these enterprising social-group actors influence, shape and direct the lifestyles, consumption patterns and leisure patterns of different social groups are indicated. Special attention in the lecture course is devoted to the festivalization of lifestyles in modern societies, to its various manifestations in urban and urban environments, among different social categories, strata, types of communities and socio-professional groups. Not only festivals of local communities in our country are presented, but also local festivals in Japan and China are studied in a comparative perspective in order to highlight the specific role of local people, their initiatives and involvement in their organization and conduction, as well as the ways, through which they preserve, transform, create and reinvent community traditions, values, solidarity and identity. During the lecture course, the doctoral students are introduced to the results of qualitative and quantitative empirical sociological research conducted within the framework of the project “Local Festivals: Resource of Local Communities for Dealing with Crises”, funded by the National Research Fund of the Ministry of Education and Science (KP-06-H45 / 5 of 30.11.2020).

Тема 9.4.44. ДИГИТАЛНО РАЗДЕЛЕНИЕ И СОЦИАЛНИ НЕРАВЕНСТВА

DIGITAL DIVIDE АND SOCIAL INEQUALITIES

Лектор:

проф. дсн Румяна Стоилова, ИФС – БАН

Professor Rumiana Stoilova, DSc

Моб.: 0897 807 770

E-mail: Rumiana.Stoilova@gmail.com , rstoilova@bas.bg

Хорариум:

30 лекционни часа

Анотация:

Развитието на информационните технологии поставя редица въпроси, свързани със социалната устойчивост и кохезия на обществото. Това налага изследване на „човешките практики и доколко те са консистентни с дългосрочната жизнеспособност на социалните общности, на семействата и на индивидите” (Ducatel 2001:127). Чарлз Леви и Дейвид Вонг дефинират „умното” (smart) общество така: „успешно използва потенциала на цифровите технологии и свързаните устройства, на цифровите мрежи за подобряване на живота на хората." Все повече проекти се насочват към развитието на дигиталните „умни” градове и села. Целта на курса е да запознае докторантите с възможностите на съвременните технологии да бъдат достъпни за различните обществени слоеве. Тази цел е комплексна и включва изучаване на социалните неравенства както на първото ниво на дигиталното разделение - да разполагаш и да имаш достъп до съвременните технологии, така и второто ниво - да развиваш уменията си за работа с тях и на третото ниво – ползите, които се извличат от дигиталните технологии. В курса докторантите ще бъдат запознати с актуални анализи на дигиталното включване в съответствие с трите нива на дигиталното разделение - достъп, умения, извличани ползи (van Deursen, Helsper, 2015,2021). Ще се изучават дигиталните неравенства с акцент върху взаимовръзката между онлайн и офлайн ползите , диференцирано за хората, заемащи различни позиции в социалната структура по отношение на подобряване на житейските траектории, за увеличаване на образователните и пазарните шансове, за подобряване на здравното състояние, за повишаване на участието в общностния и в политическия живот (Konstantinov, M.2023, Ragnedda 2017), за повишаване на медийната грамотност и избягване на рисковете в онлайн комуникацията (Markov. S. 2023). Ще бъдат предложени методи за изследване на трите вида дигитални неравенства: 1.Социално-икономически – образование, доход, професионална позиция (Стоилова,Р.,Илиева-Тричкова,П. 2023); 2. Социо-културни, базирани на – индивидуални характеристики като пол (Stoilova, R.2023), етнос (Pеtkova К. 2022), възраст, здравен статус, които носят социално-конструиран характер; 3. Пространствени (неравенства по местоживеене) – на европейско, национално, регионално и местно ниво. На теоретично ниво ще бъдат обсъждани прилагането в изследванията на дигиталните неравенства на три теоретични подхода – стратификационен; подход на възможностите и интерсекционален. По време на лекционния курс докторантите ще се запознаят с резултати от теренни изследвания с качествени методи и с вторични анализи на количествени емпирични, международно сравнителни, социологически изследвания, проведени в рамките на проекта “Дигитално разделение и социални неравенства: равнища, актьори и взаимодействия”(Договор КП-06 ПН55/7 от 2021г.-2024г.),финансиран от Фонд Научни Изследвания.

Summary:

The development of information technologies poses a number of questions related to the social sustainability and cohesion of society. This necessitates an examination of "human practices as far as they are consistent with the long-term viability of social communities, of families and of individuals" (Ducatel 2001:127). Charles Levy and David Wong define the "smart" society as: "successfully using the potential of digital technologies and connected devices, of digital networks to improve people's lives." More and more projects are directed towards the development of digital "smart" cities and villages. The aim of the course is to familiarize PhD students with the possibilities of modern technologies being accessible to different social strata. This aim is complex and includes the study of social inequalities at the first level of the digital divide - having access to modern technologies , as well as the second level - to develop the digital skills for working with them and on the third level - the benefits that are derived from digital technologies. In the course, doctoral students will be introduced to current analyzes of digital inclusion in accordance with the three levels of the digital divide - access, skills, benefits derived (van Deursen, Helsper, 2015). Digital inequalities will be studied with an emphasis on the interrelationship between online and offline benefits, differentiated for people occupying different positions in the social structure in terms of improving life trajectories, increasing educational and market chances, improving health status, increasing of participation in community and political life (Konstantinov, M.2023, Ragnedda 2017), to increase media literacy and avoid risks in online communication (Markov. S. 2023). Methods for researching the three types of digital inequalities will be proposed: 1. Socio-economic - education, income, professional position (Stoilova, R., Ilieva-Trichkova, P. 2023); 2. Socio-cultural inequalities based on – individual characteristics such as gender (Stoilova, R. 2023), ethnicity (Petkova K. 2022), age, health status, which have a socially constructed character; 3. Spatial inequalities (inequalities by place of residence ) – at the European, national, regional and local level. At the theoretical level, the application of three theoretical approaches in research on digital inequalities will be discussed - stratification; capability approach and intersectional approach. During the course, doctoral students will get acquainted with the results of field research with qualitative methods and with secondary analyzes of quantitative empirical international comparative sociological surveys conducted within the framework of the project "Digital Divide and Social Inequalities: Levels, Actors and Interactions" (КП-06, ПН55/7, 2021-2024), financed by the National Fund for Scientific Research.

https://www.facebook.com/DigitalDivideBG

Тема 9.4.45. ИНТЕРНЕТ КУЛТУРАТА

INTERNET CULTURE

Лектор:

доц. д-р Христина Амбарева

Hristina Ambareva, PhD, Assos. Prof.

Моб.: +359 877580860

E-mail: ambareva@yahoo.com

Академични часове:

30 лекции

ECTS кредити:

20 ECTS

Анотация:

Целта на този курс е да обсъди еволюцията на Интернет културата от края на 1960-те години до края на първото десетилетие на 21-ви век. Неговото развитие съвпада със създаването на множество социални движения и протести, мнозина от които активно използват киберпространството. С нарастването на проникването на Интернет, индивидите и обществата могат да изразяват своите загрижености срещу несправедливостта и да имат глобален отзвук. По различни начини Интернет играе ключова роля в ескалацията на глобалното социално недоволство. Акцентът е върху континуитета и наследството между контракултурната революция и революцията в областта на личните компютри, както и последващото сливане на хакерската дейност с политическо действие (хактивизъм). Курсът е базиран на книгата „Интернет културата и как тя променя света.“

Summary:

The objective of this course is to discuss the evolution of Internet culture from the late 1960s to the end of the first decade of the 21st century. Its development aligns with the rise of numerous social movements and protests, many of which actively utilize the cyberspace. With the increasing penetration of the Internet, individuals and societies can voice their concerns against injustice and have a global impact. In various ways, the Internet plays a crucial role in the escalation of global social unrest. Emphasis is placed on the continuity and inheritance between the counterculture revolution and the personal computer revolution, as well as the subsequent convergence of hacker activity with political action (hacktivism). The course is based on the book “Internet Culture and how it changes the world.”

Тема 9.4.46. ОСНОВИ НА ФИЛОСОФСКАТА ГРАМОТНОСТ

FUNDAMENTALS OF PHILOSOPHICAL LITERACY

Лектор:

проф. д. н. Борислав Градинаров

Prof. Borislav Gradinarov, D.Sc.

E-mail: bonigrad@gmail.com, bograd@abv.bg

Хорариум:

30 лекционни часа (15 теми по 2 часа)

Анотация:

Предназначението на лекционния курс е да обобщи и систематизира знанията за главните теми, които маркират траекторията на най-старата и фундаментална от всички науки – философията. Синтезирано се представят ключовите моменти от основните дискусии в науката за мъдростта – какви са нейният обект и предмет, какво е значението ѝ за отделния човек и за обществото като цяло, кои са собствено философските методи и в какво се състои методологическата ѝ роля по отношение на специалните науки, какви са предимствата и слабостите на утвърдените до момента онтологични направления – материализъм, идеализъм, дуализъм и плурализъм. Специално внимание е отделено и на дискусиите за същността на съзнанието и езика, както и за отношението между душата и тялото.
Важно място в курса е отредено на познанието и неговите ограничения. Анализират се възникването и главните тези на емпиризма, рационализма и на диалектиката, схващанията за истината, както и основните концепции за това какво е истинното знание.
Курсът е предназначен за докторанти не само от социалните и хуманитарните, но и от природните науки, които желаят да придобият относително стегнато и систематизирано знание за най-важните, фундаменталните философски проблеми и за тяхното приложение както в научно-изследователската дейност, така и в чисто житейски план.
По темите от курса има и учебник със същото заглавие: „Основи на философската грамотност“.

Summary:

The purpose of the lecture course is to summarize and systematize knowledge about the main topics that mark the trajectory of the oldest and most fundamental of all sciences - philosophy. The key moments of the main discussions in the science of wisdom are presented in a synthesized way - what is its object and subject, what is its meaning for the individual and for society as a whole, what are the proper philosophical methods and what is its methodological role in relation to special sciences, what are the advantages and weaknesses of the established ontological directions - materialism, idealism, dualism and pluralism. Special attention is also given to discussions of the nature of consciousness and language, as well as the relationship between soul and body.
An important place in the course is given to knowledge and its limitations. The emergence and main theses of empiricism, rationalism and dialectics, as well as what is the truth and the basic concepts of true knowledge, are analyzed.
The course is intended for doctoral students not only from the social and humanities, but also from the natural sciences, who wish to acquire a relatively tight and systematized knowledge of the most important, fundamental philosophical problems and their application both in scientific research and in pure life plan.
There is also a textbook on the topics of the course with the same title: "Fundamentals of Philosophical Literacy".

Теми

Тема 9.4.47. ВЪВЕДЕНИЕ В АНАЛИТИЧНАТА ЕПИСТЕМОЛОГИЯ

INTRODUCTION TO ANALYTIC EPISTEMOLOGY

Лектор:

Доц. Марина Бакалова

Marina Bakalova,Ph.D., Docent

Моб.: 08977598092

E-mail: marina.bakalova@gmail.com

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Целта на лекционния курс е да даде основни познания на докторантите в областта на съвременната аналитична епистемология. Темите, които ще бъдат представени и обсъдени, заедно с характерните за тях проблеми и подтеми са анализът на познанието, теориите за оправдаването, проблемът за скептицизма както и различни разклонения от съвременната епистемология: аретическата епистемология, контекстуализмът, натурализираната епистемология, социалната епистемология, етиката и прагматиката на вярванията, епистемологията на несъгласието и оправдаването чрез въображение.
Като резултат от курса, докторантите ще бъдат способни да четат с разбиране статии в областта на аналитичната епистемология и да се ориентират в най-новите дискусии от тази област. Също така, курсът включва развиване на умението за писане на добре структурирани и аргументирани статии според световния стандарт на реферираните и индексирани философски списания.

Summary:

The aim of the course is to provide PhD students with a basic knowledge of contemporary analytical epistemology. The topics to be presented and discussed, along with their characteristic problems and subtopics, are: the analysis of knowledge, theories of justification, the problem of skepticism, as well as various ramifications of contemporary epistemology: virtue epistemology, contextualism, naturalized epistemology, social epistemology, the ethics and pragmatics of belief, the epistemology of disagreement, and justification by imagination.
As a result, doctoral students will be able to read with comprehension articles in the field of analytic epistemology and to navigate the latest discussions. The course also includes developing the ability to write well-structured articles according to the global standards of peer-reviewed philosophical journals.

Теми

Тема 9.4.48. СЪВРЕМЕННИ ТЕНДЕНЦИИ В НАУКОВЕДСКИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

CONTEMPORARY TRENDS IN SCIENCE STUDIES

Лектор:

доц. д-р Петя Тодорова

Assoc prof. Petya Todorova, Ph.D

E-mail: petiatodorova@abv.bg

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Курсът е насочен към докторанти, които вече са се запознали с курса „Увод в наукознанието“. Той съчетава първоначалната информация за обяснение и творческо приложение за изучаване на науката и научните знания при работа върху дисертации и е насочен към по-задълбоченото обучение на докторантите. В него наукознанието се разглежда в качеството му на дисциплина, която изучава функционирането и развитието на науката чрез използване на философски, икономически, социологически и психологически методи. Той включва 30 лекционни часа.
Курсът има за цел да запознае докторантите с целта на наукознанието – да се идентифицират методи и критерии за рационално използване на науката в съвременното общество. Първо се разглеждат общите въпроси на методите на познанието, техните характеристики и класификация. Основното внимание се съсредоточава на методологията на научното изследване, тоест на разкриването на принципите, методите и техниките в процеса на изследване. Посочено е, че наукознанието изучава проблемите на организацията на научната дейност, управлението на науката, научно-техническото прогнозиране, обучението и внедряването на научни кадри. Докторантите научават, че научното знание може да се изучава от две гледни точки: първо, от позицията на получаване на ново знание, т.е. в процеса на дейност за постигането му, и второ, като резултат от този процес, т.е. като съществуващо знание. Съответно и методите, които се използват за тези цели, се различават в много отношения. В първия случай се използва методологията на научното изследване, а във втория методологията за анализ на съществуващите научни знания.

Summary:

The course is aimed at PhD students who have already taken the course “Introduction to Science Studies”. It combines the initial information for explanation and creative application of the study of science and scientific knowledge in PhD work, and it is aimed at detailed training of PhD students. In it, science is considered a discipline that studies the functioning and development of science by using philosophical, economic, sociological and psychological methods. It includes 30 hours of lecture time.
The course aims to acquaint doctoral students with the purpose of science – to identify methods and criteria for the rational use of science in modern society. General questions of the methods of cognition, their characteristics and classification are considered first. The focus is on the methodology of scientific research that is, on the explanation of principles, methods and techniques in the research process. It is indicated that Science Studies are aimed on the organization of scientific activity, management of science, scientific and technical prognostication, the training and implementation of scientific staff. PhD students learn that scientific knowledge can be studied from two points of view: first, from the position of obtaining new knowledge, i.e. in the process of activity to achieve it, and secondly, as a result of this process, i.e. as existing knowledge. According to this, the methods used for these purposes differ in many aspects. In the first case is used the methodology of scientific research, and in the second – the methodology of analysis of existing scientific knowledge.

Тема 9.4.49. УВОД В НАУКОЗНАНИЕТО

INTRODUCTION TO SCIENCE STUDIES

Лектор:

доц. д-р Петя Тодорова

Assoc prof. Petya Todorova, Ph.D

E-mail: petiatodorova@abv.bg

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Учебният курс „Увод в наукознанието“ е ориентиран към докторанти, за чиято подготовка е нужно получаване на свързано единство (комплекс) от знания за науката. Той включва 30 часа лекционни часа. Курсът има за цел да запознае докторантите със статута на наукознанието в съвременната дисциплинна структура на научното знание – като симбиоза от няколко различни научни направления, обединени от целите на изследването на общ обект. Наукознанието се разглежда като област на изследванията, изучаващи принципите в развитието на науката, структурата и динамиката на научната дейност, взаимодействието на науката с другите социални институти и сферите на материален и духовен живот на обществото.
Курсът е въвеждащ и е предназначен за докторантите в начална фаза на обучение в наукознание. Той е ориентиран към изграждане на общи систематизирани знания както за науката като специфична форма на познание, така и за структурата на теоретичното научно знание. В курса науката се разглежда като основа на специфичен тип визия за света. Обръща се внимание на нейните връзки с други визии за света, на социалния статут на науката, на нейното място в историята на културата, както и на ролята на науката в професионалните дейности.
В съдържанието на курса са включени материали от различни хуманитарни дисциплини: история на науката, философия и методология на науката, логика, културология, социология и др. Той може да се разглежда като един от началните елементи на подготовката на докторантите в специалност Наукознание.

Summary:

The study course “Introduction to Science Studies” is aimed at PhD students whose preparation requires to acquire a connected unity (complex) of knowledges about science. It includes 30 hours of lectures. The course aims to introduce Ph.D students with the status of Science Studies in the modern disciplinary structure of scientific knowledge – as a symbiosis of several various scientific fields, united by the aims of studying a common object. Science Studies are considered as a field of research studying principles in development of science, structure and dynamics of scientific activity, interaction of science with other social institutions and spheres of material and spiritual life of society.
The course is introductory, and it is designed for PhD students in the initial phase of education in Science Studies. It is oriented towards building general systematized knowledge both about science as a specific form of knowledge and about the structure of theoretical scientific knowledge. In the course, science is seen as the basis of a specific type of worldview. It draws attention to its connections with other visions of the world, to the social status of science, to its place in the history of culture, and to the role of science in professional activities.
The course content includes materials from various humanitarian disciplines: history of science, philosophy and methodology of science, logic, cultural studies, sociology, etc. It can be considered as one of the initial elements of the preparation of doctoral students. It can be considered as one of the initial elements of the preparation of PhD students in Science Studies.

БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ