Social Sciences

Тема 9.1.1. МЕТОДОЛОГИЯ НА НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

METHODOLOGY OF SCIENTIFIC RESEARCH

Лектор:

Проф. Д.ик.н. Росица Чобанова

Rossitsa Chobanova, Ph.D.,D.Sc. Prof.

Тел. 0887784733

E-mail: r_chobanova@iki.bas.bg

Хорариум:

30 часа

Attendance:

30 hours

Анотация:

Цел на специализирания докторантски курс с над 15 годишна история е да помогне за подготовката и защитата на дисертационния труд. Изучава се технологията на научното теоретично и практико-прложно изследване с акцент върху формулирането на изследователския въпрос; процеса на научното търсене и представянето на научните резултати на професионално равнище – написването на дисертационен труд, автореферат, научна статия, рецензия, цитиране и др.; защита на дисертационен труд, представяне на научен доклад и друга научна комуникация, научната кариера. Докторантите прилагат усвоените знания към учебни задачи, чието решение след обсъждане се публикува на страниците на Дискусионните материали на института.В началото на курса докторантите получават учебните разработки на колегите им от предишните години (налични на хартиен носител в библиотеката на института и на ЦУ). Успешно завършилите курса получават поименен сертификат от ЦО на БАН.
Основни специалности, към които е насочен лекционния курс: за всички специалности от обществените науки. 15 годишният опит показва, че докторанти и от други науки намират курса за полезен.

Abstract:

Purpose of the specialized doctoral course is to help in the preparation and defense of the thesis by classifying the basic elements of the technology of scientific theoretical and applyed research and presentation of research results at the professional level.
Key specialties targeted by lectures: for all majors in the social sciences.
Individual lectures invite other speakers, including from abroad, excelling in various fields.

Допълнителна информация

П О К А Н А

Институтът за икономически изследвания при БАН организира специализиран курс за докторанти по
"Методология на научните изследвания"
с лектор
проф. д.ик.н. Росица Чобанова
e-mail – r_chobanova@iki.bas.bg

Курсът ще стартира на 21.04.2026 г. - вторник от 17.00 часа.
Занятията ще се провеждат в работни дни, като ще се уточни план-график на същите на 21.04.2026 г

Покана (.pdf)

Тема 9.1.2. ПРИЛОЖНА СТАТИСТИКА

APPLIED STATISTICS

Лектор:

Доц. д-р Недялко Несторов

Asoc. Prof. Nedyalko Nestorov, Ph. D.

Тел. 02/810 40 30

E-mail: N_Nestorov(a)abv.bg

Хорариум:

30 учебни часа, 20 кредита

Attendance:

30 hours, 20 credits

Анотация:

Специализираният докторантски курс има за цел да запознае докторантите с практиките в различните етапи на статистическото изследване. От планиране, събиране и обработка на научни данни, до формулирането на научни заключения от тях. При избора на темите за предлагания курс са отчетени и се дискутират обичайните трудности, които се срещат при провеждане на емпирични изследвания. Демонстрират се и възможности на различни специализирани софтуерни продукти за обработка на данни.
В рамките на курса, докторантите имат възможност да коментират конкретни казуси от своята научно-изследователска работа и да получат насоки за използване на конкретни инструменти от статистическия подход.
Курсът е насочен към всички докторанти от обществените и хуманитарните науки.

Abstract:

The specialised PhD course aims to familiarize PhD students with the practices in the different stages of statistical research. From planning, collecting and processing scientific data, to formulating scientific conclusions from them. In selecting the topics for the proposed course, common difficulties encountered in conducting empirical research are considered and discussed. The capabilities of various specialized data processing software products are also demonstrated.
Within the course, PhD students have the opportunity to comment on specific case studies from their research work and receive guidance on the use of specific tools from the statistical approach.
The course is aimed at all PhD students in the social sciences.

Допълнителна информация

Тема 9.1.3. ЗЕЛЕНА И КРЪГОВА ИКОНОМИКА

GREEN AND CIRCULAR ECONOMY

Титуляр:

проф. д. н. Виржиния Иванова Желязкова

Prof. DSc (Econ.) Virginia Ivanova Zhelyazkova

Тел. 00359 888 789 234

E-mail: v.zhelyazkova@iki.bas.bg

Хорариум:

30 учебни часа

Attendance:

30 hours

Анотация:

Понятието "зелена и кръгова икономика" все повече навлиза и се развива в научната литература и в общественото пространство. Това е едно сравнително ново наименование на икономическия модел, в който светът е функционирал до преди близо 200 години, и към който в настоящето има стремеж към връщане. При него се предвижда максимално използване на влаганите ресурси и материали, което предполага екологичен дизайн в производството и рециклиране на максимално количество отпадъци. Това води до многократно по-ефективно използване на суровините и проблемите със замърсяването постепенно се ограничават
Обучението по дисциплината въвежда докторантите в света на кръговия икономически модел като алтернатива на доминиращия в момента линеен. Изучават се основните теории, свързани с кръговата икономика, политиките на водещите страни в тази област и примери от практиката. Дискутират се възможностите за прилагането на кръгови модели в България и се търсят решения за преодоляване на трудностите, свързани с разгръщането им.

Abstract:

The concept of the "green and circular economy" has increasingly gained prominence in both academic literature and public discourse. It represents a relatively new term describing an economic model under which societies functioned until approximately two centuries ago and towards which there is currently a renewed interest in returning. The circular economy envisages the maximum utilisation of resources and materials, requiring eco-design in production processes and the recycling of the largest possible share of waste. This contributes to a significantly more efficient use of raw materials, while gradually reducing environmental pollution and related ecological pressures
The course introduces doctoral students to the circular economic model as an alternative to the currently dominant linear economic model. It examines the principal theories related to the circular economy, the policies adopted by leading countries in this field, and selected examples from practice. Particular attention is paid to the opportunities for implementing circular models in Bulgaria, as well as to identifying solutions for overcoming the challenges associated with their development and wider application.

Допълнителна информация

Additional information

Тема 9.1.4. РАЗРАБОТВАНЕ, УПРАВЛЕНИЕ И ОТЧИТАНЕ НА НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПРОЕКТИ

DEVELOPMENT, MANAGEMENT, AND REPORTING OF RESEARCH PROJECTS

Титуляр:

доц. д-р Даниела Венциславова Георгиева

Assoc. prof. Daniela Ventsislavova Georgieva, Ph. D.

Тел. +359 886861881

E-mail: d.georgieva@iki.bas.bg; danielagr999@gmail.com

Хорариум:

30 учебни часа

Attendance:

30 hours

Анотация:

Специализираният курс "Разработване, управление и отчитане на научноизследователски проекти" има за цел да осигури на докторантите систематизирани знания и практически умения, необходими за ефективното разработване, управление и отчитане на научноизследователски проекти, финансирани от националния и европейския бюджети. Курсът включва теми, свързани със същността на финансиранията, ролята и функциите на бюджета на ЕС, като основополагащо начало на възможностите за получаване на субсидии и подкрепа от Съюза, както и специфични особености при фундаменталните научни проекти, финансирани от Фонд "Научни изследвания". Разглеждат се въпроси относно етапите на разработване, кандидатстване, управление и отчитане на проекти, финансирани със средства от националния бюджет, европейските фондове и рамкови програми. Фокус е поставен върху допустимостта на разходите и процедурите за отчетност, както и изискванията за визуализация и разпространение на научните резултати.
Курсът е подходящ за докторанти от различни научни области, които желаят да изградят и развият компетенции в сферата на управлението и отчитането на научни проекти.

Abstract:

The course "Development, management, and reporting of research projects" aims to provide doctoral students with systematic knowledge and practical skills necessary for the effective development, management, and reporting of research projects funded by national and European budgets. The course covers topics related to the essence of funding, the role and functions of the EU budget as a fundamental basis for obtaining grants and support from the Union, as well as the specific characteristics of fundamental research projects funded by the National Science Fund. The course provides knowledge on the stages of development, application, management, and reporting for projects funded through the national budget, European funds, and framework programs. The focus is placed on cost eligibility, accountability procedures, and the requirements for the visualization and dissemination of research results.
The course is suitable for doctoral students from various scientific fields who wish to develop and enhance their competencies in research project management and reporting.

Допълнителна информация

Тема 9.2.1. ПРАВО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

EUROPEAN UNION LAW

Лектор:

Проф. д-р Ирена Илиева

Prof. Irena Ilieva, PhD

Моб. 0878 211 135

E-mail: irena_ilieva@lawyer.bg

Хорариум:

30 лекционни часа

Кредити:

Анотация:

Учебният специализиран курс по “Право на ЕС” има за цел да задълбочи знанията на докторантите за създаването и развитието на ЕС, неговата институционална структура и основни принципи на функциониране, главните институции, достиженията на правото на ЕС, източниците, съдебната системи и главните политики.
Той е предназначен главно за докторантите в докторска програма „Международно право и международни отношения“, защото голяма част от темите на дисертационните трудове са в материята на Правото на ЕС или са интердисциплинарни и изискват задълбочени знания в тази област. Курсът може да е полезен за всички докторанти в други акредитирани докторски програми в ИДП, както и в други научни специалности доколкото темите на дисертационните трудове засягат аспекти от правото на ЕС, институционалната система и политиките на Съюза.

Annotation:

The specialised course in EU Law aims to deepen the PhD students' knowledge of the creation and development of the EU, its institutional structure and basic functioning principles, the main institutions, the acquis communautaire, the sources, the judiciary and the main policies.
It is mainly intended for PhD students in the International Law and International Relations PhD programme, because many of the thesis topics are in the field of EU law or are interdisciplinary and require in-depth knowledge in this area. The course may be useful for all PhD students in other accredited PhD programmes at the Institute for the State and the Law, as well as in other research fields insofar as the thesis topics concern aspects of EU law, the institutional system and Union policies.

Допълнителна информация

Additional information

Тема 9.2.2. МЕЖДУНАРОДНО ПУБЛИЧНО ПРАВО

INTERNATIONAL PUBLIC LAW

Лектор:

Проф. д-р Ирена Илиева

Prof. Irena Ilieva, PhD

Моб. 0878 211 135

E-mail: irena_ilieva@lawyer.bg

Хорариум:

30 лекционни часа

Кредити:

Анотация:

Учебният специализиран курс по “Международно публично право” цели да задълбочи знанията на докторантите в тази материя, да им осигури солидна основа за написване на дисертационен труд по Международно публично право и международни отношения и да ги подготви за методология на писане на голям по обем научен труд.
Учебният материал е структуриран класически на обща и особена част. В общата част са включени понятието за Международното публично право, разграничаването му от други отрасли на правото, характерните му особености и функции, историческото развитие на отрасъла и доктрината за МПП, източниците и субектите, проблемите на международната отговорност на държавите, международните организации и международно наказателна отговорност на индивида. Разглеждат се класическите институти на отрасъла като мирните средства за разрешаване на международните спорове, международния арбитраж и международното правосъдие.
На преден план в курса са изведени също такива важни отрасли и институти на МПП като правоприемството, международноправната защита на правата на човека и международното хуманитарно право, правното положение на населението.
Специалната част се акцентира върху изучаване на отраслите: международното договорно право, дипломатическото и консулско право, право на международните организации, сред които подробно се преподава ООН.

Annotation:

The specialized course in International Public Law aims to deepen the knowledge of PhD students in this subject, to provide them with a solid foundation for writing a dissertation on International Public Law and International Relations and to prepare them for the methodology of writing a large volume of scientific work.
The course material is classically structured into general and special sections. The general part includes the concept of International Public Law, its distinction from other branches of law, its characteristics and functions, the historical development of the branch and the doctrine of IPL, the sources and subjects, the problems of international responsibility of states, international organizations and international criminal responsibility of the individual. Classical institutions of the branch such as peaceful means of international dispute settlement, international arbitration and international justice are examined.
The course also foregrounds such important branches and institutes of IPL as succession, international human rights law and international humanitarian law, and the legal status of populations.
The special part focuses on the study of the branches: international treaty law, diplomatic and consular law, and the law of international organizations, among which the United Nations is taught in detail.

Допълнителна информация

Additional information

9.3. - ИНСТИТУТ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО И ЧОВЕКА

Курсовете ще се провеждат в началото на академичната година (октомври-ноември) при достатъчен брой записани докторанти.

Тема 9.3.3. ПСИХОЛОГИЯ В ПОЛИТИКАТА ИЛИ ПОЛИТИКАТА КАТО ФУНКЦИЯ ОТ ПСИХОЛОГИЧНОТО

PSYCHOLOGY IN THE POLITICS OR THE POLITICS AS A FUNCTION OF THE PSYCHOLOGICAL

This course may also be held in English, upon request.

Лектор:

Проф. д.н. Антоанета Христова

Prof. Antoinetta Hristova, DSc

Моб. 0888209766

E-mail: a.hristova@iphs.eu

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Курсът предлага теми, които са подбрани с две основни цели: 1. да представи основната рамка на "политическата психология" като сфера на интердисциплинарно знание; и 2. да задълбочи познанията за някои основни психологични механизми, чрез които може да се интерпретира случващото се в политиката. Политическата психология е ново специализирано знание в системата на обучение на обществените специалности не само у нас, но и в страните, където това знание е било създадено и систематизирано най-рано. То съдържа много специфични теории и закономерности, които не се изучават в останалите дисциплини, включващи политиката като обект на изучаване или фактор на влияние. Познанието за възможните посоки на интерпретиране на наблюдаваните обществени явления, би направило бъдещите специалисти в сферата на обществените науки по-внимателни и прецизни в разбирането и търсенето на обяснителни механизми в собствената им практика. Темите включват проблеми от формиране и управление на нагласи до изучаване личността на лидера в политиката.
Докторантският курс е насочен към психолози, социолози, политолози, философи и други специалисти от сферата на обществените науки.

Annotation:

The selected topics in the course "Psychology in the politics or the politics as a function of the psychological" have two basic aims: 1. to present the general theoretical frame of political psychology as interdisciplinary field of knowledge; and 2. to extend learning about some psychological mechanisms related to the interpretations on political events. Political psychology is a new, more specified knowledge in the educational system for social sciences not only in our country, but and in the countries where this knowledge is created and systematized earlier. It involves a lot of specific theories and relations not presented in the disciplines studying politics. The knowledge of psychological points of interpretation helps to be more precise in understanding of explanation mechanisms in own practice for PhD students. The topics are ranged over a large number of problems starting from political leadership, across – attitude management, to psychology of terrorism.
The course is referring to PhD students in psychology, political science, philosophy, sociology and other social sciences.

Тема 9.3.4. АКАДЕМИЧНО ПИСАНЕ

ACADEMIC WRITING

Курсът на сайта на ИИНЧ

Лектор:

проф. д-р Катя Стойчева

Департамент «Психология», ИИНЧ-БАН

Тел. 02 - 979 30 02

E-mail: kstoycheva@iphs.eu

Анотация:

Курсът си поставя за цел развитие на уменията за писане и представяне на резултатите от теоретични анализи и емпирични изследвания у докторантите, които да ги подпомогнат в създаването на различни научни продукти (дисертационен труд, научни доклади и статии). Курсът в обем от 30 академични часа включва лекции, дискусии, работа в група и практически занимания.

Допълнителна информация

Annotation:

This course aims at developing the doctoral students’ competencies in writing in their preparation for a successful completion of their studies. The focus is on offering understanding (writing as an important part of science; what makes the scientific writing more effective) and learning (strategies of effective scientific communication). Students will be able to practice various techniques and skills in writing about their own work. The topics will discuss the organization of the material in review and research papers, the structure of a dissertation, presentation and interpretation of empirical results, style and format in reporting research, the qualities of good academic writing.

Тема 9.3.14. ИНДИВИДУАЛНИ РАЗЛИЧИЯ НА РАБОТНОТО МЯСТО

INDIVIDUAL DIFFERENCES AT WORKPLACE

Лектор:

проф. д.н. Ергюл Таир

Департамент "Психология", ИИНЧ

Prof. Ergyul Tair, DSc

Тел. +359 896 646 257

E-mail: ergyul_tair@yahoo.com

Хорариум:

30 учебни часа, 20 кредита

Attendance:

30 hours, 20 credits

Анотация:

Целта на курса е да представи в теоретичен и приложен план ролята на индивидуалните различия в трудовото поведение. Курсът е систематизиран в няколко основни области. В първата част се проследява същността, основните изследователски насоки и методите за изследване на индивидуалните различия. Втората част акцентира върху различни теоретични направления, които очертават оригинални разбирания за структурата на личността. Проследяват се класически и съвременни теории, включващи биологична, социална, когнитивна и диспозиционна перспектива към личността. Специално внимание се отделя на съвременните изследвания, които предоставят доказателства за ролята на личностните черти, познавателните и емоционалните способности в изпълнението и цялостното поведение на работното място. В последната част се представят резултати от български изследвания, разкриващи ролята на личностните и организационните фактори за контрапродуктивното поведение, професионалното изтощение, ангажираността и афективното професионално благополучие.
Докторантският курс е насочен към психолози, социолози, икономисти и други специалисти от сферата на обществените науки.

Annotation:

The course is aimed at getting acquainted with theoretical approaches and implications of individual differences at workplace. Main topics in the course: 1) Basic theoretical and metodolocical isues in studying individual differences; 2) Classical and modern theories, including biological, social, cognitive and dispositional perspective on the personality, as special attention is paid to results from contemporary research providing evidence for the role of personality traits, cognitive abilities, and emotional intelligence in job performance and overall behavior in the workplace. The last part presents and analyze the results of Bulgarian research, revealing effects of personality traits, individual and organizational factors on counterproductive work behavior, burnout, work engagement and affective job well-being.
The course is referring to PhD students in psychology, sociology, economics and other social sciences.

Информация за курса

Тема 9.3.15. ЛИЧНОСТ, БЛАГОПОЛУЧИЕ И ПСИХИЧНО ЗДРАВЕ

PERSONALITY, WELL-BEING AND MENTAL HEALTH

Лектор:

проф. д.н. Ергюл Таир

Департамент "Психология", ИИНЧ

Prof. Ergyul Tair, DSc

Тел. +359 896 646 257

E-mail: ergyul_tair@yahoo.com

Хорариум:

30 учебни часа, 20 кредита

Attendance:

30 hours, 20 credits

Анотация:

Съдържанието на курса е систематизирано върху основните направления в психология на личността, като акцент е поставен върху съвременните биологични, когнитивни и диспозиционни модели. Основната част на курса акцентира върху различни модели, които очертават оригинални разбирания за структурата на личността, наред с методите за тяхното измерване. Специално внимание се отделя на съвременните изследвания, които предоставят доказателства за ролята на личностните характеристики в обучението и работата, по отношение на субективното благополучие и психичното здраве.
Докторантският курс е насочен към психолози, социолози и други специалисти от сферата на обществените науки.

Annotation:

The content of the course is systematized on the main directions in personality psychology, with an emphasis on modern biological, cognitive and dispositional models. The main part of the course focuses on different models that outline original understandings of personality structure, along with methods for measuring them. Special attention is paid to contemporary research, which provides evidence of the role of personal characteristics in education and work, on subjective well-being and mental health.
The course is referring to PhD students in psychology, sociology, economics and other social sciences.

Информация за курса

Тема 9.3.17 ТВОРЧЕСТВОТО

CREATIVITY

Лектор:

проф. д-р Катя Стойчева

Департамент «Психология», ИИНЧ-БАН

Тел.: 02-979 30 02

E-mail: kstoycheva@iphs.eu

Анотация:

Курсът си поставя за цел да запознае участниците със съвременните научни теории и данни за творчеството като човешко поведение; да формира разбиране за начина, по който се проявява творчеството в различните сфери на дейност; да развие уменията на докторантите да анализират взаимодействието на индивидуални, социални, културни и исторически фактори в творческата изява. Тези знания и умения ще подпомогнат тяхната научна работа и кариерно развитие. Курсът в обем от 30 академични часа включва лекции, дискусии, работа в група и практически занимания.

Annotation:

This course aims to introduce its participants to the contemporary scientific theories and data on creativity as a human behavior; to deepen their understanding of the ways creativity manifests itself in different realms of activity; to develop doctoral students' skills in analyzing the interaction of individual, social, cultural, and historical factors in the creative achievements. These knowledge and skills will support students’ scientific work and career development. The course consists of 30 academic hours including lectures, discussions, group work and practical exercises.

Обява и указания за записване

Информация за курса

Тема 9.3.18 Статистически методи в психологията и социалните науки

Statistical Methods in Psychology and the Social Sciences

Лектор:

Светослав Близнашки

Svetoslav Bliznashki

E-mail: valsotevs@gmail.com

Анотация:

Предложеният курс цели да запознае докторантите с основните постановки на най-често използваните статистически методи в социалните и поведенческите науки. Курсът е уводен, включва тридесет (30) учебни часа и цели да постави основите, както на теоретичното разбиране, така и на практическото приложение на различни популярни подходи към анализа на количествени данни. Курсът ще включва въвеждането на базови понятия свързани с популация и извадка, теоретично разпределение на данни и мерки за централна тенденция и разсейване. На тази основа ще бъдат въведени по-сложни понятия включващи статистически тестове за една, две и повече средни величини, като в контекста на конкретни примери ще бъдат въведени и понятията за нулева хипотеза, грешки от първи и втори род и нива на значимост. Курсът ще продължи с въвеждане на мерки за асоциация и свързаните с тях корелационни и регресионни анализи и ще завърши с кратко обсъждане на диагностични методи приложими в медицината и психодиагностиката, които същевременно ще илюстрират Теоремата на Бейс. Множество практически примери ще бъдат използвани с цел да се илюстрират въведените понятия в приложен контекст (примерите ще бъдат разглеждани с помощта на достъпните програми Майкрософт Ексел и СПСС).

Annotation:

The suggested course aims to familiarize participants with some basic ideas underlying the most frequently used statistical methods in the behavioral and social sciences. This introductory course involves thirty (30) lectures and involves the introduction several basic concepts including populations and samples, probability distributions, and measures of central tendency and dispersion. Having laid down these foundational ideas, we will proceed with introducing more complex techniques involving statistical tests of one, two, and several means; in this context we will also discuss concepts such as null hypothesis significance testing, p-values, and errors from types one and two. The syllabus continues with two modules introducing measures of association between variables including correlational and multiple regression analyses and ends with a discussion regarding some basic diagnostic methods which also illustrate the Bayes theorem. Complying with the applied nature of the proposed curriculum, we will make use of many practical examples throughout the course. These examples will be considered by using the popular and readily available software products Microsoft Excel and SPSS.

Информация за курса

Additional information

Тема 9.3.10. ТЕОРЕТИКО-МЕТОДОЛОГИЧНИ ОСНОВИ НА ИСТОРИЧЕСКАТА ДЕМОГРАФИЯ

THEORETICAL AND METHODOLOGICAL FOUNDATIONS OF HISTORICAL DEMOGRAPHY

Лектори:

Проф. дин Щ. Д. Щерионов, доц. д-р В. Мучинов

Prof. Shtelian Shterionov, assoc. assoc. prof. V. Muchinov, PhD

Тел. 0886 61 98 71; 0885 39 14 03; 02-979-30-30

E-mail: shterionov@yahoo.com

E-mail: vencim_80@abv.bg

Хорариум:

60 часа (30 часа лекции и 30 часа упражнения)

Анотация:

Целта на курса е да се запознае аудиторията с общотеоретичните проблеми, свързани с развитието на историческата демография като научно-учебна дисциплина, с нейната изворова база, с методологията ? и пр. В курса са представени най-значимите съвременни концепции и школи в областта на историко-демографското познание и е разкрито нивото на неговото развитие в рамките на българската историческа наука.

Annotation:

This course’ objective is to present the main theoretical problems in the development of historical demography, its source base and methodology. The course presents the most important modern concepts and trends in the historical and demographic knowledge. The level of its development in the Bulgarian historical science is revealed.

Тема 9.3.11. ДЕМОГРАФСКО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО

DEMOGRAPHIC DEVELOPMENT OF THE BULGARIAN LANDS DURING THE REVIVAL

Лектори:

Проф. дин Щ. Д. Щерионов, доц. д-р В. Мучинов

Prof. Shtelian Shterionov, assoc. prof. V. Muchinov, PhD

Тел. 0886 61 98 71; 0885 39 14 03; 02-979-30-30

E-mail: shterionov@yahoo.com

E-mail: vencim_80@abv.bg

Хорариум:

60 часа (30 часа лекции и 30 часа упражнения)

Анотация:

Целта на курса е да се направи детайлен анализ на демографското състояние на българските земи през Възраждането. Всяка отделна тема в курса се изгражда около ядрото на базисен за демографското развитие на изследваното население проблем, като представя най-общо и различните, асоциирани с него явления. В общата рамка подбраните теми дават възможност да се откроят специфичните за населението, обитаващо българските земи през Възраждането, посоки на демографско, а същевременно и на социално-политическо и културно-историческо развитие.

Annotation:

This course’ objective is to analyze in details the demographic situation of the Bulgarian lands during the National Revival. Each topic discusses basic problems of the demographic development in the Bulgarian lands. The specific trends in the demographic, socio-political and cultural development of the population are revealed.

Тема 9.3.16 ОСНОВИ НА ДЕМОГРАФСКИЯ АНАЛИЗ (1-ва част)

BASICS OF DEMOGRAPHIC ANALYSIS (1st part)

Лектор:

проф. д-р Кремена Борисова-Маринова

prof. Kremena Borissova-Marinova, PhD

Тел.: 02/870 53 03

E-mail: kbmar@abv.bg

Хорариум:

30 учебни часа, 20 кредита

Анотация:

Курсът е посветен на основните подходи и методи, прилагани в демографския анализ. Цел на курса е да осигури основни познания за теоретичната рамка на демографските изследвания, за изчисляването на най-използваните демографски показатели и за интерпретацията на получените резултати.
Представят се основните понятия и концептуалните модели на напречния и надлъжен подход, както и тематичните области на тяхното приложение. Подробно се разглеждат възможностите и ограниченията на основните методи на демографски анализ за изследване на структури и динамика на процесите. Излагат се принципите на построяване на демографските таблици (за смъртност, раждаемост, брачност и други), използването на синтетичните показатели и на моделите на стационарно и стабилно население в демографския анализ. Въвеждат се основите и методите за прогнозиране на населението. Анализират се емпирични данни за развитието на смъртността, раждаемостта и миграциите.
Основните методи на обучение са презентации (Power Point), групови дискусии, групово и самостоятелно решаване на задачи, индивидуални и групови упражнения, работа с тестове.

Annotation:

The course focuses on the basic approaches and methods used in demographic analysis. The course is aimed at providing basic knowledge of the theoretical framework of demographic research, the calculation of the most used demographic indicators and the interpretation of the results obtained.
The basic concepts and conceptual models of the cross-sectional and longitudinal approaches as well as the thematic areas of their application are presented. The possibilities and limitations of the main methods of demographic analysis for the study of structures and dynamics of processes are discussed in detail. The principles of construction of demographic tables (of mortality, fertility, nuptiality, etc.), the use of synthetic indicators and the stationery and stable population models in demographic analysis are presented. The fundamentals and methods of population forecasting are introduced. Empirical data on mortality, fertility and migration evolution are analysed.
The main teaching methods are presentations (Power Point), group discussions, group and independent problem solving, individual and group exercises, work with tests.

Тема 9.4.1. ФИЛОСОФИЯ НА ТЕХНИКАТА

PHILOSOPHY OF TECHNOLOGY

Лектор:

доц. д-р Ивелина Иванова

assoc. prof. Ivelina Ivanova, PhD

Тел. 089 615 8898

E-mail: i.ivanova@gbg.bg

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

При днешното свръхнарастване на предметното около нас, което на практика има технически генезис, нормално е хората да виждат в техниката материален конструкт, изграден в перспективата на полезното и рационалното. Основният патос за изготвянето и предлагането на този курс е продиктуван от желанието да се "избяга" именно от инструменталисткото виждане за техниката като материален конструкт на рационално целеполагане за постигането на полезен резултат. Самата етимология на древногръцката techne показва как заедно с централния смисъл на "изработване" и "материално произвеждане" тя постепенно придобива смислите на "изграждане", "ефикасно правене", "начин да се прави", "продуктивно умение", "метод", "способ", които не се отнасят само до материалната практика. В крайна сметка Аристотел приравнява techne до значението на "създаване" (poiesis): тя е ориентирана към "онова, което може да бъде и по друг начин". Techne или "склонността да се създава" има грижа за случването на това, което в себе си би могло, както да бъде, така и да не бъде, т.е. тя е онова "чието начало е в твореца, а не в това, което се твори".
Тази археология на смисъла намира естественото си продължение в анализа на връзката между техника (techne) и изкуство (ars), два термина, които Античността е удържала в единство. Като израз на стремежа не само по-пълно да се очертае етимологическата сфера на techne, но и по-стриктно да се обозначат демаркационните линии между различните модалности на техническото, трябва да се разгледат анализите на технологията и на "културната технология" (онзи дял от науката за техниката, който изследва връзката между техниките и социо-културните феномени, най-общо казано).
Накрая, след като са въведени основните смисли и понятия, след като са конфигурирани основните полета на анализ на техническото, се предлага една примерна тематизация на философския дискурс за техниката, съчетана с изложение на част от възможните гледни точки, които рамкират семантичните граници на този дискурс. Ще бъдат изведени основните тези и изводи, характеризиращи всяка една гледна точка, те ще се обсъждат и съпоставят и от тази компаративистка платформа ще се направи опит да се отдели най-значимото от философска гледна точка, и като постановка на проблемите, и като аргументация, и най-вече като дискурс, прилежащ към някакви вече установени територии на философстване.

Тема 9.4.2. ЧОВЕШКОТО ТЯЛО КАТО ПРОБЛЕМ В ХУМАНИТАРИСТИКАТА

THE HUMAN BODY IN HUMANITIES

Лектор:

доц. д-р Валери Личев

assoc. prof., Valeri Lichev, PhD

Тел. 088 291 3972

E-mail: vlichev_61@yahoo.com

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

В контекста на западната култура знанията и практиките, които имат за обект тялото (антропология, медицина, изкуство, психоанализа, семиотика) са се развивали и обсъждали в рамките на две философски традиции - картезианската и аристотелианската. Това рамкиране е особено експлицитно за хуманитарните и медицинските дисциплини. Техният понятиен апарат (понятията "сома", "психе", "телесна схема", "образ на тялото", "психомоторика", "психосоматика" и т.н..), както и техните теоретични конструкти са в зависимост от две перспективи: едната е дуалистична (картезианската) и предопределя отношенията на причинност между психе и сома, а другата - по-единна (аристотеловата) и разглежда душата като форма на организираното тяло. Всеки теоретичен дискурс отчита този двойнствен статут на тялото, който е резултат от философския дебат около понятията "психе" и "сома".
Някои дисциплини ситуират човешкото тяло сред феномените на символното. Антропологията, например, изважда тялото извън скобите на обективистките апории като го денатурализира: тя говори за социални употреби на тялото, което означава то да бъде наблюдавано и изследвано от гледна точка на мястото и ролята на индивида в социалната група. Докъде може да се стигне, ако на тялото се придава социална или някаква друга символика? Отговорът се търси в семиотичния и в психоаналитичния анализ на тялото. За семиотика тялото може да бъде описано като знак, което го доближава и същевременно разграничава от езика като система от знаци. За психоаналитика има разлика между анализ на означаващите на желанието (този анализ възпрепятства реализацията на желанието) и актуализация (симптоматическа, еротическа или естетическа) на влечението (нагона).
В общи линии курсът има за цел да даде една пространна картина на теоретичния дебат за тялото, така както той е отразен в отделните дисциплини (интерпретиращи телесността), в съвременното изкуство и в културологичните анализи на някои тенденции и феномени на съвременното ни развитие.

Тема 9.4.4. АЛГОРИТМИЧНА И НЕАЛГОРИТМИЧНА СЛОЖНОСТ

Лектор:

доц. д-р Асен Димитров

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Понятието сложност се превърна във водораздел между класическата и некласическата рационалност. Принципно новото ниво на сложност, присъщо на съвременното общество, култура и мислене се дължи на несравнимо усложняване на тяхната:

структура
динамика
на появата на остри кризи, поставящи под въпрос възможноста за устойчиво развитие и контрол.

Още по-ярка е демаркацията по линия на сложността в съвременната, некласическата рационалност. Тук сложността се подразделя на два основни масива: алгоритмична и неалгоритмична комплексност.

Първите сигнали за появата на нов подход към алгоритмичната комплексност са от края на ХІХ в., но теория на сложните системи бе създадена през втората половина на ХХ в. Днес изследванията на алгоритмичната комплексност са фокусирани в едно множество от научни дисциплини, обединяващо: нелинейната динамика и теорията на хаоса, неравновесната термодинамика, синергетиката и теорията на самоорганизацията.

В онтологичното ядро на това интердисциплинарно изследване бяха разработени нови идеи за: равновесието, симетрията, детерминизма, нелинейността, реда и хаоса, стабилността и сложността. – Слезе се на едно ниво по-надълбоко при изследването на реалността – от света на вещите, техните свойства и отношения се премина към изследването на атракторите на комплексните динамики и на тяхната фрактална геометрия.

Същевременно, обаче, възникна мощна тематизация на неалгоритмичната сложност, която е обект на постмодерната философска традиция, на конкретните хуманитарни и социални науки, а напоследък – на амбициозен и продуктивен семиотичен анализ. При всички тях пораждащ принцип на неалгоритмичната комплексност е интелигентността, смисълът.

Приоритет на курса е неалгоритмичната комплексност. Главната задача е да се деалгоритмизира комплексността. Това ще се постигне по различен начин:

чрез изложението на теорията на алгоритмичната комплексност на естествен език, чрез визуализация и онтологически превод на основните u принципи, категории, аналитични инструменти и когнитивни продукти;
чрез тематизация на сложността в термините на всекидневната, художествената и хуманитарната рационалност;
като се експлицира отчетливо ролята на интелигентността, на смисъла, като пораждащ принцип на неалгоритмичната комплексност; като се очертаят продуктивните възможности на семиотичния анализ на комплексността.

Курсът не предполага предварителни технически познания и умения. Изложението е на естествен език, което ще е от особена полза за докторантите по философия, културология, психология, социология и др. хуманитарни и социални науки. Акцентът върху подхода и резултатите от биосемиотиката го правят актуален за биологическите дисциплини, а онтологическото ядро на алгоритмичната и неалгоритмичната сложност – и за добре запознатите с нелинeйната динамика докторанти по природонаучни и математически специалности.

Курсът ще се проведе под формата на лекции и семинарни занятия. Предвиждат се ежеседмични лекции и упражнения – през две седмици.

Тема 9.4.9. Антропологията: поява, развитие и съвременни направления

Anthropology: nascence, development and contemporary trends

Лектор:

доц. д-р Валери Личев

assoc. prof., Valeri Lichev, PhD

Тел. 088 291 3972

E-mail: vlichev_61@yahoo.com

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Курсът е ориентиран към възможността да се даде една пределно широка рамка на антропологическия проект.
Известно е, че съществуват различия в разбирането на предмета на антропологията не само между англо-саксонския свят и Европа, но и между американската и британската антропологии, така че патосът на предлаганата тематика има амбицията да представи теоретичните полета, както и различията между тях, на всички известни антропологически школи, за да се даде една изчерпателна картина на антропологическата наука в нейната цялост.
Отделно се търсят пресечните точки, общото и различното, между антропологията, която е в процес на отвоюване на своя собствена територия, от една страна, и етнологията, и социологията, които вече имат статуса на установени научни дисциплини, от друга страна.
Естествено, неизменно се проследява връзката между отделните антропологически школи и техният невинаги ясно заявен интерес, а именно изследване на културата посредством изучаването на човека в различните негови модалности: физическа, социална, икономическа, историческа, политическа, религиозна.

Тема 9.4.10. Култура и цивилизация

Culture and civilisation

Лектор:

доц. д-р Валери Личев

assoc. prof., Valeri Lichev, PhD

Тел. 088 291 3972

E-mail: vlichev_61@yahoo.com

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Предложеният курс има не просто за цел да изследва двата феномена "култура" и "цивилизация", а да потърси корените както на тяхната противопоставеност, така и на тяхната тафтологичност, и в двата случая в контекста на тяхната европейска идентичност.
През септември 1914 г., изкушен от военната пропаганда, Томас Ман припомня анатемата, отправена от Лутер към католическия универсализъм и възобновена по-късно от Хердер по отношение на философията на Просвещението (на Енциклопедистите), и поставя във в-к Neue Rundschau въпроса за принципния антагонизъм между немската "култура" и френската "цивилизация". Той пише: "Цивилизацията и културата са противоположности и са една от многото прояви на вечната космическа противопоставеност и на конфликтната игра между Духа и природата ... Културата е затвореност, стил, форма, поведение, вкус, свят, независимо че всичко това би могло да бъде авантюристично, гротескно, диво, кърваво и ужасяващо ... Цивилизацията, от своя страна, е разум, просветеност, доброта, благоприличие, скептицизъм, развлечение, Дух (Geist). Да Духът е възпитан, буржоазен: той е заклет враг на нагона на страстите, той е антидемоничен, антигероичен – и едва ли е парадоксално да се каже, че той е и антиизключителен." Дали тази антиномия не илюстрира само покорството на "интелектуалеца" пред изискванията на националната пропаганда? Едва ли, тъй като думите на Т. Ман почти преповтарят заключенията на не един и двама френски мислители, които съвсем откровено споделят, че зачитайки Гьоте и Хердер, човек остава с усещането, че встъпва в храм.
Разбира се, курсът има за цел по-скоро, вземайки мотив от тази аксиологична опозиция, да бъде едно ефективно изследване на двата феномена "култура" и "цивилизация", както може да се види от предложената примерна тематизация на курса.

Тема 9.4.11. Играта като феномен на културата

The game as a cultural phenomenon

Лектор:

доц. д-р Валери Личев

assoc. prof., Valeri Lichev, PhD

Тел. 088 291 3972

E-mail: vlichev_61@yahoo.com

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Индивидуална или колективна, почти по дефиниция играта остава встрани от нормите на социалния живот, какъвто той по принцип се разбира, защото да се играе това означава да се поставиш извън принудите, които управляват обикновеното съществуване. Същевременно очевидно играта има отношение към социалния живот, понеже, от една страна, тя често го пародира, а от друга - дори в най-рационалните форми на всяка култура лесно могат да бъдат открити елементи на фантазия, които задоволяват нашия апетит за игра. Може да се запитаме дали игровото съзнание не присъства в някои интересуващи социолога процеси, дали то не му дава обяснение за тях, дали играта не поражда някои форми на културата или, напротив, дали тя не е един вид деформация на културното производство. Може да се каже, че всичко произлиза от играта, както и че всичко може да се превърне в игра. Единствено строгият анализ на дефинициите и съответните класификации може да определи коя страна от интегрирането на индивида в обществото, в институциите, в културното производство и в самия принцип на социално ангажиране може да се приеме за игра.

Тема 9.4.19. СОЦИАЛНИ ПРОБЛЕМИ НА ДЕВИАНТНОТО ПОВЕДЕНИЕ

SOCIAL PROBLEMS OF DEVIANT BEHAVIOR

Лектор:

проф. дсн Анна Мантарова

Prof. DSc Anna Mantarova

Тел. 0893 570 672

E-mail: anna.mantarova@abv.bg

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Курсът запознава с класическите ( Е. Дюркем, Р. Мъртън и др.) и основни съвременни подходи и теории, интерпретиращи девиантното поведение. Отделя се внимание на редица обективистки и субективистки теории, като се акцентира на концепцията за първична и вторична девиация и за ролята на социалния контрол. Специално внимание се отделя на процеса на нормализация на девиациите. Подробно се разглеждат редица теоретични въпроси, като релацията ценности – норми – девиации, обективните причини за неизбежност на девиациите, техни общи закономерности и детерминанти. Акцентира се на необходимостта от прилагане на системен подход при анализа на социалните явления и процеси и от тези позиции девиациите и девиантното поведение се поставят в широк социално-икономически и културен контекст. Като се разглеждат широк спектър форми на девиантно поведение, се изяснява тяхната същност, специфика, детерминанти и следствия за личността, отделни социални общности и групи, обществото като цяло. Във връзка с емпиричното изследване на отделни форми на девиантно поведение се разглеждат методически въпроси на емпиричните социални изследвания.

Annotation:

The course introduces classical (E. Durkheim, R. Merton, etc.) and contemporary approaches and theories interpreting deviant behavior. Attention is paid to a great number of objectivist and subjectivist theories. Emphasis is placed on the concept of primary and secondary deviation and the role of social control. Special attention is paid to the process of normalization of deviations. A number of theoretical issues are examined in detail, such as the relationship values - norms – deviations; the objective reasons for the inevitability of deviations; their general patterns and determinants. Emphasis is placed on the need to apply a systematic approach to the analysis of social phenomena and processes and taking this point of view into account, deviations and deviant behavior are placed in a broad socioeconomic and cultural context. By examining a wide range of forms of deviant behavior, their essence, specificity, determinants and consequences for the individual, various social communities and groups, and society as a whole are clarified. In connection with the empirical study of different forms of deviant behavior, methodological issues of empirical social research are considered.

Допълнителна информация

Additional information

Тема 9.4.20. СОЦИАЛНИТЕ ЕМПИРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

SOCIAL SURVEY RESEARCH

Лектор:

проф. дсн Емилия Ченгелова

Prof. DSc. Emilia Chengelova

Тел. 088 692 6902

E-mail: emilia.chengelova@ips.bas.bg , chengelova@gmail.com

Анотация:

Целта на предлагания курс по дисциплината "Социалните емпирични изследвания" (СЕИ) е докторантите да получат базисните знания и умения за подготовката и провеждането на СЕИ. При избора на темите за предлагания курс са отчетени както методологическите, така и практическите трудности, с които се срещат изследователите от социалните науки. В рамките на курса се отделя специално внимание на появилите се важни новости в областта на методологията и практиката на СЕИ, като се предлага критична оценка на техните плюсове и минуси от гледна точка на провеждането на научно обосновани и качествени СЕИ. Представят се и се дискутират редица нови методологически подходи, теми и проблеми, в това число случаите на неадекватен избор на методи, прилагани в практиката и пренебрегването на важни условия и задължителни предпоставки при тяхната приложимост. Курсът лекции е структуриран в три основни предметни области. Първата предметна област е посветена на цялостния процес на познанието, осъществяван при СЕИ. Последователно се разглеждат същността, познавателните цели и задачи, изследователските постановки, подходи и методи, функциите и задачите на анализа при СЕИ. Втората предметна област се формира от избрани теми от технологията на СЕИ, имащи ключово важно значение за подготовката и провеждането на научно обосновани СЕИ с високо качество на получаваната емпирична информация. Третата предметна област е посветена на различни проблеми и подходи, засягащи анализа на информацията от СЕИ. В рамките на курса докторантите ще имат възможност да коментират казуси от своята научно изследователска практика и да формират научно обосновани методологически решения за подготовката и провеждането на реални СЕИ.

Annotation:

The aim of the proposed course on the subject " Social survey research " (SSR) is doctoral students to receive basic knowledge and skills for the preparation and implementation of SSR. In choosing the topics for the proposed course, all the methodological and practical difficulties faced by social sciences researchers have been taken into consideration. The course pays special attention to important developments appeared in the methodology and practice of the SSR by offering a critical assessment of pros and cons in terms of the conduct of scientifically sound and quality SSR. Several new methodological approaches, topics and issues are presented and discussed, including cases of inadequate choice of methods for research practice and negligence of important conditions and prerequisites, concerning their applicability. Internet alternatives of classic research methods and their relevant implementation are also part of the course.

Допълнителна информация

Additional information

Тема 9.4.22. ДИАЛЕКТИЧЕСКИ ИДЕИ ВЪВ ФИЛОСОФИЯТА И РЕЛИГИЯТА: От Платон и Филон до Хегел и Уайтхед

DIALECTICAL IDEAS IN PHILOSOPHY AND RELIGION: From Plato and Phylon to Hegel and Whitehead

Лектор:

Професор дфн Стефан Пенов

Professor DSc Stefan Penov

Тел. 0887 146 254

E-mail: dr.st.penov5776@gmail.com

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Курсът запознава докторантите с диалектическата логика като методология и акумулиране на идеи в историята и в съвременната философия. Тя не е чужда и на някои религиозни мислители. Диалектическото мислене има огромна евристична сила. Диалектиката се заражда във философията на Платон и след него се развива в еврейската кабалистична философия, начиная с Филон. Преминавайки през Европейската философска традиция –Кузански и Лайбниц, тя намери своя систематичен израз в грандиозната философска система на Хегел. Диалектическата логика е не само метод, но е и съдържателно и истинно диалектическо акумулиране и саморазвиващо се знание като единство на онтология, епистемология и логика. През XX в. диалектическата методология се интерпретира и използва от крупни мислители като Ив.Илин, А.Уайтхед, Мак-Таггарт, Бредли, Кроче и др. Тя е позната и на български автори като С.Петров, Ив. Пунчев, Ал.Гънгов и Цв.Ангелов. Разбирането на световните религии, както и на тяхната външна противоположност – естествените науки, е невъзможно без диалектиката, а също хуманитарните и социалните науки не могат да правят цялостен и систематичен изказ и разбиране на действителността, субекта на познание и самото знание без съдържателното диалектическо мислене и идеи. Диалектическата философска система има огромна евристична сила при обяснение и прогнозиране на света, познаващия субект и световните религии.

Annotation:

The main aim of the course is to acquaint PhD students with dialectical logic as a methodology of accumulation of ideas in history and in contemporary philosophy. It is not alien to some religious thinkers. Dialectical thinking has great heuristic power. The dialectics originated in Plato's philosophy, and then evolved into the Jewish Kabbalistic Philosophy, but the Process begins with Phylon. Going through the European philosophical tradition- Kuzanski and Leibniz, she found her systematic expression in Hegel's grandiose philosophical system. The dialectical logic is not only a method, but also a solid and true dialectical accumulation and self-developing knowledge as unity of ontology, epistemology, and logic. In the twentieth century the dialectical methodology was interpreted and used by great thinkers such as Illin, Whitehead, Mac-Taggart, Bradley, Croce, etc. It is not alien to Bulgarian authors such as S. Petrov and Iv. Punchev. It is impossible to understand world religions, as in their external proliferation, the natural sciences, without the dialectics, and also the humanities and the social sciences can’t make comprehensive and systematic expression and understanding of reality, the subject of knowledge and the knowledge itself without the content dialectical thinking and ideas.

Допълнителна информация

Тема 9.4.23. РЕЛИГИОЗНАТА ФИЛОСОФИЯ КАТО ЛОГИКА И МЕТАФИЗИКА: Човек,Бог и свят в юдейската и неотомистката доктрини

RELIGIOUS PHILOSOPHY AS LOGIC AND METAPHYSIC: Man, God and world in Judaic and Neo-Thomist doctrines

Лектор:

Професор дфн Стефан Пенов

Professor DSc Stefan Penov

Тел. 0887 146 254

E-mail: dr.st.penov5776@gmail.com

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Annotation:

The main aim is to show systematically and completely that religious philosophy like any philosophical system is a unity of logic and metaphysics. The main content of the course deals with the ideas and principles of the academic philosophy and theology of two basic abrahamic / monotheistic religions: On the one hand, this is the leading religious and philosophical doctrine of the Catholic Church - the philosophy of St. Thomas Aquinas and contemporary neo-tomism with all logical, metaphysical principles and worldviews as a complete system.We give a major sign to the Leuven School of Cardinal Mercier, Maritain, Gillson, Lagrange, Vetter, Reinstadltler. In parallel, the academic Jewish religious philosophy - from Phylon of Alexandria, through Solomon Gibirole and Moses Maymonid to contemporary religious philosophers such as M. Ligthman, Dobbin, L.Levy and Sh. Baruch. Serious themes, systems and principles coincide to a great extent, including the mutual accumulation and filliation of ideas between Platonists, Tomists and Jews.

Допълнителна информация

Тема 9.4.24. РАЗВИТИЕ НА ИДЕИТЕ В ЛОГИКАТА

THE DEVELOPMENT OF IDEAS IN LOGIC

Лектор:

проф.дфн М. Табаков

Martin Tabakov,Ph.D.,Prof.

Тел.: 0890233398

E-mail: marmarab@gmail.com

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Целта на лекционния курс е да даде основни познания на докторантите от философските специалности за развитието на идеите в логиката. Той ще е полезен и за докторанти от нефилософски специалности, особено за специалности от обществените науки.
Курсът обхваща широк спектър въпроси: за корените на логиката, античната логика - Аристотел, Мегаро-стоическата логика; логиката през средните векове; Логиката в епохата на новото време; формирането и развитието на съвременната логика. Революциите в съвременната логика.
Разглежда се развитие на логическа проблематика в Индия и Китай, късно-римската и средновековната логика и трансформирането на римско-елинската култура в типична средновековна култура , модалната логика на средновековната схоластика.
Излагат се основните понятия на традиционната и съвременната логика, възникването на първите логически изчисления - oт Лайбниц до Бул. Обсъждат се Предмета на логиката, законите на логиката, Формирането на системата на "класическата логика" (Фреге, Уайтхед и Ръсел )Логическите и семантични парадокси. Кризата в основите математиката. Направленията във философията на математиката: логицизъм, интуиционизъм и формализъм; Програмата на Хилберт.
Показва се как аксиоматично се изграждат логическите системи и техните свойства; Обсъждат се теоремите на Гьодел и Тарски и значението им; прехода от класическа към некласическа логика– интуиционистка, многозначна, модална; въпросите за монизъм и плурализъм на логиката, връзката "некласическа логика - некласическа наука". Дава се и историята на българската логика.
За отделни лекции ще се канят и други лектори.

Annotation:

The purpose of this specialized course is to provide basic knowledge about the development of ideas in logic to PhD students from the philosophical disciplines.
It will also be useful for PhD students in non-philosophical disciplines, especially in social sciences.
The course covers a wide range of topics: the roots of logic, the ancient logic (Aristotle, the Mega-ro-Stoic school; Logic in the Middle Ages; Logic in the Modern Times; the formation and develop-ment of Contemporary Logic; Revolutions in Contemporary Logic.) The development of logical problems in India and China, Late Roman and Medieval logic and the transformation of Roman-Hellenic culture into a typical medieval culture, the modal logic of medieval scholastics are reconsidered.
It presents the basic concepts of traditional and modern logic, the emergence of the first logical calculations - from Leibniz to Boole.
The course also covers the subject of logic, the laws of logic, the formation of the system of "clas-sical logic" (Frege, Whitehead and Russell), the logical and semantic paradoxes; the crisis in the fundamentals of mathematics; the main movements in the philosophy of mathe-matics: logicism, intuitionism and formalism; Hilbert's program.
The course will demonstrate how axiomatic logical systems are constructed and what are their properties; The theorems of Goedel and Tarsky and their significance will be discussed; the transition from classical to non-classical logic - intuitionist, multivalued, modal; the question of monism and pluralism of logic, the relation between non-classical logic and non-classical science. Also the history of Bulgarian logic is covered.
Additional individual speakers will be invited for some of the lectures.

Тема 9.4.26. Ислям и съвременност

Islam and modernity

Лектор:

проф.д.ф.н Богдана Тодорова

Prof Bogdana Todorova, D.Sc.

Тел. 0899834499

E-mail: bonytodorova@gmail.com

Хорариум:

30 учебни часа

Attendance:

30 hours

Анотация:

Целта на курса е да запознае докторантите с научното осмисляне на политическите, социални, културно-цивилизационни и икономически процеси и явления, протичащи в ислямския свят в началото на XXI век. Курсът разглежда ролята на исляма в отделните региони, ислямските политически движения и партии, шиитско-сунитските отношения, ислямският радикализъм и проблемът за тероризма в съвременния свят, ролята на традиционализма и особености на модернизма, както и причините за политизирането на исляма и ролята на политическия ислям в немюсюлманските страни.

Abstract:

The purpose of the course is to familiarize PhD students with the scientific understanding of the political, social, cultural, civilizational and economic processes and phenomena taking place in the Islamic world at the beginning of the 21st century. The course examines the role of Islam in separate regions, Islamic political movements and parties, Shiite-Sunni contradictions, Islamic radicalism and the problem of terrorism in the modern world, the role of Islam in protest movements, the role of traditionalism and peculiarities of modernism, and the causes of politicization of Islam and the role of political Islam for non-Muslim countries.

Допълнителна информация

Тема 9.4.27. Общност и общество

Community and society

Лектор:

доц. д-р Ивелина Иванова

Ivelina Ivanova, Assoc. Prof., PhD

Анотация:

Модерната политическа теория е била фокусирана върху индивидуалните права. Тъкмо те е трябвало да очертаят границата, отвъд която властта преминава в тирания. Но днес индивидуалните права не изглеждат достатъчни, за да гарантират легитимността на една публична власт. Защото от една страна те стават формални, ако бъдат откъснати от корените си в жизнения свят. Но от друга страна в късномодерните общества са събрани жизнени светове, между които се разгръщат напрежения, заплашващи да прераснат в конфликти. При това изглежда понятието за индивидуална автономност, издигнато до норма от модерната политическа теория, е вкоренено само в някои от тези жизнени светове и изисква изкореняването на собствените понятия на други, за да може да бъде пренесено там. Нещо повече, ограниченията на индивидуалните права вече не могат да бъде компенсирани от политическите права, произтичащи от принципа на народния суверенитет. Защото днес тези политически права не съвпадат с границите на националните държави, както изглежда са се надявали много политически мислители от първата половина на 20 в. Напротив, днес границите на народния суверенитет са вътрешни на късномодерните държави, те не делят своето население от чуждото, а разделят собственото им население.
Курсът ще представи генеалогията и съвременното състояние на този проблем в съвременната политическа теория. Ще бъдат проследени формирането на съвременните понятия за общност и общество и напреженията между тях от гледна точка на класическите социални науки, дебатите около обосноваността, политическите и социалните ефекти на едно право на общност, несводимо до гражданските и политическите права, както и преплитането на този дебат с критиката на изключването и маргинализирането в съвременната критическа и постколониална теория.

Synopsis:

Modern political theory was focused on individual rights. It was the individual rights that were supposed to set the boundaries beyond which power turned into tyranny. But in the present day, individual rights are not enough to justify the legitimacy of authority. On one hand, individual rights can become merely formal, manifesto rights if they are uprooted from the life-world. On the other hand, late modern societies bring together life-worlds that produce tensions, which constantly threaten to evolve into conflicts. Furthermore, the concept of individual autonomy, to which modern political theory granted a normative status, has taken root only in some life-worlds, and transplanting it in others involves the uprooting of other local, or perhaps alternative concepts. The situation is even more complicated because the limitations of individual rights can no longer be compensated by the enjoyment of seemingly unlimited popular sovereignty, because political rights are no longer coextensive with the principle of popular sovereignty or the boundaries of nation states as many political thinkers of the 20th century assumed. On the contrary, the fragmentations and fissures of the principle of popular sovereignty are internal to late modern states, they divide not the body politic from its others, but rather heterogeneous populations, which flows traverse the boundaries of the state.
The course is intended to represent the genealogy and the present state of this problem in contemporary political theory. The curriculum delineates the formation of the current concepts of community and society, the tension between the concepts from the perspective of conventional political science, the debates on the justification, the political and social effects of a potential right to community, which is irreducible to individual political or civil rights. The subjects are chosen so as to bring into focus the points of contact of the debates on communitarian rights with more general critiques of social exclusion and marginalization in contemporary critical and postcolonial theory.

Тема 9.4.28. ТЕОРИЯ НА ИСТОРИЯТА

THEORY OF HISTORY

Лектор:

доц. д-р Ивелина Иванова

Ivelina Ivanova, Assoc. Prof., PhD

Анотация:

Курсът има за цел да запознае обучаващите се с теорията на историята от втората половина на 20-ти век. Той представя основните проблеми на съвременната теория на историята. Курсът изяснява генеалогията на тези проблеми в контекста на просвещенската и спекулативната философия на историята, историзма, аналитичната философия на историята. В рамките на курса ще бъдат разгледани ключови фигури на теорията на историята като Мишел дьо Серто, Франк Анкерсмит, Куентин Скинър, Хейдън Уайт и др. Ще бъдат очертани някои от най-влиятелните съвременни подходи в мисленето за историята като риторическия и дискурсивния анализ. Ще бъдат описани промените в институционализацията на историческото знание и философията на историята.
Изучаването на това теоретично поле ще позволи на обучаваните да овладеят съвременни понятия, теоретични рамки, езици и техники на анализ, необходими за по-нататъшното им обучение и израстване като изследователи. Курсът ще стимулира развитието на критическо мислене, както и прилагането от наученото по специалността си към по-широки дисциплинарни контексти, както и саморефлексивно отношение към писането за история, историческите разкази и знания.

Synopsis:

The goal of the course is to introduce students to the theory of history of the second half of the 20th century. The course will outline the basic problems of the contemporary theory of history, and their genealogy in the context of Enlightenment, speculative and analytical philosophy of history. The curriculum includes key thinkers of history like Michel de Certeau, Frank Ankersmit, Quentin Skinner, Hayden White and others. The subjects are intended to present some of the most influential contemporary approaches to historiography as discourse analysis and rhetorical analysis. A special attention is given to the institutional transformations of historical knowledge and to the professionalization of philosophy of history as an academic discipline.
Studying theory of history will give to students the opportunity to acquire working knowledge of contemporary concepts, theoretical frameworks, analytical languages and techniques necessary for their education and development as researchers. The course will stimulate their critical thinking, their self-reflexive attitude to history writing, historical narratives and knowledges, and it will encourage them to use the concepts and research techniques invented in the field of theory of history to wider and heterogeneous contexts.

Тема 9.4.29. КРИТИЧЕСКО МИСЛЕНЕ

CRITICAL THINKING

Лектор:

проф.дфн М. Табаков

Martin Tabakov, Ph.D., Prof.

Тел. 0890233398

E-mail: marmarab@gmail.com

Хорариум:

30 учебни часа

Attendance:

30 hours

Анотация:

Целта на лекционния курс е да даде основни познания на докторантите от философските специалности по проблемите на критическото мислене. Той ще е полезен и за докторанти от нефилософски специалности, особено за специалности от обществените науки.
Като основополагащи за Критическото мислене се приемат трудовете на американския философ Джон Дюи (1859-1952), но в САЩ то започва да навлиза реално в учебните програми едва в края на 1970-те години, а у нас и досега не е широко застъпено. През 2014 г. президентът Обама в свое обръщение към нацията посочи критическото мислене като една от 6-тте "основни" цели на образованието. Според краткото определение на един от основните пропагандатори на тази дисциплина - Робърт Енис - критическо мислене е "разумното рефлективно мислене фокусирано върху вземането на решение на какво да вярваме или какво да правим", а според по-разгърнатото определение на Скривън и Пол от 1987 г. това е "Интелектуално-дисциплинираният процес на активно и умело концепту-ализиране, прилагане, анализиране, синтезиране, и оценяване на информация, събрана от, или създадена чрез, наблюдение, опит, размисъл, разсъждение или комуникиране, като ръководство в какво да вярваме или как да действаме."Джон Чафи, автор на съвременен учебник, претърпял вече 10 издания, твърди, че "да мислиш критически означава да мислиш за собственото си мислене така, че да го проясниш и подобриш."
Курсът обхваща широк кръг от проблеми:
Що е критическо мислене. Основни понятия: проблем, твърдение, аргумент.
Аргумент и обяснение. Аргумент и убеждаване. Два вида добри аргументи: дедуктивни и индуктивни. Разпознаване на аргументи. Други понятия: истина, знание, оценъчни съждения.
Разграничаване между "аргумент" и "привидност". Оценяване на аргументи. Неяснота и двусмислие. Семантично и синтактично двусмислие. Дефиниране на термини. Цели на дефинирането и видове дефиниране.
Достоверност и надеждност на твърдения и на източници на твърдения. Достоверност и надеждност на новинарски медии - проблеми с правителствената намеса и с пристрастност вътре в самата медия. Достоверност и надеждност при някои видове съвременни медии. Реторическо убеждаване. Евфемизми и дисфемизми. Стереотипи, инсинуации, "увъртащи" думи, "натоварени" въпроси, омаловажаващи думи, сарказъм, хиперболизация. Псевдо-доказателства. Подвеждащи сравнения.
Реторически похвати, психологически и други заблуди: "аргумент" от възмущението, тактиката на сплашване, други заблуди на основата на емоции, рационализиране, аргументът "всеки знае, че", субективистката заблуда, релативистката заблуда, "две злини се равняват на едно добро", отвличане на вниманието. Други заблуди: аргументът "Ad Hominem" (в трите му подвида: личностен, обстоятелствен и "ти също"), генетическата заблуда, положителен "Ad Hominem", "подмяна на тезата", фалшива дилема, перфекционистката заблуда, "къде да теглим чертата", "хлъзгав склон", изместване на тежестта на доказването, кръгов аргумент. Заблуди при индуктивни разсъждения: неоснователни индуктивни обръщания, проблеми и клопки при проучвания на общественото мнение (самоселектиращи се извадки, изкривени въпроси).
Причинно-следствени обяснения: физическа и поведенческа каузалност. Обяснителната адекватност като относително понятие. Непроверими обяснения. Кръгови обяснения. Ненужно сложни обяснения. Формиране на хипотези: метод на разликите и метод на съвпадението. Грешки в причинно-следствените разсъждения. Объркване на ефект и причина в медицинските изследвания. Недооценяване на статистическата регресия. "Доказателство" чрез липса на опровержение. Позоваване на единичен случай. Объркване на обяснения с извинения.

Annotation:

The purpose of this specialized course is to provide basic knowledge about the field of "critical thinking" to PhD students from the philosophical disciplines. It will also be useful for PhD students in non-philosophical disciplines, especially in social sciences.
The shortest definition of "critical thinking" is the one offered by Robert Ennis:‘‘reasonable reflective thinking focused on deciding what to believe or do’’ . A longer definition is provided by Scriven and Paul, ‘‘Critical thinking is the intellectually disciplined process of actively and skillfully conceptualizing, applying, analyzing, synthesizing, and/or evaluating information gathered from, or generated by, observation, experience, reflection, reasoning, or commu nication, as a guide to belief and action’’ (Scriven and Paul 1987).
The course covers a wide range of topics:
What Is Critical Thinking? The Basics: Issues, Claims, and Arguments. Arguments and Explanations; Arguments and Persuasion.
Two Kinds of Good Arguments: Deductive and Inductive.
Recognizing Arguments. Other Terms and Concepts: Truth, Knowledge, Value Judgments.
Unstated Premises and Conclusions; Deduction, Induction, and Unstated Premises.
Vagueness and Ambiguity: Semantic Ambiguity, Grouping Ambiguity, Syntactic Ambiguity.
Definitions: Purposes and Kinds.
Credibility and Bias in the News Media (Print media, Talk Radio, The Internet, Generally; Wikipedia; Blogs; Advertising).
Common Rhetorical Devices and Techniques: Euphemisms and Dysphemisms; Rhetorical Definitions and Rhetorical Explanations; Stereotypes; Innuendo; Loaded Questions; Weaselers; Downplayers; Sarcasm; Hyperbole; Proof Surrogates; Rhetorical Analogies and Misleading Comparisons.
Psychological and Related Fallacies: The "Argument” from Outrage; Scare Tactics; Other Fallacies Based on Emotions; rationalizing; Everyone Knows...; The Subjectivist Fallacy; The Relativist Fallacy; Two Wrongs Make a Right; Red Herring.
The Ad Hominem Fallacy (subtypes: The Personal Attack Ad Hominem, The Inconsistency Ad Hominem , The Circumstantial Ad Hominem).
False Dilemma; The Perfectionist Fallacy; The Line-Drawing Fallacy; Slippery Slope; Misplacing the Burden of Proof; Begging the Question.
Fallacies in Inductive Reasoning: Illicit Inductive Conversions; Polls: Problems and Pitfalls; Self-Selected Samples, Slanted Questions, Playing by the Numbers.
Two Kinds of Explanations: Physical Causal Explanations, Behavioral Causal Explanations. Forming Hypotheses: The Method of Difference, The Method of Agreement.
Mistakes in Causal Reasoning: Confusing Effect with Cause in Medical Tests; Overlooking Statistical Regression; Proof by Absence of Disproof; Appeal to Anecdote;
Confusing Explanations with Excuses.

Тема 9.4.30. НОРМАТИВНА ЕТИКА

NORMATIVE ETHICS

Лектори:

Гл. ас. д-р Иван Миков, проф. дфн Емилия Маринова

Assist. Prof. Dr Ivan Mikov, Prof. DSc Emilia Marinova

E-mail: i.mikov@ips.bas.bg

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Лекционният курс цели запознаване на докторантите с основните понятия на нормативната етика, както и по-общо с централните нормативно-етически теории. Това спомага за разбирането на същността на нормативността в морала, за овладяването на логиката и взаимовръзките в анализираните етически концепции, а и за развиването на умения за анализ на специфичните етически проблеми и понятия. Курсът може да се подраздели условно на три основни части. Въвеждаща част, в която се представят основните понятия на нормативната етика. Основна част, показваща спецификата на нормативната проблематика в контекста на връзката ѝ с други морални елементи (кодекси, принципи, правила, ценности, съждения), както и интердисциплинарните ѝ корелации (право, психология и др.). Заключителен раздел, представящ централните нормативно-етически теории от Античността до днес (деонтология, утилитаризъм, прагматизъм, етика на добродетелта, дискурсна етика). Курсът е насочен към докторанти по етика, философия, право, социология, психология, политология, педагогика и други области в социалните и хуманитарни науки.

Annotation:

The aim of the course is to provide doctoral students with a general overview of the basic concepts and themes of normative ethics, as well as more generally with the basic normative ethical theories in historical and in contemporary context. This is necessary for understanding and comprehension of the nature of normativity in morality, for mastering the logic of interrelations in the development of the analyzed ethical theories and for the development of skills for analysis of specific ethical problems and concepts. The course can be divided into three main parts. The introductory part presents the basic concepts of normative ethics. The second part shows the specifics of the normative problems in the context of their relation to other moral elements (codes, principles, rules, values, judgements), as well as their interdisciplinary correlations (law, psychology, etc.). The concluding section presents the central normative ethical theories from antiquity to the present (deontology, utilitarianism, pragmatism, virtue ethics, discourse ethics). The course is targeted towards doctoral students in ethics, philosophy, law, sociology, psychology, political science, pedagogy and other fileds in social sciences and humanities.

Допълнителна информация

Тема 9.4.31. СЪСТРАДАНИЕ И ЕМПАТИЯ. АСПЕКТИ НА МОРАЛНАТА МЕТАФОРИКА

SYMPATHY AND EMPATHY. SOME APSECTS OF MORAL METAPHORICS

Лектор:

доц дфн Силвия Серафимова

Assoc. Prof. PhD Silviya Serafimova

Тел. 0889 98 38 38

E-mail: silviya.serafimova@ips.bas.bg

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Целта на настоящия курс е не само да запознае докторантите с основни теории за емпатията и състраданието от областта на нормативната етика, но и да се проблематизират възможностите за практическо развиване на морална сензитивност към ценностите на Другия на принципа на етическа метафоризация. На базата на сравнителен анализ на етическите предимства и недостатъци при култивирането на различни форми на емпатия и състрадание се очертават перспективите за разбирането на многообразните проявления на другостта в актуални сфери на приложната етика. В частност, анализира се необходимостта от комплексен подход при формирането на етическите, психологическите и социалните критерии за ограничаване на научните проекти, целящи "измерването" и "програмирането" на процесите на емпатия и състрадание.

Annotation:

The main objective of this course is not only to introduce the PhD students to some leading theories of empathy and sympathy in the field of normative ethics, but also to outline the alternatives in encouraging the cultivation of moral sensitivity towards the values of others by adopting the principle of moral metaphorization. By conducting a comparative analysis for the purposes of outlining both the methodological advantages and disadvantages of developing empathy and sympathy, the perspectives of understanding otherness in its varieties, as being embodied within moral practice, will be explored. In this context, it will be demonstrated how by developing empathic understanding which does not coincide with the process of co-feeling, as is recognized in the process of feeling sympathy, the group of potential empathic addressees can be expanded. Consequently, the possibility for the cultivation of moral sensitivity within particular moral practices will be explored as irreducible to the feeling of sympathy for the others who are close to the selves (in both socio-cultural and moral terms). In this context it will be clarified how the relevant understanding and evaluation of moral experience of others can be reconsidered as being irreducible to the evaluation of the process of co-feeling.

Допълнителна информация

Тема 9.4.32. БИОЕТИКА И БИОПРАВО – ВЪВЕДЕНИЕ

BIOETHICS AND BIOLAW – INTRODUCTION

Лектор:

Доц. д-р Стоян Ставру

Assoc. Prof. PhD Stoyan Stavru

Тел. 0888 280 888

E-mail: stoyan.stavru@gmail.com

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Главната задача на курса е да запознае докторантите с основната проблематика, теоретична рамка и системата от терминологични понятия в биоетиката и биоправото. Разгледани са етическата интерпретация и юридическите регулации както на "класически" въпроси, свързани с биологичната природа на човека като морален и правен субект (зачеване, бременност, раждане, болест, остаряване, смърт и др), така и на новите въпроси, възникващи в резултат от бурното развитие на съвременните биотехнологии и свързаните с тях опити да се ревизират традиционни постулати относно правния статус на човека и човешките отношения.

Annotation:

The main objective of the course is to acquaint the PhD students with the basic problems, theoretical framework and the system of terminological concepts in bioethics and biolaw. The ethical interpretations and legal regulations are examined concerning the "classical" issues related to the biological nature of human as a moral and legal subject (conception, pregnancy, birth, illness, aging, death, etc.) and the new issues arising as a result from the rapid development of modern biotechnology and related attempts to revise traditional tenets about the legal status of man and human relationships.

Тема 9.4.33. ПРАВО И ЕТИКА В ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ

LAW AND ETHICS IN INFORMATION TECHNOLOGIES

Лектор:

Доц. д-р Стоян Ставру

Assoc. Prof. PhD Stoyan Stavru

Тел. 0888 280 888

E-mail: stoyan.stavru@gmail.com

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Курсът представя правните и етичните измерения на въпросите, поставяни от развитието на информационните технологии, включително дигиталните медии и игри, виртуализацията, биотехнологиите и управлението на информацията, авторството, "нормативните" технологии, киберпрестъпността и изкуствения интелект. Използваният метод е интердисциплинарен, като съчетава догматичния подход на правото със стремежа към проблематизация, характерен за философията. Предпочитат се интерактивните подходи при поставянето и обсъждането на проблематиката на курса.

Annotation:

The course is focused on the legal and ethical dimensions of issues raised by the development of information technologies, including digital media and games, virtualization, biotechnology and information management, authorship, "regulatory" technology, cybercrime and artificial intelligence. The method used is interdisciplinary, combining the dogmatic approach of law with the pursuit of problematization characteristic of philosophy. Interactive approaches is preferred.

Тема 9.4.35. АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА НОРДСКА ЕТИКА

SOME APSECTS OF CONTEMPORARY NORDIC ETHICS

Лектор:

доц. дфн Силвия Серафимова

Assoc. Prof. PhD Silviya Serafimova

Тел. 0889 98 38 38

E-mail: silviya.serafimova@ips.bas.bg

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Целта на настоящия курс е да запознае докторантите със съвременните тенденции в развитието на нордската етика. Акцентира се върху проблематика, която позволява да се открои уникалният профил на нордската етика, като същевременно се анализират и предпоставките, обуславящи нейното ситуиране в парадигмите на континенталната и аналитичната философия. Анализиран е широк спектър от философски въпроси, свързани както с "класически" за нордската етика проблеми (напр. ролята на пантеизма, рецепцията на идеи от сферата на нордската митология в съчиненията на нордски философи, утвърждаването на ценностите на т.нар. живот на открито), така и редица актуални философски дилеми (напр. етическите предизвикателства в сферата на невронауката).

Summary:

The primary objective of the course is to introduce the PhD students to some contemporary tendencies in the development of Nordic ethics. Some particular issues, which give grounds for the possibility of outlining the unique profile of Nordic philosophy by going beyond its association with the names of some illuminative philosophers such as Soren Kierkegaard and Georg Henrik von Wright will be analyzed. Consequently, the premises which determine the contextualization of Nordic ethics within the European and American philosophical traditions are examined. In this context, special attention will be paid to the following topics: the role of pantheism in the Nordic countries, the fundamental influence of Nordic mythology and its reception, as displayed in the philosophical works of some prominent Nordic intellectuals, as well as the development of intellectual elites in Norden in the post-war period.

Допълнителна информация

Тема 9.4.36. ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ ЗА БЕЖАНЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ: ФОРМИРАНЕ, СПЕЦИФИКА, СОЦИАЛНИ АКТЬОРИ, ФАКТИ И ИНТЕРПРЕТАЦИИ

PUBLIC OPINION ABOUT REFUGEES IN BULGARIA: FORMATION, SPECIFICS, SOCIAL ACTORS, FACTS AND INTERPRETATIONS

Лектор:

доц. д-р Албена Накова

Assoc. Prof. Albena Nakova, PhD

Тел. 0889 991332

E-mail: albena.nakova@ips.bas.bg

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Лекционният курс цели запознаване на докторантите с основните специфики на формиране на общественото мнение за бежанците в България. Курсът предлага цялостна концепция за съвременния споделен образ на бежанеца в българско общество. Идентифицирани са начините, по които в публичното пространство се конструират и налагат различни образи на бежанците от страна на различни социални актьори – медии, НПО-та, централна и местна власт. Показан е начинът, по който различните репрезентации за бежанците резонират на "чувствителните места” в културната идентичност на българите. Изведени са и социалните, културни и институционални дистанции, разделящи българските граждани и бежанците. Идентифицирани са трудностите и пречките пред интеграцията на бежанците в българското общество в различни сфери и са формулирани препоръки към държавни органи и други заинтересовани страни, които да послужат при разработване на адекватни политики по отношение на интеграцията на бежанците. Курсът е насочен към докторанти по социология, психология, политология, етнология, право, педагогика и други области на социалните и хуманитарни науки.

Summary:

The aim of the course is to acquaint PhD students with the main specifics of forming public opinion about refugees in Bulgaria. The course highlights the role of the presence or absence of direct contact with refugees as key to the nature of the formed representations and offers a comprehensive concept and vision for the modern shared image of the refugee in Bulgarian society with relevant characteristics in the image that express fear, understanding or empathy. Another important goal of the lecture course is to identify the ways in which different images of refugees are constructed, imposed and mobilized in the public space by various social actors - media, NGOs, central and local government, religious institutions, experts, etc., with special emphasis on the role of the media in constructing publicly shared images of refugees. The lecture course also offers a typology of behavioral strategies of social actors depending on the current image of the refugee, which they share and the values they adhere to; the main social subjects, producing negative, as well as those producing positive attitude towards refugees are identified, outlining their social-group status. At the same time, one of the aims of the course is to show the way in which the respective representations of refugees resonate in the "sensitive places” in the cultural identity of Bulgarians. The social, cultural and institutional distances separating Bulgarian citizens and refugees are also derived. As a final part, the course offers identification of difficulties and obstacles to the integration of refugees in Bulgarian society in various fields, namely labor, cultural, educational, housing integration, political rights, integration into the health care system, integration of vulnerable groups of refugees, etc. Recommendations have also been formulated to state authorities and other stakeholders to help develop adequate policies regarding the integration of refugees.
The course is aimed at doctoral students in sociology, psychology, political science, ethnology, law, pedagogy and other fields of social sciences and humanities.

Допълнителна информация

Тема 9.4.37. ЛЕКЦИИ ПО РЕЛИГИОЗНАНИЕ И СРАВНИТЕЛНА РЕЛИГИЯ

LECTURES ON RELIGIOUS STUDIES AND COMPARATIVE RELIGION

Лектор:

проф. дфн Стефан Пенов (от м. ноември 2026 курсът се поема от Доц.д-р Мирослав Бачев).

Prof. Stefan Penov, DSc

Тел. 0887 146 254

E-mail: dr.st.penov5776@gmail.com , stefan.penov@ips.bas.bg

Хорариум:

30 часа лекции

Анотация:

Част I: Същност и функции на религията - Религията като предмет и интердисциплинарен изследователски проблем. Социален, психологически, антропологичен и теологичен аспект на изследването. Духовна същност на религията като светоглед и ценности., генезис и детерминация на религията. Развитие на религиите от анимизма и политеизма до монотеизма.Функции на религията: психоинтегративни, персонално-екзистенциални, гносеологични; социални, държавни, национално-консолидиращи. Изследванията по религия до XXI век. . Съдържание на религията като концепция за Бога, света и човека. Основни световни религиозни движения, направления, центрове, издания, автори и школи. Философия на религията, религиозна философия и теология на световните религии.
Част II. Сравнително религиознание: Исторически и сравнителен анализ на световните религии деноминации, секти, нови движения: Религиите в античността; Юдаизмът – първата последователна, абрахамична религия и парадигма за монотеизма. Християнството като световна религия: ранното юдео-християнство; държавна религия, апостолски църкви, ереси и секти. Католицизъм ( нео/томизъм; Втори Ватикански събор). Православие (7-те Вселенски събора; Византия и исихазъм); Протестантизъм и англиканство - направления: либерален протестантизъм, неоортодоксален, екзистенциално направление. Ислямът като световна религия- шиити и сунити. Съвременният ислямски фундаментализъм. Религиозно-юридически школи. Източните форми на духовност: хиндуизъм и будизъм. Нови религиозни движения, църкви и деноминации. Основи на теорията на сравнителното религиознание.

Summary:

In Part I we consider: The essence and functions of Religion – The concept and religion as a subject and interdisciplinary research problem. Social, psychological, anthro¬pological and theological aspects of the study. Spiritual essence of religion as a worldview and values. Genesis and determination of religion. Development of religions from animism and polytheism to monotheism. Content of religion as a concept of God, the world and man. Functions of religion: psychointegrative, personal-existential, epistemological; social, state, national-consolidating. Research on religion until the 21st century. Major world religious movements, directions, centers, publications, authors and schools. Phi¬losophy of religion, religious philosophy and theology of world religions.
In Part II we consider comparatively: Historical and comparative analysis by denominations, sects, new movements. These are: Religions in Antiquity; Judaism - the first consistent, Abrahamic religion and paradigm of monotheism. Christianity as a world religion: early Judeo-Christianity; state religion, apostolic churches, heresies and sects. Catholicism (Thomism, Neo-Ottomanism; Second Vatican Council). Orthodoxy (7 Ecumenical Councils; Byzantine philosophy, Hesychasm); Protestantism and Anglicanism – directions: liberal Protestantism, neo-Orthodox, existential orientation. Islam as a world religion. Contemporary Islamic Fundamentalism. Shiites and Sunnis, religious and legal schools. Eastern forms of spirituality: Hinduism and Buddhism. World religions as new religious movements; churches and denominations around the world and in our country.

Допълнителна информация

Тема 9.4.38. РАЦИОНАЛНОСТ И ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ

Курсът ще се проведе на английски език

RATIONALITY AND ARTIFICIAL INTELLIGENCE

The course is led in English

Prerequisites: Good command of academic English

Начин на провеждане: чрез плаформата Zoom

The course is to be held virtually via Zoom. A link will be sent after a starting day has been set

Лектор:

Доц. д-р Борис Грозданов

Assoc. Prof. Dr. Boris Grozdanoff

Тел. 0887 701 443

E-mail: grozdanoff@gmail.com

Хорариум:

30 часа лекции

Анотация:

The aim of the course is to introduce the PhD students to the contemporary interdisciplinary debate around artificial intelligence (AI), which includes the modern computational approaches, symbolic approaches and newest hybrid approaches. The course will trace the history of AI and will critically analyze the leading views on nature of rationality and intelligence. It will present in a self-contained and accessible form the modern leading approaches towards Ml (machine learning), DL (deep learning) and the practical development of AI solutions, including the main instrument of artificial neural networks (ANNs) and topologies based on variations of ANNs (like RNNs, GANs, etc.). The course will discuss the challenges before their successful implementation and will present the hybrid approaches to AI, including a number of hardware aspects for AI development and training.

Course annotation:

Тема 9.4.39. ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННО И МЕДИЙНО ПРАВО

TELECOMMUNICATION AND MEDIA LAW

Лектор:

проф. д. н. Борислав Градинаров

Prof. Borislav Gradinarov, DSc

Тел. 0887 701 443

E-mail: b.gradinarov@ips.bas.bg

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Целта на курса е да запознае докторантите от социалните и хуманитарни институти в БАН с принципите и методите, прилагани за регулиране на обществените отношения в областта на телекомуникационната и радио- и телевизионната дейност. Разглеждат се начинът на конституиране и правомощията на основните регулаторни органи в тази област, нормативните актове, с които трябва да се съобразяват субектите, занимаващи се с телекомуникационна и медийна дейност, както и с развитието на законовите разпоредби не само в българското, но и в европейското законодателство.
Курсът си поставя задачата да формира и практически умения у докторантите – конструиране на програмен проект, програмен профил, програмна схема и програмна концепция. Разглеждат се административните производства по получаване на лицензия, регистрация и уведомление. Анализират се и проблемите на цифровизацията на медиите, на Интернет като нова медийна среда, на правилата за функциониране на World Wide Web и на публикуването в него, правото на достъп до информация, на защитата на източника и др.

Summary:

The aim of the course is to acquaint doctoral students with modern definitions and interpretations of the human right to communication, as well as the mechanisms for its implementation not only by the public authority, but also by each individual citizen. The emergence of this right, its evolution to the present, the legal basis on which it can be exercised and protected, as well as the risks associated with its realization are analyzed.
Special attention in the lecture course is devoted to the regulation of the activity of telecommunication and media service providers, the procedures for obtaining a license for telecommunication and/or media activity, the methods of financing (advertising, sponsorship, private funds, etc.). The course also analyzes abuses of citizens' communication rights, as well as ways of protection (out-of-court and judicial), and the protection of personal data when using electronic means of communication. It also examines the main ways in which telecommunications and media (traditional and new) are used to commit crimes and to protect users from the adverse consequences if they are affected by them.

Допълнителна информация

Тема 9.4.40. ТЕОРИЯ НА СИСТЕМИТЕ И УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА

SYSTEMS THEORY AND RISK MANAGEMENT

Лектор:

проф. д. н. Борислав Градинаров

Prof. Borislav Gradinarov, DSc

Тел. 0888 818 332

E-mail: b.gradinarov@ips.bas.bg

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Целта на курса е да запознае докторантите със същността и генезиса на теорията на системите и на системната парадигма при изучаването на природата и обществото. Специално внимание е отделено на дефинирането на отворените и сложни системи, на синергетиката и нелинейната динамика, на фракталния метод при изучаването на природата и обществото, както и при изграждането на научните теории. Специално място в курса е отделено на понятието за неопределеност и случайност – не само в природните, но и в социалните науки.
Във втората част на курса се разглежда историята и формирането на теориите за риска, неговата дефиниция, опозицията риск-шанс, както и възможните стратегии за контрол на риска. Анализират се силните и слабите страни на различните класификации на риска е се извеждат неговите базови характеристики. В курса се разглеждат и най-често използваните днес антирискови стратегии – застраховането, поделянето на риска, както и използването на системните връзки за намаляване на вредните последици от неблагоприятните бъдещи събития.

Summary:

The course aims to acquaint doctoral students with the essence and genesis of systems theory, as well as the main characteristics of the systems paradigm in the study of nature and society. It examines both the history of the systems approach and the principles on which scientists build their theories and experiments today. Special attention is paid to the definition of open and complex systems, holism and particularism, "systemic" laws, synergy and nonlinear dynamics, the fractal method in the study of nature and society, as well as in the construction of scientific theories. A special place in the course is devoted to the concept of uncertainty and randomness - not only in the natural sciences, but also in the social sciences. The concepts of system-forming and system factor are also defined.
In the second part of the course, the history and formation of theories about risk, is definition, the risk-chance opposition, as well as possible risk control strategies are considered. The strengths and weaknesses of the different classifications are analyzed and the basic definition of risk is derived as a socially determined attitude of the subject (individual, group or corporate) to a certain class of future, uncertain but probable events or circumstances that may adversely affect and threaten its existence, the satisfaction of its important needs or the preservation of its key values. The course also examines today's most commonly used anti-risk strategies – insurance, risk sharing, as well as the use of systemic linkages to reduce the harmful consequences of adverse future events.

Допълнителна информация

Тема 9.4.41. ИСТОРИЯ НА ЕСТЕТИЧЕСКИТЕ КАТЕГОРИИ

HISTORY OF AESTHETIC CATEGORIES

Лектор:

доц. д-р Силвия Борисова, Секция "Култура, естетика, ценности"

Assoc. Prof. Sylvia Borissova, Culture, Aesthetics, Values Department

Моб.: 0883 560 601

E-mail: sylvia.borissova@ips.bas.bg

Хорариум:

30 лекционни часа

Анотация:

Курсът представлява систематично въведение в естетиката като "наука за сетивното възприятие" (А. Баумгартен), наука за красивото, аксиология и философия на изкуството. Учебното съдържание се съсредоточава върху проблеми, понятия и категории, отразяващи генеалогията, историята, типологията и динамиката на философско-естетическата мисъл върху:
• сетивното възприятие, тялото и телесността, движението – в контекста на естетиката на всекидневния опит;
• фигурите и процесите в творчеството, изпълнението и възприятието на изкуството; художествената творба; класификацията на изкуствата; художествените видове, жанрове и направления през времето и културно-историческите, политическите и философскоестетическите мотиви за възникването и залеза им в различните епохи и типове световъзприятие от VI в. пр. н. е. до днес – в контекста на философия на изкуството;
• естетиката като аксиология.
Ще бъдат разгледани основни естетически категории като: красиво, грация, изящно, възвишено, иронично, комично, трагично, поетично, фантастично и др.; както и основни категории на естетическия и художествения опит като: мяра, хармония, калокагатия, мимезис, катарзис, съвършенство, вкус, въображение, израз, форма, идеал, естетическо съзерцание.

Допълнителна информация

Тема 9.4.42. ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА НА ЕС ПРЕД НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

EU FOREIGN POLICY FACING NEW CHALLENGES

Лектор:

проф. д.с.н. Румяна Желева

Prof. Dr. Rumiana Jeleva (IPhS)

Моб.: 0898 750 686

E-mail: rumiana.zheleva@ips.bas.bg

Хорариум:

30 лекционни часа

Анотация:

Курсът е предназначен за докторанти в областта на социалните науки, които изследват външната политика на Европейския съюз и процесите на европейска интеграция. Той предлага полидисциплинарен подход, основан на достиженията на социологията, политологията, правото, икономиката и философията. Акцентът е върху анализа на външнополитическите решения и действия на ЕС чрез надеждни теоретични и емпирични изследователски подходи. Особено внимание се отделя на приложението на социологически методи – количествени, качествени и документален анализ – при изследването на външнополитическите процеси и европейската интеграция. Курсът разглежда съвременните предизвикателства пред ЕС в тематичен и контекстуален план, като анализира влиянието на кризите върху развитието на Съюза като геополитически актьор и върху задълбочаването на интеграционните процеси. Специален фокус е поставен върху ролята на ЕС като глобален фактор за устойчиво развитие. Курсът осигурява солидна теоретична основа и изследователски инструментариум за анализ на европейската външна политика и функционирането на ЕС.

Summary:

The course is designed for PhD students in the social sciences who wish to explore issues related to EU foreign policy and European integration.
Through the content of the course and work on the topics included in it, an understanding of the nature of EU foreign policy through the prism of polydisciplinary scientific analysis and research from scientific fields such as sociology, political science, philosophy, economics, law is solidified. It argues that foreign policy decisions and actions need a thorough and sufficiently broad assessment of contexts and methodologically reliable empirical data. In this sense, sociological research and methods (quantitative and qualitative techniques, desk research, etc.) as well as their practical use for the analysis and interpretation of foreign policy realities and the process of European integration are central to the course. The aim of the course is to present the contemporary challenges facing the EU and the process of European integration through the prism of the understanding of the polydisciplinary nature of foreign policy, i.e. processes and phenomena are not presented chronologically, but are thematized and studied depending on the specific contexts. It is analysed to what extent the contemporary crises that the European Union is also facing contribute to its evolution as a geopolitical power in addition to its existing economic power and add significant value to the process of internal political integration. The key role of the EU in the global world as a flagship of sustainable development with a balance in all aspects (economy, ecology, social development and good governance) is discussed.
The course provides a reliable research toolkit and a solid theoretical foundation on the functioning of the EU, European integration and the implementation of European foreign policy.

Допълнителна информация

Тема 9.4.43. МЕСТНИТЕ ПРАЗНИЦИ В СТИЛОВЕТЕ НА ЖИВОТ НА СЪВРЕМЕННИТЕ ОБЩЕСТВА

LOCAL FESTIVALS IN THE LIFESTYLES OF CONTEMPORARY SOCIETIES

Лектор:

проф. дсн Мая Келиян, ИФС – БАН

Prof. Maya Keliyan, DSc, IPhS – BAS

E-mail: mayakeliyan@gmail.com

Хорариум:

30 лекционни часа

Анотация:

Целта на курса е да запознае докторантите със съвременните концепции за местните празници, с техните социални функции, символен смисъл, както и с ролята им на съществен елемент на моделите на потребление, на свободно време и стиловете на живот на различни социални групи в днешните общества. Анализира се ролята им като ресурс на локалните общности за справяне с кризи с различен характер и произход. Изучават се институциите и социо-професионалните групи, които са инициативни социални субекти като техни организатори и основни участници в дейностите им. Посочват се начините и средствата, чрез които тези предприемчиви социални актьори въздействат върху стиловете на живот, моделите на потребление и моделите на свободно време на различни социални групи, как ги формират и насочват. Специално внимание в лекционния курс e отделено на фестивализацията на стиловете на живот в съвременните общества, на различните й проявления в урбанистична и в градска среда, сред различни социални категории, слоеве, типове общности и социо-професионални групи. Представят се не само фестивали на локални общности у нас, но в съпоставителен план се изучават и местни празници в Япония и Китай с цел да се открои специфичната роля на местните хора, на техните инициативи и включеност в организацията и провеждането им, както и на начините, посредством които те съхраняват, трансформират, създават и преоткриват общностите традиции, ценности, солидарност и идентичност. По време на лекционния курс докторантите се запознават с резултати от качествено и количествено емпирично социологическо изследване, проведени в рамките на проекта „Местните празници: ресурс на локалните общности за справяне с кризи“, финансиран от ФНИ на МОН (KП-06-H45/5 от 30.11.2020).

Summary:

The aim of the course is to acquaint doctoral students with the modern concepts of local festivals, with their social functions, symbolic meaning, as well as with their role as an essential element of consumption patterns, leisure patterns and lifestyles of different social groups in our-day societies. Their role as a resource of local communities to deal with crises of different nature and origin is analyzed. Social institutions and socio-professional groups are studied, which are proactive social subjects as their organizers and main participants in festival activities. The ways and means by which these enterprising social-group actors influence, shape and direct the lifestyles, consumption patterns and leisure patterns of different social groups are indicated. Special attention in the lecture course is devoted to the festivalization of lifestyles in modern societies, to its various manifestations in urban and urban environments, among different social categories, strata, types of communities and socio-professional groups. Not only festivals of local communities in our country are presented, but also local festivals in Japan and China are studied in a comparative perspective in order to highlight the specific role of local people, their initiatives and involvement in their organization and conduction, as well as the ways, through which they preserve, transform, create and reinvent community traditions, values, solidarity and identity. During the lecture course, the doctoral students are introduced to the results of qualitative and quantitative empirical sociological research conducted within the framework of the project “Local Festivals: Resource of Local Communities for Dealing with Crises”, funded by the National Research Fund of the Ministry of Education and Science (KP-06-H45 / 5 of 30.11.2020).

Тема 9.4.44. ДИГИТАЛНО РАЗДЕЛЕНИЕ И СОЦИАЛНИ НЕРАВЕНСТВА

DIGITAL DIVIDE АND SOCIAL INEQUALITIES

Лектор:

проф. дсн Румяна Стоилова, ИФС – БАН

Professor Rumiana Stoilova, DSc

Моб.: 0897 807 770

E-mail: Rumiana.Stoilova@gmail.com , rstoilova@bas.bg

Хорариум:

30 лекционни часа

Анотация:

Развитието на информационните технологии поставя редица въпроси, свързани със социалната устойчивост и кохезия на обществото. Това налага изследване на „човешките практики и доколко те са консистентни с дългосрочната жизнеспособност на социалните общности, на семействата и на индивидите” (Ducatel 2001:127). Чарлз Леви и Дейвид Вонг дефинират „умното” (smart) общество така: „успешно използва потенциала на цифровите технологии и свързаните устройства, на цифровите мрежи за подобряване на живота на хората." Все повече проекти се насочват към развитието на дигиталните „умни” градове и села. Целта на курса е да запознае докторантите с възможностите на съвременните технологии да бъдат достъпни за различните обществени слоеве. Тази цел е комплексна и включва изучаване на социалните неравенства както на първото ниво на дигиталното разделение - да разполагаш и да имаш достъп до съвременните технологии, така и второто ниво - да развиваш уменията си за работа с тях и на третото ниво – ползите, които се извличат от дигиталните технологии. В курса докторантите ще бъдат запознати с актуални анализи на дигиталното включване в съответствие с трите нива на дигиталното разделение - достъп, умения, извличани ползи (van Deursen, Helsper, 2015,2021). Ще се изучават дигиталните неравенства с акцент върху взаимовръзката между онлайн и офлайн ползите , диференцирано за хората, заемащи различни позиции в социалната структура по отношение на подобряване на житейските траектории, за увеличаване на образователните и пазарните шансове, за подобряване на здравното състояние, за повишаване на участието в общностния и в политическия живот (Konstantinov, M.2023, Ragnedda 2017), за повишаване на медийната грамотност и избягване на рисковете в онлайн комуникацията (Markov. S. 2023). Ще бъдат предложени методи за изследване на трите вида дигитални неравенства: 1.Социално-икономически – образование, доход, професионална позиция (Стоилова,Р.,Илиева-Тричкова,П. 2023); 2. Социо-културни, базирани на – индивидуални характеристики като пол (Stoilova, R.2023), етнос (Pеtkova К. 2022), възраст, здравен статус, които носят социално-конструиран характер; 3. Пространствени (неравенства по местоживеене) – на европейско, национално, регионално и местно ниво. На теоретично ниво ще бъдат обсъждани прилагането в изследванията на дигиталните неравенства на три теоретични подхода – стратификационен; подход на възможностите и интерсекционален. По време на лекционния курс докторантите ще се запознаят с резултати от теренни изследвания с качествени методи и с вторични анализи на количествени емпирични, международно сравнителни, социологически изследвания, проведени в рамките на проекта “Дигитално разделение и социални неравенства: равнища, актьори и взаимодействия”(Договор КП-06 ПН55/7 от 2021г.-2024г.),финансиран от Фонд Научни Изследвания.

Summary:

The development of information technologies poses a number of questions related to the social sustainability and cohesion of society. This necessitates an examination of "human practices as far as they are consistent with the long-term viability of social communities, of families and of individuals" (Ducatel 2001:127). Charles Levy and David Wong define the "smart" society as: "successfully using the potential of digital technologies and connected devices, of digital networks to improve people's lives." More and more projects are directed towards the development of digital "smart" cities and villages. The aim of the course is to familiarize PhD students with the possibilities of modern technologies being accessible to different social strata. This aim is complex and includes the study of social inequalities at the first level of the digital divide - having access to modern technologies , as well as the second level - to develop the digital skills for working with them and on the third level - the benefits that are derived from digital technologies. In the course, doctoral students will be introduced to current analyzes of digital inclusion in accordance with the three levels of the digital divide - access, skills, benefits derived (van Deursen, Helsper, 2015). Digital inequalities will be studied with an emphasis on the interrelationship between online and offline benefits, differentiated for people occupying different positions in the social structure in terms of improving life trajectories, increasing educational and market chances, improving health status, increasing of participation in community and political life (Konstantinov, M.2023, Ragnedda 2017), to increase media literacy and avoid risks in online communication (Markov. S. 2023). Methods for researching the three types of digital inequalities will be proposed: 1. Socio-economic - education, income, professional position (Stoilova, R., Ilieva-Trichkova, P. 2023); 2. Socio-cultural inequalities based on – individual characteristics such as gender (Stoilova, R. 2023), ethnicity (Petkova K. 2022), age, health status, which have a socially constructed character; 3. Spatial inequalities (inequalities by place of residence ) – at the European, national, regional and local level. At the theoretical level, the application of three theoretical approaches in research on digital inequalities will be discussed - stratification; capability approach and intersectional approach. During the course, doctoral students will get acquainted with the results of field research with qualitative methods and with secondary analyzes of quantitative empirical international comparative sociological surveys conducted within the framework of the project "Digital Divide and Social Inequalities: Levels, Actors and Interactions" (КП-06, ПН55/7, 2021-2024), financed by the National Fund for Scientific Research.

https://www.facebook.com/DigitalDivideBG

Тема 9.4.46. ОСНОВИ НА ФИЛОСОФСКАТА ГРАМОТНОСТ

FUNDAMENTALS OF PHILOSOPHICAL LITERACY

Лектор:

проф. д. н. Борислав Градинаров

Prof. Borislav Gradinarov, D.Sc.

Тел. 0888 818 332

E-mail: b.gradinarov@ips.bas.bg

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Предназначението на лекционния курс е да обобщи и систематизира знанията за главните теми, които маркират траекторията на най-старата и фундаментална от всички науки – философията. Синтезирано се представят ключовите моменти от основните дискусии в науката за мъдростта – какви са нейният обект и предмет, какво е значението ѝ за отделния човек и за обществото като цяло, кои са собствено философските методи и в какво се състои методологическата ѝ роля по отношение на специалните науки, какви са предимствата и слабостите на утвърдените до момента онтологични направления – материализъм, идеализъм, дуализъм и плурализъм. Специално внимание е отделено и на дискусиите за същността на съзнанието и езика, както и за отношението между душата и тялото.
Важно място в курса е отредено на познанието и неговите ограничения. Анализират се възникването и главните тези на емпиризма, рационализма и на диалектиката, схващанията за истината, както и основните концепции за това какво е истинното знание.

Summary:

The purpose of the lecture course is to summarize and systematize knowledge about the main topics that mark the trajectory of the oldest and most fundamental of all sciences - philosophy. The key moments of the main discussions in the science of wisdom are presented in a synthesized way - what is its object and subject, what is its meaning for the individual and for society as a whole, what are the proper philosophical methods and what is its methodological role in relation to special sciences, what are the advantages and weaknesses of the established ontological directions - materialism, idealism, dualism and pluralism. Special attention is also given to discussions of the nature of consciousness and language, as well as the relationship between soul and body.
An important place in the course is given to knowledge and its limitations. The emergence and main theses of empiricism, rationalism and dialectics, as well as what is the truth and the basic concepts of true knowledge, are analyzed.
The course is intended for doctoral students not only from the social and humanities, but also from the natural sciences, who wish to acquire a relatively tight and systematized knowledge of the most important, fundamental philosophical problems and their application both in scientific research and in pure life plan.
There is also a textbook on the topics of the course with the same title: "Fundamentals of Philosophical Literacy".

Допълнителна информация

Тема 9.4.47. ВЪВЕДЕНИЕ В АНАЛИТИЧНАТА ЕПИСТЕМОЛОГИЯ

INTRODUCTION TO ANALYTIC EPISTEMOLOGY

Лектор:

Доц. Марина Бакалова

Marina Bakalova,Ph.D., Docent

Тел. 08977598092

E-mail: marina.bakalova@ips.bas.bg

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Целта на лекционния курс е да даде основни познания на докторантите в областта на съвременната аналитична епистемология. Темите, които ще бъдат представени и обсъдени, заедно с характерните за тях проблеми и подтеми са анализът на познанието, теориите за оправдаването, проблемът за скептицизма както и различни разклонения от съвременната епистемология: аретическата епистемология, контекстуализмът, натурализираната епистемология, социалната епистемология, етиката и прагматиката на вярванията, епистемологията на несъгласието и оправдаването чрез въображение.

Summary:

The aim of this lecture course is to provide PhD students with a solid introduction to contemporary analytic epistemology. The course will present and critically examine major topics, together with their central problems and debates, including the analysis of knowledge, theories of epistemic justification, and the problem of skepticism. It will also explore several influential developments in contemporary epistemology, such as virtue epistemology, contextualism, naturalized epistemology, social epistemology, the ethics and pragmatics of belief, the epistemology of disagreement, and epistemic justification through imagination.

Допълнителна информация

Additional information

Тема 9.4.48. СЪВРЕМЕННИ ТЕНДЕНЦИИ В НАУКОВЕДСКИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

CONTEMPORARY TRENDS IN SCIENCE STUDIES

Лектор:

доц. д-р Петя Тодорова

Assoc prof. Petya Todorova, Ph.D

E-mail: petiatodorova@abv.bg

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Курсът е насочен към докторанти, които вече са се запознали с курса „Увод в наукознанието“. Той съчетава първоначалната информация за обяснение и творческо приложение за изучаване на науката и научните знания при работа върху дисертации и е насочен към по-задълбоченото обучение на докторантите. В него наукознанието се разглежда в качеството му на дисциплина, която изучава функционирането и развитието на науката чрез използване на философски, икономически, социологически и психологически методи. Той включва 30 лекционни часа.
Курсът има за цел да запознае докторантите с целта на наукознанието – да се идентифицират методи и критерии за рационално използване на науката в съвременното общество. Първо се разглеждат общите въпроси на методите на познанието, техните характеристики и класификация. Основното внимание се съсредоточава на методологията на научното изследване, тоест на разкриването на принципите, методите и техниките в процеса на изследване. Посочено е, че наукознанието изучава проблемите на организацията на научната дейност, управлението на науката, научно-техническото прогнозиране, обучението и внедряването на научни кадри. Докторантите научават, че научното знание може да се изучава от две гледни точки: първо, от позицията на получаване на ново знание, т.е. в процеса на дейност за постигането му, и второ, като резултат от този процес, т.е. като съществуващо знание. Съответно и методите, които се използват за тези цели, се различават в много отношения. В първия случай се използва методологията на научното изследване, а във втория методологията за анализ на съществуващите научни знания.

Summary:

The course is aimed at PhD students who have already taken the course “Introduction to Science Studies”. It combines the initial information for explanation and creative application of the study of science and scientific knowledge in PhD work, and it is aimed at detailed training of PhD students. In it, science is considered a discipline that studies the functioning and development of science by using philosophical, economic, sociological and psychological methods. It includes 30 hours of lecture time.
The course aims to acquaint doctoral students with the purpose of science – to identify methods and criteria for the rational use of science in modern society. General questions of the methods of cognition, their characteristics and classification are considered first. The focus is on the methodology of scientific research that is, on the explanation of principles, methods and techniques in the research process. It is indicated that Science Studies are aimed on the organization of scientific activity, management of science, scientific and technical prognostication, the training and implementation of scientific staff. PhD students learn that scientific knowledge can be studied from two points of view: first, from the position of obtaining new knowledge, i.e. in the process of activity to achieve it, and secondly, as a result of this process, i.e. as existing knowledge. According to this, the methods used for these purposes differ in many aspects. In the first case is used the methodology of scientific research, and in the second – the methodology of analysis of existing scientific knowledge.

Тема 9.4.49. УВОД В НАУКОЗНАНИЕТО

INTRODUCTION TO SCIENCE STUDIES

Лектор:

доц. д-р Петя Тодорова

Assoc prof. Petya Todorova, Ph.D

E-mail: petiatodorova@abv.bg

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Учебният курс „Увод в наукознанието“ е ориентиран към докторанти, за чиято подготовка е нужно получаване на свързано единство (комплекс) от знания за науката. Той включва 30 часа лекционни часа. Курсът има за цел да запознае докторантите със статута на наукознанието в съвременната дисциплинна структура на научното знание – като симбиоза от няколко различни научни направления, обединени от целите на изследването на общ обект. Наукознанието се разглежда като област на изследванията, изучаващи принципите в развитието на науката, структурата и динамиката на научната дейност, взаимодействието на науката с другите социални институти и сферите на материален и духовен живот на обществото.
Курсът е въвеждащ и е предназначен за докторантите в начална фаза на обучение в наукознание. Той е ориентиран към изграждане на общи систематизирани знания както за науката като специфична форма на познание, така и за структурата на теоретичното научно знание. В курса науката се разглежда като основа на специфичен тип визия за света. Обръща се внимание на нейните връзки с други визии за света, на социалния статут на науката, на нейното място в историята на културата, както и на ролята на науката в професионалните дейности.
В съдържанието на курса са включени материали от различни хуманитарни дисциплини: история на науката, философия и методология на науката, логика, културология, социология и др. Той може да се разглежда като един от началните елементи на подготовката на докторантите в специалност Наукознание.

Summary:

The study course “Introduction to Science Studies” is aimed at PhD students whose preparation requires to acquire a connected unity (complex) of knowledges about science. It includes 30 hours of lectures. The course aims to introduce Ph.D students with the status of Science Studies in the modern disciplinary structure of scientific knowledge – as a symbiosis of several various scientific fields, united by the aims of studying a common object. Science Studies are considered as a field of research studying principles in development of science, structure and dynamics of scientific activity, interaction of science with other social institutions and spheres of material and spiritual life of society.
The course is introductory, and it is designed for PhD students in the initial phase of education in Science Studies. It is oriented towards building general systematized knowledge both about science as a specific form of knowledge and about the structure of theoretical scientific knowledge. In the course, science is seen as the basis of a specific type of worldview. It draws attention to its connections with other visions of the world, to the social status of science, to its place in the history of culture, and to the role of science in professional activities.
The course content includes materials from various humanitarian disciplines: history of science, philosophy and methodology of science, logic, cultural studies, sociology, etc. It can be considered as one of the initial elements of the preparation of doctoral students. It can be considered as one of the initial elements of the preparation of PhD students in Science Studies.

Тема 9.4.50. ПРОБЛЕМЪТ ЗА ЛОГИЧЕСКОТО СЛЕДВАНЕ

THE PROBLEM OF LOGICAL ENTAILMENT

Лектор:

доц. д-р Доротея Ангелова

Assoc. prof. Doroteya Angelova, Ph.D

Тел. +359 887 605 304

E-mail: doroteya.angelova@ips.bas.bg

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

В учебния курс се разглежда понятието за логическо следване като основен предмет на логиката. Представени са различните му интерпретации в историческото развитие на логиката, както и в основните логически теории: в традиционната логика, в класическата логика и в някои некласически логики. Разглежда се и тясната му връзка с проблема за импликацията. Основният фокус на целия курс е съсредоточен върху отговора на следния въпрос: доколко логическото следване и импликация в различните логически теории моделират интуитивното разбиране за следване и условна връзка, които хората употребяват в естествения език, а учените – в своята научна дейност. Несъответствието между значението на тези понятия в класическата логика (и някои некласически логики) и употребата им в естествения език водят до формулирането на "парадокси" на следването и импликацията. Респективно в голяма част от темите се разглеждат основните причини за появата му. В тази връзка се изследват различни некласически логики, които имат претенциите, че преодоляват визираното несъответствие.

Summary:

The course is suitable for Ph.D. students in the humanities and social sciences with interests in the field of logic.
The course examines the concept of logical entailment as a fundamental subject of logic and presents its various interpretations in the historical development of logic, respectively - in traditional logic, in classical logic and in some non-classical logics. At the same time, special attention will be paid to its close connection with the problem of implication. The main focus of the whole course is to analyse to what extent the concepts of logical entailment and implication in the mentioned logics model the intuitive understanding of entailment and conditionals, used in natural language. The discrepancy between the meaning of these concepts in classical logic and their usage in natural language leads to the formulation of "paradoxes" of entailment and material implication, which are the most significant emphasis in the course. Respectively – most of the lectures consider the main reasons for the emergence of this discrepancy, i.e. the most important logical principles and laws that lead to the formulation of these "paradoxes" are presented. In this regard, in the course will be discussed the advantages and disadvantages of various non-classical logics that claim to overcome the mentioned discrepancy.

Допълнителна информация

Тема 9.4.51. ФИЛОСОФИЯ НА МЕДИЦИНАТА: ВЪВЕДЕНИЕ И ДЕФИНИРАНЕ НА ПРОБЛЕМНОТО ПОЛЕ

PHILOSOPHY OF MEDICINE: INTRODUCTION AND FRAMING THE FIELD

Лектор:

доц. д-р Юлия Васева-Дикова

Assoc. Prof. Yulia Vasseva-Dikova, Ph.D.

E-mail: vasseva.dikova@ips.bas.bg

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Курсът има за цел да предостави знания в областта на философия на медицината. Съвременната динамика в развитието на научното знание в областта на обществените и хуманитарни дисциплини, от една страна, и медицинската наука и практика от друга, са от значение за разгръщането на полето на философия на медицината. В рамките на курса ще се представят знания от областта на философия на медицината, свързани с периода на формиране на изследователското поле в края на 60-те години на ХХ век. Курсът ще представи систематизирано изследване свързано с анализиране на отношенията философия-медицина в исторически контекст. Ще се представят критериите, според които философия на медицината може да се определи като самостоятелен изследователски домейн. Важно за целите на курса е прокарването на разграничение между въпроси и теми от философия на медицината и такива от полето на биоетиката. Фокус е представянето на съществени въпроси, анализи и проблеми от изследователското поле на философия на медицината и извеждане ролята на философия на науката в тази насока. Придобитите знания са от значение за изследователи в областта на обществените и хуманитарни науки, както и на медицинската наука и практика. Философия на медицината е едно от най динамично разрастващите се направления в съвременната философия, а значението на дисциплината е важно и при обучението по медицински специалности. Към момента единственото научно звено, което предлага обучение по философия на медицината в Българи е ИФС-БАН.

Summary:

The course aims to provide knowledge in the field of philosophy of medicine. The modern dynamics in the development of scientific knowledge in the field of social and humanitarian disciplines, on the one hand, and medical science and practice on the other, are important for the development of the field of philosophy of medicine. The course will present knowledge in the field of philosophy of medicine related to the period of formation of the research field in the late 1960s. The course will present a systematized study related to analysing the relationship between philosophy and medicine in a historical context. The criteria according to which philosophy of medicine can be defined as an independent research domain will be presented. Important for the purposes of the course is the distinction between questions and topics in philosophy of medicine and those in the field of bioethics. The focus is on the presentation of essential questions, analyses and problems in the research field of philosophy of medicine and the role of philosophy of science in this direction. The acquired knowledge is important for researchers in the field of social sciences and humanities, as well as medical science and practice. Philosophy of medicine is one of the most dynamically growing areas in contemporary philosophy, and the importance of the discipline is also significant for the education in medical specialities. At the moment, the only scientific centre that offers course training in the field of philosophy of medicine in Bulgaria is the Institute of Philosophy and Sociology -BAS.

Тема 9.4.52. СЪВРЕМЕННАТА ИДЕНТИЧНОСТ НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ (МЕЖДУ НАЦИОНАЛНОТО, ЕВРОПЕЙСКОТО, ЕТНИЧЕСКОТО И ЛОКАЛНОТО)

THE MODERN IDENTITY OF BULGARIAN CITIZENS (BETWEEN THE NATIONAL, THE EUROPEAN, THE ETHNIC AND THE LOCAL)

Лектор:

доц. дсн Албена Накова

Assoc. Prof. Albena Nakova, DSc

Тел. 0889 991332

E-mail: albena.nakova@ips.bas.bg

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Лекционният курс цели запознаване с основните специфики на съвременната идентичност на българските граждани, разгледана в аспекта национална – наднационална (европейска и глобална) – етническа – локална. Курсът извежда колективната идентичност на съвременните български граждани като хибридна идентичност, съчетаваща елементи на национална, наднационална, етническа и локална идентичност, които заемат различно място и са представени с различни дялове в общата структура на идентичността на българските граждани. Идентифицирани са особеностите на етническата групова идентификация при трите най-големи етнически общности в България – българският, турския и ромския етноси – на основата на която са изведени етнически модели на колективна идентификация. Тези модели се разглеждат като производни на моделите на формиране на етническа и национална идентичност при трите етнически общности, конструирани на основата на проследяване на процесите на формиране на идентичност при деца на възраст от 5 до 18 години. Курсът е насочен към докторанти по социология, психология, политология, етнология, право, философия и други области на социалните и хуманитарни науки.

Summary:

The lecture course is designed to introduce PhD students to the main specifics of the contemporary identity of Bulgarian citizens, considered in the aspect of national - supranational (European and global) - ethnic - local. The course outlines the collective identity of contemporary Bulgarian citizens as a hybrid identity, combining elements of national, supranational, ethnic and local identity, which are positioned differently and represented by different shares in the overall identity structure of Bulgarian citizens. Another important objective of the lecture course is the identification of the patterns of ethnic group identification in the three largest ethnic communities in Bulgaria - the Bulgarian, Turkish and Roma ethnic groups - on the basis of which ethnic models of collective identity are derived. These models are considered as the result of patterns of ethnic and national identity formation in the three ethnic communities, constructed on the basis of examining the identity formation processes of children aged 5 to 18 in the three ethnic groups. The course is addressed to PhD students in sociology, psychology, political science, ethnology, law, pedagogy, philosophy and other fields of social sciences and humanities.

Допълнителна информация

Тема 9.4.54. ЕТИКА В ДЕЙСТВИЕ: ТЕОРЕТИЧНА И ПРАКТИЧЕСКА РЕАЛИЗАЦИЯ НА ЕТИЧНИТЕ РЕШЕНИЯ

ETHICS IN ACTION: THEORETICAL AND PRACTICAL IMPLEMENTATION OF ETHICAL DECISIONS

Лектор:

проф. дфн Стоян Ставру и гл. ас. д-р Маргарита Габровска

Prof. Stoyan Stavru, DSc and Sen. Assist. Prof. Margarita Gabrovska, Ph.D.

E-mail: gabrovska.m@gmail.com

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Целта на курса е да запознае докторантите с основни модели на вземане на етични решения в контекста на нормативни и приложни етически теории. Програмата на курса предоставя възможност на докторантите за придобиване както на целенасочено и задълбочено етическо разбиране по темата, така и на приложно такова, даващо възможност за имплементиране на усвоеното знание в реален житейски контекст. Представени и разгледани са основни модели на вземане на решения, видове етически аргументи, етически дилеми и казуси, както и специфични проблеми при вземането на решения от полето на медицинската практика.
Сред задачите на курса е да осигури възможност на докторантите както да усвоят и вникнат в различни теоретични концепции, така и да добият приложно знание, което да подкрепи реализирането на собствени научни изследвания и да насърчи критичното четене на научни текстове.

Summary:

The aim of the course is to familiarize PhD students with basic models of ethical decision-making in the context of normative and applied ethical theories. The course program provides the opportunity to acquire both a focused and in-depth ethical understanding of the topic, as well as an applied one, enabling the implementation of the acquired knowledge in a real-life context. Basic models of decision-making, types of ethical arguments, ethical dilemmas and case studies, as well as specific problems in decision-making from the field of medical practice are presented and discussed.
Among the tasks of the course is to provide PhD students with the opportunity to both assimilate and understand various theoretical concepts and to acquire applied knowledge that will support the implementation of their own scientific research and to encourage critical reading of scientific texts.

Тема 9.4.56. ИЗСЛЕДВАНИЯ НА БЪДЕЩЕТО ПРЕЗ ТЕХНОЛОГИЧНИЯ ТРЕНД НА ИЗКУСТВЕНИЯ ИНТЕЛЕКТ

FUTURE STUDIES THROUGH THE TECHNOLOGICAL TREND OF ARTIFICIAL INTELLIGENCE

Лектор:

доц. д-р Мариана Тодорова

Assos. Prof. Mariana Todorova, PhD

Тел. (+359) 886698929

E-mail: mariana.todorova@ips.bas.bg

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Дисциплината изследва изкуствения интелект като една от най-значимите трансформиращи сили на XXI век. Курсът разглежда влиянието на ИИ върху икономиката, политиката, образованието, правото, културата, пазара на труда и международните отношения. Особено внимание се отделя на големите езикови модели, генеративния изкуствен интелект, възможните пътища към Генерален изкуствен интелект (AGI), етичните и философските измерения на интелигентните системи, както и на бъдещите сценарии за развитие на човечеството. Чрез методите на футурологията, стратегическото прогнозиране и сценарното планиране курсът анализира възможностите и рисковете на технологичната трансформация, включително въздействието върху човешката идентичност, демокрацията, социалното неравенство, интелектуалната собственост и глобалното управление. Целта е докторантите да придобият интердисциплинарна перспектива за ролята на изкуствения интелект като технологичен, социален и цивилизационен феномен.

Summary:

The artificial intelligence in all its dimensions - narrow, general, super artificial intelligence will be among the most impacting our life phenomena. It is not by chance that many researchers define it as the last human invention. In this context it is of a great importance to discuss what would be the AI impact on innovations, creative industry which are narrowly connected to the problems of intellectual property.
The course is structured around several aspects of AI: 1) a short history of the attempts to create AI – it is traced how the concept of the artificial intelligence develops in historical plan; 2) it is analysed if a general or super AI is possible at all from the point of view of conscience; 3) it traces the several approaches for reaching of artificial intelligence (symbolic or neuronal); 4) it outlines positive and negative scenarios for the realization of AI; 5) it provides the view for the types of artificial intelligence: a) narrow, primary; b) general and c) super artificial intelligence; 6) it discusses the moral and the ethical dimensions; 7) it defines innovation, creative industries and intellectual property new issues among are new definitions of intellectual property, patent, design, creative work, judicial aspects, etc.

Допълнителна информация

Тема 9.4.57. НОВА МЕТОДОЛОГИЯ НА ПРОГНОЗИРАНЕ ЧРЕЗ КОНТРАФАКТИЧЕН АНАЛИЗ

A NEW METHODOLOGY FOR FORECASTING THROUGH COUNTERFACTUAL ANALYSIS

Лектор:

доц. д-р Мариана Тодорова

Assos. Prof. Mariana Todorova, PhD

Тел. (+359) 886698929

E-mail: mariana.todorova@ips.bas.bg

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Дисциплината представя контрафактичния анализ като съвременен инструмент за стратегическо прогнозиране и изследване на бъдещето. Курсът разглежда взаимовръзката между неосъществените възможности от миналото и алтернативните възможности за бъдещето, като поставя акцент върху ролята на контрафактичните конструкции при разработването на сценарии, оценката на рискове и моделирането на комплексни социални, политически, икономически и технологични процеси.
Особено внимание се отделя на приложението на контрафактичния анализ в условията на висока неопределеност, ускорена технологична промяна, геополитически трансформации и възникването на изкуствен интелект като фактор на обществено развитие. Курсът интегрира методите на футурологията, сценарното планиране, системното мислене, стратегическото прогнозиране с цел изграждане на алтернативни картини на бъдещето и подобряване качеството на стратегическите решения.

Summary:

The course aims to introduce doctoral students to the interpretation of counterfactual analysis as a predictive technique. At its core lies the unfulfilled possibility, discussed and articulated through counterfactual analysis, which can be equated with the future possibility in forecasting theory: “The mysterious asymmetry between the open future and the fixed past is nothing more than the asymmetry of counterfactual dependence. The branching paths in the future—the actual and all others—represent the many alternative futures that could occur under different counterfactual assumptions about the present. The one actual, fixed past is the only past that would remain actual under this same set of assumptions.
The branching paths in the future—the actual and all others—are the many alternative futures that could occur under different counterfactual assumptions about the present. Central to such identification is their relation to reality. Counterfactual analysis examines a possibility related to the past, known to be unrealized. Forecasting explores a possibility for the future, assuming it may become real. However, forecasting does not directly imply reality. Could we at least call counterfactual analysis a form of forecasting of the past, or forecasting a counterfactual analysis of the future? The linking of counterfactual analysis with scenario-based forecasting methods significantly enhances and increases the effectiveness of forecasting.
Scenario building is a method through which complexity can be encompassed. We could never predict the future with precision, as it is not predetermined but filled with many contingencies and variables. Therefore, it is necessary to prepare for a range of different futures, each containing many process interruptions, shocks, and changes.

Допълнителна информация

Тема 9.4.59. ВЪВЕДЕНИЕ В ЕТИКАТА И АНГЛОЕЗИЧНАТА ЕТИЧЕСКА ТЕРМИНОЛОГИЯ

INTRODUCTION TO ETHICS AND ENGLISH ETHICAL TERMINOLOGY

Лектор:

проф. дфн Стоян Ставру и .гл. ас. д-р Александра Трайкова

Prof. Stoyan Stavru, DSc and Sen. Assist. Prof. Aleksandra Traykova, Ph.D.

E-mail: stoyan.stavru@gmail.com, al.tra@abv.bg

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Този курс представлява задълбочено въведение в ключови етически теории и термини на английски език. Създаден е с цел да запознае докторантите и изследователите с основните концепции и понятия, необходими за пълноценно участие в етически дискусии в множество дисциплини в рамките на и извън философията. Той представя основните етически теории и принципи, както и тяхното приложение в академичен и професионален контекст. Четенето, дискусиите и казусите на английски език ще помогнат на студентите да развият способностите си за анализ на етически дилеми, формулиране на етически аргументи и ориентиране в етически съображения в международна изследователска и професионална среда.
Курсът се провежда основно на български език.

Summary:

This course provides an in-depth introduction to key ethical theories and terminology in English, equipping PhD students and researchers with the foundational concepts and language necessary for engaging in ethical discussions across multiple disciplines within and outside of philosophy. It explores major ethical theories, principles, and frameworks, with a focus on their application in academic and professional contexts. Through readings, discussions, and case studies in English, students will develop the ability to analyze ethical dilemmas, articulate ethical arguments clearly, and navigate ethical considerations in research and practice in an international environment. The course is thought mainly in Bulgarian.

Тема 9.4.60. ПРИЛОЖНИ СОЦИАЛНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

APPLIED SOCIAL RESEARCH

Лектор:

Доц. д-р Алексей Пампоров

Assoc. Prof. Alexey Pamporov, Ph.D.

Моб.: +359 887477726

E-mail: apamporov@ips.bas.bg

Хорариум:

30 ч лекции + 15 ч семинарни занятия + 15 ч извънаудиторни задачи

Анотация:

Това е специализиран докторантски курс с изследователска насоченост, чиято цел е да надгради високата квалификация на учени от различни социални дисциплини с умения за активно разработване на публични политики. В хода на курса се очаква, че студентите ще развият сравнително разбиране на методите на социалните науки за разработване на релевантни за политиката изследвания. Курсът е фокусиран върху пет приложни области на социалните науки: Публична социология (изследвания и представяне на данни за неакадемична аудитория), Спешна антропология (методи за бърза оценка на критични социални явления), Демография, свързана с публичните политики (политики за населението и въздействие върху демографските тенденции), Публична криминология (приспособяване към целевата общност и превенция на престъпността) и Клинична социология (изследователска етика и чувствителни подходи за работа на терен).

Summary:

This is a specialized research-oriented PhD course with the objective of training highly qualified social scientists with skills in active public policy making. In this course students develop a comparative understanding of social science methods for the design of policy relevant studies. The course focuses on five social science fields such as: Public sociology (research for non-academic audience), Urgent Anthropology (rapid assessment methods), Policy Relevant Demography (population policies and impact on the demographic trends), Public criminology (community adjustment and crime prevention), and Clinical sociology (research ethics and sensitive fieldwork approaches).
This course envisages practical tasks, based some specific data gathering methods such as the Randomized Controlled Trials, Participatory Active Research, Vignette techniques, as well as on Monitoring, evaluation and assessment of publicly funded projects. The transmittable learning skills of the course include the competencies on How to write a policy brief and How to make Data presentation for non-specialized audience. It is expected that students will develop an understanding of the strengths and limitations of various research methods, depending on the context and will develop advanced skills in social survey design, policy report writing, and interpretation of qualitative and quantitative data for non-professional audience.
The course does not require previous statistical or software knowledge. The final exam is based on current performance portfolio, which will be tailored to the actual research PhD thesis of the enrolled student.

Допълнителна информация

Тема 9.4.61. БАЗОВИ СОЦИОЛОГИЧЕСКИ УМЕНИЯ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА СОЦИОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ И УСВОЯВАНЕ ИНОВАТИВНА МЕТОДИКА ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПАЗАРА НА ТРУДА В СЛАБОРАЗВИТИ РЕГИОНИ И РЕГИОНИ В РАЗВИТИЕ. ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПОТРЕБНОСТИ ПО ОТРАСЛИ, ПРОГНОСТИЧНИ МЕТОДИ

ACQUISITION OF BASIC SOCIOLOGICAL SKILLS FOR CONDUCTING SOCIOLOGICAL SURVEYS AND MASTERING INNOVATIVE METHODOLOGY FOR LABOR MARKET RESEARCH IN UNDERDEVELOPED AND DEVELOPING REGIONS. STUDY ON SKILLS NEEDS BY ECONOMIC SECTORS, PREDICTIVE METHODS

Лектори:

Проф. дсн Емилия Ченгелова

Prof. DSc Emilia Chengelova

тел. 088 692 6902

E-mail: emilia.chengelova@ips.bas.bg

Проф. дсн Валентина Миленкова

Prof. DSc Valentina Milenkova

тел. 088 791 70 44

E-mail: vmilenkova@ips.bas.bg

Анотация:

Обучителният курс е насочен към преподаването на базови социологически знания и овладяването на практически умения за разработване на изследователски методологии и провеждане на емпирични социологически изследвания на пазара на труда, работната сила и предизвикателствата пред местните икономики в контекста на Индустрия 5.0. и синия/зеления преход. За целта докторантите ще бъдат запознати с основни парадигми, подходи и принципи за социологическите изследвания. Специален фокус на курса ще бъде усвояването на умения за разработване на програма за социологическо изследване и дизайна на релевантен социологически инструментариум за събиране на емпирична информация. Друг фокус на курса ще бъде преподаването на базови знания за типовете извадки, техните когнитивни функции и ограничения, както и подходите за тяхното конструиране и практическо прилагане. Докторантите ще усвоят иновативна изследователска технология за проучване на пазара на труда, основните му предизвикателства и потенциални решения. Част от курса ще бъде и запознаването с основни прогностични методи, приложими при изследванията на пазара на труда, работната сила и предизвикателствата пред местните икономики в контекста на Индустрия 5.0. и синия/зеления преход.

Annotation:

The lecture course is aimed at teaching basic sociological knowledge and mastering practical skills for developing research methodologies and conducting empirical sociological research (social surveys) on the labor market, workforce and challenges facing local economies in the context of Industry 5.0. and the blue/green transition. For this purpose, doctoral students will be introduced to basic paradigms, approaches and principles of sociological research. A special focus of the course will be the acquisition of skills for developing a sociological research program and the design of relevant sociological tools for collecting empirical information. Another focus of the course will be teaching basic knowledge about sample types, their cognitive functions and limitations, as well as approaches to their construction and practical application. Doctoral students will master innovative research technology forstudying the labor market, its main challenges and potential solutions. Part of the course will also include familiarization with basic forecasting methods applicable to research on the labor market, the workforce, and the challenges facing local economies in the context of Industry 5.0 and the blue/green transition.

Допълнителна информация

Additional information

Тема 9.4.63. КОМУНИКАЦИОННИ УМЕНИЯ, КОРПОРАТИВНА КУЛТУРА, РАВЕНСТВО И ВКЛЮЧВАНЕ В НАУЧНИ И БИЗНЕС МРЕЖИ

COMMUNICATION, CORPORATE CULTURE, EQUALITY AND INCLUSION IN SCIENTIFIC AND BUSINESS NETWORKS

Лектори:

Доц. д-р Люба Спасова, гл. ас. д-р Елица Димова

Assoc. prof. Lyuba Spasova, Ph.D.; Sen. Assist. Prof. Elitsa Dimova, Ph.D.

тел. 088 692 6902

E-mail: lyuba.spasova@ips.bas.bg , elitsa.dimova@ips.bas.bg

Анотация:

Курсът има за цел да развие у докторантите знания и практически умения, свързани с ефективната комуникация, работата в научни и професионални мрежи и прилагането на принципите на равенството, разнообразието и включването в академичната и организационната среда. Обучението подготвя участниците за успешна реализация в интердисциплинарни изследователски екипи, международни научни мрежи, неправителствени организации и бизнес структури.
Курсът разглежда основни модели на комуникация, презентационни техники и подходи за представяне на научни резултати пред различни аудитории, както и механизмите за изграждане на ефективна организационна и корпоративна култура. Наред с това се представят съвременни теоретични и приложни подходи към равенството и включването, социалните неравенства и линиите на социално разделение, както и европейските политики и добри практики за създаване на приобщаваща научна и работна среда. Специално внимание се отделя на интегрирането на принципите на равенство и включване във всички етапи на научния процес – от разработването на изследователски дизайн и методология до анализа, комуникацията и реализацията на научните резултати.

Допълнителна информация

Тема 9.4.64. ИКОНОМИКА, СОЦИАЛНА ТРАНСФОРМАЦИЯ, МИГРАЦИЯ, НОВИ ПРОФЕСИИ, ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ И РАЗВИТИЕ НА КАРИЕРАТА

ECONOMY, SOCIAL TRANSFORMATION, MIGRATION, NEW PROFESSIONS, DISTANCE LEARNING AND CAREER DEVELOPMENT

Лектор:

проф. дсн Албена Накова

Prof. Albena Nakova, DSc

тел. 0889 991332

E-mail: albena.nakova@ips.bas.bg

Анотация:

Лекционният курс цели запознаване на докторантите с трансформациите, настъпващи в икономиката под влияние на дигитализацията, синия и зеления преход и предизвикателствата пред работната сила и пазара на труда вследствие на това. Акцентът е върху комплексните умения, които дигиталната трансформация и преходът към устойчива икономика налагат като необходими за овладяване от работната сила с цел успешна реализация на пазара на труда; възникването на нови професии и промяната в привлекателността на професиите; ролята на миграцията, дистанционното обучение и продължаващото образование, в т.ч. на работното място, за изграждането на квалифицирани човешки ресурси и успешно кариерно развитие.
Курсът се разработва за целите на проект BG05SFPR001-3.004-0006-С01 "Обучение на докторанти за изследване и трансформиране на пазара на труда съобразно нуждите на Индустрия 5.0. и двойния преход", по процедурата за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG05SFPR001-3.004 "Подкрепа за развитие на проектна докторантура" по Програма "Образование" 2021 – 2027, но е приложим за всички специалности от обществените науки.

Допълнителна информация

Тема 9.4.66. УМЕНИЯ ЗА ПОДГОТОВКА НА НАУЧНИ СТАТИИ ЗА ВИСОКО РАНКИРАНИ СПИСАНИЯ. УМЕНИЯ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА ПРОЕКТНИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ С ЦЕЛ РАЗВИТИЕ НА РАБОТНАТА СИЛА НА РЕГИОНАЛНО И НАЦИОНАЛНО НИВО

SKILLS IN WRITING SCIENTIFIC ARTICLES FOR HIGHLY RANKED JOURNALS. SKILLS TO ELABORATE PROJECT PROPOSALS FOCUSED ON WORKFORCE DEVELOPMENT AT REGIONAL AND NATIONAL LEVEL

Лектори:

Проф. дсн Емилия Ченгелова

Prof. DSc Emilia Chengelova

тел. 088 692 6902

E-mail: emilia.chengelova@ips.bas.bg

Проф. д.с.н. Васил Киров

Prof. Dr.Vassil Kirov

Доц. дсн Албена Накова

Assoc. Prof. DSc Albena Nakova

Анотация:

Обучителният курс си поставя две основни цели. Първата е докторантите да бъдат обучени за разработването на високостойностни академични текстове, които могат да публикуват в престижни научни списания. В тази връзка първият фокус се поставя върху изграждането у докторантите на умения за разработване на научни статии, съобразени с изискванията на престижни научни списания от световните мрежи, в това число Scopus и WoS. Докторантите ще бъдат запознати с подходите, тактиките, принципите и изискванията към разработването на академичен текст, предназначен за публикуване в научно списание. Крайната цел е докторантите да придобият умения да създават самостоятелно научни текстове, в които представят свои концептуални виждания и теории, както и да представят, анализират и интерпретират в академичен стил резултатите от емпирични социологически изследвания. Другият фокус на курса ще бъде преподаването на знания и създаването на практически умения за разработване на проектни предложения, насочени към развитие на работната сила на национално и локално ниво.

Допълнителна информация

Тема 9.4.67. ОНТОЛОГИЯ И МЕТАФОРА

ONTOLOGY AND METAPHOR

Лектор:

Доц. д-р Кристиян Енчев

Asoc. Prof. Kristiyan Enchev, Ph. D.

тел.: 0885663285

E-mail: chris.enchev@gmail.com

Хорариум:

30 учебни часа, 20 кредита

Attendance:

30 hours, 20 credits

Анотация:

Докторантският лекционен курс "Онтология и метафора" изследва връзката между онтологията и метафората, като поставя под въпрос традиционното противопоставяне между "буквално" и "преносно" мислене/значение. Основната теза е, че метафората не е външно украшение на философския дискурс, а конститутивен елемент на онтологическите концепции. Чрез исторически и систематичен анализ курсът проследява как фундаментални онтологически категории възникват, трансформират се и функционират чрез метафорични структури. В рамките на 30 академични часа обучението развива умения за критически и херменевтичен анализ на понятия и текстове и предоставя методологични инструменти, приложими към индивидуалните дисертационни изследвания на докторантите. Програмата е структурирана в ясни тематични модули, включва текущ и краен контрол и е съобразена с изискванията на НАЦИД и стандартите на Центъра за обучение към БАН за качество, съдържателна обоснованост и интердисциплинарна значимост.

Abstract:

The doctoral lecture course "Ontology and Metaphor" explores the relationship between ontology and metaphor, questioning the traditional opposition between "literal" and "figurative" thinking/meaning. The main thesis is that metaphor is not an external decoration of philosophical discourse, but a constitutive element of ontological concepts. Through historical and systematic analysis, the course traces how fundamental ontological categories arise, transform and function through metaphorical structures. Within 30 academic hours, the training develops skills for critical and hermeneutic analysis of concepts and texts and provides methodological tools applicable to the individual dissertation research of doctoral students. The program is structured in clear thematic modules, includes ongoing and final control and is in line with the requirements of NACID and the standards of the Training Center at the Bulgarian Academy of Sciences for quality, substantive validity and interdisciplinary

Тема 9.4.68. ВЪВЕДЕНИЕ ВЪВ ФИЛОСОФИЯТА НА БЕРНАР СТИГЛЕР

INTRODUCTION TO THE PHILOSOPHY OF BERNARD STIEGLER

Лектор:

Доц. д-р Невена Иванова

Assoc. Prof. Nevena Ivanova, PhD.

тел. 0888306128

E-mail: nevena.ivanova@ips.bas.bg

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Курсът е фокусиран върху задълбочен анализ на трите тома на „Техника и време“ на френския философ Бернар Стиглер (1952–2020). Той ще се провежда под формата на семинар, като от участниците ще се изисква предварително запознаване с текстовете, предвидени за обсъждане. Основна цел на курса е да допринесе за цялостно и систематично разбиране на философията на Стиглер, с акцент върху неговите концепции за техниката, времето, паметта и процесите на индивидуация. В този контекст ще бъдат разглеждани и ключови идеи на философи като Мартин Хайдегер, Жилбер Симондон, Жил Дельоз, Жак Дерида, Юк Хой и други, доколкото те влизат в пряк диалог с концептуалната рамка на Бернар Стиглер.

Abstract:

The course focuses on a close reading of the three volumes of Technics and Time by the French philosopher Bernard Stiegler (1952–2020). It will be conducted as a seminar, with participants expected to read the assigned texts in advance of class discussions. The course aims to provide a comprehensive and systematic understanding of Stiegler’s philosophy, with particular emphasis on his concepts of technics, time, memory, and the processes of individuation. In this context, the key ideas of philosophers such as Martin Heidegger, Gilbert Simondon, Gilles Deleuze, Jacques Derrida, Yuk Hui, and others will also be explored, insofar as they engage directly with Stiegler’s conceptual framework.

Допълнителна информация

Additional information

Тема 9.4.69. Управление на рискове

Лектор:

проф. дсн Ана Мантарова

Prof. DSc Anna Mantarova

тел.: 0893 570 672

E-mail: anna.mantarova@abv.bg

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Курсът запознава докторантите със съвременните социологически подходи към риска и несигурността, с институционални и личностни стратегии за управление на риска, както и с практически инструменти за идентифициране, анализ и управление на рискове — природни, здравни, икономически, за сигурността и др. Водещ акцент е връзката между структурни неравенства, уязвимости и справедлива устойчивост. Друг тематичен център са методите за изследване възприемането, оценката и отреагирането на рискове. Обучението комбинира лекции и семинари, включително работа с матрици на риска, изграждане на сценарии и настолни симулации, комуникация на риск и етично управление на данни (GDPR).

Цели курса: да представи ключовите теории за риска в социологията и междудисциплинарните връзки; да развие умения за картографиране на заинтересовани страни, оценка на уязвимости и изработване на планове за превенция, реакция и смекчаване; да тренира комуникация на риска и вземане на решения при несигурност; да интегрира равнопоставеност, етика и защита на данните в процесите по управление на риска.

Annotation:

The course introduces doctoral students to contemporary sociological approaches to risk and uncertainty, institutional and personal risk management strategies, as well as presents practical tools for identifying, analyzing, and managing risks — natural, health, economic, security, etc. The leading emphasis is on the relationship between structural inequalities, vulnerabilities, and equitable resilience. Another thematic focus is on methods for investigating the perception, assessment and response to risks by various social groups. The training combines lectures and seminars, including work with risk matrices, scenario building and tabletop simulations, risk communication and ethical data management (GDPR).

Objectives: to expose key sociological theories of risk and interdisciplinary connections; to develop skills in mapping, assessing vulnerabilities and developing prevention, response and mitigation plans; to practice risk communication and decision-making under uncertainty; to integrate equity, ethics and data protection into risk management processes.

Допълнителна информация

Additional information

БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ