CULTURAL-HISTORICAL HERITAGE AND NATIONAL IDENTITY

Тема 8.1.2. СТАРОБЪЛГАРСКИ. ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

OLD SLAVONIC LANGUAGE. HISTORY OF BULGARIAN LANGUAGE

Лектор:

ПРОФ. ДФН МАРИЯНА ЦИБРАНСКА – КОСТОВА

СЕКЦИЯ ЗА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Prof. DSc. Mariyana Tsibranksa - Kostova

Department of History of Bulgarian Language

Тел. 872-23-02; 0877791754

E-mail: m.tsibranska@gmail.com

tzibran@abv.bg

Анотация:

Предложеният цикъл от лекции е предназначен за специалисти и докторанти в областта на старобългарския език, историческата граматика на българския език, историческата лингвистика и славянската филология. Неговата основна насоченост са лингвотекстологичните проучвания на конкретни текстове и паметници на средновековната славянска и българска ръкописна традиция. За целта са подбрани теми, които надграждат задължителния обем от знания за фонетиката, граматиката и лексикологията на старобългарския език чрез специализирана работа с текстове (предимно на светското и църковното право), предоставяни на докторантите под формата на разпечатка (handout, prospectus) или на електронен носител.

Тема 8.1.3. СЛАВЯНСКАТА КИРИЛСКА КНИГА В ГУТЕНБЕРГОВАТА ГАЛАКТИКА ПРЕЗ XV–XVI ВЕК

THE SLAVIC CYRILLIC BOOK IN THE GUTENBERG GALAXY DURING THE 15TH -16TH CENTURIES

This course may also be held in English, upon request.

Лектор:

ПРОФ. ДФН МАРИЯНА ЦИБРАНСКА – КОСТОВА

Институт за български език "Проф. Л. Андрейчин" – БАН

Prof. DSc. Mariyana Tsibranksa - Kostova

Institute for Bulgarian Language "Prof. L. Andrejchin" – BAS

Тел. 872-23-02; 0877791754

E-mail: m.tsibranska@gmail.com

tzibran@abv.bg

Хорариум:

15 лекции с времетраене на всяка от 2 учебни часа.

Основни форми на обучение:

лекция, включително в дистанционен формат; семинар – кратка разработка от докторанта по предварително зададена тема, библиография и план за работа; събеседване.

Анотация:

Предложеният цикъл от лекции е предназначен за докторанти, които желаят да разширят и специализират познанията си по проблемите на средновековната българска (южнославянска) книжнина и средновековния български език от епохата на османската доминация на Балканите със специален акцент върху появата на първите печатни книги с кирилски шрифт за православните славянски народности. Неговата основна насоченост са лингвотекстологическите и културологичните проучвания върху славянските кирилски инкунабули и палеотипи, или върху първите печатни книги от XV–XVI в. и тяхното взаимоотношение със средновековната славянска и българска ръкописна традиция. За целта са подбрани примерни теми, които надграждат задължителния обем от знания за особеностите на литературната продукция (текстов репертоар; текстологически проблеми; рецепция; оригинални славянски творби) и за особеностите на използвания през посочения период книжовен език на фонетико-графично, граматическо и лексикално ниво. Съпътстващ обем информация задължително е свързан с голямото културно значение на книгопечатането като етап от разпространението на информация и значението му за книжовната практика.
Основните компетенции, които следва да бъдат придобити или задълбочени в хода на курса, са: умение за работа със средновековни текстове в ръкописен и печатен вид и съпоставка на текстови представители от различни диахронни срезове; работа с описи на книги и диахронни речници; разпознаване на основните езикови особености на текста и допълнителните езикови промени в него, проникнали в различен исторически период и в различна езикова среда; овладяване и практическо приложение на основните термини и методи на текстологията; умение езиковите факти да се ситуират в съответната историческа и културна среда; начални умения за дескрипция и идентификация на ранни печатни книги.

Учебна програма и основна препоръчителна библиография

Program/hours:

15 lectures (30 hours).

Main form of education and feedback:

lecture, including in distance format; seminar – individual assignment on preliminary chosen topic with provided bibliography and guidance; discussion.

Annotation:

The proposed course of lectures is addressed to PhD students who would like to enlarge their knowledge and specialize on the problems of the Medieval Bulgarian (South Slavonic) literature and language from the ottoman times with special emphasis on the appearance of the first printed Cyrillic books for the orthodox Slavic peoples. Its main trend is the linguistic and cultural studies of the 15th-16th cc. Cyrillic incunabula and palaeotypes and their relationship with the Medieval Slavonic written tradition. The concrete subjects of lectures are chosen in order to complete the obligatory minimum of knowledge about the literary production (textual repertory, text study, reception, original Slavonic works) and the phonetic, graphic, grammatical and lexical peculiarities of the Bulgarian literary language from the period. The cultural significance of the Slavonic printing as form and stage of information spread is also given priority. The basic competences to be acquired or fostered are as follows: ability of work with Medieval Slavonic texts in manuscript and printed form; comparison between texts which vary in chronology, localization and linguistic norms; work with catalogues and diachronic dictionaries; ability of detecting the main linguistic features of the text prototype and the subsequent changes it is charged with according to the cultural and linguistic environment; basic knowledge for description and identification of early printed Cyrillic books.

Тема 8.1.4. НЕСТАНДАРТНИ (НЕКНИЖОВНИ) ВАРИАНТИ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

NON-STANDARD (NON-LITERARY) VARIANTS OF THE BULGARIAN LANGUAGE

Лектор:

Проф. д-р Лучия Антонова-Василева

Prof. Luchia Antonova-Vasileva, PhD

Тел. 02872 23 02; 02979 29 65; 0899 50 93 18

E-mail: luch_antonova@abv.bg

Хорариум:

20 учебни часа лекции, с определяне на 10 допълнителни часа за тези теми, към които докторантът проявява специален интерес – общо 30 учебни часа лекции.

Начин за оценяване:

Изпит или представяне на разработка по една от темите на курса по избор на докторанта в обем от 30 до 100 стандартни страници.

Анотация:

Курсът има за цел да разшири познанията на докторантите за основните типове варианти, чрез които функционира българският език. Разглеждат се на първо място териториалните диалекти, които заради специфичните социални условия в България и до наши дни представляват съществен елемент от езиковата практика на голяма част от населението. Особеностите на диалектната реч на фонетично, морфологично, синтактично и лексикално равнище се проследяват във връзка с особеностите на книжовния език с оглед на тяхното взаимно проникване, исторически развой и перспективи на развитие. Диалектните особености на лексикално равнище се разглеждат като източник за обогатяване на съвременния български книжовен език. В курса се проследяват и типологични особености на социалните говори – професионални говори, тайни езици и жаргони с оглед на участието им в езиковата практика като неутрални или стилистично маркирани варианти. Програмата на курса е приета на заседание на Секцията за българска диалектология и лингвистична география при ИБЕ към БАН, както и на заседание на НС при ИБЕ към БАНс протокол № 14 от 21. 10. 2013 г.

Annotation:

The course aims to expand students' knowledge of basic types of variants through which the Bulgarian language functions. At first the regional dialects are considered which, because of specific social conditions in Bulgaria, are even in nowadays an essential element of the linguistic practice of the majority of the population. The peculiarities of dialectal speech of phonetic, morphological, syntactic and lexical level monitored in connection with the peculiarities of the literary language with a view to their mutual penetration, historical development and perspectives of development. Dialectal features of the lexical level as a source of enrichment of the modern Bulgarian literary language is regarded. The course followed and typological features of social speaks - professional speaking, secret languages and slang with a view to their participation in the linguistic practice as neutral or stylistically marked variations.

Учебна програма и основна литература

Тема 8.1.5. ЕЗИКОВИ РЕСУРСИ И ТЕХНОЛОГИИ

LANGUAGE RESOURCES AND TECHNOLOGIES

Лектор:

проф. д-р Светла Коева

Prof. Svetla Koeva, PhD

Тел. 02 8722302

E-mail: svetla@dcl.bas.bg

Хорариум:

30 учебни часа

Начин за оценяване:

самостоятелна разработка и събеседване

Анотация:

Целта на предлагания лекционен курс е да се представят езикови ресурси и технологии за български. Езиковите ресурси и технологии се използват все по-често не само при компютърната обработка на езика, но и в други предметни области, например хуманитарните науки и образованието. Прилагането на езикови ресурси и технологии в хуманитарните научни изследвания предполага нова гледна точка към възможностите за изследване и описание.
Курсът ще се съсредоточи върху използването на езикови ресурси и програми за обработка на езика в хуманитарните науки: примерни приложения и очертаване на изследователски въпроси, при решаването на които езиковите технологии могат да бъдат полезни. Ще бъдат представени езикови ресурси за български език като корпуси, речници, граматики и езикови модели, както и съответните програми за тяхното създаване и използване.
Език: български или английски

Annotation:

Annotation: The purpose of this course is to give an introduction to language resources and technologies for Bulgarian. Language resources and technologies are increasingly used not only in Natural language processing, but also in other subject fields, such as the digital humanities and in the field of education. Applying Language technology resources and tools for such fields implies new perspectives for research and description.
The course will focus on the use of Language technology resources and tools in digital humanities: example applications and the type and range of research questions where Language technologies can be beneficial. Language resources for Bulgarian, such as corpora, lexicons, grammars and language models will be discussed in connection with relevant toоls for their development and use.
Language: Bulgarian or English

ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА ПРОГРАМА "БЪЛГАРСКА И БАЛКАНСКА ЦИВИЛИЗАЦИЯ – ХVІІ-ХХ В. (ЛИТЕРАТУРНИ И СОЦИОКУЛТУРНИ ПРОЦЕСИ И ИНТЕРПРЕТАЦИИ)

Тема 8.2.1. ПОСТКОЛОНИАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ: ТЕОРЕТИЧНИ АСПЕКТИ И БАЛКАНСКИ ИЗМЕРЕНИЯ

POSTCOLONIAL APPROACHES: THEORETICAL ASPECTS AND BALKAN DIMENSIONS

Професионални направления: 2.1. Филология, 3.1 Социология, антропология и науки за културата

Лектор:

Проф. дфн Николай Аретов

Институт за литература, БАН

Тел. 0898 973765

E-mail: naretov@gmail.com

Хорариум:

30 часа

Анотация:

Лекционният курсцели да представи съвременните постколониални изследвания в глобален мащаб и да постави проблема за тяхната приложимост към Балканите и България. Курсът разглежда близостта и отликите между класическите колониални метрополии и мощните държавни структури (Османската империя, Русия и СССР), определяли историческото развитие и културите на балканските народи през XIX и XX в.
Лекционният курс насочва студентите към дебатите, свързани с представите за "център" и "периферия" в балканските култури и в менталността на хората тук и анализира проявите на тези явления в българската култура.
Курсът е насочен към студенти, които имат известна представа за българската и балканската култура и се подготвят за изследователска работа в тази сфера.

Програма и литература

Тема 8.2.2. НЕПУБЛИКУВАНИ ТЕКСТОВЕ НА БЪЛГАРСКИ ПИСАТЕЛИ – ПРОЧИТИ, АДАПТАЦИЯ, КОМЕНТАР И ИЗДАВАНЕ

UNPUBLISHED TEXTS OF BULGARIAN WRITERS – READINGS, ADAPTATION, COMMENTANDISSUE

Професионално направление: 2.1. Филология (Възрожденска литература, българска литература след Освобождението)

Лектор:

Проф. дфн Николай Аретов

Институт за литература, БАН

Тел. 0898 973765

E-mail: naretov@gmail.com

Хорариум:

30 часа

Анотация:

Лекционният курс се основава на представата за сложна йерархична структура на литературата. В центъра й стои т.н. "канон", около него са разположени различни публикувани (популярни, маргинални или практически непознати) текстове и явления, а в периферията остават непубликуваните текстове.
В центъра на вниманието са поставени непубликувани текстове от познати, понякога значими, а дори и канонични автори (напр. Ив. Вазов) и въпросите, свързани с многобройните причини, оставили някои текстове непубликувани. Курсът разглежда както литературно-историческите, така и текстологическите и издателските проблеми, свързани с непубликуваните текстове – кои от тях могат (или трябва) да бъдат публикувани, в каква форма (подбор, езикова редакция, коментари).
Курсът предполага познаване на българската литература от XIXиXX в.и е предназначен за бъдещи изследователи, редактори, издатели и текстолози.

Програма и литература

Тема 8.2.3. РУСКА ЛИТЕРАТУРНА АНТРОПОНИМИКА

RUSSIAN LITERARY ANTHROPONYMY

Професионално направление: 2.1. Филология (Руска литература)

Лектор:

доц. д-р Радослава Илчева

Тематично направление "Сравнително литературознание"

Тел. 0887 393900

E-mail: rilcheva@abv.bg

Хорариум:

15 лекционни часа

Анотация:

Чрез привличане на разностранен материал от областта на лингвистиката, културологията и историята курсът предлага през призмата на науката за имената нов и нетрадиционен поглед към руската литература и култура. Отделя се внимание на различните параметри на функционирането на името в литературата и, по-специално, на антропонимичния дискурс в литературното произведение.

Програма:

Терминологичен апарат. Базова библиография. Антропонимиката като наука.
Теории за името. Функции на имената. Произход и еволюция. Име и табу. Универсални антропонимични практики – принципи при наричането, тайни и предпазни имена. Двойни имена. Име и инициация. Значение на имената.
Българският именник като основа за реконструиране на дохристиянския славянски антропонимикон. Структура и специфика.
Руската антропонимия в диахронен и синхронен разрез. Особености и динамика на руското име. История на руското име – лично, бащино, фамилия. Двойни имена. Династически имена.
Руска литературна антропонимия. Ракурси: имена на писатели, псевдоними, имена на литературни герои.
- Псевдоними. Дефиниция и правен аспект на понятието. Псевдонимът като културологичен феномен. Историко-социални аспекти. Възможни причини за избор на псевдоним. Псевдоним и родово име. Класификация на псевдонимите. Псевдонимите в руската литература. Куриози с псевдонимите.
- Имената на литературните герои. Етапи в теорията за името на литературния персонаж. Топосът име през вековете. Класификация на имената на литературните герои. Номинациите на историческите личности в литературното произведение. Номинациите на фикционалния герой. Индивидуалният подход на руските писатели към името на литературния персонаж.

Тема 8.2.4. ЛИТЕРАТУРНИТЕ МИТОВЕ – ПРОЕКЦИИ И РЕТРОСПЕКЦИИ

LITERARY MYTHS – PROJECTIONS AND RETROSPECTIONS

Професионални направления: 2.1. Филология, 3.1 Социология, антропология и науки за културата

Лектор:

доц. д-р Радослава Илчева

Тематично направление "Сравнително литературознание"

Тел. 0887 393900

E-mail: rilcheva@abv.bg

Хорариум:

30 лекционни часа

Анотация:

Курсът е предназначен за докторанти в областта на хуманитарните науки – предимно филолози-слависти, но представлява интерес и за политолози, социолози, културолози, философи. За теоретична база служат концепциите на М. Елиаде и френските му последователи – П. Брюнел, Ф. Селие, Н. Ферие-Каверивиер и др.
Непосредствената цел на курса е въз основа на прецизиран терминологичен апарат да бъдат анализирани литературните митове, възникнали в (от, чрез, благодарение на) руската литература от XVIII – XIX в. По-далечната, но не по-маловажна цел е чрез тези анализи да бъдат обговорени корелациите митология – история, митология – идеология, митология – литература.
Задачите на курса предвиждат изследване на особеностите на митотворчеството на руските монархисти (митът за Петър Велики) и републиканци (митът за средновековния град-република Новгород), регистрирани в произведения на руската литературна класика. Специално внимание се отделя на трансформациите на мита за Петър Велики, прераснал в мит за руския (съветския и постсъветския) държавник изобщо, трансформации, намерили израз в митологизацията, демитологизацията и ремитологизацията на редица съветски политически дейци (Ленин, Сталин, маршал Жуков и др.). Като съпоставка се проследяват и някои митологеми на Бялата емиграция след 1920 г. (воинът-мъченик, митът за Галиполи).

Програма:

Цели и задачи на програмата. Основен терминологичен аппарат. Митовете – ретроспекция и проекция. Анахронизъм ли са митовете в модерната епоха? Сакрално и профанно.
Митологията като свят на първообразите и материя на духовността. Мит и митология. Митологичното мислене. Митологично и историческо време. Мит и ритуал. Синкретизъм на митологията.
Традиционни и нови митове – сходства и различия. Традиционният (етно-религиозен) мит в концепцията на М. Елиаде и неговите последователи (Ф. Селие, Ж. Рие, колектива на «Речник на литературните митове» и др.). Функции на мита. Класификация на етнорелигиозните митове. Митологичните актанти. Културен герой.
Мястото на литературните митове в групата на новите митове. Класификация на литературните митове (Ф. Селие). Спецификата на политико-героичните митове в разработките на Н. Ферие-Каверивиер, А. Дабезие, М. Билан, Ф. Селие. Сближавания и разминавания с политическите митове.
Политическите митове на модерната епоха. Митология – история. Митология – идеология. Митология – литература.
Митотворчеството на руските монархисти и републиканци. Руският XVIII в. като исторически фон, «хранителна среда» и генератор на политико-героичния мит. Географските декори на мита. Петербургският мит и руската култура.
Политико-героичният мит за Петър Велики. Фактори, спомогнали за митологизацията. Реалната биография на владетеля и двойственият й прочит. Парадоксите на Просвещението. Монархическата институция и митът. Ретроспективи, перспективи и аналози на Петровския мит.
Колективният Петровски текст на официалната руска литература от XVIII в. като основа на «позлатения мит» за Петър Велики. Образът на императора в творчеството на съвременници и потомци в първо и второ поколения. Принципи на деификацията. Кризата на митологичния наратив и нейното преодоляване.
Паметникът на Петър Велики (Медният Конник) в Петербург или бронзовият кумир на Русия. Медният прототип. История. и митология на Медния Конник. Паметникът като култов обект.
Монархическият анти-мит или Императорът Антихрист.
Републиканският мит на руската литература. Моделирането на «златния век» на руската държавност в идеологията на декабристите. Причини за провала на мита. Митологизация на митотворците.
Политическата митология на ХХ век. Метаморфозите на мита за Петър Велики и митологизацията, демитологизацията и ремитологизацията на руския, съветския и постсъветския държавник. Митът и антимитът за Сталин.
Митотворчеството на Бялата емиграция. От Петър Първи до Пьотр Врангел. Митът за Галиполи.

Начин на оценяване на придобитите от докторанта нови знания:

Събеседване

Тема 8.2.5. ТЕКСТОЛОГИЯ НА СЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ

TEXTUAL CRITICISM oF SLAVONIC MANUSCRIPTS

This course may also be held in English, upon request.

Професионално направление: 2.1. Филология (Старобългарска литература, средновековна православна култура и литература)

Лектор:

проф. дфн Анисава Милтенова

Тематично направление "Стара българска литература"

Тел. 0886 617889

E-mail: amiltenova@gmail.com

Хорариум:

15 лекционни часа

Анотация:

Курсът включва както основни, така и специализирани познания по дисциплината "текстология", като дава практически познания за промените, настъпили в текстовете в резултат на тяхното преписване през Х-ХVІІІ век и коментирането на тези промени във връзка с историята на текстовете. Дават се насоки за датиране на преводните текстове, за тяхното авторство, както и за определяне на тяхното съдържание като литературни паметници. Правят се заключения относно възможността за реконструкция на текста и се проследява естеството на настъпълите промени. Курсът има за цел да запознае докторантите с принципите на текст-критиката и критическите издания, както и да даде основни познания за терминологията и особеностите на славянската текстология.

Програма:

Предмет, задачи и развой на текстологията; текстология, археография и кодикология
Творба и текст; предаване на текста чрез преписи-свидетели; типични грешки, глоси и интерполации в текста
Текстологическо проучване на етапите в историята на текста; коментар на разночетенията и техните варианти
Текстологическо проучване на преводните текстове: установяване на източниците, времето и мястото на превода
Изследване на текст по един препис; протограф, антиграф и апограф; Изследване на авторски текст; датировка и атрибуция на текста.
Изследване на текст по множество преписи; изграждане на генеалогически схеми на историята на текста
Комплексно текстологическо проучване на историята на текста в състава на средновековните ръкописи; типология на състава на сборниците
Допълнителни съвременни техники за текстологически анализ: електронна обработка на средновековни текстове; използване на електронни реперториуми, тезауруси, конкорданси, речници и др.
Техника на издание на текстовете; типове издания и предаване на текста; типове коментар и индекси.

Annotation:

The course of lectures and practical exercises includes both basic and specialized knowledge in the discipline "Textual criticism", giving practical knowledge about changes in the texts as a result of their transcription in 10th-17th centuries, analysis and comment on these changes in relation to the history of the texts. Give guidelines for dating translated texts for their authorship, and to determine their content as literary sources. Collation and comparison of manuscript evidence and their grouping into families (recensions) to explore the transmission. Conclusions are drawn about the possibility of reconstruction of the text and monitored the nature of changes occurred and recensions. The course aims to acquaint doctoral students with the principles of text-criticism and critical publications and to give a basic understanding of the terminology in medieval Slavonic tradition.

Литература

Тема 8.2.6. БЪЛГАРСКА ПОЕЗИЯ СЪЗДАДЕНА ОТ ЖЕНИ - XIX – XX ВЕК

Лектор:

доц. д-р Людмила Хр. Малинова

Тематично направление "Нова и съвременна българска литература"

Тел. 0884 749 697

E-mail: ludmilamalinova@yahoo.com

Хорариум:

30 лекционни часа

Начин на оценяване на придобитите от докторанта нови знания:

Събеседване

Анотация:

Курсът има за цел да разшири познанията на докторантите за историята на българската литература като очертае основни представителки в българската поезия, създадена от жени, през XIX и XX в. Творческите изяви на поетесите се открояват на фона на социокултурните особености за съответния период и в контекста на българската литература. Обемът информация е групиран в 15 тематични кръга.

Програма:

Българката и възрожденската култура. Първи предосвобожденски опити на българката в книжовността и поезията. Първи преводачки, дописнички. Поетесите: Елена Мутева, Станка Николица, Екатерина Василева. Опити в поезията: Рада Киркович, Евгения Кисимова, Анна (Евгения) Бояджиева.
Проблемни имена от периода на Възраждането: Елена Бенчева; Карамфила Стефанова; Рада Казалийска.
Българската литература след Освобождението: 80-те и 90-те години на XIX в. Жените и образованието. Първа девическа гимназия. Начало на женския периодичен печат. БЖС. Изяви на жените в художествената проза. Книжовна дейност на Екатерина Каравелова. Поетеси от края на XIX в. Първи стихосбирки от жени (1890 г.): Ирина Бачокирова, сестри Елисавета и Мария Ненови.
Литературни салони и литературни кръгове. Лирически изяви на българката в началото на XX век. Роза Попова, Екатерина Ненчева, Дора Габе. Мара Белчева. Художествените текстове на Лора Каравелова.
Стиловата разноликост в българската поезия през 20-те години на XX век. Формиране на нови женски дружества, организации, съюзи. Клубът на българските писателки и неговата роля за творческите изяви на жените. Съюз на българските писателки. Ракурси в интерпретацията на "женския въпрос". Активизиране на женския периодичен печат. Жанрово обогатяване на женското литературно творчество. Белетристки, авторки на пътеписи, женски имена в детската литература. Първи по-обстойни критически изследвания за творческото присъствие на жените в литературата. Поетическите гласове на българката в периода между двете световни войни.
Новаторската лирика на Елисавета Багряна. Поетика.
Творческият път на Дора Габе, Магда Петканова, Бленика.
Социалната поезия на Мария Грубешлиева. Антивоенната лирика на Христина Стоянова. Яна Язова – белетристика и поезия. Маринистичната поезия на Весела Страшимирова. Други поетеси.
Две женски имена сред поетическото поколение на 40-те години на XX век.: Весела Василева и Димана Данева.
Поетически изяви на българката през 50-те и 60-те години: Невена Стефанова, Станка Пенчева и др.
Екзистенциални тревоги в поезията на Блага Димитрова.
Нови поетически търсения в женската лирика през 70-те и 80-те години на XX век: Рада Александрова, Калина Ковачева, Екатерина Йосифова, Маргарита Петкова, Рада Панчовска и др. Явлението Петя Дубарова.
Някои женски гласове на 90-те години на XX век. Федя Филкова, Мирела Иванова и др. Феминистката критика през периода. В ситуация на постмодернизъм – във и извън него.
Людмила Балабанова и хайку поезията. Български поетеси от малцинствата. Български поетеси зад граница.
Практически указания за работа с архиви с оглед проучвателска, изследователска и популяризаторска дейност, свързана с жените творци.

Тема 8.2.7. ЧАВДАР МУТАФОВ И БЪЛГАРСКИЯ ЛИТЕРАТУРЕН АВАНГАРД

CHAVDAR MUTAFOV AND BULGARIAN LITERATURE AVANT-GARDE

Професионално направление: 2.1. Филология (Нова и съвременна българска литература)

Лектор:

Доц. д-р Александра Антонова

Тематично направление "Нова и съвременна българска литература"

Тел. 0888 692 499

E-mail: alexandra.a.antonova@gmail.com

Хорариум:

25 лекционни часа

Анотация:

Курсът цели да запознае с творческите търсения и находки на един от малкото изцяло завършени авангардни творци – ерудити в България от периода между двете световни войни – Чавдар Мутафов. Инженер и архитект по образование, той се изявява в периода 1919-1944г. като интересен белетрист, стилист, есеист, вещ художествен критик и теоретик, редактор и сказчик. Творческите търсения на Чавдар Мутафов са разгледани в руслото и контекста на художествените тенденции в европейския авангард, които специфично, но плодотворно се развиват в България, съпътствани от забележителна критическа рецепция.

Теми:

Български литературен авангард. Чавдар Мутафов – теоретик и критик.
- За понятията "модернизъм" и "авангард". Развитие и разнообразие на авангардните концепции и течения в Европа с акцент върху развитието на експресионизма в Германия (2 часа)
- Български литературен авангард . Специфика, представители, издания, манифестни текстове (2 часа)
- Българският експресионизъм. Концепции, представители (3 часа)
- Критическа рецепция на ававгарда (1 час)
Чавдар Мутафов като художествен теоретик и критик. Есета и изкуствоведски статии, статии за кино, театър, танц. (3 часа)
- Чавдар Мутафов и условността на изобразяването в авангардните естетики – схващания за орнамент, декоративност, знак и образ.(1 час)
- Чавдар Мутафов и естетиката на експресионизма. (1 час)
- Чавдар Мутафов и естетиките на футуризма, кубизма, сюрреализма.(1 час)
- Банално изкуство и експресионизъм в творческите търсения на Чавдар Мутафов (1 час)
Белетристиката на Чавдар Мутафов.
- Художествено пространство в "Марионетки". Изразни особености и находки. Текстологичен анализ.(2 часа)
- "Покерът на темпераментите". Изразни особености и находки. Текстологичен анализ.(2 часа)
- Как да четем романа "Дилетант". Възможности. Текстологичен анализ.(3 часа)
- Явления и тенденции на развитие на образа в сборника "Технически разкази". От декоративизъм и експресионизъм към неореализъм и предметизъм. (3 часа)

Начин на оценяване на придобитите от докторанта нови знания:

Събеседване

Тема 8.2.10. ПРИНЦИПИ И ТЕХНИКИ НА НАУЧНОТО ИЗСЛЕДВАНЕ

Професионално направление: 2.1. Филология (Теория на литературата)

Курсът може да се провежда само дистанционно

Лектор:

проф. дн Александър Панов

Направление "Теория на литературата"

Тел. 0888 661 981

E-mail: lapnisharan@hotmail.com

Хорариум:

30 лекционни часа

Анотация:

Курсът има подчертано практическа насоченост. Обучаващите се докторанти от хуманитарните специалности очевидно са се насочили към едно по-задълбочено равнище на професионална компетентност, което във всички случаи включва способността да се извършва научно изследване и да се пишат научни текстове. Тази дейност обаче има своите специфики, както по отношение на провеждане на научното изследване, така и по отношение на обективиране на неговите резултати в различни по вид и жанр научни публикации. Курсът си поставя задачата да запознае докторантите с тези техники както на теоретично, така и на практическо равнище. Това предопределя и спецификата при провеждането на занятията. В повечето случаи те ще започват с лекция, представяща в теоретичен план съответната част от проблематиката, след което под формата на семинарно занятие ще се решават практически казуси върху дискутирания проблем. Във втората половина на курса на докторантите ще бъде възложена цялостна разработка на план за научно изследване (по всяка вероятност, свързан с написването на тяхната дисертация) и ще бъдат обсъждани основните аспекти в него – определяне и дефиниране на изследователския обект, формулиране на научна хипотеза, провеждане на необходимите изследвания, структуриране на плана за научния текст.

Програма:

Задачи и цели на научното изследване
Критерии за научност
Видове научни текстове
Основни жанрове на научния текст
Видове източници на научното изследване и принципи за работа с тях
Избор на тема
Съдържателна структура на научния текст
Съставяне план на научната разработка
Съставяне на начална библиография и работа с източниците
Принципи и стандарти за позоваване и цитиране
Комуникативна структура на научната разработка
Написване и оформяне на научния текст

Начин на оценяване:

Курсова работа

Тема 8.2.11. ЛИТЕРАТУРНА АНТРОПОЛОГИЯ

Професионално направление: 2.1. Филология (Теория на литературата)

Курсът може да се провежда само дистанционно

Лектор:

проф. дн Александър Панов

Тел. 0888 661 981

E-mail: lapnisharan@hotmail.com

Хорариум:

30 лекционни часа

Анотация:

Добре е курсът да обхваща поне два семестъра – 60 часа лекции и определен брой семинарни занятия. Част от проблемите, разглеждани в него са познати на студентите от курсовете по обща литературна теория, но са разгледани по нов начин – през проблема за мястото на художествената дейност в човешкия социум. Най-напред са представени задачите и методите на общата антропология, за да се намерят допирните точки между нейния изследователски обект и този на литературознанието. Постепенно се навлиза в специфичната литературоведска проблематика, разгледана през аспекта за ролята на словесността при формиране на колективната и индивидуалната менталност на човека и неговите общности. Подробно се разглеждат основните механизми за строеж и функциониране на художествените дискурси с оглед на тяхната същност като специфично социално действие. В хода на лекционния курс се представят и някои от най-значимите теории, разглеждащи художествената дейност като антропологически проблем.

Лекции и препоръчителна литература

Тема 8.2.16. РАБОТА ВЪРХУ НАУЧЕН ТЕКСТ

WORK ON SCIENTIFIC TEXT

Професионално направление: 2.1. Филология

Лектор:

доц. д-р Пенка Ватова

Направление "Нова и съвременна българска литература"

Тел. 0887866949

E-mail: penka.vatova@gmail.com

Хорариум:

30 лекционни часа

Анотация:

Курсът е с подчертана практическа насоченост. Мотивиран е от наблюдаваното неумение на докторантите да оформят научните си текстове в редица отношения: стилово, езиково, библиографски и пр. Стремежът му е да опресни знанието върху правописната норма, да даде практически правила за писмено и устно изразяване, да въведе докторантите в принципите на редактирането и оформянето на научния текст за печат, апробация или представяне на научен форум, да предложи знания и умения за съставянето на справочен апарат към научното изследване, за създаването на анотация, резюме, автореферат и рецензия.

Часовете ще се провеждат под формата на практически занятия, предхождани с въвеждане в съответната тема от лектора. Текущата проверка на усвоените знания и умения ще се осъществява с възлагане на извънкласни задачи, а крайното оценяване ще е въз основа на текущия контрол и финална писмена задача.

Програма:

Структура и стил на научния текст.
Стилово и езиково оформяне на научния текст.
Езикова норма – правопис и правоговор.
Редактиране.
Коригиране. Хартиена и електронна коректура.
Цитиране и бележки.
Съставяне на библиография – стандарти за описание.
Съставяне на азбучни показалци.
Създаване на анотация и резюме.
Създаване на автореферат.
Създаване на рецензия.
Графично оформяне на научен текст с оглед предназначението му.

Тема 8.2.19. БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА В ПРОФИЛИ И ПОКОЛЕНИЯ

BULGARIAN LITERARY CRITICS IN PROFILES AND GENERATIONS

Лектор:

Доц. д-р Александра Антонова

Тел. 0888 692 499

E-mail: aantonova@ilit.bas.bg

Хорариум:

30 лекционни часа

Анотация:

Курсът е разработен на основата на изследванията, проведени по проект "Дигитална библиотека "Българска литературна критика" (с ФНИ дог. № КП-06-ОПР 05/11 от 17.12.2018), който си постави за цел да проучи публикационното и архивно наследство на 20 емблематични български литературни критици от различни поколения: Александър Балабанов, Боян Ничев, Боян Пенев, Васил Пундев, Георги Константинов, Георги Цанев, Димитър Б. Митов, Ефрем Каранфилов, Здравко Петров, Иван Мешеков, Константин Гълъбов, Кръстьо Куюмджиев, Малчо Николов, Минко Николов, Петко Росен, Спиридон Казанджиев, Стоян Каролев, Тодор Боров, Тончо Жечев, Цветан Минков.
Програмата на лекционния курс ще обедини тематично профилите на литературните критици, разработени по проекта в три основни направления: публикации ОТ представяния автор (в това число книги и текстове в периодика и сборници), архивни материали на автора и публикации ЗА автора. Темите, върху които ще бъдат разработени лекционните часове, ще дефинират функционалното поле на литературната критика, като потърсят взаимодействията между литературната критика и литературната история, мемоаристиката, есеистиката. Лекциите ще разглеждат основни жанрове в литературнокритическото писане – литературния портрет, рецензията и прегледа, литературнокритическата статия, литературнокритическото есе и др. Курсът ще засегне още влиянията на социокултурните контексти, политиката, философията, психологията, естетиката, ще представи критиците и като писатели, общественици, издатели, преводачи, ще проектира поколенчески пресичания и взаимодействия. Важен акцент в курса ще бъдат авторефлексията на литературната критика и взаимната критическа интерпретация на авторите отново в поколения, създаването на особен метакритически език. На архивното наследство на критиците от програмата на курса ще бъде обърнато внимание в двете заключителни лекции.

Annotation:

The course is developed on the basis of the research carried out under the "Bulgarian Literary Critics" Digital Library" project (with NSF, contract No. KП-06-ОПР 05/11 of 17.12.2018), which set itself the goal of studying the publication and archival heritage of 20 emblematic Bulgarian literary critics from different generations: Alexander Balabanov, Boyan Nichev, Boyan Penev, Vasil Pundev, Georgi Konstantinov, Georgi Tsanev, Dimitar B. Mitov, Efrem Karanfilov, Zdravko Petrov, Ivan Meshekov, Konstantin Galabov, Krastyo Kuyumdzhiev, Malcho Nikolov , Minko Nikolov, Petko Rosen, Spiridon Kazandzhiev, Stoyan Karolev, Todor Borov, Toncho Zhechev, Tsvetan Minkov.
The program of the lecture course will thematically unite the profiles of the literary critics developed in three main directions: publications BY the author (including books and texts in periodicals, anthologies and collective works), archival materials of the author and publications ABOUT the author. The topics on which the lectures will be developed will define the functional field of literary critics by looking for interactions between literary critics and literary history, memoirs, essay writing. The lectures will examine major genres in literary critical writing – the literary portrait, the review, the literary critical article, the literary critical essay, etc. The course will also touch upon the influences of socio-cultural contexts, politics, philosophy, psychology, aesthetics, will introduce critics as writers, publishers, translators, will project generational interactions. An important emphasis of the course will be the self-reflection of literary critics and the mutual critical interpretation of authors also in generations, the creation of a special, meta-critical, language. The archival legacy of the authors will be reviewed in the two concluding lectures.

Информация за курса

Тема 8.2.20. КОНЦЕПЦИИТЕ ЗА ВРЕМЕ И ИДЕНТИЧНОСТ НА БЪЛГАРСКИЯ ЛИТЕРАТУРЕН МОДЕРНИЗЪМ

THE CONCEPTS OF TIME AND IDENTITY IN BULGARIAN LITERARY MODERNISM

Лектор:

доц. д-р Иван Христов

Тел. 088 501 723

E-mail: christoff78@abv.bg

Хорариум:

30 лекционни часа

Форма на оценяване:

събеседване

Анотация:

Специализираният докторантски курс "Концепциите за време и идентичност на българския литературен модернизъм" ще направи опит да погледне на проблема за времето и идентичността през призмата на литературната традиция. За фокус на курса е избран българският литературен модернизъм в съпоставителен анализ с няколко важни за идентичността понятия, а именно – родното, женското, чуждото, медиите, социалистическия реализъм, българския литературен постмодернизъм. Българският литературен модернизъм ще бъде анализиран не само в своя статичен вид, като определен литературен период, обхващащ времето от края на XIX в. до Втората световна война, но и като динамично явление. Ще бъде направен опит той да бъде интерпретиран не само в контекста на своята поява, но и в контекста на превръщането му в традиция. Към явлението български литературен модернизъм в този курс ще бъде приложен индуктивен подход, който има за цел не да проверява валидността на съществуващи вече модели, а да създаде нова собствена теория. Ще бъдат приложени различни методи на изследване, като рецептивистика, компаративистика, социология, психоанализа. Пътят, по който ще се върви, ще бъде от долу нагоре, от текста към обобщението, от маргиналията към центъра. Ще бъде направен диахронен и синхронен срез на явлението български литературен модернизъм, като голяма част от проблемите, с които курсът ще се занимава, ще бъдат поставени за първи път, а други познати проблеми ще бъдат осветени по нов начин.

Annotation:

The course The Concepts of Time and Identity in Bulgarian Literary Modernism will examine the problem of time and identity through the prism of the literary tradition. The focus of the course will be Bulgarian literary modernism, which will be investigated through a comparative analysis using several concepts important for identity, namely: the native, the feminine, the foreign, socialist realism, and postmodernism. Bulgarian literary modernism will be analyzed not only in its static state, as a specific literary period that covers the time from the end of the 19th century to the Second World War, but as a dynamic phenomenon. This course will attempt to interpret it not only within the context of its initial appearance, but also in the context of its transformation into a tradition. The course will apply an inductive method to the phenomenon of Bulgarian literary modernism; this method will aim not to check the validity of already-existing models, but to create a new theory of its own. Various research methods will be employed, including reception studies, comparative approaches, sociological methods and psychoanalysis. A wide range of texts will be analyzed, including literary works, critical articles, archival notes and publications. The path which will be followed will be from the bottom up, from the text to the generalization, from the margins to the center, while the final conclusions will be presented at the end. A diachronic and synchronic cross-section of Bulgarian literary modernism will be made, while many of the questions the course discusses will be raised for the first time and will be examined in a new light.

Информация за курса

8.3 - ИНСТИТУТ ЗА БАЛКАНИСТИКА С ЦЕНТЪР ПО ТРАКОЛОГИЯ

Тема 8.3.13. НАЦИОНАЛИЗМИ, ИДЕНТИЧНОСТИ И ОБЩЕСТВА В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА

ДО ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

NATIONALISM, IDENTITIES AND SOCIETIES IN SOUTHEASTERN EUROPE

Лектор:

Проф. д-р Румяна Прешленова

Тел. 02 980 62 97

E-mail: roumiana.preshlenova@yahoo.com

Хорариум:

30 часа

Анотация:

Курсът е предназначен да развие аналитични и съпоставителни умения въз основа на познанията за историческото развитие при прехода от традиционно към модерно общество и от империи към национални държави в Югоизточна Европа. Разглеждат се движещите сили на тези промени, външните влияния и зависимости, възприемането и отхвърлянето на европейски модели за устройство на държавата и обществото в Югоизточна Европа. Проследяват се основните идеологии на епохата и тяхното специфично отражение върху развитието на региона.

Форми на обучение:

лекции, дискусии, индивидуална писмена разработка

Начин на оценяване:

събеседване

Тема 8.3.18. ОВЛАСТЯВАНЕ НА ВЯРАТА: КАК ИМПЕРАТОРИТЕ ОВЛАСТИХА ЕПИСКОПИТЕ

THE EMPOWERMENT OF FAITH: HOW EMPERORS EMPOWERED BISHOPS

Лектор:

Доц. д-р Златомира Герджикова

Секция "Балканските народи през Средновековието"

Тел. +359 980 62 97

E-mail: zlatomira.gerdzhikova@gmail.com

Хорариум:

30 часа

Анотация:

Властта е неизменна част от всяко историческо изследване – политическо, социално, икономическо и дори културно.

Властта присъства в ежедневието ни, оказва влияние върху решенията, които вземаме и е неизменна част от социалния ни облик. В този смисъл методите за изследването на властта в различните й форми са необходимо умение за всеки историк, без значение областта на специфичните му интереси.

Този курс предлага възможността за придобиване на необходимите теоретични познания и практически учения за идентифициране на властовите факори; изследване на отношенията, които властовите фактори установяват при различни политически, социални и икономически ситуации; и анализирането на последиците от техните дествия. Въпреки че е базиран на конкретен исторически процес – развитието на църковната структура и е тясно свързан с религиозната власт, знанията и уменията, които ще бъдат придобити по време на курса, могат да бъдат прилагани в други хронологични отрязъци и при изследването на ръзлични проблеми.

Курсът е разделен на три тематични блока- въвеждащ, практически и аналитичен. Трите блока имат за цел развитието на различни умения у участниците в курса.

Въвеждащ – дефиниране на властови проблеми, набавянето на обща информация за хронологичния, географския и културния ареал; набелязване на основните методи за извършване на изследването.

Практически – развиване на уменията за анализ на разнотипен изворов материал.

Аналитичен – съчетаване на информацията от първия етап със сведенията, получени от анализа на изворите и извършване на синтез на информацията.

Тема 8.3.19. БАЛКАНИТЕ МЕЖДУ ИЗТОКА И ЗАПАДА. ИСТОРИЧЕСКА ПЕРСПЕКТИВА

THE BALKANS BETWEEN THE EAST AND THE WEST. HISTORICAL PERSPECTIVE

Лектор:

проф. дин Юра Константинова

Секция "Балканите през периода 1878 -1945"

Тел. +359 980 62 97

E-mail: yura.konstantinova@abv.bg

Хорариум:

30 часа

Анотация:

Курсът е посветен на съдбата на европейския югоизток, разгледана през призмата на отношенията Изток-Запад. Убеждението ни е, че за да бъдат правилно разбрани съвременните процеси, протичащи в Югоизточна Европа е необходимо да се проследи развитието им, започвайки от епохата, когато се заплита възелът на балканските противоречия. Поради това хронологическите граници, в които се проследява темата, съвпадат с така наречения "дълъг ХІХ век", обхващащ периода от края на ХVІІІ в. до 1923 г. Акцентът е поставен върху специфичните за всяка балканска страна външнополитически проблеми. В контекста на антитезата Изток – Запад се анализират националните програми на балканските народи и конкретните методи, които се предлагат от политическите елити за тяхното осъществяване. На всички нива на обучението по история се набляга на ролята и значението на Великите сили при определяне съдбата на малките балкански народи, настоящият курс обаче поставя в центъра на вниманието си решенията, които всяка от балканските държави предлага на дилемата "Изток-Запад". Естествено, политиката на Великите сили (акцентът е поставен на Русия и Австро-Унгария, които са двете европейски държави с най-сериозни интереси в региона), конкретните им външнополитически цели в региона и идеологическите концепции, на които те се опират са неразделна част от проблематиката на курса. Специално внимание е обърнато на опитите на балканските народи да осъществят националните си цели, използвайки противоречията между големите европейски държави. Разгледани са различните идеи за създаване на силно политическо обединение в европейския югоизток, независимо от формата, в която се предлага конституирането му - Източна империя или Балканска федерация. Целта на курса е да се посочат корените на противоречията и съюзите на Балканите чрез поставянето им в геополитически и исторически дискурс.

Теми:

1. Източният въпрос като отражение на антитезата Изток – Запад. Политически, икономически и културни измерения, 2 ч. лекции
2. Хабсбургската империя между великоимперски стремежи и славянския въпрос, 2 ч. лекции
3. Руски планове за решаване на Източния въпрос, 2 ч. лекции и 2 ч. упражнение
4. Национализъм, славянско единство и панславизъм, 2 ч. лекции и 2 ч. упражнение.
5. Сърбия от "Начертанието" на Гарашанин към югославизма, 2 ч. лекция
6. България между санстефанската мечта и берлинската реалност, 2 ч. упражнение
7. Гръцката Мегали идея – същност и развитие, 2 ч. лекция
8. Румъния – буфер между три империи, 2 ч. лекция
9. Османската империя – ориентализъм и оксидентализъм, 2 ч. лекция
10. Мюсюлманските общности на Балканите, 2 ч. упражнение
11. Войните на Балканите (1912-1923) – краят на една епоха, 2 ч. лекция и 2 ч. упражнение
12. Проверка на знанията – събеседване.

Тема 8.3.22. ПОЛИТИКА, КУЛТУРА И КАРИКАТУРА

POLITICS, CULTURE, AND CARICATURE

Лектор:

доц. д-р Добринка Парушева

Мобилен тел.: 0885 147377

E-mail: clio_dp@yahoo.co.uk

Хорариум:

30 часа

Анотация:

Целта на този курс е да проследи и анализира отношенията между карикатурата (и карикатуристите) и обектите на окарикатуряване, от една страна, а от друга, между карикатурата (и карикатуристите) и нейната (тяхната) публика. Във фокуса на вниманието са политиката, политическата култура и политическата карикатура в България. Хронологически темите, които са обект на интерес в курса, покриват периода от 1878 до 1944 г. Политическа култура в случая се разбира в смисъла, влаган в това понятие от социалните науки, а именно: психологическа ориентация или отношение на хората към политиката и управлението, което има когнитивен, реактивен и оценъчен аспект.

Информация за курса

Тема 8.3.26. ДИСКУРСЪТ ЗА ЕВРОПА В ЮЖНОСЛАВЯНСКИТЕ ЛИТЕРАТУРИ (ХІХ век )

THE DISCOURSE OF EUROPE IN THE SOUTH SLAVIC LITERATURES (19th Century)

Лектор:

Доц. д-р Антоанета Балчева
Сеция "Културна история на балканските народи"

Тел.: +359 980 62 97

E-mail: ani.balcheva@yahoo.com

Хорариум:

30 часа

Форми на обучение:

лекции, дискусии, индивидуална писмена разработка

Начин на оценяване:

събеседване

Анотация:

Курсът е насочен към докторанти от областта на балканските литератури и култури, изследователи в областта на сравнителното литературознание. Целта му е да се разгледа идеята за Европа не само като субект, но и като продукт на историята, плод на определени културни и геополитически стратегии в един период на преход от традиция към модернизация, на установяване на нови общностни и културни идентичности на Балканите. Ще бъдат анализирани хетерогенната същност на зараждащите се национални култури, като умален модел на европейската мултикултуралност и асиметричност. В съпоставителен план ще бъдат представени разпространението на илиризма и идеологемите за славянска взаимност като част от интердискурсивния европейски обмен, формирането и ролята на местните елити, техните европейски пътища и противоречиви визии за център и периферия на Стария континент. Въз основа на конкретни текстове от сръбската, хърватската, словенската и черногорската литератури студентите ще проследят зоните на интерференция, размяната на културни идеи и модели, естетическите дилеми на техните автори в контекста актуалното за века картографиране на Европа. Специален акцент ще бъде поставен върху преводната рецепция с оглед на специфичните за региона литературно-исторически процеси.

Annotation:

The course is aimed at PhD students from the field of Balkan Literature and Culture, and Comparative Literary Studies. Its purpose is to consider the idea of Europe not only as a subject but also as a product of history, as a emanation of certain cultural and geopolitical strategies in a period of transition from tradition to modernization and establishment of new community and cultural identities in the Balkans. The heterogeneous nature of emerging national cultures will be analyzed as a model of European multiculturalism and asymmetry. From a comparative perspective, will be presented the dissemination of the ilirism and ideologies of Slavic reciprocity, the formation and role of local elites, their European paths and contradictory visions for center and periphery of the old Continent. on the basis of specific literary texts from Serbian, Croatian, Slovenian and Montenegrin literature, the areas of interference, the exchange of cultural ideas and patterns, the aesthetic dilemmas of their authors in the context of the current mapping of Europe will be traced. Students will be introduced in the translation reception with a view to region-specific literary processes.

Тема 8.3.28. БАЛКАНСКАТА МОДЕРНОСТ

BALKAN MODERNITY

Лектор:

проф д.и.н. Рая Заимова

Prof. DSc. Raia Zaimova

Тел.: +3592 9806297; +359 886 56 88 62

E-mail: rzaimova@balkanstudies.bg; rzaimova@gmail.com

Хорариум:

30 часа

Анотация:

Целта на курса е да обърне внимание на докторантите на модерните културно-историческите процеси на Балканите, които тръгват от Просвещението и допринасят за националното пробуждане;
o да разширят познанията си за европейска и балканска историография (18 в.), за спецификите на универсалното и регионалното;
o за чуждия поглед на пътешествениците през османския период
o за просвещенският модел "Цивилизация - варварство" и развитието му през 19 - 20 в.
o за проблемите на религиозната толерантност в образователната система на Балканите
o за балканския манталитет и културната идентичност

Annotation:

o The aim of the course is to draw doctoral students’ attention to the modern cultural and historical processes in the Balkans, which begin in the Enlightenment and contribute to the national awakening;
o to widen their knowledge about the European and Balkan historiography (18th c.) and the characteristics of the universal and the regional;
o about the travelers’ foreign view in the Ottoman period;
o about the enlightened model "Civilization – barbarity" and its development in the 19th-20th c.;
o about the issues of religious tolerance in the Balkan educational system;
o about the Balkan mentality and cultural identity.

Тема 8.3.29. БАЛКАНИТЕ ПО ВРЕМЕ НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА: ОКУПАЦИЯ, КОЛАБОРАЦИОНИЗЪМ, СЪПРОТИВА

THE BALKANS DURING WWII: OCCUPATION. COLLABORATION, RESISTANCE

Лектор:

проф. д.н. Бисер Петров

Prof. D.Sc. Bisser Petrov

Тел.: +359898866810

E-mail: bisser_p@hotmail.com

Хорариум:

30 часа

Анотация:

Както предполага така формулираното му заглавие, основният акцент в лекционния курс ще бъде поставен върху съдбата на окупираните балкански държави по време на Втората световна война - Албания, Югославия (в частност Сърбия) и Гърция. Другите две държави – България и Румъния ще бъдат разгледани в по-общ план. Споменатите три окупирани държави притежават, разбира се, своя национална специфика, но събитията и процесите, които се разиграват в тях, са до голяма степен сходни. Това се отнася преди всичко до разделението на националната съпротива на два враждуващи помежду си лагера, чийто сблъсък прераства в открита гражданска война. Затова разглеждането и тълкуването на разигралите се събития в сравнителен контекст би позволило да се даде една по-пълна и реалистична представа на обстановката в тези три страни в годините на Втората световна война.

Annotation:

As its title suggests, the main stress of the lecture course will be put on the fate of the occupied Balkan states during the Second World War - Albania, Yugoslavia (Serbia in particular) and Greece. The other two countries – Bulgaria and Romania – will be considered in a more general way. These three occupied states had, of course, their national specificity, but the events and processes that took place in them were largely similar. This applies, above all, to the division of the national resistance into two warring camps whose clash had evolved into an open civil war. Therefore, examining and interpreting developments in a comparative context would make it possible to give a fuller and more realistic picture of the situation in these three countries in the years of the Second World War.

Тема 8.3.30. ЕВРОАТЛАНТИЧЕСКАТА ИНТЕГРАЦИЯ И ЗАПАДНИТЕ БАЛКАНИ

EURO-ATLANTIC INTEGRATION AND THE WESTERN BALKANS

Преподавател:

проф. Надя Бояджиева, доктор по Нова и съвременна обща история /История на балканските държави/, професор и доктор на юридическите науки по Международно право и международни отношения.

Prof. Nadia Boyadjieva, Doctor of Sciences in International Law & International Relations,

Тел.: +359 884 54 77 75

E-mails: nboyadjieva@balkanstudies.bg; nadiaboyadjieva@gmail.com

Хорариум:

30 часа лекции. ECTS – 20 /за докторантите от БАН/

Анотация:

Лекционният курс "Евроатлантическата интеграция и Западните Балкани" има за цел да даде знания за междудържавните отношения на Балканите с акцент върху държавите от Западните Балкани след разпадането на двуполюсната система на международни отношения в началото на 90-те години на ХХ век до днес. Обучаващите се ще се запознаят с важни обществено-политически и социално-икономически процеси, протекли в държавите от Западните Балкани, предприетите от отделните държави стъпки за членство в НАТО и в Европейския съюз; трудностите, предизвикателствата и успехите в интеграционния процес по присъединяването към евроатлантическите структури.
Отделен акцент ще бъде поставен върху проблемите на правата на човека и правата на малцинствата в отделните държави с оглед изпълнение на критериите за членство в ЕС, въпросите на регионалната сигурност, демократизацията и върховенството на закона в региона. Курсът представя и актуалната обстановка в региона на Западните Балкани, както и приоритетите на Българското Председателство на Съвета на Европейския съюз, прави равносметка на постигнатите резултати в намирането на дългосрочни решения на важни за държавите от Западните Балкани, за България и за ЕС проблеми.
Модерният начин на поднасяне на знания предлага освен традиционните лекции, активно включване на обучаемите чрез решаване на казуси, изготвяне на самостоятелни разработки по избрана от студента тема, участие в групови дискусии и др.

Annotation:

The lecture course "Euro-Atlantic Integration and the Western Balkans" aims to provide knowledge about interstate relations in the Balkans and specifically in the Western Balkans after the collapse of the bipolar system of international relations in the early 1990s of the twentieth century to the present day. Students will be acquainted with important socio-political and socio-economic processes that have taken place in the countries of the Western Balkans, the steps taken by individual states with a view of membership in NATO and the European Union; the difficulties, challenges, and successes in the process of integration and joining the Euro-Atlantic structures.
Emphasis is placed on human and minority rights issues in individual countries to meet the criteria for EU membership, regional security, democratization, and the rule of law in the region. The course will also provide a review of the current situation in the Western Balkans, as well as the Bulgarian Presidency of the Council of the European Union and its priorities, and balance of the results achieved in finding long-term solutions to the issues important for the Western Balkans and EU.
The modern way of presenting knowledge offers additional seminar lectures, active involvement in the learning process by solving cases, preparation individual papers on a topic chosen personally by the student, participation in group discussions and more.

Тема 8.3.31. МЕЖДУНАРОДНО МИРООПАЗВАНЕ И РАЗРЕШАВАНЕ НА КОНФЛИКТИ НА БАЛКАНИТЕ

INTERNATIONAL PEACEKEEPING AND CONFLICT RESOLUTION IN THE BALKANS

Преподавател:

Prof. Nadia Boyadjieva, Doctor of Sciences in International Law & International Relations,

Тел.: +359 884 54 77 75

E-mails: nboyadjieva@balkanstudies.bg; nadiaboyadjieva@gmail.com

Хорариум:

30 часа лекции. ECTS – 20 /за докторантите от БАН/

Анотация:

Лекционният курс "Международно мироопазване и разрешаване на конфликти" има за цел да даде знания на студентите за основните теоретични модели на мироопазващите операции /с мандат, даден от ООН /, които са един от най-важните и нови елементи в концепцията за колективното използване на военна сила в периода на Студената война /1948 – 1991 г./, както и в международната политика до наши дни. Акцентира се върху ролята на мироопазващите операции /МОО/ за изолирането на някои конфликти от съперничеството между свръх-държавите. В периода след края на двуполюсната система ще бъде отразена ролята и на проведените от другите международни организации МОО /ЕС, ОССЕ,НАТО/ и тяхното сътрудничество с цел съхраняване на регионалния и световния мир. Процесите на интернационализация на световната икономика и политика предизвикват интернационализация от една страна, и регионализация на конфликтите, от друга страна, характерна особеност на която е въвличането не само на отделни държави, но и на междуправителствени организации в тях. Докато в епохата на двуполюсното противопоставяне регионалните конфликти са преди всичко "арена" на противоборство между двете свръх-държави, без да се стига до "гореща война", то след Студената война конфликтите се характеризират с въвличането на нови участници. Променя се и характерът на конфликтите – те не са само междудържавни, преобладават вътрешните. В урегулирането им все по-голяма роля започват да играят международните междуправителствени организации като ЕС,НАТО, ОССЕ и др. Студентите ще бъдат запознати със съвременните заплахи за международния мир и сигурност, проблемите на сигурността в съвременния свят, които изискват създаването на по-жизнеспособни и ефективни механизми за разрешаване и предотвратяване на конфликтите, които излизат извън традиционната концепция за мироопазването, за да включат по-ефективните средства на новите поколения МОО.
По време на курса ще бъде обърнато специално внимание на МОО на Балканите с изучаване на примери за разрешаване на международни конфликти, изграждане на мира и поддържането му през последните тридесет години (Босна, Косово, БЮРМ и др.). Чрез избраните казуси ще бъдат илюстрирани различни предизвикателства и подходи за разрешаване на международни конфликти, поддържане на мира и изграждане на международния мир, както и ролята на международната общност. Ще бъдат направени и задълбочени дискусии върху актуална академична литература, последвани от симулация на разрешаване на конфликти със студенти в ролите на преговарящи и бойци.
Лекционният курс се състои от 30 часа лекции. ECTS – 20 за докторанти от БАН
Изпит: курсов проект /10-12 стр./ по избрана от студента тема и събеседване.
Преподавател: проф. Надя Бояджиева, доктор по Нова и съвременна обща история /История на балканските държави/, професор и доктор на юридическите науки по Международно право и международни отношения.
Контакт за връзка по електронна поща: nboyadjieva@balkanstudies.bg, nadiaboyadjieva@gmail.com
Телефон за връзка: +359 884 54 77 75

Annotation:

Today, more than three decades after the end of the Cold War, the need for effective peacekeeping and conflict resolution remains acute. The devastating civil wars in Former Yugoslavia, the war in eastern Ukraine since 2014, and the prolonged war in Afghanistan are among the conflicts that have continued to take a gruesome toll. Can this conflicts be resolved, and, if so, how? This course seeks to help students answer these questions. The course begins by examining the chief mechanisms and techniques for resolving armed conflicts. We will be scrutinizing examples of conflict resolution, peacebuilding, and peacekeeping over the past thirty years in the Balkans (Bosnia, Kosovo, FYROM).
The case studies chosen for the class will illustrate different challenges and approaches to conflict resolution, peacekeeping, and peacebuilding, and the role of international community and international organizations (UN, EU, NATO, OSCE, etc.).
Students will think about communication strategies, concepts of justice, political instincts, and other practical attributes that are relevant to resolving conflict and maintaining peace in such contexts. To help in the understanding of these tasks, the course includes in-depth discussions of academic literature followed by a simulation of conflict resolution with students in the roles of conflict negotiators and combatants. By the end of the class, students will have a good sense of both the challenges and the promise of conflict resolution and peacekeeping/peacebuilding.

Тема 8.3.32. СИГУРНОСТ В ЧЕРНОМОРСКИЯ РЕГИОН

BLACK SEA SECURITY

Преподавател:

Prof. Nadia Boyadjieva, Doctor of Sciences in International Law & International Relations,

Тел.: +359 884 54 77 75

E-mails: nboyadjieva@balkanstudies.bg; nadiaboyadjieva@gmail.com

Хорариум:

30 часа лекции. ECTS – 20 /за докторантите от БАН/

Анотация:

Този курс разглежда проблемите на сигурността в Черноморския регион. Ще бъдат обсъдени теми, свързани със сигурността в Черноморския регион в контекста на европейската и регионалната сигурност. Поставен е фокус върху обсъждането на основните въпроси в различни области на сигурността – военна сигурност, икономическа сигурност, енергийна сигурност и др. В курса се обсъжда черноморската политика на основните участници в региона: Русия, Турция, Украйна, Румъния, България и др., както и проблемите в региона на "Широкото Черно море". След това курсът разглежда икономическото, политическото и военното сътрудничество. В него се обсъждат и "замразените конфликти" и други заплахи за сигурността в Черноморския регион.
Друг важен въпрос e е поставен върху перспективите за сигурността в Черноморския регион, разширяването на НАТО и на ЕС, включително и евроатлантическата интеграция на Западните Балкани и сигурността на Черно море. Друг важен акцент на курса е обсъждането на ролята на Република България като ценен партньор и надежден член на ЕС и НАТО, и нейната Черноморска политика през XX - XXI век. Курсът завършва с прогнози за бъдещата Черноморска сигурност в новата геополитическа среда, след края на двуполюсната международна система и бъдещето на Черноморския регион в условията на предизвикателствата към международната система.
Лекционният курс се състои от 30 часа лекции. ECTS – 20, за докторанти от БАН
Изпит: курсов проект /10-12 стр./ по избрана от студента тема и събеседване
Преподавател: проф. Надя Бояджиева, доктор по Нова и съвременна обща история /История на балканските държави/, професор и доктор на юридическите науки по Международно право и международни отношения.
Контакт за връзка по електронна поща: nboyadjieva@balkanstudies.bg, nadiaboyadjieva@gmail.com
Телефон за връзка: +359 884 54 77 75

Annotation:

This course explores the security issues in the Black Sea region. It begins with an overview of the Black Sea region. We will be discussing topics related to Black Sea security in the context of European and regional security. The focus will be on important issues in different security areas – military security, economic security, energy security, etc. The course discusses the Black Sea policy of the main actors in the region: Russia, Turkey, Ukraine, Romania, Bulgaria, etc., as well as the "Wider Black Sea" region problems. The course then looks at economic, political, and military cooperation. It also discusses the "frozen conflicts" and other threats to security in the Black Sea region. Another important issue will be Black Sea security perspectives, NATO enlargement, and the EU enlargement including enlargement to Western Balkans and Black Sea security. Important focus will be discussing the role of Republic of Bulgaria as a valuable partner and a reliable member of EU and NATO and its Black Sea policy in the XXI century. It concludes by considering the future of the Black Sea security in the new geopolitical environment after the end of bipolar international system and the future of Black Sea region.
The course is taught for 30 academic hours. Exam: written essay (10-12 pp) on the chosen by the student topic and discussion. Lecturer: Professor Nadia Boyadjieva, Ph.D. in History (Modern and contemporary World History (Balkan History), Doctor of Sciences, in Law (International Law & International Relations)
Exam: written essay (10-12 pp) on the chosen by the student topic
Email contact: nboyadjieva@balkanstudies.bg; nadiaboyadjieva@gmail.com
Mobile phone: +359 884 54 77 75

Тема 8.3.33. МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

INTERNATIONAL RELATIONS

Преподавател:

Prof. Nadia Boyadjieva, Doctor of Sciences in International Law & International Relations,

Тел.: +359 884 54 77 75

E-mails: nboyadjieva@balkanstudies.bg; nadiaboyadjieva@gmail.com

Хорариум:

30 часа лекции. ECTS – 20 /за докторантите от БАН/

Анотация:

Лекционният курс по дисциплината "Международни отношения" (МО) е интердисциплинарен. Предлага преглед и анализ на основните теории в МО и международната политика с фокус върху фундаменталните теоретични дебати в МО и тяхното взаимодействие с емпиричната социална наука. Вниманието е насочено към Теория на МО, основните проблеми в междудържавните отношения в сравнителен план, ролята на държавните и недържавните актьори и субекти в международните системи, традиционните и съвременните методи и средства на дипломацията, разрешаването на спорове; конфликтите и сътрудничеството в МО и международната политика.
Основните акценти са поставени върху следните въпроси: връзка между история, международно право, международна политика, дипломация и МО; нива на анализ на теории на МО и международната политика и дебатът относно бъдещето на теорията на МО; въпросът за суверенитета, анархията и държавната система; въпросът за силата, разпределението на силата, полярността и международния ред, хегемонията, йерархията, разпределението на силата в международната система; типове и видове международни системи; демокрацията и международните отношения, стратегическите взаимодействия, дилемата за сигурността, международните институции, идеи и възприятия.
Специално внимание е отделено върху очертаването на принципите, методите и подходите в дипломацията на Великите сили, както и тяхното развитие с оглед на промените в глобалната геополитика. Друг важен акцент е поставен върху взаимодействието между международните организации и тяхната роля за съхраняване на мира и международната сигурност на регионално и универсално равнище. Студентите ще получат знания и умения да защитават тези и аргументи в концептуална структура и модерен прочит на Теорията на МО, теорията на външната политика. Те ще овладеят логическата структура и различните теоретични постановки; ще могат да дискутират разностранния кръг от концепции и обяснения за поведението на държавите на международната сцена и да определят ролята на държавата и мястото ѝ в съвременната международна среда; влиянието на глобализацията върху МО, на нови и непознати в човешката история и цивилизация фактори, характерни за съвременната международна политика; на различните видове заплахи за регионалната и международната сигурност, както и за последиците на тези и други нови фактори в различни сфери на обществено-политическия живот на отделните общества и държави и на международната система като цяло. В курса ще бъдат обсъдени и следните въпроси: основите на неоконструктивистките и постмодернистките подходи към международните отношения, неореалистичният институционализъм, неореалистичната вътрешна политика: предпочитания, институции и външни политики, неолибералният дебат, неокласически либерализъм и ще завърши с дебат за бъдещето на теорията за МО. Важно внимание ще бъде отделено върху основните системи в международната история с акцент върху Вестфалската система (от 1648 - до сега).
Лекционният курс се състои от 30 часа лекции. ECTS – 20 за докторанти от БАН
Изпит: курсов проект /10-12 стр./ по избрана от студента тема и събеседване
Контакт за връзка по електронна поща: nboyadjieva@balkanstudies.bg, nadiaboyadjieva@gmail.com
Телефон за връзка: +359 884 54 77 75

Annotation:

This class provides a rigorous overview of theories of international relations (IR), with a focus on fundamental theoretical debates in IR and their relationship to empirical social science. The course complements other advanced courses that examine discrete empirical applications of these theories and methodological issues. Students should finish the course with an ability to situate arguments in the conceptual structure and intellectual history of IR theory, to grasp the assumptions, logical structure, and implications of various theoretical positions, and to appreciate the diverse range of available concepts and explanations for state behavior.
The focus will be on several major topics: World Politics and International Relations, the Levels of Analysis in International Relations theory, Anarchy, Sovereignty, and the State System, Power, Distribution of Power, Polarity, and Order; Hegemony, Hierarchy, Power Transitions, and Order; Domestic Institutions, Democracy and IR, Strategic Interaction, Security Dilemmas, and Bargaining in International Politics, Diplomacy, International Institutions, Ideas, Perception, and Culture.
Students will gain knowledge and skills to defend these arguments in a conceptual structure and a modern reading of the international relations theory, the theory of foreign policy. They will master the logical structure and the reflection of the various theoretical formulations; will be able to discuss the diverse range of concepts and explanations for the behavior of states on the international stage and determine the role of the state and its place in the modern international environment, the impact of globalization on international relations, new and unknown in human history and civilization contemporary international politics; the different types of threats to regional and international security, as well as the consequences of these and other new factors in various spheres of socio-political life of individual societies and countries and the international system as a whole. The course will also briefly discuss the following issues: the Foundations of Neo-Constructivist and Postmodern Approaches to IR, Neo-Realism Institutionalism, the "Neo-Realis Domestic Politics 1: Preferences, Institutions and Foreign Policies, the /Neo-Liberal" Debate, Neoclassical Liberalism and will conclude with a debate on the Future of IR Theory. The course will also explain the main systems in international history with a focus on Westphalian order (1648 – today).
The course is taught for 30 academic hours. Exam: written essay (10-12 pp) on the chosen by the student topic and discussion.
E-mail contact : nboyadjieva@balkanstudies.bg, nadiaboyadjieva@gmail.com

Тема 8.3.34. УКРАИНСКОТО ПРАВОСЛАВИЕ: ИСТОРИЯ, СПЕЦИФИКА, ОСНОВНИ ПРОБЛЕМИ

УКРАИНСКО ПРАВОСЛАВИЕ: ИСТОРИЯ, СПЕЦИФИКА, ОСНОВНЫЕ ПРОБЛЕМЫ

Професионално направление 3.1.Социология, антропология и науки за културата

Лектор:

проф. дн Олга Смолина

Prof. Olga Smolina, DSc.

Тел.: 02/980 62 97

E-mail: laprimavera555@gmail.com

Хорариум:

30 лекционни часа

Начин на оценяване:

Индивидуална писмена разработка и събеседване

Курсът се предлага на руски език

Анотация:

В този лекционен курс на докторантите се предлага анализ на основните етапи от формирането и развитието на православието в Украйна. Курсът е изграден на хронологична основа с акцент върху ключовите въпроси на трансформацията на украинското православие в контекста на сложната история на украинската държава. Обръща се внимание на ролята на православните манастири в Украйна в нейната история, култура и православна църква. Особен акцент е поставен върху съвременните религиозни проблеми в Украйна.

Annotation:

In this lecture course, doctoral students are offered an analysis of the main stages of the formation and development of Orthodoxy in Ukraine. The course is built on a chronological basis with an emphasis on the key issues of the transformation of Ukrainian Orthodoxy in the context of the complex history of the Ukrainian state. Attention is drawn to the role of Orthodox monasteries in Ukraine in its history, culture and Orthodox Church. Special emphasis is placed on contemporary religious problems in Ukraine.

Теми:

Предхристианские культы и верования в Украине.
Крещение Киевской Руси: обстоятельства, специфика киеворусского христианства.
Украинское православие в условиях Галицко-Волынского княжества, Великого княжества Литовского и Речи Посполитой.
Брестская уния и ее последствия для христианства в Украине.
Казачество и его роль в восстановлении украинской митрополии.
Православие и православные монастыри Слободской Украины.
Украинско-российские религиозные связи и взаимоотношения 17-19 веков.
Православные монастыри Украины (история, архитектурные особенности, роль в истории страны).
Украинское православие в советский период.
Состояние украинского православия в период после обратения Украиной независимости (1991 г.) и до оккупации Россией украинских территорий в 2014 г. Современные проблемы православия в Украине.

Тема 8.3.35. КУЛТУРОЛОГИЧНИ МЕТОДИ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА КИНОТО

CULTURAL STUDIES METHODS IN THE FIELD OF CINEMA

Професионално направление 3.1.Социология, антропология и науки за културата и 8.4.Театрално и филмово изкуство

Лектор:

доц. д-р Гергана Дончева

Assoc. Prof. Gergana Doncheva, PhD

Тел.: 02/980 62 97

E-mail: gergana.doncheva@balkanstudies.bg

Хорариум:

30 лекционни часа

Начин на оценяване:

Курсова работа и събеседване

Анотация:

Лекционният курс има за цел да запознае докторантите с основните културологични методи за изучаване на киното като алтернатива на изкуствоведския подход, използван в кинознанието. Във фокуса на внимание ще бъде взаимовръзката между филмовия текст и неговия специфичен социален контекст, идеологическото съдържание на творбите и техните очевидни или скрити политически послания. Рецепцията на зрителите е друг важен акцент в културологичната методология, както и значението на публиката като все по-активен участник в комуникационния процес автор-зрител – дихотомия, чийто смисъл все повече се размива поради широкия достъп до новите технологии. Изграждането на характерни субкултури в резултат на интензивното влияние на конкретен филм/корпус от филми и конструирането на разпознаваема (обикновено поколенческа) идентичност е още една отправна точка на анализ по отношение на социалната функция на седмото изкуство.

Annotation:

The aim of the course is to acquaint PhD students with the basic methods applied in the domain of Cultural Studies in terms of cinema as an alternative of the established textual approach in this art. In the focus of attention will be the interaction between a film text and its specific social context, ideological content of the movies and their overt or covert political messages. The reception of the spectators is another very important accent in the methodology in the field of Cultural Studies as well as the significance of the public as a proactive participant in the communicational process author-spectator – a dichotomy whose semantic sense is blurring more and more because of the broad access concerning the new digital technologies. The construction of representative subcultures as a result of the intensive influence of a film/corpus of films and consequently the construction of a recognizable identity (most frequently based on generational belonging) is also a crucial starting point in analyzing the social function of the seventh art.

Тема 8.3.36. КРЪСТОНОСНИТЕ ПОХОДИ И ЛАТИНСКИЯТ ОРИЕНТ (XI-XIII ВЕК)

THE CRUSADES AND THE LATIN EAST (11TH TO 13TH CENTURIES)

Език на курса: български

Лектор:

доц. д-р Калин Йорданов

Assoc. Prof. Kalin Yordanov, PhD

Тел.: +359 889 551 435

E-mail: kalin.kirilov@balkanstudies.bg

Хорариум:

30 часа

Начин на оценяване:

Курсова работа и събеседване

Анотация:

Лекционният курс има за цел да запознае докторантите с историята и спецификите на кръстоносните походи и латинските държави в Източното Средиземноморие, появили като резултат от успехите на Първия кръстоносен поход в края на XI в. и просъществували до края на XIII в. На базата на писмените източници от епохата на Зрялото средновековие ще бъдат разгледани идеологическите, религиозните, политическите, икономическите, социалните и културните измерения на цивилизационната среща и сблъсък между Кръста и Полумесеца като ще бъде обърнато специално внимание на различните перспективи към тези проблеми: латинската, византийската, мюсюлманската, арменската, еврейската и т.н. Друг акцент в курса е поставен върху спецификите на организацията, управлението, феодалните отношения и институции в създадените вследствие на кръстоносните походи латински държави в Близкия изток, Балканите и Егея, както и на установилите се латинските църковни институции и йерархия в тях. Ще бъде проследена и еволюцията на взаимоотношенията между кръстоносните походи и новите франкски държави в Отвъдморските земи с основните геополитически фактори от Изтока и Запада по това време: Папството, западноевропейските монархии, Византийската империя, Италианските морски републики, Военно-монашеските ордени, Ислямския свят (арабите и селджукските турци), монголите. Още едни акцент в този лекционен курс е и проблемът за историографските оценки и историческите митове за кръстоносните походи. Заниманията ще включват анализ на писмени свидетелства и представянето на образен материал от паметници, свързани с тази тематика.

Annotation:

The Course objective is to familiarize students with the history and the specifics of the Crusades and the Latin/Crusader states in the Eastern Mediterranean, which emerged as a result of the successes of the First Crusade in the end of the 11th century and lasted until the end of the 13th century. On the basis of the written sources of the High Middle Ages, the ideological, religious, political, economic, social and cultural dimensions of the civilizational encounter and the clash between the Cross and the Crescent will be examined, paying special attention to the different perspectives on these issues: the Latin, the Byzantine, the Muslim, the Armenian, the Jewish, etc. Another focus of the course is the specifics of the organization, the governance, the feudal relations, and the institutions of the Latin states founded in the Middle East, the Balkans, and the Aegean as a result of the Crusades, as well as the Latin ecclesiastical institutions and hierarchy that were established there. The Course traces the evolution of the relationship between the Crusades and the new Frankish states established Overseas with the major geopolitical factors of the East and the West at the time: the Papacy, the Western European monarchies, the Byzantine Empire, the Italian maritime republics, the Military Monastic Orders, the Islamic world (Arabs and Seljuk Turks) and the Mongols. Another focus of this lecture course is the problem of historiographical assessments and historical myths of the Crusades.

Тема 8.3.37. ТЕОРИИ, ИДЕИ И МЕТОДИ В НАУКИТЕ ЗА КУЛТУРАТА

THEORIES, IDEAS AND METHODS IN THE CULTURAL SCIENCES

Език на курса: български

Лектор:

доц. д-р Добринка Парушева

Assoc. Prof. Dobrinka Parusheva, PhD

Тел.: +359 885 147 377

E-mail: clio_dp@yahoo.co.uk

Хорариум:

30 часа

Начин на оценяване:

Cъбеседване

Анотация:

Целта на обучението в този курс е да се гарантира усвояването на необходим минимум от ключови за науките за културата философски и методологически знания и умения, които да изградят у докторантите способност за критично и рефлексивно отношение към теорията и емпиричните данни, както и да улеснят тяхното адекватно общуване с учени от сходни научни области като, например, антропология и социология.

Annotation:

The aim of this course is to ensure the acquisition of a necessary minimum of key philosophical and methodological knowledge and skills for the field of cultural studies, which will build in PhD students the ability to critically and reflectively engage with theory and empirical data. In addition, the accumulated knowledge will facilitate their adequate communication with scholars working in similar fields (e.g. anthropology and sociology).

Тема 8.3.38. ИСТОРИЯ НА ВИЗАНТИЯ

THE HISTORY OF BYZANTIUM

Език на курса: български

Лектори:

доц. д-р Георги Димов

Assoc. Prof. Georgi Dimov, PhD

доц. д-р Владислав Иванов

Assoc. Prof. Vladislav Ivanov, PhD

Тел.: +359 876 255 105

E-mail: gdimov1981@abv.bg

Хорариум:

30 часа

Начин на оценяване:

Cамостоятелна разработка и събеседване

Анотация:

Целта на лекционния курс История на Византия е да даде базисни знания по политическа, социална и културна история на Византийската империя. Набляга се на идеята, че империята е център на общност от държави и социуми, които споделят основните принципи/ ценностти на византийския тип религия, общество, право и политическа идеология. Поради това т.нар. Византийска общност се изследва не само от гледна точка на политическата история, но и като културен и духовен феномен. Друг аспект на лекциите по история на Византия са търговските и икономически аспекти, приложното изкуство и сложният императорски церемониал.
Обучението позволява да се изгради съвременната интерпретация на балканското средновековно минало и мястото му в съвременните европейски и световни процеси. С полагането на дисциплината докторантите ще бъдат подготвени за анализ на културно-историческото наследство на православния и византийско-балкански свят. Също така, те ще могат да изградят необходимата историческа култура за разбирането на културни и духовни основи на съвременния Европейски Югоизток.

Annotation:

The purpose of the History of Byzantium lecture course is to provide basic knowledge of the political, social and cultural history of Byzantium. It emphasizes the idea that the Byzantine Empire was the center of a community of societies and states that shared the basic tenets of the Byzantine type of religion, society, law, and political ideology. Therefore, the Byzantine Commonwealth thus outlined is studied not only from the point of view of political history, but also as a cultural and spiritual phenomenon. Another aspect of the History of Byzantium lectures are the trade and economic aspects, the applied arts and the elaborate imperial ceremonial.
The lecture course allows to build the modern interpretation of the Balkan medieval past and its place in the Modern European and world processes. By passing the course, PhD students will be prepared for the analysis of the cultural-historical heritage of the Orthodox and Byzantine-Balkan worlds. Also, they will be able to build the necessary historical culture for understanding the cultural and spiritual foundations of contemporary European Southeast.

Тема 8.3.39. КУЛТУРА И ИЗКУСТВО ВЪВ ВИЗАНТИЯ И ЗАПАДНА ЕВРОПА ПРЕЗ СРЕДНИТЕ ВЕКОВЕ

CULTURE AND ART IN BYZANTIUM AND WESTERN EUROPE IN THE MIDDLE AGES

Език на курса: български

Лектор:

доц. д-р Георги Димов

Assoc. Prof. Georgi Dimov, PhD

Тел.: +359 876 255 105

E-mail: gdimov1981@abv.bg

Хорариум:

30 часа

Начин на оценяване:

Cамостоятелна разработка и събеседване

Анотация:

Курсът Култура и изкуство във Византия и Западна Европа през Средните векове разкрива промените и тенденциите в културата и изкуството на Византия и Западна Европа през Средните векове. Хронологическите рамки са IV–XV в.: време, в което се заражда европейската менталност, бит и светоусещане, пречупено през новата християнска религия. Периодът е особено важен за българската средновековна история, която възприема културните импулси на т.нар. византийски културен кръг, който обхваща голяма част от Югоизточна Европа. За Западна Европа средновековното изкуство и култура се свързват с два големи периода: романски и готически, след което следва възхода на античните (ренесансови) форми.
След края на лекционния курс се очаква докторантите да могат да работят аналитично с широк кръг от теми, свързани със средновековното изкуство на Византия, Западна Европа и Балканите. Да добият базови познания върху представата за естетиката и културата на средновековния свят. Също така докторантите ще се запознаят (визуално и теоретично) със средновековното приложно изкуство, архитектура и материална култура в т.нар. „Голямо Седиземноморие“ и „каролингска Европа“.

Annotation:

The course Culture and Art in Byzantium and Western Europe in the Middle Ages reveals the changes and trends in the culture and art of Byzantium and Western Europe in the Middle Ages. The chronological frames are IV-XV centuries: a time in which the European mentality, way of life and worldview was born, refracted through the new Christian religion. The period is particularly important for Bulgarian medieval history, which perceives the cultural impulses of the so-called a Byzantine cultural circle that covered much of Southeastern Europe. For Western Europe, medieval art and culture are associated with two major periods: Romanesque and Gothic, followed by the rise of antique (Renaissance) forms.
After the end of the lecture course, PhD students are expected to be able to work analytically with a wide range of topics related to the medieval art of Byzantium, Western Europe and the Balkans. To gain basic knowledge about the concept of aesthetics and culture of the medieval world. Also, the PhD students will get acquainted (visually and theoretically) with the medieval applied art, architecture and material culture in the so-called "Greater Mediterranean" and "Carolingian Europe".

Тема 8.3.40. ПЪТИЩА НА ТЪРГОВИЯ И ОБМЕН В ТРАКИЯ И БЕЛОМОРИЕТО VII-XIII В

TRADE AND EXCHANGE ROUTES IN THRACE AND THE WHITE SEA VII-XIII C.

Език на курса: български

Лектор:

доц. д-р Георги Димов

Assoc. Prof. Georgi Dimov, PhD

Тел.: +359 876 255 105

E-mail: gdimov1981@abv.bg

Хорариум:

30 часа

Начин на оценяване:

Cамостоятелна разработка и събеседване

Анотация:

Курсът Пътища на търговия и обмен в Тракия и Беломорието VII-XIII в. разглежда основните пътища на търговия и обмен в дн. Южна България и Беломорието от кр. на VII до нач. на XIII в. като средство за интегрирането на българските земи в Средиземноморския свят. Чрез иновационен подход, базиран на най-новите постижения на комплексни дисциплини, каквито са историята на комуникациите и пътните артерии, градската история, икономическата история, се изследват ключовите райони на контакти, търговия и обмен между българи, ромеи и латини през Средните векове.
Хронологически курсът е насочен към първия етап от интегрирането на средновековна България в цивилизацията на Средиземноморския свят, в т.ч. и на включването на българските земи в средиземноморската търговия и комуникации. Този етап съвпада с процеса на възстановяване на основните маршрути по суша и вода на пътувания и търговия на средни и дълги разстояния не само в Средиземноморието, а и в териториите, съставляващи неговата периферия. По този начин, още с основаването на Българската държаваи благодарение на последвалото ѝ териториално разширение българските земи започват да участват в съживяването на търговския обмен и пътуванията в т.нар. Голямо Средиземноморие, след като много от линиите на комуникация са били прекъснати в предходния период, по време на Преселението на народите (нач. на IV  ср. на VII в.). Горната хронологическа граница на курса е ограничена до началото на XIII в., когато основаването на Латинската империя на Балканите причинява нов срив на контактите на българските земи с Егея и Леванта.

Annotation:

The course Routes of trade and exchange in Thrace and the White Sea in the 7th-13th centuries examines the main trade and exchange routes in present-day Southern Bulgaria and the White Sea from the kr. on VII to the beginning in the 13th century as a means of integrating the Bulgarian lands into the Mediterranean world. Through an innovative approach based on the latest achievements of complex disciplines such as the history of communications and road arteries, urban history, economic history, the key areas of contact, trade and exchange between Bulgarians, Roma and Latins during the Middle Ages are explored.
Chronologically, the course is aimed at the first stage of the integration of medieval Bulgaria into the civilization of the Mediterranean world, including and the inclusion of the Bulgarian lands in the Mediterranean trade and communications. This stage coincides with the process of restoring the main land and water routes of medium and long-distance travel and trade, not only in the Mediterranean, but also in the territories that make up its periphery. In this way, already with the foundation of the Bulgarian state and thanks to its subsequent territorial expansion, the Bulgarian lands began to participate in the revival of trade exchange and travel in the so-called Greater Mediterranean, after many of the lines of communication had been broken in the previous period, during the migration periods (early 4th - mid 7th c.).

Тема 8.3.41. КРЪСТОНОСНИ ПОХОДИ, ПОКЛОННИЧЕСТВО И ЛОВ НА РЕЛИКВИ (XI-XIII ВЕК)

CRUSADES, PILGRIMAGE AND RELIC HUNT (11TH TO 13TH CENTURIES)

Език на курса: български

Лектор:

доц. д-р Калин Йорданов

Assoc. Prof. Kalin Yordanov, PhD

Тел.: +359 889 551 435

E-mail: : kalin.kirilov@balkanstudies.bg

Хорариум:

30 часа

Начин на оценяване:

Cамостоятелна разработка и събеседване

Анотация:

Лекционният курс разглежда проблемите, свързани с култа към християнските светини, поклонничеството и традицията на лова на реликви и пренасянето им от Ориента в Западна Европа, в контекста на кръстоносните походи в Източното Средиземноморие и Балканите през XI-XIII в. Вниманието е фокусирано върху историята на светите реликви на християнския Изток (Византия, Балканите и Латинския Ориент) и механизмите на тяхното придобиване и пренасяне на Запад в епохата на кръстоносните походи, както и върху проблема за търговията и спекулата с реликви и мощи и тяхното размножаване и фалшифициране по това време. Курсът проследява и разкрива многообразните проявления на култа към реликвите в сферата на религията, идеологията, войната, мира, политиката, дипломацията, икономиката, търговията и изкуствата, както и влиянието му върху културните връзки и конфесионалните отношения между Изтока и Запада в този период. Същевременно разглежда влиянието на този феномен върху духовността, манталитета и светогледа на средновековния човек в епохата на кръстоносните походи. Хронологичната рамка на курса обхваща периода между епохата на „голямото време на поклонниците” в навечерието на Първия кръстоносен поход и времето на гибелта на последните латински държави в Сирия и Палестина в самия край на XIII в. Тогава на практика се формира и моделът на взаимовръзката между пилигримското движение, свещената война, култа към реликвите и лова и трансфера на светини от Източното Средиземноморие и Балканите в Западна Европа, който продължил да се развива и в епохата на Късното Средновековие.

Annotation:

This Lecture Course examines the problems associated with the Cult of the Christian relics, the Pilgrimage to the Holy Land and the tradition of relic-hunting and relic translation from the East to Western Europe in the context of the Crusades in the Eastern Mediterranean and the Balkans in the 11th to 13th Centuries. The attention is focused on the history of the holy relics in the Christian East (Byzantium, the Balkans and the Holy land) and the mechanisms of their acquisition and transfer to the West in the Crusader era, as well as on the problem of the trade with relics and the speculation, the fraud, the forgery and other illicit dealings in relics from the Holy Land and the Aegean at that time. The course traces and reveals the manifold manifestations of the Cult of relics in the spheres of religion, ideology, war, peace, politics, diplomacy, economics, commerce and arts, as well as its impact on the cultural ties and the confessional relations between the East and the West in this period. At the same time it examines the strong impact of these phenomena on the spirituality, the mentality and the worldview of medieval man in the age of the Crusades. The chronological framework of the course covers the period between the "Golden Age of Pilgrimage" on the eve of the First Crusade and the time of the demise of the last Latin/Crusader states in Syria and Palestine at the very end of the 13th century, when the pattern of the interrelationship between the Pilgrim movement, The Holy war, the Cult of relics, the relic-hunting, and the translation of relics from the Eastern Mediterranean and the Balkans to Western Europe (which also continued to develop during the Late Middle Ages) was effectively formed.

Тема 8.3.42. ХРИСТИЯНИ, МЮСЮЛМАНИ И ЕВРЕИ В ОСМАНСКИТЕ БАЛКАНИ, 15-18 В.

CHRISTIANS, MUSLIMS, AND JEWS IN THE OTTOMAN BALKANS, 15TH-18TH CENTURIES

Език на курса: български

Лектор:

доц. д-р Росица Градева

Assoc. Prof. Rositsa Gradeva, PhD

Тел.: +359 884 453 357

E-mail: : rgradeva@gmail.com

Хорариум:

30 часа

Начин на оценяване:

Cамостоятелна разработка и събеседване

Анотация:

Курсът разглежда правния статут и взаимодействията между трите основни религиозни общности в Османската империя като ислямска държава, със специален фокус върху Балканите. Подходът ни ще бъде хронологично-тематичен, при което институциите и явленията ще бъдат разглеждани в развитие, отчитайки промените, които настъпват в социално-икономическите условия и етапите, през които преминава обществото от времето на завоеванието през втората половина на 14 в. през периода на възход на империята през 16 в., достигайки до политическия и военен упадък в периода преди Танзимата. Ще обърнем специално внимание на регионалните специфики - напр. различията в темпа и дълбочината на ислямизацията в централните части на Румелия и Босна и Албания, и ще сравним основните параметри на правната рамка за евреите и християните. В рамките на курса ще разгледаме всяка една от общностите и тяхното взаимодействие на ниво централни институции и провинциални проекции. Сред темите ще бъдат: статутът на немюсюлманите спрямо държавата и мюсюлманската общност (на примера на отделни селища), значението и структурата на отделните общности, т-нар. миллети, в столицата и провинцията; промените в структурата на населението, предизвикани от колонизацията, миграции и разпространение на исляма сред местното население, контакт и конфликт; приемането на исляма като процес, новомъченичество; статут на немюсюлманския храм.

Annotation:

The course examines the status and the interactions of the three major religious communities in the Ottoman Empire as an Islamic polity with a focus on the Balkans. There was no static, unchanging picture in the social and economic conditions and we will try to follow the major developments and shifts that marked successive periods in the Ottoman Balkans in the pre-Reform (Tanzimat) period. In many cases the situation and the conditions of life varied considerably also from region to region, such as, for ex., the core territories of Rumeli and Bosnia or Albania (for. ex. conversion to Islam), differences of legal framework between Jews and Christians. We shall consider concrete examples from different parts of the Balkans from the time of the through the time of the conquest in the second half of the 14th century, through the peak of Ottoman power in the 16th century to the period of political and military decline of the Ottoman empire. Within the course we shall look into each of the communities and their interaction from the point of view of their institutions in the capital city and in the provinces. Among the topics to be examined are: the status of non-Muslims vis-à-vis the state and the Muslim community; the importance and the structure of the religious communities, the so-called millets - in the capital and provincial projections; population shifts caused by conversion and colonization, contact and conflict; conversion as a process and new martyrdom; the status of non-Muslim cult places.

Тема 8.3.43. ИСТОРИЧЕСКОТО ИЗСЛЕДВАНЕ – ТЕХНОЛОГИЯ НА ЕДИН ПРОЦЕС

HISTORICAL STUDIE – TECHNOLOGY OF A PROCESS

Език на курса: български

Лектори:

доц. д-р Златомира Герджикова

Assoc. Prof. Zlatomira Gerdzhikova, PhD

Тел.: +359 886 753 023

E-mail: : gerdzhikova@balkanstudies.bg

Доц. д-р Симеон Симеонов

Assoc. Prof. Simeon Simeonov, PhD

Тел.: +359 0888 196 897

E-mail: : simeon_simeonov@alumni.brown.edu

Хорариум:

30 часа

Начин на оценяване:

Събеседване

Анотация:

Без съмнение през последния половин век историците интегрираха в изследванията си голямо разнообразие от нови изследователски методи и подходи, заети от близките им хуманитарни науки, като антропология, социология и политология, или от на пръв поглед несъвместимите с тях – математика и биология. Предлаганият курс има чисто теоретична насоченост, а именно да запознае докторантите с развитието на историческата наука в контекста на различните подходи към изграждането на едно изследване и влиянието на последните върху формирането на ново обществено знание. Специално внимание ще бъде обърнато на начините на интегриране и приспособяване на вече приложени в други научни полета изследователски подходи.

Annotation:

Undoubtedly, in the last half century, historians have integrated into their research a wide variety of new research methods and approaches borrowed from their close humanities, such as anthropology, sociology, and political science, or from the seemingly incompatible ones, mathematics and biology. The proposed course has a purely theoretical orientation, namely to familiarize doctoral students with the development of historical science in the context of different approaches to the construction of a study and its influence on the formation of new public knowledge. Special attention will be paid to the ways of integrating and adapting research approaches already applied in other scientific fields.

Тема 8.3.44. ИСТОРИЯ НА БАЛКАНСКИТЕ ГРАДОВЕ ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО (V–XV В.)

HISTORY OF THE BALKAN CITIES IN THE MIDDLE AGES (V–XV CENTURIES)

Лектор:

доц. д-р Георги Димов

Assoc. Prof. Georgi Dimov, PhD

Тел.: +359 876 255 105

E-mail: gdimov1981@abv.bg

Хорариум:

30 часа

Анотация:

Лекционният курс История на балканските градове през Средновековието (V–XV в.) разкрива промените и тенденциите в градския живот на Балканите през Средните векове. Хронологическите рамки са V–XV в.: време, в което античният урбанизъм бележи упадък, а градският живот в Източната Римската империя е разтърсен от множество кризи и варварски нашествия. За няколко века градът на Балканите търпи множество трансформации, като с времето се превръща във важен административен и търговски център; със своя съдба и живот, различна от тази на селищните центрове в Западна Европа.
Курсът има интердисциплинарен характер и прилага нови методически подходи. Работата предвижда общ преглед на известния до момента изворов материал, обобщен прочит на съществуващата историография по темата, систематизиране на източниците – документални, наративни и археологически данни. Съчетават се методите на т.нар. история на комуникациите и история на градовете (съответно communications history и urban history) – две модерни, комплексни по характера си исторически дисциплини, които в световната наука се разработват едва в последните 10-15 г. и вече успешно намират приложение в работата на съвременните медиевисти. След края на лекционния курс се очаква докторантите да могат да работят аналитично с широк кръг от теми, свързани с формирането, историята и развитието на градския живот на Балканите през Средните векове.

Annotation:

The lecture course History of Balkan Cities in the Middle Ages (V–XV centuries) reveals the changes and trends in urban life in the Balkans during the Middle Ages. The chronological framework is the 5th–15th centuries: a time when ancient urbanism was in decline and urban life in the Eastern Roman Empire was shaken by numerous crises and barbarian invasions. For several centuries, the city in the Balkans underwent numerous transformations, eventually becoming an important administrative and commercial center; with its fate and life, different from that of the settlement centers in Western Europe. The course has an interdisciplinary character and applies new methodological approaches. The work envisages a general review of the source material known to date, a summary reading of the existing historiography on the subject, systematization of the sources - documentary, narrative and archaeological data. The methods of the so-called history of communications and history of cities (respectively communications history and urban history) - two modern, complex in nature historical disciplines that have been developed in world science only in the last 10-15 years and are already successfully used in the work of modern medievalists . After the end of the lecture course, PhD students are expected to be able to work analytically with a wide range of topics related to the formation, history and development of urban life in the Balkans during the Middle Ages.

Тема 8.4.1. МАЛЦИНСТВА И ЕТНИЧЕСКИ ПОЛИТИКИ В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА

MINORITIES AND ETHNIC POLICIES IN SOUTHEASTERN EUROPE

Лектор:

Доц. д-р Благовест Нягулов

Вlаgоvеst Njаgulov

Тел. сл. 870-8513 (Институт за исторически изследвания), моб. 0888 057 308

E-mail: bna2002@mail.bg

Хорариум:

30 учебни часа (лекции, семинар, самостоятелна работа).

Анотация:

Курсът има за цел да представи и дискутира основните теоретични и практически измерения на темата за малцинствата и съвременните етнически политики в Югоизточна Европа¹. Подходът е интердисциплинарен, като обединява достиженията на историята, правото, политологията и етнологията. Особено внимание се отделя на сравнителните анализи. Териториалният обхват включва балканските държави, като регионалната проблематика се вписва в по-широк европейски и световен контекст. Хронологическите рамки обхващат периода на ХХ - началото на XXI век (от края на Първата световна война до наши дни), с акцент върху текущата история след края на Студената война.

Разширена учебна програма:

Лекционният курс е структуриран в два основни блока с оглед на теоретичните и практическите измерения на темата. Курсът започва с изясняването на понятията етнос, нация, национализъм, национална държава, идентичност и др. На тази основа се представят: дискусиите за дефинирането на термина "малцинство"; класификациите на малцинствата (национални, етнически, религиозни и езикови, гранични и вътрешни, компактни и дисперсни, сепаратистки и лоялни, традиционни и нови малцинства, и пр.); видовете малцинствени права (негативни - недискриминация и позитивни - специални права, индивидуални и колективни права, права на човека и права на малцинствата); миграциите като фактор в историята на малцинствата; триадата "държава-приемник – малцинство – държава-майка". Проследяват се различните етнически политики спрямо малцинствата в исторически контекст: геноцид / eтноцид, принудителни изселвания / емиграции и размяна на населения ("етнически прочиствания"), дискриминация и асимилация, интеграция и защита на правата на малцинствата (лицата, принадлежащи към малцинства), културна и териториална автономия на малцинствата. Аспектите на малцинствената проблематика и защитата на малцинствата в конституциите и законодателствата, в държавните структури и в политическия живот се представят с оглед на признаването и юридическия статут на малцинствата, употребата на малцинствените езици, политическото представителство на малцинствата и етническите партии. Мястото на малцинствата в международното право се анализира с акцент върху създаването на общо европейско право в това направление след 1989 г. Универсалните, регионалните и двустранните измерения в международноправната защита на малцинствата се илюстрират със съответните ангажименти на Обществото на народите, Организацията на обединените нации, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Съвета на Европа, Европейския съюз, както и чрез регионалните споразумения и двустранните договори.
В другия тематичен блок се представят конкретно нациите и малцинствата в Югоизточна Европа, както и съвременната история на малцинствените проблеми в региона през ХХ-XXI век в контекста на теорията и практиката на националната държава и основните тенденции в развитие на международните отношения. Специално място се отделя на съвременната проблематика на българските малцинствени общности извън страната, на малцинствата ("етническите групи") в България и на "българския етнически модел" след 1989 г. Дават се общи сведения и за съвременното състояние на малцинствата и за етническите политики в Румъния, в Югославия, държавите в постюгославското пространство и Албания, в Гърция и Турция. При обяснението на конкретните етнически политики на балканските страни спрямо техните "вътрешни" и "външни" малцинства се търсят историческите, политическите и други фактори, определящи съответните сходства и особености. Анализира се мястото на малцинствените проблеми на Балканите в съвременните междудържавни отношения, ролята на международните организации в тяхното регламентиране и отношението на балканските държави към международните стандарти за защита на малцинствата.

¹Чрез термина "етническа политика" се означава влиянието на етническия фактор в политическия живот, както и ролята на политическите фактори за формирането на междуетническите отношения и решаването на етническите проблеми. Терминът "малцинство" се използва в неговия смисъл на група от населението - граждани на една държава, която притежава национални, етнически, религиозни или езикови характеристики, различаващи я отчетливо от останалото население, която е числено по-малобройна от това население, намира се в недоминиращо положение и има обща воля да запази своите специфични характеристики, а индивидите, съставящи тази група, се самоидентифицират с нея.

Тема 8.4.2. УВОД В ИСТОРИЯТА И НЕЙНИТЕ ПОМОЩНИ НАУКИ

INTRODUCTION IN THE HISTORY AND ITS AUXILIARY SCIENCES

Лектор:

Антоанета Георгиева Запрянова

Доц. д-р, секция "Помощни исторически науки и информатика"

Antoaneta Georgieva Zaprianova

Тел. 954-18-35, 0899-35-22-10

E-mail: antos21antos@abv.bg

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Предложеният курс от лекции /30 учебни часа/ има за цел да въведе докторанта в спецификата на историческото познание като система от дисциплини, чиито обект на изследване са отделните помощни исторически науки; да запознае с теоретичните проблеми, които съпътстват работата с различните по вид и произход документи; да разкрие възможностите на интердисциплинарната методология, съчетаваща методите на традиционните /палеография, сфрагистика, хералдика и пр./ помощни исторически науки с други области на хуманитаристиката /социална, историческа, културна антропология, социология, социална психология/. Курсът е адресиран към всички специалности, където документът е обект и средство на ретроспективното познание.

Тема 8.4.3. ДЪРЖАВНО УСТРОЙСТВО И ДЪРЖАВНИ ИНСТИТУЦИИ НА БЪЛГАРИЯ СПОРЕД ТЪРНОВСКАТА КОНСТИТУЦИЯ ОТ 1879 Г. И СПОРЕД КОНСТИТУЦИИТЕ ОТ 1947 И 1971 Г.

BULGARIANS STATE ORGANIZATION AND STATE INSTITUTIONS ACCORDING TO THE TURNOVO CONSTITUTION OF 1879 AND THE CONSTITUTIONS OF 1947 AND 1971

Лектор:

Проф. д-р Йорданка Маринова Гешева

Prof. dr Yordanka Marinova Gesheva

Тел. 0884 518874

E-mail: ygesheva@abv.bg

Хорариум:

30 учебни часа лекции

Анотация:

В предлагания курс се разглеждат основните положения на Санстефанския и на Берлинския договори от 1878 г., касаещи устройството и управлението на Княжество България и на Източна Румелия. Обект на разглеждане и обсъждане са характерът на първата българска конституция и направените в нея промени през 1893 и 1911 г. , както и Органическият устав на Източна Румелия. Лекторът детайлно запознава докторантите с държавните институции по Търновската конституция, с правата и задълженията на Монархическата институция, Народното събрание, Министерския съвет, със съденето на министрите от специалния Държавен съд. Правят се анализи и съпоставки; обект на разглеждане е триъгълникът на властта (държавен глава-правителство-парламент). Представят се взаимоотношения между институциите по конституция и като практика. Дискутират се промените в държавното управление в периода 1934-1944 г.; новите права на институциите в отсъствието на Народно събрание. Поставят се и се дискутират не само теоретически, но и редица практически въпроси в областта на държавното управление.
Като втора част на курса се разглеждат въпроси, свързани с държавното устройство и управление на България след Втората световна война до 1989 г. Представят се и се анализират конституциите от 1947 и от 1971 г.; търсят се общите и различните неща между тях; спецификите, особеностите. Специално внимание се отделя на създадените по тези две конституции държавни институции, на техните права и задължения.
При интерес от страна на докторантите може да бъде представена и последната българска конституция от 1991 г.

Annotation:

The proposed course examines the basic positions of the San Stefano and the Berlin treaties of 1878 concerning the structure and management of the Principality of Bulgaria and Eastern Rumelia. The subject of discussion is the nature of the first Bulgarian Constitution and the changes made in it in 1893 and 1911, as well as the "organic" Statute of Eastern Rumelia. The lecturer acquaints in detail the PhD students with the state institutions in the Turnovo Constitution, the rights and obligations of the Monarchic institution, the National Assembly, the Council of Ministers, and the judges of the special State Court. Analyzes and comparisons are made; the triangle of power (the head of state-government-parliament) is under consideration. There is a relationship between constitutional institutions and practice. Changes in state governance were discussed in the period 1934-1944; the new rights of the institutions in the absence of a National Assembly. There are discussed and placed not only theoretical but also a number of practical issues in the field of government.
The second part of the course deals with issues related to state planning and management of Bulgaria after the Second World War until 1989. The constitutions of 1947 and 1971 are presented and analyzed; common and different things are sought between them; specifics, peculiarities. Special attention is paid to the state institutions established under these two constitutions, their rights and obligations.
With the interest of PhD students, the last Bulgarian Constitution of 1991 can be presented.

Тема 8.4.4. ОТ ТРАДИЦИОННО КЪМ ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО.

ПАРТИЙНО-ПОЛИТИЧЕСКА СИСТЕМА И ГРАЖДАНСКИ СЕКТОР В БЪЛГАРИЯ (КРАЯ НА ХІХ- СРЕДАТА НА ХХ В.)

FROM TRADITIONAL TO CIVIL SOCIETY.

A POLITICAL SYSTEM AND CIVIL ORGANIZATION IN BULGARIA (1878–1944)

Лектор:

Доц. Росица Стоянова

Rositsa Stoyanova

Тел. 862-7630

E-mail: rositca_st@abv.bg

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Лекционният курс има за цел да разшири познанията на докторантите по две основополагащи групи от проблеми, свързани с новата българска история. Първият проблемен кръг се отнася до формирането, функционирането и етапите на развитие на партийно-политическата система в края на ХІХ-средата на ХХ в. Изхождайки от виждането, че обучаващите се в тази образователна степен разполагат с определен набор от знания, задачата на тази част от лекционния курс не е да ги запознае с историята на отделните партии. Стремежът е да се задълбочат техните познания, като се очертаят общите и специфичните характеристики на политическите формации, водещите тенденции, да се акцентира върху дискусионни за българската историография въпроси. Специално внимание ще бъде обърнато на анализа на партийните програми, общинските плотформи, организационните статути и пр. На тази база докторантите ще могат да формулират свои виждания и преценки.
Преходът от традиционно към модерно общество включва като основен елемент зараждането и утвърждаването на доброволни граждански обединения. Именно това е и вторият проблемен кръг на курса. Доколкото разработките, посветени на т.нар. "трети сектор" в исторически план са малобройни и пръснати, целта е да се очертаят основните типове организации съобразно устройството и целите им, да се набележат главните посоки на дейност, техните заслуги и слабости, да се акцентира върху динамиката на взаимоотношенията по линията държава-община- граждански структури, да се анализират законовите постановки, засягащи неправителствените организации, външните влияния и тяхното пречупване през местната традиция, мястото и ролята на политическите фактори.
Курсът е насочен към обучаващи се по докторантски програми в специалностите нова и най-нова българска история, балканска история, социология и др.

Тема 8.4.6. ПОЛИТИКА, ИКОНОМИКА, ОБЩЕСТВО В БЪЛГАРИЯ

ПРЕЗ ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА XX ВЕК

POLITICS, ЕСОNOMICS AND SОСIЕTУ IN ВULGARIA DURING

THE SECOND HALF ОF THE XXTH СЕNTURУ.

Лектор:

Проф. д-р Илияна Илиева Марчева

Iliyana Marcheva, PhD, Prof.

Тел. 0885 76 11 54

E-mail: imarcheva@abv.bg

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Целта на курса е да запознае докторантите от БАН с основните социално-икономически и културни процеси и обуславящите ги външно- и вътрешнополитически решения от средата до края на 20-ти век, които очертават особеностите на индустриалното общество от съветски тип в България и неговото трансформиране в информационно по време на прехода към демокрация и пазарна икономика.
Българският случай е представен на фона на сходните синхронни процеси в Източна Европа и СССР, образуващи по време на Студената война обособения военно-политически, стопански и идеологически Източен блок.
При интерес от страна на слушателите е предвидена втора част на курса, в която се разглеждат основните проблеми на прехода на България (1989-2007) – установяване на парламентарна демокрация, работеща пазарна икономика и приемането на страната в НАТО и ЕС.
Курсът е изграден основно върху проблемно-хронологическия принцип. Но са предвидени и тематични лекции, които са посветени на резултатите от въздействието върху обществото на политиката и икономическото развитие, които резултати доказват обективната нужда от смяна на системата на държавния социализъм.
Курсът завършва със събеседване и индивидуални писмени разработки.
Предназначен е най-вече за докторанти от хуманитарните и обществените науки като социология, икономика, етнология, изкуствознание, литературознание, история.

Annotation:

The aim of the course is to acquaint PhD students with the main social and economic processes and internal political and foreign- political decisions from the second half of the century up the its end, that determined them. Those processes constituted the characteristics of the industrial society of the Soviet type that was established in Bulgaria and was transformed into the information society during the transition to the democracy and market economy.
The Bulgarian case will be presented as a part of the similar processes in the Eastern Europe and the Soviet Union that make the Eastern Block during the Cold War.
The course is organized on the basis of topics revealed by the problem-chronological methods.
It includes also some lectures dedicated to the results of the influences upon the society of the economic and political development that proved the historical inevitability of the change of the system of state socialism.
If there is an interest on behalf of the students the history of the Bulgarian transition can be presented in some lectures.
At the end of the course there will be a discussion.
The course is designed for historians, cultural anthropologists, ethnologists, economists and those interested from other social sciences and humanities.

Тема 8.4.7. МЕЖДУНАРОДНИ МИГРАЦИИ В БЪЛГАРИЯ, КРАЯТ НА ХIХ – СРЕДАТА НА ХХ ВЕК. ИЗВОРИ И МЕТОДИ НА ИЗСЛЕДВАНЕ

INTERNATIONAL MIGRATIONS IN BULGARIA, LATE 19TH – MID-20TH CENTURIES. HISTORICAL SOURCES AND RESEARCH METHODS.

This course may also be held in English, upon request.

Лектор:

Доц. дин Пенка Пейковска

Assoc. Prof. Penka Peykovska D.Sc.

Тел. +359 886 858 385

E-mail: ppykvsk@abv.bg

Хорариум:

30 учебни часа

Контрол и оценяване на придобитите знания и умения:

събеседване

Курсът се предлага на български и на английски език

Анотация:

Целта на курса е да запознае докторантите с основните извори и методи на изследване, чрез които се реконстурира историята и моделите на миграционните потоци "от" и "към" България от края на ХIХ до средата на ХХ в. и чрез които се очертават особеностите на тяхната времева динамика, пространствена насоченост, възрастова и полова структура, икономическа интеграция. Специално внимание се отделя на издирването, характеристиката и критиката (външна и вътрешна) на писмените извори: официални документи на институции и организации, преброявания и други статистики, регистри, т. нар. "масови" извори, както и документи от личен произход (дневници, пътеписи, спомени, писма). Изучават се методи за качествен и количествен анализ, методът на казусите (case study), биографичиният метод.

Annotation:

The course is designed for historians, cultural anthropologists, demographers, researchers from other disciplines who are interested in the modern history of international migrations in Bulgaria.
The target of the course is to acquaint PhD students with the main sources and methods of research for reconstructing the history and patterns of the migration flows from/to Bulgaria from the Late 19th to the mid-20th centuries and for outlining the specifics of their time dynamics, spatial orientation, age and gender structure, economic integration. Special attention is devoted to the discovery, description and critique (external and internal) of written sources: official documents (institutional and organizational records, censuses and other statistics, registers, correspondence, reports, mass or popular sources - documents per se that originate from everyday life situations: marital agreements, land transfers and deeds, mortgage records, birth certificates, career records, etc.) as well as documents of personal origin (diaries, travel notes, letters, memories). Methods of qualitative and quantitative analysis, case study, biographical method, etc. are studied.

Тема 8.4.8. СЪВРЕМЕННИЯТ БЛИЗЪК ИЗТОК

CONTEMPORARY MIDDLE EAST

Лектор:

Доц. д-р Надя Филипова

Associate Prof. Nadya Filipova, PhD

Тел. 0888 618 829

E-mail: nadyafd@hotmail.com; nadyafd@abv.bg

Хорариум:

30 учебни часа лекции

Анотация:

Курсът лекции очертава общите и специфични тенденции във вътрешнополитическото, общественото и стопанско развитие на отделните държави в Близкия изток в контекста на регионалните и международни отношения в периода от Първата световна война до настоящето. Представя се значението на културно-историческите традиции и на външните за Близкия изток държави за формирането на движения, организации и за вътрешно и външнополитическите действия на режимите в отделните страни. Разглежда се ролята на ислямската религия и възникването, развоя и влиянието на национализмите за хода на регионалната динамика и на ключовите страни. Отделя се специално внимание на енергийните и други суровини като фактори за вътрешнополитическото и социално-икономическо развитие и за външнополитическите инициативи на различните близкоизточни държави и за пулсациите в съревнованието между водещите извънрегионални сили. В посочените рамки се разглеждат следните основни проблеми: полагането на основите на съвременните близкоизточни държави в хода и непосредствено след Първата световна война; развоя на арабо-израелския конфликт в неговите различни аспекти; идеите, пътищата и методите за постигане на политически и стопански суверенитет; поляризациите по избор на външнополитически партньори в различните периоди; междудържавните съперничества и военни конфликти, произтичащи от вътрешнополитическото развитие, повишаващи рисковете за извънрегионалните държави и влияещи върху международните отношения; опитите за радикални властови и държавно-териториални трансформации; промените в управлението на отделните страни като резултат от влиянието на различни фактори като спецификите в етническия и конфесионален състав на населението, предизвикателствата на транснационални идеологии и организации, процесите на глобализация и др.

Annotation:

This course outlines the general and specific trends in the domestic political, social and economic development of the Middle Eastern countries in the context of regional and international relations between the First World War and the present. The importance of cultural and historical traditions and the policy of the external for the Middle East states for the formation of movements, organizations and governance policies is presented. The role of Islamic religion and the emergence, unfoldment and influence of nationalisms on the development of regional dynamics and key countries are considered. Special attention is paid to energy and other raw materials as factors for domestic political and socio-economic development and foreign policy initiatives of the various Middle Eastern countries as well as for the pulsations in the rivalries between the leading non-regional states. Within these frameworks, the following main issues are under discussion: laying the foundations of the contemporary Middle East countries during and immediately after World War I; the development of the Arab-Israeli conflict in its various aspects; ideas and methods for the achievement of political and economic sovereignty; polarizations regarding the selection of strategic foreign policy partners in different periods; rivalries between regional regimes and military conflicts stemming from domestic political development, as well as affecting international relations; attempts at radical political power changes and states’ territorial transformations; regime changes as a result of the influence of various factors such as the specifics in the ethnic and confessional composition of the population, the challenges of transnational ideologies and organizations, the processes of globalization, etc.

Тема 8.4.9. СЛАВИСТИКАТА И БЪЛГАРИТЕ ПРЕЗ XIX В. (подбрани славистични теми в контекста на общественото развитие до 1878 г.)

Лектор:

доц. д.и.н. Теодоричка Готовска-Хенце

Тел. 089-647-61-22

E-mail: tgotovska@abv.bg

Хорариум:

30 учебни часа

Начин на оценяване:

Събеседване или есе, по взамина договорка.

Анотация:

Целта на предлагания курс е да очертае развитието на модерната славистична наука до 1878 г. /със специален акцент върху българите/, като се представят конкретните достижения на главни нейни представители от руската и от чешката школа. Ще бъдат представени основните дебати и техния обществен отзвук.
Курсът може да се води на английски език. Той е адресиран към докторанти в областта на славистиката, лингвистиката, литературата и хуманитарните изследвания, които се интересуват от развитието на славистиката като наука в историческия контекст на XIX в.

Annotation:

The goal of this course is to trace the general development of the modern European Slavonic Studies during the 19th Century up to 1878 (with a special emphasis on the Bulgarians) through the main representatives of the Russian and the Czech Academic Schools.
The course may be taught in English. It is directed toward young scientists, working on their PhD thesis in the field of Slavonic languages, ethnology, literature and human studies, who show an interest in the evolution of the modern Slavonic studies ithin the historical context during the 19th C.

Тема 8.4.10. БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНООСВОБОДИТЕЛНО ДВИЖЕНИЕ В МАКЕДОНИЯ И ТРАКИЯ

THE BULGARIAN NATIONAL LIBERATION MOVEMENT IN MACEDONIA AND THRACE

Лектор:

Доц. д-р Слави Славов

Assoc. Prof. Slavi Slavov, PhD

Тел. 0898 801882

E-mail: slavslavus@abv.bg

Хорариум:

30 часа

Анотация:

Основната цел на лекционния курс е докторантите да придобият по-задълбочени и систематизирани знания за националноосвободителното движение на македонските и тракийските българи в периода 1893 – 1912 г. В рамките на курса ще бъдат засегнати всички основни революционни организации, но фокусът е съсредоточен върху дейността на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Специално внимание е отделено на взаимоотношенията между Вътрешната организация и официална България. Вътрешната организация не е разглеждана изолирано, а във взаимовръзка с нейния основен стратегически партньор – българската държава. Акцентът е поставен върху различните форми на сътрудничество и преди всичко върху финансовото и военното подпомагане на ВМОРО от българските правителства. Значим проблем, който ще бъде засегнат, е процесът на идейно-организационна фрагментация в българското освободително движение в Македония и Тракия (Одринско) в годините след Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. Ще бъде обърнато внимание на основните течения и групи във Вътрешната организация, които възникват след 1903 г., на това какви са отношенията между тях, какво е отношението им към българската държава, доколко противоречията между отделните фракции са резултат от идейни различия, и доколко – от лично противоборство и борба за надмощие.

Annotation:

The main aim of the lecture course is for PhD students to acquire more thorough and systemized knowledge of the National Liberation Movement of the Macedonian and Thracian Bulgarians in the period 1893 – 1912. The course will touch on all major revolutionary organizations but it will be focused on the Internal Macedonian-Adrianople Revolutionary Organization (IMARO). Special attention is paid to the relationship between the Internal Organization and official Bulgaria. The Internal Organization is not considered in isolation, but in connection with its main strategic partner - the Bulgarian state. Emphasis is placed on various forms of cooperation, and above all the financial and military support of IMАRO by the Bulgarian governments. A significant problem, which will be discussed, is the process of ideological and organizational fragmentation in the Bulgarian Liberation Movement in Macedonia and Thrace during the years after the Ilinden-Preobrazhenie Uprising of 1903. Attention will be paid to the main currents and groups within the Internal Organization, to the relations between them, to their attitude towards the Bulgarian state, to what extent the contradictions between the separate fractions are a result of ideological differences and to what extent – of personal rivalry and fight for supremacy.

Тема 8.5.1. БАЛКАНСКИ И СЛАВЯНСКИ ФОЛКЛОР

BALKAN AND SLAVIC STUDIES

Лектор:

Доц. д-р Екатерина Анастасова

Секция "Сравнителни фолклористични изследвания"

Assoc. Prof. Ekaterina Anastasova, PhD

Department of Comparative Folklore Studies

Тел. +359 877 175 657

E-mail: ekaterina_anastasova@yahoo.com

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Лекционният курс за докторанти отразява фолклорните особености на народната традиционна и съвременната култура на балканските и славянските народи. Той се базира на утвърдени теоретични постановки и изследователски методологии, актуални за съвременната фолклористика. Представянето им в конкретни национални, етнически и религиозни контексти, отразяващи мултикултурното разнообразие на Балканите и славянския свят, ще позволи да се изградят академични изследователски умения, необходими за изучаването на динамичните социални и културни процеси, протичащи в посочените региони. Курсът разглежда основните параметри на т. нар. фолклорна култура и процесите на нейното развитие както в традиционното (до-индустриалното), така и в модерното и постмодерното общество. Програмата е организирана около няколко основни теми: славяните като метаетническа общност и основни славистични дебати и изследователски методологии; балканските етнокултурни общности и ролята на фолклора за формирането на балканските идентичности (етнически, национални, религиозни); фолклор и религия (християнство и ислям); градски фолклор и съвременни фолклорни форми; социалистически и пост-социалистически фолклор. По този начин се проследяват географията, историята и динамиката на фолклорните явления и развитието на славистиката и балканистиката в тясна връзка с науките, изследващи човека и обществото.
Програмата дава възможност за изграждане на докторантите като самостоятелни учени, овладяли съвременни изследователски подходи за успешни емпирични и теоретични разработки в областта на славистиката и балканистиката.
Курсът е насочен към докторанти по фолклористика, но би представлявал интерес и за докторанти по етнология, социология и антропология, както и балканистика и културология.
Курсът се предлага на български, руски, френски и на английски език.

Annotation:

The PhD course reflects the folklore specifics of the traditional and the contemporary culture in the Balkan and Slavic regions. It is based on approved theoretical formulations and research methodologies, current for the contemporary folklore studies. Their representation in particular national, ethnical and religious contexts, reflecting the multicultural variety on the Balkans and among the Slavic world, would allow the construction of academic and research skills, necessary for the study of the dynamical social and cultural processes observed in the specified regions. The course considers the main parameters of the so called folk culture and the processes of its development as well as among the traditional (pre-industrial), also in the modern and postmodern society. The programme is organized around few main topics: the Slavs as a meta-ethnical community and the main slavistic debates and research methodologies; the Balkan ethno-cultural communities and the function of folklore for the formation of Balkan identities (ethnical, national, and religious); folklore and religion (Christianity and Islam); urban folklore and contemporary folklore forms; socialist and post-socialist folklore. In this way we trace out the geography, the history and the dynamics of the folklore phenomena and the development of the Slavic and Balkan studies in relation to the sciences, which view as their main object the human and the society.
The program helps the PhD students in the process of their developments as independent scientists, who master the contemporary scientific approaches for successful empirical and theoretical research within the field of the Slavic and Balkan studies.
The course is aimed at the PhD students in the Folklore Department, but would be of interest to the PhD students, performing their research in the area of ethnology, sociology, anthropology, cultural and Balkan studies as well.
The course is available in Bulgarian, Russian, French and English.

Тема 8.5.3. ЕТНОЛОГИЯ НА СОЦИАЛИЗМА И ПОСТСОЦИАЛИЗМА

ETHNOLOGY OF SOCIALISM AND POST-SOCIALISM

Лектор:

Проф. д-р Ана Лулева

Секция "Етнология на социализма и постсоциализма"

Prof. Ana Luleva, PhD

Department of Ethnology of Socialism and Post-socialism

Тел. +359 888 714 608

E-mail: analuleva@gmail.com

Асистент:

д-р Златина Богданова, гл. асистент

Секция "Етнология на социализма и постсоциализма"

Zlatina Bogdanova, PhD

Department of Ethnology of Socialism and Post-socialism

E-mail: zlatina_bogdanova@abv.bg

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Лекционният курс ще запознае докторантите с подходите, методите и понятийния апарат, използвани в етнологичните изследвания на социализма и постсоциализма: социалистическото и постсоциалистическото общества като обекти на етнологията, основни теоретични парадигми и понятия; историография, методология на етнологичното изследване - качествени и количествени методи и съчетаването им. Ще бъдат представени основни аспекти на всекидневната култура на социализма и тяхното трансформиране в постсоциалистическия период: родство и родствени отношения; семейство, брак, конструиране на половете; култура на паметта; трудов свят; динамика на културните и етническите общности и идентичности: евреи, гърци, каракачани, гагаузи, българи в Украйна и Молдова/бесарабски българи.
Курсът ще бъде ориентиран към докторантите по етнология, но едновременно с това той ще предлага знания, които могат да бъдат полезни и за докторанти от други специалности – напр. история, фолклористика, антропология, социология, политология и др.
Курсът се предлага на български, английски и немски език.

Annotation:

The lecture course will present the main approaches, methods and categories, used in the ethnological research of socialism and post-socialism: the socialist and post-socialist societies as ethnological objects, basic theoretical paradigms; historiography, methodology of the ethnological research - qualitative and quantitative methods. Also, the basic aspects of the everyday culture of socialism and their transformation in the post-socialist period will be introduced: kinship and kinship relationships; family, marriage, gender construction, memory culture; labour culture; dynamic of the cultural and ethnical groups and identities: Jews, Greeks, Karakachans, Gagauzes, Bessarabian Bulgarians in Ukraine and Moldova. The course will be appropriate for the ethnology PhD students and also for those who study history, folklore, social anthropology, sociology, political sciences etc.
The course is available in Bulgarian, English and German.

Тема 8.5.5. ЦИГАНИ / РОМА (ИСТОРИЯ, ТРАДИЦИИ, СЪВРЕМЕННОСТ)

GYPSIES/ROMA (HISTORY, TRADITIONS, MODERN TIMES)

Лектор:

Доц. д-р Магдалена Славкова

Секция "Балканска етнология"

Assoc. Prof. Magdalena Slavkova, PhD

Balkan Ethnology Department

Тел. 0887 647 405

E-mail: mslavkova@hotmail.com

Асистент:

гл. ас. д-р Пламена Стоянова

Секция "Балканска етнология"

Assist. Prof. Plamena Stoyanova, PhD

Balkan Ethnology Department

Тел. 0899 223 347

E-mail: flame1228@gmail.com

Хорариум:

30 учебни часа

Езици:

Български и английски

Languages:

Bulgarian and English

Форма на изпит:

писмен

Анотация:

Анотация: Лекционният курс за докторанти представя историята и съвременния начин на живот на циганите/ромите в глобален мащаб със специален акцент върху България. Дискутират се произходът и ранната история на циганите, разселването им по света и заселването им на Балканите и в Западна Европа; историческата им съдба по време на Османската империя; нови миграции и съвременна икономическа мобилност в Европа (ХIХ-ХХ в.). Също така е представена общата структура на хетерогенната ромска общност/общности и съществуването на различни групи като турски цигани (Xoraxane Roma, Millet); български цигани (Dasikane Roma), уседнали (Erlii) и други, всяка със своите етнокултурни специфики. Анализират се съществуващите различни модели на държавни политики по отношение на ромите в исторически план и съвременните им варианти. Обръща се специално внимание на политиката на българската социалистическа държава по отношение на циганите. Представят се различни прояви на еманципация и гражданската активност при ромите, както и влиянието на различни протестантски/ евангелски църкви при различни общности в България и Европа. Обръща се специално внимание на политиката на евангелизма сред ромската общност, както и участието на мъже и жени в структурите на църквите. Обучителната програма e ориентирана към докторанти по етнология, но едновременно с това той предлага фундаментални познания, които могат да бъдат необходими за докторанти по история, фолклористика, антропология, социология, културология, политология и други.

Annotation:

This training course for doctoral students presents the history and contemporary way of life of Gypsies/Roma worldwide with a special focus on Bulgaria. The origin and early history of the Gypsies are discussed; their migrations around the world and their settlement in the Balkans and in Western Europe; their destiny during the Ottoman Empire; new Romani migrations and labour mobility nowadays in Europe (XIX-XX centuries). Also, the general structure of the heterogeneous Romani community/communities and the existence of various groups such as Turkish Gypsies (Xoraxane Roma, Millet); Bulgarian Gypsies (Dasikane Roma), settled (Erlii), and others, each with its own ethnocultural specifics are presented. The existing different patterns of state policies regarding the Roma in the past and nowadays are analyzed. Special attention is paid to the policy of the Bulgarian socialist state in relation to the Gypsies. Different manifestations of emancipation and civil activity among the Roma is presented, as well as the influence of the Protestant/evangelical churches among various communities in Bulgaria and Europe. Special attention is paid to the politics of evangelism among the Roma community, as well as the participation of men and women in the structures of the churches. The training program is designed for Ph.D. students in Ethnology, but together with that, it gives fundamental knowledge, which can be used also for Ph.D. students from a wide range of other subjects in the field of social sciences and humanities, especially for History, Folklore Studies, and Social Anthropology, Sociology, Culturology, Political Sciences, etc.

Съдържание на учебната програма и литература

Тема 8.5.7. ТЕРЕННОТО ИЗСЛЕДВАНЕ В АНТРОПОЛОГИЯТА: ИЗУЧАВАНЕ НА СЛУЧАИ

FIELDWORK RESEARCH IN ANTHROPOLOGY: ANALYSES OF CASE STUDIES

Лектор:

Доц. д-р Валентина Ганева-Райчева

Секция "Антропология на словесните традиции"

Assoc. Prof. Valentina Ganeva-Raycheva, PhD

Department of Verbal Traditions

Тел. +3592 979 30 11; +3592 828 39 25; +3598 98 79 22 85

E-mail: valrai@abv.bg

Хорариум:

30 часа (теоретични ракурси на проблема - 10 часа; работен семинар – 15 часа; самостоятелна работа – 5 часа)

Credits:

30 hours (theoretical approaches to the problem - 10 hours; working seminar – 15 hours; self-study – 5 hours)

Анотация:

Курсът има за цел да представи антроположката проблематика чрез теренното изследване. Овладяването на специфичните форми, методи и процедури на антроположкото проучване става в процеса на разглеждане на конкретни случаи, визиращи различна екологична и обществена среда (равнина, планина, море; село, град; диаспорно съществуване).
Друга важна цел на курса е докторантите да добият представа за реални проекти, свързани с проучване на културни специфики на конкретни етнични и религиозни общности в България, на миграциите и човешката мобилност, на конструиране на наследства и културна идентичност, както и за възможните подходи към тяхното изследване.
Завършилите курса ще получат познания за спецификите на един проект за теренно антроположко изследване; ще овладеят необходимия теоретичен инструментариум за проблематизиране на теренната информация; ще добият практически умения за документиране на културни факти и явления.
В зависимост от темата и подготовката на докторанта курсът може да претърпи промени и нови акценти.
Начин на оценяване: активност по време на семинарите и писмени разработки по определени теми.
Курсът се предлага на български и английски език.

Annotation:

The course is aimed at representing the anthropological problem field as reflected in fieldwork research. The acquisition of specific forms, methods and procedures of anthropological investigation will be achieved by way of reviewing specific cases referring to different ecological and social environments (established in the planes, mountains, littoral regions, villages, towns or diasporas).
Another important objective of the doctoral course is connected to gaining acquaintance about already finished or ongoing projects whose aim is the study of the cultural peculiarities of the specific ethnic or religious communities in Bulgaria, their migration and human mobility, the construction of their heritage and cultural identity, as well as the possible approaches to their study.
The PhD students will build up their knowledge about the specifics of an anthropological fieldwork research and will have the ability to master the necessary theoretical tools for the problematization of fieldwork information. They will also gain practical skills for the documentation of cultural facts and phenomena.
Depending on the topic and the preparation of the students involved in the doctoral course, some minor changes might occur or some new accents might be needed.
Method of assessment: monitoring student activity during the seminar meetings and written assignments on specific topics.
The course is available in Bulgarian and English.

Тема 8.5.9. ТРАДИЦИОННИ НАРОДНИ ИНСТИТУЦИИ И НОРМАТИВНОСТ НА БАЛКАНИТЕ

TRADITIONAL INSTITUTIONS AND NORMATIVE CULTURE ON THE BALKANS

Лектор:

доц. д-р Петко Христов

секция "Народописен архив"

Assoc. Prof. Petko Hristov, Ph.D.

Department of Ethnographical Archives

Тел. 805 26 11 (канцелария ИЕФЕМ), 805 26 31 (Народописен архив), GSM: 0897 / 307591

E-mail: hristov_p@yahoo.com

Асистент:

доц. д-р Мила Маева, гл. асистент

Секция "Балканска етнология"

Assoc. Prof. Mila Maeva, PhD

Department of Historical Ethnology

Тел. +3592 878 923 083

E-mail: mila_maeva@yahoo.co.uk

E-mail: mila_maeva@mail.bg

Хорариум:

30 часа

Изпит:

писмена разработка

Анотация:

Лекционният курс, посветен на традиционните народни институции на балканските народи, цели да запознае докторантите с утвърдените през вековете принципи на интеграция, форми на регламентация и начин на функциониране на онези етно-културни общности, в рамките на които е протичал цялостния социален и културен живот на Балканите.
От голямото разнообразие на социо-културни общности, изграждани в рамките на балканските традиции, във фокуса на лекционния курс ще бъдат онези от тях, чиято интеграция почива на най-важните за съответните народни култури принципи и традиционни ценности: принципът на възпроизводство и наследяване, териториалният и религиозният принципи, полово-възрастовия принцип на социално разделение, професионално-поминъчния принцип на общностно изграждане и дублиращият кръвното родство принцип за ритуално изграждане на алтернативни социални структури. Същевременно тези основни за балканските народи социо-културни общности ще бъдат проследявани в тяхната динамика във времето и пространството – доколко традиционните принципи на интеграция и регламентация на социо-културния живот се възпроизвеждат при социална мобилност/миграция и в условията на модернизацията, съпътстваща съществуването на националните държави на Балканите; доколко те определят съвременните жизнени стратегии в условията на глобализация; определящи ли са тези традиционни народни институции за днешната културна идентичност на различните балкански народи.
Многоизмерният подход и разнообразието на изследователските стратегии при изучаването и интерпретацията на тези традиционни народни институции и форми на регламентация ще помогне на докторантите не само по етнология, но също и от други сходни дисциплини, като история, социология, културология, психология, да добият по-пълна представа и умения за разнообразен тип анализ на цялостния социален и културен живот на балканските народи.
Курсът се предлага на български и английски език.

Annotation:

The course of lectures is devoted to traditional folk institutions on the Balkans. Its aim is to introduce Ph.D. students to the strengthened principles of integration, forms of regulation and functional modes of those social and cultural communities in which everyday Balkan social and cultural life passes. The course is focused on the most important principles and traditional values for the relevant traditional culture such as: the principles of reproduction and inheritance, territorial and religious principle, principle of gender and age division, principles of profession and occupation for community foundation and the duplicating principle of the blood relationship: the principle of the ritual relationship for construction of alternative social structures. Simultaneously these basic for the Balkan people social and cultural communities will be studied in their time and space dynamics: how much the traditional principles of integration and regulation of the social and cultural life are reproduced during the process of social mobility (migration) and in the conditions of modernisation in the modern Balkan national states; how much they determine the modern life strategies in the conditions of globalization; do these traditional institutions define the cultural identity of the different Balkan nations.
The complex approach and the variety of research strategies will be used in the study and interpretation of the traditional Balkan institutions and the forms of regulation. The course of lectures will help Ph. D. students not only of Ethnology, but of History, Sociology or Psychology to get a better understanding of the different ways to analyse the overall picture of Balkan social and cultural life.
The course is available in Bulgarian, English, Serbian and Croatian.

Информация за курса

Тема 8.5.10. МУЗЕИ И МУЗЕОЛОГИЯ

MUSEUMS AND MUSEOLOGY

Лектор:

доц. д-р Светла Руменова Ракшиева

Секция: Етнология на социализма и постсоциализма

Assoc. prof. PhD Svetla Rumenova Rakshieva

Department: Ethnology of socialism and post-socialism

Тел. моб.:0885 306414; 02/886 10 18

E-mail: sve_rakshieva@abv.bg

Хорариум:

30 часа

Анотация:

Курсът по Музеология за докторанти е насочен към повишаване квалификацията и специализация на музеолози и специалисти за нуждите на музеите и музейните комплекси в България.
Лекционният курс ще запознае докторантите с музеологията като наука; с основните понятия: музей, музеен предмет, експозиция, експозиционен дизайн; с работата, функционирането и дейностите на музея: музейни фондове и колекции; представяне на музейните ценности; музейна комуникация; публика; образователни програми; нормативна база за опазване на културното наследство (международна и национална); съвременни тенденции в музеологията и работата на музеите в България. Представя се генезиса и развитието на музея по света и в България.

Курсът се предлага на български и на английски език.

Контрол и оценяване на придобитите знания и умения:

Cъбеседване

Annotation:

The objective of this class in Museology for PhD-students is to achieve advanced qualification and skills as museologists and museum professionals in museums in Bulgaria.
The lectures will present to the PhD-students Museology as a scientific discipline; the basic concepts: museum, museum exhibit (musealia), museum exhibition, museum design and design of exhibiting; it will present as well the work and functions of the museum, museum activities: museum collections and depositoria; presentation of the museum treasures; museum communication; museum visitors and audience; museum pedagogical programmes; entertainment in museum; national and international law in the preservation of tangible and intangible cultural heritage; contemporary trends in museology and in the activities of Bulgarian museums. The course will present also the genesis and development of museum abroad and in Bulgaria.

The class is suggested in Bulgarian and in English.

Control and rate:

Conversation

Тематичен план на курса:

Генезис и историческо развитие на музея
Музеологията – нова научна дисциплина: история, теория, методология
Функции на музея, основни и специфични музейни дейности
Музеите в България – от Възраждането до днес
Музейният предмет
Музеен фонд, музейни колекции. Профилиране на музеите
Музейна експозиция – видове, основни принципи на експониране
Музейна експозиция и дизайн
Музейна комуникация. Музеят и публиката. Културен туризъм
Музейни образователни програми. Забавление в музея
Музеят и пространството – сграда, архитектура
Опазване на музейните ценности – международна и национална нормативна база
Опазване и съхранение на музейните ценности – консервация и реставрация
Музеят и високите технологии – реален и виртуален музей
Тенденции в развитието на музеите в съвременността

Topics:

Genesis and historical background of Museum
Museology – a new scientific discipline: history, theory, methodology
Museum functions, basic and specific functions of museums
Museums in Bulgaria – since the national Revival up to the present day
The museum exhibit/item
Museum collections, museum depositories. Museum specializations
Museum exposition – types; general principles of display
Museum exposition and design
Museum communication. The museum and its audience. Cultural tourism
Museum pedagogical programmes. Entertainment in the museum
Museum and space – museum building, architecture
Preservation of museum collections – international and national law
Museum and High-techs – real and virtual museum
Contemporary trends in the development of museums

Тема 8.5.15. БЪЛГАРСКИ ФОЛКЛОР: ТРАДИЦИОННИ И СЪВРЕМЕННИ АСПЕКТИ

BULGARIAN FOLKLORE: TRADITIONAL AND CONTEMPORARY ASPECTS

Лектор:

доц. д-р Вихра Баева

Секция "Антропология на словесните традиции"

Assoc. Prof. Dr. Vihra Baeva

Department of Anthropology of Verbal Traditions

Тел. 0898 47 55 80

E-mail: vihra.baeva@iefem.bas.bg

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Курсът има за цел да обогати и задълбочи познанията на докторантите върху спецификата, подходите и инструментариума и на фолклористиката като наука, както и върху основния корпус от знания за българския фолклор, натрупани през близо 150-годишната история на тази дисциплина у нас. Дискутират се различните концепции за фолклора и се очертават основните му характеристики, които го отличават от други културни явления. Проследява се конструирането на фолклористиката като наука в международен и български контекст и се разглежда мястото ? в полето на хуманитарните и социалните науки. Докторантите се запознават с календарната и семейната обредност по българските земи като естествена среда на създаване и функциониране на фолклорните форми и с типологията на словесния фолклор: песни, приказки, неприказна проза и кратки жанрове, както и с някои от основните фолклорни персонажи. Разглежда се взаимодействието между християнство и фолклор. Обсъжда се спецификата на фолклорното мислене и светоусещане, отражението му в различните сфери на човешка дейност и възможностите му да формира устойчиви нагласи, модели на поведение и идентичности в традиционното общество и в съвременността.
Курсът е насочен към докторанти в областта на хуманитаристиката и социалните науки.

Курсът се предлага на български и на английски език.

Annotation:

This course of lectures is presents the specific characteristics, approaches and methods of folklore studies, as well as the main body of knowledge on Bulgarian folklore formed during the long history of the discipline in this country. It discusses the different concepts of folklore and outlines its basic features which differentiate folklore from other cultural phenomena. The introductory lectures trace the construction of folklore studies in international and Bulgarian milieu and examine its place in the field of humanities and social sciences. The PhD students get acquainted with the Bulgarian calendar rituals and rites of passage as an immediate context in which folklore forms emerge and function. The main focus is on the different genres of verbal folklore: songs, fairytales, legends, personal narratives, short forms; while the main folkloric characters are also introduced. Attention is paid to the connection and interweaving between Christianity and folklore. Subjects of discussion also include the peculiarities of folkloric concepts and attitudes; their reflection in different spheres of human activity and their potential to mold established attitudes, of behavioral models and identities in both traditional societies and in modern times.
The course is addressed to PhD students in the humanities and Social Sciences.

The course is available in Bulgarian and English.

Тема 8.5.16. МИГРАЦИИ МЕЖДУ БАЛКАНИТЕ И ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ / ТУРЦИЯ: МОДЕЛИ, СОЦИАЛНИ МРЕЖИ И ИДЕНТИЧНОСТИ

MIGRATIONS BETWEEN BALKANS AND OTTOMAN EMPIRE / TURKEY: MODELS, SOCIAL NETWORKS AND IDENTITIES

Ръководител:

доц. д-р Мила Маева

Асистент:

гл. ас. д-р Йелис Еролова

Хорариум:

30 лекционни часа

Изпит:

писмена разработка

Резюме:

Курсът предлага изучаване на историко-етнографските специфики на миграциите между Балканите и Османската империя / Турция от средата на XIX в. до днес. Той се спира върху характеристиките и спецификите на моделите и формите на мигриране, изграждането на социални мрежи и развитието на етнокултурната идентичност на мигрантите (турци, татари, роми, мюсюлмани). В хода на преподаването ще бъдат представени нови и недостатъчно изследвани въпроси въз основа на различни исторически извори и етнографски материали чрез методите на историческата етнография, транснационализма и мултилокалността, които ще допринесат за по-задълбочено и обективно историко-етноложкото познание и ще дадат нов цялостен и многостранен поглед по отношение на темата. Курсът засяга актуалните въпроси на етнокултурното и социално развитие на мобилността и миграциите от и към Балканите и Турция, моделите на адаптация и интеграция, политическите, културите и социалните влияния върху изпращащите и приемащата страни, както и механизмите за определяне на потенциалната миграция.

Annotation:

The course offers a study of historical and ethnographic specifics of migrations between the Balkans and the ottoman Empire / Turkey from the middle of the 19th century to the present day. It focuses on the characteristics and specificities of migratory patterns and forms, social networking and development of the ethno-cultural identity of migrants (Turks, Tatars, Roma, Muslims). During the course, new and insufficiently researched questions will be discussed based on different historical sources and ethnographic materials through the methods of historical ethnography, transnationalism and multiculturalism, which will contribute to a deeper and more objective historical and ethnological knowledge and will give a new holistic and multifaceted view on the subject. The course deals with the current issues of ethno-cultural and social development of mobility and migration from and to the Balkans and Turkey, adaptation and integration models, political, cultural and social influences on sending and receiving countries as well as the mechanisms for determining potential migration.

Курсът се предлага на български и на английски език.

Съдържание на учебната програма и литература

Тема 8.5.17. АНТРОПОЛОГИЯ НА МИГРАЦИИТЕ

ANTHROPOLOGY OF MIGRATIONS

Лектори:

доц. д-р Петко Христов

секция "Народописен архив"

Assoc. Prof. Petko Hristov, Ph.D.

Department of Ethnographical Archives

Тел. 805 26 11 (канцелария ИЕФЕМ), 805 26 31 (Народописен архив), GSM: 0897 / 307591

E-mail: hristov_p@yahoo.com

Асистент:

доц. д-р Мила Маева, гл. асистент

Секция "Балканска етнология"

Assoc. Prof. Mila Maeva, PhD

Department of Historical Ethnology

Тел. +3592 878 923 083

E-mail: mila_maeva@yahoo.co.uk

E-mail: mila_maeva@mail.bg

Асистент:

гл. ас. д-р Ивайло Марков

Секция "Историческа етнология"

Assist. Prof. Ivaylo Markov, PhD

Department of Historical Ethnology

E-mail: ivaylo.markov@iefem.bas.bg

Хорариум:

30 лекционни часа

Изпит:

писмена разработка

Анотация:

Целта на курса е да представи, изследва и анализира миграционните движения и техните последици за местата, изпращащи и приемащи мигранти. Макар че емпиричните примери са с фокус основно върху региона на Югоизточна Европа, записалите курса ще имат възможност да се запознаят с разнообразни случаи от други части на света – по време на самите лекционни занимания, но и чрез предложената на тяхното внимание селектирана литература и допълнителни материали. Това ще стимулира мисленето относно миграциите и съпътстващите ги процеси в сравнителен план.
Курсът обобщава теориите за миграционните движения в интердиспицплинарен план. Той ще запознае обучаващите се с терминологията и методологията на проучване на мобилността на населението и миграционните движения в исторически и съвременен аспект. Ще бъдат проследени трудовите миграции от предмодерната епоха, в рамките на Османската и Австроунгарската империи, когато се изгражда т. нар. "култура на гурбета" и цели региони са обхванати от сезонна трудова мобилност, преимуществено на мъжкото население, както и женските трудови миграции в десетилетията на ранната модернизация. Акцент са и съвременните икономически и политически трансгранични миграции на балканското население. Ще бъдат представени причините за новите международни миграции, география на миграционните потоци, връзката между миграцията и процеса на социокултурна трансформация, новите видове на мобилност, като движенията с цел образование, брак, пенсиониране или в търсене на нови социални перспективи.
Курсът ще представи също държавната и общоевропейската политиката спрямо мигрантите, движението на бежански потоци и тяхната интеграция в приемащото общество, както и отражението им върху стабилността и националната сигурност на отделните страни. Важен акцент е анализът на перспективите на миграционните изследвания с цел постигане на практически резултати от курса и подготовка на специалисти за изследване на миграциите.

Annotation:

The aim of the course is to present, research and analyze migration movements and their effects in the places sending and receiving migrants. Although ethnographic examples focus mainly on the region of Southeastern Europe, the PhD students will also have the opportunity to learn about various cases from other parts of the world – during the lectures, but also through the selected literature and supplementary materials presented to their attention by the lecturers. This will stimulates thinking about migration and accompanying processes in a comparative perspective.
The course summarizes the theories of migration in an interdisciplinary way. The students will be introduced to the terminology and methodology of studying population mobility and migration movements in a historical and contemporary perspective. Labor migrations from the pre-modern era, when the so-called "Gurbet culture" set up, which was built within the ottoman and Austro-Hungarian empires, will be outlined. Then, whole regions became sources of seasonal male labor mobility; female labor migrations in the decades of early modernization, which also will be discussed. The contemporary economic and political cross-border migration of the Balkan population, will be emphasized on as well. The reasons for new international migration, the geography of migration flows, the link between migration and the process of socio-cultural transformation, new types of mobility, such as movements for the purpose of education, marriage, retirement or in search of new social perspectives, will be presented.
The course will present national and EU-wide policies on migrants, the movement of refugee flows and their integration into the host societies, as well as their impact on the stability and national security of individual countries. An important focus will be the analysis of the perspectives of migration studies in order to achieve practical results of the course and to prepare specialists in migration studies.

Курсът се предлага на български и на английски език.

Информация за курса

Тема 8.5.18. КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО В МИГРАЦИЯ

Ръководител:

проф. д-р Владимир Пенчев

Секция "Сравнителни фолклористични изследвания"

Тел. +359 2 979 30 11

E-mail: vladimir.penchev@iefem.bas.bg, vladimir_penchev@yahoo.com

Асистент:

гл.ас. д-р Лина Гергова

Секция "Сравнителни фолклористични изследвания"

Тел. +359 887 608 699

E-mail: lina.gergova@iefem.bas.bg

Хорариум:

30 учебни часа

Изпит:

писмена разработка

Резюме:

Специализираният докторантски курс "Културно наследство в миграция" е насочен към докторанти в областта на хуманитарните и социалните науки с интерес към миграционните процеси, държавните и европейските политики към мигрантите, културното наследство, институционализацията и културния живот на мигрантските общности. В лекционния курс среща си дават две от водещите в културната антропология изследователски области – културното наследство като процес, свързан с конструиране, разпространяване, трансмитиране и трансфериране на практики, образи и форми на културен живот – от една страна, и миграцията в цялото и многообразие като процес и резултат, като краен избор или постоянно движение, като общностноизграждащ фактор и като лична съдба – от друга.
В рамките на лекционния курс докторантите ще имат възможност да навлязат в теоретичния дебат както по тези две теми изобщо, така и в частност по някои от основните формални и неформални институционални модели и техните функции в мигрантската общност (училище, църква, медия, дружество и пр.) и важни елементи от културното наследство и техните употреби (език, фолклор, кулинария и пр.). Лекциите се основават на изключително богата емпирична база (от всички страни в Европа, в които има български мигранти, както и в САЩ), с която докторантите ще имат възможност да се запознаят чрез снимки и видео в мултимедийните презентации.
Предизвикателство за докторантите е дистанционното им включване в протичащо в момента проучване на културното наследство като институционализиращ фактор сред българските общности отвъд Европа (по-конкретно: Австралия и Нова Зеландия, Латинска Америка, Канада, ЮАР, Близкия Изток и пр.).

Курсът се предлага на български и на английски език.

Summary:

The course is designed for PhD students from the fields of humanities and social sciences who are interested in migration processes, state and European policies towards migrants, cultural heritage, institutionalization and cultural life of migrant communities. The course of lectures aims at meeting two of the leading research areas – on the one hand, cultural heritage as a process connected with constructing, disseminating, transmitting and transferring practices, images and forms of cultural life, and on the other hand – migration in its diversity as a process and a result, as a final choice or a constant movement, as a community building factor or a personal faith.
PhD students would have the chance to get acquainted with theoretical debates on these topics in general, as well as in particular with the basic formal and informal institutional models and their functions within migrant community (school, church, media, association, etc.) and important elements of cultural heritage and their uses (language, folk traditions, cuisine, etc.). Lectures are based on extremely rich empirical material (from all European countries and the USA) and it would be available for PhD students.
As an extra challenge for them, PhD students would be involved remotely in a study that is being carried out at present and is on the cultural heritage as an institution building factor among the Bulgarian communities beyond Europe (e.g. Australia and New Zeeland, Latin America, Canada, South Africa, Middle East, etc.).

The course is available in Bulgarian and English.

Анотация на курса, съдържание на учебната програма и литература

Тема 8.5.19. ЕТНОЛОГИЯ НА БАЛКАНИТЕ

ETHNOLOGY OF THE BALKANS

Ръководител: / Lecturer:

доц. д-р Мила Маева / Assoc. Prof. Mila Maeva, PhD

Секция "Балканска етнология" / Balkan Ethnology Department

Тел. / phone: +359 878 923 083

E-mail: mila.maeva@iefem.bas.bg

Асистент: / Assistant:

гл.ас. д-р Мина Христова / Assist. Prof. Mina Hristova, PhD

Секция "Балканска етнология" / Balkan Ethnology Department

Тел. / Phone: +359 885 592 096

E-mail: mina.hristova@iefem.bas.bg

Хорариум:

30 учебни часа

Изпит:

писмена разработка

Резюме:

Лекционният курс представя основните научни изследвания върху историята и етнологията на Балканите. Обучението дава възможност на докторантите да получат познания за групите, общностите и обществата на Балканите в широк хронологичен порядък – от предмодерността до постглобализацията, за мястото на Балканите в Югоизточна Европа. Дискутират се концептуални понятия и аналитични мултидисциплинарни техники, които ще доведат до разбиране на процесите и тенденциите, протичащи на локално, национално и регионално ниво. Проблемите, свързани със социалните структури, етничността, идентичностите и (само)идентификациите, конструирането на нови идентичности, религиозните трансформации, миграциите и мобилностте на Балканите, също са обхванати. Заложени са и актуални теми, засягащи човешките и малцинствените права, неравенствата и и геноциците.
Този лекционен курс има особено важно значение за изграждане на перспектива за всеки обучаващ, помагаща за по-добра ориентация в интеркултурното ни общество в постглобалния и постковидния свят. Обучителната програма e ориентирана към докторанти по етнология, но едновременно предложените лекции могат да бъдат необходими за научното развитие и на докторанти от други специалности – история, фолклористика, антропология, социология, културология, политология и други.
Лектори в курса са всички изследователи от секция "Балканска етнология".

Курсът се предлага на български и на английски език.

Summary:

The lecture course presents the main researches on the history and ethnology of the Balkans. It discusses a relevant conceptual apparatus as well as multidisciplinary analytical approaches to the processes and tendencies taking place locally, nationally and regionally. Thus, the training provides the doctoral students with knowledge in Balkan groups, communities, and societies in a wide chronological context: from the pre-industrial world to the post-globalization stages of their development. This approach will give an understanding of the place of the Balkans in Southeast Europe.
Concepts and analytical multidisciplinary techniques are discussed, which will lead to an understanding of the processes and trends taking place at the local, national and regional levels. Problems related to social structures, ethnicity, identities and (self) identifications, construction of new identities, religious transformations, migration and mobility in the Balkans are also covered. Additionally, it looks at the topical issues of human and minority rights, inequalities and genocide.
The key objective of the course is to provide each student with a better perspective on the intercultural societies of the Balkans in the post-global and post-COVID context. Therefore, it is beneficial not only for the doctoral students in the field of Ethnology but also for those coming from History, Folklore Studies, Anthropology, Sociology, Cultural studies, Political science backgrounds. The lectures will be delivered by the members of the "Balkan ethnology" Department.

The course is available in Bulgarian and English.

Съдържание на учебната програма и литература / Training Program & Bibliography

Тема 8.6.1. ВИЗУАЛНА И ФИЛМОВА КУЛТУРА НА ИЗТОКА (ЮЖНА, ИЗТОЧНА И ЮГОИЗТОЧНА АЗИЯ)

THE VISUAL AND FILM CULTURE OF THE EAST (SOUTH, EAST AND SOUTHEAST ASIA)

Лектор:

доц. д-р Андроника Мартонова

Assoc. Prof. Andronika Martonova, PhD

Тел.: 02944 24 14; 0899 638 223

E-mail: andy_marton@yahoo.com

Хорариум:

30 лекционни часа + прожекции

Начин за оценяване:

събеседване

Анотация:

Курсът е интердисциплинарен и непрекъснато ще се търси връзката с традиционните визуални и зрелищни изкуства на региона и ще представя в паралел съвременните постижения в естетическата сфера на аудиовизията. Същевременно ще се представи теоретично, аналитично и в к културологични съпоставки екранният образ като медиум, необходим за изграждането на социалната колективна идентичност и процесите на самоидентификация и себепознанието във и извън ареала на региона. Не на последно място ще се търсят приликите и разликите с визуалната култура на Запада. Към всяка една лекция ще бъдат показани и кратки примери. Визуалният материал е свързан с образци от културното наследство на региона – албуми (живопис, съвременно изкуство, фотография), архиви, записи (спектакли, документални наблюдения, реклами, видео инсталации, мултимедии и пр.), прожекции на филми (различни видове кино: документално, игрално, анимационно, етнографско). В лекционния курс се разискват проблеми, свързани с естетиката, еволюцията, традицията и съвременните форми на образността в новите изкуства. Предмет на занятията са и присъствието на визуалните артефакти, идващи от регионите на Южна и Източна Азия в полето на българското изкуство и медиазнание. Придобитите в лекционния курс теоретични знания се използват за анализирането и дискутирането на визуалните и филмовите образци, прилежащите им структури, жанрове и течения, авторски стилове, както и възможността да се идентифицират и коментират специфични различия между културите на образа на отделните страни (Индия, Китай, Япония, Корея, Тайланз, Малайзия и пр.).

Annotation:

This is an interdisciplinary course seeking to trace on a regular basis the relations between the traditional visual and performing arts of the region, presenting comparatively the contemporary achievements in the aesthetical realm of audiovision. Screen image will be presented at the same time theoretically, analytically and by means of culturological comparisons as a medium needed for building the social collective identity and the processes of self-identification and self-awareness within and outside the area of the region and, last but not least, the similarities and differences between the visual cultures of the East and the West will be explored. Each lecture will be followed by short examples. The visual material is related to examples of the region’s cultural heritage: albums (painting, contemporary arts, photography); archives, recordings (theatrical productions, documentary observations, commercials, video installations, multimedia, etc.); screenings (all sorts of films: documentary, fiction, animated, ethnographic). The course of lectures addresses issues related to the aesthetics, evolution, tradition and the contemporary forms of imagery in the emergent arts. The course will also deal with the occurrences of visual artefacts from the regions of South and East Asia in the field of Bulgarian art and Media Studies. The theoretical knowledge gained during the course will be used to analyse and discuss the visual and film examples, contiguous structures, genres and movements, styles, as well as to identify and comment the specific differences between the image cultures of each of the countries (India, China, Japan, Korea, Thailand, Malaysia, etc.).

Информация за курса, учебна програма и основна литература

Тема 8.6.4. БЪЛГАРСКО ИГРАЛНО КИНО В ЕДНО СТОЛЕТИЕ

BULGARIAN FEATURE FILM WITHIN A CENTURY

Лектор:

проф. д-р Ингеборг Братоева

Prof. Ingeborg Bratoeva, PhD

Тел.: 02944 24 14; 0888 226 521

E-mail: ingeborgbratoeva@gmail.com

Хорариум:

30 лекционни часа.

Начин за оценяване:

Защита на проект

Анотация:

Курсът е предназначен за докторанти от всички хуманитарни специалности в институтите на БАН. Той е изграден върху историята на българското игрално киното от възникването му до наши дни. Курсът запознава с развитието на българското кино от зараждането му до наши дни, като акцентът е върху социалната детерминираност на естетическите процеси в българското кино. Специфично кинематографичните процеси се разглеждат в широк контекст – социалнополитически и народнопсихологически. Очертават се общите тематични линии, аналогичните процеси и взаимовръзките между българското кино и останалите европейски кинематографии, в опит да се открои пмястото на българското кино в по-широк европейски контекст.
Отделните теми и лекции са придружени от видеопрожекции.
Материалът е разпределен в 30 академични часа и курсът се зачита и кредитите се оформят след успешна защита на проект.

Annotation:

The course is intended for doctoral students in all soft sciences across the institutes of BAS, drawing on the history of Bulgarian feature film since its earliest days until now, accentuating the social determinateness of the aesthetical processes in Bulgarian film. The cinematic processes proper are treated in a broader context, sociopolitical and of national psychology. The general thematic lines, similar processes and interplays between Bulgarian film and the rest of the European film industries are given in a broad outline in an attempt to highlight the role of Bulgarian film in a broader European context.
Each topic or lecture is followed by a screening.
The course includes 30 lectures and upon its completion the students have to pass a test and successfully deliver a project to earn academic credits.

Информация за курса, учебна програма и основна литература

Тема 8.6.5. СЪВРЕМЕННО БАЛКАНСКО КИНО – НАЦИОНАЛНИ СПЕЦИФИКИ И ТОЧКИ НА ПРЕСИЧАНЕ

Лектор:

проф. д-р Ингеборг Братоева

Prof. Ingeborg Bratoeva, PhD

Тел.: 02944 24 14; 0888 226 521

E-mail: ingeborgbratoeva@gmail.com

Хорариум:

30 лекционни часа.

Начин за оценяване:

Защита на проект

Анотация:

Курсът е предназначен за докторанти от всички хуманитарни специалности в институтите на БАН. Той е изграден върху историята на киното от Балканския регион. Курсът запознава с кинематографиите (по азбучен ред) на Албания, Босна и Херцеговина, Гърция, Косова, Македония, Румъния, Словения, Сърбия, Турция, Хърватска, Черна Гора и бивша Югославия, от зараждането им до наши дни, като акцентът е върху съвременните им практики. Специфично кинематографичните процеси се обвързват с широк контекст – фолклорен, народнопсихологически, социалнополитически. Очертават се общите тематични линии, аналогичните процеси и взаимовръзките между отделните балкански кинематографии, за да се открои художествената специфика на киното от региона.
Отделните теми и лекции са придружени от видеопрожекции.
Материалът е разпределен в 30 академични часа и курсът се зачита и кредитите се оформят след успешна защита на проект.

Annotation:

The course is designed for doctoral students in all soft sciences across the institutes of BAS, drawing on the history of film in the Balkans. The course familiarises with the film industries in abecedarian sequence: Albania. Bosnia and Herzegovina, Greece, Kosovo, Macedonia, Romania, Slovenia, Serbia, Turkey, Croatia, Montenegro and the Former Yugoslavia, since their earliest days until now, accentuating their contemporary practices. The cinematic processes proper are treated in a broader context: folk, sociopolitical and of national psychology. Shared thematic lines, similar processes and interplays between certain Balkan film industries are given in a broad outline to highlight the creative specifics of Balkan film.
Each topic or lecture is followed by a screening.
The course includes 30 lectures and upon its completion the students have to pass a test and successfully deliver a project to earn academic credits.

Информация за курса, учебна програма и основна литература

Тема 8.6.6. ТЕАТЪРЪТ В ЕВРОПА В ПОСТМОДЕРНАТА ЕПОХА

THEATRE IN EUROPE OF THE POST-MODERN ERA

Лектор:

Проф. д. изк. Камелия Николова

Prof. Kamelia Nikolova, DSc

Тел.: 02944 24 14; 0886 742 406

E-mail: kamelian@hotmail.com

Хорариум:

120 лекционни часа
(аудиторна заетост 60 часа; извънаудиторна заетост 60 часа)

Начин за оценяване:

семинар и тест

Анотация:

Курсът от лекции, упражнения и семинари e предназначен за докторанти както в областта на театъра, така и за докторанти в областта на киното, музиката, изобразителните изкуства и архитектурата. Той има за цел да представи пред тях най-отчетливите тенденции и емблематични събития в театъра в Европа през последните четири и половина десетилетия и специално през последните години.
Предлаганата учебна програма е съобразена със съвременните европейски стандарти, приети в изучаването на историята на театъра и конкретно на актуалната театрална теория и сценична практика. Курсът се състои от: лекции, прожекции и особено е наблегнато на семинарните форми в съгласие с актуалността на преподавания материал, запознаващ студентите с най-новата история и с непосредствения театрален живот в Европа днес.

Annotation:

The course of lectures, practicals and seminars is designed for doctoral students both in the field of drama and in the fields of film, music, fine arts and architecture. The course seeks to elaborate on the most pronounced trends and emblematic developments in theatre across Europe over the last four and a half decades and particularly, over the recent years.
The proposed course adheres to the up-to-date European standards applied in the studies of history of drama and particularly, of actual theatrical theory and stage practices. Along with lectures and screenings the course accentuate especially seminars in accordance with the topicality of the matter, familiarising students with the recent history and the current theatrical life in present-day Europe.

Информация за курса, учебна програма и основна литература

Тема 8.6.7. ИСТОРИЯ НА ИДЕИТЕ ЗА МУЗИКАТА

HISTORY OF THE IDEAS OF MUSIC

Лектор:

проф. д. изк. Кристина Япова

Prof. Kristina Yapova, DSc

Тел.: 02944 24 14; 0886 607 581

E-mail: yapovak@abv.bg

Хорариум:

30 лекционни часа.

Начин за оценяване:

събеседване

Анотация:

Лекционният курс е предназначен за докторанти от различни специалности на хуманитаристиката – музиковеди (в областите "история на музиката", "теория на музиката", "музикална естетика" и др.), изкуствоведи, философи, социолози, културолози, филолози, историци, педагози и др. Като конкретизирана версия на "история на идеите", курсът има за цел да запознае с възникването на основни идеи относно музиката, които на практика формират съдържанието на науката за музиката. Избрана е историческата рамка, позволяваща да бъде проследено възникването, доминирането и трансформацията, която претърпяват определени възгледи за същността на музиката и за мястото на дисциплините, занимаващи се с нея в отделните епохи. Обсегът на материала няма да се ограничава до трудове, които поставят музиката като специален обект на интерес (от типа "за музиката"), но ще включва и съчинения по философия и теология, епистоларна литература и пр., в които темата "музика" не само присъства, но е развита по начин, който дава възможност да се реконструира многосъставният корпус от отговори на въпроса "що е това музика".

Annotation:

The course of lectures is designed for doctoral students from various disciplines of soft sciences: musicologists (in the fields of History of Music, Theory of Music, Aesthetics of Music, etc.), art historians, philosophers, sociologists, culturologists, philologists, historians, pedagogues, etc. Being a concretised version of the History of Ideas, the course seeks to familiarise with the advent of the major ideas pertaining to music that in fact have shaped the content of musicology. The chosen historical framework allows tracing the rise, the prevalence and the transformation, undergone by certain views of the nature of music and the role of the disciplines treating music over the ages. The scope of the material will not be confined to works treating music as a special subject of interest (of the ‘on music’ sort), but will also include works on philosophy, theology, epistolarity, etc., where the subject of music is not only broached but is also developed in a manner offering an opportunity to reconstruct the miscellany of answers to the question ‘What is music?’

Информация за курса, учебна програма и основна литература

Тема 8.6.10. МУЗИКАЛНА КУЛТУРА, ЕСТЕТИКА И ОБРАЗОВАНИЕ: ИДЕИ, ПОДХОДИ, СЪВРЕМЕННОСТ

MUSICAL CULTURE, AESTHETICS, AND EDUCATION: IDEAS, APPROACHES, CONTEMPORANEITY

Лектор:

доц. д-р Росица Драганова

Assoc. Prof. Rossitsa Draganova, PhD

Тел.: 02944 24 14; 0885 892 472

E-mail: r_draganova@abv.bg

Хорариум:

30 лекционни часа.

Начин за оценяване:

събеседване

Анотация:

Предложеният лекционен курс представя актуални идеи за музикалната култура, естетика и образование. Негова цел е формирането на съвременни мисловни нагласи и интерпретирането на актуални идеи за развитието на музиката и музикалните практики. Подходящ е за докторанти и специализанти от различни хуманитарни специалности, както и по музикознание, обща и музикална педагогика.

Annotation:

The offered lecture course presents actual ideas of musical culture, aesthetics, and education. It seeks to shape contemporary mental dispositions and interpretation of actual ideas of the development of music and musical practices. The course is suitable for PhD students and specialisms in humanities as well as in General and Music Education.

Информация за курса, учебна програма и основна литература

Тема 8.6.11. КЪСНОАНТИЧНО И РАННОВИЗАНТИЙСКО ИЗКУСТВО ОТ ТЕРИТОРИЯТА НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ (ІV – VІІ век)

LATE ANTIQUE AND EARLY BYZANTINE ART FROM THE TERRITORY OF CONTEMPORARY BULGARIA (4th - 7th century)

Лектор:

Доц. д-р Ива Досева

Assoc. Prof. Iva Dosseva, PhD

Тел.: 0889 12 44 12

E-mail: iva_dosseva@abv.bg

Хорариум:

30 лекционни часа. 2 часа практически занимания

Начин за оценяване:

събеседване

Анотация:

Цикълът лекции има за цел да задълбочи познанията на докторантите относно изкуството в период, в който се осъществява преход между два противостоящи си културни модела. Формиращо се в "жива" антична езическа среда, християнското изкуство е призвано да изрази онези средновековни по характер идеи и принципи, които трасират историческото и културното развитие за векове напред. Целта е да се проследят процесите от гледна точка на основните видове изкуства – приемствеността, израза на новите религиозни и художествени възгледи, взаимодействието между традициите и промяната в ценностната система.

Annotation:

The course of lectures aims to deepen students' knowledge about the art of a transitory period which bridges two opposing cultural models. Formed in a vivid ancient pagan milieu, Christian art is called to express those Medieval ideas and principles, that marк the historical and cultural development for centuries to come. The purpose is to be examined the processes from the point of view of main types of arts: continuity, expression of new religious and artistic notions, interaction between traditions and changes in the system of values.

Информация за курса, учебна програма и основна литература

Тема 8.6.12. ИСТОРИЯ НА ОПАЗВАНЕ НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО В БЪЛГАРИЯ

HISTORY OF BULGARIAN CULTURAL HERITAGE PRESERVATIoN

Лектор:

доц. д-р Иван Ванев

Тел.: 0895453103

E-mail: ivangel@abv.bg

Хорариум:

30 лекционни часа

Начин за оценяване:

Устен изпит

Анотация:

Курсът е насочен към проблемите на опазването на културното наследство в България, което има повече от стогодишна история. Извършените през годините реставрационни намеси са променили много обекти, което има значение за съвременните проучвания. В курса са включени основните законодателни инициативи от края на XIX и началото на ХХ в., като е отделено място на дейността на първите реставратори, работили у нас. Развитието на основните идеи, възгледите и принципите, свързани с опазване на културното наследство са представени в хронологичен ред, като са използвани примери от реставрационната ни практика. Обърнато е специално внимание на опазването на Боянската църква, църквата "Св. Никола" при Мелник, църквите в Несебър и Иваново. В курса са включени редица малко известни аспекти от историята на проучването и опазването и настоящото състояние на емблематични културни ценности.

Annotation:

The course centers issues of cultural heritage preservation in Bulgaria. Restoration interventions over the years have altered a multitude of objects, which has significance in the context of contemporary research. The course covers key legal initiatives from the end of the 19th century to the beginning of the 20th, as well as the activity of early conservators-restorers working in Bulgaria. The development of ideas, viewpoints, and principles related to the preservation of cultural heritage are presented chronologically, using examples from conservation-restoration practice, with a particular focus on the conservation of the Boyana church, the church of St. Nicholas close to Melnik, as well as the Nessebar and Ivanovo churches. The course also covers numerous lesser known aspects of the history of research and conservation surrounding emblematic cultural heritage sites.

Информация за курса, учебна програма и основна литература

Тема 8.6.13. ХУДОЖЕСТВЕНИЯТ ЖИВОТ В БЪЛГАРИЯ (1879-1943) – ФАКТИ И ИНТЕРПРЕТАЦИИ

BULGARIA’S ART LIFE (1879–1943): FACT AND INTERPRETATIONS

Лектори:

проф. д-р Милена Георгиева

Prof. Milena Georgieva, PhD

Секция Ново българско изкуство

Department: New Bulgarian Art

Тел.: 0897644874

E-mail: mggeorgieva@mail.bg

гл. ас. д-р Катерина Гаджева

Asst. Prof. Katerina Gadzheva. PhD

E-mail: katigad@yahoo.com

Хорариум:

30 лекционни часа

Анотация:

Курсът има за цел да запознае и/или задълбочи познанията на докторантите за социалното развитие на изкуството в България в период на зараждането и разцвета на неговите културни институции и художествен живот. Наситен е и с непозната досега фактология, както и с визуален материал от документален характер. Анализира се функционирането на художествените институции, техните трансформации във времето и въздействие, художествените събития и свързаните с тях процеси, художествената критика, влиянието на политическите, философските, естетическите и религиозните идеи, характерни за 19, 20 в. Върху българското изкуство в неговата цялост. Основна цел на курса е да научи докторантите да извличат от различни източници, подбират, преценяват и анализират историко-художествени факти, да предложат и свои интерпретации върху тях. Курсът е ориентиран към докторанти по изкуствознание, културология, история, балканистика, социология и др.

Annotation:

This course seeks to familiarise and/or provide doctoral students with a more profound knowledge of the social development of arts in Bulgaria in the early period of burgeoning cultural institutions and this country’s art scene. The course brims with factual knowledge and visual documentary material. Analysed are the functioning, development over the years and impact of the art institutions, art events and the processes relating to them, art criticism, the influence of the nineteenth- and twentieth-century political, philosophical, aesthetic and religious ideas on Bulgarian art in its entirety. The main goal of the course is to teach students to extract from various sources, select, judge and analyse facts of art history and make their own interpretations of these facts. The course is intended for PhD students in history of art, culturology, history, Balkan studies, sociology, etc.

Информация за курса, учебна програма и основна литература

Тема 8.6.14. ПРАВОСЛАВНО ИЗКУСТВО НА БАЛКАНИТЕ ПРЕЗ XV-XVII ВЕК: ХУДОЖЕСТВЕНИ ЦЕНТРОВЕ И ЗОГРАФИ

EASTERN-ORTHODOX ART IN THE BALKANS DURING 15TH-17TH C.: ARTISTIC CENTERS AND ICON PAINTERS

Лектор:

доц. д-р Маргарита Куюмджиева

Тел.: 0888 774765

E-mail: margaritakj@gmail.com

Хорариум:

30 лекционни часа

Начин за оценяване:

Тестова система и писмена работа

Анотация:

Курсът дава основни познания за църковното изкуство на Балканите от периода XV - началото на XVIII в. Неговата основна цел е чрез представянето на паметници на църковната монументална живопис в Гърция, Северна Македония, Сърбия, Черна гора, Албания и Румъния докторантите да добият представа за богатството на балканското художествено наследство от поствизантийския период, както и за връзките и взаимодействията на българското изкуство от периода с художествени центрове от Балканите от тази епоха.

Annotation:

The course provides basic knowledge of ecclesiastical art in the Balkans from the 15 - early 18 centuries. Its main goal is to give students an idea of the richness of the Balkan artistic heritage from the post-Byzantine period through the presentation of mural paintings and icons from Greece, Northern Macedonia, Serbia, Montenegro, Albania and Romania, as well as to reveal connections and interactions of the Bulgarian art from the period with artistic centers in the Balkans from this epoch.

Информация за курса, учебна програма и основна литература

Тема 8.6.15. РИМСКО ИЗКУСТВО ОТ БЪЛГАРИЯ

ROMAN ART FROM BULGARIA

Лектор:

доц. д-р Марина Колева

Тел.: 0887 667 731

E-mail: koleva_marina@yahoo.com

Хорариум:

30 лекционни часа

Начин за оценяване:

писмена работа

Анотация:

В началото на курса се разглеждат методите при изследването на произведенията на изкуството. След това се представя един общ поглед върху изкуството на Гърция, като се разискват архаичната, класическата и елинистическата епохи и се коментират основни стилове и произведения. Разглежда се и изкуството на Рим, като се дискутират влиянията върху оформянето му и тенденциите в развитието му. В тези въвеждащи части за античното изкуство се представя широкият контекст, в чиито граници се развива и изкуството на римските провинции.
Акцентът на курса ще бъде поставен върху анализа на произведенията на провинциалното римско изкуство открити на територията на днешна България и датирани от I до III в. Като най-много внимание ще бъде отделено на тези на римската скулптура, които са и най-често срещаните и многобройни паметници на римското изкуство открити в нашите земи. Но също така са разгледани и примери на мозайката и живописта.
Курсът предоставя база от знания върху античното изкуство и методиката при работа с него. Освен това докторантите могат да развият основни умения за изследване на този вид паметници, които представляват една съществена част от античните колекции на музеите в България.

Annotation:

The course begins with the discussion on the methods used in the art studies. Afterwards a general view of Greek art is presented and major styles and monuments from the Archaic, Classical and Hellenistic periods are studied. The art of Rome is also analysed and the influences on its formation and tendencies in its development are discussed.The goal of this introduction on Ancient art is to represent the broad framework where the art of the Roman provinces is developed.
The focus of this course is on the study of the Roman provincial artworks found on the territory of today's Bulgaria and dated from 1st to 3rd c. AD. The emphasis is on the works of Roman sculpture, which are the most common and numerous monuments of Roman art found in our lands. But examples of Roman mosaics and painting are also discussed.
The course provides knowledge on Ancient art and methodology of art studies. In addition, PhD students can develop basic skills for the study of these monuments, which are an essential part of the ancient collections of the museums in Bulgaria.

Информация за курса, учебна програма и основна литература

Тема 8.7.4. CLAVIS TEMPoRUM – ИСТОРИЧЕСКАТА ХРОНОЛОГИЯ НА ЕВРОПЕЙСКОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ

CLAVIS TEMPORUM - THE HISTORICAL CHRONOLOGY IN MEDIEVAL EUROPE

This course may also be held in English, upon request.

Лектор:

Проф. д-р Славия Бърлиева

Assoc. Prof. Slavia Barlieva, PhD

Тел. 9870261

E-mail: barlieva@bas.bg

Хорариум:

30 часа лекции

Анотация:

Курсът представя историческата хронология от Късната античност до Късното средновековие чрез нейните философски и културно-исторически измерения. Те се проследяват в различни феномени на средновековната култура – паметници на археологията, епиграфиката, палеографията и дипломатиката; християнското богослужение и църковните празници; творбите на отците на Църквата и историографските съчинения.
Скалата на времето в средновековна България и паметниците, които я фиксират, са предмет на особено внимание при паралелното разглеждане на западните и източните хронологични системи и тяхното конкретно изражение.

Annotation:

The course presents the historical chronology from Late Antiquity to the Late Middle Ages through its philosophical and cultural-historical dimensions. They are traced through the different phenomena of medieval culture - monuments of archaeology, epigraphics, palaeography, and diplomatics; the Christian services of worship and the church holy days; the works of the Church Fathers and the works on historiography.
The scale of time in Medieval Bulgaria and the monuments which determine it are the object of special attention during the parallel discussion of the Western and Eastern chronological systems and their concrete expression.

Тема 8.7.5. ГРАФИЧНАТА КУЛТУРА НА ЛАТИНСКОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ

GRAPHIC CULTURE OF THE MIDDLE AGES IN WESTERN EUROPE

This course may also be held in English, upon request.

Лектор:

Проф. д-р Славия Бърлиева

Prof. Slavia Barlieva, PhD

Тел. 9870261

E-mail: barlieva@bas.bg

Хорариум:

15 часа лекции + 15 часа упражнения

Анотация:

Курсът е част от обучението по латинска медиевистика и проследява развитието на латинската графична култура от нейното начало до епохата на първопечатните книги. Особеностите на различните типове писмо се разглеждат като графично-артистични явления, важни елементи на европейската културна история. Студентите се запознават с терминологията и методите на палеографията и връзката Ј със сродни дисциплини като дипломатика, кодикология, текстология, хронология. Семинарните занимания целят създаването на практически умения за разчитане и датиране на средновековни латински ръкописи. Като цяло заниманията създават основа за бъдеща самостоятелна работа със средновековни писмени паметици и архивистични изследвания.

Annotation:

The course is part of the programme of training in Latin medieval studies and traces the development of Latin graphic culture from its beginning to the epoch of the first printed books. The peculiarities of the different kinds of script are discussed as graphic-artistic phenomena, which are important elements of the cultural history of Europe. The students are made familiar with the terminology and the methods of palaeography and its connection with related subjects such as diplomatics, codicology, textual criticism, and chronology. The seminar exercises have as their aim to develop practical skills to decipher and date medieval Latin MSS. As a whole the classes provide a basis for future independent work with medieval written monuments and on archival studies.

Тема 8.7.6. ПЪТЯТ КЪМ ТЕКСТА И ПЪТЯТ НА ТЕКСТА. ПРОСТРАННИТЕ ЖИТИЯ НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ

THE WAY TO THE TEXT AND THE WAY OF THE TEXT. THE EXTENSIVES VITAE OF CYRIL AND METHODIUS

Лектор:

Доц. д-р Мая Иванова

Assoc. Prof. Maya Ivanova, PhD

Тел. 9870261

E-mail: maya.devmo@gmail.com

Хорариум:

20 часа лекции

Анотация:

Курсът поставя като обект на изследване първите славянски житийни текстове – Пространните жития на Кирил и Методий (ЖК и ЖМ). Акцентът обаче пада не толкова върху съдържателната страна и сюжетоизграждането, а върху методологическите проблеми за подхода към текста. В първата си част занятията са посветени на представяне на изследователските търсения от средата на XIX в. до момента. Във втората си част курсът поставя проблема за разпространението на ЖК (70 преписа) и ЖМ (18 преписа) и за редица особености, които спомагат за изясняването на родственост в рамките на различни преписвачески традиции (поотделно за двете произведения). Лекциите са съпътствани с поставянето на неголеми практически текстологически задачи (върху налични копия от преписи на ЖК) за самостоятелна работа и представянето им в определени за това часове в рамките на курса.

Тема 8.7.7. АГИОГРАФИЯ НА ЗАПАДНОЕВРОПЕЙСКОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ

HAGIOGRAPHY DURING THE MIDDLE AGES IN WESTERN EUROPE

Лектор:

Доц. д-р Стиляна Баталова

-Assoc. Prof. Stilyana Batalova, PhD

Тел. 9870261

E-mail: stylianabat@yahoo.com

Хорариум:

30 часа лекции

Анотация:

Курсът има за цел да представи на студентите един преглед на агиографската латиноезична литература от периода на Късната античност до XV столетие. В тези хронологически граници са обединени отделни модули, които представят развитието на този жанр от европейската средновековна литература и тясно свързаните с него културно-исторически феномени. Преимущество при представянето на агиографията като литература и като наука за тази литература има историческият метод. При самостоятелната работа на студентите се насърчава търсенето на паралели и връзки между латинската, византийската и славянската агиография.

Тема 8.7.10. ОРИГИНАЛНА СТАРОБЪЛГАРСКА ХИМНОГРАФИЯ ІХ–Х в.

ORIGINAL OLD BULGARIAN HYMNOGRAPHV ( 9TH - 10TH C.)

Лектор:

доц. д-р Бойка Мирчева

Assoc. Prof. Boyka Mircheva

Тел. 9870261

Хорариум:

30 часа лекции

Анотация:

Курсът е предназначен за студенти слависти и за докторанти с интереси в областта на старобългарския език и старобългарската литература, в частност – на оригиналната старобългарска химнична поезия. Засягат се въпросите, свързани с възникването на старобългарската оригинална литература в културно-исторически план, Моравската мисия, сведенията за преводаческата дейност на Кирил и Методий и за техни оригинални произведения. Поставя се акцент на старобългарската химнична поезия като част от оригиналната старобългарска литература в съпоставка с византийските образци и техния основен елемент – акростихът. Разглеждат се подробно начините на вписване на текст в акростих. Курсът включва и практически упражнения за извеждане на акростих по различни модели.

Тема 8.7.12. БЪЛГАРО-РУСКИ ЕЗИКОВИ И КНИЖОВНИ ВРЪЗКИ ПРЕЗ СРЕДНИТЕ ВЕКОВЕ (ХІ–ХІV в.)

BULGARIAN-RUSSIAN LINGUISTIC CONTACTS IN THE MIDDLE AGES (11TH-14TH C.)

Лектор:

Проф. д-р Веселка Желязкова

Prof. Veselka Zhelyazkova, PhD

Тел. 0895 494 293

E-mail: vzhel@abv.bg

Хорариум:

30 часа

Анотация:

Курсът цели да запознае с разпространението на старобългарската книжнина (преводна и оригинална) в Русия и с кирило-методиевските традиции сред източните славяни. В хода на обучението се разглеждат най-ранните староруски писмени паметници (ХІ в.), преписи от старобългарски протографи, като се посочват основните разлики между старобългарския и староруския език, установени към Х-ХІ в. в областта на фонетиката, именното склонение и системата на глаголните времена. Изтъква се значението на староруските ръкописи за историята на българския език и литература. Разглеждат се дискусионните проблеми за преводаческата дейност в Киевска Русия и критериите за локализация на старите славянски преводи от гръцки. Анализират се изданията на руски средновековни ръкописи, както и съществуващите лексикографски източници. Специално внимание се отделя на електронните ресурси в Интернет (сбирки от ръкописи, електронни издания, бази данни) и на възможностите, които те предоставят на изследователите за изучаването на средновековната книжнина.

Тема 8.7.13. ГРЯХ И ОБЩЕСТВО: ПОКАЯНИЕ И ЕПИТИМИЙНИ ТЕКСТОВЕ В СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ

SIN AND SOCIETY: LAW PENITENTIALS AND THE PRACTICE OF PENANCE IN MEDIEVAL BULGARIA

Лектор:

Доц. д-р Десислава Найденова

Assoc. Prof. Desislava Naydenova, PhD

Тел. 02 987 0261

E-mail: dtnajdenova@abv.bg

Хорариум:

30 часа лекции

Анотация:

Според средновековното разбиране за същността на престъплението всяко едно правонарушение е резултат от грях, всяко е грях и всеки грях е престъпление. Висшият закон е Божият и на него трябва да се подчиняват всички християни. Следователно в състава на всяко правонарушение се откриват два елемента: нарушение на Божия и нарушение на държавния закон. Стремежът всеки грях да се материализира в точно определена изкупителна мярка поражда появата на сборници (епитимийници, епитимийни номоканони), служещи за ръководство на свещениците при извършване на изповедта, в които номенклатурата на греховете задължително се съпровожда от определено църковно наказание (налагане на покаяние). В курсът лекции се разглежда мястото и значението на покаянието (публично и тайно) и епитимийните текстове в българската средновековна история с оглед на правната система, владетелската идеология и християнската култура на българина, разбирана като система от религиозно-нравствен мироглед и съответстващо социално поведение.

Тема 8.7.15. ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК И КУЛТУРА

THE HISTORY OF BULGARIAN LANGUAGE AND CULTURE

Лектор:

доц. д-р Ива Трифонова

Assoc. Prof. Iva Trifonova, PhD

E-mail: iva_3@abv.bg

Хорариум:

30 часа лекции и упражнения

Анотация:

Курсът е предназначен за хора с интерес към българската история, език и култура. Той е съсредоточен върху основните етапи на формирането и развитието на българската народност, свързаните с това народни обичаи и традиции, както и с тяхното отражение в българския език. Българската езикова система ще бъде разгледана като един динамичен и любопитен процес, в който на езиково и лексикално ниво са намерили израз културните търсения на българите през Средновеквието и протичащите по това време книжовни процеси. Езиковата система ще бъде представена като своеобразен мост между нормите на старобългарския език и съвременните езикови процеси.

Annotation:

The course is designed for people with an interest in Bulgarian history, language and culture. The curriculum covers the main stages of the formation and development of the Bulgarian nation, and the related customs and traditions, as well as their reflection in Bulgarian language. The Bulgarian language system will be introduced as a dynamic process, which reflects (on lexical and overall linguistic level) the cultural quests of the Bulgarian people during the Middle Ages and the historical language processes. The language system will be considered a bridge between the principles governing the language processes in the history of Bulgarian and current language developments.

Тема 8.7.17. БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ В КРАЯ НА XI-XII ВЕК – ПОЛИТИКА, ИКОНОМИКА И КУЛТУРА

BULGARIAN TERRITORIES IN THE END OF XI-XII CENTURIES – POLITICS, ECONOMICS AND CULTURE

Лектори:

доц. д-р Камен Станев

гл. ас. д-р Люба Илиева

Assis. Prof. Lyuba Ilieva, PhD

Тел. 02 987 0261

E-mail: lyuba.ilieva@kmnc.bg

Хорариум:

30 часа

Анотация:

Курсът представя културния, политически и стопански живот в българските земи под византийска власт, като акцентът е поставен върху българския принос в живота на Империята от края на ХІ – ХІІ в. и българската гледна точка, отразена в изворите.
Разглеждат се тенденциите и проявленията в културното развитие на българите от втората половина на ХІ в., което създава условия за разцвета и открояването на народната култура, с характерните й за периода жанрови особености и за създаването на домашни исторически паметници.
Особено внимание е отделено на водещата роля на Охридската архиепископия в живота на българите – в икономическо, политическо и културно отношение, определяща за осъществяването на българо-византийския културен синтез от края на ХІ–ХІІ в., в условията на идеологическа програма на Константинопол спрямо поданиците си, включително българите. Възходящото икономическо развитие на българските земи става по-видимо с промените, които настъпват в края на ХІ и ХІІ в. Археологическите находки и писмените извори свидетелстват за интензивен стопански живот, демографски растеж и добре развита селищна система в българските земи.

Тема 8.7.18. ИНФОРМАЦИОННО ОСИГУРЯВАНЕ НА ПАЛЕОСЛАВИСТИКАТА

INFORMATION ASURANCE IN THE FIELD OF PALAEOSLAVISTICS

Лектор:

гл. ас. д-р Нели Ганчева

Assis. Prof. Neli Gancheva, PhD

Тел. 02/9870261

E-mail: nelly_vasileva@abv.bg

Хорариум:

30 часа лекции и упражнения

Анотация:

Курсът предлага систематизиран преглед на традиционните и електронните информационни източници в областта на палеославистиката. Целта е студентите и докторантите да усвоят необходимите знания и умения за изграждане на стратегии за информационно търсене на качествена и релевантна на нуждите информация и за интегрирано използване на информационни източници както в печатна, така и в електронна форма –електронни каталози, библиотечно-информационни мрежи, бази данни, специализирани средства за търсене в интернет (портали, виртуални библиотеки, указатели). Обхванатите източници в областта на палеославистиката се представят със следните данни: възможности за достъп до тях; функции, съдържание и структура; средства и методи за информационно търсене.

Тема 8.7.19. ПРОБЛЕМИ ПРИ ПИСАНЕТО НА НАУЧЕН ТЕКСТ

PROBLEMS IN WRITING SCIENTIFIC PAPERS

Лектори:

Доц. д-р Мая Иванова

Гл. ас. д-р Нели Ганчева

Assist. prof. Neli Gancheva, PhD

E-mail: nelly_vasileva@abv.bg

Хорариум:

30 часа

Анотация:

Курсът лекции е съобразен както с езиковите особености на интерпретативните текстове, така и със съвременната представа за научен текст.
Целта на курса е да даде на докторантите необходимите езикови знания и умения за структуриране и писане на научен текст. Преподаваният материал включва: подробно изложение на книжовнонормативния комплекс на съвременния български книжовен (стандартен) език, разпределено по отделни общи и конкретни теми (правопис и пунктуация); начини на структуриране на кратки текстове (съобщения, статии и др.) и на обемен текст (студия, монография), разпределени по отделни теми; запознаване със стандартите на оформяне на специфични за дисертационен труд части (библиографско оформяне, разполагане на илюстративен материал, изработване на различни показалци).
Към всяка разработвана тема са предвидени писмени упражнения и тяхното обсъждане както в рамките на часовете, така и в рамките на лични консултации.
Преподаваният материал включва отношението научен текст – личен стил.

Тема 8.7.20. СРЕДНОВЕКОВНИ ИЗТОЧНИЦИ НА ЗАПАДНОЕВРОПЕЙСКАТА КУЛТУРНА ТРАДИЦИЯ

MEDIAEVAL SOURCES OF WESTERN CULTURAL TRADITION

Лектор:

Проф. д-р Славия Бърлиева

Prof. Slavia Barlieva, PhD

Тел. 029870261

E-mail: barlieva@bas.bg

Хорариум:

30 часа

Анотация:

Курсът има за цел да запознае докторантите с един хронологически преглед на интелектуалния живот в западно- и централноевропейските области от периода на Късната античност до 15 столетие, основан на литературни и документални източници. В тази хронологична структура са обединени отделни модули, които представят развитието на институции и философско-естетически възгледи, станали основополагащи в европейската култура. Специално внимание се отделя на някои културно-исторически феомени, традционно свързвани със западноевропейското Средновековие. При самостоятелната работа на докторантите се насърчава търсенето на паралели и връзки с тях в културно- историческото развитие на България.

Тема 8.7.22. СРЕДНОВЕКОВНА ЛАТИНОЕЗИЧНА ЛИТЕРАТУРА

MEDIEVAL LATIN LITERATURE

Лектор:

Доц. д-р Стиляна Баталова

Assoc. Prof. Styliana Batalova, PhD

Тел. 02 9870261

E-mail: stylianabat@yahoo.com

Хорариум:

30 часа

Анотация:

През Средновековието латинският език е международният език на идеите, политиката и литературата. Това е езикът не само на Светото Писание и на Църквата, но и езикът на хронистите, еретиците, мистиците, поетите и най-общо казано на разказвачите. Курсът, има за цел да даде основни познания за развитието и историята на късноантичната и средновековената латинска литература (ІІ-ХІІ в.) като един своеобразен мост към съвременната европейска литература. Въпреки че акцентът при прегледа на късноантичната латинска литература пада върху раннохристиянските автори, внимание се обръща и на някои езически автори от периода ІІ-V в. По време на лекциите и семинарите се онагледява континюитетът между късноантичната и средновековната латинска литература в характерното съчетаване на традиция и новаторство, правят се и връзки с новите европейски литератури, за които латинската средновековна литература служи като начален образец. Обучаващите се се запознават с развитието на различните литературни родове и жанрове през периода VI – XII в. по региони.

Annotation:

Тема 8.7.23. ЛАТИНСКИ ЕЗИК

LATIN FOR BEGINNERS

Лектор:

Доц. д-р Стиляна Баталова

Assoc. Prof. Styliana Batalova, PhD

Тел. 02 9870261

E-mail: stylianabat@yahoo.com

Хорариум:

30 часа

Анотация:

По време на лекциите и семинарите към дисциплината «Латински език» се работи по овладяването на основите на латинските морфология и синтаксис. Целта е студентите да получат основни познания по латински език и граматика, които да приложат при самостоятелно боравене с литературни и исторически извори, писани на латински език; да имат способност да разбират, превеждат и интерпретират граматически вярно и на добър български език прозаичен латински текст със средна трудност, като свободно се ориентират в културно-историческите реалии.
През целия курс на обучение по латински език задължителни елементи на семинарните упражнения са: лексика, синтаксис, текст (адаптиран или оригинален), реалия, като постепенно се изгражда умение за работа с речник и справочна литература. Усвояването на общия лексикален фонд включва основна лексика, културна историческа и литературна терминология и пасивен лексикален фонд, въз основа на които с помощта на принципите на словообразуването се създава способност за откриване на точното значение на думите според контекста, както и преносното им значение.

Тема 8.7.25. ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЧЕСКА ЛЕКСИЛОГОЛИЯ И ЛЕКСИКОГРАФИЯ

PROBLEMS OF THE OLD BULGARIAN LEXICOLOGY AND LEXICOGRAPHY

Лектор:

доц. д-р Татяна Илиева

Assoc. Prof. Tatyana Ilieva, PhD

E-mail: ilieva_tatyana@abv.bg

Хорариум:

30 часа

Анотация:

Курсът е предназначен за студенти слависти, които имат основни познания по старобългарски език, и докторанти с интереси в областта на историческата българска лексикология и лексикография. Целта е учащите се да се запознаят с лексикологическите аспекти в изследването на старобългарския език от IХ до ХIVв. Ще бъдат разгледани някои методологични въпроси (употреба на статистическите методи, ролята на късните преписи на старобългарски съчинения и др.). Ще бъде поставен въпросът за формирането на речниковия състав на старобългарския език – праславянското лексикално наследство, лексиката на класическите старобългарски паметници и старобългарската лексика, запазена в съвременните диалекти. Ще се проследи лексикалният континюитет на езика до нашето съвремие. Специално внимание ще бъде обърнато на словообразуването в старобългарски език. Ще бъде отделено място и на семасиологични проблеми – синонимия, антонимия, омонимия в старобългарски език, развой на преносната семантика в диахрония (от Кирило-Методиевския до съвременния български език). Ще бъде направен обзор на палеославистичните лексикографски трудове с екскурс към бъдещите задачи пред тази приложна дисциплина. Курсът включва изготвянето от докторанта на определен вид речникова статия с цел да се усвоят методите на лексикографията. Оценяването ще става въз основа на писмената работа и събеседване.

Тема 8.7.29. МИГРАЦИОННИ ПРОЦЕСИ В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО

MIGRATION PROCESSES IN BULGARIAN LANDS IN THE MIDDLE AGES

Лектор:

доц. д-р Камен Станев

Assoc. Prof. Kamen Stanev, PhD

E-mail: kamen_stratiot@abv.bg

Хорариум:

30 часа лекции и упражнения

Анотация:

В курса лекции се раглеждат миграционните процеси – заселвания, изселвания и вътрешни размествания. Акцентът пада върху масовите миграции, както и тези на отделни лица или малки групи, които са оказали съществено влияние върху българската история. Проследява се ролята на българската държава като важен фактор регулиращ и често пъти генериращ подобни придвижвания на отделни хора, малки групи и големи общности, както и съществуването на целенасочена последоватена държавна политика в това отношение. Проследява се фактора "миграциии" във външната политика на българската държава, конфликтите, които се пораждат на тази база и присъствието на проблема в международните договори. Важно място заема и въпросът за заселването на чужди етнически групи в българските земи и тяхното постепенно асимилиране или запазване като обособени общности.

Annotation:

Тема 8.7.33. Старобългарски език

Old Church Slavonic

Лектор:

доц. д-р Ива Трифонова

Iva Trifonova, Assoc. Prof. PhD

Тел. +359 898 716379

E-mail: iva_3@abv.bg, iva.workpost@gmail.com

Хорариум:

30 часа лекции и упражнения

Анотация:

Курсът е съсредоточен върху възникването и формирането на славянската писменост. Той цели да запознае докторантите с първоначалните български графични системи, тяхното функциониране и развитие през вековете. Това ще стане на базата на конкретни материали и текстове, поместени в класическите старобългарски паметници. В основата е пряката работа с книжовни и епиграфски паметници, датирани IX-XI в., въз основа на която ще бъде дискутирана българската езикова система и нейните особености:
1. История и източници на изучаване;
2. Старобългарски писмени системи – глаголица и кирилица, буквите, диакритиката и други знаци;
3. Звуковата система – фонетика, дефиниция на системите, ерове, носови гласни и други особености;
4. Склонение – именно склонение, местоименно склонение, склонение на личните местоимения, смесен тип склонения; изразяване на сравнителната степен; образуване на наречията;
5. Спрежение – сегашно време, императив, сегашно причастие, имперфект и различните видове аорист, миналите причастия; отглаголни съществителни; инфинитив и супин; образуване на сложните времена; отделните класове глаголи;
6. Бележки към синтаксиса – на прилагателните имена; употреба на падежите; употреба на предлозите; употребата на глаголните форми.
Курсът е съобразен с предишните знания и с изискванията на участниците.

Abstract:

The course deals with the emergence and formation of Slavic writing. It will introduce PhD students to the original Bulgarian graphic systems, their functioning and development over the centuries using various materials and text excerpts from the "classical" old Bulgarian written monuments. The main "tool" throughout the course will be the direct work with literary and epigraphic monuments, dated between 9 and 11 centuries, on the basis of which the Bulgarian language system and its characteristics will be discussed:
1. External History and Sources;
2. The old Church Slavonic Writing Systems – Glagolitic and Cyrillic, the letters, diacritics and other signs;
3. The Sound System – phonetics, definition of the systems, the jers, nasal vowels and other features;
4. Declension – the nominal declension, pronominal declension, declension of personal pronouns, mixture of nominal declension types; formation of the comparative; formation of the adverbs;
5. Conjugation – the present tense, the imperative, the present participles, the imperfect, aorists, past participles; verbal substantive; infinitive and supine; compound tenses; the individual classes of verbs;
6. Notes on Syntax – on adjectives; on the use of the cases; on the use of prepositions; on the use of the verbal forms.
The course is designed to meet the requirements of the previous knowledge and of the requirements of the participants.

Тема 8.7.34. СТАРОБЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ

THE OLD BULGARIAN LANGUAGE AND ITS DEVELOPMENT

Лектор:

доц. д-р Ива Трифонова

Iva Trifonova, Assoc. Prof. PhD

E-mail: iva.workpost@gmail.com

Хорариум:

60 учебни часа

Кредити:

20 кредита

Начин на оценяване:

Практически задачи

Анотация:

Курсът е предназначен за хора с интерес към българската история, език и култура. Той е съсредоточен върху особеностите на българския език, върху основните етапи на неговото формиране, функциониране, развитие и отразените в структурата му културно-исторически народностни характеристики. Акцентът е положен върху най-стария период от неговото възникване. Българската езикова система ще бъде разгледана като един динамичен и любопитен процес, в който на езиково ниво са намерили израз културните търсения на българите през Средновековието и протичащите по това време книжовни процеси. Езиковата система ще бъде представена като своеобразен мост между нормите на старобългарския език и съвременните езикови процеси.

Abstract:

The course is intended for people interested in Bulgarian history, language and culture. It is focused on the peculiarities of the Bulgarian language, the main stages of its formation, functioning, development as well as the cultural and historical characteristics as reflected throughout its evolution. The focus is placed on the oldest period of its documented life. The Bulgarian language system will be considered as one dynamic and curious process, in which the cultural aspirations of the Bulgarians during the Middle Ages and the literary processes that took place at that time were intended to be expressed within the language. The language system will be presented as a bridge between the norms of the Old Bulgarian language and modern language processes.

Тема 8.7.35. ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ НА СРЕДНОВЕКОВНОТО ОБЩЕСТВО

OUTSIDE THE "BOUNDARIES" OF MEDIEVAL SOCIETY

Лектор:

доц. д-р Десислава Найденова

Assoc. Prof. Desislava Naydenova, PhD

E-mail: dtnajdenova@abv.bg

Хорариум:

30 часа лекции

Анотация:

Защо правилата на Вселенските събори забраняват носенето на маски, преобличането в животински кожи, носенето на мъжки дрехи от жени и на женски дрехи от мъже? Защо най-голяма заплаха за средновековното общество са еретиците, чието въздържание силно наподобява това на светците? Източни деспоти или благочестиви монаси са византийските владетели? Какви са правата на жените? Защо децата почти отсъстват от средновековните текстове? Тези и други въпроси, свързани със структурата на средновековното общество ще бъдат предмет на обсъждане в настоящия курс. В основата му стои тезата, че средновековният свят е строго подредено пространство, съответстващо на божествената йерархичност. Разнообразни символи и знаци, обозначават определени граници: артефакти, природни обекти, всекидневни практики като хранене, начин на обличане и говорене. Тяхното нарушаване обърква порядъка и е опасно за обществото. Това, което ще ни интересува, анализирайки средновековните текстове и стъпвайки на съвременните социологически и антропологически теории, е как функционира законът, за да гарантира спазването на "границите" и как се променя обществения статус на подложените на наказание индивиди, изпадащи в маргинално, междинно, изолирано положение.

Abstract:

Why do the rules of the Ecumenical Councils prohibit the wearing of masks, the changing into animal skins, the wearing of men's clothes by women and of women's clothes by men? Why was the greatest threat to medieval society the heretics, whose abstinence closely resembled that of the saints? Eastern despots or pious monks were the Byzantine rulers? What were the rights of women? Why are children almost absent from medieval texts? These and other questions related to the structure of medieval society will be discussed in this course. At its core is the thesis that the medieval world was a strictly ordered space corresponding to divine hierarchy. A variety of symbols and signs denote certain boundaries: artifacts, natural objects, everyday practices such as eating, dressing, and speaking. Their violation confuses the order and is dangerous for society. What we will be interested in, analyzing medieval texts and drawing on contemporary sociological and anthropological theories, is how the law functions to ensure that 'boundaries' are respected and how the social status of individuals subjected to punishment changes, falling into a marginal, intermediate, isolated position.

Тема 8.7.36. 8.7.36. ПАЛЕОСЛАВИСТИЧНА БИБЛЕИСТИКА

PALAEOSLAVIC BIBLICAL STUDIES

Лектори:

проф. д-р Веселка Желязкова

гл. ас. д-р Андрей Бобев

Andrey Bobev, Assist. Prof., PhD

E-mail: andreybobev@yahoo.com

Хорариум:

30 часа (15 лекции и семинарни упражнения)

Анотация:

Курсът по палеославистична библеистика има за цел да въведе докторанта в проблематиката на появата и историята на рецепцията на библейските текстове сред славяните през Средновековието. За осъществяването на тази цел е предвидено общо въведение в историята на библейските текстове в Древността, като представените етапи и текстове, както и свързаните с тях проблеми, са ориентирани спрямо нуждата от разбиране на основните тенденции в славянските библейски традиции. Предвидена е семинарна работа с ключови издание на старозаветния и новозаветния текст за онагледяване на сегашното състояние на проучванията. Собствено славянската трансмисия също е представена чрез съчетаване на хронологичния и проблемния подход, като акцентът е върху нерешените въпроси, за да се провокира изследователското любопитство у обучаваните. И тук е предвидена семинарна работа с ключови издания (или ръкописи, ако е възможно) на славянски библейски преводи.
Завършването на курса е обвързано с представяне от страна на курсиста на неголяма научна разработка по тема, свързана с програмата на курса.

Abstract:

The goal of the course in Palaeoslavic Biblical studies is to introduce the student to the problems of appearance and history of reception of the Biblical texts among the Slavs during the Middle ages. In order to fulfill this goal the course provides a general introduction to the history of the Biblical texts in Antiquity. The stages and texts, as well as the ensuing problems, are presented in a way oriented to the needs of comprehending the main tendencies in Slavic Biblical traditions. Seminary exercises include work with key editions of the Old and New Testament texts to illustrate the present state of scholarly studies. The Slavic transmission itself is also presented by a combination of a topical and problematic approach. The accent is put on the unsolved questions in order to provoke the scholarly curiosity of the student. Here also seminary exercises are provided with key editions (or manuscripts, if possible) of the Slavic Biblical translations.
The completion of the course is bound with presenting by the student a small scholarly research on a topic linked to the program.

Тема 8.7.37. ЛАТИНСКИ ЕЗИК ЗА СРЕДНОНАПРЕДНАЛИ

LATIN, INTERMEDIATE COURSE

Лектор:

Доц. д-р Стиляна Баталова

Assoc. Prof. Styliana Batalova, PhD

Тел. 02 9870261

E-mail: stylianabat@yahoo.com

Хорариум:

30 часа

Анотация:

Интензивният курс по Латински език за среднонапреднали е предназначен за докторанти, които вече имат основни познания по латински език – лексика, морфология и основи на синтаксиса (Латински за начинаещи към Докторантското училище при ЦО–БАН или еквивалент). Настоящият курс дава по-задълбочени познания по латинска граматика (синтаксис) и лексика, които да позволят на докторантите да подобрят езиковите си умения за академични цели.
Основната цел на обучението ще бъде да се улесни разбирането на функционирането на езика и да се получат знания за самостоятелно четене и превод на неадаптирани пасажи от литературни латински творби. По време на занятията ще се четат оригинални текстове и ще се коментират въпроси от латинската граматика, които са необходими за правилния им превод и интерпретация. Материалите ще бъдат предоставяни предварително и от докторантите ще се очаква да работят самостоятелно върху тях между всеки две занятия. Самостоятелната работа ще се състои в изваждане на непознатата лексика, покриване на граматичен материал и превод, които след това ще бъдат обсъждани в час.

Annotation:

The intensive course in Intermediate Latin is aimed at Ph.D. students with a basic knowledge of Latin - vocabulary, morphology, and the basics of syntax (Latin for Beginners at the Ph.D. School of the Center for Education at the Academy of Sciences or equivalent). This course provides an in-depth knowledge of Latin grammar (syntax) and vocabulary to enable PhD students to improve their language skills for academic purposes.
The main aim of the course will be to facilitate an understanding of the functioning of the language and to provide knowledge for independent reading and translation of unadapted passages from literary Latin works. During the classes, original texts are read, and issues of Latin grammar are commented upon as necessary for the proper translation and interpretation. Materials are provided in advance. PhD students are expected to work independently between every two classes. The independent work consists of extracting unfamiliar vocabulary, covering grammatical material, and translating, which is later discussed in class.

БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ