8.1 - ИНСТИТУТ ЗА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

"ПРОФ. Л. АНДРЕЙЧИН"

София, ул. "Шипченски проход №52, бл. 17


Тема 8.1.1. AКТУАЛНИ ПРОБЛЕМИ НА ИСТОРИЯТА НА КНИЖОВНИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (Х ДО ХІХ ВЕК)

CURRENT PROBLEMS OF HISTORY OF BULGARIAN LITERARY LANGUAGE (X-XIX CENTURY)

СПЕЦИАЛНОСТ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК 05.04.17 (ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК, СТАРОБЪЛГАРСКИ ЕЗИК)


Лектор:

Доц. д-р Елка Мирчева

Секция за история на българския език

Тел. 0886 83 82 94

E-mail: elka_mircheva@abv.bg

Хорариум:

30 ЛЕКЦИОННИ ЧАСА

Анотация:

Лекционният курс дава специализирани знания в областта на историята на книжовния български език от най-ранния старобългарски период ІХ-Х в. до началото на Възраждането. Основна цел е проследяването на устойчивото развитие и приемствеността в историческото развитие на българския език, както и приносът на книжовните средища и отделни старобългарски писатели в процеса на езиково строителство. Подбраните теми не само представят последните достижения на палеославистиката, но и набелязват перспективни неразработени изследователски полета.
  1. Книжовните школи и българският книжовен език през вековете. Старобългарски книжовни средища. Охридска и Плисковско-Преславска книжовна школа ( 3 ч.)
  2. Българският книжовен език през Късното Сревдновековие. Търновска книжовна школа. Пред-Евтимиевата книжовна продукция и дейността на търновските реформатори. Атонските преводи и търновската им редакция (3 ч.).
  3. Преводаческа дейност. Техника на превода. Феноменът многократни преводи през Средновековието (3 ч.).
  4. Новите открития в славистиката и изучаването на старобългарския книжовен език. Оригиналната химнография – един непроучен досега извор (Методий, Наум Охридски, Климент Охридски, Константин Преславски) (3 ч.).
  5. Българската дамаскинска книжнина в общоевропейски и балкански контекст. Феноменът книжовен език на народна основа от ХVІІ в. Пътища за обогатяване на състава на българските дамаскини (3 ч.).
  6. Българските книжовници от ХVІІІ в. - последни дамаскинари и първи възрожденски писатели (3 ч.).
  7. Проблеми на приемствеността в развоя на книжовния език от донационалната епоха.
  8. Книжовни средища от ХІХ в. или за рецепцията на средновековната книжнина.
  9. Книжовното дело на Софроний Врачански. Средновековната книжнина в дрехата на новобългарския книжовен език. Книжовни образци и книжовна практика (3 ч.).
  10. Българските възрожденци и първите открития на палеославистиката или за приемствеността в историята на книжовния български език (3 ч.).
Начин на оценяване на придобитите от докторанта нови знания – събеседване.

Abstract:

The purpose of the PhD course is to give basic knowledge in the field of terminology science, as it focuses on the specificity of the term as a language sign and its main characteristics. The course program includes the following topics: term formation; morphological, semantic and other techniques for creating of terms; term motivation; systematicity and variation in terminology. Special attention is paid to the issue of borrowing of terms which is essential for the contemporary Bulgarian language. The issue in question is interpreted with a view to the interaction between the tendencies towards internationalization and preservation of the national specifics of the Bulgarian language.
The course also includes issues concerning the terminology practice related to standardization and harmonization of terminological systems. The specific characteristics of terminological dictionaries are also discussed. The course is based on the main achievements of the Bulgarian terminological science developed by Corresponding Member Prof. Maria Popova.

Тема 8.1.2. СТАРОБЪЛГАРСКИ. ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

OLD SLAVONIC LANGUAGE. HISTORY OF BULGARIAN LANGUAGE

Лектор:

ПРОФ. ДФН МАРИЯНА ЦИБРАНСКА – КОСТОВА

СЕКЦИЯ ЗА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Prof. DSc. Mariyana Tsibranksa - Kostova

Department of History of Bulgarian Language

Тел. 872-23-02; 0877791754

E-mail: m.tsibranska@gmail.com

            tzibran@abv.bg

Анотация:

Предложеният цикъл от лекции е предназначен за специалисти и докторанти в областта на старобългарския език, историческата граматика на българския език, историческата лингвистика и славянската филология. Неговата основна насоченост са лингвотекстологичните проучвания на конкретни текстове и паметници на средновековната славянска и българска ръкописна традиция. За целта са подбрани теми, които надграждат задължителния обем от знания за фонетиката, граматиката и лексикологията на старобългарския език чрез специализирана работа с текстове (предимно на светското и църковното право), предоставяни на докторантите под формата на разпечатка (handout, prospectus) или на електронен носител.

Тема 8.1.3. СЛАВЯНСКАТА КИРИЛСКА КНИГА В ГУТЕНБЕРГОВАТА ГАЛАКТИКА ПРЕЗ XV–XVI ВЕК

THE SLAVIC CYRILLIC BOOK IN THE GUTENBERG GALAXY DURING THE 15TH -16TH CENTURIES

Лектор:

ПРОФ. ДФН МАРИЯНА ЦИБРАНСКА – КОСТОВА

Институт за български език "Проф. Л. Андрейчин" – БАН

Prof. DSc. Mariyana Tsibranksa - Kostova

Institute for Bulgarian Language "Prof. L. Andrejchin" – BAS

Тел. 872-23-02; 0877791754

E-mail: m.tsibranska@gmail.com

            tzibran@abv.bg

Хорариум:

15 лекции с времетраене на всяка от 2 учебни часа.

Основни форми на обучение:

лекция, включително в дистанционен формат; семинар – кратка разработка от докторанта по предварително зададена тема, библиография и план за работа; събеседване.

Анотация:

Предложеният цикъл от лекции е предназначен за докторанти, които желаят да разширят и специализират познанията си по проблемите на средновековната българска (южнославянска) книжнина и средновековния български език от епохата на османската доминация на Балканите със специален акцент върху появата на първите печатни книги с кирилски шрифт за православните славянски народности. Неговата основна насоченост са лингвотекстологическите и културологичните проучвания върху славянските кирилски инкунабули и палеотипи, или върху първите печатни книги от XV–XVI в. и тяхното взаимоотношение със средновековната славянска и българска ръкописна традиция. За целта са подбрани примерни теми, които надграждат задължителния обем от знания за особеностите на литературната продукция (текстов репертоар; текстологически проблеми; рецепция; оригинални славянски творби) и за особеностите на използвания през посочения период книжовен език на фонетико-графично, граматическо и лексикално ниво. Съпътстващ обем информация задължително е свързан с голямото културно значение на книгопечатането като етап от разпространението на информация и значението му за книжовната практика.
Основните компетенции, които следва да бъдат придобити или задълбочени в хода на курса, са: умение за работа със средновековни текстове в ръкописен и печатен вид и съпоставка на текстови представители от различни диахронни срезове; работа с описи на книги и диахронни речници; разпознаване на основните езикови особености на текста и допълнителните езикови промени в него, проникнали в различен исторически период и в различна езикова среда; овладяване и практическо приложение на основните термини и методи на текстологията; умение езиковите факти да се ситуират в съответната историческа и културна среда; начални умения за дескрипция и идентификация на ранни печатни книги.

Учебна програма и основна препоръчителна библиография

 

Program/hours:

15 lectures (30 hours).

Main form of education and feedback:

lecture, including in distance format; seminar – individual assignment on preliminary chosen topic with provided bibliography and guidance; discussion.

Annotation:

The proposed course of lectures is addressed to PhD students who would like to enlarge their knowledge and specialize on the problems of the Medieval Bulgarian (South Slavonic) literature and language from the Ottoman times with special emphasis on the appearance of the first printed Cyrillic books for the Orthodox Slavic peoples. Its main trend is the linguistic and cultural studies of the 15th-16th cc. Cyrillic incunabula and palaeotypes and their relationship with the Medieval Slavonic written tradition. The concrete subjects of lectures are chosen in order to complete the obligatory minimum of knowledge about the literary production (textual repertory, text study, reception, original Slavonic works) and the phonetic, graphic, grammatical and lexical peculiarities of the Bulgarian literary language from the period. The cultural significance of the Slavonic printing as form and stage of information spread is also given priority. The basic competences to be acquired or fostered are as follows: ability of work with Medieval Slavonic texts in manuscript and printed form; comparison between texts which vary in chronology, localization and linguistic norms; work with catalogues and diachronic dictionaries; ability of detecting the main linguistic features of the text prototype and the subsequent changes it is charged with according to the cultural and linguistic environment; basic knowledge for description and identification of early printed Cyrillic books.

Тема 8.1.4. НЕСТАНДАРТНИ (НЕКНИЖОВНИ) ВАРИАНТИ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

NON-STANDARD (NON-LITERARY) VARIANTS OF THE BULGARIAN LANGUAGE

Лектор:

Доц. д-р Лучия Антонова-Василева

Assoc. Prof. Luchia Antonova-Vasileva PhD

Тел. 02872 23 02; 02979 29 65; 0899 50 93 18

E-mail: luch_antonova@abv.bg

Хорариум:

20 учебни часа лекции, с определяне на 10 допълнителни часа за тези теми, към които докторантът проявява специален интерес – общо 30 учебни часа лекции.

Начин за оценяване:

Изпит или представяне на разработка по една от темите на курса по избор на докторанта в обем от 30 до 100 стандартни страници.

Анотация:

Курсът има за цел да разшири познанията на докторантите за основните типове варианти, чрез които функционира българският език. Разглеждат се на първо място териториалните диалекти, които заради специфичните социални условия в България и до наши дни представляват съществен елемент от езиковата практика на голяма част от населението. Особеностите на диалектната реч на фонетично, морфологично, синтактично и лексикално равнище се проследяват във връзка с особеностите на книжовния език с оглед на тяхното взаимно проникване, исторически развой и перспективи на развитие. Диалектните особености на лексикално равнище се разглеждат като източник за обогатяване на съвременния български книжовен език. В курса се проследяват и типологични особености на социалните говори – професионални говори, тайни езици и жаргони с оглед на участието им в езиковата практика като неутрални или стилистично маркирани варианти. Програмата на курса е приета на заседание на Секцията за българска диалектология и лингвистична география при ИБЕ към БАН, както и на заседание на НС при ИБЕ към БАНс протокол № 14 от 21. 10. 2013 г.

Annotation:

The course aims to expand students' knowledge of basic types of variants through which the Bulgarian language functions. At first the regional dialects are considered which, because of specific social conditions in Bulgaria, are even in nowadays an essential element of the linguistic practice of the majority of the population. The peculiarities of dialectal speech of phonetic, morphological, syntactic and lexical level monitored in connection with the peculiarities of the literary language with a view to their mutual penetration, historical development and perspectives of development. Dialectal features of the lexical level as a source of enrichment of the modern Bulgarian literary language is regarded. The course followed and typological features of social speaks - professional speaking, secret languages and slang with a view to their participation in the linguistic practice as neutral or stylistically marked variations.

Учебна програма и основна литература

 


Тема 8.1.5. НЕОЛОГИЗАЦИОННИ ПРОЦЕСИ В БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКА

NEOLOGIZATION PROCESSES IN BULGARIAN LEXIS

Лектор:

Проф. д-р Диана Благоева

Институт за български език – БАН

София 1113, бул. "Шипченски проход" № 52, бл. 17

Сл. тел. 02872 23 02; 02979 29 48

Моб. 0878652022

E-mail: d.blagoeva@ibl.bas.bg

Хорариум:

25 учебни часа лекции, 5 часа практикум

Анотация:

Курсът има за цел да въведе докторантите в изследването на неологизационните процеси в българската лексика в периода след 1989 г. Докторантите ще бъдат запознати с теоретичните основи на неологията, с основните пътища и начини за обогатяване на българската лексика в края на 20. и началото на 21 в., с типологията на неологизмите, както и с действието на най-важните тенденции в развитието на лексиката в този период. Особено внимание се обръща на интернационализационните процеси в лексиката. Неологизацията се разглежда и в когнитивен аспект, като се проследяват основните концепти и концептуални сфери, отразени в новата лексика. Обсъждат се и проблеми, свързани с лексикографската регистрация на неологизмите, като се представят постиженията на българската неография в периода след 2000 г. Предвижда се и провеждането на практикум, по време на който докторантите ще бъдат запознати със съвременните методи за откриване и извличане на неологизми въз основа на електронни корпуси и ще придобият умения за работа с корпуси с цел изследване на контекстуалното поведение на неологизмите.

Учебна програма и основна литература

 

Annotation:

The PhD course objective is to introduce students to the research into the changes in the post-1989 lexis. The course has been designed to offer an insight into Special attention will be paid to the process of the internationalization of the lexis. Neologization is analysed from a cognitive perspective by tracing the central concepts and conceptual spheres the new lexis reflects. The focus of study is also a set of issues related to the lexicographic registration of neologisms with a special emphasis on the achievements of Bulgarian neography of the post-2000 period. The course includes a teaching practicum whose main objective is to familiarize PhD students with the contemporary methods of automated identification and extraction of neologisms from electronic corpora and to help them acquire the skills necessary for corpora-based research into the contextual behaviour of neologisms.

Тема 8.1.6. ОСНОВНИ ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ

THE BASIC PROBLEMS OF THE BULGARIAN TERMINOLOGY

Лектор:

проф. д-р С. Колковска

Институт за български език – БАН

София 1113, бул. "Шипченски проход" № 52, бл. 17

Сл. тел. 02979 29 48

Моб. 0893910016

E-mail: sia_btb@yahoo.com

Хорариум:

30 лекционни часа

Начин за оценяване на придобитите от докторанта нови знания:

събеседване

Анотация:

Лекционният курс дава основни теоретични знания в областта на терминознанието, свързани със спецификата на термина като езиков знак и с най-важните му особености. Сред включените теми са и важни проблеми на терминологията, свързани с терминообразуването, морфологичните, семантичните и други техники за възникване на термините, мотивираността на термините, проявите на системност и вариантност при тях. Специално внимание се отделя на извънредно актуалния проблем за заемането на термините, като този проблем се разглежда с оглед и на взаимодействието между тенденциите към интернационализация и към запазване на националната специфика на българския език. Застъпени са и теми с приложна насоченост, свързани с терминографията и с практическата терминологична дейност по стандартизация и хармонизация на терминологиите. Предложенията курс се основава на най-новите схващания в българската терминологична наука, разработени от чл.-кор. д.ф.н. М. Попова.

Учебна програма, основна и допълнителна литература

 

Annotation:

Upon completion of the course, the doctoral students will have specific knowledge in the history of the Bulgarian language from its earliest (Old Church Slavonic) period (9th – 10th c.) up to the beginning of the Bulgarian National Revival period and the earliest Modern Bulgarian language. The course gives an account of the sustainability and continuity in the history of the Bulgarian language, as well as an overview of the contribution of the literary centers and early writers and scribes for the Bulgarian language development. The topics are organised for a crash course in the latest research in the paleoslavic studies but also aim at identifying prospective themes for further research.
  1. The literary schools and their role in history of the Bulgarian (literary) language over the centuries. The earliest literary centers. The literary schools of Ohrid and Pliska and Preslav. (3 lecture hours)
  2. The Bulgarian literary language in the late medieval period. The Tarnovo literary school. Literary production in the Pre-Euthymius period and the reformist literary activity in Tarnovo. Translations at Mount Athos and the Tarnovo redaction. (3 lecture hours)
  3. Translation activity. Translation methodology. The phenomenon of multiple translations in the Middle Ages. (3 lecture hours)
  4. The newly discovered works in the context of the Slavic literary tradition and the study of the Old Church Slavonic as a literary language. Original hymnographic works – a less-researched source (Methodius, Naum of Ohrid, Clement of Ohrid, Constantine of Preslav). (3 lecture hours)
  5. The damaskins in European and Balkan literary context. The development of the Bulgarian literary language on the basis of the vernacular spoken Bulgarian (from 17th century on). Sources and approaches to enrichment of the composition of the damaskins. (3 lecture hours)
  6. Bulgarian writers of the 18th century – the last damaskin writers and the first authors of the Bulgarian National Revival. (3 lecture hours)
  7. Issues of continuity in the literary language development in the Bulgarian National Revival period.
  8. Literary centers of the 19th century. Reception of the medieval literature.
  9. The literary legacy of Sophronius of Vratsa. The medieval literature and the modern literary language in development. Literary models and literary practice. (3 lecture hours)
  10. The Bulgarian National Revival and the pioneering works in the field of paleoslavic studies – on continuity in the history of the Bulgarian language. (3 lecture)

Examination arrangement:

Oral exam


Тема 8.1.7. ЕЗИК И ЕМОЦИИ (на английски език)

LANGUAGE AND EMOTIONS

Лектор:

Проф. д-р Максим Стаменов

Институт за български език – БАН

София 1113, бул. "Шипченски проход" № 52, бл. 17

Сл. тел. 02872 30 28; 02979 37 11

Моб. 0894643909

E-mail: maxstam@bas.bg

Хорариум:

30 учебни часа лекции

Начин за оценяване

устен изпит/събеседване

Анотация:

Целта на лекционния курс по дисциплината "Език и емоции“ (на английски) е да запознае докторантите с характера и основните особености на емоционалния живот на индивида и възможностите те да намерят израз с езикови средства.
В курса се използва най-нова основна литература по въпроса, която се дава и за самостоятелна работа на докторантите. Целта е не само да получат ориентация и основни познания, но и да се научат сами да четат и тълкуват специализирана литература с оглед на тематиката на техните дисертационни трудове, което се верифицира по време на занятията при дискусии.

Annotation:

The aim of the course “Language and Emotion" is to offer general orientation in the subject area dealing with the interfaces of language and emotion. For a long time the subject did not steal the limelight of both linguists and psychologists of emotion, but during the last two decades it became an area of intensifying research efforts. During this period the focus of interest was mainly centered on the relationships between language and emotion via cognition and, correspondingly, the so called cognitive theories and models of emotional processes and representations. Here, instead, the subject will be represented in a wider context, i.e., providing students with knowledge and orientation not only about the relationships between cognition and emotion, but also about perception and emotion and action/behavior and emotion, as they become mediated and represented by the means of natural language.
During the course the doctoral students will work with a selection from the most representative literature on the subject currently available in English. The accent will be made on the development of a non-reductive taxonomy and phenomenology of the relationships between language and emotion from the viewpoints of psychology of emotions and linguistic semantics. The interface of language and emotion when taken into account and enacted optimally during interactions in society is supposed to develop and maintain the attitudes of sincerity and trust between the communicants. And the latter are the basis of persuasive expression in the media and arts.

Учебна програма, основна литература

 


Тема 8.1.8. ЕЗИК И КУЛТУРА (на английски език)

LANGUAGE AND CULTURE

Лектор:

Проф. д-р Максим Стаменов

Институт за български език – БАН

София 1113, бул. "Шипченски проход" № 52, бл. 17

Сл. тел. 02872 30 28; 02979 37 11

Моб. 0894643909

E-mail: maxstam@bas.bg

Хорариум:

30 учебни часа лекции

Начин за оценяване

устен изпит/събеседване

Анотация:

Цел на лекционния курс към дисциплината "Език и култура“ (на английски език) е да запознае докторантите с проблематиката по какъв начин в езика се оказва отразена културата на народа, който го говори, а това значи преди всичко по какъв начин човек осмисля себе си и света с помощта на езика, на който говори и мисли.
По време на лекционния курс се работи с най-нова основна литература по въпроса, част от която се дава за самостоятелна работа на докторантите. Целта е те да се научат сами да извършват изследователска работа по аспекти на обсъжданата проблематика, което се верифицира по време на дискусии с тях.

Annotation:

The purpose of the course “Language and Culture" is to offer doctoral students an overview of the problem area in question. If we assume that culture is “an historically transmitted pattern of meaning embodied in symbols, a system of inherited conceptions expressed in symbolic forms" (Geertz 1973, 89), the main means for both its maintenance and transmission becomes natural language. If this is the case, language is the most faithful medium of representing the nature and phenomenology of culture both in its universal and culture-specific trends and patterns. And an orientation into the nature and the scope of mutual interpenetration of language and culture is of foundational significance for becoming successful researcher in the human and social sciences, arts, and media in the age of globalization.
The basic orientation of the course is in terms of the academic disciplines of cultural anthropology and linguistic semantics. As a reference literature students are encouraged to consult and work with some of the newest and most popular textbooks dealing with the problems of culture and language currently available in English. The curriculum is, correspondingly, oriented to be compatible with the courses on the subject offered in the leading universities world-wide.

Учебна програма, основна литература

 

 


8.2 - ИНСТИТУТ ЗА ЛИТЕРАТУРА

София, ул. "Шипченски проход №52, бл. 17


ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА ПРОГРАМА "БЪЛГАРСКА И БАЛКАНСКА ЦИВИЛИЗАЦИЯ – ХVІІ-ХХ В. (ЛИТЕРАТУРНИ И СОЦИОКУЛТУРНИ ПРОЦЕСИ И ИНТЕРПРЕТАЦИИ)

Тема 8.2.1. ПОСТКОЛОНИАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ: ТЕОРЕТИЧНИ АСПЕКТИ И БАЛКАНСКИ ИЗМЕРЕНИЯ

POSTCOLONIAL APPROACHES: THEORETICAL ASPECTS AND BALKAN DIMENSIONS


Лектор:

Проф. дфн Николай Аретов

Институт за литература, БАН

Тел. 0898 973765

E-mail: naretov@yahoo.com

Хорариум:

30 часа

Анотация:

Лекционният курсцели да представи съвременните постколониални изследвания в глобален мащаб и да постави проблема за тяхната приложимост към Балканите и България. Курсът разглежда близостта и отликите между класическите колониални метрополии и мощните държавни структури (Османската империя, Русия и СССР), определяли историческото развитие и културите на балканските народи през XIXиXX в.
Лекционният курс насочва студентите към дебатите, свързани с представите за "център" и "периферия" в балканските култури и в менталността на хората тук и анализира проявите на тези явления в българската култура.
Курсът е насочен към студенти, които имат известна представа за българската и балканската култура и се подготвят за изследователска работа в тази сфера.

Програма и литература


Тема 8.2.2. НЕПУБЛИКУВАНИ ТЕКСТОВЕ НА БЪЛГАРСКИ ПИСАТЕЛИ – ПРОЧИТИ, АДАПТАЦИЯ, КОМЕНТАР И ИЗДАВАНЕ

UNPUBLISHED TEXTS OF BULGARIAN WRITERS – READINGS, ADAPTATION, COMMENTANDISSUE


Лектор:

Проф. дфн Николай Аретов

Институт за литература, БАН

Тел. 0898 973765

E-mail: naretov@yahoo.com

Хорариум:

30 часа

Анотация:

Лекционният курс се основава на представата за сложна йерархична структура на литературата. В центъра й стои т.н. "канон", около него са разположени различни публикувани (популярни, маргинални или практически непознати) текстове и явления, а в периферията остават непубликуваните текстове.
В центъра на вниманието са поставени непубликувани текстове от познати, понякога значими, а дори и канонични автори (напр. Ив. Вазов) и въпросите, свързани с многобройните причини, оставили някои текстове непубликувани. Курсът разглежда както литературно-историческите, така и текстологическите и издателските проблеми, свързани с непубликуваните текстове – кои от тях могат (или трябва) да бъдат публикувани, в каква форма (подбор, езикова редакция, коментари).
Курсът предполага познаване на българската литература от XIXиXX в.и е предназначен за бъдещи изследователи, редактори, издатели и текстолози.

Програма и литература


Тема 8.2.3. РУСКА ЛИТЕРАТУРНА АНТРОПОНИМИКА

RUSSIAN LITERARY ANTHROPONYMY

СПЕЦИАЛНОСТИ: Руска литература, Български език, Славянски езици, Теория и история на културата.

Лектор:

доц. д-р Радослава Илчева

Тематично направление "Сравнително литературознание"

Тел. 0887 393900

E-mail: rilcheva@abv.bg

Хорариум:

15 лекционни часа

Анотация:

Чрез привличане на разностранен материал от областта на лингвистиката, културологията и историята курсът предлага през призмата на науката за имената нов и нетрадиционен поглед към руската литература и култура. Отделя се внимание на различните параметри на функционирането на името в литературата и, по-специално, на антропонимичния дискурс в литературното произведение.

Програма:

  1. Терминологичен апарат. Базова библиография. Антропонимиката като наука.
  2. Теории за името. Функции на имената. Произход и еволюция. Име и табу. Универсални антропонимични практики – принципи при наричането, тайни и предпазни имена. Двойни имена. Име и инициация. Значение на имената.
  3. Българският именник като основа за реконструиране на дохристиянския славянски антропонимикон. Структура и специфика.
  4. Руската антропонимия в диахронен и синхронен разрез. Особености и динамика на руското име. История на руското име – лично, бащино, фамилия. Двойни имена. Династически имена.
  5. Руска литературна антропонимия. Ракурси: имена на писатели, псевдоними, имена на литературни герои.
    - Псевдоними. Дефиниция и правен аспект на понятието. Псевдонимът като културологичен феномен. Историко-социални аспекти. Възможни причини за избор на псевдоним. Псевдоним и родово име. Класификация на псевдонимите. Псевдонимите в руската литература. Куриози с псевдонимите.
    - Имената на литературните герои. Етапи в теорията за името на литературния персонаж. Топосът име през вековете. Класификация на имената на литературните герои. Номинациите на историческите личности в литературното произведение. Номинациите на фикционалния герой. Индивидуалният подход на руските писатели към името на литературния персонаж.

Тема 8.2.4. ЛИТЕРАТУРНИТЕ МИТОВЕ – ПРОЕКЦИИ И РЕТРОСПЕКЦИИ

LITERARY MYTHS – PROJECTIONS AND RETROSPECTIONS

СПЕЦИАЛНОСТИ: Руска литература, Теория и история на литературата, Философия на културата, политиката, правото и икономиката, Теория и история на културата, Политология.

Лектор:

доц. д-р Радослава Илчева

Тематично направление "Сравнително литературознание"

Тел. 0887 393900

E-mail: rilcheva@abv.bg

Хорариум:

30 лекционни часа

Анотация:

Курсът е предназначен за докторанти в областта на хуманитарните науки – предимно филолози-слависти, но представлява интерес и за политолози, социолози, културолози, философи. За теоретична база служат концепциите на М. Елиаде и френските му последователи – П. Брюнел, Ф. Селие, Н. Ферие-Каверивиер и др.
Непосредствената цел на курса е въз основа на прецизиран терминологичен апарат да бъдат анализирани литературните митове, възникнали в (от, чрез, благодарение на) руската литература от XVIII – XIX в. По-далечната, но не по-маловажна цел е чрез тези анализи да бъдат обговорени корелациите митология – история, митология – идеология, митология – литература.
Задачите на курса предвиждат изследване на особеностите на митотворчеството на руските монархисти (митът за Петър Велики) и републиканци (митът за средновековния град-република Новгород), регистрирани в произведения на руската литературна класика. Специално внимание се отделя на трансформациите на мита за Петър Велики, прераснал в мит за руския (съветския и постсъветския) държавник изобщо, трансформации, намерили израз в митологизацията, демитологизацията и ремитологизацията на редица съветски политически дейци (Ленин, Сталин, маршал Жуков и др.). Като съпоставка се проследяват и някои митологеми на Бялата емиграция след 1920 г. (воинът-мъченик, митът за Галиполи).

Програма:

  1. Цели и задачи на програмата. Основен терминологичен аппарат. Митовете – ретроспекция и проекция. Анахронизъм ли са митовете в модерната епоха? Сакрално и профанно.
  2. Митологията като свят на първообразите и материя на духовността. Мит и митология. Митологичното мислене. Митологично и историческо време. Мит и ритуал. Синкретизъм на митологията.
  3. Традиционни и нови митове – сходства и различия. Традиционният (етно-религиозен) мит в концепцията на М. Елиаде и неговите последователи (Ф. Селие, Ж. Рие, колектива на «Речник на литературните митове» и др.). Функции на мита. Класификация на етнорелигиозните митове. Митологичните актанти. Културен герой.
  4. Мястото на литературните митове в групата на новите митове. Класификация на литературните митове (Ф. Селие). Спецификата на политико-героичните митове в разработките на Н. Ферие-Каверивиер, А. Дабезие, М. Билан, Ф. Селие. Сближавания и разминавания с политическите митове.
  5. Политическите митове на модерната епоха. Митология – история. Митология – идеология. Митология – литература.
  6. Митотворчеството на руските монархисти и републиканци. Руският XVIII в. като исторически фон, «хранителна среда» и генератор на политико-героичния мит. Географските декори на мита. Петербургският мит и руската култура.
  7. Политико-героичният мит за Петър Велики. Фактори, спомогнали за митологизацията. Реалната биография на владетеля и двойственият й прочит. Парадоксите на Просвещението. Монархическата институция и митът. Ретроспективи, перспективи и аналози на Петровския мит.
  8. Колективният Петровски текст на официалната руска литература от XVIII в. като основа на «позлатения мит» за Петър Велики. Образът на императора в творчеството на съвременници и потомци в първо и второ поколения. Принципи на деификацията. Кризата на митологичния наратив и нейното преодоляване.
  9. Паметникът на Петър Велики (Медният Конник) в Петербург или бронзовият кумир на Русия. Медният прототип. История. и митология на Медния Конник. Паметникът като култов обект.
  10. Монархическият анти-мит или Императорът Антихрист.
  11. Републиканският мит на руската литература. Моделирането на «златния век» на руската държавност в идеологията на декабристите. Причини за провала на мита. Митологизация на митотворците.
  12. Политическата митология на ХХ век. Метаморфозите на мита за Петър Велики и митологизацията, демитологизацията и ремитологизацията на руския, съветския и постсъветския държавник. Митът и антимитът за Сталин.
  13. Митотворчеството на Бялата емиграция. От Петър Първи до Пьотр Врангел. Митът за Галиполи.

Начин на оценяване на придобитите от докторанта нови знания:

Събеседване

Тема 8.2.5. ТЕКСТОЛОГИЯ НА СЛАВЯНСКИ РЪКОПИСИ

TEXTUAL CRITICISM OF SLAVONIC MANUSCRIPTS

This course may also be held in English, upon request.

СПЕЦИАЛНОСТИ: 2.1. Филология, Старобългарска литература, средновековна православна култура и литература

Лектор:

проф. дфн Анисава Милтенова

Тематично направление "Стара българска литература"

Тел. 0886 617889

E-mail: amiltenova@gmail.com

Хорариум:

15 лекционни часа

Анотация:

Курсът включва както основни, така и специализирани познания по дисциплината "текстология", като дава практически познания за промените, настъпили в текстовете в резултат на тяхното преписване през Х-ХVІІІ век и коментирането на тези промени във връзка с историята на текстовете. Дават се насоки за датиране на преводните текстове, за тяхното авторство, както и за определяне на тяхното съдържание като литературни паметници. Правят се заключения относно възможността за реконструкция на текста и се проследява естеството на настъпълите промени. Курсът има за цел да запознае докторантите с принципите на текст-критиката и критическите издания, както и да даде основни познания за терминологията и особеностите на славянската текстология.

Програма:

  1. Предмет, задачи и развой на текстологията; текстология, археография и кодикология
  2. Творба и текст; предаване на текста чрез преписи-свидетели; типични грешки, глоси и интерполации в текста
  3. Текстологическо проучване на етапите в историята на текста; коментар на разночетенията и техните варианти
  4. Текстологическо проучване на преводните текстове: установяване на източниците, времето и мястото на превода
  5. Изследване на текст по един препис; протограф, антиграф и апограф; Изследване на авторски текст; датировка и атрибуция на текста.
  6. Изследване на текст по множество преписи; изграждане на генеалогически схеми на историята на текста
  7. Комплексно текстологическо проучване на историята на текста в състава на средновековните ръкописи; типология на състава на сборниците
  8. Допълнителни съвременни техники за текстологически анализ: електронна обработка на средновековни текстове; използване на електронни реперториуми, тезауруси, конкорданси, речници и др.
  9. Техника на издание на текстовете; типове издания и предаване на текста; типове коментар и индекси.

Annotation:

The course of lectures and practical exercises includes both basic and specialized knowledge in the discipline "Textual criticism", giving practical knowledge about changes in the texts as a result of their transcription in 10th-17th centuries, analysis and comment on these changes in relation to the history of the texts. Give guidelines for dating translated texts for their authorship, and to determine their content as literary sources. Collation and comparison of manuscript evidence and their grouping into families (recensions) to explore the transmission. Conclusions are drawn about the possibility of reconstruction of the text and monitored the nature of changes occurred and recensions. The course aims to acquaint doctoral students with the principles of text-criticism and critical publications and to give a basic understanding of the terminology in medieval Slavonic tradition.

Литература


Тема 8.2.6. БЪЛГАРСКА ПОЕЗИЯ СЪЗДАДЕНА ОТ ЖЕНИ - XIX – XX ВЕК

СПЕЦИАЛНОСТ: 2.1. Филология

Лектор:

доц. д-р Людмила Хр. Малинова

Тематично направление "Нова и съвременна българска литература"

Тел. 0884 749 697

E-mail: ludmilamalinova@yahoo.com

Хорариум:

30 лекционни часа

Анотация:

Курсът има за цел да разшири познанията на докторантите за историята на българската лирика като очертае основни моменти и представителки в българската поезия създадена от жени през XIX и XX. Творческите изяви на поетесите се открояват на фона на характерните за съответния период художествени търсения, в контекста на българската лирика като цяло. Обемът информация е групиран в 15 тематични кръга.

Програма:

  1. Първи предосвобожденски опити на българката в книжовността и поезията. Първи преводачки (Ирина Екзарх, сестрите Чомакови и др.), дописнички, опити в поезията: Станислава Караиванова, Рада Киркович, Евгения Кисимова, Анна (Евгения) Бояджиева. Поетесите: Елена Мутева, Станка Николица, Екатерина Василева.
  2. Проблемни имена от периода на Възраждането: Елена Бенчева; Карамфила Стефанова; Рада Казалийска.
  3. Поетеси от края на XIX и началото на XX век. Ирина Бачокирова. Роза Попова; Екатерина Ненчева. Художествените опити на Лора Каравелова.
  4. Мара Белчева.
  5. Стиловата разноликост в българската поезия през 20-те години на XX век. Поетическите гласове на българката в периода между двете световни войни.
  6. Новаторската лирика на Елисавета Багряна.
  7. Творческият път на Дора Габе, Магда Петканова, Бленика.
  8. Социалната поезия на Мария Грубешлиева. Антивоенната лирика на Христина Стоянова. Проблематичната лирика на Яна Язова. Маринистичната поезия на Весела Страшимирова. Янка Митева, Слава Щиплиева.
  9. Две женски имена сред поетическото поколение на 40-те години на XX век.: Весела Василева и Димана Данева.
  10. Поетически изяви на българката през 50-те и 60-те години: Невена Стефанова, Станка Пенчева, Ваня Петкова и др.
  11. Екзистенциални тревоги в поезията на Блага Димитрова.
  12. Нови поетически търсения в женската лирика през 70-те и 80-те години на XX век: Рада Александрова, Калина Ковачева, Екатерина Йосифова, Маргарита Петкова, Рада Панчовска и др.
  13. Явлението Петя Дубарова.
  14. Някои откроени женски гласове на 90-те години на XX век: Федя Филкова, Мирела Иванова, и др. В ситуация на постмодернизъм – във и извън него: Кристин Димитрова, Оля Стоянова, Амелия Личева и др. Людмила Балабанова и хайку поезията. Български поетеси от малцинствата. Български поетеси зад граница.
  15. Практически указания за работа с архиви с оглед проучвателска, изследователска и популяризаторска дейност, свързана с жените творци.

Тема 8.2.7. ЧАВДАР МУТАФОВ И БЪЛГАРСКИЯ ЛИТЕРАТУРЕН АВАНГАРД

CHAVDAR MUTAFOV AND BULGARIAN LITERATURE AVANT-GARDE

СПЕЦИАЛНОСТ: 2.1.Филология (Нова и съвременна българска литература)

Лектор:

Доц. д-р Александра Антонова

Тематично направление "Нова и съвременна българска литература"

Тел. 0888 692 499

E-mail: alexandra.a.antonova@gmail.com

Хорариум:

25 лекционни часа

Анотация:

Курсът цели да запознае с творческите търсения и находки на един от малкото изцяло завършени авангардни творци – ерудити в България от периода между двете световни войни – Чавдар Мутафов. Инженер и архитект по образование, той се изявява в периода 1919-1944г. като интересен белетрист, стилист, есеист, вещ художествен критик и теоретик, редактор и сказчик. Творческите търсения на Чавдар Мутафов са разгледани в руслото и контекста на художествените тенденции в европейския авангард, които специфично, но плодотворно се развиват в България, съпътствани от забележителна критическа рецепция.

Теми:

  1. Български литературен авангард. Чавдар Мутафов – теоретик и критик.
    • За понятията "модернизъм" и "авангард". Развитие и разнообразие на авангардните концепции и течения в Европа с акцент върху развитието на експресионизма в Германия (2 часа)
    • Български литературен авангард . Специфика, представители, издания, манифестни текстове (2 часа)
    • Българският експресионизъм. Концепции, представители (3 часа)
    • Критическа рецепция на ававгарда (1 час)
  2. Чавдар Мутафов като художествен теоретик и критик. Есета и изкуствоведски статии, статии за кино, театър, танц. (3 часа)
    • Чавдар Мутафов и условността на изобразяването в авангардните естетики – схващания за орнамент, декоративност, знак и образ.(1 час)
    • Чавдар Мутафов и естетиката на експресионизма. (1 час)
    • Чавдар Мутафов и естетиките на футуризма, кубизма, сюрреализма.(1 час)
    • Банално изкуство и експресионизъм в творческите търсения на Чавдар Мутафов (1 час)
  3. Белетристиката на Чавдар Мутафов.
    • Художествено пространство в "Марионетки". Изразни особености и находки. Текстологичен анализ.(2 часа)
    • "Покерът на темпераментите". Изразни особености и находки. Текстологичен анализ.(2 часа)
    • Как да четем романа "Дилетант". Възможности. Текстологичен анализ.(3 часа)
    • Явления и тенденции на развитие на образа в сборника "Технически разкази". От декоративизъм и експресионизъм към неореализъм и предметизъм. (3 часа)

Начин на оценяване на придобитите от докторанта нови знания:

Събеседване

Тема 8.2.8. ПАЛЕОГРАФИЯ И КОДИКОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКИ РЪКОПИСИ Х–ХVІІ ВЕК

PALAEOGRAPHY AND CODICOLOGY OF BULGARIAN MANUSCRIPTS 10TH–17TH C.

СПЕЦИАЛНОСТИ: 2.1. Филология, Старобългарска литература, средновековна православна култура и литература

Лектор:

доц. д-р Елисавета Мусакова

Тематично направление "Стара българска литература"

Тел. 0897 809354

E-mail: emoussakova@gmail.com

Хорариум:

15 лекционни часа

Анотация:

Целта е студентите да бъдат запознати с основни принципи на палеографския анализ и основните палеографски термини. Очакваният резултат е придобиване на първоначални знания и умения за атрибуиране на почерци и тяхното датиране, както и приложението на знанията при работа с ръкописи. Курсът завършва с практически изпит.

Програма и библиография

Практически изпит

Изпитът ще се състои в идентифициране на непознат оригинал (фрагмент) с кратко описание и датиране, при излагане на съответната аргументация.

Тема 8.2.9. ЕТИКА И ЛИТЕРАТУРА

СПЕЦИАЛНОСТ: Теория на литературата, 05.04.01


Лектор:

доц. д-р Миряна Янакиева

Направление "Теория на литературата"

Тел. 0876 002 793

E-mail: mjnak@abv.bg

Хорариум:

30 лекционни часа

Анотация:

Предложеният курс отговаря на определени водещи съвременни мисловни нагласи, обединени под общото название "етически обрат" в хуманитарните изследвания. След посткантианската традиция на обособяване на изкуството от сфери като тези на познанието или морала, от няколко десетилетия насам въпросът "за какво ни е литературата", според формулировката на френския литературовед Антоан Компаньон, набира все повече актуалност. В контекста на днешните социокултурни реалности, в това число образователни, медийни идр., все по-настоятелно се преосмислят възможностите на литературата да влияе върху конструирането от страна на субекта на модели, по които да възприема себе си, отношенията си към другите и към света като цяло.
Темите, включени в програмата на курса, са разработени главно въз основа на идеите на мислители като Ницше, Витгенщайн, Левинас, Мишел Фуко, Дерида, Цветан Тодоров, Жил Дельоз, Ален Бадиу, Марта Нусбаум и др.

Програма:


Тема 8.2.10. ПРИНЦИПИ И ТЕХНИКИ НА НАУЧНОТО ИЗСЛЕДВАНЕ

СПЕЦИАЛНОСТ: Теория на литературата, 05.04.01


Лектор:

проф. дн Александър Панов

Направление "Теория на литературата"

Тел. 0888 661 981

E-mail: lapnisharan@hotmail.com

Хорариум:

30 лекционни часа

Анотация:

Курсът има подчертано практическа насоченост. Обучаващите се докторанти от хуманитарните специалности очевидно са се насочили към едно по-задълбочено равнище на професионална компетентност, което във всички случаи включва способността да се извършва научно изследване и да се пишат научни текстове. Тази дейност обаче има своите специфики, както по отношение на провеждане на научното изследване, така и по отношение на обективиране на неговите резултати в различни по вид и жанр научни публикации. Курсът си поставя задачата да запознае докторантите с тези техники както на теоретично, така и на практическо равнище. Това предопределя и спецификата при провеждането на занятията. В повечето случаи те ще започват с лекция, представяща в теоретичен план съответната част от проблематиката, след което под формата на семинарно занятие ще се решават практически казуси върху дискутирания проблем. Във втората половина на курса на докторантите ще бъде възложена цялостна разработка на план за научно изследване (по всяка вероятност, свързан с написването на тяхната дисертация) и ще бъдат обсъждани основните аспекти в него – определяне и дефиниране на изследователския обект, формулиране на научна хипотеза, провеждане на необходимите изследвания, структуриране на плана за научния текст.

Програма:

  1. Задачи и цели на научното изследване
  2. Критерии за научност
  3. Видове научни текстове
  4. Основни жанрове на научния текст
  5. Видове източници на научното изследване и принципи за работа с тях
  6. Избор на тема
  7. Съдържателна структура на научния текст
  8. Съставяне план на научната разработка
  9. Съставяне на начална библиография и работа с източниците
  10. Принципи и стандарти за позоваване и цитиране
  11. Комуникативна структура на научната разработка
  12. Написване и оформяне на научния текст

Начин на оценяване:

Курсова работа

Тема 8.2.11. ЛИТЕРАТУРНА АНТРОПОЛОГИЯ

Лектор:

проф. дн Александър Панов

Тел. 0888 661 981

E-mail: lapnisharan@hotmail.com

Хорариум:

30 лекционни часа

Анотация:

Добре е курсът да обхваща поне два семестъра – 60 часа лекции и определен брой семинарни занятия. Част от проблемите, разглеждани в него са познати на студентите от курсовете по обща литературна теория, но са разгледани по нов начин – през проблема за мястото на художествената дейност в човешкия социум. Най-напред са представени задачите и методите на общата антропология, за да се намерят допирните точки между нейния изследователски обект и този на литературознанието. Постепенно се навлиза в специфичната литературоведска проблематика, разгледана през аспекта за ролята на словесността при формиране на колективната и индивидуалната менталност на човека и неговите общности. Подробно се разглеждат основните механизми за строеж и функциониране на художествените дискурси с оглед на тяхната същност като специфично социално действие. В хода на лекционния курс се представят и някои от най-значимите теории, разглеждащи художествената дейност като антропологически проблем.

Лекции и препоръчителна литература


Тема 8.2.12. КОНЦЕПТУАЛИЗИРАНЕ НА СИМВОЛИТЕ И МЕТАФОРИТЕ

CONCEPTUALIZING SYMBOLS AND METAPHORS FROM EVERYDAY LIFE (On Charles Peirce’s philosophy)

Лектор:

Професор Иван Младенов д.ф.н.

Prof. Dr. Ivan Mladenov

Тел. (+ 359 2) 979-29-90

E-mail: mladenovivan@hotmail.com

Информация за курса

Course Information


Тема 8.2.13. АМЕРИКАНСКИ ПРАГМАТИЗЪМ И СЕМИОТИКА

PRAGMATISM AND SEMIOTICS

Лектор:

Професор Иван Младенов д.ф.н.

Prof. Dr. Ivan Mladenov

Тел. (+ 359 2) 979-29-90

E-mail: mladenovivan@hotmail.com

Информация за курса

Course Information


Тема 8.2.14. СЕМИОТИЧНАТА ИДЕЯ В ПОЗНАНИЕТО

Лектор:

Професор Иван Младенов д.ф.н.

Prof. Dr. Ivan Mladenov

Тел. (+ 359 2) 979-29-90

E-mail: mladenovivan@hotmail.com

Информация за курса


Тема 8.2.15. ИДЕИ ЗА ЗНАНИЯТА (ЕПИСТЕМОЛОГИЯ)

IDEAS OF KNOWLEDGE

Лектор:

Професор Иван Младенов д.ф.н.

Prof. Dr. Ivan Mladenov

Тел. (+ 359 2) 979-29-90

E-mail: mladenovivan@hotmail.com

Информация за курса

Course Information


Тема 8.2.16. РАБОТА ВЪРХУ НАУЧЕН ТЕКСТ

WORK ON SCIENTIFIC TEXT

Лектор:

доц. д-р Пенка Ватова

Направление "Нова и съвременна българска литература"

Тел. 0887866949

E-mail: penka.vatova@gmail.com

Хорариум:

30 лекционни часа

Анотация:

Курсът е с подчертана практическа насоченост. Мотивиран е от наблюдаваното неумение на докторантите да оформят научните си текстове в редица отношения: стилово, езиково, библиографски и пр. Стремежът му е да опресни знанието върху правописната норма, да даде практически правила за писмено и устно изразяване, да въведе докторантите в принципите на редактирането и оформянето на научния текст за печат, апробация или представяне на научен форум, да предложи знания и умения за съставянето на справочен апарат към научното изследване, за създаването на анотация, резюме, автореферат и рецензия.

Часовете ще се провеждат под формата на практически занятия, предхождани с въвеждане в съответната тема от лектора. Текущата проверка на усвоените знания и умения ще се осъществява с възлагане на извънкласни задачи, а крайното оценяване ще е въз основа на текущия контрол и финална писмена задача.

Програма:


Тема 8.2.16. РАБОТА ВЪРХУ НАУЧЕН ТЕКСТ

WORK ON SCIENTIFIC TEXT

Лектор:

доц. д-р Пенка Ватова

Направление "Нова и съвременна българска литература"

Тел. 0887866949

E-mail: penka.vatova@gmail.com

Хорариум:

30 лекционни часа

Анотация:

Курсът е с подчертана практическа насоченост. Мотивиран е от наблюдаваното неумение на докторантите да оформят научните си текстове в редица отношения: стилово, езиково, библиографски и пр. Стремежът му е да опресни знанието върху правописната норма, да даде практически правила за писмено и устно изразяване, да въведе докторантите в принципите на редактирането и оформянето на научния текст за печат, апробация или представяне на научен форум, да предложи знания и умения за съставянето на справочен апарат към научното изследване, за създаването на анотация, резюме, автореферат и рецензия.

Часовете ще се провеждат под формата на практически занятия, предхождани с въвеждане в съответната тема от лектора. Текущата проверка на усвоените знания и умения ще се осъществява с възлагане на извънкласни задачи, а крайното оценяване ще е въз основа на текущия контрол и финална писмена задача.

Програма:

 


8.3 - ИНСТИТУТ ЗА БАЛКАНИСТИКА С ЦЕНТЪР ПО ТРАКОЛОГИЯ

София 1000, ул. "Московска" – 45


Тема 8.3.1. КУЛТЪТ КЪМ ХЕРОИТЕ В ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК ПРЕЗ ДРЕВНОСТТА

Лектор:

Проф. дин Валерия Фол

Тел. 0888 87 34 43

E-mail: valeriafol@gmail.com

Хорариум:

30 часа

Анотация:

Курсът лекции запознава докторантите с почитта на хероите в Елада и древна Тракия. След терминологическото и историографско въведение по проблематиката в курса се разглеждат видове херои според писмените извори, като се обръща специално внимание на смяната на епохите и респективно на религиозната концепция за хероите и функциите, с които се натоварват различните типове херои. Отдаване на почит към хероите в големите елински светилища според писмената традиция и археологическите наблюдения, компаративен анализ. Различия в жертвоприношенията за херои и за богове според писмената традиция и археологически данни. Традиционно използвани критерии за разпознаване на хероон. Винаги ли са валидни тези критерии?

Теми
  1. Историграфско въведение
  2. Терминологическо въведение
  3. Видове херои – извори, историография
  4. Хероите в епоса
  5. Смяна на епохи – смяна на концепции. Концепцията за хероите в епическата традиция
  6. Функции на хероите
  7. Как е отдавана почит и са славени хероите – анализ на писмените свидетелства
  8. Хероят от Левканди
  9. Хероони в големите елински светилища
  10. Различия в жертвоприношенията на херои и на богове, терминология в писмените извори; археологическа действителност
  11. Олтари в свещените територии
  12. Традиционно използвани критерии за разпознаване на хероон. Валидни ли са тези критерии винаги?
  13. Валидни ли са тези критерии винаги?
  14. Павзаний – сведения за херои
  15. От хероя към светеца

  16. Начин на оценяване на придобитите от докторанта нови знания – събеседване.

Тема 8.3.2. ПРАВОСЛАВИЕ И КАТОЛИЦИЗЪМ В БЪЛГАРСКОТО ИСТОРИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО 1878 – 1989 Г.

ORTHODOXY AND CATHOLICISM IN THE BULGARIAN HISTORICAL SPACE 1878 - 1989

Лектор:

Проф. дин Светлозар Елдъров

Prof. Svetlozar Eldarov, Dr. Sc.

Тел. +359 888 320 506

E-mail: sveldarov@abv.bg

Хорариум:

30 часа

Анотация:

Религията заема важно място в личния, обществения и политическия живот на българите, без чието познаване не може пълноценно да се разбере и същността на много събития от българската история. Като еманация на двата могъщи полюса на политическа гравитация – Изтока и Запада, между които през цялото си историческо битие се е раздвоявала България, православието и католицизмът, респективно източното и западното християнство, оставят дълбока и трайна следа в културноисторическото развитие и в народопсихологията на българския народ. От Освобождението до края на Втората световна война източното православие е господстващо по конституция вероизповедание в България. Влиянието на Българската православна църква се простира от най-интимните сфери на семейния живот до функционирането на държавните институции. Българската екзархия не е само символ на национално единство, но и важен играч в политическата история на страната. Официално признати за представители на легитимно вероизповедание, католиците от източен и западен обред в България често са възприемани като агенти на "чужда пропаганда". Тоталитарният режим коренно променя мястото и ролята на религията в живота на държавата, обществото и индивида, но в стремежа си за инструментализация на църквата самият той ще тръгне по пътя на компромиса. Всичко това определя целта на лекционния курс: да даде основни познания на докторанти от академичното направление "Културно-историческо наследство и национална идентичност" за мястото, ролята и значението на източното и западното християнство в българската история от 1878 до 1989 г. Лекциите са авторски и оригинали, съставени по собствени научни изследвания на лектора в български и чужди архивохранилища и библиотеки и публикувани в редица монографии, студии и статии. Авторът е специализирал църковна история и богословски дисциплини в Папския източен институт в Рим (Pontificio Istituto Orientale). Оценката на знанията ще става със събеседване.

Теми:

  1. Църква, държава и общество в България 1878 – 1912 г.
  2. Трите лица на Католическата църква в България 1878 – 1912 г.
  3. Българските униати в Македония и Одринска Тракия 1878 – 1912 г.
  4. Българската православна църква и войните за национално обединение 1912 – 1918 г.
  5. Униатското движение през 1913 г. Католиците в Първата световна война.
  6. Мъчително обновление: Българската православна църква в периода между двете световни войни.
  7. Под обсадата на държавния национализъм: католиците в България в периода между двете световни войни.
  8. Съдбата на екзархийскто наследство във Вардарска и Егейска Македония. Задгранични мисии на БПЦ.
  9. Духовната мобилизация на Българската православна църква 1939 – 1944.
  10. Тоталитарният режим, "научният атеизъм" и религията в България.
  11. Държавна сигурност срещу българското християнство.
  12. Съжителство по принуда или брак по сметка: мястото и ролята на БПЦ в "реалния социализъм".
  13. Българските епархии в Западна Европа, Америка и Австралия.
  14. Европейското разведряване, Ватиканската остполитика и българските католици.
  15. Православие и католицизъм в преход.

Тема 8.3.3. MАКЕДОНСКИЯТ ВЪПРОС ОТ БЕРЛИНСКИЯ КОНГРЕС ДО ДНЕС

MACEDONIAN QUESTION FROM THE CONGRESS OF BERLIN TO NOW

Лектор:

Проф. дин Светлозар Елдъров

Секция "Балканите през периода 1878 -1945"

Prof. Svetlozar Eldarov, Dr. Sc.

Тел. +359 980 62 97

E-mail: sveldarov@abv.bg

Хорариум:

30 часа

Анотация:

Наричат Македония "Ябълката на раздора" за балканските народи. Няма да е грешка да се оприличи и като "Черната дупка" на Балканите. С каквато и метафора да се представи – дали от античната митология или от съвременната астрономия – безспорен остава фактът, че Македония е разположена в географския център на Балканския полуостров и в средоточието на най-важните събития от балканската история през ХІХ и ХХ век. В нея се сблъскват, триумфират или пропадат национални въжделения, политически програми, безчет човешки съдби. В Македония се кръстосват интересите на великите сили и на балканските държави, за нея се водят борби с всички средства – от дипломацията до войната. Без основното познаване на Македонския въпрос в неговата интегрирана цялост на дипломатически, политически, етно-демографски и културен феномен не може пълноценно да се познава културно-историческото наследство и националната идентичност на Балканите. Лекционният курс има за цел да запознае докторантите с хуманитарен профил с възникването и развитието на Македонския въпрос в контекста на интересите на великите сили и национално-политическите програми на балканските държави, с дипломатическите проекти за неговото решаване или заплитане, с борбите, въстанията и войните за надмощие в Македония. Темите се развиват с авторски и оригинални лекции, създадени в резултат на над 30-годишна научноизследователска дейност на лектора в български и чужди архивохранилища и библиотеки и публикувани в редица монографии, студии и статии. Авторът е член на Македонския научен институт, Тракийския научен институт, Военноисторическата комисия, Българската асоциация по военна история и др. научни организации, които имат пряко отношение към темата на курса. Оценката на знанията ще става със събеседване.

Теми:

  1. Македония през ХІХ век: етно-демографско, политическо, стопанско и културно развитие.
  2. Берлинският конгрес, великите сили и съдбата на Македония.
  3. Претендентите: българското екзархийско дело, гръцката "Мегали идея", сръбското "Начертание".
  4. Националноосвободителни организации и борби на македонските българи.
  5. Други национални движения и чужди пропаганди в Македония.
  6. Македонският въпрос и балканските държави.
  7. Мюрцщегската програма – между неосъществени реформи и необявена война.
  8. Младотурската революция – надежди и разочарования.
  9. Македония в Балканските войни.
  10. Македония в Първата световна война и на Парижката мирна конференция.
  11. Македонският въпрос в периода между двете световни войни.
  12. Коминтернът и Македонския въпрос.
  13. Македония във Втората световна война.
  14. Македонският въпрос в българо-югославските отношения.
  15. Наследството на миналото в нашето съвремие и (не)възможните алтернативи.

Тема 8.3.4. ПЪТУВАНИЯ В ЛЕВАНТА (ІХ – ХІ В.)

TRAVEL AND COMMUNICATIONS IN THE LEVANT IN THE 9TH THROUGH THE 11TH CENTURY

Лектор:

Проф. дин Лиляна Симеонова

Тел. 0886 568 862

E-mail: liliana_simeonova@hotmail.com

Хорариум:

45 часа

Анотация:

Курсът се състои от 45 лекционни часа, които се разпределят в 15 лекции. Основна цел на курса е да покаже, чрез мултидисциплинарен подход към разнороден изворов материал, как Източното Средиземноморие отново се превръща във фокус на пътуванията на дълги разстояния през разглеждания период, след прекъсване от няколко века. Във фокуса на лекционния курс е процесът на възстановяване на маршрутите на търговията на дълги разстояния, а заедно с това – и на останалите видове далечни пътувания. Встъпителните лекции разглеждат разпокъсването на наследената от Късната античност мрежа от комуникации и търговски маршрути в Средиземноморския свят, в резултат от Преселението на народите и създаването на т. нар. варварски кралства (IV-VII в.) и експанзията на исляма в Северна Африка, Близкия изток и Иберийския полуостров (средата на VIII – края на VIII в.). Възстановяването на мрежата от търговски маршрути в Средиземноморието започва през ІХ в. и продължава около 300 г., до началото на Кръстоносните походи, които отново прекрояват мрежата на маршрутите по суша и вода. Акцентира се върху различията между корабоплаването и търговията в доминирания от исляма свят ( т.е., от Западното Средиземноморие покрай бреговете на Северна Африка, Близкия изток до Индийския океан) и в християнския свят, който страда и от вътрешното разделение между източното и западното християнство.

Сред изворите основно място заемат византийските, латинските и арабските автори от разглеждания период, а също така и археологическите материали, вкл. подводната археология, която дава данни за потънали търговски плавателни съдове и техните маршрути. Лекциите са придружени с РР презентации и илюстративен материал от средновековни карти и илюстровани ръкописи.

Основни изисквания: отзиви (в писмен вид) за едно съвременно изследване върху проблематиката на курса и за един средновековен извор, както и една РР презентация върху тема по избор.

Библиография, Извори


Начин на оценяване на придобитите от докторанта нови знания – събеседване.


Тема 8.3.5. ТРАКИЯ ПОНТИКА В КОНТЕКСТА НА ИЗТОЧНОТО СРЕДИЗЕМНОМОРИЕ

THRACIA PONTICA/MARITIME THRACE IN THE CONTEXT OF THE EAST MEDITERRANEAN

Лектор:

Проф. дин Калин Порожанов

Тел. 0889 630 410

E-mail: kalinsp@abv.bg

Хорариум:

30 часа

Анотация:

Курсът лекции Тракия Понтика в контекста на Източното Средиземноморие е предвиден за докторанти.
В курса се разглеждат основните видове извори за възстановяването на историята на древните морски култури. Тези извори са археологически, писмени (вкл. и протописмени) и лингвистични.
Лекциите представят морските култури на Египет, Ханаан (Финикия, Сирия, Палестина), Мала Азия, Гърция, островите Кипър, Крит, някои от островите в Егейско море. Тези историко-географски граници обхващат историко-географското и културно-историческо понятие Източно Средиземноморие. В него се включва и Древна Тракия.
Предлаганият курс лекции има за цел да представи, от културно-историческа гледна точка, по-пълно, комплексно и интердисциплинно крайбрежните морски общества на Източното Средиземноморие от Древността; да ги представи като най-активните контактни зони, които благодарение на тази си същностна характеристика, се развиват по-ускорено и изпреварващо, спрямо обществата от вътрешността на континентите (в случая: Северна Африка, Западна Азия и ЮИ Европа).

Теми:

1. Въведение в проблематиката и хронологията
2. Характеристика на изворите
3. Крайбрежните селища, култови места и храмове
4. Пристанищата – морските врати на древните общества
5. Корабите и другите плавателни съдове
6. Древните котви
7. Морските крайбрежия – контактни зони на древността

Начин на оценяване на придобитите от докторанта нови знания – събеседване.

Тема 8.3.6. ИСТОРИЧЕСКА ОНОМАСТИКА

HISTORICAL ONOMASTICS

Лектор:

проф. дфн Светлана Янакиева

Тел. 0879 402 186

E-mail: s.yanakieva@mail.bg

Хорариум:

30 часа

Анотация:

Курсът е предназначен за докторанти историци. Той цели от една страна да представи на курсистите ономастиката като лингвистична дисциплина с нейните цели и методи на изследване, а от друга и преди всичко – да ги запознае с възможностите ономастичният материал да бъде използван и интерпретиран като исторически извор. Курсът е съобразен преди всичко с научната специалност Стара история и тракология. Темите засягат въпроси на античната ономастика на Балканския полуостров, в Мала Азия и съседните им области: проблеми на различните категории имена, хронологически и стратиграфски проблеми, както и такива за езиковия произход, промените, адаптирането на имената и др. Докторантите придобиват теоретични знания по ономастика и умения да събират и анализират ономастичния материал и да го включват в изследванията си.

Теми, Препоръчителна литература


Начин на оценяване на придобитите от докторанта нови знания – събеседване.


Тема 8.3.7. СТАРОАТИЧЕСКИЯТ ТЕАТЪР: МИТОЛОГИЧЕН ТЕКСТ И ПОЛИТИЧЕСКИ КОНТЕКСТ

OLD ATTIC THEATRE: MYTHOLOGICAL TEXT AND POLITICAL CONTEXT

Лектор:

Проф. д.изк. Ваня Б. Лозанова

Prof. DSc Vanya B. Lozanova

GSM: 0886 64 81 12

E-mail: vanya_lozanov@yahoo.com

Хорариум:

30 часа

Анотация:

Лекционният курс СТАРОГРЪЦКИЯT ТЕАЪР: МИТОЛОГИЧЕН ТЕКСТ И ПОЛИТИЧЕСКИ КОНТЕКСТ е насочен към анатомията на античния и особено на староатическия политически театър като социокомуникативна и ценностна система на атинската демокрация. Той има за цел да въведе по-задълбочено и детайлно докторантите в проблематиката на античния театър като специфично функционално проявление на старогръцката култура, resp. на атинската демокрация, характеризиращо се със своеобразни социално-политически, идеологически и религиозно-политически функции. Търсенето на механизмите на идеологическа и религиозно-политическа трансформация на определени сюжетни кръгове и тяхната интерполация в мито-драматургичната традиция на класическа Атина предполага един по-различен "прочит" на феномена "староатически театър" в античната класическа култура. Курсът е организиран в две основни жанрови подгрупи – трагедия и комедия, успоредно следвайки двупластовата сюжетна линия на:
1). интерпретацията на Дионисовия мито-ритуален цикъл;
2). интерпретацията на Орфико-дионисовия мито-ритуален цикъл.
Анализът е фокусиран върху най-ярките театрални събития и явления, както и върху породената от тях устойчива театрална и литературно-драматургична традиция, върху интертекстуалните явления, мито-ритуалните им структури и схеми, посредством които се осъществяват социалните, идеологическите и политическите внушения на староатическия театър.

Теми:

Начин на оценяване на придобитите от докторанта знания и умения: събеседване.

Тема 8.3.8. РАННАТА РИМСКА ИМПЕРИЯ И ПРОВИНЦИЯ ТРАКИЯ (I-III В.)

EARLY ROMAN EMPIRE AND THE ROMAN PROVINCE OF THRACE. (I-III century AD)

Лектор:

Проф. д.изк. Ваня Б. Лозанова

Prof. DSc Vanya B. Lozanova

GSM: 0886 64 81 12

E-mail: vanya_lozanov@yahoo.com

Хорариум:

30 часа

Анотация:

Курсът има за цел да задълбочи и детайлизира познанията на докторантите в областта на изворознанието и историографските аспекти на проблематиката, свързана с Ранната Римска империя и провинция Тракия в периода от управлението на Октавиан Август до административните реформи на Диоклециан. Акцентите са поставени върху генезиса на римската провинциална система, основните етапи, през които тя преминава, типологията на формите на административна организация и управление. Особено място е отделено на дискусията върху т.нар. "романизация" на провинциалното общество и култура. Общата проблематика е конкретизирана в парадигмата на провинция Тракия в периода I-III в.

Теми:

  1. Ранната римска империя: изворови проблеми.
    1. Типология.
    2. Изворови сбирки и издания.
    3. Методи на изворов анализ.
  2. Историографски ракурси. Рим: от Република към Империя. Римската провинциална система.
  3. Възникване на римската провинциална система: от Август до Септимий Север (27 г.пр.Хр. – 211 г.сл.Хр.). Извороведски проблеми и историографско развитие.
    1. Типология на провинциите и тяхното управление.
    2. Животът в римските провинции: асимилация и съпротива.
    3. Романизация и латинизация: провинциално общество и култура.
    4. Градско и извънградско пространство.
    5. Религиозен живот: между имперските култове и локалните традиции.
  4. Провинция Тракия (I-III в.). Извороведски проблеми и историографско развитие.
    1. Провинция Тракия: от Август до Траян. Териториален обхват и граници.
    2. Административна организация на провинция Тракия – (отново) към въпроса за стратегиите.
    3. Инфраструктура и урбанизация.
    4. Провинция Тракия: от първата половина на 2 в. до реформата на Диоклециан.
Начин на оценяване на придобитите от докторанта знания и умения: събеседване.

Тема 8.3.9. АНТИЧНИ МИСТЕРИЙНИ РЕЛИГИИ И ХРИСТИЯНСТВО

ANCIENT MYSTERIAN RELIGIONS AND CHRISTIANITY

Лектор:

Проф. д.изк. Ваня Б. Лозанова

Prof. DSc Vanya B. Lozanova

GSM: 0886 64 81 12

E-mail: vanya_lozanov@yahoo.com

Хорариум:

30 часа

Анотация:

Настоящият лекционен курс акцентира върху някои от най-значимите проявления на този специфичен тип религиозно-философско поведение в античността и тяхното отношение към генезиса на християнството. Той има за цел да въведе по-задълбочено и детайлно докторантите в проблематиката на някои от най-популярните мистерийни доктрини, техните институции и общества. Мистерийните школи и общества са оказали – пряко и индиректно – особено силно влияние върху генезиса на културата и политиката на цивилизациите. Структурата на организацията, институциите, символиката, теологията са разгледани като своеобразни трансмисии на наследено и иновация на литературни текстове, от една страна, и морални и интелектуални ценности през вековете, от друга. Вниманието е съсредоточено върху анализа на генезиса и структурата на мистерийните култове и общества, на моделната реконструкция на комплекса учение–праксис–вяра въз основа на съхранилите се догматични и исторически текстове, както и на техните рефлексии в християнството и върху съвременната цивилизация като цяло.

Теми:

Начин на оценяване на придобитите от докторанта знания и умения: събеседване.

Тема 8.3.10. ДРЕВНА ТРАКИЯ КАТО МИТОЛОГЕМА НА СТАРОАТИЧЕСКИЯ ТЕАТЪР/КУЛТУРА

ANCIENT THRACIA AS MYTHOLOGEM OF OLD ATTIC THEATRE/CULTURE

Лектор:

Проф. д.изк. Ваня Б. Лозанова

Prof. DSc Vanya B. Lozanova

GSM: 0886 64 81 12

E-mail: vanya_lozanov@yahoo.com

Хорариум:

30 часа

Анотация:

Настоящият лекционен курс има за цел да предложи на докторантите задълбочен анализ на образите на Тракия и траките като специфична функция на Другостта в класическата атинска култура посредством староатическия театър. Централно място в тези функции намират процесите на литературизация на митологичните комплекси и тяхната проекция в староатическата драма и сцена, които имат силни социални и религиозно-политически позиции в системата на Атинската демокрация. Тази им специфика предопределя особената роля на тракийските митологични персонажи и мотиви в празничния контекст на полисния социум през епохата на високата класика.

Теми:

Начин на оценяване на придобитите от докторанта знания и умения: събеседване.

Тема 8.3.11. КУЛТУРНИ ПОЛИТИКИ И ОБРАЗОВАТЕЛНИ РЕФОРМИ В СЪВРЕМЕННА ТУРЦИЯ

CULTURAL POLICIES AND EDUCATIONAL REFORMS IN MODERN TURKEY

This course may also be held in English, upon request.

Лектор:

Доц. д-р Йорданка Бибина,

Ръководител Секция "Културна история на балканските народи"

Assoc. Prof. Dr. Yordanka Bibina

Chair of Cultural History of Balkan Nations Department

Тел. сл. 02/ 980 62 97

E-mail: yorybibina@gmail.com

Хорариум:

30 часа

Анотация:

Курсът е предназначен за историци, културолози, изследователи от други научни дисциплини, които имат интерес към проблемите на управлението на културните процеси (културната политика) и реформите в сферата на висшето образование, наложени от предизвикателствата на глобализационните процеси като цяло, и по-специално - в съседна Турция. Той ще създаде нужната база за възможно сравнение на образователните и културни политики на Балканите, а и в Европа. Целта е докторантите да бъдат запознати със спецификите на социокултурните процеси в съвременна Турция през 20 в. и началото на 21 в., които определят нейната сложно съставена и противоречива културна идентичност. Разглеждат се кемалистките реформи и кемалистката културна политика, които поставят изцяло на нови релси страната и водят до бързото и радикално модернизиране на всички сфери на живота. Особена роля за това играе и културната политика, на която се гледа като на основен националноформиращ и националноконсолидиращ фактор. Те обаче се оказват недостатъчни в по-дългата времева перспектива, за да снемат окончателно основното напрежение между светското и религиозно начало, разделящо турското общество, особено неговите градски и селски сегменти, а в годините след Втората световна война се наблюдава и една съвсем нова динамика в управлението на културата, нови явления в образованието, засилващи впечатлението за «отстъпление» откемалистките реформи от предходния период. Затова ще бъдат анализирани промените, особено в сферата на образованието, предприети от турските правителства в периода след 1945 г., с особен акцент върху новите явления след 1980 г. (след военният преврат) и особено в последните 10 години. Запознаването с турския опит ще допринесе за по-доброто ситуиране на българските политики в тези сфери и ще разшири познанието на докторантите за немалко от острите проблеми в Турция днес, особено този за възможността религията и религиозното начало отново да заемат по-силни позиции в културния й живот, променяйки характера на социалните отношения. Това е особено важно предвид лидерското положение, което Турция се стреми да заеме на Балканите. Предвижда се разработка на курсови работи и участие в семинари.

Annotation:

The course is designed for historians, cultural anthropologists, researchers from other disciplines who are interested in the problems of management of cultural processes (cultural policy) and reforms in higher education caused by the challenges of globalization processes in general and in particular - in neighboring Turkey. The course creates the necessary basis for a possible comparison of educational and cultural policies in the Balkans, and Europe. The aim is to introduce and familiarize doctoral students with the specifics of the socio-cultural processes in modern Turkey in the 20 century and early 21 century, which set up its complex and contradictory cultural identity. The kemalist reforms of Mustafa K. Ataturk are stressed and the cultural policy during the first decades of the Turkish Republic, which put the country into all new tracks and lead to rapid and radical modernization of all spheres of life are analyzed and discussed. POutlined is the special role of cultural policy, which is seen as a major factor in nation forming processes and transition from religious community of "umma" to a modern nation. However, in the longer time perspective those proved to be insufficient to finally lift of the main tensions between secular and religious foundations of the Turkish society especially separating its urban and rural segments, so in the years after World War II was also observed an entirely new dynamic in management culture, new developments in education, strengthening the impression of "retreat" from the revolutionary kemalist reforms of the previous period. Therefore, the changes of general course taken by the Turkish governments in the period after 1945, with particular emphasis on new developments since 1980 (after the military coup) and especially in the last 10 years. The special attention will be paid to the latest reforms in the higher education and sciences. Study of Turkish experience will contribute to better positioning of the Bulgarian policy in these areas and will expand knowledge of doctoral students for many of the acute problems in Turkey today, especially on the possibility that religion and religious foundations might again take a stronger position in country’s cultural life thus changing the very nature of social relations and life styles. This is of special importance with regard to the leadership position which Turkey seeks to gain in the Balkans. During the lecturing course students will prepare assignments and participate to seminars.

Тема 8.3.12. СЪВРЕМЕННА ТУРСКА ЛИТЕРАТУРА (20-21 В.)

CONTEMPORARY TURKISH LITERATURE (20TH –EARLY 21ST CENTURIES)

This course may also be held in English, upon request.

Лектор:

Доц. д-р Йорданка Бибина,

Ръководител Секция "Културна история на балканските народи"

Assoc. Prof. Dr. Yordanka Bibina

Chair of Cultural History of Balkan Nations Department

Тел. сл. 02/ 980 62 97

E-mail: yorybibina@gmail.com

Хорариум:

30 часа лекции и 10 часа упражнения

Анотация:

Курсът е предназначен за докторанти в областат на литературата, историци на литературата, балканисти, изследователи в областта на сравнителното литературознание. Целта е докторантите да бъдат запознати със спецификите на литературните процеси в съвременна Турция през 20 в. и началото на 21 в., които имат своите паралели и в останалите балкански страни главно поради по-късното развитие на съвременните жанрове, сложните езикови реформи при налагане на литературните норми на езика, влиянието на европейските литератури и литературни течения както върху формалните, ката и върху съдържателните елементи в балканските литератури, силната фолклорна струя, сравнително по-късното развитие на модернистките течения и т.н. В теоретичен план ще бъде разгледано развитието на съвременната турска литература от зараждането й през Танзимата досега, европеизацията, основните течения в нея, естетическите направления, водещи автори през различните периоди и основни произведения, формиращи нейния облик. Познаването на литературата на съвременна Турция дава възможност за разбиране и проникване в основните особености на националната психика, естетическите предпочитания, култуните ориентации на нацията, постиженията в областта на литературата и мястото й сред литературите в съвременния свят. Тя съществува в огромното разнообразие на произведения и автори, поети, белетристи, майстори на романа и краткия разказ.Нейното богатство е впечатляващо. Ще се търсят приликите и отликите с останалите балкански литератури в съпоставителен план. Предвижда се анализ и работа с конкретни литературни текстове, главно на произведения, преведени на български и/или английски език (които са достъпни у нас). Курсистите ще представят курсови работи и ще участват в семинари.

Annotation:

The course is designed for doctoral students in the field of literature, literary history, Balkan studies, and researchers in the field of Comparative Literature. The aim is to introduce doctoral students to the specifics of literary processes in Modern Turkey in the 20th century and early 21st century, which has its parallels in other Balkan countries, mainly due to the later development of contemporary genres, complex language reforms while imposing new literary norms of the language and strive for democratization of the old and heavy language of previous times, the influence of European literature and literary trends on both the formal and the content related elements in the Balkan literatures, strong folklore stream in them, relatively late development of the modernist currents, etc. The development of modern Turkish literature from its inception in Tanzimat Era, Europeanization, the main currents in her aesthetic directions, leading authors in different periods and major works that form the visage of contemporary Turkish literature will be presented both on theoretical and practical levels. Knowing the literature of modern Turkey allows our better understanding and insight into the main features of the national psyche, aesthetic preferences, cultural orientations of the Turkish nation and its achievements in the field of literature that forms the notion of its place among the literatures of the modern world. Our days Turkish literature exists in a huge variety of works and authors - poets, writers, masters of the novel and short story. The wealth of its forms and appearances is impressive. During the course the student’s attention will be drawn on similarities and differences between Turkish and other Balkan literatures, thus studying it from a comparative perspective. They will work and analyze different literary texts mainly in Bulgarian or English translation that are available at the libraries. Students will submit assignments and participate in seminars.

Тема 8.3.13. НАЦИОНАЛИЗМИ, ИДЕНТИЧНОСТИ И ОБЩЕСТВА В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА

  ДО ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

NATIONALISM, IDENTITIES AND SOCIETIES IN SOUTHEASTERN EUROPE

Лектор:

Доц. д-р Румяна Прешленова

Тел. 02 980 62 97

E-mail: roumiana.preshlenova@yahoo.com

Хорариум:

30 часа

Анотация:

Курсът е предназначен да развие аналитични и съпоставителни умения въз основа на познанията за историческото развитие при прехода от традиционно към модерно общество и от империи към национални държави в Югоизточна Европа. Разглеждат се движещите сили на тези промени, външните влияния и зависимости, възприемането и отхвърлянето на европейски модели за устройство на държавата и обществото в Югоизточна Европа. Проследяват се основните идеологии на епохата и тяхното специфично отражение върху развитието на региона.

Форми на обучение:

лекции, дискусии, индивидуална писмена разработка

Начин на оценяване:

събеседване

Тема 8.3.14. OБЩЕСТВО, ФИНАНСИ И МОНЕТАРНА ПОЛИТИКА В ДРЕВНА ТРАКИЯ 6 В. ПР. ХР.-45 Г. СЛ. ХР.

SOCIETY, FINANCES AND MONETARY POLICY IN ANCIENT THRACE (6TH C BC- AD 45)

Лектор:

Доц. д-р Камен Димитров

Тел. 02 988 17 86

E-mail: kamendimitrov@abv.bg

Хорариум:

30 часа

Анотация:

Курсът представя систематична картина на монетите, сечени и употребявани в древнотракийските земи в условията на тяхното (относително) самостоятелно и обществено развитие, представени по хронологически периоди. Той запознава докторантите с различните общности, секли и използвали монети, тяхната типология, номинали, монетарници, както и с разпространението на находките. Специално внимание се отделя и на монети, сечени извън Тракия, но постъпили и употребявани там заедно с местните, както и с местните имитации на последните. Курсът създава умения у докторантите да разпознават и идентифицират монети, да интерпретират находките в комбинация с другите видове извори във връзка с най-характерните икономически и военно-политически процеси в развитието на древнотракийското общество.

Теми:

  1. Предмет на курса. Основни понятия и методика.
  2. Домонетни форми на пари в Средиземноморието и Древна Тракия 2-1 хил. пр. Хр.
  3. Монети и монетосечене в Древна Тракия през доелинистическата епоха 6- средата на 4 в. пр. Хр.
  4. Монети и монетосечене в Древна Тракия през ранно- и средноелинистическата доелинистическата епоха 340 г.- средата на 2 в. пр. Хр.
  5. Римско военно-политическо и финансово проникване в Древна Тракия средата на 2 в. пр. Хр-45 г. сл. Хр.
Начин на оценяване на придобитите от докторанта нови знания – събеседване.

Тема 8.3.15. РЕЛИГИЯ И МОНЕТОСЕЧЕНЕ В ДРЕВНА ТРАКИЯ 6 В. ПР. ХР.-45 Г. СЛ. ХР.

RELIGION AND COINAGE IN ANCIENT THRACE (6TH C BC- AD 45)

Лектор:

Доц. д-р Камен Димитров

Тел. 02 988 17 86

E-mail: kamendimitrov@abv.bg

Хорариум:

30 часа

Анотация:

Курсът представя систематична картина на монетите, сечени и употребявани в древнотракийските земи в условията на тяхното (относително) самостоятелно и обществено развитие, представени по хронологически периоди. Той запознава докторантите с различните общности, секли и използвали монети в Тракия, с тяхната типология, иконография и религиозно-митологични теми. Курсът създава умения у докторантите да разпознават и идентифицират монети, да идентифицират изображенията и да интерпретират тяхното религиозно съдържание в съпоставка с другите видове извори и в контекста на най-характерните процеси в развитието на общество и религията в Древна Тракия, с възможност придобиване цялостна представа за нейното развитие.

Теми:

  1. Предмет на курса. Основни понятия и методика.
  2. Домонетни форми на пари в Средиземноморието и Древна Тракия 2-1 хил. пр. Хр.
  3. Монети и религия в Древна Тракия през доелинистическата епоха 6- средата на 4 в. пр. Хр.
  4. Монети и религия в Древна Тракия през ранно- и средноелинистическата доелинистическата епоха 340 г.- средата на 2 в. пр. Хр.
  5. Монети и религия в условията на римското военно-политическо и финансово проникване в Древна Тракия средата на 2 в. пр. Хр-45 г. сл. Хр.
  6. Религия и монетосечене в Древна Тракия 6 в. пр. Хр.-45 г. сл. Хр. Традиции, иновации, синкретизъм и исторически условия за тях.
Начин на оценяване на придобитите от докторанта нови знания – събеседване.

Тема 8.3.16. ЦЕНТЪР И ПЕРИФЕРИЯ. ВОЕННО-АДМИНИСТРАТИВНА И МОНЕТАРНА ПОЛИТИКА НА РИМ

И КОНСТАНТИНОПОЛ В ЗЕМИТЕ НА ДРЕВНА ТРАКИЯ (СРЕДАТА НА 2 В. ПР. ХР.-7 В. СЛ. ХР.)

CENTER AND PERIPHERY. MILITARY, ADMINISTRATIVE AND MONETARY POLICY OF ROME

AND CONSTANTINOPLE IN THE LANDS OF ANCIENT THRACE (MID- 2ND C BC- 7 C AD)

Лектор:

Доц. д-р Камен Димитров

Тел. 02 988 17 86

E-mail: kamendimitrov@abv.bg

Хорариум:

30 часа

Анотация:

Курсът представя цялостна картина на монетите, сечени и употребявани в древнотракийските земи в условията на римската експанзия и доминация. Той запознава докторантите с тяхната типология, номинали, монетарници, както и с разпространението на находките. Специално внимание се отделя на продукцията на ателиетата в Мизия и Тракия. Курсът създава умения у докторантите да разпознават и идентифицират монети и да интерпретират находките в контекста на сложните военно-политически, административни, икономически и религиозно-културни взаимоотношения между историческите центрове (Рим и Константинопол) и периферията на империята (източнобалканските провинции) в древността.

Теми:

1. Предмет на курса. Основни понятия и методика.
2. Кратък преглед на монетосеченето в Ю. Италия и Сицилия 5-3 в. пр. Хр.
3. Римско военно-политическо и финансово проникване в Древна Тракия средата на 2 в. пр. Хр-45 г. сл. Хр.
4. Монети и монетосечене в Мизия и Тракия 45-260 г. сл. Хр.
5. Монети и монетосечене в Мизия и Тракия 260-294 г. сл. Хр.
6. Монети и монетосечене в Мизия и Тракия при Късната и източната римски империи 294-491 г. сл. Хр.
7. Монети и монетосечене в Мизия и Тракия при ранновизанийската империя 491- 620 г. сл. Хр.
8. Център и периферия. Исторически и културни аспекти на римското и ранновизантийското монетарно присъствие в древнотракийските земи.

Начин на оценяване на придобитите от докторанта нови знания – събеседване.

Тема 8.3.17. РАННОХРИСТИЯНСКО МОНАШЕСТВО (ІV – VII ВЕК)

EARLY CHRISTIAN MONASTICISM

Лектор:

Гл. ас. д-р Юлия Златкова

Секция "Балканските народи през Средновековието"

Тел. +359 980 62 97

E-mail: julia_iva@abv.bg

Хорариум:

30 часа

Анотация:

Курсът е предназначен за студенти от магистърските програми на специалностите средновековна история и история на Византия и за докторанти. Той е строго специализиран и предполага добро предварително познаване на общата история на епохата. Владеенето на английски език е задължително условие за посещаване на курса. Владеенето на стари езици (гръцки и латински) не е задължително, но се препоръчва.

Всяка тема ще бъде разгледана в рамките на два учебни часа. Първият час се състои от лекция, а вторият от семинарно упражнение, което ще представлява анализ и дискусия върху предварително раздаден текст (най-често извори).

Теми:

  1. Християнството и римският свят през I и II век след Христа
  2. Зараждане на монашеството като "духовен елит" в християнската църква
  3. Модели на монашески живот: Отшелничество и общежитийно монашество
  4. Устройство и организация на манастирите
  5. Сирийското монашество
  6. Жените и монашеството
  7. Християнският светец
  8. "Еретическото" монашество
  9. Поклонническото монашество в Светите земи
  10. Константинополското монашество
  11. Идеолозите на монашеското движение
  12. Източното и западното монашество: Прилики и разлики
  13. Светското и църковното законодателство и манастирите
  14. Религиозното насилие през Късната античност и монашеското участие в религиозните конфликти
  15. Монашество и съвременност: Възраждането на православното монашество в условията на съвременното общество

Тема 8.3.18. ОВЛАСТЯВАНЕ НА ВЯРАТА: КАК ИМПЕРАТОРИТЕ ОВЛАСТИХА ЕПИСКОПИТЕ

THE EMPOWERMENT OF FAITH: HOW EMPERORS EMPOWERED BISHOPS

Лектор:

Гл. ас. д-р Златомира Герджикова

Секция "Балканските народи през Средновековието"

Тел. +359 980 62 97

E-mail: zlatomira.gerdzhikova@gmail.com

Хорариум:

30 часа

Анотация:

Властта е неизменна част от всяко историческо изследване – политическо, социално, икономическо и дори културно.

Властта присъства в ежедневието ни, оказва влияние върху решенията, които вземаме и е неизменна част от социалния ни облик. В този смисъл методите за изследването на властта в различните й форми са необходимо умение за всеки историк, без значение областта на специфичните му интереси.

Този курс предлага възможността за придобиване на необходимите теоретични познания и практически учения за идентифициране на властовите факори; изследване на отношенията, които властовите фактори установяват при различни политически, социални и икономически ситуации; и анализирането на последиците от техните дествия. Въпреки че е базиран на конкретен исторически процес – развитието на църковната структура и е тясно свързан с религиозната власт, знанията и уменията, които ще бъдат придобити по време на курса, могат да бъдат прилагани в други хронологични отрязъци и при изследването на ръзлични проблеми.

Курсът е разделен на три тематични блока- въвеждащ, практически и аналитичен. Трите блока имат за цел развитието на различни умения у участниците в курса.

Въвеждащ – дефиниране на властови проблеми, набавянето на обща информация за хронологичния, географския и културния ареал; набелязване на основните методи за извършване на изследването.

Практически – развиване на уменията за анализ на разнотипен изворов материал.

Аналитичен – съчетаване на информацията от първия етап със сведенията, получени от анализа на изворите и извършване на синтез на информацията.


Тема 8.3.19. БАЛКАНИТЕ МЕЖДУ ИЗТОКА И ЗАПАДА. ИСТОРИЧЕСКА ПЕРСПЕКТИВА

THE BALKANS BETWEEN THE EAST AND THE WEST. HISTORICAL PERSPECTIVE

Лектор:

Гл. ас. д-р Юра Константинова

Секция "Балканите през периода 1878 -1945"

Тел. +359 980 62 97

E-mail: yura.konstantinova@abv.bg

Хорариум:

30 часа

Анотация:

Курсът е посветен на съдбата на европейския югоизток, разгледана през призмата на отношенията Изток-Запад. Убеждението ни е, че за да бъдат правилно разбрани съвременните процеси, протичащи в Югоизточна Европа е необходимо да се проследи развитието им, започвайки от епохата, когато се заплита възелът на балканските противоречия. Поради това хронологическите граници, в които се проследява темата, съвпадат с така наречения "дълъг ХІХ век", обхващащ периода от края на ХVІІІ в. до 1923 г. Акцентът е поставен върху специфичните за всяка балканска страна външнополитически проблеми. В контекста на антитезата Изток – Запад се анализират националните програми на балканските народи и конкретните методи, които се предлагат от политическите елити за тяхното осъществяване. На всички нива на обучението по история се набляга на ролята и значението на Великите сили при определяне съдбата на малките балкански народи, настоящият курс обаче поставя в центъра на вниманието си решенията, които всяка от балканските държави предлага на дилемата "Изток-Запад". Естествено, политиката на Великите сили (акцентът е поставен на Русия и Австро-Унгария, които са двете европейски държави с най-сериозни интереси в региона), конкретните им външнополитически цели в региона и идеологическите концепции, на които те се опират са неразделна част от проблематиката на курса. Специално внимание е обърнато на опитите на балканските народи да осъществят националните си цели, използвайки противоречията между големите европейски държави. Разгледани са различните идеи за създаване на силно политическо обединение в европейския югоизток, независимо от формата, в която се предлага конституирането му - Източна империя или Балканска федерация. Целта на курса е да се посочат корените на противоречията и съюзите на Балканите чрез поставянето им в геополитически и исторически дискурс.

Теми:

1. Източният въпрос като отражение на антитезата Изток – Запад. Политически, икономически и културни измерения, 2 ч. лекции
2. Хабсбургската империя между великоимперски стремежи и славянския въпрос, 2 ч. лекции
3. Руски планове за решаване на Източния въпрос, 2 ч. лекции и 2 ч. упражнение
4. Национализъм, славянско единство и панславизъм, 2 ч. лекции и 2 ч. упражнение.
5. Сърбия от "Начертанието" на Гарашанин към югославизма, 2 ч. лекция
6. България между санстефанската мечта и берлинската реалност, 2 ч. упражнение
7. Гръцката Мегали идея – същност и развитие, 2 ч. лекция
8. Румъния – буфер между три империи, 2 ч. лекция
9. Османската империя – ориентализъм и оксидентализъм, 2 ч. лекция
10. Мюсюлманските общности на Балканите, 2 ч. упражнение
11. Войните на Балканите (1912-1923) – краят на една епоха, 2 ч. лекция и 2 ч. упражнение
12. Проверка на знанията – събеседване.

Тема 8.3.20. ТРАДИЦИЯ И МОДЕРНИЗАЦИЯ В ОСМАНСКОТО ОБЩЕСТВО ОТ КРАЯ НА XVIII ДО КРАЯ НА XIX ВЕК

TRADITIONS AND MODERNITY AMONG THE OTTOMANS (1790S-1890S)

Лектор:

гл. ас. д-р Маргарита Добрева

Секция "Балканите през 15-19 век"

Тел. 02 9806297

E-mail: margarita_dobreva@hotmail.com

Хорариум:

30 часа

Анотация:

От края на ХVІІІ до първите десетилетия на ХІХ век Османската империя е изправена пред сериозни проблеми. Тя все по трудно отстоява своите икономически, политически и териториални пред страните, определящи развитието на Стария континент. Притиснати от националноосвободителните движения на балканските народи, мизерията и чувството за поражение, османците подхващат сражение със себе си и за самите себе си. Чрез реформите те се стремят към изграждането на рационална държава с добра администрация, създаването на условия за развитие на капиталистическите отношения на производство и търговия, налагането на светска идентичност. Управляващият османски елит се стреми да формира личности с ново мислене, вдъхновени от западноевропейските образци, но и познаващи традиционната култура и начин на живот. С оглед на своите актуални цели те предприемат мерки в областта на образованието и осъвременяването на научното познание. Развиват периодичния печат и обновяват разбирането за ролята на религията в обществото. Пътят, който османците извървяват от края на ХVІІІ век до първите десетилетия на ХХ век е наситен с множество политически събития, неизменното чувство за наближаващия край на империята, с вяра, надежди и планове.
В този курс студентите ще се запознаят с онези аспекти от ежедневието на османците, които заедно с историческите събития обуславят развитието на османското общество от края на ХVІІІ век до началото на ХХ век, а в крайна сметка водят до възникването на съвременна Турция.

Теми и литература


Тема 8.3.21. КОМПАРАТИВЕН АНАЛИЗ НА КУЛТОВЕТЕ КЪМ ДИОНИС И ХЕРАКЪЛ В ДРЕВНА ТРАКИЯ

COMPARATIVE ANALYSIS OF THE CULTS OF DIONYSOS AND HERAKLES IN ANCIENT THRACE

Лектор:

гл.ас. д-р Ирина Шопова

Център по тракология към ИБЦТ

Тел. 02 9815853, Мобилен тел.: 0888 929249

E-mail: thracologia@abv.bg

Хорариум:

30 часа

Анотация:

Курсът е предназначен за историци, археолози, епиграфи, културолози и изследователи от други научни дисциплини, които имат интерес към проблемите на древнотракийската устна орфическа вяра. Ще бъдат дискутирани въпросите за хтоничното и соларното начало в орфическата вяра, характеристиките на орфическата доктрина в Древна Тракия, взаимодействията между Тракия, Елада, Египет и индо-иранския културен кръг. На базата на изворов анализ ще се обсъди хипотезата за възприемането на Херакъл като соларна хипостаза на върховното орфическо мъжко божество.

Информация за курса


Тема 8.3.22. ПОЛИТИКА, КУЛТУРА И КАРИКАТУРА

POLITICS, CULTURE, AND CARICATURE

Лектор:

доц. д-р Добринка Парушева

Мобилен тел.: 0885 147377

E-mail: clio_dp@yahoo.co.uk

Хорариум:

30 часа

Анотация:

Целта на този курс е да проследи и анализира отношенията между карикатурата (и карикатуристите) и обектите на окарикатуряване, от една страна, а от друга, между карикатурата (и карикатуристите) и нейната (тяхната) публика. Във фокуса на вниманието са политиката, политическата култура и политическата карикатура в България. Хронологически темите, които са обект на интерес в курса, покриват периода от 1878 до 1944 г. Политическа култура в случая се разбира в смисъла, влаган в това понятие от социалните науки, а именно: психологическа ориентация или отношение на хората към политиката и управлението, което има когнитивен, реактивен и оценъчен аспект.

Информация за курса


Тема 8.3.23. ПРЕВОДИТЕ НА БАЛКАНИТЕ ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО

THE TRANSLATIONS AT THE BALKANS IN THE MIDDLE AGE

Лектор:

Проф. д-р Лора Емилова Тасева

Тел.: 02 9806297

E-mail: ltaseva@yahoo.com

Хорариум:

30 часа

Анотация:

Курсът е преднaзнaчен зa докторанти медиевисти: филолози, които имат основни познания по старобългарски и старогръцки език, а също и историци и културолози с интерес към византийско-славянските книжовни контакти. Целтa е те дa добият познания за обхвата на южнославянскитe преводи от гръцки през Средновековието, основните тенденции и закономерности на продължилия 6-7 века процес на рецепция на византийската литература, особеностите в развоя на преводаческите принципи и техника и ролята на преводната дейност за установяването, изграждането и развитието на книжовната норма на най-стария писмен език на славяните. Специално внимание се отделя на контактните зони между двете култури и исторически сложилите се преводачески школи и центрове на Балканите. Засяга се проблематиката на преводи със спорен оригинал – гръцки или латински. Систематизират се езиково-текстологичните аспекти в изследването на преводния корпус от IX до XIV век и се анализират възможностите на различните подходи и методологии за хронологическо и локално атрибуиране нa преводни текстове и за осветляване на отношението между нормите нa дaденa преводaческa школa и индивидуaлния стил нa нейни изявени предстaвители. Прaктическите зaнятия имaт зa цел не сaмо дa зaтвърдят познaниятa върху стaробългaрските преводaчески школи, но и дa изгрaдят у докторaнтите умения да работят сaмостоятелно с преводни текстове, да aнaлизирaт тяхната ръкописна традиция и разграничават напластяванията в процеса на тиражиране от първоначалния превод, да откриват в текстовете езикови маркери за времето и мястото на възникване на преводите, да установяват проекциите на общите за дадена школа преводачески принципи и специфифичния за даден книжовник преводачески стил.

Информация за курса


Тема 8.3.24. АНТИЧНИ РЕЛИКТИ В ТРАДИЦИОННИТЕ КУЛТУРИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК

ANCIENT RELICS IN THE TRADITIONAL CULTURE OF SOUTH-EASTERN EUROPE

Лектор:

проф. дин Валерия Фол

Практически занимания:

гл. ас. д-р Милен Иванов

Тел.: 0888873443; 0888225614

E-mail: valeriafol@gmail.com; milen0442@gmail.com

Хорариум:

200 часа

Лекции: 30 часа, проф. дин Валерия Фол

Практически занимания (упражнения): 30 часа, гл. ас. д-р Милен Иванов

Самостоятелна работа: 140 часа

Анотация:

Курсът запознава докторантите с най-ярките примери на трансформирана езическа вяра и обредност в християнските култове. Разглеждат се методологически въпроси, историографски школи и се извършва анализ на различни видове извори: писмени (антични, средновековни, записи на анкети и песенни текстове от 19-21 век), веществени паметници (недвижими и движими) и изображения.

Информация за курса


Тема 8.3.25. ИДЕНТИФИКАЦИЯ И КУЛТУРОЛОГИЧЕН АНАЛИЗ НА ИЗОБРАЗИТЕЛНИЯ ЕЗИК НА ТРАКИТЕ. ПРОЧИТ И ДИСКУРСИ

IDENTIFICATION AND ANALYSIS OF THE DEPICTIVE LANGUAGE OF THE THRACIANS. READING AND DISCOURSE

Лектор:

проф. дин Валерия Фол

Практически занимания:

гл. ас. д-р Ружа Попова

Тел.: 0888 87 34 43 (ВФ); 0898 60 92 89 (РП)

E-mail: valeriafol@gmail.com; ruja.popova@gmail.com

Хорариум:

200 часа

Лекции: 30 часа, проф. дин Валерия Фол

Практически занимания (упражнения): 30 часа, гл.ас. д-р Ружа Попова

Самостоятелна работа: 140 часа

Анотация:

Курсът има за цел да запознае докторантите с тракийското изкуство, семантиката и символиката на изобразителния език на траките в широк културно-исторически контекст. Чрез практически занятия в музеи ще получат знания за методите на идентификации и анализ на паметници на тракийското изкуство.

Информация за курса

 


8.4. - ИНСТИТУТ ЗА ИСТОРИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ


Тема 8.4.1. МАЛЦИНСТВА И ЕТНИЧЕСКИ ПОЛИТИКИ В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА

MINORITIES AND ETHNIC POLICIES IN SOUTHEASTERN EUROPE

Лектор:

Доц. д-р Благовест Нягулов

Вlаgоvеst Njаgulov

Тел. сл. 870-8513 (Институт за исторически изследвания), моб. 0888 057 308

E-mail: bna2002@mail.bg

Хорариум:

30 учебни часа (лекции, семинар, самостоятелна работа).

Анотация:

Курсът има за цел да представи и дискутира основните теоретични и практически измерения на темата за малцинствата и съвременните етнически политики в Югоизточна Европа1. Подходът е интердисциплинарен, като обединява достиженията на историята, правото, политологията и етнологията. Особено внимание се отделя на сравнителните анализи. Териториалният обхват включва балканските държави, като регионалната проблематика се вписва в по-широк европейски и световен контекст. Хронологическите рамки обхващат периода на ХХ - началото на XXI век (от края на Първата световна война до наши дни), с акцент върху текущата история след края на Студената война.

Разширена учебна програма:

Лекционният курс е структуриран в два основни блока с оглед на теоретичните и практическите измерения на темата. Курсът започва с изясняването на понятията етнос, нация, национализъм, национална държава, идентичност и др. На тази основа се представят: дискусиите за дефинирането на термина "малцинство"; класификациите на малцинствата (национални, етнически, религиозни и езикови, гранични и вътрешни, компактни и дисперсни, сепаратистки и лоялни, традиционни и нови малцинства, и пр.); видовете малцинствени права (негативни - недискриминация и позитивни - специални права, индивидуални и колективни права, права на човека и права на малцинствата); миграциите като фактор в историята на малцинствата; триадата "държава-приемник – малцинство – държава-майка". Проследяват се различните етнически политики спрямо малцинствата в исторически контекст: геноцид / eтноцид, принудителни изселвания / емиграции и размяна на населения ("етнически прочиствания"), дискриминация и асимилация, интеграция и защита на правата на малцинствата (лицата, принадлежащи към малцинства), културна и териториална автономия на малцинствата. Аспектите на малцинствената проблематика и защитата на малцинствата в конституциите и законодателствата, в държавните структури и в политическия живот се представят с оглед на признаването и юридическия статут на малцинствата, употребата на малцинствените езици, политическото представителство на малцинствата и етническите партии. Мястото на малцинствата в международното право се анализира с акцент върху създаването на общо европейско право в това направление след 1989 г. Универсалните, регионалните и двустранните измерения в международноправната защита на малцинствата се илюстрират със съответните ангажименти на Обществото на народите, Организацията на обединените нации, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Съвета на Европа, Европейския съюз, както и чрез регионалните споразумения и двустранните договори.
В другия тематичен блок се представят конкретно нациите и малцинствата в Югоизточна Европа, както и съвременната история на малцинствените проблеми в региона през ХХ-XXI век в контекста на теорията и практиката на националната държава и основните тенденции в развитие на международните отношения. Специално място се отделя на съвременната проблематика на българските малцинствени общности извън страната, на малцинствата ("етническите групи") в България и на "българския етнически модел" след 1989 г. Дават се общи сведения и за съвременното състояние на малцинствата и за етническите политики в Румъния, в Югославия, държавите в постюгославското пространство и Албания, в Гърция и Турция. При обяснението на конкретните етнически политики на балканските страни спрямо техните "вътрешни" и "външни" малцинства се търсят историческите, политическите и други фактори, определящи съответните сходства и особености. Анализира се мястото на малцинствените проблеми на Балканите в съвременните междудържавни отношения, ролята на международните организации в тяхното регламентиране и отношението на балканските държави към международните стандарти за защита на малцинствата.


1 Чрез термина "етническа политика" се означава влиянието на етническия фактор в политическия живот, както и ролята на политическите фактори за формирането на междуетническите отношения и решаването на етническите проблеми. Терминът "малцинство" се използва в неговия смисъл на група от населението - граждани на една държава, която притежава национални, етнически, религиозни или езикови характеристики, различаващи я отчетливо от останалото население, която е числено по-малобройна от това население, намира се в недоминиращо положение и има обща воля да запази своите специфични характеристики, а индивидите, съставящи тази група, се самоидентифицират с нея.

Тема 8.4.2. УВОД В ИСТОРИЯТА И НЕЙНИТЕ ПОМОЩНИ НАУКИ

INTRODUCTION IN THE HISTORY AND ITS AUXILIARY SCIENCES

Лектор:

Антоанета Георгиева Запрянова

Доц. д-р, секция "Помощни исторически науки и информатика"

Antoaneta Georgieva Zaprianova

Тел. 954-18-35, 0899-35-22-10

E-mail: antos21antos@abv.bg

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Предложеният курс от лекции /30 учебни часа/ има за цел да въведе докторанта в спецификата на историческото познание като система от дисциплини, чиито обект на изследване са отделните помощни исторически науки; да запознае с теоретичните проблеми, които съпътстват работата с различните по вид и произход документи; да разкрие възможностите на интердисциплинарната методология, съчетаваща методите на традиционните /палеография, сфрагистика, хералдика и пр./ помощни исторически науки с други области на хуманитаристиката /социална, историческа, културна антропология, социология, социална психология/. Курсът е адресиран към всички специалности, където документът е обект и средство на ретроспективното познание.

Тема 8.4.3. ДЪРЖАВНО УСТРОЙСТВО И ДЪРЖАВНИ ИНСТИТУЦИИ

НА БЪЛГАРИЯ СПОРЕД ТЪРНОВСКАТА КОНСТИТУЦИЯ (1879-1977 Г.)

BULGARIAS STATE ORGANIZATION END STATE INSTITUTIONS

ACCORDING TO TURNOVO CONSTITUTION (1879-1947)

Лектор:

Доц. д-р Йорданка Маринова Гешева

Research Associate D-r Yordanka Marinova Gesheva

Тел. 958 - 90- 65, 0887 300 991

E-mail: Yordanka_Gesheva@yahoo.com

Хорариум:

25 учебни часа

Анотация:

В предлагания курс ще бъдат разгледани основните положения на Санстефанския и Берлинския договори, касаещи устройството и управлението на българското княжество и на Източна Румелия. Слушателите ще бадат детайлно запознати с устройството и държавните институции по Търновската конституция, с правата и задълженията на държавния глава. Ще бъде направен анализ и съпоставки. Обект на обсъждане ще бъде характерът на първата ни конституция и направените в нея промени. Ще бъдат дискутирани промените в държавното устройство и управление от 1934 и 1944 г.

Тема 8.4.4. ОТ ТРАДИЦИОННО КЪМ ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО.

ПАРТИЙНО-ПОЛИТИЧЕСКА СИСТЕМА И ГРАЖДАНСКИ СЕКТОР В БЪЛГАРИЯ (КРАЯ НА ХІХ- СРЕДАТА НА ХХ В.)

FROM TRADITIONAL TO CIVIL SOCIETY.

A POLITICAL SYSTEM AND CIVIL ORGANIZATION IN BULGARIA (1878–1944)

Лектор:

Доц. Росица Стоянова

Rositsa Stoyanova

Тел. 862-7630

E-mail: rositca_st@abv.bg

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Лекционният курс има за цел да разшири познанията на докторантите по две основополагащи групи от проблеми, свързани с новата българска история. Първият проблемен кръг се отнася до формирането, функционирането и етапите на развитие на партийно-политическата система в края на ХІХ-средата на ХХ в. Изхождайки от виждането, че обучаващите се в тази образователна степен разполагат с определен набор от знания, задачата на тази част от лекционния курс не е да ги запознае с историята на отделните партии. Стремежът е да се задълбочат техните познания, като се очертаят общите и специфичните характеристики на политическите формации, водещите тенденции, да се акцентира върху дискусионни за българската историография въпроси. Специално внимание ще бъде обърнато на анализа на партийните програми, общинските плотформи, организационните статути и пр. На тази база докторантите ще могат да формулират свои виждания и преценки.
Преходът от традиционно към модерно общество включва като основен елемент зараждането и утвърждаването на доброволни граждански обединения. Именно това е и вторият проблемен кръг на курса. Доколкото разработките, посветени на т.нар. "трети сектор" в исторически план са малобройни и пръснати, целта е да се очертаят основните типове организации съобразно устройството и целите им, да се набележат главните посоки на дейност, техните заслуги и слабости, да се акцентира върху динамиката на взаимоотношенията по линията държава-община- граждански структури, да се анализират законовите постановки, засягащи неправителствените организации, външните влияния и тяхното пречупване през местната традиция, мястото и ролята на политическите фактори.
Курсът е насочен към обучаващи се по докторантски програми в специалностите нова и най-нова българска история, балканска история, социология и др.

Тема 8.4.5. ИСТОРИОГРАФИЯ

HISTORIOGRAPHY

Лектор:

Доц. д-р Лизбет Любенова

Doz. d-r Lizbet Lyubenova

Тел. 871-78-45, 0897-76-68-66

E-mail: lisbet@abv.bg

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Целта на дисциплината е да запознае докторантите с една сравнително млада наука – историографията, което е от фундаментално значение за разбирането на световните мисловни процеси и явления. Проследява се динамиката на потребността от историческо хроникиране през вековете. Осъзнаването на човека като част от дадена общност, нуждата от държавност, от историческо присъствие неминуемо пораждат потребност от документиране и съхраняване на значими за личността и народа събития. Така се заражда писменото историческо слово – дворцово, държавно, апокрифно, персонално, професионално. Независимо от превратностите на времето, всяко историческо съчинение носи своето сакрално послание към бъдещите поколения, за които основно е предназначено. Да тълкува, разбира и осмисля историческите писания е само част от задачата на курса по историография. Вниквайки в духа на старите исторически съчинения, докторантите стават съпричастни към идеята за ролята на историческата памет за опазване и съхранение на националната идентичност на българина през вековете.
Курсът е адресиран към всички специалности, тъй като познанията по историография дават панорама на развитието на историческата мисъл през вековете. Наред с това задължително изискване при написване на всяка докторска дисертация е да има историографски анализ, без който е немислимо отразяването на достиженията на предходните автори и подчертаването на личните приноси на докторанта.

Тема 8.4.6. ПОЛИТИКА, ИКОНОМИКА, ОБЩЕСТВО В БЪЛГАРИЯ

ПРЕЗ ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА XX ВЕК

POLITICS, ЕСОNOMICS AND SОСIЕTУ IN ВULGARIA DURING

THE SECOND HALF ОF THE XXTH СЕNTURУ.

Лектор:

Проф. д-р Илияна Илиева Марчева

Iliyana Marcheva, PhD, Prof.

Тел. 0885 76 11 54

E-mail: imarcheva@abv.bg

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Целта на курса е да запознае докторантите от БАН с основните социално-икономически процеси и обуславящите ги външно- и вътрешнополитически решения от средата до края на 20-ти век, които очертават особеностите на индустриалното общество от съветски тип в България и неговото трансформиране в информационно по време на прехода към демокрация и пазарна икономика. Българският случай ще бъде представен на фона на сходните синхронни процеси в Източна Европа и СССР, образуващи по време на Студената война обособения военно-политически, стопански и идеологически Източен блок. Курсът ще бъде изграден основно върху проблемно-хронологическия принцип. Но са предвидени и тематични лекции, които са посветени на резултатите от въздействието върху обществото на политиката и икономическото развитие, които резултати доказват обективната нужда от смяна на системата на държавния социализъм.
Курсът ще завършва със събеседване.
Предназначен е най-вече за докторанти от хуманитарните и обществените науки като социология, икономика, етнология, изкуствознание, литературознание, история.

Тема 8.4.7. МЕЖДУНАРОДНИ МИГРАЦИИ В БЪЛГАРИЯ, КРАЯТ НА ХIХ – СРЕДАТА НА ХХ ВЕК. ИЗВОРИ И МЕТОДИ НА ИЗСЛЕДВАНЕ

INTERNATIONAL MIGRATIONS IN BULGARIA, LATE 19TH – MID-20TH CENTURIES. HISTORICAL SOURCES AND RESEARCH METHODS.

This course may also be held in English, upon request.

Лектор:

Доц. дин Пенка Пейковска

Assoc. Prof. Penka Peykovska D.Sc.

Тел. +359 886 858 385

E-mail: ppykvsk@abv.bg

Хорариум:

30 учебни часа

Контрол и оценяване на придобитите знания и умения:

събеседване

Курсът се предлага на български и на английски език

Анотация:

Целта на курса е да запознае докторантите с основните извори и методи на изследване, чрез които се реконстурира историята и моделите на миграционните потоци "от“ и "към“ България от края на ХIХ до средата на ХХ в. и чрез които се очертават особеностите на тяхната времева динамика, пространствена насоченост, възрастова и полова структура, икономическа интеграция. Специално внимание се отделя на издирването, характеристиката и критиката (външна и вътрешна) на писмените извори: официални документи на институции и организации, преброявания и други статистики, регистри, т. нар. "масови“ извори, както и документи от личен произход (дневници, пътеписи, спомени, писма). Изучават се методи за качествен и количествен анализ, методът на казусите (case study), биографичиният метод.

Annotation:

The course is designed for historians, cultural anthropologists, demographers, researchers from other disciplines who are interested in the modern history of international migrations in Bulgaria.
The target of the course is to acquaint PhD students with the main sources and methods of research for reconstructing the history and patterns of the migration flows from/to Bulgaria from the Late 19th to the mid-20th centuries and for outlining the specifics of their time dynamics, spatial orientation, age and gender structure, economic integration. Special attention is devoted to the discovery, description and critique (external and internal) of written sources: official documents (institutional and organizational records, censuses and other statistics, registers, correspondence, reports, mass or popular sources - documents per se that originate from everyday life situations: marital agreements, land transfers and deeds, mortgage records, birth certificates, career records, etc.) as well as documents of personal origin (diaries, travel notes, letters, memories). Methods of qualitative and quantitative analysis, case study, biographical method, etc. are studied.

 


8.5. - ИНСТИТУТ ЗА ЕТНОЛОГИЯ И ФОЛКЛОРИСТИКА

С ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ


Тема 8.5.1. БАЛКАНСКИ И СЛАВЯНСКИ ФОЛКЛОР

BALKAN AND SLAVIC STUDIES

Лектор:

Доц. д-р Екатерина Анастасова

Секция "Балканска етнология"

Assoc. Prof. Ekaterina Anastasova, PhD

Тел. +359 877 175 657

E-mail: ekaterina_anastasova@yahoo.com

Асистент:

д-р Ирина Коларска-Младенова, гл. асистент

Секция ""Сравнителни фолклористични изследвания"

Irina Kolarska-Mladenova, PhD

Department of Comparative Folklore Studies

Тел. +359 885 933 552

E-mail: irikol@abv.bg

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Лекционният курс за докторанти отразява фолклорните особености на народната традиционна и съвременната култура на балканските и славянските народи. Той се базира на утвърдени теоретични постановки и изследователски методологии, актуални за съвременната фолклористика. Представянето им в конкретни национални, етнически и религиозни контексти, отразяващи мултикултурното разнообразие на Балканите и славянския свят, ще позволи да се изградят академични изследователски умения, необходими за изучаването на динамичните социални и културни процеси, протичащи в посочените региони. Курсът разглежда основните параметри на т. нар. фолклорна култура и процесите на нейното развитие както в традиционното (до-индустриалното), така и в модерното и постмодерното общество. Програмата е организирана около няколко основни теми: славяните като метаетническа общност и основни славистични дебати и изследователски методологии; балканските етнокултурни общности и ролята на фолклора за формирането на балканските идентичности (етнически, национални, религиозни); фолклор и религия (християнство и ислям); градски фолклор и съвременни фолклорни форми; социалистически и пост-социалистически фолклор. По този начин се проследяват географията, историята и динамиката на фолклорните явления и развитието на славистиката и балканистиката в тясна връзка с науките, изследващи човека и обществото.
Програмата дава възможност за изграждане на докторантите като самостоятелни учени, овладяли съвременни изследователски подходи за успешни емпирични и теоретични разработки в областта на славистиката и балканистиката.
Курсът е насочен към докторанти по фолклористика, но би представлявал интерес и за докторанти по етнология, социология и антропология, както и балканистика и културология.
Курсът се предлага на български, руски, френски и на английски език.

Annotation:

The PhD course reflects the folklore specifics of the traditional and the contemporary culture in the Balkan and Slavic regions. It is based on approved theoretical formulations and research methodologies, current for the contemporary folklore studies. Their representation in particular national, ethnical and religious contexts, reflecting the multicultural variety on the Balkans and among the Slavic world, would allow the construction of academic and research skills, necessary for the study of the dynamical social and cultural processes observed in the specified regions. The course considers the main parameters of the so called folk culture and the processes of its development as well as among the traditional (pre-industrial), also in the modern and postmodern society. The programme is organized around few main topics: the Slavs as a meta-ethnical community and the main slavistic debates and research methodologies; the Balkan ethno-cultural communities and the function of folklore for the formation of Balkan identities (ethnical, national, and religious); folklore and religion (Christianity and Islam); urban folklore and contemporary folklore forms; socialist and post-socialist folklore. In this way we trace out the geography, the history and the dynamics of the folklore phenomena and the development of the Slavic and Balkan studies in relation to the sciences, which view as their main object the human and the society.
The program helps the PhD students in the process of their developments as independent scientists, who master the contemporary scientific approaches for successful empirical and theoretical research within the field of the Slavic and Balkan studies.
The course is aimed at the PhD students in the Folklore Department, but would be of interest to the PhD students, performing their research in the area of ethnology, sociology, anthropology, cultural and Balkan studies as well.
The course is available in Bulgarian, Russian, French and English.

Тема 8.5.3. ЕТНОЛОГИЯ НА СОЦИАЛИЗМА И ПОСТСОЦИАЛИЗМА

ETHNOLOGY OF SOCIALISM AND POST-SOCIALISM

Лектор:

Доц. д-р Ана Лулева

Секция "Етнология на социализма и постсоциализма"

Assoc. Prof. Ana Luleva, PhD

Department of Ethnology of Socialism and Post-socialism

Тел. +359 888 714 608

E-mail: analuleva@gmail.com

Асистент:

д-р Цветана Бончева, гл. асистент

Секция "Етнология на социализма и постсоциализма"

Tsvetana Boncheva, PhD

Department of Ethnology of Socialism and Post-socialism

E-mail: boncheva_tsvetana@abv.bg

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Лекционният курс ще запознае докторантите с подходите, методите и понятийния апарат, използвани в етнологичните изследвания на социализма и постсоциализма: социалистическото и постсоциалистическото общества като обекти на етнологията, основни теоретични парадигми и понятия; историография, методология на етнологичното изследване - качествени и количествени методи и съчетаването им. Ще бъдат представени основни аспекти на всекидневната култура на социализма и тяхното трансформиране в постсоциалистическия период: родство и родствени отношения; семейство, брак, конструиране на половете; култура на паметта; трудов свят; динамика на културните и етническите общности и идентичности: евреи, гърци, каракачани, гагаузи, българи в Украйна и Молдова/бесарабски българи.
Курсът ще бъде ориентиран към докторантите по етнология, но едновременно с това той ще предлага знания, които могат да бъдат полезни и за докторанти от други специалности – напр. история, фолклористика, антропология, социология, политология и др.
Курсът се предлага на български, английски и немски език.

Annotation:

The lecture course will present the main approaches, methods and categories, used in the ethnological research of socialism and post-socialism: the socialist and post-socialist societies as ethnological objects, basic theoretical paradigms; historiography, methodology of the ethnological research - qualitative and quantitative methods. Also, the basic aspects of the everyday culture of socialism and their transformation in the post-socialist period will be introduced: kinship and kinship relationships; family, marriage, gender construction, memory culture; labour culture; dynamic of the cultural and ethnical groups and identities: Jews, Greeks, Karakachans, Gagauzes, Bessarabian Bulgarians in Ukraine and Moldova. The course will be appropriate for the ethnology PhD students and also for those who study history, folklore, social anthropology, sociology, political sciences etc.
The course is available in Bulgarian, English and German.

Тема 8.5.4. ЕТНОЛОГИЯ НА БАЛКАНИТЕ

ETHNOLOGY OF THE BALKANS

Лектор:

Доц. д-р Елена Марушиакова

Секция «Балканска етнология»

Assoc. Prof. Elena Marushiakova, PhD

Balkan Ethnology Department

Тел. +3592 850 55 40

E-mail: studiiromani@geobiz.net

Асистент:

д-р Йелис Еролова, гл. асистент

Секция «Балканска етнология»

Yelis Erolova, PhD

Balkan Ethnology Department

Тел. +359 885 565 302

E-mail: kham@abv.bg

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Лекционният курс за докторанти ще представи в обобщен вид основните параметри на етно-културнато наследство на балканските народи и неговите съвременни измерения. Като основа на курса ще бъдат очертани основните концептуални понятия и аналитични етноложки техники, които ще ги доведат до разбиране на процесите, протичащи в различните етно-национални, етно-религиозни и етно-културни общности на Балканите. Той дава възможност на докторантите да получат познания за основните етноложки параметри на балканските народи и различни видове общности в "традиционното", т.е. до-индустриалното общество, в процеса на модернизация и в наши дни. Като основни, ключови теми са определени проблемите на етничността, националните, регионалните и общностните идентичности, религиозните измерения на етно-културата, семейно-родствените и социални мрежи, миграциите и мобилността на балканските народи, преходът им към модерност и пост-модерност.
Този курс има особено важно значение за изграждане на нова персонална перспектива за всеки докторант, помагаща за по-добра ориентация в мултикултурното ни общество, в процеса на глобализация.
Курсът ще бъде ориентиран към докторантите по етнология, но едновременно с това той ще предлага познания, които могат да бъдат необходими и за докторанти от други специалности – история, фолклористика, антропология, социология и др. под.
Курсът се предлага на български, немски, английски, руски, словашки и ромски езици.

Annotation:

The PhD course will present in generalized and summarized form the main parameters of the ethno-cultural heritage of the Balkan people and its contemporary dimensions. As bases of the course the fundamental conceptual notions and analytic ethnologic techniques will be outlined, which will lead to understanding of the processes, which are flowing among the different ethno-national, ethno religious and ethno cultural communities on the Balkans. The PhD course gives the possibilities to receive knowledge about the main ethnologic parameters of the Balkan people, and the different kinds of communities in the "traditional", i.e. pre-industrial society, in the process of modernization and up till nowadays. As main, key themes are determined the issues of ethnicity, national, regional and community identities, the religious dimensions of the ethno-culture, the family-relative and social networks, migrations and mobility of the Balkan people, and their transition to modern and post-modern.
This course is very significant for the establishment of new personal perspective of each PhD students, which helps for better orientation in our multicultural community, in the process of globalization.
The course will be oriented towards the PhD students in ethnology, but together with that it will give fundamental knowledge, which can be used also for PhD students from wide range of other subjects in field of social sciences and humanities, and especially for history, folklore, and social anthropology, sociology, political sciences etc.
The course is available in Bulgarian, German, English, Russian, Slovak and Romani.

Тема 8.5.5. ЦИГАНИ / РОМА (ИСТОРИЯ, ТРАДИЦИИ, СЪВРЕМЕННОСТ)

GYPSIES/ROMA (HISTORY, TRADITIONS, MODERN TIMES)

Лектор:

Доц. д-р Веселин Попов

Секция "Балканска етнология"

Assoc. Prof. Veselin Popov, PhD

Balkan Ethnology Department

Тел. +3592 850 55 40

E-mail: studiiromani@geobiz.net

Асистент:

д-р Магдалена Славкова, гл. асистент

Секция "Балканска етнология"

Magdalena Slavkova, PhD

Balkan Ethnology Department

Тел. +359 887 647 405

E-mail: magdalenaslavkova@yahoo.com

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Лекционният курс за докторанти ще представи в най-общи рамки историята и съвременото състояние на циганите (Рома и други цигански общности) в глобален мащаб, със специален акцент върху България.
В курса ще бъдат представени произходът и ранната история на циганите; разселването им по света, заселването им на Балканите и в Западна Европа и историческата съдба им през Средновековието; новите цигански миграции (ХIХ-ХХ в.) и съвременното им разпространение в различни страни. Ще се очертаe общата структура на хетерогенната циганска общност/общности и ще се представят нейните етно-социални подразделения с техните основни етно-културни характеристики. Ще се разкрият съществуващите различни модели на държавни политики по отношение на циганите в исторически план и съвременните им варианти, както и развитието на ромския неправителствен сектор. Ще се покажат и съвременните опити за конструиране на ромска "нация", както и търсенето на нови идентичности при други части от общността.
Курсът ще бъде ориентиран към докторантите по етнология, но едновременно с това той ще предлага знания, които могат да бъдат необходими и за докторанти от други специалности – напр. история, фолклористика, антропология, социология, политология и др. под.
Курсът се предлага на български и на английски език.

Annotation:

The PhD course will present in generalized and summarized form the main parameters of the history and contemporary dimensions of the Gypsies (Roma and other communities) worldwide, with special stress on Bulgaria.
The PhD course will present the origin and early history of the Gypsies, beginning of their migrations from the country of origin, their presence on the Balkans, migration to the Western Europe, their historical fate during the Middle ages, new migrations (19th and 20th centuries) and their contemporary distribution in various countries of the world. The general structure of the heterogeneous Gypsy communities will be outlined and the main ethno-social subdivisions with their main ethno-cultural characteristics will be presented. The PhD students will be introduced to the different patterns of the state politics in regards to the Gypsies in history and nowadays, as well as to the Romani non-governmental sector. The contemporary attempts for construction of the "Roma Nation" will be presented and analyzed as well as the processes of searching of the new identities among part of the Gypsy communities.
The course will be oriented towards the PhD students in ethnology, but together with that it will give knowledge, which can be used also for PhD students from wide range of other subjects in field of social sciences and humanities, and especially for history, folklore, and social anthropology, sociology, political sciences etc.
The course is available in Bulgarian and English.

Тема 8.5.6. КАЛЕНДАРНИ ПРАЗНИЦИ НА БАЛКАНСКИТЕ НАРОДИ

CALENDAR CUSTOMS OF BALKAN NATIONS

Лектор:

Проф. дин Рачко Попов

Секция "Балканска етнология"

Prof. Rachko Popov, Dr.Sc.

Balkan Ethnology Department

Тел. +359887603693

E-mail: balkan_ethnobg@yahoo.co.uk

Асистент:

София Захова

Секция "Балканска етнология"

Sofia Zahova

Balkan Ethnology Department

Тел. +359898909999

E-mail: szahova@yahoo.com

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Курсът цели да запознае студентите с основните празнично-обредни цикли в традиционния народен календар на балканските народи. Според светогледа и обредната практика на всички етнически и конфесионални общности на Балканите народният календар е двуцикличен и се дели на зимен и летен сезон. За това свидетелстват редица народни поговорки от България, Румъния, Гърция, Сърбия и Босна, Албания. По този начин е организирана и стопанската година, чиито основни разделни маркери в календара са празниците в чест на Св. Димитър (Св. Мартин при католиците, Касъм при мюсюлманите) и на Св. Георги (Св. Юрай при католиците и Хъдерлез при мюсюлманите). Очертават се и редица изоморфни варианти на това двусезонно годишно и стопанско деление на годината, които най-често се маркират от дните на онези християнски светци, които имат зимно и лятно честване според христитиянския календар. Основните етнографски извори по проблема са от втората половина на ХІХ и началото на ХХ в. Особено значение се отдава на явлението "народно" или "синкретично християнство" или "битов" или "хетеродоксален ислям", което изцяло характеризира традиционната календарна обредност на всички балкански народи. В своята основна същност то обединява наследените от езичеството вярвания и представи и съотнасянето им към съответните християнски или шиитски култове към светците. Обръща се внимание на някои основни фактори, които влияят върху представите за светците и тяхната календарна обредност – географски, религиозен, езиков (значението на народната етимология за формирането на определен кръг от вярвания и обреди). Основни понятия в курса: народен календар, християнство, католицизъм и ислям, култ към светците, обичаи и обреди, видове магически практики, видове календарни табута, етнически, религиозни и социални функции на календарните празници.
Курсът се предлага на български, немски и английски език.

Annotation:

This course aim at introducing of students with basic festive-custom’s cycles in the traditional folk calendar of Balkan nations. According to world outlook and custom’s practices of all ethnic and confessional societies on the Balkans, folk calendar is a complex of two cycles and have divided to winter and summer seasons. A lot of folk proverbs from Bulgaria, Romania, Greece, Serbia and Bosnia, Albania testify about this. The economic year has organized in this way too as it main two holydays are Sveti Dimitar (St. Martin at Catholics; Kasam at Muslims) and Sveti Georgi (St. Yuraj at Catholics; Haderlez at Muslims). There can be outlined a set of isomorphous versions of this two season’s year and economic division of the year which most often are marked by days of those Christian saints which have winter and summer celebration according to Christian calendar. Fundamental ethnographic sources in this problematic have been dated from the second half of XIX and the beginning of XX century.
The course is available in Bulgarian, German and English.

Тема 8.5.7. ТЕРЕННОТО ИЗСЛЕДВАНЕ В АНТРОПОЛОГИЯТА: ИЗУЧАВАНЕ НА СЛУЧАИ

FIELDWORK RESEARCH IN ANTHROPOLOGY: ANALYSES OF CASE STUDIES

Лектор:

Доц. д-р Валентина Ганева-Райчева

Секция "Антропология на словесните традиции"

Assoc. Prof. Valentina Ganeva-Raycheva, PhD

Department of Verbal Traditions

Тел. +3592 979 30 11; +3592 828 39 25; +3598 98 79 22 85

E-mail: valrai@abv.bg

Хорариум:

30 часа (теоретични ракурси на проблема - 10 часа; работен семинар – 15 часа; самостоятелна работа – 5 часа)

Credits:

30 hours (theoretical approaches to the problem - 10 hours; working seminar – 15 hours; self-study – 5 hours)

Анотация:

Курсът има за цел да представи антроположката проблематика чрез теренното изследване. Овладяването на специфичните форми, методи и процедури на антроположкото проучване става в процеса на разглеждане на конкретни случаи, визиращи различна екологична и обществена среда (равнина, планина, море; село, град; диаспорно съществуване).
Друга важна цел на курса е докторантите да добият представа за реални проекти, свързани с проучване на културни специфики на конкретни етнични и религиозни общности в България, на миграциите и човешката мобилност, на конструиране на наследства и културна идентичност, както и за възможните подходи към тяхното изследване.
Завършилите курса ще получат познания за спецификите на един проект за теренно антроположко изследване; ще овладеят необходимия теоретичен инструментариум за проблематизиране на теренната информация; ще добият практически умения за документиране на културни факти и явления.
В зависимост от темата и подготовката на докторанта курсът може да претърпи промени и нови акценти.
Начин на оценяване: активност по време на семинарите и писмени разработки по определени теми.
Курсът се предлага на български и английски език.

Annotation:

The course is aimed at representing the anthropological problem field as reflected in fieldwork research. The acquisition of specific forms, methods and procedures of anthropological investigation will be achieved by way of reviewing specific cases referring to different ecological and social environments (established in the planes, mountains, littoral regions, villages, towns or diasporas).
Another important objective of the doctoral course is connected to gaining acquaintance about already finished or ongoing projects whose aim is the study of the cultural peculiarities of the specific ethnic or religious communities in Bulgaria, their migration and human mobility, the construction of their heritage and cultural identity, as well as the possible approaches to their study.
The PhD students will build up their knowledge about the specifics of an anthropological fieldwork research and will have the ability to master the necessary theoretical tools for the problematization of fieldwork information. They will also gain practical skills for the documentation of cultural facts and phenomena.
Depending on the topic and the preparation of the students involved in the doctoral course, some minor changes might occur or some new accents might be needed.
Method of assessment: monitoring student activity during the seminar meetings and written assignments on specific topics.
The course is available in Bulgarian and English.

Тема 8.5.8. ЕТНИЧНОСТ И НАЦИОНАЛИЗМИ В СЪВРЕМЕННИЯ СВЯТ

ETHNICITY AND NATIONALISMS IN CONTEMPORARY WORLD

Лектор:

Доц. д-р Валентина Ганева-Райчева

Секция "Антропология на словесните традиции"

Assoc. Prof. Valentina Ganeva-Raycheva, PhD

Department of Verbal Traditions

Тел. +3592 979 30 11; +3592 828 39 25; +3598 98 79 22 85

E-mail: valrai@abv.bg

Хорариум:

30 часа

Анотация:

Курсът има за цел да постави сложните и нееднозначни въпроси, свързани с етноса като човешка общност и етничността. Съдържателният план засяга и отразява осмислянето на етничната проблематика през последните години. Разглеждането на етничните общности и етничните връзки акцентира върху техните модерни и инструментални употреби. Засяга се проблемът за нацията и национализмите: еволюция на понятията, същност, корени и източници, трансформация и динамика. Важно място заема конструирането на личностната и общностната идентичност чрез изказите на етничното и религиозното. Откроява се тяхната роля за изграждане и поддържане на ментални структури и културни модели при различните общности. Основно внимание се отделя на етничната палитра в България. Проблемите се разглеждат в балкански и европейски контекст. Дава се познание за интеретнични културни контакти, за процеси на акултурация, за ситуации на диалог и липсата на такъв между различни етнични общности. По време на занятията студентите ще се запознаят с конкретни изследвания, свързани с етничното, с разработвани проекти по проблематиката, с видео- и фотодокументация на културни прояви и специфики на отделни общности у нас.
Акцентите на курса могат да бъдат променяни в зависимост от темата и подготовката на докторанта.
Начин на оценяване: активност по време на семинарите и писмен текст (курсова работа).

Annotation:

The course is aimed at representing the complex and ambiguous issues related to ethnos as a human community and as an ethnic entity. The content of the course includes and reflects the understandings of ethnicity and its problems in the recent years. The interpretation of the different ethnic communities and ethnic relations is focused at their instrumental and modern uses. The problems are related to nation and nationalism: i.e. the evolution of concepts, their inner essence, their roots and sources, as well as their transformation and dynamism. The construction of personal and community identity through speech and religious ethic will be specially outlined. The palette of the ethnic groups in Bulgaria receives special attention as well. The problems are reviewed in Balkan and European contexts. Knowledge about interethnic and cultural contacts is offered, the processes of acculturation are given due attention, the situations of dialogue and lack of dialogue between the different ethnic communities are also introduced. During the classes the students will be offered information about specific research related to ethnicity, about the development of projects on these problems, about video and photographic documentation of cultural activities and about the peculiarities of the different communities.
The emphases of the course can be changed depending on the specific topic and the capability of the doctoral students involved in the course.
Method of assessment: monitoring student activity during the workshops and written assignment (coursework).
The course is available in Bulgarian and English.

Тема 8.5.9. ТРАДИЦИОННИ НАРОДНИ ИНСТИТУЦИИ И НОРМАТИВНОСТ НА БАЛКАНИТЕ

TRADITIONAL INSTITUTIONS AND NORMATIVE CULTURE ON THE BALKANS

Лектор:

доц. д-р Петко Христов

секция "Историческа етнология"

Assoc. Prof. Petko Hristov, Ph.D.

Department of Historical Ethnology

Тел. +3592 805 26 11, +3592 805 26 31, +3598 97 307 591

E-mail: hristov_p@yahoo.com

Асистент:

д-р Мила Маева, гл. асистент

Секция "Балканска етнология"

Mila Maeva, PhD

Department of Historical Ethnology

Тел. +3592 878 923 083

E-mail: mila_maeva@yahoo.co.uk

E-mail: mila_maeva@mail.bg

Хорариум:

30 часа

Анотация:

Лекционният курс, посветен на традиционните народни институции на балканските народи, цели да запознае докторантите с утвърдените през вековете принципи на интеграция, форми на регламентация и начин на функциониране на онези етно-културни общности, в рамките на които е протичал цялостния социален и културен живот на Балканите.
От голямото разнообразие на социо-културни общности, изграждани в рамките на балканските традиции, във фокуса на лекционния курс ще бъдат онези от тях, чиято интеграция почива на най-важните за съответните народни култури принципи и традиционни ценности: принципът на възпроизводство и наследяване, териториалният и религиозният принципи, полово-възрастовия принцип на социално разделение, професионално-поминъчния принцип на общностно изграждане и дублиращият кръвното родство принцип за ритуално изграждане на алтернативни социални структури. Същевременно тези основни за балканските народи социо-културни общности ще бъдат проследявани в тяхната динамика във времето и пространството – доколко традиционните принципи на интеграция и регламентация на социо-културния живот се възпроизвеждат при социална мобилност/миграция и в условията на модернизацията, съпътстваща съществуването на националните държави на Балканите; доколко те определят съвременните жизнени стратегии в условията на глобализация; определящи ли са тези традиционни народни институции за днешната културна идентичност на различните балкански народи.
Многоизмерният подход и разнообразието на изследователските стратегии при изучаването и интерпретацията на тези традиционни народни институции и форми на регламентация ще помогне на докторантите не само по етнология, но също и от други сходни дисциплини, като история, социология, културология, психология, да добият по-пълна представа и умения за разнообразен тип анализ на цялостния социален и културен живот на балканските народи.
Курсът се предлага на български и английски език.

Annotation:

The course of lectures is devoted to traditional folk institutions on the Balkans. Its aim is to introduce Ph.D. students to the strengthened principles of integration, forms of regulation and functional modes of those social and cultural communities in which everyday Balkan social and cultural life passes. The course is focused on the most important principles and traditional values for the relevant traditional culture such as: the principles of reproduction and inheritance, territorial and religious principle, principle of gender and age division, principles of profession and occupation for community foundation and the duplicating principle of the blood relationship: the principle of the ritual relationship for construction of alternative social structures. Simultaneously these basic for the Balkan people social and cultural communities will be studied in their time and space dynamics: how much the traditional principles of integration and regulation of the social and cultural life are reproduced during the process of social mobility (migration) and in the conditions of modernisation in the modern Balkan national states; how much they determine the modern life strategies in the conditions of globalization; do these traditional institutions define the cultural identity of the different Balkan nations.
The complex approach and the variety of research strategies will be used in the study and interpretation of the traditional Balkan institutions and the forms of regulation. The course of lectures will help Ph. D. students not only of Ethnology, but of History, Sociology or Psychology to get a better understanding of the different ways to analyse the overall picture of Balkan social and cultural life.
The course is available in Bulgarian, English, Serbian and Croatian.

Тема 8.5.10. МУЗЕИ И МУЗЕОЛОГИЯ

MUSEUMS AND MUSEOLOGY

Лектор:

доц. д-р Светла Руменова Ракшиева

Секция: Етнология на социализма и постсоциализма

Assoc. prof. PhD Svetla Rumenova Rakshieva

Department: Ethnology of socialism and post-socialism

Тел. моб.:0885 306414; 02/886 10 18

E-mail: sve_rakshieva@abv.bg

Хорариум:

30 часа

Анотация:

Курсът по Музеология за докторанти е насочен към повишаване квалификацията и специализация на музеолози и специалисти за нуждите на музеите и музейните комплекси в България.
Лекционният курс ще запознае докторантите с музеологията като наука; с основните понятия: музей, музеен предмет, експозиция, експозиционен дизайн; с работата, функционирането и дейностите на музея: музейни фондове и колекции; представяне на музейните ценности; музейна комуникация; публика; образователни програми; нормативна база за опазване на културното наследство (международна и национална); съвременни тенденции в музеологията и работата на музеите в България. Представя се генезиса и развитието на музея по света и в България.

Курсът се предлага на български и на английски език.

Контрол и оценяване на придобитите знания и умения:

Cъбеседване

Annotation:

The objective of this class in Museology for PhD-students is to achieve advanced qualification and skills as museologists and museum professionals in museums in Bulgaria.
The lectures will present to the PhD-students Museology as a scientific discipline; the basic concepts: museum, museum exhibit (musealia), museum exhibition, museum design and design of exhibiting; it will present as well the work and functions of the museum, museum activities: museum collections and depositoria; presentation of the museum treasures; museum communication; museum visitors and audience; museum pedagogical programmes; entertainment in museum; national and international law in the preservation of tangible and intangible cultural heritage; contemporary trends in museology and in the activities of Bulgarian museums. The course will present also the genesis and development of museum abroad and in Bulgaria.

The class is suggested in Bulgarian and in English.

Control and rate:

Conversation

Тематичен план на курса:

  1. Генезис и историческо развитие на музея
  2. Музеологията – нова научна дисциплина: история, теория, методология
  3. Функции на музея, основни и специфични музейни дейности
  4. Музеите в България – от Възраждането до днес
  5. Музейният предмет
  6. Музеен фонд, музейни колекции. Профилиране на музеите
  7. Музейна експозиция – видове, основни принципи на експониране
  8. Музейна експозиция и дизайн
  9. Музейна комуникация. Музеят и публиката. Културен туризъм
  10. Музейни образователни програми. Забавление в музея
  11. Музеят и пространството – сграда, архитектура
  12. Опазване на музейните ценности – международна и национална нормативна база
  13. Опазване и съхранение на музейните ценности – консервация и реставрация
  14. Музеят и високите технологии – реален и виртуален музей
  15. Тенденции в развитието на музеите в съвременността

Topics:

  1. Genesis and historical background of Museum
  2. Museology – a new scientific discipline: history, theory, methodology
  3. Museum functions, basic and specific functions of museums
  4. Museums in Bulgaria – since the national Revival up to the present day
  5. The museum exhibit/item
  6. Museum collections, museum depositories. Museum specializations
  7. Museum exposition – types; general principles of display
  8. Museum exposition and design
  9. Museum communication. The museum and its audience. Cultural tourism
  10. Museum pedagogical programmes. Entertainment in the museum
  11. Museum and space – museum building, architecture
  12. Preservation of museum collections – international and national law
  13. Museum and High-techs – real and virtual museum
  14. Contemporary trends in the development of museums

Тема 8.5.11. ТРАДИЦИИ, РИТУАЛИ, ПРАЗНИЦИ

Лектор:

доц. д-р Евгения Троева

Секция: Историческа етнология

Хорариум:

30 лекционни часа

Анотация:

Специализираният докторантски курс "Традиции, ритуали, празници“ е насочен към докторанти в областта на хуманитарните и социалните науки. Лекционният курс представя редица елементи от социално-нормативната култура, семейната обредност, религиозните традиции, съвременната празнична култура на българите. Докторантите ще бъдат запознати с обичайното право като регулатор на обществените отношения в миналото, с традиционната храна и хранене, с основни етапи в жизненияцикъл и обредите, свързани с тях, с музическите традиции, с религиозни обреди и ритуали, с нови чествания, празници, фестивали, исторически възстановки, с настъпващите в резултат на миграциите промени в значенията и структурата на празниците от календарния и жизнения цикъл, със студийната фотография като форма на социализация, свъздействието на границите и граничността върху празниците на погранични общности.
В курса като изворова база ще се използват както литературни и архивни източници, така и собствените теренни наблюдения на лекторите.Изследваните социо-културни явления ще бъдат представени с тяхната динамика и трансформации под влияние на съответни обществени контексти, ще се откроят локални и регионални, селски и градски варианти, ще се анализират политики към ‚националните‘ култура, наследство и идентичност в миналото и в съвременността. Предложеният лекционен курс би допринесъл за разширяване на познанията на докторантите в областта на етнологията и антропологията, за уменията им да идентифицират и анализират явления, процеси и тенденции в сферата на културата.

Изпит:

писмена разработка

Курс, програма, литература


Тема 8.5.12. МОДЕЛИ НА РИТУАЛНО РОДСТВО В БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА

MODELS OF RITUAL KINSHIP IN BULGARIAN CULTURE

Лектор:

доц. д-р Еля Цанева

Отдел "Научна информация и документация"

Assoc.Prof.Elya Tzaneva, PhD

Departmentof Scientific Information and Documentation

Тел. +359-0887-596664

E-mail: etzaneva@gmail.com

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Курсът е замислен да представи етнографските и исторически перспективи на един значим специфичен тип родствени отношения върху основата на широк спектър от световни практики и на българския пример като базисен. Включването му в четенията по програмата Еразъм плюс отразява факта, че Антропология на Родството (кръвно и некръвно) днес се радва на нарастващ интерес сред студентите и специалистите по етнология, социология и лингвистика. Сред различните типове родство тези, които някога са били маргинализирани като резидуални категории на фиктивното и изкуствено родство, в наши дни все по-убедително стават основен център на изследванията на родството – това са отношенията при осиновяване, храненичество и настойничество, отглеждане и спонсорство, побратимяване и духовно родство /кумство, кръстничество/, както и всички възможни видове ритуални и неформални връзки. Слушателите на курса ще бъдат стимулирани да концептуализират структурните и идеологически отношения на тези връзки, като ги свържат със субективния и аналитичен статус на кръвното родство, родството по сватовство и различните отношения на съюз и партньорство, спонсорство и патронаж, взаимопомощ и афект в социалната антропология. Те ще се коментират в сравнителна етнографска и историческа перспектива, стъпвайки върху представянията им в обширната литература.

Курсът се предлага на български и на английски език.

Annotation:

This course intends to present comparative ethnographic and historical perspectives on a major particular type of kinship by considering a broad range of practices worldwide, and in Bulgarian culture as a main example. Its inclusion in the Curriculum of ERASMUS+ reflects the fact that anthropology of kinship – both blood- and nonblood, is currently gaining growing interest among the students in ethnology, sociology and linquistics. Among the different types of kinship, what was once marginalised as a residual category of fictive or artificial kinship (even defined as pseudo-kinship) is increasingly becoming a focal domain of contemporary kinship studies, including relations by adoption, fostering, brotherhood, nursing and spiritual sponsorship (godparenthood), and by other kinds of ritual or informal affiliation. The audience will be stimulated to conceptualize the subjective and analytical status of these categories of ritual kinship in social anthropology, as well as to reconsider its structural and ideological connections with the dynamic patterns of natal and marital kinship or other partnership practices such as sponsorship and patronage, mutual help and affect, all treated from the comparative ethnographic and historical perspectives established in the literature.

The course is available in Bulgarian and English.


Тема 8.5.13. КАК ДА СЕ ИНТЕРПРЕТИРА И ИЗСЛЕДВА ЕТНИЧЕСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ

HOW TO INTERPRET AND STUDY ETHNIC IDENTITY

Лектор:

доц. д-р Еля Цанева

Отдел "Научна информация и документация"

Assoc.Prof.Elya Tzaneva, PhD

Departmentof Scientific Information and Documentation

Тел. +359-0887-596664

E-mail: etzaneva@gmail.com

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Първоначалната цел на този курс е да представи основните школи и съответните научни концепции върху етническата идентичност, подходите и методите за нейното най-адекватно изучаване. Очакването е, че слушателите ще развият убедително разбиране по темите, определящи предмета на идентичността от социологична и етнологична перспектива и мобилизиращи потенциала на различни, дори противоположни подходи в търсене на път за използване на техните аналитични и концептуални позитиви. Темите за разглеждане са групирани в три широки секции: етносоциологични теории за етничността и нацията – идеи, методология, личности, постижения; развиване на модел за емпирично изучаване на общностите и тяхната идентичност; въпроси на изследване на етническата идентичност в динамика. Първата част е най-детайлизирана и включва: разбиране за етничността и етноса, критично разглеждане на есенциалните и модернистки теории; акцентът на тази част е върху етносимволизма в широк крос-дисциплинарен контекст. Втората част е фокусирана върху етничността и ранните форми на национализъм, върху етничните контакти срещу етничните конфликти, ролята на стереотипите и културните наслагвания при тяхното изграждане и функциониране; третата разглежда културната идентичност, националните и групови идентичности с примери в балкански и европейски контексти.

Курсът се предлага на български и на английски език.

Annotation:

The primary aim of this course is to examine major schools and respective concepts of ethnic identity, the approaches and methods for its most adequate study. The main goal is to provide the audience with a sound understanding of the important themes surrounding the subject of identity from a sociological and ethnological perspective, emphasizing and mobilizing the potentials of different even controversial approaches, and seeking a way to use their analytical and conceptualizing positives. The themes to be presented are divided into three broad sections: ethno-sociological theories on ethnicity and nation – ideas, methodology, persons, achievements; elaboration of a model for empirical study; issues of research of ethnic identity’s dynamics. The first part is more detailed and consists of: understanding of ethnicity and ethnos, critical discussion of modernist and essentialist theories; special emphasis will be made on ethno-symbolism, placing it within a larger cross-disciplinary context. The second part emphases ethnicity and early forms of nationalism, ethnic contacts vs ethnic conflict, and the role of ethnic stereotypes and cultural layers in their building and functioning, while the third part looks at cultural identity, national and other groups’ identities, with examples within Balkan and European historical contexts.

The course is available in Bulgarian and English.


Тема 8.5.14. АНТРОПОЛОГИЯ НА БЕДСТВИЯТА И КАТАСТРОФИТЕ

ANTHROPOLOGY OF HAZARDS AND DISASTERS

Лектор:

доц. д-р Еля Цанева

Отдел "Научна информация и документация"

Assoc.Prof.Elya Tzaneva, PhD

Departmentof Scientific Information and Documentation

Тел. +359-0887-596664

E-mail: etzaneva@gmail.com

Хорариум:

30 учебни часа

Анотация:

Антропология на бедствията и катастрофите е иновативен изследователски сюжет, който в курса ще бъде представен в двата си основни научни контекста: холистично и сравнително. Предвижда се да се проучи комплексното взаимоотношение между индивидите в разнообразните им общности, тяхната околна среда и културата им; обсегът на засегнатите проблеми започва от човешката дейност, която може да предизвика или да повлияе върху степента на бедствието и катастрофата, преминава през формираната от тази дейност позиция на социална уязвимост на общността, която определя въздействието от тях, и стига до мащабите на социо-културните адаптации и възможните обществени отговори и реакции, включително ролята на помощта и подкрепата за преодоляване на последствията. Релативистичният подход често е упрекван, че дава привилегии на локалното знание и локалните начини на управление на бедствията, докато проблематизира доминантните модели на реакция на различни нива. Чрез примери от различни природни, биологични и технологични бедствия и катастрофи, курсът ще покаже как именно локалните културни системи, специфични за дадено общество или група /вярвания, поведение, институции/, поставят в центъра на вниманието за тези общности повечето фактори, които и позитивистичната наука днес намира за основни: нишите на уязвимост, равнището на подготвеност, способността за мобилизация и превенция на бедствията и катастрофите.

Курсът се предлага на български и на английски език.

Annotation:

As an innovative research subject, Anthropology of Hazards and Disasters will be introduced based on both main scholarly approaches in anthropology – as a holistic and comparative subject. The complex interrelationships between humans, culture, and their environment will be examined, from the human actions that may cause or influence the severity of the disaster, through the position of social vulnerability that defines the disaster’s impact, to the range of sociocultural adaptations and responses, including the impact of aid and the infusion of help and relief. The comparative, relativistic approach of the discipline has often given it a critical stance, privileging local knowledge and local ways of management, while problematizing the dominant models of reaction at different levels. Using examples of recent various natural, bio-, technological disasters, the course will show how cultural systems (the beliefs, behaviors, and institutions characteristic of a particular society or group) figure at the center of that society the factors considered important also by the contemporary positivistic science: disaster’s vulnerability, preparedness, mobilization, and prevention.

The course is available in Bulgarian and English.

 


8.6. - ИНСТИТУТ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА ИЗКУСТВАТА


Тема 8.6.1. ВИЗУАЛНА И ФИЛМОВА КУЛТУРА НА ИЗТОКА (ЮЖНА, ИЗТОЧНА И ЮГОИЗТОЧНА АЗИЯ)

THE VISUAL AND FILM CULTURE OF THE EAST (SOUTH, EAST AND SOUTHEAST ASIA)

Лектор:

доц. д-р Андроника Мартонова

Assoc. Prof. Andronika Martonova, PhD

Тел.: 02944 24 14; 0899 638 223

E-mail: andy_marton@yahoo.com

Хорариум:

30 лекционни часа + прожекции

Начин за оценяване:

събеседване

Анотация:

Курсът е интердисциплинарен и непрекъснато ще се търси връзката с традиционните визуални и зрелищни изкуства на региона и ще представя в паралел съвременните постижения в естетическата сфера на аудиовизията. Същевременно ще се представи теоретично, аналитично и в к културологични съпоставки екранният образ като медиум, необходим за изграждането на социалната колективна идентичност и процесите на самоидентификация и себепознанието във и извън ареала на региона. Не на последно място ще се търсят приликите и разликите с визуалната култура на Запада. Към всяка една лекция ще бъдат показани и кратки примери. Визуалният материал е свързан с образци от културното наследство на региона – албуми (живопис, съвременно изкуство, фотография), архиви, записи (спектакли, документални наблюдения, реклами, видео инсталации, мултимедии и пр.), прожекции на филми (различни видове кино: документално, игрално, анимационно, етнографско). В лекционния курс се разискват проблеми, свързани с естетиката, еволюцията, традицията и съвременните форми на образността в новите изкуства. Предмет на занятията са и присъствието на визуалните артефакти, идващи от регионите на Южна и Източна Азия в полето на българското изкуство и медиазнание. Придобитите в лекционния курс теоретични знания се използват за анализирането и дискутирането на визуалните и филмовите образци, прилежащите им структури, жанрове и течения, авторски стилове, както и възможността да се идентифицират и коментират специфични различия между културите на образа на отделните страни (Индия, Китай, Япония, Корея, Тайланз, Малайзия и пр.).

Annotation:

This is an interdisciplinary course seeking to trace on a regular basis the relations between the traditional visual and performing arts of the region, presenting comparatively the contemporary achievements in the aesthetical realm of audiovision. Screen image will be presented at the same time theoretically, analytically and by means of culturological comparisons as a medium needed for building the social collective identity and the processes of self-identification and self-awareness within and outside the area of the region and, last but not least, the similarities and differences between the visual cultures of the East and the West will be explored. Each lecture will be followed by short examples. The visual material is related to examples of the region’s cultural heritage: albums (painting, contemporary arts, photography); archives, recordings (theatrical productions, documentary observations, commercials, video installations, multimedia, etc.); screenings (all sorts of films: documentary, fiction, animated, ethnographic). The course of lectures addresses issues related to the aesthetics, evolution, tradition and the contemporary forms of imagery in the emergent arts. The course will also deal with the occurrences of visual artefacts from the regions of South and East Asia in the field of Bulgarian art and Media Studies. The theoretical knowledge gained during the course will be used to analyse and discuss the visual and film examples, contiguous structures, genres and movements, styles, as well as to identify and comment the specific differences between the image cultures of each of the countries (India, China, Japan, Korea, Thailand, Malaysia, etc.).

Информация за курса, учебна програма и основна литература


Тема 8.6.2. ЕВРОПЕИЗАЦИЯ НА ЦЪРКОВНАТА ЖИВОПИС В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ ОТ ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА ХVІІІ И ХІХ ВЕК

EUROPEANISATION OF CHURCH PAINTING ACROSS THE BULGARIAN LANDS OF THE LATE EIGHTEENTH AND THE EARLY NINETEENTH CENTURIES

Лектор:

проф. д-р Елена Генова

Prof. Elena Genova, PhD

Тел.: 02944 24 14; 0885 306 151

E-mail: ecig@mail.bg

Хорариум:

30 лекционни часа.

Начин за оценяване:

събеседване

Анотация:

От втората половина на ХVІІІ и началото на ХІХ век в българските земи протича процес на модернизация(европеизация) на църковната ни живопис, синхронен на “просвещенските" и възрожденските процеси в българското общество. Той се осъществява на идейно, иконографско, стилово и орнаментално декоративно ниво, като в голяма степен отразява европейски влияния - директни или пречупени през призмата на близки православни страни, някои от които развиват бароков тип култура, като Украйна и Русия, Сърбия (преди всичко земите, влизащи в границите на Хабсбургската империя) Гърция и пр. М. Тимотиевич, един от най-значимите изследователи на сръбския ХVІІІ в., определян като Барокова епоха, изказва тезата, че в останалите под властта на Османската империя земи бароковото изкуство достига рядко и в малък обем.
Какъв е статусът на българския културен модел в подобни процеси, които протичат на Балканите; в области, които са в центъра, а не в периферията на Османската империя; какво е отношението и какви са посоките, в които протичат контактите ни с култури развиващи “бароков модел"? При търсенето на моделите за нашите зографи откриваме художествени факти, които говорят за: познаване на бароковото православно учение за Богородица и нейната иконография, промени, които са протичали на идейно,иконографско и стилово ниво в циклите на Празниците и Страстите Христови; навлизането на нови цикли като Апокалипсисът и Митарствата на душата; промени в регистрите на светците мъченици, апостолите, ангелите и пр.; включването в декоративната програма на притворите и откритите галерии на теми с нравствено поучителен характер, които третират най-общо казано идеята за праведния живот, греха и неговото изкупление.
В предлагания цикъл лекции ще бъдат разгледани преди всичко иконографските въпроси, като няма да се засягат проблемите на орнаментално-декоративно ниво на европеизацията на църковната живопис.

Annotation:

Since the late eighteenth and the early nineteenth centuries, a process of modernisation/Europeanisation of Bulgarian church painting was running across the Bulgarian lands concurrent with the ‘enlightening’ and the national revival processes within the Bulgarian society. It took place at ideological, iconographic, stylistic and ornamental decorative levels, reflecting to a large extent European influences, either direct or in the light of neighbouring Orthodox countries, some of which developed cultures of a baroque type, such as Ukraine and Russia or Serbia (mostly the lands within the Habsburg Empire), Greece, etc. Miroslav Timoteevic, a renowned examiner of the Serbian eighteenth century, defined as the Baroque era, made the assumption that Baroque art spread rarely and on a small scale too, to the lands remaining under the Ottomans.
What was the status of Bulgarian cultural model in such processes in the Balkans; in areas central to rather than on the fringes of the Ottoman Empire; what was the attitude and what lines did our contacts with cultures developing a ‘Baroque model’ pursue? In a quest for the models used by our icon-painters we’d reveal art facts telling of: knowledge of the Baroque Orthodox teaching of the Most Holy Mother of God and Her iconography; changes at ideological, iconographic and stylistic levels in the cycles of the Feasts and the Passion of Christ; adoption of new cycles such as the Apocalypse or the Ordeals; changes in the tiers of the Holy Martyrs, Apostles, angels, etc.; subjects of moral and didactic nature included in the decorative programmes of narthexes and porticos dealing, generally speaking, with the idea of righteous life, sin and expiation of sin.
The proposed lecture course will treat first of all iconographic matters, not dealing with issues at the ornamental decorative level of the Europeanisation of church painting.

Информация за курса, учебна програма и основна литература


Тема 8.6.3. ЦЪРКОВНИ УТВАРИ И ПРИЛОЖНИ ИЗКУСТВА. СРЕДНОВЕКОВИЕ И ВЪЗРАЖДАНЕ

THE CHURCH PLATE AND APPLIED ARTS. MEDIEVAL AND NATIONAL REVIVAL PERIODS

Лектор:

проф. д-р Елена Генова

Prof. Elena Genova, PhD

Тел.: 02944 24 14; 0885 306 151

E-mail: ecig@mail.bg

Хорариум:

30 лекционни часа.

Начин за оценяване:

събеседване

Анотация:

Курсът има за цел да запознае обучаващите се със значението и употребата на църковните утвари в християнската литургия. Това са предметите, с които си служи свещеникът по време на различните служби и тайнства: потир или дискос по време на евхаристията; кадилница и купел при кръщението и т.н. Това са предметите, без които е невъзможно извършването на литургия. В по-широк смисъл към утвара се причисляват и предмети, характерни за интериора на храма: свещници, кандила и др. Много от предметите, използвани като утвар, притежават висока художествена стойност.

Annotation:

The course seeks to familiarize the students with the meaning and the use of the churchware used during the Orthodox liturgy. These are the objects used by the priests officiating at various services and sacraments: a chalice or a paten used during the Eucharist; a censer and a baptismal font, etc. It is impossible to officiate at a liturgy without these objects. In a broader sense, the church plate includes also objects, typical of a church interior: chandeliers, censers, etc. Many of the objects, used as the church plate, are of great artistic and intrinsic value.

Информация за курса, учебна програма и основна литература


Тема 8.6.4. БЪЛГАРСКО ИГРАЛНО КИНО В ЕДНО СТОЛЕТИЕ

BULGARIAN FEATURE FILM WITHIN A CENTURY

Лектор:

проф. д-р Ингеборг Братоева

Prof. Ingeborg Bratoeva, PhD

Тел.: 02944 24 14; 0888 226 521

E-mail: ingeborgbratoeva@gmail.com

Хорариум:

30 лекционни часа.

Начин за оценяване:

Защита на проект

Анотация:

Курсът е предназначен за докторанти от всички хуманитарни специалности в институтите на БАН. Той е изграден върху историята на българското игрално киното от възникването му до наши дни. Курсът запознава с развитието на българското кино от зараждането му до наши дни, като акцентът е върху социалната детерминираност на естетическите процеси в българското кино. Специфично кинематографичните процеси се разглеждат в широк контекст – социалнополитически и народнопсихологически. Очертават се общите тематични линии, аналогичните процеси и взаимовръзките между българското кино и останалите европейски кинематографии, в опит да се открои пмястото на българското кино в по-широк европейски контекст.
Отделните теми и лекции са придружени от видеопрожекции.
Материалът е разпределен в 30 академични часа и курсът се зачита и кредитите се оформят след успешна защита на проект.

Annotation:

The course is intended for doctoral students in all soft sciences across the institutes of BAS, drawing on the history of Bulgarian feature film since its earliest days until now, accentuating the social determinateness of the aesthetical processes in Bulgarian film. The cinematic processes proper are treated in a broader context, sociopolitical and of national psychology. The general thematic lines, similar processes and interplays between Bulgarian film and the rest of the European film industries are given in a broad outline in an attempt to highlight the role of Bulgarian film in a broader European context.
Each topic or lecture is followed by a screening.
The course includes 30 lectures and upon its completion the students have to pass a test and successfully deliver a project to earn academic credits.

Информация за курса, учебна програма и основна литература


Тема 8.6.5. СЪВРЕМЕННО БАЛКАНСКО КИНО – НАЦИОНАЛНИ СПЕЦИФИКИ И ТОЧКИ НА ПРЕСИЧАНЕ

Лектор:

проф. д-р Ингеборг Братоева

Prof. Ingeborg Bratoeva, PhD

Тел.: 02944 24 14; 0888 226 521

E-mail: ingeborgbratoeva@gmail.com

Хорариум:

30 лекционни часа.

Начин за оценяване:

Защита на проект

Анотация:

Курсът е предназначен за докторанти от всички хуманитарни специалности в институтите на БАН. Той е изграден върху историята на киното от Балканския регион. Курсът запознава с кинематографиите (по азбучен ред) на Албания, Босна и Херцеговина, Гърция, Косова, Македония, Румъния, Словения, Сърбия, Турция, Хърватска, Черна Гора и бивша Югославия, от зараждането им до наши дни, като акцентът е върху съвременните им практики. Специфично кинематографичните процеси се обвързват с широк контекст – фолклорен, народнопсихологически, социалнополитически. Очертават се общите тематични линии, аналогичните процеси и взаимовръзките между отделните балкански кинематографии, за да се открои художествената специфика на киното от региона.
Отделните теми и лекции са придружени от видеопрожекции.
Материалът е разпределен в 30 академични часа и курсът се зачита и кредитите се оформят след успешна защита на проект.

Annotation:

The course is designed for doctoral students in all soft sciences across the institutes of BAS, drawing on the history of film in the Balkans. The course familiarises with the film industries in abecedarian sequence: Albania. Bosnia and Herzegovina, Greece, Kosovo, Macedonia, Romania, Slovenia, Serbia, Turkey, Croatia, Montenegro and the Former Yugoslavia, since their earliest days until now, accentuating their contemporary practices. The cinematic processes proper are treated in a broader context: folk, sociopolitical and of national psychology. Shared thematic lines, similar processes and interplays between certain Balkan film industries are given in a broad outline to highlight the creative specifics of Balkan film.
Each topic or lecture is followed by a screening.
The course includes 30 lectures and upon its completion the students have to pass a test and successfully deliver a project to earn academic credits.

Информация за курса, учебна програма и основна литература


Тема 8.6.6. ТЕАТЪРЪТ В ЕВРОПА В ПОСТМОДЕРНАТА ЕПОХА

THEATRE IN EUROPE OF THE POST-MODERN ERA

Лектор:

Проф. д. изк. Камелия Николова

Prof. Kamelia Nikolova, DSc

Тел.: 02944 24 14; 0886 742 406

E-mail: kamelian@hotmail.com

Хорариум:

120 лекционни часа
(аудиторна заетост 60 часа; извънаудиторна заетост 60 часа)

Начин за оценяване:

семинар и тест

Анотация:

Курсът от лекции, упражнения и семинари e предназначен за докторанти както в областта на театъра, така и за докторанти в областта на киното, музиката, изобразителните изкуства и архитектурата. Той има за цел да представи пред тях най-отчетливите тенденции и емблематични събития в театъра в Европа през последните четири и половина десетилетия и специално през последните години.
Предлаганата учебна програма е съобразена със съвременните европейски стандарти, приети в изучаването на историята на театъра и конкретно на актуалната театрална теория и сценична практика. Курсът се състои от: лекции, прожекции и особено е наблегнато на семинарните форми в съгласие с актуалността на преподавания материал, запознаващ студентите с най-новата история и с непосредствения театрален живот в Европа днес.

Annotation:

The course of lectures, practicals and seminars is designed for doctoral students both in the field of drama and in the fields of film, music, fine arts and architecture. The course seeks to elaborate on the most pronounced trends and emblematic developments in theatre across Europe over the last four and a half decades and particularly, over the recent years.
The proposed course adheres to the up-to-date European standards applied in the studies of history of drama and particularly, of actual theatrical theory and stage practices. Along with lectures and screenings the course accentuate especially seminars in accordance with the topicality of the matter, familiarising students with the recent history and the current theatrical life in present-day Europe.

Информация за курса, учебна програма и основна литература


Тема 8.6.7. ИСТОРИЯ НА ИДЕИТЕ ЗА МУЗИКАТА

HISTORY OF THE IDEAS OF MUSIC

Лектор:

проф. д. изк. Кристина Япова

Prof. Kristina Yapova, DSc

Тел.: 02944 24 14; 0886 607 581

E-mail: yapovak@abv.bg

Хорариум:

30 лекционни часа.

Начин за оценяване:

събеседване

Анотация:

Лекционният курс е предназначен за докторанти от различни специалности на хуманитаристиката – музиковеди (в областите "история на музиката", "теория на музиката", "музикална естетика" и др.), изкуствоведи, философи, социолози, културолози, филолози, историци, педагози и др. Като конкретизирана версия на "история на идеите", курсът има за цел да запознае с възникването на основни идеи относно музиката, които на практика формират съдържанието на науката за музиката. Избрана е историческата рамка, позволяваща да бъде проследено възникването, доминирането и трансформацията, която претърпяват определени възгледи за същността на музиката и за мястото на дисциплините, занимаващи се с нея в отделните епохи. Обсегът на материала няма да се ограничава до трудове, които поставят музиката като специален обект на интерес (от типа "за музиката"), но ще включва и съчинения по философия и теология, епистоларна литература и пр., в които темата "музика" не само присъства, но е развита по начин, който дава възможност да се реконструира многосъставният корпус от отговори на въпроса "що е това музика".

Annotation:

The course of lectures is designed for doctoral students from various disciplines of soft sciences: musicologists (in the fields of History of Music, Theory of Music, Aesthetics of Music, etc.), art historians, philosophers, sociologists, culturologists, philologists, historians, pedagogues, etc. Being a concretised version of the History of Ideas, the course seeks to familiarise with the advent of the major ideas pertaining to music that in fact have shaped the content of musicology. The chosen historical framework allows tracing the rise, the prevalence and the transformation, undergone by certain views of the nature of music and the role of the disciplines treating music over the ages. The scope of the material will not be confined to works treating music as a special subject of interest (of the ‘on music’ sort), but will also include works on philosophy, theology, epistolarity, etc., where the subject of music is not only broached but is also developed in a manner offering an opportunity to reconstruct the miscellany of answers to the question ‘What is music?’

Информация за курса, учебна програма и основна литература


Тема 8.6.8. МУЗИКАТА НА ХХ-ХХІ ВЕК: ИДЕИ, САМОСЪЗНАНИЕ, ТЕНДЕНЦИИ, ПРАКТИКА. АМЕРИКАНСКИ, ЕВРОПЕЙСКИ, АЗИАТСКИ АВТОРИ

MUSIC OF THE 20TH AND THE 21ST CC.: IDEAS, SELF-AWARENESS, TRENDS, PRACTICES. AMERICAN, EUROPEAN, ASIAN AUTHORS

Лектор:

проф. д. изк. Милена Божикова

Prof. Milena Bozhikova, DSc

Тел.: 02944 24 14; 0899 109 535

E-mail: mbojikova@yahoo.com

Хорариум:

30 лекционни часа.

Начин за оценяване:

събеседване

Анотация:

Цялостният анализ на съвременна музика изисква много специфичен подход на музиковеда към звуковата материя като фактор за неговите изводи, становища, хипотези, прогнози. Той е зависим, на първо място, от разбирането на новата музика, на спецификата на слога и посланието, което е рядко качество и което е именно условие за достоверното й тълкуване. На второ място, оценката на съвременната музика е точно толкова обвързана с предходните три столетия професионално творчество, колкото и с новите парадигми през ХХ век, затова тя е зависима от целия спектър музикални явления и от степента на владеене на традициите. Трудността в процеса "възприятие-разбиране-отразяване" се поражда от изискването за тънък музикантски усет, от опит и владеене на стари и нови парадигми. В този контекст целта на курса е да формира умения за разбиране и оценяване на индивидуалните композиторски проекти в ХХ век. Има възможност курсът да е мобилен и целенасочен в определени аспекти в полза на докторанта.
Основната задача за формиране на знания и аналитични умения за оценяване в новата музика може да се конкретизира частично като:
1. Разширяване на знанието на идеите, тенденциите, проектите в музиката на ХХ-ХХІ век.:
2. Разширяване на практиката в разбиране на композиционните процеси и смисъл в съвременната музика.:
3. Разширяване на уменията в квалифицирането на музикалното събитие и сравнителното му оценяване.

Annotation:

Making a comprehensive analysis of contemporary music takes a very specific approach to the sound matter as a factor in the conclusions, stands, assumptions and forecasts to. Such an analysis depends, in the first place, on the comprehension of the new music, of the specifics of the turn of phrase and the message, which is a rare occurrence, the sine qua non of its veracious interpretation. Secondly, the evaluation of contemporary music is as bound up with the professional work of the previous three centuries as with the new twentieth-century paradigms, hence its dependence on the whole gamut of music phenomena and on the degree of mastering the traditions. The difficulty in the process of reception-comprehension-reflection is in the necessity to have a delicate ear for music, in experience and mastering new and old paradigms. In view of this, the course seeks to develop skills in comprehension and evaluation of the individual compositional twentieth-century projects. The course allows mobility and orientation towards particular aspects for the benefit of the students. The main task to develop knowledge and analytical skills in evaluating in the area of new music may be partially concretised as follows:
1. Extending the knowledge of the ideas, trends and projects in the twentieth- and the twenty-first-century music.
2 Extending the practice of comprehending compositional processes and the meaning of contemporary music.
3. Extending the skills in classifying a music event and its comparative evaluation.

Информация за курса, учебна програма и основна литература


Тема 8.6.9. АНИМАЦИОННОТО КИНО И ФИЛМОВИТЕ ХИБРИДИ

ANIMATED FILM AND FILM HYBRIDS

Лектор:

проф. д-р Надежда Маринчевска

Prof. Nadezhda Marinchevska, PhD

Тел.: 02944 24 14; 0894 716 366

E-mail: nadiamarin@abv.bg

Хорариум:

30 лекционни часа.

Начин за оценяване:

колоквиум (текуща оценка);
защита на реферат;
тест и събеседване.
Крайната оценка се оформя от преподавателя въз основа на горните параметри.

Анотация:

Целта на курса е докторантите да получат познания в областта на съвременния филмов език, спецификата на анимацията, както и за хибридните форми в киното. Дигиталните технологии, върху които се базира огромна част от съвременната аудиовизуална продукция, внасят съществени промени в екранния образ. В много от случаите генезисът на тези промени е именно в анимацията. Курсът има за цел да разшири методологичните подходи за анализ на екранното произведение във връзка с все по-често появяващите се хибридни форми в световната филмова практика.

Annotation:

The proposed course seeks to impart knowledge in the field of contemporary film language, of animation specifics as well as of hybrid cinematic forms to PhD students. Digital technologies, underlying the best part of contemporary audiovisual production, bring about considerable changes in screen imagery. More often than not, it is the animation where the origins of such changes lie. The course aims at widening the range of methodological approaches to analysing cinematic works in view of the often occurrences of hybrid forms in world cinematic practices.

Информация за курса, учебна програма и основна литература


Тема 8.6.10. МУЗИКАЛНА КУЛТУРА, ЕСТЕТИКА И ОБРАЗОВАНИЕ: ИДЕИ, ПОДХОДИ, СЪВРЕМЕННОСТ

MUSICAL CULTURE, AESTHETICS, AND EDUCATION: IDEAS, APPROACHES, CONTEMPORANEITY

Лектор:

доц. д-р Росица Драганова

Assoc. Prof. Rossitsa Draganova, PhD

Тел.: 02944 24 14; 0885 892 472

E-mail: r_draganova@abv.bg

Хорариум:

30 лекционни часа.

Начин за оценяване:

събеседване

Анотация:

Предложеният лекционен курс представя актуални идеи за музикалната култура, естетика и образование. Негова цел е формирането на съвременни мисловни нагласи и интерпретирането на актуални идеи за развитието на музиката и музикалните практики. Подходящ е за докторанти и специализанти от различни хуманитарни специалности, както и по музикознание, обща и музикална педагогика.

Annotation:

The offered lecture course presents actual ideas of musical culture, aesthetics, and education. It seeks to shape contemporary mental dispositions and interpretation of actual ideas of the development of music and musical practices. The course is suitable for PhD students and specialisms in humanities as well as in General and Music Education.

Информация за курса, учебна програма и основна литература

 


8.7. - КИРИЛО-МЕТОДИЕВСКИ НАУЧЕН ЦЕНТЪР – АСЗ


Тема 8.7.1. БЪЛГАРСКА СРЕДНОВЕКОВНА ЛИТЕРАТУРА ( IX – XVI век)

BULGARIAN MEDIEVAL LITERATURE (9TH-16THC.)

Лектор:

доц. д-р Светлина Николова

Assoc. Prof. Svetlina Nikolova

Тел. 9870261

E-mail: nikolova@bas.bg

Хорариум:

40 часа лекции

Анотация:

Курсът има за цел да представи най-важните жалони в развитието на българската литература от епохата на Средновековието. Тя е изградена върху идейната основа на християнството и върху естетика, основана на библейските текстове, поради което в курса се отделя специално внимание на запознаването с някои общи принципи на създаването и развитието на българската средновековна литература (мирогледни, естетически и поетически). Най-голямо място се посвещава на онези нейни произведения, които бележат най-значителните Ј постижения, повлияли на развитието на другите славянски литератури и с трайно значение за европейската култура. Представят се нейните материални носители – средновековните български, сръбски и руски ръкописи с особеностите на тяхното създаване и разпространение. Eдна от лекциите се провежда при непосредствено запознаване със средновековната българска ръкописна книга. Курсът се съчетава с индивидуална работа при подготовката на писмена работа по конкретен проблем, за да се дадат насоки за самостоятелно анализиране на средновековни български произведени и да се придобият необходимите в това отношение практически умения. Оценяването ще бъде въз основа на писмената работа и събеседване.

Тема 8.7.2. СПОРНИ ПРОБЛЕМИ НА КИРИЛО-МЕТОДИЕВОТО ДЕЛО

CONTROVERSIAL PROBLEMS IN CYRILLO-METHODIAN STUDIES

Лектор:

доц. д-р Светлина Николова

Assoc. Prof. Svetlina Nikolova

Тел. 9870261

E-mail: nikolova@bas.bg

Хорариум:

20 часа лекции, Кредити: 4

Анотация:

Кирило-Методиевото дело е най-големият принос на българския народ в европейската и световната култура. Поради важното си значение за развитието на европейската цивилизация вече две столетия то привлича интензивно вниманието на учени от цял свят. Отдалечеността на епохата и липсата на достатъчно документални данни за него в редица случаи са причина все още да съществуват много въпроси, свързани с живота и делото на създателите на славянската писменост, които се интерпретират по различен начин от различните изследователи още от XIX в. и по които се дискутира активно до днес. Те имат важно значение за определянето на посоката на съвременните проучвания по кирилометодиевистика и за анализирането на кирило-методиевската проблематика като цяло. Без тяхното познаване не е възможна успешна работа в областта на най-ранната писмена култура на славяните. Ето защо курсът има за цел да представи тези проблеми като анализира различните гледни точки и пътя, по който са решавани проблемите досега. Оценяването ще става въз основа на изпит.

Тема 8.7.3. ОСНОВИ НА ТЕКСТОЛОГИЯТА

FUNDAMENTALS OF TEXTUAL CRITICISM

Лектор:

доц. д-р Светлина Николова

Assoc. Prof. Svetlina Nikolova

Тел. 9870261

E-mail: nikolova@bas.bg

Хорариум:

30 часа лекции и упражнения, Кредити: 6

Анотация:

Курсът има за цел запознаване с основните положения на науката "текстология" (по друга терминология – критика на текста), която има за предмет изучаването на текста на всяка творба в продължение на цялостния изминат от нея път – от създаването Ј до последната Ј публикация. Особено внимание се обръща на изследването на единични текстове и на текстове, познати в повече преписи, на авторските текстове и на изданията на текстовете. Курсът включва написването на малка текстологическа работа по конкретен проблем с цел да се усвоят методите на текстологията. Оценяването ще става въз основа на писмената работа и събеседване.

Тема 8.7.4. CLAVIS TEMPORUM – ИСТОРИЧЕСКАТА ХРОНОЛОГИЯ НА ЕВРОПЕЙСКОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ

CLAVIS TEMPORUM - THE HISTORICAL CHRONOLOGY IN MEDIEVAL EUROPE

This course may also be held in English, upon request.

Лектор:

доц. д-р Славия Бърлиева

Assoc. Prof. Slavia Barlieva

Тел. 9870261

E-mail: barlieva@bas.bg

Хорариум:

30 часа лекции, Кредити: 6

Анотация:

Курсът представя историческата хронология от Късната античност до Късното средновековие чрез нейните философски и културно-исторически измерения. Те се проследяват в различни феномени на средновековната култура – паметници на археологията, епиграфиката, палеографията и дипломатиката; християнското богослужение и църковните празници; творбите на отците на Църквата и историографските съчинения.
Скалата на времето в средновековна България и паметниците, които я фиксират, са предмет на особено внимание при паралелното разглеждане на западните и източните хронологични системи и тяхното конкретно изражение.

Annotation:

The course presents the historical chronology from Late Antiquity to the Late Middle Ages through its philosophical and cultural-historical dimensions. They are traced through the different phenomena of medieval culture - monuments of archaeology, epigraphics, palaeography, and diplomatics; the Christian services of worship and the church holy days; the works of the Church Fathers and the works on historiography.
The scale of time in Medieval Bulgaria and the monuments which determine it are the object of special attention during the parallel discussion of the Western and Eastern chronological systems and their concrete expression.

Тема 8.7.5. ГРАФИЧНАТА КУЛТУРА НА ЛАТИНСКОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ

GRAPHIC CULTURE OF THE MIDDLE AGES IN WESTERN EUROPE

This course may also be held in English, upon request.

Лектор:

доц. д-р Славия Бърлиева

Assoc. Prof. Slavia Barlieva

Тел. 9870261

E-mail: barlieva@bas.bg

Хорариум:

15 часа лекции + 15 часа упражнения, Кредити: 6

Анотация:

Курсът е част от обучението по латинска медиевистика и проследява развитието на латинската графична култура от нейното начало до епохата на първопечатните книги. Особеностите на различните типове писмо се разглеждат като графично-артистични явления, важни елементи на европейската културна история. Студентите се запознават с терминологията и методите на палеографията и връзката Ј със сродни дисциплини като дипломатика, кодикология, текстология, хронология. Семинарните занимания целят създаването на практически умения за разчитане и датиране на средновековни латински ръкописи. Като цяло заниманията създават основа за бъдеща самостоятелна работа със средновековни писмени паметици и архивистични изследвания.

Annotation:

The course is part of the programme of training in Latin medieval studies and traces the development of Latin graphic culture from its beginning to the epoch of the first printed books. The peculiarities of the different kinds of script are discussed as graphic-artistic phenomena, which are important elements of the cultural history of Europe. The students are made familiar with the terminology and the methods of palaeography and its connection with related subjects such as diplomatics, codicology, textual criticism, and chronology. The seminar exercises have as their aim to develop practical skills to decipher and date medieval Latin MSS. As a whole the classes provide a basis for future independent work with medieval written monuments and on archival studies.

Тема 8.7.6. ПЪТЯТ КЪМ ТЕКСТА И ПЪТЯТ НА ТЕКСТА. ПРОСТРАННИТЕ ЖИТИЯ НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ

THE WAY TO THE TEXT AND THE WAY OF THE TEXT. THE EXTENSIVES VITAE OF CYRIL AND METHODIUS

Лектор:

гл. ас. д-р Мая Иванова

Assis. Prof. Maya Ivanova

Тел. 9870261

E-mail: maya.devmo@gmail.com

Хорариум:

20 часа лекции, Кредити: 4

Анотация:

Курсът поставя като обект на изследване първите славянски житийни текстове – Пространните жития на Кирил и Методий (ЖК и ЖМ). Акцентът обаче пада не толкова върху съдържателната страна и сюжетоизграждането, а върху методологическите проблеми за подхода към текста. В първата си част занятията са посветени на представяне на изследователските търсения от средата на XIX в. до момента. Във втората си част курсът поставя проблема за разпространението на ЖК (70 преписа) и ЖМ (18 преписа) и за редица особености, които спомагат за изясняването на родственост в рамките на различни преписвачески традиции (поотделно за двете произведения). Лекциите са съпътствани с поставянето на неголеми практически текстологически задачи (върху налични копия от преписи на ЖК) за самостоятелна работа и представянето им в определени за това часове в рамките на курса.

Тема 8.7.7. АГИОГРАФИЯ НА ЗАПАДНОЕВРОПЕЙСКОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ

HAGIOGRAPHY DURING THE MIDDLE AGES IN WESTERN EUROPE

Лектор:

гл. ас. д-р Стиляна Баталова

-Assis. Prof. Stilyana Batalova

Тел. 9870261

E-mail: stylianabat@yahoo.com

Хорариум:

30 часа лекции, Кредити: 6

Анотация:

Курсът има за цел да представи на студентите един преглед на агиографската латиноезична литература от периода на Късната античност до XV столетие. В тези хронологически граници са обединени отделни модули, които представят развитието на този жанр от европейската средновековна литература и тясно свързаните с него културно-исторически феномени. Преимущество при представянето на агиографията като литература и като наука за тази литература има историческият метод. При самостоятелната работа на студентите се насърчава търсенето на паралели и връзки между латинската, византийската и славянската агиография.

Тема 8.7.8. ПРЕВОДАЧЕСКИ АСПЕКТИ С ОГЛЕД ЖАНРОВАТА ХАРАКТЕРИСТИКА

НА СРЕДНОВЕКОВНИТЕ СЛАВЯНСКИ ПРЕВОДИ (IX-X – XIV в.)

"ASPECTS OF TRANSLATION IN VIEW OF GENRE CHARACTERIZATION OF THE MEDIEVAL SLAVONIC TRANSLATIONS" (9TH–10TH – 14 TH C.)

Лектор:

доц. д-р Татяна Мострова

Assoc. Prof. Tatyana Mostrova

Тел. 9870261

E-mail: tmostrova@abv.bg

Хорариум:

30 часа лекции, Кредити: 6

Анотация:

Курсът представя езиково-текстологическа характеристика на преводаческите принципи и преводаческите похвати, застъпени в различни по жанр и стил преводни произведения на българската средновековна литература. Езиковите особености на текстовете се разглеждат във връзка с установените досега в науката преводаческите школи и техните най-общи характеристики. Разглеждат се принципни методологични въпроси, свързани с основни терминологични понятия като нов превод, основна редакция и частична редакция на текста. Предвиждат се практически занятия, които дават възможност да се анализира цялостната история на текста на отделни преводни творби.

Тема 8.7.9. НЕДАМАСКИНОВИ СЛОВА В ДАМАСКИНСКАТА КНИЖНИНА ОТ ХVІІ–ХІХ ВЕК

NON-DAM ASKIN DISCOURSES" IN DAMASKIN LITERATURE IN THE 17TH–19 THC

Лектор:

доц. д-р Елка Мирчева

Assoc. Prof. Elka Mlrcheva

Тел. 9870261

Хорариум:

15 часа лекции, Кредити: 4

Възможна дата за започване на курса:

 

Анотация:

В края на ХVІ в. в България се превежда печатаният във Венеция сборник "Съкровище" на Дамаскин Студит. Поставя се началото на нов тип сборници – дамаскините. Твърде скоро те започват да се попълват с други текстове, т. нар. недамаскинови слова. Чрез съчинението на Дамаскин Студит в българската книжнина прониква идеята за връщане назад към книжовното наследство – преводно и оригинално, което се приспособява към новите литературни вкусове на епохата. Благодарение на това в дамаскините нов живот получават преработките и адаптациите на произведенията на оригиналната старобългарска литература (Климент Охридски, Патриарх Евтимий), преводни текстове, познати още от старобългарския период, текстове от руските печатни книги. Анализът на езиковата обработка на различни по древност и произход текстове насочва към изводи за степените на задължителност на книжовноезиковата норма.

Тема 8.7.10. ОРИГИНАЛНА СТАРОБЪЛГАРСКА ХИМНОГРАФИЯ ІХ–Х в.

ORIGINAL OLD BULGARIAN HYMNOGRAPHV ( 9TH - 10TH C.)

Лектор:

доц. д-р Бойка Мирчева

Assoc. Prof. Boyka Mircheva

Тел. 9870261

Хорариум:

30 часа лекции, Кредити: 6

Анотация:

Курсът е предназначен за студенти слависти и за докторанти с интереси в областта на старобългарския език и старобългарската литература, в частност – на оригиналната старобългарска химнична поезия. Засягат се въпросите, свързани с възникването на старобългарската оригинална литература в културно-исторически план, Моравската мисия, сведенията за преводаческата дейност на Кирил и Методий и за техни оригинални произведения. Поставя се акцент на старобългарската химнична поезия като част от оригиналната старобългарска литература в съпоставка с византийските образци и техния основен елемент – акростихът. Разглеждат се подробно начините на вписване на текст в акростих. Курсът включва и практически упражнения за извеждане на акростих по различни модели.

Тема 8.7.11. СТАРОБЪЛГАРСКА АГИОГРАФИЯ

OLD BULGARIAN HAGIOGRAPHY

This course may also be held in English, upon request.

Лектор:

доц. д-рАна Стойкова

Assoc. Prof. Ana Stoykova

Хорариум:

30 часа лекции, Кредити: 6

Анотация:

Курсът има за цел да даде елементарни познания за християнската агио-логия и агиография и да запознае слушателите с историята и спецификата на старобългарската житиеписна литература. Чрез посветените на светците литературни произведения (главно жития и разкази за мощи и чудеса) култът към светците е едно от най-важните явления в средновековната литература и култура. Ще бъдат посочени неговите функции и взаимодействията му с традиционни (езически) обичаи и вярвания и ще бъде представена типологията на християнската святост.
Ранната българска агиология и агиография ще бъдат разгледани на фона на социалнополитическата ситуация в България от края на IX до края на XII в. с акцент върху култа към първоучителите и техните ученици и към западнобългар-ските анахорети. Ще бъде представен характерът на явленията от Втората българска държава – новите столични светци през XIII в., исихазмът и концептуалните литературни промени в житийния и панегиричния жанр през XIV в., както и агиографският модел в творчеството на Патриарх Евтимий и неговите последователи. Като основен момент в агиографията на Османския период ще бъде анализиран проблемът за съхраняването на традиционния културен модел в контекста на друга религиозна култура.

Annotation:

The purpose of the course is to provide elementary knowledge on Christian hagio-logy and hagiography and to make those attending the lectures familiar with the history and the specific features of Old Bulgarian hagiography. By means of the literary works on the saints (chiefly vitae and narratives about relics and miracles), the cultus of the saints will be presented as one of the most important phenomena typical of mediaeval literature and culture. The course will point to its functions and interaction with traditional (pagan) customs and beliefs and will present the typology of Christian sanctity.
Early Bulgarian hagiology and hagiography will be discussed on the background of the social-and-political situation in Bulgaria from the end of the 9th to the end of the 12th centuries. It will lay stress on the cultus of the first teachers of the Slavs and their disciples and of the anchorites in Western Bulgaria. The course will present also the character of the phenomena in the Second Bulgarian state - the new saints in the capital during the 13th century, hesychasm, and the conceptual literary changes in the genre of vitae and panegyrics during the 14th century as well as the hagiographic model in the work of Patriarch Euthymius and his followers. The problem of the preservation of the traditional cultural model within the context of another religious culture will be analysed as a fundamental feature of the hagiography of the Ottoman period.
The course can be read also in Polish.

Тема 8.7.12. БЪЛГАРО-РУСКИ ЕЗИКОВИ И КНИЖОВНИ ВРЪЗКИ ПРЕЗ СРЕДНИТЕ ВЕКОВЕ (ХІ–ХІV в.)

BULGARIAN-RUSSIAN LINGUISTIC CONTACTS IN THE MIDDLE AGES (11TH-14TH C.)

Лектор:

доц. д-р Веселка Желязкова

Assoc. Prof. VeselkaZhelyazkova, PhD

Тел. 0895 494 293

E-mail: vzhel@abv.bg

Хорариум:

30 часа

Анотация:

Курсът цели да запознае с разпространението на старобългарската книжнина (преводна и оригинална) в Русия и с кирило-методиевските традиции сред източните славяни. В хода на обучението се разглеждат най-ранните староруски писмени паметници (ХІ в.), преписи от старобългарски протографи, като се посочват основните разлики между старобългарския и староруския език, установени към Х-ХІ в. в областта на фонетиката, именното склонение и системата на глаголните времена. Изтъква се значението на староруските ръкописи за историята на българския език и литература. Разглеждат се дискусионните проблеми за преводаческата дейност в Киевска Русия и критериите за локализация на старите славянски преводи от гръцки. Анализират се изданията на руски средновековни ръкописи, както и съществуващите лексикографски източници. Специално внимание се отделя на електронните ресурси в Интернет (сбирки от ръкописи, електронни издания, бази данни) и на възможностите, които те предоставят на изследователите за изучаването на средновековната книжнина.

Тема 8.7.13. ГРЯХ И ОБЩЕСТВО: ПОКАЯНИЕ И ЕПИТИМИЙНИ ТЕКСТОВЕ В СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ

SIN AND SOCIETY: LAW PENITENTIALS AND THE PRACTICE OF PENANCE IN MEDIEVAL BULGARIA

Лектор:

гл. а-с д-р Десислава Найденова

Assis. Prof. Desislava Naydenova, PhD

Тел. 02 987 0261

E-mail: dtnajdenova@abv.bg

Хорариум:

30 часа лекции

Анотация:

Според средновековното разбиране за същността на престъплението всяко едно правонарушение е резултат от грях, всяко е грях и всеки грях е престъпление. Висшият закон е Божият и на него трябва да се подчиняват всички християни. Следователно в състава на всяко правонарушение се откриват два елемента: нарушение на Божия и нарушение на държавния закон. Стремежът всеки грях да се материализира в точно определена изкупителна мярка поражда появата на сборници (епитимийници, епитимийни номоканони), служещи за ръководство на свещениците при извършване на изповедта, в които номенклатурата на греховете задължително се съпровожда от определено църковно наказание (налагане на покаяние). В курсът лекции се разглежда мястото и значението на покаянието (публично и тайно) и епитимийните текстове в българската средновековна история с оглед на правната система, владетелската идеология и християнската култура на българина, разбирана като система от религиозно-нравствен мироглед и съответстващо социално поведение.

Тема 8.7.14. КИРИЛО-МЕТОДИЕВОТО ДЕЛО И НАЦИОНАЛНАТА ИНДЕНТИЧНОСТ

CYRILLO-METHODIAN OEUVRE AND NATIONAL IDENTITY

Лектор:

гл. а-с д-р Десислава Найденова

Assis. Prof. Desislava Naydenova, PhD

Тел. 02 987 0261

E-mail: dtnajdenova@abv.bg

Хорариум:

30 часа

Анотация:

Курсът лекции има за цел да запознае докотрантите с различните аспекти на интерпретация на кирило-методиевото дело в славянските и неславянски държави спрямо нуждите на конкретния исторически момент. Много рано, още през IX в. образите на Кирил и Методий и техните ученици се използват за легитимиране на политиечска независимост, за обосноваване на териториални претенциии национална идентичност. Тази тенденция да се разглежда делото им с оглед на господстващиге политически идеологеми се запазва през вековете до днес.

Тема 8.7.16. ВЛАДЕТЕЛСКИТЕ КУЛТОВЕ В СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ

ROYAL CULTS IN MEDIAEVAL BULGARIA

Лектор:

доц. д-р Димо Чешмеджиев

Assoc. Prof. Dimo Cheshmedzhiev, PhD

E-mail: dimoclio7@yahoo.com

Хорариум:

30 часа

Анотация:

В курсът лекции се разглеждат въпросите на владетелската святост в средновековна България. Това се прави на базата на двата разглеждани в историографията владетелски култа, на княз Борис-Михаил и на цар Петър. Разглеждат се споровете около самото съществувание на култ към княза-покръстител на българите и развитието на сигурния култ на цар Петър. Важна част от изложението е, сравнителния анализ с други средновековни държави и техните владетелски култове. На първо място Византия, откъдето е взет българския модел, но също така Сърбия, руските княжества, както и някои държави в Средна и Западна Европа.

Тема 8.7.17. БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ В КРАЯ НА XI-XII ВЕК – ПОЛИТИКА, ИКОНОМИКА И КУЛТУРА

BULGARIAN TERRITORIES IN THE END OF XI-XII CENTURIES – POLITICS, ECONOMICS AND CULTURE

Лектор:

гл. ас. д-р Люба Илиева

Assis. Prof. Lyuba Ilieva, PhD

Тел. 02 987 0261

E-mail: lyuba.ilieva@kmnc.bg

Хорариум:

30 часа

Анотация:

Курсът представя културния, политически и стопански живот в българските земи под византийска власт, като акцентът е поставен върху българския принос в живота на Империята от края на ХІ – ХІІ в. и българската гледна точка, отразена в изворите.
Разглеждат се тенденциите и проявленията в културното развитие на българите от втората половина на ХІ в., което създава условия за разцвета и открояването на народната култура, с характерните й за периода жанрови особености и за създаването на домашни исторически паметници.
Особено внимание е отделено на водещата роля на Охридската архиепископия в живота на българите – в икономическо, политическо и културно отношение, определяща за осъществяването на българо-византийския културен синтез от края на ХІ–ХІІ в., в условията на идеологическа програма на Константинопол спрямо поданиците си, включително българите. Възходящото икономическо развитие на българските земи става по-видимо с промените, които настъпват в края на ХІ и ХІІ в. Археологическите находки и писмените извори свидетелстват за интензивен стопански живот, демографски растеж и добре развита селищна система в българските земи.

Тема 8.7.18. ИНФОРМАЦИОННО ОСИГУРЯВАНЕ НА ПАЛЕОСЛАВИСТИКАТА

INFORMATION ASURANCE IN THE FIELD OF PALAEOSLAVISTICS

Лектор:

гл. ас. д-р Нели Ганчева

Assis. Prof. Neli Gancheva, PhD

Тел. 02/9870261

E-mail: nelly_vasileva@abv.bg

Хорариум:

30 часа лекции и упражнения

Анотация:

Курсът предлага систематизиран преглед на традиционните и електронните информационни източници в областта на палеославистиката. Целта е студентите и докторантите да усвоят необходимите знания и умения за изграждане на стратегии за информационно търсене на качествена и релевантна на нуждите информация и за интегрирано използване на информационни източници както в печатна, така и в електронна форма –електронни каталози, библиотечно-информационни мрежи, бази данни, специализирани средства за търсене в интернет (портали, виртуални библиотеки, указатели). Обхванатите източници в областта на палеославистиката се представят със следните данни: възможности за достъп до тях; функции, съдържание и структура; средства и методи за информационно търсене.

Тема 8.7.19. ПРОБЛЕМИ ПРИ ПИСАНЕТО НА НАУЧЕН ТЕКСТ

PROBLEMS IN WRITING SCIENTIFIC PAPERS

Лектор:

Гл. ас. д-р Нели Ганчева

Assist. prof. Neli Gancheva, PhD

E-mail: nelly_vasileva@abv.bg

Хорариум:

30 часа

Анотация:

Курсът лекции е съобразен както с езиковите особености на интерпретативните текстове, така и със съвременната представа за научен текст.
Целта на курса е да даде на докторантите необходимите езикови знания и умения за структуриране и писане на научен текст. Преподаваният материал включва: подробно изложение на книжовнонормативния комплекс на съвременния български книжовен (стандартен) език, разпределено по отделни общи и конкретни теми (правопис и пунктуация); начини на структуриране на кратки текстове (съобщения, статии и др.) и на обемен текст (студия, монография), разпределени по отделни теми; запознаване със стандартите на оформяне на специфични за дисертационен труд части (библиографско оформяне, разполагане на илюстративен материал, изработване на различни показалци).
Към всяка разработвана тема са предвидени писмени упражнения и тяхното обсъждане както в рамките на часовете, така и в рамките на лични консултации.
Преподаваният материал включва отношението научен текст – личен стил.

Тема 8.7.20. СРЕДНОВЕКОВНИ ИЗТОЧНИЦИ НА ЗАПАДНОЕВРОПЕЙСКАТА КУЛТУРНА ТРАДИЦИЯ

MEDIAEVAL SOURCES OF WESTERN CULTURAL TRADITION

Лектор:

доц. д-р Славия Бърлиева

Assoc. Prof. Slavia Barlieva, PhD

Тел. 029870261

E-mail: barlieva@bas.bg

Хорариум:

30 часа

Анотация:

Курсът има за цел да запознае докторантите с един хронологически преглед на интелектуалния живот в западно- и централноевропейските области от периода на Късната античност до 15 столетие, основан на литературни и документални източници. В тази хронологична структура са обединени отделни модули, които представят развитието на институции и философско-естетически възгледи, станали основополагащи в европейската култура. Специално внимание се отделя на някои културно-исторически феомени, традционно свързвани със западноевропейското Средновековие. При самостоятелната работа на докторантите се насърчава търсенето на паралели и връзки с тях в културно- историческото развитие на България.

Тема 8.7.22. СРЕДНОВЕКОВНА ЛАТИНОЕЗИЧНА ЛИТЕРАТУРА

MEDIEVAL LATIN LITERATURE

Лектор:

гл.ас. д-р Стиляна Баталова

Assis. Prof. Styliana Batalova, PhD

Тел. 02 9870261

E-mail: styliana.batalova@kmnc.bg

Хорариум:

30 часа

Анотация:

През Средновековието латинският език е международният език на идеите, политиката и литературата. Това е езикът не само на Светото Писание и на Църквата, но и езикът на хронистите, еретиците, мистиците, поетите и най-общо казано на разказвачите. Курсът, има за цел да даде основни познания за развитието и историята на късноантичната и средновековената латинска литература (ІІ-ХІІ в.) като един своеобразен мост към съвременната европейска литература. Въпреки че акцентът при прегледа на късноантичната латинска литература пада върху раннохристиянските автори, внимание се обръща и на някои езически автори от периода ІІ-V в. По време на лекциите и семинарите се онагледява континюитетът между късноантичната и средновековната латинска литература в характерното съчетаване на традиция и новаторство, правят се и връзки с новите европейски литератури, за които латинската средновековна литература служи като начален образец. Обучаващите се се запознават с развитието на различните литературни родове и жанрове през периода VI – XII в. по региони.

Annotation:


Тема 8.7.23. ЛАТИНСКИ ЕЗИК

LATIN FOR BEGINNERS

Лектор:

гл.ас. д-р Стиляна Баталова

Assis. Prof. Styliana Batalova, PhD

Тел. 02 9870261

E-mail: styliana.batalova@kmnc.bg

Хорариум:

30 часа

Анотация:

По време на лекциите и семинарите към дисциплината «Латински език» се работи по овладяването на основите на латинските морфология и синтаксис. Целта е студентите да получат основни познания по латински език и граматика, които да приложат при самостоятелно боравене с литературни и исторически извори, писани на латински език; да имат способност да разбират, превеждат и интерпретират граматически вярно и на добър български език прозаичен латински текст със средна трудност, като свободно се ориентират в културно-историческите реалии.
През целия курс на обучение по латински език задължителни елементи на семинарните упражнения са: лексика, синтаксис, текст (адаптиран или оригинален), реалия, като постепенно се изгражда умение за работа с речник и справочна литература. Усвояването на общия лексикален фонд включва основна лексика, културна историческа и литературна терминология и пасивен лексикален фонд, въз основа на които с помощта на принципите на словообразуването се създава способност за откриване на точното значение на думите според контекста, както и преносното им значение.

Тема 8.7.24. СТАРОГРЪЦКИ ЕЗИК

OLD GREEK FOR BEGINNERS

Лектор:

доц. д-р Татяна Илиева

Assoc. Prof. Tatyana Ilieva, PhD

E-mail: ilieva_tatyana@abv.bg

Хорариум:

30 часа

Анотация:

Целта на курсае обучаващите се да получат основни познания по старогръцки език и граматика, които да приложат при самостоятелно боравене с литературни и исторически извори, писани на старогръцки език; да имат способност да разбират, превеждат и интерпретират граматически вярно и на добър български език прозаичен гръцки текст със средна трудност, като свободно се ориентират в културно-историческите реалии.
През целия курс на обучението задължителни елементи на семинарните упражнения.

Тема 8.7.25. ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЧЕСКА ЛЕКСИЛОГОЛИЯ И ЛЕКСИКОГРАФИЯ

PROBLEMS OF THE OLD BULGARIAN LEXICOLOGY AND LEXICOGRAPHY

Лектор:

доц. д-р Татяна Илиева

Assoc. Prof. Tatyana Ilieva, PhD

E-mail: ilieva_tatyana@abv.bg

Хорариум:

30 часа

Анотация:

Курсът е предназначен за студенти слависти, които имат основни познания по старобългарски език, и докторанти с интереси в областта на историческата българска лексикология и лексикография. Целта е учащите се да се запознаят с лексикологическите аспекти в изследването на старобългарския език от IХ до ХIVв. Ще бъдат разгледани някои методологични въпроси (употреба на статистическите методи, ролята на късните преписи на старобългарски съчинения и др.). Ще бъде поставен въпросът за формирането на речниковия състав на старобългарския език – праславянското лексикално наследство, лексиката на класическите старобългарски паметници и старобългарската лексика, запазена в съвременните диалекти. Ще се проследи лексикалният континюитет на езика до нашето съвремие. Специално внимание ще бъде обърнато на словообразуването в старобългарски език. Ще бъде отделено място и на семасиологични проблеми – синонимия, антонимия, омонимия в старобългарски език, развой на преносната семантика в диахрония (от Кирило-Методиевския до съвременния български език). Ще бъде направен обзор на палеославистичните лексикографски трудове с екскурс към бъдещите задачи пред тази приложна дисциплина. Курсът включва изготвянето от докторанта на определен вид речникова статия с цел да се усвоят методите на лексикографията. Оценяването ще става въз основа на писмената работа и събеседване.

Тема 8.7.26. СЛОВООБРАЗУВАТЕЛНИ ТЕНДЕНЦИИ В РАЗВИТИЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО

WORD FORMATION PATTERNS IN THE HISTORY OF BULGARIAN LITERARY LANGUAGE (CYRILLO-METHODIAN TRADITIONS IN LITERARY WORKS FROM 10TH-14TH C.)

Лектор:

доц. д-р Татяна Мострова

Assoc. Prof. Tatyana Mostrova, PhD

Тел. 987 02 61; 852 89 67

E-mail: tmostrova@abv.bg

Хорариум:

30 часа лекции и упражнения

Анотация:

Курсът е предназначен за студенти и докторанти с начална подготовка по старобългарски език, които проявяват интереси към проблемите на словоообразуването и лексикологията. Целта е да се представят основните словообразувателни категории и типове в старобългарския книжовен език от времето на създаването му, с първите Кирило-Методиеви преводи, и да се проследи тяхнотопо-нанатъшно разпространение, функционирането на наследените модели и конкуренцията им с по-нови типове в средновековната оригинална и преводна книжнина до края на XIV в. Предвидени са практически занимания, които ще изградят у докторантите умения за самостоятелен анализ при определяне на словообразувателните модели в различни по тип текстове.

Тема 8.7.27. СТАРОБЪЛГАРСКИ EЗИК

OLD BULGARIAN LANGUAGE

Лектор:

доц. д-р Татяна Мострова

Assoc. Prof. Tatyana Mostrova, PhD

Тел. 987 02 61; 852 89 67

E-mail: tmostrova@abv.bg

Хорариум:

30 часа лекции и упражнения

Анотация:

Курсът е предназначен за студенти и докторанти медиевиети и има за цел получаване на основни познания по старобългарски език и придобиване на практичеки умения за самостоятелна работа с текстове. Той включва следните основни раздели: Увод (Възникване на старобългарския книжовен език; Старобългарски паметници; Старобългарски азбуки), Фонетика (Основни явления и процеси в старобългарската звукова система), Морфология (Именна и глаголна система). От областта на синтаксиса се разглеждат основните видове изречения и най-важните падежни конструкции. Програма може да бъде съобразена с основната специалност на докторантите, както и със степента на познанията им с цел получаване на по-висока степен на квалификация.

Тема 8.7.28. ПРЕВОДАЧЕСКИ ПОХВАТИ И ЖАНРОВА ХАРАКТЕРИСТИКА НА СРЕДНОВЕКОВНИТЕ СЛАВЯНСКИ ПРЕВОДИ (IX/X–XIV век)

TRANSLATION TECHNIQUES AND GENRE CHARACTERISTIKS OF MEDIAEVAL SLAVONIC TRANSLATIONS (9/10th – 14 c.)

Лектор:

доц. д-р Татяна Мострова

Assoc. Prof. Tatyana Mostrova, PhD

Тел. 987 02 61; 852 89 67

E-mail: tmostrova@abv.bg

Хорариум:

30 часа лекции и упражнения

Анотация:

Курсът е предназначен за студенти и докторанти, които имат основна подготовка по старобългарски език и старобългарска литература и начална подготовка по старогръцки език. Той представя езиково-текстологическа характеристика на преводаческите принципи и преводаческите похвати, застъпени в различни по жанр и стил преводни произведения на българската средновековна литература. Езиковите особености на текстовете се разглеждат във връзка с установените досега в науката преводаческите школи и техните най-общи характеристики. Разглеждат се принципни методологични въпроси, свързани с основни терминологични понятия като нов превод, основна редакция и частична редакция на текста. Предвиждат се практически занятия, които дават възможност да се анализира цялостната история на текста на отделни преводни творби.

Annotation:


Тема 8.7.29. МИГРАЦИОННИ ПРОЦЕСИ В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО

MIGRATION PROCESSES IN BULGARIAN LANDS IN THE MIDDLE AGES

Лектор:

доц. д-р Камен Станев

Assoc. Prof. Kamen Stanev, PhD

E-mail: kamen_stratiot@abv.bg

Хорариум:

30 часа лекции и упражнения

Анотация:

В курса лекции се раглеждат миграционните процеси – заселвания, изселвания и вътрешни размествания. Акцентът пада върху масовите миграции, както и тези на отделни лица или малки групи, които са оказали съществено влияние върху българската история. Проследява се ролята на българската държава като важен фактор регулиращ и често пъти генериращ подобни придвижвания на отделни хора, малки групи и големи общности, както и съществуването на целенасочена последоватена държавна политика в това отношение. Проследява се фактора "миграциии" във външната политика на българската държава, конфликтите, които се пораждат на тази база и присъствието на проблема в международните договори. Важно място заема и въпросът за заселването на чужди етнически групи в българските земи и тяхното постепенно асимилиране или запазване като обособени общности.

Annotation:


Тема 8.7.30. БИБЛЕЙСКИ СИМВОЛИ И ОБРАЗИ В СТАРОБЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА

MIGRATION PROCESSES IN BULGARIAN LANDS IN THE MIDDLE AGES

Лектор:

проф. д-р Климентина Иванова

Тел. 02 986 64 74

E-mail: klimentina_iv@abv.bg

Хорариум:

20 часа лекции. Кредити: 4

Анотация:

Курсът запознава с Библията като метатекст на средновековната култура. В лекциите са включени обзори на структурата на Стария и на Новия завет. Изяснява се мястото на Библията като "код" на литературата. Акцентира се върху най-активно употребяваните в литературата и по-специално в средновековната българска книжнина тропи, свързани с библейски образи и реминисценции.
Слушателите се насочват и към тълкуването на ония места от св. Писание, които са тематични ключове за осмислянето и анализирането на текстове от старобългарските автори. Събеседване по предварително представена работа.

Annotation: